И в България се отбелязва, само че по времето на християнският Великден, гато са боядисват яйцата и праат козунаците, които всъщност са част от този празник и съвсем резонно нямат нищо общо с възкресението на Христос. Аз съм за това да си извадим Науруз от християнският Великден и да си го направим, когато си е на 21 март. Най-големият парадокс е, че този празник е чисто български, но днес, реално не се празнува от българите във вида, в който той е възникнал в тяхната народностна среда и е асимилиран от християнският Великден, като от него е останала само обредната му страна с боренето на яйцата и похапването на козунаци. Твърде недостатъчно, за да кажем: Науруз - Нов ден! Великден! Великият ден е изместен и забит във възкресението на Христос, но не това се има впредвид в Тенгриянството. Там се има впредвид събарянето на Стената на Дивовете, която скрива Слънцето и дава началото на Великата Нощ - Нардуган/ Нартуган или Мардуган. Науруз е своего рода продължение на Нардуган. Това е денят, в който Великата нощ свършва, защото се ражда Новият ден, еквивалент на това, което библейски е "Да бъде светлина". Именно тези припокривания или по-скоро метафизични кражби, дават възможност на християнството да се насложи административно върху древната ни вяра.