Вграждане /на палачите от ДС и НСС посвещавам/
По време на декемврийските арести през 1998 година, мнозина измежду нас бяхме заплашени с физическо унищожение. Старите садисти от комунистическите служби за сигурност не подозираха какви са духовните основи на нашата вяра. Те пак нищо няма да разберат, но нека останалите, нормалните хора знаят: Борбата се превръща в свещена, едва след като в нея се вгради нечия сянка. Идеята се освещава единствено чрез саможертва. Смъртта става доказателство за справедливостта на каузата. Гибелта на принеслия се в жертва за Отечеството плаши страхливците, но умножава броя на решените да повторят неговия пример. Не се бойте от заканите, не се спирайте пред опасностите. Не те, българоотрицателите са вечни, а ние - готовите да живеем и умрем за България! Истинският воин на Тангра знае, че достойната смърт е по-добра от живота на примирения роб. Героят, макар и мъртъв на земята, той пребъдва в Небесните селения и в народната памет. Затова не казвайте “Горко на вградените!”, а “Вечна слава!”. януари 1999 година
| 