Из "Нариман тарих"- част 1,2,3

Турджан - едно от имената на българския алп Таш-Угър, дух на огъня, времето, добитъка,
историята и историческите песни. Турджан бил наричан и Вилъях. В праславянския език, който
българите наричали "ахилски" и смятали за един от седемте български езика, името Турджан
влязло във формата Троян, а Вилъях - като Велес (виж за думата Вилъях в книгата на А.
Железни. Очерци за предисторията на Киевска Рус, М., "ИНСАН", 2000, стр. 108-109).
На най-умелите създатели и изпълнители на българските исторически песни се давало почетното име
"внук на Турджан" или "внук на Вилъях" (оттук е изразът "Велесов внук).

Турджанската пътека - историята.

Да пробягам Турджанската пътека през полята към планината - означава да проследя цялата
история и живот на хората от раждането до смъртта.

Дай на мен, смъртния,
като сив орел да литна
до Облака на небесната Мъдрост!"
После Боян, внук Вилъяхов,
припомнял старите времена
и молел да послуша древните
аланхаи и вилъянхаи.
За Самар и Идел, за Илат и Сулдан,
за Джуреш и Джурджан
и за Полето Българско.
......................................................................
Хай - древнобългарска дума за песен, мелодия. Аланхай - древна българска дума за
прославяща някого песен, химн.
Вилъянхай - историческа песен. От тази дума идва руската "билина"
Самар-Шумер, авторът на "Словото" я нарича "Незнайната Земя".
Идел - името на обединените седем племена, образували българския народ, както и на ВолгоУралието и Приуралски Сибир, които в древността съставяли царството Идел.
Илат - антична старобългарска империя, включваща Турция, Балканите, Сирия с Палестина и
Египет.
Сулдан - българското Придунавие