Още един дар от Субан за мен, тази година на 2 октомври при копане на дупки за нова фортификация срещу Пастърмажицкуну дяти, Шагълчи, (сага, която тече при мен цело лято и нема да изтече с годината Верени, определено, освен, ако не стане нещо черезвичайно) изгребвайки камъни от дупката и хоп, я, некакъв странен по форма камък, а то, драконче. По принцип, тази година се оказа, нещо като моя лична, другите сякаш се самоизлючиха или беха изключени от нея. Изпаднаа кат чували с картоле;)))