Сега, скулптурата, наистина е уникално творение. Ами, щом няма табелка с обяснения в двора на музея във Велико Търново, ще ви кажа, че артефакта е тенгриянска скулптура на алпа Угер Шегор (бик, крава). Неговата година е втора в календара ни, българският календар, не християнските такива като юлиянският и григорианският (тва за лапетиите) За него, тогава писах достатъчно, може би, по-натататък, живот и зраве, ако доживея следващият календарен цикъл, може би, повече. Долната част на скулптурата, вероятно изобразява образа му в подземният свят в Тунай, където вече лицата липсват , защото всички са с маски. Това е чисто тенгриянско вярване, което изкопаваме сега, като златни маски в т. нар. "тракийски гробни могили";))) Мъртвите в Тунай имат маска, защото тяхната земна личност е вече привършена, а следващото прераждане, в което ще имат нова личност и образ, още не се е случило;))) За да се случи, трябва Умай Тунай да те припознае като свой син;))) за да може утробата на земната майка да те върне отново.

Румен Чорбаджийски
5 октомври в 13:33 ·
Преди 15 години приятели от Велико Търново показаха снимка на уникална фигура от техния музей. Самоорганизирах се и отидох да видя и заснема немислимото за съвременния творец произведение на духовното изкуство. Когато видях фигурата визията буквално ме пренесе в друг свят… забравен свят, където нямаше място за вярата и за нейните следовници.
Експонатът е поставен в двора на музея, няма табелка с информация през коя година и от къде е изкопан. За непосветени като мен в тази мимикрия е ясно само едно, че артефактът е от територията на България.
- Какво ли знание са вложили предците ни в този уникат? – чудех се, стоейки изправен с ръце в джобовете, хипнотизиран да не докосвам фигурата. Прокрадна се дълбоко в съзнанието ми ефирна мисъл, че това пред мен има връзка със старите Знания, които обяснявах в книгите си. Чувствах, че бях много „малък“ за древната истина, към която бях отправил взор…
Едва след няколко години проумях творбата. Човек без знания няма нужния капацитет да осъзнае безценната находка от нашите земи. Така ще бъде докато свят светува, ще я гледаме и ще се чешем там дето не ни сърби. А тя ще си стои самотна в двора под дъжда и под снега… и само вятърът ще шепне на минаващите покрай нея „разбери ме и ще познаеш всичко, което има за познаване“.