Вграждане

/на палачите от ДС и НСС посвещавам/

            По време на декемврийските арести през 1998 година, мнозина измежду нас бяхме заплашени с физическо унищожение. Старите садисти от комунистическите служби за сигурност не подозираха какви са духовните основи на нашата вяра. Те пак нищо няма да разберат, но нека останалите, нормалните хора знаят:  Борбата се превръща в свещена, едва след като в нея се вгради нечия сянка.

            Идеята се освещава единствено чрез саможертва. Смъртта става доказателство за справедливостта на каузата.       Гибелта на принеслия се в жертва за Отечеството плаши страхливците, но умножава броя на решените да повторят неговия пример.   Не се бойте от заканите, не се спирайте пред опасностите. Не те, българоотрицателите са вечни, а ние - готовите да живеем и умрем за България!

            Истинският воин на Тангра знае, че достойната смърт е по-добра от живота на примирения роб. Героят, макар и мъртъв на земята, той пребъдва в Небесните селения и в народната памет.

Затова не казвайте “Горко на вградените!”, а “Вечна слава!”.

януари 1999 година