ЕВРЕЙСКОТО ВЛИЯНИЕ В АМЕРИКАНСКАТА ПОЛИТИКА -
c/p
Thu Dec 4 22:23:46 2003
<
img src=
http://www.biblebelievers.org.au/images/ford.jpg >
<img src=http://www.biblebelievers.org.au/images/ford.jpg>
ЕВРЕЙСКОТО ВЛИЯНИЕ В АМЕРИКАНСКАТА ПОЛИТИКА -
http://www.biblebelievers.org.au/images/ford.jpg (от книгата "Интернационалните евреи" от Хенри Форд)
„Администраторите, избирани от нас чрез масите заради тяхната сервилност,
няма да бъдат хора, обучени за държавна работа и постепенно ще се превръщат лесно в
пионки от нашата игра, която ще се води от наши обучени и талантливи съветници - специалисти, подготвяни от ранно детство да се грижат за световните дела. Както знаем,
нашите специалисти са добили необходими те познания за държавното управление. (Втори протокол на ционските мъдреци.)
8. ЕВРЕЙСКОТО ВЛИЯНИЕ В АМЕРИКАНСКАТА ПОЛИТИКА
В паметта на всеки млад човек Тамани Хол присъства като синоним на политическо мошеничество, ако използваме речника на обществената критика. Организацията е създала най-лошия пример за шефско управление, политическа корупция и използване на брутална сила, какъвто е възможно да съществува по света. Самото й име се превърна в стигма през десетилетията преди Първата световна война. Но дори и най-ненаблюдателния читател на вестници сигурно е забелязал постепенното отшумяване на името „Тамани" от сферата на публичното обсъждане, непрестанното затъпяване на острието на критиката, пълното отсъствие на заглавия, изобилстващи с грозни обвинения и призиви на добросъвестни граждани да се поведе битка срещу мрачния управленски апарат, завладял централата на организацията в Ню Йорк.
Защо настъпиха такива промени през последните години? Дали се дължат на отмирането на Тамани Хол като политическа сила? Не. Тя си е все там, на мястото, както ще ви каже който и да е нюйоркски политик. Вълкът само е сменил козината си!
Имаше времена, когато смели публикации разкриваха истината относно Тамани, обаче техните автори или са престанали да съществуват, или са попаднали под контрола на евреите. Имаше времена, когато обществени организации като Гражданския съюз призоваваха към противопоставяне на Тамани и поддържаха бдителни доброволци в действие. Тия групи се подчиниха на еврейството, поддадоха се на службогонството и вече не стоят на своя пост.
Протестите срещу Тамани сякаш бяха заглушени в момента, в който патронажът на организацията попадна в ръцете на нюйоркските евреи, в които се намира и досега. Кехилът е истинският политически център, докато Тамани е само разпределителна гара - нещо като „нееврейски авангард" за всесилния Кехил (Кагал). Юдеизирането на организацията вече е пълно, тъй като ирландското присъствие бе надделяно от еврейските пари.
Тамани беше една от най-силните политически организации, които са имали Съединените щати. Могъща не само в общинската и щатската политика, но и често упражнявала решително влияние в националните дела. Беше - без преувеличение - недостижима за която и да е друга организация, независимо от коя част на света.
Ако обаче има нещо, което да привлича евреите истински, то е властта. Където е седалището на властта, те кръжат наоколо раболепно. И понеже Тамани беше властта или поне портата към нея, естествено бе евреите от най-големия град в света да я овладеят. Без съмнение те са били привлечени и от противоречивия факт, че в най-големия еврейски град най-солидната политическа сила бе нееврейска. Когато немският евреин и банкер Шонберг пристига да представлява интересите на Ротшилдови, неговото безупречно точно око веднага оценява правилно ситуацията. Той става член и поддръжник на Тамани. Това се оказва добър бизнес за еврейския банкер, понеже фондовете на Ротшилдови вече били инвестирани в нюйоркския транспорт. Собствеността върху градския транспорт във всички американски градове е в ръцете на местния клон на Тамани, независимо под какво име е познат той. Белмонт почти достигна ламтяната знаменитост на Великия сахем на обществото Тамани. Тандемът Белмонт - Шонберг открива пътя за останалите евреи - фридмановци, Унтермайе-ровци, Щраусовци - все финансови фигури, юристи, политици, бизнесмени и профсъюзни акули. Скоро биват последвани от истински еврейски поток към правораздавателните институции на града, докато Ню Йорк се превърне в политически и правен еврейски бастион. Оттам пипалата им плъзват към Върховния съд, където еврейското влияние никога не е губило мощ, още от онези дни, когато бе завладяна Тамани Хол.
Необходимо бе за еврейството, което планира да установи контрол над правораздавателната система - чиято цел, разбира се, е и да осигури специална протекция на определени еврейски предприятия, чиято дейност е достатъчно близо до границата, отвъд която законността на техните функции е под въпрос, наред с това да добие контрол над върховната политическа машина, чрез която вече да може да си гарантира „услуги" и в местната политика. Особената система на местното, щатското и националното управление на САЩ спомогна лесно да бъде установен контрол от страна на подобни организации чрез пари.
Естественият политически дом на евреина изглеждаше сякаш е Републиканската партия, понеже той се връщаше там след всяка своя авантюра в друга посока. Обаче предпочитанието му към тази партия никога не го е подтикнало да допусне грешката да се покаже като партизанин от една групировка. По-добре е, както той добре знае, да контролираш всички групировки! И колкото се засилваше еврейското присъствие в Тамани Хол, още по-силно бе то в редиците на Републиканската партия, като наред с това нюйоркското социалистическо движение бе изцяло оглавено и водено от евреи. Така те изключително лесно успяват да си осигурят подкрепа в каквато посока си изберат, а пък Кехилът е в състояние да изпълни всяка заплаха, която е отправил. Така е и по-сигурно, че който и да е еврейски кандидат за някой пост ще бъде избран.
Отначало, заради мощния ирландски контрол в Тамани, евреите пипаха предпазливо. Кехилът бе усвоил древната политика да не се изкарват на преден план техните хора, а само неевреи, които обаче са готови да бъдат полезни на Юда. Разликата между проеврейските политици, които сами не са евреи, и политиците от еврейската раса е, че първите понякога могат да стигнат доста по-далеч, отколкото евреите, влезли в канцелария, без да бъдат забелязани. В ранните дни на Тамани -всъщност допреди Първата световна война - винаги в канцелариите на организацията е имало „нееврейски фронт" („авангард"), радващ се на слава и популярност, обаче зад него винаги е стоял еврейският контрол. Такова е пояснението за граждани, пожелали да узнаят значението на нещата, които иначе нямат обяснение – винаги търсете еврейския контрол! Досега евреите са били силни във всички партии, така че, накъдето и да тръгнат изборите, те винаги печелят. В Ню Йорк винаги печели „еврейската партия". А който спечели Ню Йорк, значи владее правителството.
Понеже избирателните кампании винаги протичат под формата на някакво развлечение, на забавление за хората, последните си мислят, че със своите действия г сами си „правят" правителството, обаче в действителност евреинът е онзи, който винаги печели. Ако обаче, след като са избрали своя човек или група, новоизбраният не се подчини на еврейския контрол, много бърже } ще чуете за „разследвания", „скандални разкрития" и дори „импийчмънт" за отстраняване на непослушника!
Обикновено някой „човек с минало" става най-послушен инструмент, но дори и добрият човек може нерядко , да бъде замесен в дейности, които да го компрометират. Широко известно е, че еврейските манипулации по време на избирателни кампании в Америка са толкова умело осъществявани, че независимо кой от кандидатите е бил избран, предварително са били подготвени достатъчно компромати, за да бъде дискредитиран при нужда. Тази практика е част от всеобхватността на еврейския контрол. И, разбира се, американският народ е достатъчно добре манипулиран, та да ревне срещу обществения служител, веднага щом първото еврейско псе нададе предупредителен вой!
[img]
http://www.geocities.com/CapitolHill/8425/pee.gif[/img] Колкото е удивителна техниката на провеждане на един еврейски политически процес, още по-удивителна е готовността на американския народ да вземе участие в играта.
ЧУЖДЕНЦИТЕ И ВОДАЧЕСТВОТО В Т АМ АНИ
Силата на Тамани имаше същият източник както и Кехила, а именно - чуждестранното население. Разликата е, че Кехилът разполага с по-компактна маса от чужденци, сред които да набира своя личен състав. Обаче както лидерите на еврейството, така и тези на Тамани, винаги са били наясно с факта, че тяхната власт зависи от поддържането на непрекъснат имигрантски поток. Понеже чужденецът бе най-добрият материал за целите на Кехила, докато американците не станаха толкова напълно “неамериканизирани”, че направиха излишна интензивната имиграция. Едва тогава преселението бе позабавено. Третият голям поход към Съединените щати почна през 1884 г. и стана причина за началото на дегенерацията - най-напред на Ню Йорк, а сетне и на американския политически живот. Голямата емигрантска вълна бе съставена от руски, австрийски и унгарски евреи, чието пристигане бе последвано от незапомнена вълна от престъпления, следите от които личат и днес.
По онова време полицейското управление и полицейските съдилища на Ню Йорк, пред които се разглеждаха всички криминални случаи, бяха в ръцете на Тамани Хол, начело на която стоеше шефът с лоша слава Крокър. Резултатът от еврейския контрол бе партньорство между местната управа и престъпния свят - нещо, което не бе постигано извън семитските държави. Евреи имигранти с твърде тъмно минало организираха едно сдружение, наречено „Асоциация Макс Хокстим" (The Max Hochstim Association), но познато повече като „Бандата от съда при Есекс Маркет". Един от главните водачи на асоциацията беше Мартин Енгел, лидер на Тамани в Осми район. „Кралят" на този еврейски район бе някой си Соломон, който си бе сменил името с не толкова разкриващото го „Смит" и стана известен под псевдонима Смит „Сребърния долар" заради факта, че управляваше своята малка империя от бара „Сребърен долар". А барът се намираше тъкмо срещу съда на Есекс Маркет, гъмжащ денем от орди евреи-престъпници -документни мошеници, лъжесвидетели и адвокати. „Асоциацията Макс Хокстим" се превърна в първата в Америка организирана система за търговия с бели роби. Разкритията, които направи правителственият Надзорен комитет, представляваха потресаваща картина на онази най-долна форма на унижение - хладнокръвно осъществяван с чисто търговски цели, консолидиран трафик на жени. Този трафик бе поддържан, за да се осигуряват дивиденти на политици - например евреите от Тамани. Тъкмо по време на официалното разследване, „Асоциацията Макс Хокстим" получава названието „Бандата от съда на Есекс Маркет" (The Essex Market Court Gang). От стария полицейски съд в района с „червени фенери" Есекс Маркет на град Ню Йорк плъзва един израз, намерил трайно място в ежедневната английска реч. Адвокатът на име Шистър, чиято практика била твърде характерна, станал неприятен на съдията Озборн. И когато друг еврейски адвокат се опитвал да пробута поредния нечестен трик на съдията, последният открито го обявявал за „шистеров номер". Получило се така, че първите хора в професията, заслужили и понесли името „шистер", били еврейските адвокати от съда на Есекс Маркет в Ню Йорк.
ЕВРЕИТЕ И СКАНДАЛЪТ С БЕЛИТЕ РОБИНИ
Изненадващ факт е - макар тези сведения да са отразени в официалните документи, както и всички други данни се записват в протоколите от всяко подобно разследване, което е било извършено - че еврейските водачи настояват в отричането си, че главните замесени лица в тази грозна форма на лишаване от човешки права са евреи. Когато правителството на САЩ проведе широкомащабното разследване, бе разкрито тъкмо това. Нюйоркският кехил се появи като защитна организация във време, когато разкритият еврейски трафик на бели робини заплашваше да залее нюйоркското гето.
Разкритието, получило се в резултат, когато белите хора от Ню Йорк най-сетне успяха да накарат силите на властта да се задействат и заработят безпристрастно за известно време, предизвика шум и принуди много от замесените евреи да си сменят имената. Някои от тези имена днес са представителни и минават за носени от едни от най-добрите еврейски родове, но тяхната зловеща тайна е, че основите на богатствата им са положени в „кварталите с червени фенери". „Асоциацията Макс Хокстим" не е единствената организация от този тип. Друга подобна е нюйоркската „Независима благотворителна асоциация" (Independent Benevolent Association), създадена през 1896 г. от група еврейски търговци на бели робини. Ето такива банди образуват гръбнака на властта на Тамани Хол в западните квартали, а тяхното поле за действие са евтините танцувални салони, раоо- - тещи под прикритието на „благотворителни асоциации" в Ийст Сайд, всичките държани от известни евреи - главно от руски и галицийски (полски - бел.прев.) произход - както отразиха официалните доклади. Тези хора са търговци на роби, подобно на предците си от времето на упадъка на Римската империя; те произвеждаха и търгуваха незаконно с алкохол, още преди да бъдат въведени запрещения; те участваха до голяма степен и в международния трафик на наркотици, а днес вече преодоляват закона, като подкупват неговите служители. През десетилетието преди Първата световна война, завладявайки и контролирайки Ню Йорк, евреите извършиха една от техните циклично повтарящи се грешки - отидоха твърде далеч и се престараха. Въпреки всичко, преживяха сериозните разкрития и запазиха властта си. Тъкмо склонността им да се хвалят и превъзнасят винаги е ставала причина за провали. Повърхностни наблюдатели и писатели отразяват редовните протести срещу еврейската надменност и склонност към презумпции, обяснявайки ги като спазми от регулярното действие на някаква отрова, която се процеждала в кръвта на гоите - отровата на антисемитизма. Такова е, разбира се, и еврейското обяснение в конвенционалната пропаганда, а много нееврейски духовници, писатели и политици го разпространяват несъзнателно, докато много други неевреи, почитатели на еврейските пари, цинично си затварят очите пред своето предателство. Обикновено така е ставало винаги след война, забелязват някои писатели. А защо „след" ли? Защото във войните светът вижда по-ясно, отколкото в каквото и да е друго време, истинското предназначение и самоличност на евреина. Тогава се разгаря истински не антисемитизмът, а юдаизмът - една висша и превъзнесена форма на семитизъм. Докато серумът, който се образува в социалния организъм, за да потиска и контролира бактериите на юдаизма, приема формата на публичното разкриване и протест. Този серум вече действа - серумът на публичността - и еврейската програма не може да му устои!
Изучавайте историята на всички неща, с които евреите се захващат - от летните курорти до цели империи - и ще видите един трайно повтарящ се цикъл!
Завладяването на Тамани Хол от евреите все пак представлява една от стъпките към завладяване на Ню Йорк. А целта им е далеч по-голяма от чисто политическа. Да бъдат просто сигурни, че могъщите и заможни фигури в града ще бъдат техни хора не е едничкото им желание. Ню Йорк бе превърнат в „червения център" на Америка. Този град е източникът на енергия за провеждане на по-голямата част от дейността на чуждите заговорници срещу правителството на САЩ. И Тамани Хол е едно удобно прикритие на явната политическа активност, както Кехилът - на радикалната антиамериканска расистка дейност.
„Скоро ще започнем да основаваме огромни монополи, колосални резервоари на богатство, от които дори големите нееврейски стопански единици ще бъдат зависими до такава степен, че ще рухват заедно с доверието към правителството още на другия ден, след политическа криза. Тук присъстващите икономисти трябва внимателно да оценят значението на това превъзходство. Ние трябва с всички средства да развиваме важността на нашето суперправителство, представяйки го като защитник и благодетел на всички, които доброволно ни се подчинят.
Аристокрацията на гоите като политическа сила вече е в историята. Не трябва да ги оставяме да разсъждават и преценяват. Като притежатели на земята, те са вредни за нас с това, че източниците им на поминък са независими. Затова, на всяка цена, трябва да ги лишим от зел1ята им.
Най-доброто средство за постигане на последното е да повишаваме данъците и ипотечната задлъжнялост. Тези мерки ще държат собствениците на земя в безусловно подчинение. Като няма да могат да задоволяват своите нужди от малки наследства, аристократите на гоите бързо ще западат.
В същото време е необходимо да се насърчава напористо индустрията и търговията, особено спекулативната, чиято функция ще бъде да служи като балансьор на индустрията. Иначе, без спекулативна търговия, индустрията ще предизвика нарастване на частния капитал, а оттам ще се подобрят условията на селското стопанство, понеже земята ще може да се освобождава от задлъжнялост към банките. За индустрията е необходимо да откъсне от земята както трудещите се хора, така и капитала, и - чрез спекулативни начинания - да прехвърли всичките пари на света в наши ръце, с което да докара гоите до нивото на пролетариат. Тогава те ще се покланят пред нас, за да добият право на съществувание". (Шести протокол)
9 . БОЛШЕВИЗЪМ И ЦИОНИЗЪМ
В Съединените щати комунизмът действа чрез съвсем същите канали както в Русия и чрез същите агенти - революционерски хищен юнионизъм - различен от благородния юнионизъм на бизнеса - и евреи-агитатори. Когато Мартенс, т.нар. съветски посланик, „напусна" Съединените щати, след като бе депортиран, той назначи като представител на комунизма в САЩ някой си Чарлз Ребт - евреин, по професия адвокат, държащ кантора в Ню Йорк. Същата кантора бе свърталище на всичките еврейски профсъюзни водачи в града, на много от юнионистките водачи от страната и често на американски правителствени служители, познати като поддръжници на еврейските аспирации в САЩ и симпатизиращи на хищническия радикализъм. Оттогава организацията им се е простряла от единия бряг до другия и от северната ни граница до южната. Разполагането на комунистическата щабквартира в Ню Йорк бе важно - и все още е - защото от този авторитетен център изтичат като „по жица" указания за действие до всички други градове, в които профсъюзите имат опорни точки. Ню Йорк е лабораторията, в която революционните емисари си учат уроците и познанията им ежедневно се повишават, в резултат на съветите и споделения опит от страна на пътуващи пратеници, идещи направо от Русия.
Американските граждани не съзнават, че всички обществени неразбории - междуособиците сред работниците, стачките и политическите сблъсъци - за които четат в пресата, не са просто спонтанни изблици, а прецизно планирани действия от водачи, които знаят точно какво вършат.
Тълпите действат методично - винаги има едно мислещо ядро, което провежда с въодушевление онова, което е било предварително планирано. И във Френската революция, и в Германската революция, и в Руската революция, и във всички световни безредици досега, са се явявали предварително избрани групи от хора, за да вземат властта, а тяхната власт не е намаляла оттогава насам. Групите се състоят от евреи. Русия, обаче, не е повече под еврейски контрол, отколкото, да речем, Франция. Германия се опита напразно да отслаби задушаващата еврейска хватка от гърлото си. Така стоят нещата и в Америка.
Първата стъпка на еврейските организации, подкрепящи комунизма в Съединените щати, бе контролът и експанзията на еврейското работническо движение сред милионите имигранти през последните петдесет години, с оглед да се постигне пълен контрол над всички работнически съюзи. Евреите са завладели американските профсъюзни движения толкова цялостно, сякаш са ги нанизали на щик!
Съществуват купища разпространявана литература -повечето написана от евреи - претендираща, че разкрива какви топли чувства хранели към Америка тези чуждоземни пълчища от свободолюбиви демократи, работници, „другари", как копнеели за „американския начин на живот", каква любов изпитвали към американския народ и неговите институции. Обаче действията на тия хора и изказванията на техните водачи ясно показвате скритата зад всичко това лъжа, която лековерните американски гои приемат.
Противопоставянето на „американския начин на живот", състоящо се в ограничения, налагани върху програмата за американизация, е достатъчно да убеди всички зорки наблюдатели, че, що се отнася до еврейското нашествие, евреите съвсем нямат желание да вървят по пътя на Америка, а искат да й повлияят тя да тръгне по техния път. Разправят надълго и нашироко какво донасят в Америка, но не споменават изобщо какво са заварили тук. Америка се представя като голямо парче маджун, което те могат да си формоват както пожелаят. Терминът „Топилнята" ("The Melting Pot") (Терминът „The Melting Pot" се среща в по-старата американска литература и символизира постепенното загубване на национална идентичност от страна на имигрантите и „американизирането" им, т.е.превръщането им в хомогенна социална маса - бел. прев,) който еврейският писател Зангуил (Zangwill) въведе в обръщение, далеч не е достойно название за нашата република, а е повече показателно за процеса, протичащ в нея. Има в „топилнята" някои субстанции, които не щат да се стопят; но по-важното е, че има и бързо набиращи скорост влияния, които искат да разтопят самата топилня.
Еврейското богатство и политическа сила се дели на два клона - първият, германските евреи, представени от фамилиите Шиф, Шпеер, Варбург, Кан, Левисон и Гугенхайм, които участват в играта с помощта на нееврейски финансови източници; и вторият клон, състоящ се от руски и полски евреи, които пък монополизират по-ниските нива на индустрията и търговията. Връзката и влиянието между двата клона са абсолютни и неоспорими. Може понякога да възникват кръвопролитни междуособици с оглед разпределението на плячката и може„наточени" публицисти да нямат търпение да привлекат вниманието на обществото върху тези междуособици, представяйки ги като липса на каквато и да е обединеност сред евреите, обаче в Кехила и навсякъде другаде те се разбират едни с други съвсем добре, а по въпроса „евреин срещу гой" - се превръщат в неразривно цяло.
Има разлика между това, което еврейската коалиция би направила и онова, което може да направи, обаче нейната воля и нейната сила съвпадат отлично, само когато нееврейският елемент в нацията спи. Обратно, когато нееврейският ум е нащрек, еврейската воля и сила са твърде разединени. Единственото нещо, от което трябва да ни е страх, не е стоящият нащрек евреин, а последиците от сънливостта сред гоите. Защото еврейската програма може да бъде неутрализирана в момента, в който бъде доловена и идентифицирана!
ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ЕВРЕИ И „ ЧЕРВЕНИ"
В Съединените щати има повече комунисти, отколкото в Съветска Русия. Тяхната цел е идентична, а и расовият им характер е същият. Ако засега все още не са имали възможност да извършат в Америка същото, което извършиха в Източна Европа, това се дължи на по-широкото разпространение на информацията, на по-високата интелигентност и, в частност, на по-застъпеното взаимодействие между правителствените органи, за разлика от Русия и Източна Европа. Силовият генератор на комунистическото влияние в Съединените щати са еврейските профсъюзи, които - почти без изключение -се придържат към болшевишката програма за съответните индустрии и за страната като цяло. Този факт твърде често създава неудобство на еврейските водачи. За тях е достатъчно лошо, че руският болшевизъм е толкова преобладаващо еврейски, но за да се справят със същото положение в Съединените щати, еврейските водачи са принудени да употребят много лъжи и заблуждения, та да го обяснят или потулят. И все пак „интернационалният" евреин от Америка не може да бъде освободен от отговорността, че единствено той е негов създател. Руският болшевизъм произлезе от Ийст Сайд в Ню Йорк, където бе откърмен и насърчаван - в религиозен, морален и финансов план - от еврейските водачи.
Леон Троцки (Истинското име на Троцки е Лев Давидович Бронщайн) беше от Ийст Сайд. Силите, които спомогнаха за реализиране на неговите намерения, бяха концентрирани в Кехила и Американския еврейски комитет. И двете организации проявиха интерес към „работата" му - събарянето на едно правителство, което бе съюзник на Съединените щати в Първата световна война. Руският болшевизъм беше подпомогнат да постигне целите си с еврейско злато от САЩ и с невежеството, наивността и безразличието на гоите.
Днес, след като стана явно, че комунизмът е в пъти по-силен у нас, отколкото в Русия, този факт създава немалко неудобства на „патриотите" евреи. Големите еврейски работнически организации са преки отрочета на еврейския социалистически „Бунд" в Русия. След несполучливата революция от 1905 г., когато не успяха да докарат болшевизма на власт, „бундистите" се нароиха в Съединените щати и заработиха с пълна сила за болшевизирането на еврейските профсъюзи, сеейки радикален социализъм чрез използване на езика „идиш". През същата година те създадоха в Ню Йорк организация, позната ни като „Работническия кръг" (The Workmen's Circle), и „издигнаха нивото на еврейските профсъюзи", ако си позволим да цитираме бюлетините на Кехила. След кратък опит да посеят социализма, без да засягат еврейския въпрос, „бундистите" се отказаха и през 1913 г. приеха резолюция, декларираща, че целта на работата им е чисто еврейска и касае разпространението на „идеята за еврейския национализъм", ако пак цитираме Кехила.
Онова, което удивлява изследователя на еврейския въпрос в Съединените щати, е глупостта на хората, позволяваща на еврейския болшевизъм да си развява бай
рака така открито. Единственото обяснение за това, звучащо що, годе адекватно, е че евреите никога не са и подозирали, че американският народ някога ще се пробуди, та да им се противопостави. Спорадичните прояви на антиеврейски настроения се явяват изненадващи за еврейските водачи и те биват веднага потушавани, понеже последните са уверени, че са успели така здраво да завладеят съзнанието на американеца, щото всякакво противопоставяне да бъде невъзможно. Обаче еврейските водачи трябва да признаят, че еврейският въпрос не се състои просто в това някои американски граждани да разкрият фактите и да помогнат на останалите да се запознаят с тях. Еврейският въпрос е в самите факти и в отговорността на евреите за тях.
Ако е проява на „антисемитизъм" да кажеш, че комунизмът в Съединените щати е еврейски, нека бъде така. Но за непредубедения човек това ще е проява по-скоро на американизъм.
ЩЕ ДОВЕДЕ ЛИ ЕВРЕЙСКИЯТ ЦИОНИЗЪМ ДО АРМАГЕДОН (КРАЙ НА СВЕТА) ?
Когато британската армия влезе в Йерусалим по време на паметното завладяване на града през 1917 г., Протоколите влязоха с нея. По този начин бе затворен един символичен кръг, макар и не по начина, по който „протоколистите" се надяваха. Човекът, носещ Протоколите, знаеше какво означават те и затова бяха пренесени не триумфално, а сякаш са планове на враговете на световната свобода.
Ционизмът е най-добре огласеното от всички настоящи еврейски движения и оказва далеч по-голямо влияние върху световните събития, отколкото обикновения човек може да си представи. В неговите романтични аспекти, той допада както на евреите, така и на християните, защото съществуват някои предсказания, засягащи завръщането на евреите в Йерусалим. Когато това завръщане се осъществи, крупни събития ще последват по план.
Заради това смесване на „религиозни" чувства, понякога е трудно на определени класи от хората да видят ясно съвременния политически ционизъм. Те са били така добре „обработени" от пропагандата, та да повярват, че политическата форма на ционизма и „завръщането", обещано от пророците, са едно и също нещо. Поддавайки се на първоначалната заблуда, касаеща бъркането на Юда с Израел, тези хора напълно са смесили в съзнанието си древните писания, които свързват двете понятия и са превърнали племето Юда (откъдето идва името юдеи) в „пъп на света", около който се върти цялата човешка история. А юдеите (Юда) е било отделно племе, с което Израел не е могъл да заживее в мир още преди повече от 2000 години и което притежава гибелния дар да забърква размирици от подобно естество и днес. Обаче никой досега не е и помислил да обвини останалите племена на Израел в „антисемитизъм"! Ционизмът привлича вниманието на света днес, защото създава ситуация, от която - както много хора вярват - ще произлезе следващата война.
Ако възприемем фразеологията, позната на изучаващите пророчествата, много от занимаващите се с международни отношения мислят, че краят на света (Армагедона) ще бъде резултат от онова, което вече е започнато в Палестина.
С ционизма, като мечта на обикновения вярващ евреин, това изследване няма нищо общо. С ционизма като политически факт обаче, днес всяко правителство е принудено да има нещо общо. Това е въпрос, по-важен от който и да е друг и стои зад всички световни проблеми -малки и големи, национални и интернационални - навлизайки във все по-широка сфера от интереси.
Струва си да се отбележи, че ционизмът, в днешния му активен политически смисъл, израства в расов и географски план там, където отрасна и болшевизмът - с една дума, в Русия - и че винаги е съществувала тясна връзка между ционистите от Русия и Нюйоркския кехил, както стана ясно от публичните изказвания, направени в Русия след революцията, в които тази американска еврейска организация бе възхвалявана.
По времето, когато бе обявена войната от 1914 г., Ционисткият комитет за вътрешно действие (The Zionist Inner Action Committee) се разпростря в много и различни държави. Например, д-р Шмаря Левин от Берлин пристигна в Съединените щати и остана тук. Той бе руски равин, едновременно с това германски учен и космополит. Макар през 1914 г. ционистки център и седалище на Комитета за вътрешно действие да бе Берлин, д-р Левин остана в Съединените щати и се превърна във водач на ционизма тук, чак до големия обрат за еврейството във Версай. Друг член на КВД беше Якобсон, който живееше в Константинопол. (Истанбул - бел. прев.)
„Когато видял, че Константинопол не можел вече да бъде център за водене на ционистка политика, той го напуснал и заминал за Копенхаген, Дания, където, на територията на неутрална държава, могъл да бъде полезен на практика за ционисткото движение, прехвърляйки информация и парични средства".(„Guide to Zionism", p. 80)
В действителност, целият състав на КВД, с щабквартира в Берлин, се движел свободно по света, въпреки военните действия. Изключение правели Варбург и Хантке, но те не изпитвали нужда да пътуват, понеже разполагали с други хора, които да ги представляват.
Д-р Левин дава своята преценка относно изместването на центъра на еврейството от Берлин към Америка и пише - „Тъкмо на 30 август 1914 г., месец след избухването на войната, в Ню Йорк бе свикана извънредна конференция на американските ционисти".
Какво точно означавала тази смяна на седалището е тема на много дискусии. През 1913 г. евреите очевидно са знаели повече относно продължителността на Голямата война, отколкото по-късно самите участници в нея. Войната нямало да бъде просто екскурзия из Белгия, както някои си въобразявали. Дошло било време за пазарлъци, време да се покаже на някои правителства истинската цена на еврейската подкрепа. Германия охотно и с радост предложила Палестина на евреите, но те вече били видяли какво е извършил Вилхелм II в тази древна страна, когато се самокороновал на Маунт Оливс. Явно Алиансът е надделял в надпреварата по отстъпчивост и даване на обещания, понеже на 2 ноември 1917 г., докато генерал Аленби си проправяше път през Палестина със своята английска армия, Артър Джеймс Балфор - външният министър - издаде своята прословута декларация, с която утвърди Палестина като национален дом за еврейския народ.
„Съобщението дойде от британския Форин Офис (външно министерство - бел. прев.), обаче съдържанието му беше изработено в ционистките канцеларии на Америка и Англия. Британската декларация беше поднесена под формата, която пожелаха ционистите и към нея бяха добавени допълнителни клаузи, с оглед да бъдат укротени поне една част от някои антиционистки мнения. " ("Guide to Zionism", pp. 85-86)
Сега да прочетем декларацията и да обърнем внимание на отбелязаните клаузи -
„Правителството на Негово величество гледа благосклонно на създаването на национален дом за еврейския народ в Палестина и ще положи всички усилия да облекчи постигането на тази цел, но трябва да се разбере ясно, че не бива да се върши нищо, което да накърни гражданските или религиозни права на нееврейските общности в Палестина, или пък правата и политическия статус, които имат евреите в която и да е друга държава."
http://www.davidduke.com/Ционизмът е интересно явление, не само заради спречкванията, които възникнаха между разните лидери по отношение на парите - понеже се води война на „лихвата" срещу „капитала" - но и заради светлината, която това движение хвърля върху двете големи армии от евреи в света, и пътя, по който те използват своята власт, където могат, както и бедите, които спохождат нациите, превърнали се в еврейски инструменти.
Понякога хората се питат защо еврейството, което принадлежи към капиталистическата класа, би било на страната на болшевизма - най-открито обявения враг на капитала.
Това е интересен въпрос. Защо трябва един нюйоркски евреин-банкер, служител на правителството на Съединените щати, да подпомага финансово една чисто „червена" публикация, която дори нашето толерантно правителство не може лесно да преглътне? В добавка към факта, че в нея се напада само нееврейския капитал, отговорът е, че евреинът, който се е отдал на боготворене на Златния телец, няма търпение да спечели благоразположението на евреина от Изтока, който се бунтува срещу реда в обществените системи. Твърде интересно е също така как, докато из Париж бушува революция, палещите всичко по пътя си тълпи „пропущат" всичките шестстотин къщи, които са собственост на Ротшилдови? Ето защо, ционизмът е един от въпросите, по който западните и източните евреи постигат единомислие.
В действителност, тъкмо източният евреин принуди западния да застане на угодна позиция по този въпрос.
Евреите, които днес в нашите градове имат свободата да минават за „германски" и „английски" учени, всъщност са източни евреи. Те имат разногласия с американските относно парите. А американските евреи понесоха някои много грозни обвинения. Източните евреи, идещи от Германия и Англия, никак не позволяват да бъдат командвани и не се впечатляват от чувалите с пари на еврейския Ню Йорк, понеже на тях са им познати ситуации, в които парите могат да бъдат най-безполезното нещо на този свят - ето защо от тях се страхува и ги толерира западният евреин, почитател на Златния телец.
Ловките еврейски защитници от време на време огласяват някакво си „разцепление" в средите на еврейството. Такова нещо не съществува. Единственото истинско разцепление би настъпило, ако - или когато - прозорливите евреи започнат да подкрепят опитите, които се правят, да бъде освободено еврейството от неговите водачи. Защото вътрешните противоречия между евреите не са нищо повече от противоречия между водачите им. Обаче, когато самите евреи се разделят и част от тях застанат зад новите ценности на 20. век и се обявят за разрушаване на властта на техните егоистични водачи, тогава можем да почнем да храним някакви надежди. Когато евреинът признае откровеността на онези, които го критикуват и праведността на обвиненията срещу него, когато той напредне по пътя на цивилизацията, тогава би могло да настъпи „разцепление", но не по-рано. Разделението на еврейството, изразяващо се в презрение от страна на революционерската му част спрямо капиталистическата, беше плод на по-раншни форми на лицемерие, проявени от западните евреи-ционисти.
Познаването на политическия ционизъм е необходимо също така и като подробна илюстрация на онова, което евреинът върши, когато е на власт. Най-напред имахме Русия, а сега вече се появи и Палестина. При наличието на всичките факти, говорещи срещу тях, и въпреки, че всеки пътуващ или наблюдател разкрива лъжата, все още се намират еврейски говорители, както и заблудени или корумпирани политици и писатели гои, които настояват, че комунизмът не бил еврейски, а Русия не се управлявала от евреи. Тъкмо това постоянно отричане на фактите, тази натрапчива склонност да се избягва възможността за честно признание, дава основание да бъдат осъдени еврейските водачи. Навсякъде по света, не само в Русия, комунизмът е еврейски.
В настоящия момент фокусът пада върху Палестина, където съюзът между евреи-революционери и евреи-капиталисти никога не е бил по-ясно изразен. Възможно е някой крайно безотговорен еврейски говорител да отрече, че Палестина е еврейска. (По времето, когато е писан оригиналът, Палестина е била под английско управление - бел. ред.) Правителството й е еврейско, планът за действие е еврейски, използваните методи са еврейски. Така че Палестина е един прекрасен пример за природата на евреина, когато е на власт.
В материала си от „Атлантик Мантли" ("Atlantic Monthly") - а би ли дръзнал някой да заяви, че този от давнашен и уважаван бостънски печатен орган е „анти-
семитски"? - професор Албърт Т. Клей ни предупреждава, че информацията относно Палестина, която получаваме в Америка, идва чрез еврейската телеграфна
служба (каквато е агенцията на световното еврейство „Асошиейтед Прес") и чрез ционистката пропаганда. „Тази информация - пише той, - с покъртителните истории за погроми в Европа и изкривено представяне на ситуацията в Близкия изток, съвсем не успява да събудии най-малката симпатия за целите на ционистката пропаганда.”
Тази ционистка пропаганда, съобщаваща за погроми - „хиляди и хиляди избити евреи" - не постига нищо повече от това да разкрие лековерността и наивитета на пресата. Никой не вярва на написаното, а и правителствата постоянно я опровергават. Но фактът, че тя продължава, показва, че е потребно нещо извън фактите, за да действа системата. Докато пиша тези редове, в Йерусалим беше обявено военно положение. Води се борба между местните жители, които декларацията на Балфур уж имаше за цел да защити, и новопристигналите евреи. Последните са добре въоръжени, а местните се бият кой с каквото оръжие намери под ръка. Заключението на всички безпристрастни наблюдатели беше, че евреите са били подготвени за бой и първи са нападнали неподготвените араби.
Сега там навсякъде цари безредие в резултат на еврейската намеса - „преследваните" се превърнаха в преследвачи. Макар да отчитаме общата диващина на народа в Палестина, трябва да се каже, че евреите-бунтари (повечето от които са бандити от Източна Европа) показаха на дело онова, което „култивираните" американски и английски евреи са изразявали неведнъж с думи -буквално, че законните жители на страната трябва да бъдат изгонени, макар правителствените обещания да гласят обратното. Един от първите бунтари през кървавия Великден след Първата световна война, Якотински, когото британските власти осъдиха на 15 години затвор, беше незабавно освободен, след пристигането на евреина сър Хърбърт Самюел. Якотински бе един от руските болшевики, дошъл да практикува деликатните начинания на своята шайка на територията на Палестина. След английската окупация, правителството беше и все още е, еврейско. Сър Хърбърт Самюел беше висшият комисар, представляващ властта на британското правителство, получило мандат в Палестина. Така бяха положени основите на еврейската власт, която се поддържа и понастоящем, чрез увеличаване ожесточеността на нейния статут. Глава на съдебната власт там също е евреин. Християнските или мюсюлмански съдии, които не осигуряват на евреите оптимални процедури, биват отстранявани - нещо добре познато и в Ню Йорк. Хайм Вайц-ман стана началник на Департамента по труда, а по-късно се изяви като последовател на Левин, оглавявайки ционисткото движение. Еврейското правителство на „Нова Палестина" беше много подобно на онова в бол-шевишка Русия - съставено предимно от чужденци. На практика всеки голям американски град бе „представен" в първото болшевишко правителство на Съветите. Друго такова стои в пълна готовност, за да встъпи в длъжност в Америка, ако се наложи.
------
------
prepechatal ot monitor
stefan d-r d tcholakov
sverigte
ХЕНРИ ФОРД-ЕВРЕЙСКОТО ВЛИЯНИЕ В АМЕРИКАНСКАТА ПОЛИТИКА -
