| Поезия: Гладиатор | |||
|
|||
| ГЛАДИАТОР Спокоен той спря сред арената ширна, спокоен изправи глава- гърми там тълпата и глъчка неспирна отронва неясни слова. Отляво до входа в сребриста туника робинята малка стои; по златните къдрици факлите бликат игриви, златисти струи... Удари той с меча трикратно по щита, ехото отдалеч прозвани, и ето: тълпата, охолна и сита, крещи пак от всички страни. Но странно: от дързост незнайна обвзети, край него се роби тълпят, захвърля той щита и скръства ръцете на голата бронзова гръд: ''О, блудни, пияни патриции, пак ли жадувахте кърви и смърт? И тази ли вечер разискрени факли за диви възторзи горят? Безумци! Стоманен е всеки мой мускул и мечът ми в кръв е кален, че тая арена не съм я напускал от никого в бой победен. Пронизвах аз братя. Все нови и нови! О, жертви, без име, без брой! Но тази вечер ВИЕ бъдете готови, аз вас призовавам на бой..." Сред ужас нечакан, сред паника бурна патриции хукнаха в миг, а вдигна той меча и вихром се втурна тълпа гладиаторска с вик. Смутената стража изпречи се с крясък пред буйната робска вълна и мигом обагри се жълтият пясък със кървави тъмни петна. Но втурнал се първи, той първи възпря се, простря се с пронизана гръд; през трупа му с рев се тълпата понесе, пробила си шеметно път. И само робинята спря бледолика в кръвта му намокри едва тя края на своята снежна туника и тръгна, привела глава. А там - из града, за разплата желязна тълпите повел бе Спартак и бурно ехтеше в нощта златозвездна: "На крак, братя роби, на крак!" |
|
Материалът е оценен на 9.29 (7 гласа) Оцени материала |
| Назад към раздела | Съдържание |