Гладиатор
| ГЛАДИАТОР
Спокоен той спря сред арената ширна,
спокоен изправи глава-
гърми там тълпата и глъчка неспирна
отронва неясни слова.
Отляво до входа в сребриста туника
робинята малка стои;
по златните къдрици факлите бликат
игриви, златисти струи...
Удари той с меча трикратно по щита,
ехото отдалеч прозвани,
и ето: тълпата, охолна и сита,
крещи пак от всички страни.
Но странно: от дързост незнайна обвзети,
край него се роби тълпят,
захвърля той щита и скръства ръцете
на голата бронзова гръд:
''О, блудни, пияни патриции, пак ли
жадувахте кърви и смърт?
И тази ли вечер разискрени факли
за диви възторзи горят?
Безумци! Стоманен е всеки мой мускул
и мечът ми в кръв е кален,
че тая арена не съм я напускал
от никого в бой победен.
Пронизвах аз братя. Все нови и нови!
О, жертви, без име, без брой!
Но тази вечер ВИЕ бъдете готови,
аз вас призовавам на бой..."
Сред ужас нечакан, сред паника бурна
патриции хукнаха в миг,
а вдигна той меча и вихром се втурна
тълпа гладиаторска с вик.
Смутената стража изпречи се с крясък
пред буйната робска вълна
и мигом обагри се жълтият пясък
със кървави тъмни петна.
Но втурнал се първи, той първи възпря се,
простря се с пронизана гръд;
през трупа му с рев се тълпата понесе,
пробила си шеметно път.
И само робинята спря бледолика
в кръвта му намокри едва
тя края на своята снежна туника
и тръгна, привела глава.
А там - из града, за разплата желязна
тълпите повел бе Спартак
и бурно ехтеше в нощта златозвездна:
"На крак, братя роби, на крак!"
|
|
|