Християнските дрънканици, може спокойно да ги пропуснете. Празника е на От Ене, "От" - 'Огън", "Ене" -Майка. Гърците не са могли да го произнесат добре и при тях е станало "Атина";))) Казвал съм го винаги: гърците са духовни пигмеи, духовни примитиви, но са достатъчно нагли, за да присвояват и след това да го преподават като тяхно. Тук е и нашата борба срещу тях. Защото гърка, не знае, но може да те информира;))) Затова и света е такъв - гръцки;)))
От Ене е самата Умай Бийке, т.е.. нейният огън има не само външни проявления, макрокосмични, като изригване на Слънцето, опустошителните пожари и т.н., но и вътрешни като пречистването и лечението, вдъхновението и откровението. Зависи, кой огън искате да ви даде От Ене и да получите според своят духовен ръст, за да работите с него. Ако искате земен огън ще получите само земният огън, ако искате да получите просветление на съзнанието, От Ене ще изгори нечистотиите в умовете ви. Умай е От Ене, защото е Слънчева Невеста - хем непорочна, хем раждаща (Бозби).
====================================
„Прости ми, св. Марино, ти палиш, ти гасиш!”
В традиционните народни представи на българите за най-горещи през годината се приемат трите поредни празника в чест на християнските светци Кирик и Юлита (15 юли), св. мъченица Юлия (16 юли) и св. великомъченица Марина (17 юли), наречени Горещници. В Северна България са познати още като Чурлига, Пърлига и Огнена Мария, а в южните райони на страната – Люта, Чурута и Опална Марина.
През Горещниците народът ни почита огъня, за да се предпази от неговата опустошителна сила. В песни се пее: ”Настали ми са злите дни, злите дни, Горещниците”. Съобразно местната традиция за най-опасен и най-тежък се приема първият или последният Горещник.
През тези три дни не се работи нищо, защото се вярва, че всичко, до което човек се докосне, ще изгори. Не се жъне, защото снопите ще се подпалят, не се пали домашното огнище, не се пече хляб.
По традиция се правят предсказания за времето през месеците декември, януари и февруари. Вярва се, че колкото по-топло е то през Горещниците, толкова по-люта ще е зимата. Разпространена е и практиката хората да се къпят в топли минерални извори през трите дни с вярата, че през цялата година ще бъдат здрави.
В селищата от Балкана с Горещниците започва периодът на седенките. Изпълнява се обредно „заклаждане” на първата моминска седянка, придружено с наричания, в чиято основа е любовната магия. През трите дни девойките събират съчки и влачат стебла от тиква, с пожелание „да се събират и влачат ергените по тях”. Момите наливат прясна вода от воденицата, защото там водата се върти и „ергените така ще се въртят около тях”. От тази вода дават на момците да пият – за да ги обикнат.
Третият ден от Горещниците е посветен на св. Марина. Според житието й тя била дъщеря на езически жрец в Антиохия през III век., възпитана от баща си в идолопоклонничество. Но Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си. Загинала мъченически едва на 16 години (около 270 г.). В иконографията обикновено е изобразена на трон. Лявата й ръка е пред гърдите, в дясната държи кръст. Познати са и други икони, на които с една ръка държи дявола за косата, а с другата го удря с дърво – да не пакости.
В българските народни вярвания, светицата е наричана Огнена Марина и символизира небесния огън. За нашите предци огънят е благослов, получен като дар от Бога. Той се пази в огнището на дома цяла година. Вярва се, че когато Старият Огън, Старото Слънце се умори, то трябва да се угаси и да се изпрати с голяма почит, за да не се разсърди, да не предизвика пожар и да унищожи реколтата.
Ритуалното почитане на Старото Слънце започвало от Петровден. Загасвали го на 15 юли, първият ден от Горещниците. Оставяли го да си иде с добро. А на 17 юли, в Деня на Огнена Марина, запалвали новия Млад огън, изпълнявайки специален обред. В полунощ двама братя близнаци или мъже с еднакви лични имена (единствени в селото) се събличали и започвали да трият едно в друго две сухи дървета от липа, ясен или хвойна, докато се възпламенят. С тях наклаждали голям огън и всички се изреждали да го прескачат за здраве. През него прекарвали домашния добитък. С жар от този жив огън запалвали и домашното огнище.
Съществува легенда, според която един богат стопанин не почел празника. Пратил жетвари на нивата. Припламнал огън и унищожил посевите. Едва когато богаташът се примолил огненият ад да спре, пламъците утихнали. Стопанинът се разкаял: „Прости ми, св. Марино, ти палиш, ти гасиш!”.
Според народните вярвания св. Марина има и лечителски способности. Много хора, особено незрящи или с очни проблеми, ходят на извор или река в близост до манастир или оброк, носещ името на светицата. Мият се с водата, която смятат за лековита и се молят на св. Марина да бъдат изцелени.
Такава лековитата вода събира всяка година на 17 юли много хора при аязмото „Света Марина”, намиращо се между селата Джулюница и Кесарево, Великотърновско. Според поверието водата избликва в нощта на 16 срещу 17 юли – денят на св. Марина. Вярва се, че водата и калта от аязмото притежават лечебна сила.
На 16 юли имен ден празнуват Юлия, Юлиян и Юлияна, а на 17 юли - Марин и Марина.
В деня на светицата празнуват и всички занаятчии, които работят с огън: хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии и пр.
източник :
http://www.velikotarnovo.utre.bg/…/560984-zapochvat…
