Български празници и обичаи |
 |
| ИМЕ НА ФАЙЛА |
+ |
- |
| ДАТА |
+ |
- |
|
|
|---|
Народният будител честити на всички българи Хелуин
|
|
ГорещнициХристиянските дрънканици, може спокойно да ги пропуснете. Празника е на От Ене, "От" - 'Огън", "Ене" -Майка. Гърците не са могли да го произнесат добре и при тях е станало "Атина";))) Казвал съм го винаги: гърците са духовни пигмеи, духовни примитиви, но са достатъчно нагли, за да присвояват и след това да го преподават като тяхно. Тук е и нашата борба срещу тях. Защото гърка, не знае, но може да те информира;))) Затова и света е такъв - гръцки;)))
От Ене е самата Умай Бийке, т.е.. нейният огън има не само външни проявления, макрокосмични, като изригване на Слънцето, опустошителните пожари и т.н., но и вътрешни като пречистването и лечението, вдъхновението и откровението. Зависи, кой огън искате да ви даде От Ене и да получите според своят духовен ръст, за да работите с него. Ако искате земен огън ще получите само земният огън, ако искате да получите просветление на съзнанието, От Ене ще изгори нечистотиите в умовете ви. Умай е От Ене, защото е Слънчева Невеста - хем непорочна, хем раждаща (Бозби).
====================================
„Прости ми, св. Марино, ти палиш, ти гасиш!”
В традиционните народни представи на българите за най-горещи през годината се приемат трите поредни празника в чест на християнските светци Кирик и Юлита (15 юли), св. мъченица Юлия (16 юли) и св. великомъченица Марина (17 юли), наречени Горещници. В Северна България са познати още като Чурлига, Пърлига и Огнена Мария, а в южните райони на страната – Люта, Чурута и Опална Марина.
През Горещниците народът ни почита огъня, за да се предпази от неговата опустошителна сила. В песни се пее: ”Настали ми са злите дни, злите дни, Горещниците”. Съобразно местната традиция за най-опасен и най-тежък се приема първият или последният Горещник.
През тези три дни не се работи нищо, защото се вярва, че всичко, до което човек се докосне, ще изгори. Не се жъне, защото снопите ще се подпалят, не се пали домашното огнище, не се пече хляб.
По традиция се правят предсказания за времето през месеците декември, януари и февруари. Вярва се, че колкото по-топло е то през Горещниците, толкова по-люта ще е зимата. Разпространена е и практиката хората да се къпят в топли минерални извори през трите дни с вярата, че през цялата година ще бъдат здрави.
В селищата от Балкана с Горещниците започва периодът на седенките. Изпълнява се обредно „заклаждане” на първата моминска седянка, придружено с наричания, в чиято основа е любовната магия. През трите дни девойките събират съчки и влачат стебла от тиква, с пожелание „да се събират и влачат ергените по тях”. Момите наливат прясна вода от воденицата, защото там водата се върти и „ергените така ще се въртят около тях”. От тази вода дават на момците да пият – за да ги обикнат.
Третият ден от Горещниците е посветен на св. Марина. Според житието й тя била дъщеря на езически жрец в Антиохия през III век., възпитана от баща си в идолопоклонничество. Но Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си. Загинала мъченически едва на 16 години (около 270 г.). В иконографията обикновено е изобразена на трон. Лявата й ръка е пред гърдите, в дясната държи кръст. Познати са и други икони, на които с една ръка държи дявола за косата, а с другата го удря с дърво – да не пакости.
В българските народни вярвания, светицата е наричана Огнена Марина и символизира небесния огън. За нашите предци огънят е благослов, получен като дар от Бога. Той се пази в огнището на дома цяла година. Вярва се, че когато Старият Огън, Старото Слънце се умори, то трябва да се угаси и да се изпрати с голяма почит, за да не се разсърди, да не предизвика пожар и да унищожи реколтата.
Ритуалното почитане на Старото Слънце започвало от Петровден. Загасвали го на 15 юли, първият ден от Горещниците. Оставяли го да си иде с добро. А на 17 юли, в Деня на Огнена Марина, запалвали новия Млад огън, изпълнявайки специален обред. В полунощ двама братя близнаци или мъже с еднакви лични имена (единствени в селото) се събличали и започвали да трият едно в друго две сухи дървета от липа, ясен или хвойна, докато се възпламенят. С тях наклаждали голям огън и всички се изреждали да го прескачат за здраве. През него прекарвали домашния добитък. С жар от този жив огън запалвали и домашното огнище.
Съществува легенда, според която един богат стопанин не почел празника. Пратил жетвари на нивата. Припламнал огън и унищожил посевите. Едва когато богаташът се примолил огненият ад да спре, пламъците утихнали. Стопанинът се разкаял: „Прости ми, св. Марино, ти палиш, ти гасиш!”.
Според народните вярвания св. Марина има и лечителски способности. Много хора, особено незрящи или с очни проблеми, ходят на извор или река в близост до манастир или оброк, носещ името на светицата. Мият се с водата, която смятат за лековита и се молят на св. Марина да бъдат изцелени.
Такава лековитата вода събира всяка година на 17 юли много хора при аязмото „Света Марина”, намиращо се между селата Джулюница и Кесарево, Великотърновско. Според поверието водата избликва в нощта на 16 срещу 17 юли – денят на св. Марина. Вярва се, че водата и калта от аязмото притежават лечебна сила.
На 16 юли имен ден празнуват Юлия, Юлиян и Юлияна, а на 17 юли - Марин и Марина.
В деня на светицата празнуват и всички занаятчии, които работят с огън: хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии и пр.
източник :
http://www.velikotarnovo.utre.bg/…/560984-zapochvat…
|
|
Чахаршанбе СуриЧестит празник и на вас, братя! Науруз иде! Слава на Тангра!
Нашата Сирница, понеже е закачена за християнството бе по-рано! Да сте честити в Годината Дванш и нека квото е зло, при Давшан да остане, останалото Огъня пояжда!
А, да, чупенето на керамични съдове, не е гръцко, нито тракийско, хахахахахахаха... Да, нека, който може да преведе сносно текста. А баницата с новогодишните късмети при нас, няма абсолютно никакви християнски корени, а чисто тенгриянски;))) Абе, тоз ден си го наречете Празника на Седмолъчката!
===================================
Древен произход
редактиране
Фестивалът води началото си от древните ирански ритуали. Древните иранци празнуваха фестивала Фравардиган , последните пет дни от годината в чест на духовете на мъртвите, който днес се нарича Фарвардиган . Те вярвали, че духовете на мъртвите ще дойдат за събиране. Седемте свети безсмъртни ( Aməša Spənta ) бяха почетени и им беше предложено официално ритуално сбогуване в зората на Новата година. Фестивалът съвпадна и с фестивалите, посветени на създаването на огъня и хората. По времето на Сасанидската империя празникът е разделен на две отделни петолъчки, известни като по-малка и по-голяма пане . Постепенно се е развило вярването, че „по-малкото пане" принадлежеше на душите на децата и тези, които са умрели без грях, докато "по-голямото пане " беше за всички души.
Прескачане на огъня. Техеран, март 2018 г.
Преди началото на фестивала хората събират храсти на открито, свободно външно пространство. При залез слънце, след като запалят един или повече огньове, те прескачат пламъците, пеейки sorkhi-ye to az man, zardi-ye man az to , което буквално означава „[нека] твоята червенина [да бъде] моя, моята бледност твоя“, или негов местен еквивалент. Това се счита за пречистваща практика.
Разбиване на гърнето
Разбиването на гърнето (kūza-šekanī) е една от най-забавните дейности на Chaharshanbe Suri. В повечето градове гърнетата се чупят след прескачане на огън; този обичай очевидно се корени в суеверното вярване, че счупването на гърне пренася нещастието от хората в къщата върху гърнето. Има леки вариации в различните региони. В Техеран една или повече монети се поставят в нова кана, която след това се пуска от покрива на улицата отдолу. До ранните години на периода на Пахлави много техеранци обичаха да ходят в галерията на Naqqāra-ḵāna, където барабанистите свиреха в определени часове, и да пускат каните си оттам. В Хорасанбучка въглен, символизираща лош късмет, сол за предпазване от злото око и монети за благотворителност се пускат в гърнето, преди да се разбие; след това всеки член на семейството завърта гърнето около главата си, за да може всяко нещастие, което се очаква през следващата година, да се прехвърли в гърнето. Накрая гърнето се хвърля от покрива на улицата. В източен и югоизточен Иран обикновено се избира ненужен стар съд, а не нов. В Арак и областта Ащян зърна от ечемик се слагат в гърне.
Гадаене (fāl)
редактиране
Друга популярна практика на Chaharshanbe Suri е гадаене от кана (fāl-e kūza, fāl-e bolūnī), обикновено такава с широка уста (bolūnī). Всеки присъстващ поставя в каната украшение - пръстен, гривна, обеца, което е носил. След това листове хартия, надписани със стихове или изречения, съдържащи предзнаменования — броят на листовете трябва да е равен на броя на присъстващите — се поставят в каната. На едно малко дете се възлага да бръкне в каната, да извади едно листче и да го даде на най-учения или грамотен мъж в групата. След това детето издърпва един от орнаментите от каната. Мъжът чете на глас стиха върху листа, а притежателят на украшението научава от него какъв ще бъде неговият късмет. На много места, включително Исфахан и градове в централен Иран, е обичайно да се вземат съдби от копие наdīvān на Ḥāfeẓ , а не от парчета хартия. Четецът избира стих на случаен принцип като късмет за собственика на предмета, взет от гърнето. В Исфахан към орнаментите в каната се добавят малко огледало и кутийка с колириум, за които се предполага, че носят късмет (за подобни обичаи, свързани с първата вечер на зимата, Шаб-е Челла, виж Enjavī, напр. I, стр. 26, 126; II, стр. 165).
https://en.wikipedia.org/wiki/Chaharshanbe_Suri
|
|
Субаш кене (Водици) символно изобразен върху щраусово яйцеНай-ниско долу, изображение на Байгал и Чулман, на по-горният ред, хорото на Субаш кене! После не било традиция "калоферското хоро" Айде, бе! Само оттука мога ви го извада и докажа, че е традиция, глъвоци! Изображенията много точно постулират тенгриянската космогония за трите свята, като подводният е в ролята на отвъдният! Вижда се и календарната лента ( с шахмати), която едновременно е и стълбица на прехода, помежду тях!
|
|
Мушика Динка, Сомор в индуизма
|
|
Бели Дунав и Влашка земя в Родопският фолклор1-1Статията е от списание "Родопи" бр.8/1979 г.
Из "Веда Словена"
Кога сите идатъ на белъ Дунавъ,
И тина сусъ либе да си идешъ;
Хемъ да земешъ пуйка ниту бела нит' шарена; 70
Да е църна поцърнела,
Чи ша боде желувитенъ курбанъ;
Я шо си е тое първе либе,
Да закара крава ялувита,
На белъ Дунавъ курбанъ да заколете: 75
Тина курбанъ да заколешъ на Огнена Бога,
Да си всякне искра огань,
Да погури сура ламие;
Тое първе либе курбанъ да заколе на Громна Бога,
Сусъ громъ да удари сура ламие, 80
Утъ нея споменъ да не устане;
Кога заминете ду белъ Дунавъ,
И язъ ша ви помогна,
Да надвиете на люде диви подивени.
Сите излезуха на белъ Дунавъ.
Дуръ тога ми утиде и Сада крале,
Сусъ негу кара млада кралица;
Какъ ги видела сура ламие, зоби закърцала!
И се кани сите да затруе. 100
Та ми закла Сада крале
Църна пуйка курбанъ на Огнена Бога;
Да погури сура ламие;
Я кралица курбан си закла
Ялувита крава на Громна Бога, 105
Сусъ громъ да удари сура ламие,
Утъ нея споменъ да не устане.
Още курбанъ нефтасали,
Небе заечилу, затрещелу,
На небе се огань всекна, 110
Та си падна громъ на белъ Дунавъ,
Та удари сура ламие,
Утъ нея споменъ не устана;
Утъ шо си бе огань млогу налютенъ,
Утъ топлу се размързна ду белъ Дунавъ, 115
Та си тече река гулема
Боже ле Водне ле, 250
Боже ле Водине ле,
Какъ ти, Боже, курбанъ коле
Курбанъ коле ду три крави,
Спусни си десна рока
Десна ти рока на белъ Дунавъ, 255
Да си Дунавъ замръзне
Да замръзне да поледне,
Да си Дунавъ замина,
Да замина съсъ юнаци
Съсъ юнаци и съсъ моми, 260
Да си ида на поле-ту
Що си ми е запустену,
Де си йоще ни уратъ,
Де си йоще ни сеетъ,
Да ми уратъ малки моми 265
Да ми уратъ да ми сеетъ,
178
Та си граде нова града.
Та си зевамъ златна кондиле
Златна кондиле, мурекепа,
Та писувамъ бела книга, 270
Бела книга църну пислу
|
|
Бели Дунав и Влашка земя в Родопският фолклор2-1Списание Родопи, бр.8/1979 г.
|
|
Бели Дунав и Влашка земя в Родопският фолклор3-1Списание "Родопи" бр.8/1979 г.
|
|
АждархаиНякакъв кръгъл идиот в интернет, писал, че "Сказание за Чулман" бил фалшификат. Ето ви, едно леко доказателство, за кръглата му идиотщина. Ако някой ми каже как се казват тия, дето оправят кобилата, на скулптура от храмовете на Кхаджурахо, шъ му дам пет лева. Ако не, да прочете, фалшификата "Сказание за Чулман". Много кръгли идиоти има в България, затва ГЕРБ е на власт. А "СКАЗАНИЕ ЗА ЧУЛМАН" Е ДУХОВНО-ИСТОРИЧЕСКА СЪКРОВИЩНИЦА!
(86) Кучетата проследяват зверове и алпи,
а ако е нужно,
сами дърпат вървите на шейните
и откарват стопаните си далеч от опасността.
(87) Затова аждархаите
мразят кучетата
не по-малко от хората
и навсякъде ги изтребват.
(88) Аждархаите се съчетават с кобили,
от които се раждат
нови мъжки аждархаи,
а женски караки няма.
(89) Ако караките срещнат
човек, яздещ кобила,
догонват го и го убиват,
а с кобилата се съчетават.
(90) А конника, яздещ жребец,
те не преследват –
жребците не са им нужни
и не си прахосват силите.
(91) Аждархаите се съчетават
и с развратните жени,
а развратниците ги обичат
и тайно им служат:
|
|
Среднородопски нрави и обичаи1-1.jpg
|
|
Среднородопски нрави и обичаи2-1.jpg
|
|
Среднородопски нрави и обичаи3-1.jpg
|
|
Племето Синд1
|
|
Родопски народен календар - Гергоске - номеври1.jpg
|
|
Родопски народен календар - Гергоске - номеври2.jpg
|
|
[ xcGallery powerd by dev.xoops.org ]
|
