Честит празник и на вас, братя! Науруз иде! Слава на Тангра!
Нашата Сирница, понеже е закачена за християнството бе по-рано! Да сте честити в Годината Дванш и нека квото е зло, при Давшан да остане, останалото Огъня пояжда!
А, да, чупенето на керамични съдове, не е гръцко, нито тракийско, хахахахахахаха... Да, нека, който може да преведе сносно текста. А баницата с новогодишните късмети при нас, няма абсолютно никакви християнски корени, а чисто тенгриянски;))) Абе, тоз ден си го наречете Празника на Седмолъчката!
===================================
Древен произход
редактиране
Фестивалът води началото си от древните ирански ритуали. Древните иранци празнуваха фестивала Фравардиган , последните пет дни от годината в чест на духовете на мъртвите, който днес се нарича Фарвардиган . Те вярвали, че духовете на мъртвите ще дойдат за събиране. Седемте свети безсмъртни ( Aməša Spənta ) бяха почетени и им беше предложено официално ритуално сбогуване в зората на Новата година. Фестивалът съвпадна и с фестивалите, посветени на създаването на огъня и хората. По времето на Сасанидската империя празникът е разделен на две отделни петолъчки, известни като по-малка и по-голяма пане . Постепенно се е развило вярването, че „по-малкото пане" принадлежеше на душите на децата и тези, които са умрели без грях, докато "по-голямото пане " беше за всички души.
Прескачане на огъня. Техеран, март 2018 г.
Преди началото на фестивала хората събират храсти на открито, свободно външно пространство. При залез слънце, след като запалят един или повече огньове, те прескачат пламъците, пеейки sorkhi-ye to az man, zardi-ye man az to , което буквално означава „[нека] твоята червенина [да бъде] моя, моята бледност твоя“, или негов местен еквивалент. Това се счита за пречистваща практика.
Разбиване на гърнето
Разбиването на гърнето (kūza-šekanī) е една от най-забавните дейности на Chaharshanbe Suri. В повечето градове гърнетата се чупят след прескачане на огън; този обичай очевидно се корени в суеверното вярване, че счупването на гърне пренася нещастието от хората в къщата върху гърнето. Има леки вариации в различните региони. В Техеран една или повече монети се поставят в нова кана, която след това се пуска от покрива на улицата отдолу. До ранните години на периода на Пахлави много техеранци обичаха да ходят в галерията на Naqqāra-ḵāna, където барабанистите свиреха в определени часове, и да пускат каните си оттам. В Хорасанбучка въглен, символизираща лош късмет, сол за предпазване от злото око и монети за благотворителност се пускат в гърнето, преди да се разбие; след това всеки член на семейството завърта гърнето около главата си, за да може всяко нещастие, което се очаква през следващата година, да се прехвърли в гърнето. Накрая гърнето се хвърля от покрива на улицата. В източен и югоизточен Иран обикновено се избира ненужен стар съд, а не нов. В Арак и областта Ащян зърна от ечемик се слагат в гърне.
Гадаене (fāl)
редактиране
Друга популярна практика на Chaharshanbe Suri е гадаене от кана (fāl-e kūza, fāl-e bolūnī), обикновено такава с широка уста (bolūnī). Всеки присъстващ поставя в каната украшение - пръстен, гривна, обеца, което е носил. След това листове хартия, надписани със стихове или изречения, съдържащи предзнаменования — броят на листовете трябва да е равен на броя на присъстващите — се поставят в каната. На едно малко дете се възлага да бръкне в каната, да извади едно листче и да го даде на най-учения или грамотен мъж в групата. След това детето издърпва един от орнаментите от каната. Мъжът чете на глас стиха върху листа, а притежателят на украшението научава от него какъв ще бъде неговият късмет. На много места, включително Исфахан и градове в централен Иран, е обичайно да се вземат съдби от копие наdīvān на Ḥāfeẓ , а не от парчета хартия. Четецът избира стих на случаен принцип като късмет за собственика на предмета, взет от гърнето. В Исфахан към орнаментите в каната се добавят малко огледало и кутийка с колириум, за които се предполага, че носят късмет (за подобни обичаи, свързани с първата вечер на зимата, Шаб-е Челла, виж Enjavī, напр. I, стр. 26, 126; II, стр. 165).

https://en.wikipedia.org/wiki/Chaharshanbe_Suri