Български празници и обичаи |
 |
| ИМЕ НА ФАЙЛА |
+ |
- |
| ДАТА |
+ |
- |
|
|
|---|
Водици-Чишма кенеSvetlozara Evtimova
А този Чулман не се ли е "женил" вече прекалено много пъти, та да му пращаме още?
Йордан Стайков
Svetlozara Evtimova Да. Полигамията не е нещо нередно в тенгриянството и е доброволна, самата тя, разбира се, т.е. говорим за осъзнат акт. Но, в случая, ние сами искаме, доброволно да му пратим една нова рибка. ;))) И за да не зеносаме хубавата девойка, казвам, какво требе се напрай. Междувпрочем, това ще реши въпроса с прииждането на реките и наводненията. Но, разбира се, трябва да се направи от вещ колобър, който общува с алпа. Ако ти е проблем, ще пуснем попа да я опее, прекръсти и отръска с чемширя, пък аз ще и издумкам бубеня и окада с арчата и брезата? Все, пак става въпрос за доброволна жертва. Никой нема да я насили, за квото и да било. Зорлем гюзелик, олмаз, маа;)))
Svetlozara Evtimova
Йордан Стайков за бога...човешки жертвоприношения в 21 век... Идва ми "ту мъч"...
Йордан Стайков
Svetlozara Evtimova Човешките жертвоприношения са били във всяка една епоха;))) Лошото е, когато не са доброволни. Хора умират ката ден, ако се огледаш, като мухи и то напълно безсмислено именно защото човека като неосъзнат макрокосмос и спекулативен микрокосмос е нарушил хармонията. Има нарушение и Нарушение. За някои дисбаланси, ще се пожертват свещените треви, за другите, свещените животни, но за разрушителните дисбаланси, плаща самият човек.
Svetlozara Evtimova
Йордан Стайков усещам, че има смисъл в това, което казваш... Но красивите девойки в наши дни рядко се принасят в жертва доброволно 😉
Йордан Стайков
Svetlozara Evtimova Да. Така е. Ем, никой не иска това от девойчето, но тва дето прават е подобен акт и може да бъде разбран от алпа Чулман повратно. Това исках да кажа. Че те, несъзнателно правят нещо, което е било преди, а това е много лошо, именно, защото е неосъзнато от всяка една посока, просто опит за въвеждане на мода, а такива неща са много сериозни.
Svetlozara Evtimova
Йордан Стайков: яяяя кажи, че ми стана интересно за полигамията при българите - къде може да се прочете повече по темата? Да не би да визираш българите, които изповядват исляма? Или са го практикували много преди това? Имаме ли полигамен владетел от Аспарух насам?
Йордан Стайков
Svetlozara Evtimova Полигамията и обратното, са много прди исляма, който е едно от най-новите клонове на авраамическите религии. При българите преди християнството и исляма, винаги е имало полигамия, като тя продължава и днес под формата съпруг-съпруга-любовник-любовница, дай да не се лъжем, последните двама идват именно, защото и преди е било така. Но, тук има едно, "но". Това са осъзнати и доброволни съжителства. За разлика от исляма, например, където там вече не е доброволно, там няма не искам, няма недей. И тази полигамност всъщност отразява съпружеските отношения при алпите. Ето, да вземем най-моногамната тенгриянска двойка, първата двойка Алпа Мар (Слънцето) и Умай Артимас (недокоснатата от мъж). Тук е налице изначална моногамност, която бързо прераства в полигамия. Защо? Защото Умай не иска да бъде докосвана от мъж и си създава своя двойница, свой аватар Бозби, която се сношава със съпруга й и му ражда децата, а Умай просто ги кърми като майка;))) Втори случай, празника Акатуй или Голяма Сватба (Ака - главен, туй -сватба) посветена на алпа Субан. Той си има жена, но на Акатуй, за да се осигури полодородието и приплода селската общност му принася в жертва, но жива, най-красивата девойка на селото;))) Просто я вързват на плуга и чакат нощя той да дойде да си я земе, но понеже Субан, обича жените, но не и да се занимава с тях, идва жена му, която да вземе, новата му съпруга. Ти си завършила етнология, нали така? Досети се, колко типа отношения от днешното българско семейство видя, дотук? Винаги първата съпруга играе роля в определянето на следващата, а не, самият мъж;))) Има и още Умай иска да намери съпруга за сина си Чулман и самата тя от старата си змийска кожа създава десетки свои женски разновидности и образи, но Чулман не харесва, нито една от тези преобрази и следват любовните сърцераздирателни драми. Виж сега, човека е трябвало да развива своят чувствен свят и да го култивира. Ако това се знае, много от днешните драми в българските семейства бързо могат да бъдат проживени и преодолени. Не е нужен психолог. Психолога не ги знае тези работи, той не знае за първопричините на проблемите.
Йордан Стайков
Svetlozara Evtimova Да вземем и Свещарската гробница на въпросният Дромихет. Въпросните кареатиди в гробницата му, която е копие на неговият дом, не са богини или некви женски духове, а неговите реални жени, затова всяка е изобразена с лицето си. Той е бил беден цар имал е само 10 жени;))) И всички са изобразени като важни за неговият дом, обезсмъртени са по този начин. В случая Дромихет не дава предимство на нито една от тях, всичките му са му любими. Любими тук, любими и отвъд! Той е върл противник на моногамността, затова не дава правото само на една след смъртта да бъде с него;))) Тва не го казаха в "История БГ", гато коментираха полигамията по българските земи;)))
Йордан Стайков
Svetlozara Evtimova Никъде не може да се прочете по темата, защото темата е Табу и то с големо "Т";))) Никой не иска и да пише по въпроса, жените не дават;))) Аз бих изпраскал в мой стил една голяма студия, обаче, честно казано, ме мързи да обяснявам и разяснявам очевидни неща и след това да спора с хиляди жени едновременно, ха-ха-ха-ха, когато публикувам студията, с една дума, ей тъй, питаш ме, казвам ти, най ма устройва.
Svetlozara Evtimova
Йордан Стайков а какви са тези алпи? Архетипи? Енергийни същности? Същества..?
Йордан Стайков
Svetlozara Evtimova Планетарните еманации на Тангра или както християнството казва ипостаси - лица. Затва и тази година в Наричането започнах така: На Мардукан, Тангра е Слънцелик 
|
|
Свободна Хуйропа е загрижена за чистотата на традициите ни;)))Не просто не е каноничен, не е и християнски, не е и юдейски, защото кръщението с вода в християнството е юдаизъм, юдейско наследство. Исус се кръщава във водата от оня Йоан, но само за да бъде нашокан юдаизма и да се постави идеята за божият син над пророка. Дотогава юдаизма предлага само института на пророците, да си син на бога е истинско богохулство;))) Но никой нема да каже, отде иде потапянето във вода за кръщение в юдаизма! Ами то е пряко съответствие на влизането Чулман Субиги в световният океан. Корените на всички традиции с вода, включително и къпането в Ганг са в почитта към алпа Чулман. Така че, кога е възникнало леденото хоро това е без значение, важното, че е възникнало;))) Това е нещо като ритуала на Свещеното Огнище на българската нова година. Ми той си дойде изведнъж в една ноемврийска утрин на Ситово през 2019 г.;))) Лично аз, нямах намерение да права такова нещо, т.е. да си вкарвам лично брутален автогол, щото на мене той не ми е нужен;))) Аз мога на 21/22 декември с една мисъл форма да запала, квот си искам;))) физически ритуал не ми е нужен, но на Тангра е нужен;))) И това просто премина през мене, тази ритуална огненост по този начин. Нашите опити да правим подобен ритуал на Мадара, те просто се провалиха, с което се показа, че идеята не е да повторим това, което е било и което няма да се върне вече, (защото тези души ги няма, не се прераждат, отново), а да го сублимираме и развием според епохата настояща и бъдеща. И така, хоп, за нерадост на северняците, ритуала се оказа в Родопите. Толкова;))) Не, че не го е имало и преди там, помежду другото, да си кажа. Именно от нея идва името Родопи - Раудеб - Свещено Огнище. Но днес, това е нещо ново и неповторимо, наистина въпреки, че стъпва на и развива древната ни ритуалност на Аратеб/Раудеб. Тя традицията не може да стои на едно място, тя трябва да се развива позитивно, иначе води до деградация;))) и в крайна сметка до смяна на вярата. Това никой не го разбира: когато една традиция се повтори хиляди пъти в столетията, по един и същ начин, тя започва да деградира и в крайна сметка, тази ритуална механичност води до загуба на вяра и смяна на вярата, но когато се развива, никоя нова вяра не може да я събори. Защото, когато се похаби свещеността в механично повторение в столетията винаги има някой, който ще каже: - Абе, правим ги тези работи, ама те нямат ефект;))) и така.
Elena Ivanova
Голямо възмущение кипи тук срещу ритуала на мъжкото хоро във водите - че бил "изобретен", "неканоничен", нямал нищо общо с "истинската традиция", "чалга" и т.н. Искам да попитам: След като постоянно биваме призовавани да сме толерантни към желаещите да празнуват чужди за традицията ни празници като Хелоуйн и да практикуват свързани с тях обичаи, след като по Великден магазините ни се изпълват с неприсъстващите в православната традиция шоколадови и всякакви зайци, дълбоко недоумявам какво толкова дивашко или пък подменящо традицията виждат критиците на Йордановденското хоро. Свещеник да венчава гей двойка се разглежда като напълно приемливо от активистите на пропагандата на „толерантността“ и Църквата бива призовавана да се реформира „в крак с времето“, а същевременно един вече утвърден в българската традиция обред бива нападан заради „новостта“ си. Та, в крайна сметка, тези анализатори и критици „за“ или „против“ са обогатяването на традицията с нови практики? Или и този път са „за“, но само за онези практики, които идат от другаде, но не и от „Ганьо“?!
|
|
Илашчук на КоледаПонеже на никой няма да му направи впечатление одеждата, с която излиза Илашчук за коледното си обръщение към българите. Вероятно си мисли, че някой ще разпознае символиката по нея;))) Да, русофилите ще я разпознаят като символика на Сатаната;))) и фашизма;))) Но, Илашчук отправя послание: говоря ви на български, излизам със съотвената символика... Да не чакаме Илашчук да търси българите с фенер;))) Символа е на бика с трилистната детелина между рогата е герб на Кубрат - бик със звезда между рогата, но тук стилизацията на звездата като триквестер, не е случайна. Не е случайно и родовото дърво стилизирано като IYI, то освен родово, вече знаете, по Коледа е "Кедъра на Българската Държава", т.е. "Субатита", който украсяваме като коледно дърво и от чийто клон (образно казано) правим сурвачките си.
|
|
Смисъла на Коледа
|
|
Да не прекаляваме с украситеТочно украсите на Коледа показват, че евреина Исус се е родил в сеното на един обор и няма нищо общо с Коледата, т.е. Коледата не е денят на раждането на Исус, а е българският празник Мардукан:
"Декемврийският
Нардуган се отличавал с накичването на големи дървета с подаръци за алпа Карга-Сабан
и веселбата около тях... Българите предпочитали да окичват кедри, които били смятани за символ на българската държава и дори България била наричана "Субатит" или "Кедърът на
Държавата", при липса на кедър украсявали елхи или други дървета..."
Христос, умря, маа, също като Аллах 
|
|
Мара хем вдовица хем ражда 
Ето така:
89) Умай отишла при мъжа си
и, плачейки горчиво,
му разказала за това,
което се случило.
(90) “Изглежда съм остаряла, -
казала тя, -
и съм почнала да стрелям зле, -
не можах да улуча разбойника.
(91) Нужен ми е помощник,
подобен на Алабуга –
Субан разказваше, че Иджик
никога не е пропускал!”.
(92) Разстроеният Мар
помолил Тангра да изпрати
пазител на зверовете – стрелец,
подобен на Алабуга.
(93) Тогава Всевишният повелил
Иджик-Алабуга
отново да се възроди
като човек...
(94) По волята на Тангра родила
Алабуга-Аспарък
Караджим, която не можела
да роди от Кашан.
(95) Веднъж тя миела
нозете си в реката
и изведнъж почувствувала,
че натежава.
(96) Тогава чула глас,
който й казвал:
“Ти ще родиш момче
и ще го наречеш Себер Аспарък!”.
(97) Изплашила се Караджим
и изгубила свяст,
а когато се свестила,
не видяла никой наоколо.
(98) Повикала тя слугите
и те й помогнали
да се добере до шатрата
на нейния мъж Кашан.
(99) Едва му казала,
че е бременна,
когато тутакси започнало раждането
и тя родила момче.
(100) Кашан много се зарадвал –
нали си мечтаел за син;
жена му нищо не казала
на мъжа си за Гласа на Небесата
(101) но помолила Караджим
мъжа си да нарече
сина Себер-Аспарък
и той изпълнил молбата й.
|
|
Лазарското хоро буенецКолко не са в час, учените коментиращи обредността! Те просто нямат "Сказание за Чулман";))) Ако го имаха, немаше да изпишат толкова глупости за тази обредност. Щеха да разберат, чи българските алпи са си земале българки за жени, особено Чулман и Субан, така, както и в еврейската Библия е упоменато, чи боговете си земаха за жени земните дъщери и така се създадоха великите и славни човеци. Но, само българите пазят ритуалността свързана с този много древен исторически период, когато Чулман си е вземал жена, когато Субан си е земал жена, за да може небесното да стане и земно, да се създаде земната теогония и да започне да тече историята. Останалото са пеераски тарталясвания и най-лошото е, че за тва, некои ора земат пари;)))
|
|
Лазарка-село ЕркечДа се върнем към перата на главата. Ако така снимате девойката, перата биха изглеждали просто приумица, украшение, но, както видяхте от клипа от село Еркеч (премахваме глупавото пеераско име Козичино) перата са поставени така, че когато девойките се движат те също се движат и имитират летене на птица. Самите ние, знаем, че този обичай, който предхожда с малко Цветница или деня на алп биката Ашна с пускането на върбовите пръчици в реката е за да се избере невеста на Чулман, а на Цветница, ще се избере невеста на Субан. Именно, невестата на Субан, под формата на птица на утринната зора Чак Чак разрушава заедно със Субан, Стената на Дивовете, за да свърши Ледената епоха. Затва, т. нар. "лазарки" се събират преди изгрева на Слънцето и запяват своята песен, преди да започнат обикалянето на селото. Именно тези пера на главата, които трептят и имитират летене, много сполучливо, това е символ на птицата на утринната зора Чак Чак. Определено те създават една много странна и мистична атмосфера. Интересното е, че никой не реагира! Никой не вижда, очеизвадното! Така е, когато просто се следва традицията без да мисли и без да се търси. Когато се търси, обаче, не се задават въпроси от рода: "Кви са тие тюркски думи, на мене не са ми понятни"? А, понятно ли ти е, какви са всъщност, тези "лазарки" и какво правят?;))) Ако задавате по-малко въпроси и търсите повече, т.е. сте духовно будни, а не социално активни, както ви карат политиците, да сте, ще забравите за тези хуелюбци, които избирате на избори и ще се обърнете към Тангра и алпите! Нека си лапнат собствените пишки!;)))
|
|
Празник НаурузИ в България се отбелязва, само че по времето на християнският Великден, гато са боядисват яйцата и праат козунаците, които всъщност са част от този празник и съвсем резонно нямат нищо общо с възкресението на Христос. Аз съм за това да си извадим Науруз от християнският Великден и да си го направим, когато си е на 21 март. Най-големият парадокс е, че този празник е чисто български, но днес, реално не се празнува от българите във вида, в който той е възникнал в тяхната народностна среда и е асимилиран от християнският Великден, като от него е останала само обредната му страна с боренето на яйцата и похапването на козунаци. Твърде недостатъчно, за да кажем: Науруз - Нов ден! Великден! Великият ден е изместен и забит във възкресението на Христос, но не това се има впредвид в Тенгриянството. Там се има впредвид събарянето на Стената на Дивовете, която скрива Слънцето и дава началото на Великата Нощ - Нардуган/ Нартуган или Мардуган. Науруз е своего рода продължение на Нардуган. Това е денят, в който Великата нощ свършва, защото се ражда Новият ден, еквивалент на това, което библейски е "Да бъде светлина". Именно тези припокривания или по-скоро метафизични кражби, дават възможност на християнството да се насложи административно върху древната ни вяра.
|
|
За мартеницата
|
|
Народният будител честити на всички българи Хелуин
|
|
ГорещнициХристиянските дрънканици, може спокойно да ги пропуснете. Празника е на От Ене, "От" - 'Огън", "Ене" -Майка. Гърците не са могли да го произнесат добре и при тях е станало "Атина";))) Казвал съм го винаги: гърците са духовни пигмеи, духовни примитиви, но са достатъчно нагли, за да присвояват и след това да го преподават като тяхно. Тук е и нашата борба срещу тях. Защото гърка, не знае, но може да те информира;))) Затова и света е такъв - гръцки;)))
От Ене е самата Умай Бийке, т.е.. нейният огън има не само външни проявления, макрокосмични, като изригване на Слънцето, опустошителните пожари и т.н., но и вътрешни като пречистването и лечението, вдъхновението и откровението. Зависи, кой огън искате да ви даде От Ене и да получите според своят духовен ръст, за да работите с него. Ако искате земен огън ще получите само земният огън, ако искате да получите просветление на съзнанието, От Ене ще изгори нечистотиите в умовете ви. Умай е От Ене, защото е Слънчева Невеста - хем непорочна, хем раждаща (Бозби).
====================================
„Прости ми, св. Марино, ти палиш, ти гасиш!”
В традиционните народни представи на българите за най-горещи през годината се приемат трите поредни празника в чест на християнските светци Кирик и Юлита (15 юли), св. мъченица Юлия (16 юли) и св. великомъченица Марина (17 юли), наречени Горещници. В Северна България са познати още като Чурлига, Пърлига и Огнена Мария, а в южните райони на страната – Люта, Чурута и Опална Марина.
През Горещниците народът ни почита огъня, за да се предпази от неговата опустошителна сила. В песни се пее: ”Настали ми са злите дни, злите дни, Горещниците”. Съобразно местната традиция за най-опасен и най-тежък се приема първият или последният Горещник.
През тези три дни не се работи нищо, защото се вярва, че всичко, до което човек се докосне, ще изгори. Не се жъне, защото снопите ще се подпалят, не се пали домашното огнище, не се пече хляб.
По традиция се правят предсказания за времето през месеците декември, януари и февруари. Вярва се, че колкото по-топло е то през Горещниците, толкова по-люта ще е зимата. Разпространена е и практиката хората да се къпят в топли минерални извори през трите дни с вярата, че през цялата година ще бъдат здрави.
В селищата от Балкана с Горещниците започва периодът на седенките. Изпълнява се обредно „заклаждане” на първата моминска седянка, придружено с наричания, в чиято основа е любовната магия. През трите дни девойките събират съчки и влачат стебла от тиква, с пожелание „да се събират и влачат ергените по тях”. Момите наливат прясна вода от воденицата, защото там водата се върти и „ергените така ще се въртят около тях”. От тази вода дават на момците да пият – за да ги обикнат.
Третият ден от Горещниците е посветен на св. Марина. Според житието й тя била дъщеря на езически жрец в Антиохия през III век., възпитана от баща си в идолопоклонничество. Но Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си. Загинала мъченически едва на 16 години (около 270 г.). В иконографията обикновено е изобразена на трон. Лявата й ръка е пред гърдите, в дясната държи кръст. Познати са и други икони, на които с една ръка държи дявола за косата, а с другата го удря с дърво – да не пакости.
В българските народни вярвания, светицата е наричана Огнена Марина и символизира небесния огън. За нашите предци огънят е благослов, получен като дар от Бога. Той се пази в огнището на дома цяла година. Вярва се, че когато Старият Огън, Старото Слънце се умори, то трябва да се угаси и да се изпрати с голяма почит, за да не се разсърди, да не предизвика пожар и да унищожи реколтата.
Ритуалното почитане на Старото Слънце започвало от Петровден. Загасвали го на 15 юли, първият ден от Горещниците. Оставяли го да си иде с добро. А на 17 юли, в Деня на Огнена Марина, запалвали новия Млад огън, изпълнявайки специален обред. В полунощ двама братя близнаци или мъже с еднакви лични имена (единствени в селото) се събличали и започвали да трият едно в друго две сухи дървета от липа, ясен или хвойна, докато се възпламенят. С тях наклаждали голям огън и всички се изреждали да го прескачат за здраве. През него прекарвали домашния добитък. С жар от този жив огън запалвали и домашното огнище.
Съществува легенда, според която един богат стопанин не почел празника. Пратил жетвари на нивата. Припламнал огън и унищожил посевите. Едва когато богаташът се примолил огненият ад да спре, пламъците утихнали. Стопанинът се разкаял: „Прости ми, св. Марино, ти палиш, ти гасиш!”.
Според народните вярвания св. Марина има и лечителски способности. Много хора, особено незрящи или с очни проблеми, ходят на извор или река в близост до манастир или оброк, носещ името на светицата. Мият се с водата, която смятат за лековита и се молят на св. Марина да бъдат изцелени.
Такава лековитата вода събира всяка година на 17 юли много хора при аязмото „Света Марина”, намиращо се между селата Джулюница и Кесарево, Великотърновско. Според поверието водата избликва в нощта на 16 срещу 17 юли – денят на св. Марина. Вярва се, че водата и калта от аязмото притежават лечебна сила.
На 16 юли имен ден празнуват Юлия, Юлиян и Юлияна, а на 17 юли - Марин и Марина.
В деня на светицата празнуват и всички занаятчии, които работят с огън: хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии и пр.
източник :
http://www.velikotarnovo.utre.bg/…/560984-zapochvat…
|
|
Чахаршанбе СуриЧестит празник и на вас, братя! Науруз иде! Слава на Тангра!
Нашата Сирница, понеже е закачена за християнството бе по-рано! Да сте честити в Годината Дванш и нека квото е зло, при Давшан да остане, останалото Огъня пояжда!
А, да, чупенето на керамични съдове, не е гръцко, нито тракийско, хахахахахахаха... Да, нека, който може да преведе сносно текста. А баницата с новогодишните късмети при нас, няма абсолютно никакви християнски корени, а чисто тенгриянски;))) Абе, тоз ден си го наречете Празника на Седмолъчката!
===================================
Древен произход
редактиране
Фестивалът води началото си от древните ирански ритуали. Древните иранци празнуваха фестивала Фравардиган , последните пет дни от годината в чест на духовете на мъртвите, който днес се нарича Фарвардиган . Те вярвали, че духовете на мъртвите ще дойдат за събиране. Седемте свети безсмъртни ( Aməša Spənta ) бяха почетени и им беше предложено официално ритуално сбогуване в зората на Новата година. Фестивалът съвпадна и с фестивалите, посветени на създаването на огъня и хората. По времето на Сасанидската империя празникът е разделен на две отделни петолъчки, известни като по-малка и по-голяма пане . Постепенно се е развило вярването, че „по-малкото пане" принадлежеше на душите на децата и тези, които са умрели без грях, докато "по-голямото пане " беше за всички души.
Прескачане на огъня. Техеран, март 2018 г.
Преди началото на фестивала хората събират храсти на открито, свободно външно пространство. При залез слънце, след като запалят един или повече огньове, те прескачат пламъците, пеейки sorkhi-ye to az man, zardi-ye man az to , което буквално означава „[нека] твоята червенина [да бъде] моя, моята бледност твоя“, или негов местен еквивалент. Това се счита за пречистваща практика.
Разбиване на гърнето
Разбиването на гърнето (kūza-šekanī) е една от най-забавните дейности на Chaharshanbe Suri. В повечето градове гърнетата се чупят след прескачане на огън; този обичай очевидно се корени в суеверното вярване, че счупването на гърне пренася нещастието от хората в къщата върху гърнето. Има леки вариации в различните региони. В Техеран една или повече монети се поставят в нова кана, която след това се пуска от покрива на улицата отдолу. До ранните години на периода на Пахлави много техеранци обичаха да ходят в галерията на Naqqāra-ḵāna, където барабанистите свиреха в определени часове, и да пускат каните си оттам. В Хорасанбучка въглен, символизираща лош късмет, сол за предпазване от злото око и монети за благотворителност се пускат в гърнето, преди да се разбие; след това всеки член на семейството завърта гърнето около главата си, за да може всяко нещастие, което се очаква през следващата година, да се прехвърли в гърнето. Накрая гърнето се хвърля от покрива на улицата. В източен и югоизточен Иран обикновено се избира ненужен стар съд, а не нов. В Арак и областта Ащян зърна от ечемик се слагат в гърне.
Гадаене (fāl)
редактиране
Друга популярна практика на Chaharshanbe Suri е гадаене от кана (fāl-e kūza, fāl-e bolūnī), обикновено такава с широка уста (bolūnī). Всеки присъстващ поставя в каната украшение - пръстен, гривна, обеца, което е носил. След това листове хартия, надписани със стихове или изречения, съдържащи предзнаменования — броят на листовете трябва да е равен на броя на присъстващите — се поставят в каната. На едно малко дете се възлага да бръкне в каната, да извади едно листче и да го даде на най-учения или грамотен мъж в групата. След това детето издърпва един от орнаментите от каната. Мъжът чете на глас стиха върху листа, а притежателят на украшението научава от него какъв ще бъде неговият късмет. На много места, включително Исфахан и градове в централен Иран, е обичайно да се вземат съдби от копие наdīvān на Ḥāfeẓ , а не от парчета хартия. Четецът избира стих на случаен принцип като късмет за собственика на предмета, взет от гърнето. В Исфахан към орнаментите в каната се добавят малко огледало и кутийка с колириум, за които се предполага, че носят късмет (за подобни обичаи, свързани с първата вечер на зимата, Шаб-е Челла, виж Enjavī, напр. I, стр. 26, 126; II, стр. 165).
https://en.wikipedia.org/wiki/Chaharshanbe_Suri
|
|
Субаш кене (Водици) символно изобразен върху щраусово яйцеНай-ниско долу, изображение на Байгал и Чулман, на по-горният ред, хорото на Субаш кене! После не било традиция "калоферското хоро" Айде, бе! Само оттука мога ви го извада и докажа, че е традиция, глъвоци! Изображенията много точно постулират тенгриянската космогония за трите свята, като подводният е в ролята на отвъдният! Вижда се и календарната лента ( с шахмати), която едновременно е и стълбица на прехода, помежду тях!
|
|
Мушика Динка, Сомор в индуизма
|
|
Бели Дунав и Влашка земя в Родопският фолклор1-1Статията е от списание "Родопи" бр.8/1979 г.
Из "Веда Словена"
Кога сите идатъ на белъ Дунавъ,
И тина сусъ либе да си идешъ;
Хемъ да земешъ пуйка ниту бела нит' шарена; 70
Да е църна поцърнела,
Чи ша боде желувитенъ курбанъ;
Я шо си е тое първе либе,
Да закара крава ялувита,
На белъ Дунавъ курбанъ да заколете: 75
Тина курбанъ да заколешъ на Огнена Бога,
Да си всякне искра огань,
Да погури сура ламие;
Тое първе либе курбанъ да заколе на Громна Бога,
Сусъ громъ да удари сура ламие, 80
Утъ нея споменъ да не устане;
Кога заминете ду белъ Дунавъ,
И язъ ша ви помогна,
Да надвиете на люде диви подивени.
Сите излезуха на белъ Дунавъ.
Дуръ тога ми утиде и Сада крале,
Сусъ негу кара млада кралица;
Какъ ги видела сура ламие, зоби закърцала!
И се кани сите да затруе. 100
Та ми закла Сада крале
Църна пуйка курбанъ на Огнена Бога;
Да погури сура ламие;
Я кралица курбан си закла
Ялувита крава на Громна Бога, 105
Сусъ громъ да удари сура ламие,
Утъ нея споменъ да не устане.
Още курбанъ нефтасали,
Небе заечилу, затрещелу,
На небе се огань всекна, 110
Та си падна громъ на белъ Дунавъ,
Та удари сура ламие,
Утъ нея споменъ не устана;
Утъ шо си бе огань млогу налютенъ,
Утъ топлу се размързна ду белъ Дунавъ, 115
Та си тече река гулема
Боже ле Водне ле, 250
Боже ле Водине ле,
Какъ ти, Боже, курбанъ коле
Курбанъ коле ду три крави,
Спусни си десна рока
Десна ти рока на белъ Дунавъ, 255
Да си Дунавъ замръзне
Да замръзне да поледне,
Да си Дунавъ замина,
Да замина съсъ юнаци
Съсъ юнаци и съсъ моми, 260
Да си ида на поле-ту
Що си ми е запустену,
Де си йоще ни уратъ,
Де си йоще ни сеетъ,
Да ми уратъ малки моми 265
Да ми уратъ да ми сеетъ,
178
Та си граде нова града.
Та си зевамъ златна кондиле
Златна кондиле, мурекепа,
Та писувамъ бела книга, 270
Бела книга църну пислу
|
|
Бели Дунав и Влашка земя в Родопският фолклор2-1Списание Родопи, бр.8/1979 г.
|
|
Бели Дунав и Влашка земя в Родопският фолклор3-1Списание "Родопи" бр.8/1979 г.
|
|
АждархаиНякакъв кръгъл идиот в интернет, писал, че "Сказание за Чулман" бил фалшификат. Ето ви, едно леко доказателство, за кръглата му идиотщина. Ако някой ми каже как се казват тия, дето оправят кобилата, на скулптура от храмовете на Кхаджурахо, шъ му дам пет лева. Ако не, да прочете, фалшификата "Сказание за Чулман". Много кръгли идиоти има в България, затва ГЕРБ е на власт. А "СКАЗАНИЕ ЗА ЧУЛМАН" Е ДУХОВНО-ИСТОРИЧЕСКА СЪКРОВИЩНИЦА!
(86) Кучетата проследяват зверове и алпи,
а ако е нужно,
сами дърпат вървите на шейните
и откарват стопаните си далеч от опасността.
(87) Затова аждархаите
мразят кучетата
не по-малко от хората
и навсякъде ги изтребват.
(88) Аждархаите се съчетават с кобили,
от които се раждат
нови мъжки аждархаи,
а женски караки няма.
(89) Ако караките срещнат
човек, яздещ кобила,
догонват го и го убиват,
а с кобилата се съчетават.
(90) А конника, яздещ жребец,
те не преследват –
жребците не са им нужни
и не си прахосват силите.
(91) Аждархаите се съчетават
и с развратните жени,
а развратниците ги обичат
и тайно им служат:
|
|
Среднородопски нрави и обичаи1-1.jpg
|
|
Среднородопски нрави и обичаи2-1.jpg
|
|
Среднородопски нрави и обичаи3-1.jpg
|
|
Племето Синд1
|
|
Родопски народен календар - Гергоске - номеври1.jpg
|
|
Родопски народен календар - Гергоске - номеври2.jpg
|
|
[ xcGallery powerd by dev.xoops.org ]
|
