Съществувал ли е хан Аспарух Въпросът изглежда абсурден, затова нека го задам по-разширено: съществувала ли е в българската история личност, позната на своите съвременници под името “хан Аспарух”? Според мен - не. Да разгледаме титлата “хан”. В частен разговор историкът Петър Добрев ми каза: “Може ли някой да посочи поне един надпис, поне една хроника, където да е записано “хан”? Навсякъде е “Кан”. Навсякъде!” -Толкова ли е важно дали ще е “хан” или “Кан” - възразяват равнодушните. Да, важно е. и е важно да разберем защо. “Титлата Кан не е равнозначна нито по статут, нито като съдържание в монархическата титулатура. И двете титли били добре известни на китайските историци, но в китайските хроники те били разграничени и никога не са приравнявани една към друга. В тях титлата Кан /Кан-Ю/ е имала значение на Император, докато хан е отговаряла на ван, второстепенна титла, отговаряща на крал.” - Тачо Танев “Българското везмо и Изтокът” "Ханосването" /по израза на Петър Добрев/ всъщност е едно принизяване на Българската Държавност и Българската история. За нас ще е полезно, ако се придържаме към истината за древното ни величие, пък ако щат разните българоотрицатели да отидат в Балхана, там да се покачат върху някоя ханара и да зареват хански. А сега нека погледнем името Аспарух. То е познато от чужди източници и значението му се извежда от чужди езици. Дали ще е от арменски /Бял конник/ или от гръцки /Белодрешко/, все тая. Защото и такава версия съчиниха - че всъщност правилно било “Аспрорухос”. Само че от нашия си Именник ние знаем за Исперих или Есперих. Коренът на думата е еднакъв с този на думата “исполин”. И дори на подсъзнателно ниво въздействието върху Българите е неизмеримо по-голямо. Изследванията на Българското минало, изясняването на Българския корен не е нещо самоцелно. Владимир Свинтила малко преди смъртта си писа: “Тези въпроси се повдигат и днес, и будят едно всеобщо любопитство. А това значи неудовлетвореност - това население не иска да приеме себе си за славянско.” Тепърва ще разискваме темата. Сега е достатъчно да осъзнаем нейното значение. Защото немалко народи се борят за името Българин и навсякъде се мъчат да наложат своите виждания и своите традиции. Като пример ще посоча: казански татари, чуваши, башкири, балкарци, североосетинци, ичкери /познати повече под името “чеченци”/. Чие начало ще е водещо утре - европейското или азиатското? От огромно значение е дали първият владетел на Дунавска България се е наричал Аспарух или Исперих. Окончанието “-рих” чудесно се вписва в общоевропейската именна традиция. Нали уж претендирахме да сме европейски народ? Никой не спори за съществуването на остроготския крал Теодорих, за неговия внук крал Аталарих. Никой не оспорва името и реалността на вестготския крал Аларих, на средновековния хронист Алберих. Все още съществува руската фамилия от варяжки /викингски, а не склавински/ произход Рьорих. Български успоредици също не липсват - Кан Телериг. А в устната народна традиция нещо се е запазило и до днес - познавам един, комуто на прякор казват “Рих”. Ангел Грънчаров - Елтимир
| 