Из "Нариман тарих"- част 1,2,3
Турджан - едно от имената на българския алп Таш-Угър, дух на огъня, времето, добитъка, историята и историческите песни. Турджан бил наричан и Вилъях. В праславянския език, който българите наричали "ахилски" и смятали за един от седемте български езика, името Турджан влязло във формата Троян, а Вилъях - като Велес (виж за думата Вилъях в книгата на А. Железни. Очерци за предисторията на Киевска Рус, М., "ИНСАН", 2000, стр. 108-109). На най-умелите създатели и изпълнители на българските исторически песни се давало почетното име "внук на Турджан" или "внук на Вилъях" (оттук е изразът "Велесов внук).
Турджанската пътека - историята. Да пробягам Турджанската пътека през полята към планината - означава да проследя цялата история и живот на хората от раждането до смъртта.
Дай на мен, смъртния, като сив орел да литна до Облака на небесната Мъдрост!" После Боян, внук Вилъяхов, припомнял старите времена и молел да послуша древните аланхаи и вилъянхаи. За Самар и Идел, за Илат и Сулдан, за Джуреш и Джурджан и за Полето Българско. ...................................................................... Хай - древнобългарска дума за песен, мелодия. Аланхай - древна българска дума за прославяща някого песен, химн. Вилъянхай - историческа песен. От тази дума идва руската "билина" Самар-Шумер, авторът на "Словото" я нарича "Незнайната Земя". Идел - името на обединените седем племена, образували българския народ, както и на ВолгоУралието и Приуралски Сибир, които в древността съставяли царството Идел. Илат - антична старобългарска империя, включваща Турция, Балканите, Сирия с Палестина и Египет. Сулдан - българското Придунавие
|