Роби на Свободата

"Един народ може да бъде духовно способен на международната арена, само когато е изявен като народ и свободен отделният човек като личност." - Илия Минев

НАСТЪПЛЕНИЕТО

"Между нас, живите, вече нямаше човек, чийто авторитет му дава правото на последна дума." - Иван Стамболич "Път към безпътицата"

В началото на 2002 година се заговори, че на България е нужна мощна национална партия, която да защитава интересите и на хората с българско етническо самосъзнание. В отговор се чу неистов вой - Емил Кало, Албер Бенбасат, Лютви Местан, Нансен Бехар, Татяна Ваксберг и пригласящите им българогласни национални предатели, такива като Михаил Иванов и Антонина Желязкова се разкрещяха колко лошо нещо било национализмът и как светът нямало да ни приеме. Сякаш безпаричният гладен българин се е запътил нанякъде. Одобрение изрази само Ахмед Доган, на когото кой знае защо му казват Сопола. Или Сокола - нещо такова. Та Поган ефенди посъветва омразните му българи да направят националистическа партия, при условие, че тя няма да бъде на етническа основа. Странно условие. Излиза, че всичко друго може да бъде обединителен фактор, само не етническата идентичност на българите. По-важно е друго. Защо точно Кало, Бенбасат, Бехар, Поган и Местан ще ми казват кое е добро и кое е лошо за българина? Нима българинът се меси във вътрешните работи на Израел или Турция? Или на Бенбасат му се усладиха парите от древни български паметници, които той изнасяше в чужбина през 1994 година? Какво ни предлагат те в замяна на национализма? "Труд" от 9 декември 2000 г. публикува коментара на Георги Тамбуев за програмата Ран - Ът, в съгласие с която започва българският Мирен преход към гробищата: "Чета я и косите ми настръхват. Все едно чета Откровението на Йоан или предсказанията на Ностарадамус за Апокалипсиса. Не, тези редове не могат да бъдат написани от хора, които милеят за народа и държавата ни…. Цялостният прочит внушава предусещането, че народът ще си тури сам въжето на шията. Очаква се невиждан глад. Все по-трудно ще се намира храна. На пазара ще се появят ментета от всякакъв калибър. Най-уязвимата част от населението - децата и възрастните ще получават тежки хипотрофични увреждания от системното недохранване. Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите…  Ще се появи безработица. Предвижда се нивото й да достигне около един милион. Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната. Ще възкръснат отдавна погребани болести… Всички тези "благинки" могат да породят силни обществени сътресения. Затова трябва да се въвеждат постепенно, като се държи непрекъснато сметка за прага на издръжливостта на народа. Мизерия, глад, болести, нищета - това прокобва поверителната част от плана Ран - Ът. Да работиш за осъществяването на този план, значи да станеш палач на собствения си народ. Признавам, че ако ме блъснеше кола, нямаше да ме разтърси така, както ужасяващата социална картина на Прехода. Американските специалисти и българските експерти ни казват в очите какво ни чака. А ние, вместо да скочим срещу това жестоко поробване и да предложим някаква свястна алтернатива за спасението на България, блажено примигваме, сякаш ни ръси манна небесна." Тамбуев е един от малкото честни комунисти, но много бих искал да знам мнението на неговите съпартийци, които все за социална политика говорят.  Да вземем Емилия Насралова - депупатката от БСП, която винаги е, ах!, толкова загрижена за бедните - ах! - как би коментирала обричащата ни на сигурна смърт програма на "Мирния" Преход? И кой според нея, ах! би предотвратил надвисналия над българското племе геноцид? Помните ли как ген. Марин когато беше генерал твърдеше, че командата "марш към НАТО" не е здравословна за България. Сега вицепрезидентът Марин се е засилил да ни вкарва именно в НАТО. Ами лидерът на БСП Георги Първанов? Той бе убеден защитник на българските национални интереси и приоритети. Защитаваше и АЕЦ "Козлодуй" от закриване. Само няколко месеца по-късно новоизбраната държавна глава Георги Първанов изказа опасения, че заради споровете около АЕЦ “Козлодуй” някой може да намрази тази прекрасна Европа, която толкова усърдно се старае да ни умори. Тези хамелеони социалистите, тези безгръбначни, огъващи се като червеи под напора на есенен вятър питат по телефона какво е собственото им мнение - от тях нищо добро, нищо полезно не можем да очакваме. Децата им може да дойдат при нас и да станат българи, но старите са непоправимо осакатени. Българоубийци са и сини, и червени, и жълти. Седесарчетата още през 1990 г. бяха наясно с последиците от "Мирния Преход" и "Нежната революция" и треска ги тресеше от страх. В тази връзка искам да се спра на един недокрай обмислен любопитен факт. Дали някой помни, че през 1990 година сред седесарите бе модерно да пускат бради. Какво казва по този въпрос политическата психология? "Гладко избръснатото лице бе характерно за Запада през неговите периоди на могъщество, докато брадата бележеше периоди на упадък и несигурност. Брадата просто бе средство за прикриване на страха." - /Сирил Паркинсън "Законите на Паркинсън"/ Колкото до жълтите - те половината са бивши червени, другата половина - бивши сини. Не напразно това цареподобие Сакскобурггота и досега не ще и да чуе за старите монархисти. На Сакскобурггота не му трябват идейни монархисти и родолюбци, той изпълнява Плана. Сакскобурггота се оказа не Цар, а жалък българоубиец като своите предшественици. Кой ще ни спаси от започналото изтребление, ако ги няма националистите?

 Да, на България и на българския народ е жизнено необходима мощна националистическа партия, която да неутрализира ударите на външните врагове и вътрешните отстъпници. Ние трябва да превърнем политиката на войнстващ български национализъм в държавна политика. И никакви кресльовци не бива да ни отклоняват от нашия, от Българския път! Трудно е, знам. Непоносимо трудно е. Но колкото повече чакаме, толкова по-трудно ще става. Затова въпреки трудностите, въпреки истерията и ругатните, ние трябва да започнем. Сега, незабавно. Веднага!

            Чакалският антибългарски вой ми напомни стара полузабравена случка. Във влака пътували дама и свещеник. Дамата заявила на свещеника, че е безсмислено да се четат "попски" книги, тъй като в тях не пишело нищо вярно. И дамата с невероятна гордост заявила, че е "свободомислеща", тоест невярваща. Свещеникът кротко запитал: "А колко от тези "попски" книги сте чела, уважаема госпожо?" Отговорът бил - "Нито една". "В такъв случай, уважаема госпожо, не казвайте, че сте невярваща, а че сте невежа."

            И с национализма е същото. Никой измежду вряскащите нищожества не познава идеологията на българския национализъм, а всички се смятат задължени да говорят против него. "В Съюза на комунистите малцина знаеха за същината на национализма. Малцина измежду нас разбираха сложността и дълбочината на това явление. Знаеше се, че национализмът е несъвместим с комунистическия мироглед, но на съдържанието на национализма се гледаше тесногръдо, почти изключително политически, а това е крайно недостатъчно." - писа един сръбски комунист. Национализмът е като религията. Кой може да твърди, че познава явлението национализъм? Кой може да претендира, че е специалист по въпросите, засягащи всички религиозни вярвания на планетата? Но не, подобно на своите сръбски колеги, нашите интелектуални нищожества продължават атаките си срещу българското родолюбие. Надпреварват се да ни обясняват колко ужасна ще бъде още неродената рожба на българския национален дух. Това отрицателно отношение бе насаждано през всичките 45 години "пролетарска" диктатура. То продължи и след промените през 1990 година, но отначало противниците ни използваха друга тактика. Нали искаха да минат за демократи! Преструваха се, че не съществуваме. Говореха за основни и неосновни политически сили, за малки и големи партии. Убеждаваха, че не е изгодно членството в някоя от малките. По силата на същата логика през времето на Живков всеки би трябвало да се стреми към членство в БКП, тази партия събираше при избори 99,98% от гласовете. Да бъдеш в комунистическата партия бе изгодно. Но не бе морално. Сега обвиняват БКП, че водела националистическа политика. Ние сме на мнение, че комунистическата политика през всичките 45 години на практика е била насочена против нацията. През 1982 г. Тодор Живков награди с Ботевска награда сириеца Ахмад Сюлейман Ал-Ахмад. Умът ми не го побира! Ботевска награда за Ахмад Сюлейман! Нито един националист няма да си позволи такава гавра с националните символи. На 25 март 1973 г. пред членовете на Ислямската конференция, Муамар Кадафи декларира своята твърда решимост да защити родопските помаци /българи мохамедани/ от българската асимилация. Всеки убеден националист би протестирал срещу подобно решение. Тодор Живков обаче не посмя да развали класовото приятелство с Кадафи заради някакви си българомохамедани. Тук ясно се вижда границата между комунистическия стремеж към запазване на властта и грижата за българската нация. Личности, правещи разлика между нация и население бяха унищожавани безжалостно. На 22 май 1984 година бе убит националиста Георги Гавазов от Асеновград, съпроцесник на Васил Златаров, Иван Долев и Стефан Вълков. Убити бяха Борис Арсов, Володя Наков, Георги Заркин… Живков не само знаеше за убийствата, той предварително ги одобряваше. "Като убийството на Георги Марков" - биха възкликнали невежите. Тук вече сме на друго мнение. Не сме приятели на Тодор Живков, но истината ни е по-скъпа. Почти веднага след убийството на писателя-дисидент научихме, че то е било извършено от английските тайни служби с благословията на американското ЦРУ. През март 2002 г. обаче бившият шеф на Шесто управление на ДС Димитър Иванов "признава", че не друг, а Държавна сигурност е ликвидирала Марков. Необяснимо поведение за едно старо ченге, освен ако не допуснем, че създадената от КГБ ДС си има нов господар. Тук отново личи комунистическата склонност да се служи на който и да е, стига той да плаща. Но нека продължим с анализа.

През февруари 1991 г. Тодор Живков даде любопитно интервю, в което засягаше темата за процеса срещу него. Сега, когато все повече хора забравят какво е било и твърдят, че Живков всъщност не само бил невинен, но и трябвало да го провъзгласим за национален герой, не е зле да си припомним автентичните живкови думи: "Ако тоя процес не бъде спрян, всеки процес ще го започвам с Луканов и ще го завършвам с Луканов. Ако той спре процеса, няма да го закачам. Така му кажи! И да не мислят да ме отровят. Мене ме съдят за 26 ли, за 30 ли милиона. Триста хиляди от тях Луканов ги е взел. Като представителни. Ти му кажи на Луканов - аз съм готов да разговаряме. И ти ела. Дружно трябва да го спрем тоя процес." Тази ли дребна душица, този ли страхливец, този ли мижав търгаш ще провъзгласяваме за национален герой? Който наричаше легионерите "монархофашисти", който заповядаше Илия Минев да бъде поставян под домашен арест, ако липсват деяния, с които да го вкарат отново в затвора. Който угодничеше пред Съветския съюз и заселваше цигани от всички краища на света, за да се увеличела единната му социалистическа нация. Ще припомня и полунеизвестния факт, че след дворцовия преврат от ноември и 1989 г. Живков повери значителна част от своите капитали на турския емигрант Халис Окан. После Окан се самозабрави и се наложи да умре скоропостижно, обаче важното е, че набеденият за националист Генерален секретар на БКП не се довери на българин да оперира с неговите пари. Живков не изпитваше симпатия към българите, осмеляващи се да поставят верността си към България над верността към Съветския съюз и пролетарския интернационализъм. Преживял съм това време и имам право да кажа: и тогава, както и сега българският национализъм бе преследвана идеология. Най-добре го е рекъл комунистът Иван Стамболич: "Смятам, че трудно може да се приеме разговор за комунистите-националисти. Тези понятия са взаимно изключващи се. Нещо повече, ако социалистите и комунистите през цялата история, в политическата си практика с основание са смятали някого за противник и дори враг, това е националистът, шовинистът, нацистът, фашистът." Нека погледнем националната политика на комунистите и през погледа на Владимир Свинтила: "Навсякъде бе в ход борбата срещу човека с качества. И под човека с качества далеч не бива да бъде разбирана само интелигенцията. Активният българин бе взет на мушка. Унищожаването на националния интелект бе в програмата за "класова борба" на комунягите." Никой обаче не заклейми марксистите-ленинци в извършването на противобългарски геноцид. В избиването на около 200 000 родолюбиви българи след 9 септември 1944 г. Никой не каза и думичка в защита на националистите, които имахме дързостта да се опълчим срещу геноцида. За комунистите, глобалистите, ционистите, демократите - за цялата противобългарска сган пазителите на българското национално самосъзнание бяхме и си останахме фашисти. Дори демокретените, тези човекоподобия с банкови сметки вместо сърца понякога се опитват да ни разберат: "Защо национализмът се завърна така поразително и защо разбунтува такива мощни страсти? Отговорът е банален - той е в кръвта на хората." - Герд Беренс, сп. "Тайм". Комунистите знаят само да ни използват за своите противочовешки цели и после да ни елиминират. През 1994 г. т. нар. Дясно демократично движение /ДДД/, претендиращо, че представлява българските скинхедс, подписа споразумение с прокомунистическата Отечествена партия на труда /ОПТ/. Това бе краят на Движението. Комунистическите социалисти използваха младите неопитни българчета за свои теснопартийни цели и после ги съсипаха.

            Ама, Възродителния процес, ама жертвите, ама геноцида над турците - ще кажат. Колко бяха турските жертви - две, три, пет? Във всеки случай многократно по-малко от жертвите на атентати, извършени от турци. Вагонът за майки с деца край Буново, Сливен, Златни пясъци, гарата в Пловдив… Ама ние не сме си изкупили вината, ама какво ще кажат в Европа - продължават да вряскат демокретените. Коя Европа? Тази, която Волфрам Енгелс през октомври 1993 г. нарече в списание "Виртшафтсвохе" "азиатският апендикс"? И защо точно Европа, какво общо имаме ние с Европа? Нали според всички проучвания България се намира някъде между Руанда и остров Гуам? Ах, да! Европа на Европейския съюз. Европа, от която вземаме пример. Нека видим как постъпват в подобни случаи в демократичните страни, от които уж вземаме пример. На 17 октомври 1961 г. в Париж алжирският Фронт за национално освобождение провежда манифестация. По заповед на тогавашния префект на парижката полиция Морис Папон, срещу демонстрантите и използвана сила. По първоначални официални данни са убити трима души. Пред съда убитите са вече тридесетина. Според историците числото е над двеста. Убитите били хвърляни направо във водите на Сена. Съдебната процедура завършила с резолюцията "липса на виновник". През 1982 г. с одобрението на Ариел Шарон бе извършено клането в палестинските лагери Сабра и Шатила. По библейско предписание са избити всички, без оглед на пол и възраст. През време на цялата операция са убити общо 3600 палестинци. Неофициалните данни говорят за двойно повече жертви. Това е геноцид, само че никой не смее да обвини Шарон в нацизъм и расизъм. Шарон не е български националист. На него е позволено онова, което на нас е забранено. Истеричното вряскане прикрива и друг важен факт. Основен противник на Възродителния процес не беше Анкара, тя съумя да използва процеса в своя полза. Не бяха и така наречените "дисиденти", които започваха и завършваха своите апели с "както каза другарят Живков". Единствен безкомпромисен и принципен противник на Възродителния процес бяха българските националисти, начело с Илия Стоянов Минев от град Септември. Национализмът като идеология напълно изключва националната асимилация и смесването на народите в общ претопителен котел. Тези, които днес ни вменяват чувство на вина, използвайки Възродителния процес забравят за цената, платена от българския народ. Тя не се съдържаше само във взривените влакове, в избитите невинни български дечица, в унищожаваната от турското население реколта, в изкупените и изнесени хранителни стоки, които опразниха магазините в страната, а най-вече в режима на тока. Старите изглежда са забравили, а младите не знаят, затова ще припомня. Два, четири, осем часа няма ток, после идва за час-два и гасне пак. Онова, което се случи за няколко дни в пловдивския квартал "Столипиново" се случваше всеки ден в цяла България няколко години. Колко измръзнали от студ, колко разболели се поради липса на отопление, колко празни часове, дни, седмици, месеци, колко пропиляно време… Не мога да нарека режима на тока в края на ХХ век иначе, освен като държавен тероризъм срещу цял един народ. Живков по съвет на Франц Йозеф Щраус бе договорил турската ненамеса срещу изнасянето на електричество за Турция. Токът идва за час-два, после четири, шест, осем часа няма ток. Нека тогавашният министър на енергетиката Никола Тодориев проговори, той прекрасно знае как стоят нещата. Тодориев няма да проговори. Той е комунист, социалист или дявол знае какъв, но не е българин. И накрая, за да сложа край на всякакви спекулации, отново ще цитирам Тодор Живков: "Няма значение какви ще живеят в България - българи, турци или цигани, важното е да има социализъм, да държим властта." Само да съм чул след това признание някой да нарече Живков "националист"!

Закриляни от Българския Бог

"Всеки народ има свой собствен национализъм" - Ал. Дугин

Към края на своето  управление Живков твърдеше, че в България има само 25 души дисиденти, които са реални противници както на властта, така и на комунистическата и социалистическа идея. Не бяхме 25, малко повече бяхме, но нека не се хващаме за цифрата. Същественото е, че въпреки относителната ни малобройност, нашата морална сила бе огромна. През 1988-9 г. всички говореха за нас, на апелите за участие в щафетните гладни стачки и други форми на протест се отзоваваха стотици българи. Въпреки гадните статии срещу Независимото дружество за защита правата на човека в централния и местен печат, а може би благодарение и на тях, авторитетът ни в ония години бе неоспорим. Ние служехме не на някоя политическа или друга материална сила, а на Идеята. Затова главният удар на Врага се стовари именно срещу нас.

            От НДЗПЧ на Илия Минев не остана нищо. То не бе подготвено за работа в неконспиративни условия. Напразни бяха многократните усилия на Минев да излезе пред обществеността. Исканията му да говори по радиото или телевизията срещаха неизменно мълчание. Вестник "Свободно слово" се оказа крайно недостатъчен за преодоляване на информационния вакуум.  Не е приятно за казване, но това е самата истина: срещу Председателя на НДЗПЧ се изправиха не само противниците, не само внедрени агенти като Румен Воденичаров и ционисти като Георгий Лунд, но и част от довчерашните приятели и съмишленици. Григор Симов, Николай Савовски, Николай Галев, отец Димитър Амбарев - и те често не знаеха на чия страна да застанат. През 1990 г. председателят на БНРП д-р Иван Георгиев предложи на Минев да го включи в своята кандидатдепутатска листа, но от Америка дойдоха други заповеди, бай Илия го извикаха там и най-долно го изиграха. Изолираха го, докато тук завърши политическото подреждане. Неговата вина бе, че им повярва. Щели да го направят президент. Как ли пък не! Те си имаха свой кандидат за президент. Предварително избран от ЦК на КПСС, от КГБ и одобрен от ЦРУ. Президентът на "демократична" България трябваше да е марксист, защото парите бяха у марксистите, а американците винаги са се интересували само от пари. Все пак Дружеството изигра своята роля, то бе успяло да събуди задрямалия народ. Дружеството служеше на България, на българската Идея и на българския Бог. Въпреки усилията на всесилната терористична машина ДС, въпреки старанията на Радио "Свободна Европа", на журналисти като Румяна Узунова и Владимир Костов, Богът на българите не позволи усилията на Неговите воини да останат напразни.

През 1990 - 1992 г. срещу носителите на националната идея се използваха предимно манипулации и внушения. Имаше, разбира се някое и друго политическо убийство /Милош Зяпков, Иван Дундаров, Страхил Гичев/, но терорът през тези години не бе тотален, повсеместен. Пък и повечето от политическите убийства изглеждаха като нещастни случаи. Така загина в едно кафене цанковиста Христо Попов, който положи доста усилия за обединението на националната българска опозиция. Смъртта му остана незабелязана, сякаш този човек никога не бе живял, сякаш никога не го е имало. Дори довчерашните му приятели се престориха на разсеяни. Напълно естествена изглеждаше и смъртта на легендарния Ванче Михайлов на 6 септември 1990 година. Витаеше илюзията за свобода. Седесарковците от онова време още не се бяха ояли достатъчно и обичаха да си играят на дисиденти. "Нашите дисиденти като не са способни да се задълбаят в културоложка критика на ситуацията, на момента, на състоянието, на състоянието на духа, на състоянието на нацията, продължават да правят предимно обзори на световноисторическите въпроси. Полусъзнание и полуоткритост на фона на световноисторическите въпроси." И това полусъзнание искаше да му се подчиним! Говорейки за извънпарламентарните сили, сегашният конституционен съдия Георги Марков, тогава активист на Демократическата партия през ноември 1992 г. зададе въпроса доколко те са именно сили. Никой не се сети да му възрази, че по-правилно е да говори за извънпарламентарни личности. И за парламентарни безличия. Само че безличията искаха да обезличат и малкото останали личности в обезкръвената ни Родина. Комунардемократите твърдяха, че трябва временно да изоставим своите убеждения и пристрастия и да се обединим около тях. Моментът изисквал единомислие. "Не единомислие е нужно, защото единомислието значи духовна смърт. Нужно е обаче единодействие между всички опозиционни партии и организации, за да се справим с всемогъщия враг." - писах през май 1990 г. Тогава си мислех, че те не разбират какво е нужно. Неразбиращият се оказах аз. Тяхната цел не бе съхранение, а унищожение на врага. И този враг съвсем не бе комунистическата партия. Набелязаният за унищожение враг е бил българския народ, а аз с цялата си наивност си въобразявах, че демонократите от Съюза на ДС воюват срещу комунягите.

Всъщност те понякога си го признаваха, но нямаше кой да забележи. Изправени пред избора кого да атакуват - нас или червените, седесарковците пишеха в "Демокрация": "Комунизмът си отива, но призракът на неофашизма отново броди из Европа" /октомври 1991 г./. В тази връзка съм длъжен да спомена и провокацията на десетилетието. На 26 август 1990 г. комунистите с помощта на милицията и специалните служби подпалиха Партийния си дом. За деянието веднага бяха обвинени някакви анонимни "неофашистки" сили. Следствието, както можеше да се очаква, завърши без резултат. Истината не бе никаква тайна, но никой не посмя да я каже на глас. Сочеха ни с пръст, а ние мълчахме, разграничавахме се едни от други, делехме се и се цепехме. Всъщност разнодействието е наша стара народностна черта. Една от най-лошите ни черти. Вижте само колко български държавици имаме в края на ХІV век, когато Османската империя връхлита и помита всичко по пътя си. Вместо да се обединим и да дадем отпор, ние сме предпочели да се разделим и да бъдем бити поотделно. Резултат - пет века чужда окупация. Същите са били и нашите Волжски братя, за което свидетелстват техните летописи: "Но и в средите на самите иделски българи нямало единство. Така отначало българите - утиги /утигури/ изселиха в Кара - Саклан /Украйна/ много байларци /котраги/, а после суварците заставиха част от утигите, недоволни от тяхното господство да заминат за Бурджан..." - Кул Гали "Хон китабъ".

Не че не опитвахме да се обединим, но винаги се проваляхме. На 16 май 1990 год. 16 партии и организации под ръководството на Страхил Гичев подписаха споразумение за политическо взаимодействие. Там беше и Илия Минев, там бяха д-р Иван Георгиев, Димитър Бранков, Иван Лазаров… Там бяха ветераните на Съпротивата, непреклонните. Ето защо Гичев трябваше да умре /на 10 октомври 1990 г./. Тогава не знаехме, че нашата изолация от политическия живот е заложена от самите Кукловоди и мърдане няма. Волен Сидеров пише в "Монитор" от 31 март 2002 г.: "Според Янко Янков, дългогодишен политзатворник при комунизма, свидетел на тогавашните договорки, Щатите са искали /явно след сделка с тогавашния СССР/ България да има ляв път на развитие. Да не се допускат бивши политически затворници и истински дисиденти до властта. "Опозицията в България е Луканов!" определя играта Сол Полански в началото на 1990 г в интервю в българската преса. Клонингът на Луканов - Иван Костов довърши начертания план властта да не допуска истински противници на соцкомунизма, както и това България да стане богата държава." Усещахме по интуиция, че нещата се развиват зле, искахме да предотвратим задаващата се катастрофа, но се провалихме. Емигрантите, на които отначало разчитахме, и те не ни оказаха нужното съдействие. Изключение правеха д-р Николай Алтънков, председател на Българския национален фронт и неколцина от неговите хора. Като Никола Атанасов от Швеция, например. Те държаха връзка с нововъзникващите родолюбиви партии и групировки в Родината, помагаха им финансово. Само че откъде нашите бедни емигранти да знаят, че комунистическата ДС бе започнала да работи съвместно с американското ЦРУ? Кой от нас изобщо можеше да допусне, че довчерашните борци против капитализма, империализма, НАТО и "световната реакция", са се поставили под пряко американско подчинение? Най-добре формулира капитулацията на комунистите пред САЩ Филип Боков през 1998 г.: "Това е положението! Сега САЩ е най-мощната държава в света и ако искаме да ни има, трябва да играем, и то с голямо желание по свирката й. Трябва да избираме - или бедни, злобни и умиращи, но горди, или съществуващи, но слугински осигурени." Онова, което Боков забрави да съобщи е, че слугинското осигуряване се отнася само до шепата национални предатели. За целокупния български народ пощада не е предвидена. Нас са ни обрекли на смърт. Дали ще играем по нечия свирка или не - това е без значение. Казали са, че ще умрем, и трябва да умрем. Освен ако скочим като един и сами не си извоюваме правото на живот. Само че по онова време ние изобщо не допускахме в каква клопка са ни натикали и враговете, и онези, които смятахме за приятели. През 1995 г. д-р Никола Алтънков разказва във в-к "Нова борба" как през 1990 г. проф. Орен изнася в София лекция относно бъдещето на България. В нея той препоръчва ориентирането на страната към "модерния европейски либерализъм и отричането й от порочни, стар, гнил, но и още много опасен национализъм". Запитали го дали на България ще бъде разрешено да избере друг път, дали ще бъде възможно на народа ни да изяви своята воля, ако тази воля не отиде непременно към либерализма. Либералният професор предпочел да се възползва от демократичното си право да замълчи.  Как не можахме още тогава да видим, че ни готвят унищожение? Че ни отнемат всякакво право на избор. Как не можахме още тогава да намерим общ език помежду си, да обединим своите усилия, да се обединим срещу българоубийците и да ги пометем? Интригите и клеветите също изиграха зловещата си роля. Неуспели да постигнем нужното единодействие, ние, националистите повторихме една хилядолетна грешка. Разделихме се. Впуснахме се в междуособни борби, вместо със задружни усилия да се хвърлим в битка с врага. И загубихме.

ИЗТРЕБЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ

"Там кучетата ги очаква смърт!" - Алистър Кроули, "Книга на Закона" 2:45

            Геноцидът започна веднага след началото на т. нар. "Преход". Още през февруари 1991 г. излизащия тогава в-к "Епоха" като се спираше върху шоковото увеличение цените на лекарствата, обобщи: "Абсурдът е налице - в края на 20-тото столетие един народ се връща към принципите на естествения подбор. Ще оцеляват младите, здравите силните и те ще дават потомство… А ще дават ли? Някъде бях чел, че и животните, поставени в ненормални условия, престават да се плодят." Авторът позна, днес раждаемостта на българите е най-ниската в Европа. Българофобите обаче не бяха доволни. Реформата в здравеопазването ще продължи, докато то стане недостижимо за бедните /90 - 95% от населението!/ българи. През януари 2002 г . почна да се приказва, че по поръчка от мултинационални фармацевтични компании, в Бургас са извършвани медицински експерименти с живи хора. Писаха нещичко и по вестниците. После се оказа, че работата била съвсем законна и напълно в реда на нещата. Морски свинчета, бели мишки! - за такива ни имат на Запад и това било "в реда на нещата". Февруари 2002 година. По предложение на фондация "Бъдеще за България" и във връзка с посещението на Папа Йоан Павел Втори, бюджетът на седем пловдивски здравни заведения бе орязан с милион и половина лева. Колко болници бяха разсипани, колко здравни служби бяха закрити? Развитие получи единствено търговията с човешки органи. "Заблудени зад понятието "служебна тайна" и зад криворазбрана професионална дискретност, всички, работещи в българските морги ставахме съучастници в извършването на този "свещен" ритуал - вземане без знанието на близките очите на техните покойници, мозъчните им обвивки, кости /които замествахме с дървени протези/, хипофизи, кожи… и много други трансплантационни материали за стройно организираните служби, продаващи неизвестно къде и за неизвестна сума остатъци от своите сънародници." - доц. Д-р Мария Грозева, ръководител на Катедрата по съдебна медицина при ВМИ - Стара Загора, август 1990 г. През декември 2001 г. две жени - майка и дъщеря опитаха да продадат бъбреците си, за да се спасят от гладна смърт. Както съобщиха вестниците, жените били изключително бедни и предпочели да изтъргуват своите органи, отколкото да станат проститутки. /Пазарна икономика!/ През октомври 1997 г. През май 1997 г. Валери Бацов от Монтана обявява за продан кръвта си и единия бъбрек, за да плати лечението на болната си дъщеря. През януари 2001 г. британският в-к "Таймс" разкри, че българчета са били продавани за по 16 000 долара чрез Интернет от различни компании. В Народното събрание депутатът от ДПС Лютиви Местан веднага апелира да бъдат закрити "фашистките" и "окултно-фашистките" /!/ Интернет страници, в които се апелира за спирането на търговията с български деца. През юли 2001 г. "Държавен вестник" публикува закон, според който България разрешава износа на органи за трансплантация. Юни 2002 г.: "Гръцката полиция е разкрила престъпна групировка, занимаваща се с търговия на деца от България. Между 3 и 30 хиляди лева струва едно наше дете на черния пазар, съобщи радио Дойче Веле. През последните години случаите на търговия с деца от България са все по-често срещано явление в Гърция." И тъй като стана дума за г-н Лютиви Местан ефенди, я да видим какво предлагат той и неговите ДПС следовници на българските деца: "В столицата арестуваха 36 годишния педофил Шукри Ю., който близо час се гаврил с две осемгодишни момченца. Полицаи арестуваха 16 годишния Рейхан Рамадан от село Тушовица, който изнасилил малко момче от същото село". Тези деяния може да са нещо нормално за тяхната традиция, но за нашата не са.

През октомври 1999 г. Румен Воденичаров заяви: "След 10 години с ръка на сърцето и с извинение към българския народ тези, които започнаха промените трябва да признаят, че целейки се в комунизма, улучиха България." /Ето признанието на Воденичаров, че е бил агент: започнаха, улучиха… Той нищо не е започвал, нищо не е улучвал. Той е вършил каквото му е било заповядано. Само че не друг, а именно неговите шефове изпълняваха програмата по убийството на България!/ Българските националисти вървяха по различен път. Пътя на свободата, на развитието, на замогването на българския народ. Пътя на справедливостта и величието. Не е наша вината, че мнозинството не избра този път, а тръгна след измамници и открити бандити. "Аз съм бил винаги борец против комунизма. Последните репресии срещу мен бяха през 1983 г., когато бях арестуван от Медицинска академия. Но сега терорът към нас, националистите също е голям, макар под друга форма. Независимо от "демократичната" фасада. Спомнете си изявлението на Иван Костов, че с българския национализъм е свършено. На Надежда Михайлова /еврейка по майка/, че трябва да се води борба с национализма. И забележете, не с еврейския /наричан още ционизъм, б. а./, а с българския." - д-р Иван Георгиев, 8 декември 2000 г.

Журналистът от "Монитор" Илия Илиев пише: "Над 90% от младите българи желаят да емигрират. Повечето от техните родители не само не ги възпират, но дори ги и подкрепят в тези им нагласи и намерения. Причините са няколко, но може да бъдат обединени в един комплекс. България става все по-несигурно място за живот на българите." Националният център за здравна информация съобщи през 1998 г., че 13% от българските младежи и девойки били душевноболни. През ноември 1994 г. в с. Калояново от глад умряло осеммесечното българче Георги Панов, чийто родители били безработни. Октомври 1994 г.: - "Родилка почина поради липса на кръв за кръвопреливане". Ами убийствата на родени живи новородени? През 1994 г. един криминалист коментира, че му се е наложило да види на снимки и на живо 27 обезобразени бебешки трупчета. Защо никой управник не се стресна от изобилието на подобни данни? Няма да бъде изречена истината за смъртта на седемте деца в дискотека "Индиго" през декември 2001 г. Тогава там бе изпробвано психотронно оръжие, а подобни експерименти не се признават. Никога и при никакви обстоятелства. Веднага след трагедията генерал-мафиор Васил Василев едва смогна да промрънка: "Ама те сигурно са се лъзнaли, нема начин". Да де, нема начин да не е така, иначе много генералски, талибански /Нали така, уважаеми професор Талибанов?/ и министерски глави трябваше да хвръкнат.

"Защо българинът е подложен на геноцид чрез ненормална здравна и пенсионна система? Да не би целта да е това - да освободим жизнено пространство за някого?" - пита Волен Сидеров през март 2002 г. в материал със заглавие "Национализмът е имунната ни система". Да, национализмът е имунната система на една нация. Отказът от национализъм е равносилен на политически и национален СПИН. На сигурна смърт. Колкото до освобождаването на жизнено пространство, само завършените кретени не виждат какво се случва. "Необявените сили" ни изтикват от нашата територия, вземат ни земята и я поверяват в ръцете на племе, с което после лесно ще могат да се справят. Още не са напълно ясни всички детайли от заговора, но съществуването на заговор срещу България и срещу българския народ, е извън всякакво съмнение. Венцислав Йотов, организационен секретар на ЛДС - Ловеч, през ноември 1999 г. прави откритието: "В парламента единствено българският народ няма свое лоби." Вероятно е така. Макар с думичката "български" в своите наименования, партиите изобщо не смятат, че представляват българите. През февруари 1994 г. при посещение в социалистическата централа на ул. "Позитано" циганите поискаха техен съплеменник да оглави БСП. На което Жан Виденов отговори, че партията му работи за тяхното израстване и един ден циганското искане може да стане реалност. Засега социалистите преминаха към междинен, компромисен вариант - лидерът Сергей Станишев е от еврейски произход. Както и Надежда Михайлова - лидерът на СДС. Нищо чудно, че не мислят за нас. На всичко отгоре не ни позволяват ние да знаем и мислим за тях. Военен министър в правителството на Любен Беров беше Валентин Александров. През март 1993 г. в-к "Ранно утро" разкри кой е бащата на Александров - Буби Блуменфелд, агент на НКВД. Истинското рождено име на министъра така и не научихме. Като резултат от разкритията, правителството демократично спря вестника. Етническият произход на Александър Божков, мистър 10% е всеизвестен, но не така стои въпросът с майката на бившия президент Петър Стоянов. Един вестник отпечата копие от студентската му книжка с еврейска шапчица на главата. Не последва нито опровержение, нито обяснение. На българите не им се полага да научават какви хора ги управляват. Още по-интересно е, че такива като Стоянов представят защитата на хилядолетни български духовни ценности като атака срещу самите тях. Ето пример. Беше редно, беше нормално, беше естествено, беше по Български да се опълчим срещу безумната идея на евреина Ото Кронщайнер за премахване на нашата българска Кирилица. Бившият /Слава Богу!/ вестник "Демокрация" демократично ни се присмя: "Пише се от позициите на примитивен антиамериканизъм, прокламира се "хубав" национализъм. По света такава ярка индоктринираност е от сферата на паталогията. У нас проповедници на тези идеи са директори на национални музеи, главни и по-главни редактори, поети, ректори, заместници… Кампанията срещу професор Кронщайнер беше "активно мероприятие" на част от спецслужбите, които все още се намират под комунистически контрол… Едно подсказване - проф. Кронщайнер беше награден от президента Петър Стоянов с най-висшия български орден за заслуги към българистиката, а рано или късно на този президент трябваше да се търсят кусури… В едно детайлно и покриващо съдбата на всички езици по света изследване, направено от международен колектив, се изказват съвсем уверени прогнози за скорошното провинциализиране на малките езици и превръщането им в диалекти на не повече от три големи езикови групи." /Иван Младенов, "Демокрация", 5 януари 2002 г./ Демокретеничен евроидиотизъм! Толкова е гадно, че не ми се коментира. Излиза, че ние браним нашата 1150 годишна азбука единствено с цел да търсим кусури на някой си Петър Стефанов Стоянов, на това озъбено човече с дребна душица. И че нашата българозащитна реакция е "активно мероприятие" на комунистическите тайни служби - заклетите ни врагове. "Откакто се помня, по-скоро откакто започнах да уча чужди езици, след мен се влачат пълчища ченгета, които все искат да стана като тях." - разкрива душицата си Младенов. Ще падна от смях! Започва да ми става жал за горките ченгета. Трябва доста да са го закъсали, щом са опрели до такива умствени недорасляци като Иван Младенов. Но думата ми беше за Стоянов - това морално и интелектуално нищожество бе готово да обърне с главата надолу всички факти, да пренебрегне всички неоспорими истини, само и само да възвеличи собствената си мижава в политически и исторически план фигурка. Как да не заподозрем, че кръвта му не е съвсем българска? Не че измежду нас съвсем няма идиоти, но чак пък такива…

Последиците от петгодишното президентстване на Петър Стоянов и четиригодишното управление на любимите му седесарковчета е пред очите на всички. През януари 2001 г. хакер проникна в Интернет страницата на президента Стоянов и изпрати писмо: "Защо го направих ли? Много е просто - когато родителите ти мизерстват, когато не можеш да си намериш свястна работа, понеже трябва да си роднина на някого, когато три четвърти от приятелите ти са в чужбина, какво ти остава? Дори да си най-големият патриот, идва време, когато си казваш: СТИГА. Вече не виждаш бъдещето си в България и заминаваш за чужбина." Да, те заминават. Способните, грамотните, умните българчета заминават. Тук остават некадърниците. И мутрите. И мургавите, разбира се. Какво казва официалната статистика? При последното преброяване като цигани са се определили 314 000 лица, а като турци - близо милион. Нови две проучвания сочели, че циганите са над 700 000. До тази цифра бил спаднал и броят на турците. Данните изнася Айсехел Руфи през юни 2000 г. никой обаче не казва открито, че броят на циганите в България се увеличава много по-бързо, отколкото ако беше предизвикан само от раждаемостта им. Колкото висока и да е тя. През юни 1991 г. по време на поредната сесия на Билдербергската група, президентът на Чейз Манхатън банк Дейвид Рокфелер заяви: "Днешният сложен свят постепенно върви към установяването на единно управление и единно световно правителство. Наднационалният суверенитет на един планетарен интелектуален елит и на световните банкови гиганти е далеч за предпочитане пред досегашното право на нациите да решават нещата." Да видим как го решават те, след като отнеха нашето право да решаваме. През февруари 1991 г Ахмет Салиев от с. Равно, община Ветово уби съселянина си Емил Станев. През ноември трима пловдивски цигани нападнали и заклали младеж. Пак през ноември в Бургас е заловена банда от четирима цигани, които издебвали ученички при излизането им от училище, отвличали ги и ги изнасилвали. През март 1992 г. банда цигани започнала да гони и бие с палки минувачи в столичния Ж. К. "Люлин". Ей така, за удоволствие. В-к "24 часа", 16 август 1998 г.: "Овчарят Христо Цонев, 60 годишен, беше опериран след тежък побой, за да му вземат стадото. Миналата година цигани нападнаха кварталния полицай, отнеха му оръжието. На  10 юли пак биха полицай, счупиха му три ребра и му свалиха отличителните знаци. В пъстрото досие на циганите от Мечка има и изнасилвания. 12 годишно момиче от съседното село Коиловци не смее да се покаже пред хората от срам. Две възрастни жени от нашето село изтърпяха гаврата. Едната вече е покойница. Заканата на циганите е, че ще изнасилват българките, а мъжете им ще гледат." През април 2000 г. в село Мечка двама цигани застреляха с ловна пушка в собствения му дом 59 годишния Найден Тимневски. Полицията до днес не смее да открие убийците. За сметка на българката Даниела Терзийска, обвинена в убийството на собственото си дете, която постоянно я местят от лудница в болница и обратно, въпреки многобройните доказателства за нейната невинност. През декември 1999 г. наказаха кръчмари в Пазарджик, че се осмелили да изгонят цигани от кръчмите си. Какво мислят, какво правят нашите управници? Премахват българския национален суверенитет в полза на всевластните криминални шайки. И докато ние, "простият народ" се гърчим в ужаса на вилнеещата демокрация по време на чума, те си гледат животеца. Ходят в САЩ на "благотворителни" балове, организирани от видния гей /но не на труда/ Августин Пейчинов. И на футболни първенства по всички континенти. Развличат се хората, докато простият народец мре.

Ето какво признава на 17 ноември 1999 г. Стефан Константинов, бивш областен управител на Бургас пред в-к "Сега": "Сега се пише за елита, че правел невероятни купони в Боровец. И ние бяхме добри. Всички вкупом се съблякохме и в нощното море направихме едно забележително нощно къпане. След това с халати и без бельо направихме едно чудесно боулинг състезание. Спомням си, че премиерът Филип Димитров се представи много добре." През май 2001 г. удължиха с две седмици разследването срещу Николай Шпириндов, обвинен, че е държал неприличен език към премиера Иван Костов. А дали поведението на уважаемия г-н Премиер и на цялата ужасно скъпа /оценява се на няколко милиарда долара/ политическа класа е прилично към нас? Какво ти приличие, на тях им липсва и най-елементарен човешки морал. Моралът на Иван Костов и компания е равен на морала, притежаван от моя компютър. И все пак разлика има - компютърът не умее да лъже. Иван Костов не само умее, ами е виртуоз в лъжите. Лъже та се къса! Или както казва народната поговорка "лъже като дърт циганин". На 6 септември руският мафиоз Майкъл Чорни заявява, че е дал 80 000 долара на Елена Костова, съпруга на премиера Иван Костов, и че е давал месечно по един милион германски / не пощенски, а DM!/ марки за каузата на СДС. 15 дена по-късно Костов съобщава в Пловдив, че са го заплашвали с убийство. Налага се да си припомним, през декември 2000 г. бившият шеф на Строителни войски ген. Радослав Пешлеевски обвини правителството, че го е уволнило заради отказа му да внесе във фондацията на Елена Костова сумата от 200 000 лева. През ноември 2001 г. бившият вътрешен министър Богомил Бонев обвини президента Петър Стоянов, че е взел за нуждите на предизборната си кампания един и половина милиона лева от същия руски мафиоз и еврейския аферист Майкъл Чорни. През октомври 2000 г. Недялко Йорданов публикува документи как депутатът от СДС Любомир Димитров с помощта на финансовия министър Муравей Радев уредил своя зет, адвокатът Николай Свинаров да получи от японска фирма хонорар 220 хиляди долара за изготвяне на договор от страничка и половина. Не само в нормалните, ами и в ненормалните страни наричат това корупция. Там разобличеният министър си отива, разобличеният депутат си подава оставката, а разобличеният адвокат връща парите и се изправя пред съда. В съгласие с Новия морал на Новото Време, премиерът Сакскобургготски, този наш любим "Симеончо" взе че направи адвоката Свинаров свой военен министър. През ноември 2000 г. в-к "168 часа" пусна информация, че бащата на Димитър Абаджиев се ползвал с привилегията да пазарува от магазините без да плаща, тъй като синът му бил "голям човек". Кроманьонецът Абаджиев отказа да коментира. През ноември 2000 г. при катастрофа загива депутатът от СДС Миладин Стоев. В колата му намерили чанта, натъпкана с пари. Никой не си направи труда да поясни какви са били тези пари. "Правителството и парламентът крият от народа десетки милиарди, които използват за собствените си антинародни цели. Благодарение на този огромен неосчетоводен ресурс те успяват да запазят властта си и лично да се обогатят в неимоверни размери." - Детелин Вълков, в-к "Нова Зора", 19 декември 2000 г. Според доклад на ЦРУ, през 1999 г. българската държава е скрила от своите граждани над 70 милиарда лева. "Управлявали са ни сатанински изчадия. Едно към едно ви го казвам. Хората сега нямат информация и за тях те не са сатани. За мен са сатани, защото просто знам много повече." - д-р Константин Тренчев, ноември 2000 г. "Още ли е държава България?" - се подиграваше излизащия с турски пари в-к "Шок". България може би за някои още е държава, но във всеки случай е престанала да бъде държава на българите.

На 31 декември 2000 г. циганинът И. Илиев изнасили и уби шестгодишната Деница от гр. Нови Пазар. Точно на границата между двете хилядолетия. През цялата новогодишна нощ родителите вместо да празнуват, търсеха изчезналото си детенце. Откриха малкото осакатено трупче едва след седмица. Колко символично. Точно на границата между две епохи! За българите Новата Ера започна с изнасилено и убито от дърт перверзен циганин невинно българско детенце! Такава ли ще е нашата съдба през цялата Епоха? Отчаяни от държавното бездействие, през октомври 2001 г., 27 селяни от ямболското село Дражево решиха да се откажат от българско гражданство. През последните години цигански банди редовно обирали селските къщи и подлагали хората на неописуем терор, но нито един крадец и насилник не бил задържан. "Държавните мъже изглежда забравиха, че са избрани да се грижат за народа и интересите му и се отдадоха на ритуали и заклинания. Посрещане и изпращане на гости, молебени и почетни роти, вдигане и сваляне на знамена, полагане на венци и букети, раздаване на ордени, наздравици с пълни чаши…" - писа през май 2002 г. Витко Виденов в "Монитор". Любомир Добрев писа в "Нова Зора": "Зад маската на демокрацията, под формата на реформи властимащите разграбиха страната. Народът бе изолиран от преразпределението на създаденото от него богатство, лишен от контрол върху дейността на тези, които управляват от негово име." Из електронната поща на "Монитор", ноември 2001 г.: "Ставаме вече чисто циганска държава - спор няма. Скоро българите ще изчезнат. Честито, българи! Плащайте си редовно данъците, че циганите трябва да живеят."

Не всички цигани са престъпници - възразяват по-"милостивите". Да, сигурно е така. Не всички цигани извършват престъпления. Но защо не се намери поне един циганин, който да е заклеймил престъпленията, извършвани от неговите съплеменници срещу основното население на "тази страна", срещу българите? Защо циганите се възмущават само и единствено, ако жертва на престъпление е станал циганин? Как да жалим тях, когато те така упорито отказват да жалят нас?

"Китай ще използва аборти и стерилизация, за да предотврати раждането на некачествени хора" - съобщи агенция Синхуа през декември 1993 г. У нас е точно обратното - колкото по-малко качества /Особено морални! И особено ако е етнически българин!/ притежава човек, с толкова по-големи привилегии от страна на държавата се ползва той. За малцинствата правилото не се отнася. През януари 2000 г. циганите се изкараха 2 160 000. Не са толкова, но толкова се предвижда да бъдат докарани отвън. Питате откъде? През 2001 г. кметът на унгарското градче Сор заяви: "Циганите нямат място сред унгарците по същата причина, по която дори животните се стараят да се избавят от паразитите". Само че България не е Унгария. Тук си имаме ДПС, която брани етническия мир. С твърдения, че това тук вече не е България, че е било турско и пак ще бъде турско, със заплахи, че ще бъдем изклани "Колко сте, работа за един час." Не мислите ли, че е точно така? "От 1990 г. до днес ДПС продължава да се изявява като убеден противник на еднонационалната българска държава. Основни моменти в дейността на тази "партия" са подготовката на условията за етническо обособяване и бъдещи претенции на българските "турци" за получаване на автономия, както и насилственото турцизиране на мюсюлманското население в Родопите и Пиринска Македония. През първата половина на 90-те години от нея се отделят откровено сепаратистката Турска демократическа партия на Адем Кенан /претендира за превръщането на България във федерална държава/, както и фундаменталистката Демократична партия на справедливостта на Недим Генджев." - писа сп. "Ние" през 1997 г. Дадохме им човешки права и те започнаха да се борят за права над човеците. През април 1994 г. кметът на с. Борово, община Гоце Делчев Ариф Мустафа Кубя, избран с бюлетината на ДПС подложил на силен натиск няколко семейства да сменят българските имена с турски. Бащата на две от тях проявил упоритост и записал децата си в гоцеделчевското училище. Тогава кметът заповядал на автобусния шофьор да не ги вози до града. Подобно е поведението на кметовете в бургаските села Руен и Соколец - Хюсеин Ахмед и Фекир Юмер. Те публично наричали свои съселяни "гяури" и ги заплашвали, че бял ден няма да видят с българско име. Да видим как се поддържа етническият мир и как се бранят човешките права в обединена Европа. На 5 май 1981 г. в Североирландския затвор Лонг Кеш след 66 дневна гладна стачка умира Робърт Сандс, депутат от Камарата на общините в британския парламент. Неговото искане бе да му се признае статута на политически затворник. На 12 май същата година и в същия затвор след 59 гладна стачка умира Франсиз Хюз. На 22 май пак там след 61 дни глад умира Реймънд Макрийш. На следващия ден - 23 май умира Патрик О^,Хара. До септември 1981 година умират Джоузеф Макдоналд, Кириън Дохърти, Кевин Линч, Мартин Хърсън, Том Макилви, Майк Девин. Никой от тези хора не бе грабил, не бе насилвал, не бе убивал. Вината на тези хора се състоеше в етническата им принадлежност. Те бяха ирландци. Но суперлибералното британско правителство, което сега ни учи на "толерантност" реши, че на тях не им се полагат не само етнически, но и никакви човешки права.

През август 1994 г. Русе бе нашарен с надписи "Смърт на гяурите!". Полицията отказа да търси извършителите, тъй като надписите не били нито расистки, нито фашистки, а израз на малцинствено етническо право. На 29 април 1992 г. учителката Веска Димчева е заплашено от директора на училището в Якоруда, че може да бъде уволнена дисциплинарно, защото е казала на учениците: "Деца, нашата родина е България. Вие трябва много да я обичате. Вие сте българи и трябва да се гордеете с това." На следващия ден съпругът й е повикан от секретаря на Общинския съвет /и член на Централния съвет на ДПС/ в града и предупреден, че ако още веднъж съпругата му си позволи такова нещо, ще бъде уволнена от работа. Демократичната /отказвам да я нарека българска/ власт не пожела да вземе отношение. Комитетът по дебелоочие ни успокои, че ситуацията била нормална. Главният мюфтия на МВР поясни, че липсват основания за намеса. С какви очи ще се сърдят когато наричаме Движението им ДуПиСе? Наричаме го така, защото тук е България и ние сме против насаждането на турски традиции. Нашите си ни стигат.

Друго зло, идващо посредством южната ни съседка и нейната Пета колона, са наркотиците. През август 1994 г. "Джумхуриет" и "Търкиш дейли нюз" писаха, че турската мафия укрепвала и разширявала базите си в България, през която минавал значителна част от хероина, предназначен за Западна Европа. Но ако за хероина и хашиша понякога се пише, то върху пратките, предназначени не за транзитно преминаване, а за вътрешна консумация е наложено информационно табу. През декември 1994 г. турски дъвки, съдържащи наркотик бяха изгорени в Свиленград. Дъвките продължават да пристигат, но повече не са изгаряни. Свиленградските митничари вдигнаха не къщи, а палати. Милите ни "трупно-часови" и "стандартни" вестникари, които иначе са страстно влюбени в темата "корупция" не желаят или пък не смеят да се обадят.  Затова пък през есента на 1996 г. вестниците им се занимаваха цели седмици с темата антисемит ли е Петър Хаджидимитров, съпруг на посланичката ни в Берн Елена Кирчева или не е антисемит. Въобще започнат ли атаки срещу българщината, започне ли терор срещу българи, очаквайте да се появи темата за антисемитизма.

На 30 май 1990 г. са убити Любомир Абаджиев, председател на СДС Пазарджик и Димитър Атанасов, координатор на КТ "Подкрепа". През септември 1991 г. намериха обесен кандидатът за депутат от листата на Конфедерация "Царство България" Яни Пиперков. През януари 1992 г. загина председателят на Легия "Георги Сава Раковски" капитан Дойчин Бояджиев. На 13 януари 1998 година умря Владимир Свинтила. Съществуват твърде основателни съмнения, че за смъртта му са се погрижили двама хирурзи, единият от които е евреин, а другият масон - ротарианец. Не по-малко загадъчна бе смъртта на Никола М. Николов, авторът на книгата "Световната конспирация, който умря на 4 октомври 1997 г. На 18 август 1998 г. загина активистът на Движение "Воини на Тангра" Пламен Марков от Враца.  Във връзка с множеството убийства на българи, "Шалом", "Цион" и "Бней Брит" поискаха доживотна присъда за издателя на "Моята борба" от Адолф Хитлер. През март 1994 г. стана известно, че огромни кучешки глутници нападат хора и животни край Плевен. Доброволци с ловни пушки предложили спасение от напастта. Местното дружество за защита на животните посъветвало доброволците да проявят хуманност и да не избиват животните. "Стандарт", октомври 1994 г.: "Подивели кучета изпохапаха пеленаче". Във Варна ротвайлер уби 5 годишния Гошко Жеков. Пак във Варна шест годишно момиченце почина от бяс, след като беше ухапано от бездомно куче. На 25 януари 1995 г. три немски овчарки разкъсаха 21 годишната Даниела Цанкова от Севлиево. Полицията намери и застреля кучетата. Главният прокурор Иван Татарчев поиска закон, с който да бъдат вкарвани в затвора убийците на кучета. "Има български елит, който иска народът да живее зле" - изрече генерал Бойко Борисов през март 2002 г. Добро утро! Още при изборите за Велико народно събрание през 1990 година седесарите издигнаха за депутати откровени криминални престъпници като Пламен Симов, например /с четири присъди/, а идеалистите - ветерани на Съпротивата бяха изолирани от политическия процес. Място в кандидатдепутатските листи не се намери даже за един от основателите на СДС, лидерът на Движение "Гражданска инициатива" Любомир Собаджиев. Седесарите предпочитаха да издигат странни птици като Стефан Димитров Савов, например. Господинът, който докато бил в концлагер си вземал спокойно изпитите в Университета. И чиято опозиционна антикомунистическа дейност се състояла в това да превежда от испански на български словата на Че Гевара и Фидел Кастро. За което лично Тодор Живков го подложил на страшна репресия, като го наградил с орден. Нищо чудно, че Стефан Савов по едно време успя да стане председател на Народното събрание, откъдето падна единствено заради своя фелдфебелски манталитет. Но това е вече друга тема. Сега говорим за разликата в отношението към предателите и героите. На 28 декември 2000 г. П/резидентът Петър Стоянов връчи посмъртно на Илия Минев ордена "Стара Планина", с който категорично бе отказал да го награди приживе. Същото безочие проявиха типове като финансовия министър Муравей Радев, зам. председателката на СДС Екатерина Михайлова, бившият гладен прокурор Иван Татарчев и глутницата депутатчета, отишли на погребението на Минев. Тогава, на 11 януари 2000 г. Коци Иванов от Монтана и Петър Гогов от София, съратници на Илия Минев имаха доблестта да покажат на наглеците, че мястото им не е там, но какъв бе смисълът? Старецът си бе отишъл оклеветен, непризнат, огорчен от живота. Вестник "Дневен ТРУП" даже бе объркал името на организацията, основана от Илия Минев и бе писал за някакво "Независимо дружество за гласност и демокрация". Боже, не им прощавай! Те ако не знаят какво правят, то защо не позволяват на онези, които знаят да го направят? Може би тогава нямаше да се стигне дотам, че през октомври 1999 г. Владимир Спасов, генерален секретар на ЦК на БКП да рече: "Освен мен, всички други в политиката са изобретения на Александър Лилов". Ами така е, в политиката останаха единствено изобретенията на Лилов и сега в парламента вместо с трагедията на народа, се занимават с това кой е гей и кой - обикновен педераст.

През август 2000 г. набедиха покойния, излежал 20 годишна присъда в Старозагорския затвор основател на "Златния Орфей" Генко Генов, че бил агент на ДС. През юни 2001 г. набедиха друг покоен политзатворник, убития през декември 1986 г. Петър Стефанов, че доносничел за ДС през 1988-9-та. Срещу останалите живи ветерани на Съпротивата бе пусната старата изпитана ДС, скрита под новото си име НСС - Национална /колкото е национална, толкова да ни е жива!/ служба за сигурност. Искрените, честните, принципните идеалисти най-брутално бяха изтикани от политиката. Съгласно закона за ликвидация на бившите политзатворници. Останаха бандитите и мошениците. Как искате оформилата се политическа класа да не бъде криминална? През декември 2001 г. се разбра, че лидерът на Демократическата партия в Карлово Петър Николов демократично се занимавал със сводничество. "Да, но нали не е националист" - репчат се неговите съпартийци. През май 1999 г. анонимна Група за народно спасение разпространи листовка, в която се искаше да бъде узаконено правото на самоотбрана. "Не можем повече да гледаме безучастно как в българските градове и села се умножават некролозите на мирни и кротки хора, загинали от насилствена смърт, често след нечовешки изтезания." - се казваше в апела. "Из страната се разпространяват фашистки позиви!" - гракнаха демократите. "На всичко отгоре позивите са написани на фашистки език и с фашистка азбука" - допълниха евро-ромските им господари.

            И така, през 1990 -1992 година се преструваха, че не забелязват партиите и организациите с националистическа насоченост. Радикални, либерални, консервативни, християнско-мюсюлмански и всякакви демократи си оставаха в плен на комунистическите идеологически заблуди. Те още са в плен на илюзията, внушена им от "идеологическите постулати на старовремски схващания комунизъм като безконфликтно, а следователно и непазарно общество, в което националният компонент е третостепенен." Точно затова не пропускаха случай да се погаврят с национализма и нацията. В бр. 22, 1991 г. седмичникът на Радикалдемократическата партия "Век 21" публикува идиотщината на някоя си д-р Ивон Кожухарова под заглавие "Българинът си отива". Там между другото се твърди: "Българинът си отива психически. Той е шизофреник, циклофреник, невротик, психопат. Отива си мултиплициран Мунчо и дори няма да има кой да го обеси в касапницата." Знаменателни останаха и думите на Елка Константинова, председател на РДП: "С националистите трябва да свършим веднъж завинаги". А по онова време проф. Константинова не беше коя да е. Из изказването на друг виден активист на РДП, Михаил Неделчев, март 1991 г.: "Национализмът е балканският шанс на комунизма. Но в нашите възможности е да не позволим този шанс да се реализира, да разрушим този уродлив социалнопсихологически феномен." През ноември 1990 г. Александър Йорданов призна, че политиката на СДС се формира от неговата Радикалдемократическа партия. А кой формираше политиката на РДП, откъде този антибългаризъм? През ноември 1990 г. английският вестник "Гардиън" излезе с твърдение, че СДС получава финансова помощ пряко от ЦРУ. Чак през ноември 2001 г. се намери един вестник като "Монитор", който да напише: "СДС от самото си създаване не функционира като българска партия, като политически субект, предполагащ да работи за своите избиратели /цинично наречени от Иво Инджев "измиратели", б. а./. СДС изцяло зависи от постоянната подкрепа на САЩ и страните от Европейския съюз." Доста пари се вляха и в етническата ДПС. През 1995 г. в пресата се промъкна следното съобщение: "Тези пари са превеждани за Движението, но на името на Ахмед Доган. При всяко влизане в различните посолства даваха поне по 5000 долара. От Либия получи 100 хиляди долара, от Ирак - 100 хиляди долара, от Кувейт - 200 хиляди долара, от Сирия - 100 хиляди долара. Тези 500 000 долара дарения отидоха изключително в неговия джоб. После, през 1992 година, произведеният в България тютюн, реколта 92, бе продаден в Италия чрез подставено лице на Доган." В тази светлина родотстъпничеството не изглежда толкова необяснимо. И така, бяхме определени за ликвидация. Нарочиха ни даже за комунисти. Според Закона на Мърфи, разбира се: "Когато фактите не съответстват на Вашата теория, игнорирайте фактите". "Националистите" - комунисти с невиждана жар бранеха паметниците на Червената армия в София и Пловдив, но пръста си не помръднаха за рушащите се паметници на българския национален дух. През юли 1994 г. западноевропейски десни организации пращат 60 милиона лева за българските националисти. Парите са приватизирани, т. е. присвоени от ВМРО, ОПТ и ОКЗНИ - все прокомунитически измамници. Действителните националисти не получават нищо. Как изобщо на някой може да му хрумне, че ще се съюзим с комунистите? Само че пишмандемократите упорито продължаваха да поставят знак на равенство между нас и най-заклетите ни врагове. Наричаха ни дребни и нищожни, незаслужаващи внимание. Трябваше да изминат години, за да им стане ясно, че най-опасните сме били ние. Ние не се отказваме от борбата, колкото и големи удари да се стоварват върху нас. Ние не отстъпваме, защото няма накъде да отстъпим. България е само една и е тук - къде другаде да отидем. Българският народ е един и ние сме част от него - как да му изменим, как да изменим на себе си. Трябва да е ясно защо именно ние се оказахме най-голямата пречка за демократите, за глобалистите, за унищожителите на България.

Първият сигнал дойде отвън, от идеолозите на Новия световен ред, от представителите на международния паразитен капитал, от Вашингтон: "Поддръжниците на демократичните, отворени икономики трябва да бъдат обезпокоени от реакцията срещу глобализацията, която се включва в националните политики и придобива нови и опасни форми. Най-очевидният израз на този феномен е издигането на нацията, на религията и етническата принадлежност, които трябвало да бъдат предпазвани от външно влияние." - Денис Макшейн, април 1999 г. Майкъл Кларк, директор на лондонския Център за отбранителни изследвания допълва: "Принципът на национално самоопределение, тази норма на ХХ век става проклятието на ХХІ век". Странно съвпадение с ултралявата догма, според която национализмът е смъртен враг на марксизма. Май ще излезе вярна мисълта на Илия Минев, че комунизмът и англо-американският тип демокрация са двете лица на една монета. Но както и да е, Господарят бе изрекъл тежката си дума. Дадено бе наставление, че не бива да ни допускат до властта. По никакъв начин и под никаква форма. Борбата срещу национализма загрубя. Закачиха ни етикета "екстремисти". Знаят ли те какво е това екстремизъм? Алдо Моро, председател на Християндемократическата партия в Италия е отвлечен на 16 март 1978 година от екстремистката ултралява групировка "Червените бригади". На 9 май същата година тялото му е намерено в багажник на кола, надупчено с 11 куршума. Нашият Иван Костов май също беше християндемократ… Едва когато някой го застреля, едва тогава демокрадците ще имат право да говорят за екстремизъм. В действителност стана точно обратното. Не ние избивахме тях, те избиваха и продължават да избиват нас. На 15 октомври 1991 г. при неизяснени обстоятелства умира активистката на БНРП в разградското село Брестовене Карамфилка Стайкова. На 12 януари 1992 г. загива председателят на БНРП - гр. Попово Цанко Халачев. На 24 април 1992 г. е убит активиста на БНС "Нова демокрация" Петко Карагьозов от Варна. Убиецът не бе открит. Както не бе открит и убиецът на свидетелката по делото за лагерите Надя Дункин. Избиваха и по-приказливите измежду своите. През февруари 1991 г. се самоуби поета Веселин Андреев. През 1990 г. се "самоубива" подполковник Петър Бонев, ръководел милиционерската акция в градинката на "Кристал" през октомври 1989 г. Малко по-късно намират застреляна съпругата му Росица. Заключението отново е "самоубийство". През януари 1992 г. се "самоубива" генерал-лейтенант Стоян Савов, обвиняем по делото "Георги Марков". През март 1994 г. Антония Недялкова, една от първите финансистки на Държавната спестовна каса се "самоуби", като падна от третия етаж в Централното управление на ул. "Московска". През април 2000 г. самоубиха прокурора от Върховната касационна прокуратура Николай Джамбов. Прокурорът Николай Чирипов също изказа опасенията си, че могат да го самоубият. На 17 август 2000 г. загина депутатът от СДС Петър Стоянов. През август 2001 г. полковникът от Националната служба за охрана Димитър Мутафчийски внезапно умря в сградата на Президентството. През октомври 2001 г. след като отказаха да му прелеят кръв, в Правителствена болница умря президентът на МобилТел Владимир Грашнов. Кои тук са екстремистите? Без да проговори, на 8 декември 1999 г. умря бившият вътрешен министър от времето на Живков Димитър Стоянов. Цялата демократична преса се задави от сълзи по палача. А нали именно садистите на Стоянов организираха мафиозките групировки, благодарение на които всеки ден някъде избухват бомби. Или дотолкова свикнахме с бомбите, че вече не ни правят впечатление? Май натам отиват нещата. На 15 юли 2002 г. под кабинета на проф. Талибанов гръмнало "малко взривче", както закачливо ни информира "24 гафа". Някаква си 200 грамова бомбичка. В днешна България се гърми така страшно, че двеста грамова бомба не прави никакво впечатление. Приемат я на майтап. На 20 декември 1998 г. убиха Иво Карамански. До днес никой не посмя да каже истинската причина за убийството. Тази истина е свързана с методите за създаване на тотален бандитизъм в България. С методите на Държавна сигурност, носеща сега името НСС - Национална служба за сигурност.

Оказа се, че не е от значение кой реално извършва екстремистки и терористични действия, а кой е посочен като терорист и екстремист. През юли 1990 г. БНРП организира обграждане на Народното събрание с жива верига в знак на протест срещу присъствието турски депутати. Никоя друга политическа сила не подкрепи протестите. Никоя партия или организация не подкрепи и протестите на БНРП срещу опитите за участие на България във войната с Ирак. При изборите на 13 октомври 1991 г. БНРП получи 62 462 гласа или 1,13 % от гласовете. По данни на Константин Събчев, този резултат е бил фалшифициран. Всъщност  БНРП успяла да мине четирипроцентовата бариера, но синьо-червените заговорници не допуснали тя да влезе в Народното събрание. Защо не си припомним стария лозунг на братята-анархисти: "Бий червените докато посинеят; бий сините докато почервенеят!"? Може би тогава няма да слушаме нелепи обвинения, нали анархистите имат марксически корен, а марксизмът в България още е на мода. Анархистите цитират Ленин, борят се за ликвидиране на държавата като структура и на държавността като понятие, тях ги ласкаят: "Те не могат да бъдат марионетки". Нас ни рисуват като кръвожадни чудовища със зъби на вампири. Засега обаче не ние, а либералните клептократи ползват непозволени и престъпни методи. По едно време през 1992 година почнаха палежите. Не че преди нямаше палежи. През август 1990 г., например е подпалено умишлено кметството в с. Умаревци, Ловешка област. Но през 1992 година те особено зачестиха. Ето извадки от писмото на Иван Стоянов, с. Лазарово, обл. Монтана: "Върхът дойде на 16 декември 1992 година, когато ми беше запалена къщата. Изгоря целият долен етаж. Общо нанесените ми материални щети са за около 110 хиляди лева. За моралните да не говоря. Досега полицията не е направила нищо, независимо от това, че бях сигнализирал предварително за заканите с палежи…" Също като в моя случай. На 26 срещу 27 март 1992 г. подпалиха къщата ми докато семейството ми и аз спяхме. Следователят, отказал разследване на палежа за награда го направиха районен прокурор на Ботевград. Само че момчето бързо се самозабрави, поизложи се и трябваше да се преквалифицира в адвокат. Сега е юристконсулт на Общинския съвет - Ботевград и секретар на Движение "Дъждовден", "Гергьовден" или как му беше там името… Но думата ми беше за палежите. Точно на Бъдни вечер 1992 г. изгарят стопанските придстройки на бай Бойчо от софийското село Хераково. Заедно с животните. В с. Юмер, Кубратско същото нещастие сполетява Нако Наков, председател на тамошния Ликвидационен съвет. През януари 1995 г. умишлено предизвикан пожар изпепели къщата на Богдан Шербетов, кмет на с. Люски, община Хаджидимово, избран с листата на СДС. През май 1995 г. в с. Брезница, Гоцеделчевско след умишлен палеж изгарят до основи три къщи, седем плевни и 25 домашни животни. Четири къщи са със сериозни поражения. Но палежи вършеха не само комунистите. През юни 1992 година е подпалена къщата на кмета на ботевградското село Литаково Иван Благоев. Из селото се говореше, че подпалвачите са местни цигани, чиито интереси кметът засегнал. През 1993 г. в казанлъшкото село Черганово били подпалени десетина плевни. Всеки път следите водели към 13-къщи от циганската махала. Полицията арестувала евентуалните извършители, но още на другия ден ги пускала. Нито един подпалвач не бил осъден. Такива били предписанията на Вашингтон, НАТО, "Шалом", "Цион", Бней Брит и Невросъюза.

Само че колкото и да се стараехме, Европа все не беше доволна. При всичкото ни овчедушно търпение, при пълния ни отказ не само от национализъм, ами от най-елементарно национално самочувствие през ноември 2001 г. холандският социолог Марсел Кундерс твърди, че най-големите шовинисти в Европа сме ние, българите. Като най-толерантни хер Кундерс определя холандците и германците. На 27 октомври 1993 г. 16 годишен циганин от с. Марково, община Нови Пазар убива с чук 70 годишна старица в собствения й дом. На 11 май същата година той убива по същия начин 80 годишна самотна жена, за да й вземе пенсията. Фондация "Отровено общество" нарича задържането на циганина "полицейски произвол" и поема адвокатската му издръжка. През февруари 1995 г. в столичния квартал "Разсадника" циганин обрал млада майка, като заплашил, че ще заколи нейното бебе. "Човекът е бил гладен" - рекли прокурорите. В село Медковец властите преотстъпват четири хиляди декара общинска земя, за да могат циганите да произвеждат и да се хранят. Отговорът е: "А-а-а - не! Вий ша произвеждати, пък ний ша продавами." Справка от БДЖ сочи, че за 2000 г. цигани са извършили 147 нападения над влакове. Всички влакове, преминали през населения с цигани столичен квартал "Факултета" са със счупени стъкла. Железничарите искали да се издигне защитна стена. Искането било отхвърлено като расистко. Друг пример. Водата в язовир "Бебреш", от който пие цял Ботевград съдържа тежки метали. През март 2002 г. новият шеф на местната ВиК изгради няколко обществени чешми, снабдяващи се по нов водопровод с чиста изворна планинска вода. Само четири месеца по-късно, през юли цигани разбили инсталациите за водохващане и отмъкнали месинговите кранове. Какво ще ни посъветват "правозащитниците" Кънев, Кало, Местан, Ваксберг и Желязкова? Да проявим разбиране и етнотърпимост? Да си траем, да пием вода с уран и да мрем? Някъде хлапета надраскали свастика и Нансен Бехар вече иска смърт за "нацистите", Лютиви Местан крещи за страшната опасност отдясно, чак в Щатите се печатат ужасии за расистите българи. А какво да кажем за писма като това: "О, Аллах, дай ни сили да посечем всички глави гяурски… И нека текат реки от гяурска кръв…" Подобни писма редовно се публикуваха от вестник "България" през 1990 г. После публикациите спряха, за да не се създава напрежение. Вестникът  също спря. През февруари 2001 г. мургави жители на видинския квартал "Нов път" поругаха над хиляда гроба в местното еврейско гробище. След първоначалните истерични крясъци срещу лошите български националисти, евреите млъкнаха. Познайте защо? През ноември 1990 г. жители на Кърджали, Разград, Айтос и други градове протестираха, че мюсюлманите ги потискат и дискриминират. Стигна се до символичното обявяване на т. нар. "Разградска република". Властите обвиниха протестиращите в шовинизъм и фашизъм. После настъпи спокойствие. Гробищно, мъртвешко спокойствие. Или както се изрази един активист на БНРП коментирайки ситуацията в Момчилград "Спокойно е, само където не се чува българска реч". През март 1991 г. новоназначеният вътрешен министър Христо Данов се провиква в Кърджали: "Ако се наложи и фесове ще ви сложим, но ще се изучава турски език в училищата". Дали холандците и германците биха си сложили фесове, дали биха се отказали от родните си езици? Евроинтегристите не задават подобни въпроси. Едва през юли 2001 г. зам. шефът на СДС в Кърджали алармира: "Налице е тенденция за косовизация на Кърджалийския регион", но беше вече твърде късно. 12 годишната предателска политика доведе до фактическа загуба на този район за България.

МИР ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНА

"Ние ще възхваляваме войната - единствената хигиена в света." - Филипо Маринети, "Манифест на футуризма"

            Антинационалистическата истерия раждаше и куриози. Съюзът с турците и непрекъснатите отстъпки пред циганските искания се представяха като прояви на висш патриотизъм. Ето какво съм записал през 1993 година, когато БСП издигна за кандидат министър-председател дългогодишния политически емигрант, антикомуниста Петър Бояджиев: "Ние няма да позволим да ни управляват чужденци - каза българинът Едвин /Сугарев/ по повод кандидатурата на французина Петър /Бояджиев/ за министър-председател. И като истински патриоти ще направим коалиция с турчина Ахмед /Доган/ - допълни току-що изпълзяла изпод масата синя мравка. Денят бе Десети /декември/, а годината… Не мога да кажа коя година сме, не съм запознат нито с ислямското, нито с юдейското летоброене, но нали времето е наше! Пък и какво ли значение има някаква си година, щом новото правителство на Османското присъствие поема в свои ръце съдбините на "таза страна", наричана все още /по навик/ България. С малко, но завинаги. Боже, прости България!" Е, по-късно събитията се завъртяха така, че лидерът на СДС Иван Костов трябваше да нарече Ахмед Доган и ДПС "проклятие за България". "О, ангели, пейте! Има наказание и за глупостта." -  както писа Владимир Свинтила. Същото можем да се каже и по повод побоя над депутата Асен Агов: Те посяха вятъра на криминалдемократическата промяна. Нека сега не се оплакват от пожънатите бури!

Но не всичко може да се представи в хумористична светлина. На 15 март 1991 г. в Шумен е убит старшина - курсант Георги Ламбрев. Откриват трупа на 19 март - с липсващи пръсти и пробит череп. Официалното заключение е, че се отнася до ненасилствена смърт. Многократните молби на майката до всевъзможни инстанции за разследване на случая остават без отговор. За да не се предизвиква излишно етническо напрежение. На 19 май същата година Ахмед Доган пак в Шумен държи реч пред митинг на ДПС. На въпроса "Ще позволите ли да забранят ДПС?", отговорът, изреван от тълпата е "Смърт на България!". Този път опасения за етническото напрежение нямаше. През април 1999 г. депутатът от БББ на Жорж Ганчев Цветелин Кънчев искаше гласуването на закон, който да забранява "да се пише за ромите в негативен план". През  януари 2001 г. депутати внесоха предложение за закон, предвиждащ глоба от три до седем хиляди лева за журналисти, които "чрез слово или печат посочват националната, расовата или етническата принадлежност на правонарушител или извършител на престъпление". Комунизмът ни започна, просткомунистическата епоха ни довърши. Остана ли нещо от нас? Дори опитите за защита на социални и икономически интереси се представят като "фашистки прояви". "Божков - свинята, на майка му в устата" - скандираха работници от "Стомана" - Перник през май 1999 г. Емил Кало веднага протестира против поредната антисемитска акция. Правителството на САЩ връчи остра протестна нота срещу набиращите в България скорост ксенофобски изстъпления. През май 2000 г. поетът Румен Леонидов съжали, че нашата "демокрация" е започнала по безкръвен начин. "Трябваше мръсната кръв да изтече" - бе категоричното мнение на Леонидов. Арестуваха го. Вместо да арестуват бандитите, реално проливащи човешка кръв, управниците предпочетоха да арестуват поета. Друг един поет, Иван Атанасов от Генерал Тошево отчаян от жестоката бедност и данъците, от примирението на хората, през декември 2001 г. предпочете да запали в знак на протест своите стихосбирки пред сградата на общината.

            Едновременно с насилията се наблюдаваше пълна забрава по отношение на истинските национални герои. Кинорежисьорът Росен Елезов пише за онези години: "На тревопасното ни общество имената на Георги Заркин, д-р Николай Попов, Едуард Генов, Янко Янков, Илия Минев, Володя Наков и други не говорят нищо, сякаш човешките същества кръстени така никога не са се възправяли със силата на своята саможертва срещу месомелачката на комунистическия режим. И сякаш не са платили с цената на погубеното си здраве, разбития семеен живот, принудителното асоциализиране или с физическото си унищожение!" През септември 1994 г. бе унищожена поставената от Комитет "Съединение" паметна плоча в парка на НДК, посветена на жертвите на комунизма. Всяко напомняне за страдалците е нежелателно. Загубиха се някъде Тодор Гагалов и Антон Запрянов, Марин Манолов и Кръстьо Атанасов, Любомир Собаджиев го разболяха и сега лежи напълно парализиран, дори главата си не може да помръдне без чужда помощ. /заб. - Книгата беше вече написана, когато  на 29 юли 2002 г. се получи съобщение за смъртта на Любо Собаджиев. "Труд" писа: "Тишината край Собаджиев в последните години беше не защото той нямаше какво да каже, а защото нямаше кой да го чуе". "Труд"-овците забравиха само да уведомят своите читатели, че и те самите спадат към нежелаещите да слушат. Снимката, придружаваща съобщението за смъртта на Любо бе от януари 1999 г. А на погребението му не присъства никой от ръководителите на синята партия./ Млъкна и набеденият за идеолог на българското десничарство, геополитикът арх. Христо Генчев. Брутално бе отблъснат световноизвестният журналист Ганчо Савов. Трябва да кажа ясно и категорично: демократите, с подкрепата на част от нашите продължиха комунистическата политика на необосновани репресии спрямо противниците на комунизма. Марин Славов от Кърджали, член на Съюза на българските национални легиони от 1937 г., горянин от групата на Иван Лазаров през 1993 година се опита да възстанови старата славна организация. Нищо не излезе. Неразбран от своите и охулен от чуждите, Славов се провали. Неуспешен се оказа и опитът на Иван Григоров от Бургас да възстанови СБНЛ и неговата стара слава. "Аз смятам, че Легионите, както и Националният фронт имат своето историческо място в миналото. Легионите изпълниха достойно своя дълг. Създаването отново на тая организация обаче, нито е подходящо, нито ще е полезно. Както казах - организацията принадлежи на миналото. Сега трябва да направим партия, която отговаря на днешните условия, и това е Демократическият Форум." - ми писа в писмо от 3 юни 1993 г. д-р Иван Дочев. Резултатът бе пълното обезличаване на Демократическия Форум. Понякога се създаваха и лъженационалистически партии и организации, които служеха в интерес единствено на своите лидери. Съюз "Защита", създаден за закрила на българите и оглавяван от  Йордан Величков през юни 2000 г. най-неочаквано взе че се съюзи с противобългарското Движение за привилегии и слободии на турчина от татарски произход Ахмеди Доганов. То бива гъвкавост в политиката, но чак превръщане в гол охлюв не бива.

Макар понякога да се съобщава за една или друга смърт, темата за политическите убийства след 1989 г. си остава забранена. Ако направим анализ ще видим, че за 13-те "демократични" години по политически причини са убити повече хора, отколкото през 13-те "преддемократични". По време на опожаряването на Партийния дом през август 1990 г. очевидци са преброили осем трупа. До днес не се знае кои са били убитите, нито как и защо са били убити. През 1990 г. е убит и хвърлен от влака небезизвестният Шахо циганина, знаменитият палач от лагера край Белене, който бе имал неблагоразумието да се отпуска на приказки. На 30 април 1995 г. е пребита до смърт Николинка Даскалова от с. Долапите, делегат на Конгреса на БЗНС. Полиция и следствие отказват да търсят убиеца. На 27 февруари 1997 г. внезапно умря основателят на Българския демократически форум Васил Златаров. Свидетели разказваха за закани от страна на БЗНС лидерката Анастасия Мозер, наричана още Маузер и Шмайзер. В публичното пространство не се появи дори сянка от съмнение, че смъртта на Златаров не е съвсем естествена. На 10 март 2000 г. умира голямата българска героиня, мъченицата Благородна Божинова. На 7 август същата година умира Георги Миленков, съратник на д-р Иван Георгиев от нелегалните години. На 28 март 1991 г. 40 годишният Георги Славев Георгиев се самозапали с бензин пред главния вход на Президентството. Журналистите направиха от трагедията сензация и тръгнаха към Америка да печелят с нея награди. След самозапалването Георги оживя. Убиха го малко по-късно, когато започна много да приказва. Седмици след смъртта му нямаше кой да даде пари за погребението. И друга черна серия, при която макар на пръв поглед да липсват политически мотиви, може да се окаже с политическа подплата. През последните години сме свидетели на зловещи събития, които заплашват да се превърнат в традиция. В най-отвратителната традиция, която някога светът е познавал. Случаят с Даниела Терзийска, невинно обвинена за убийството на детето си нашумя достатъчно, но колко такива случаи имаше. Убиват някъде дете-българче и за смъртта му веднага обвиняват някой от близките. През януари 2002 г. убиха шест годишната Лилия Банкова и нейния баща. За двойното убийство бе обвинен мъртвият родител. Когато жертвата е циганче, виновни се оказват скинхедс, разбира се. Нещо повече. Достатъчно е скинхед да удари шамар на джебчийка и арестуват всички бръснати глави, обискират жилищата им пребиват ги от бой. Когато шамарите са раздадени от генерал /напр. случая с ген. Атанас Атанасов на 31 декември 1999 г./, тогава уволняват полицаите, станали неволни свидетели на произшествието. Явно в тая държава съществува списък на лицата, подлежащи на арест и на такива, които в никакъв случай не бива да се посяга. Човек остава с впечатлението, че полицията разполага с дежурни обвиняеми и въобще не се интересува от истинските извършители. Добре де, за полицията е ясно, там се стараят да отчетат висока разкриваемост. Но защо обществото, народът посреща страшните съобщения с такова равнодушие? Нали следващата жертва може да бъде всеки от нас? Ами изчезналите деца? По едно време вестниците бяха пълни с обяви "Търси се!" На 6 май 1997 г. ненавършил девет годинки изчезна Съвестин Деянов. През януари 2002 г. полицията обяви за издирване 14 годишната Гергана Пипалова от София, изчезнала на 21 септември 2001 г. През 1998 г. полицията издирваше 15 годишната Василка Николова от кв. Горубляне - София. През август 2001 г., полицията издирва 16 годишната Йоана Гайдарова от София. През септември 1999 г. полицията търсеше изчезналата преди месец софиянка Ева Маркова. През ноември 2001 г. се издирваха 14 годишната Десислава Григорова. 16 май 2002 г. Издирва се 14 годишната Мая Ангелова от София. Хайде да не изброявам. После демократичната НСС демократично разпореди такива обяви да се появяват колкото може по-рядко. И само след специално разрешение. Понякога съобщенията за изчезнали лица се появяват в рубриките за семейни обяви, вместо в полицейските сводки. Такъв е случаят с Добринка Петрова Христова от гр. Белослав, изчезнала на 30 юли 2000 година. След две години неизвестност и полицейско безхаберие, семейството се принуждава да пусне на 17 юли 2002 г съобщение във в-к "24 часа" за нейното изчезване. Ето извадки от разкази на родители: "Моят син Ивайло Станчев изчезна на 25 януари 1993 г. в района на спирка "Журналист". В 9 часа на другия ден сигнализирахме в V РПУ и оттам ни отговориха, че сигурно някоя булка го е затиснала под юргана… Моят син Анатоли Димитров /10 г./ изчезна на 8 декември 1992 г. по обяд от гр. Велико Търново. Още същата вечер алармирахме полицията… Две седмици след изчезването на детето получихме цветни диапозитиви, на които беше той с дрехите, с които изчезна. Бяхме рекетирани с 5 хиляди лева, за да ни върнат сина. Полицията прибра рекетьора за по-малко от 24 часа и го пусна… Моята 10 годишна дъщеря Силвия беше открадната пред дома ни в Русе на Великден, 24 април 1992 г. Още същата вечер отидохме във ІІ РПУ. Дежурният офицер ни каза: "Търсете колегите на Луна парк или елате след два дни - празник е." полицията обаче не направи нищо през всичките тези години… Продадохме всичко ценно… /Горица Атанасова/.  През 1995 г. русенската полиция издирва 21 безследно изчезнали, като най-старият случай датира от 1987 г. Явно "бизнесът" е започнал още по социалистическо време. И тук ли не се вижда политическата намеса? Не, когато стане дума за смърт по политически причини, нашата обективна журналистика вижда само убийството на Андрей Луканов, когото убиха неговите съпартийци и бизнес партньори. Само че кой знае защо подминава атентата край село Абланица, извършен на 10 юли 1996 г., при който вместо Луканов загинаха депутатките от БСП Емилия Томова, Мария Захариева и Румяна Николова. Подминава се и фактът, че Георги Пирински предварително е знаел за готвеното покушение. Както се казва, неведоми са пътищата Партийни…

Над темата за престъпните и неморални дела на политическия "елит" тегне табу. През декември 1994 г. по обвинение в наркотрафик е арестуван почетният консул на Република България в Лос Анджелис Лъчезар Христов. Външният министър Иван Станчов отказва да прекрати пълномощията на Христов. През февруари 1994 г. журналистът Александър Мънзов заснел пред столичен ресторант тогавашния главен прокурор, стария ерген Иван Татарчев в компанията на млада дама. Ченге от спецслужбите прибрало личния паспорт на журналиста, а Татарчев заплашил със съд всички, които се осмеляват да си пъхат носа в личния му живот. През февруари 2000 г. синята депутатка  Юлия Берберян пък нарече журналистите "боклуци". През 1993 г. Юнал Лютфи посещава Съединените щати, където се среща с прочутия Муун. Целта е с помощта на ДПС да бъде нанесен удар срещу Православието.  Информацията идва от генералния секретар на Църквата на Муун в България доц. Цветан Кардашев. Вместо в затвора, Лютиви ефенди седи в българското Народно събрание. Интересно е каква религиозна толерантност проявяват етнослободясалите депесари, та са впечатлили самия Муун и той им отпуска средства и досега. През февруари 2002 г. мюсюлмани от кирковското село Завоя отказаха да погребат в селското гробище починалия техен съселянин Иван Христов, защото бил християнин. Същите антихристияни утре ще се явят като християнски обединители. Вие вярвате ли им?

            Сигурно не тук е мястото да пиша за Световната конспирация, но извършващото се в България е следствие на същите сатанински планове. "Американският икономист и публицист Фил Тег е изчислил, че благодарение издънките на МВФ всеки ден в света умират от глад по 19 000 деца. Тази зловеща статистика сигурно е вярна, защото в Танзания, където хората рядко достигат 35 годишна възраст, плащанията по дълговете към Фонда шест пъти надвишават бюджетните разходи за здравеопазване." - д-р ик. Н. Веселин Пасев, декември 2001 г. "Американската фондация "Опортюните Интернейшънъл" с помощта на своята метрополия Вашингтон ще отпуска целенасочено нисколихвени етнически кредити на българските роми. Високоблагородният помощник на ромите - г-н Кен Уил щял да дава нисколихвените си кредити само на ромските шивачи, сладоледаджии и ковачи, но нямало да дава подобни кредити на българите със същите професии." - Тодор Петров, в-к "Зора", юли 1994 г. На фона на гладуваща България изглеждат необясними, даже мистериозни сумите, отпускани от Европейската комисия по програма "Младеж" през 2001 година. Сдружение "Приятели на Индонезия" получило 52 500 лева, "Добра дума" - 49 367 лв, сдружение "Томас Кук" - 53 320 лв, СПСДНМН - Джиа /Какво е пък това? - бел. а./ - 53 829 лв, "Бъдещ ден" - 51 650 лв. Правителството не знае ли тези неща? И да знае - какво? И правителството е в играта. През септември 2001 г. министър Димитър Калчев замина на масонска сбирка в САЩ. Добре, че сме малка клюкарска държава, та нищо не остава скрито. "Престъпните мрежи винаги имат уязвими места" - рече шефът на Финансовото разузнаване Николай Иванов през септември 2001 г. Веднага го уволниха от работа.

Появява се желание за отпор, за съпротива, което понякога се изражда в нежелани форми и дава поводи на конспираторите да ни атакуват. Тези неща гениално са били предвидени от Джек Лондон в негови роман "Желязната пета": "А Желязната пета превъзмогваше всичко това, безстрастна и предпазлива, разчепкваше цялата тъкан на обществения строй, за да открие наши другари революционери, пресяваше наемниците, работническите касти и всичките си тайни служби, наказваше без милост и без пристрастие, понасяше мълчаливо всички ответни удари на отплата и запълваше празнините в бойните си редици веднага, щом се появеха." Не е ли същото и у нас? През 2000 г. в-к "24 часа" писа: "Членството в Евросъюза ще промени България из основи. България фактически ще загуби целия си стопански суверенитет. Ще се откажем от независимостта си във външната политика. В по-далечно бъдеще знамето, столицата, химнът - всички тези атрибути на националната държава ще са дори по-формални от границите ни. В крайна сметка нашата държава просто ще изчезне. Според учените ще изчезне и нацията." Седесарското правителство се зае да въплътява наставлението на дело. Българите, особено по-младите бяха предизвикани да се опълчат срещу потъпкването на тяхната гордост, на националната им чест, срещу гаврата с тяхната достойнство. Иван Костов, тревопасният хищник, вегетарианецът-канибал поведе война срещу бранителите на българската идентичност. Предприети бяха най-вече икономически мерки. Никой националист не биваше да разполага с материални средства за водене на борба. Националистите трябваше да живеят в нищета, да гладуват. По този начин според задокеанските господари българските родолюбци щели да мислят само за прехраната си и да изоставят идеята за спасяване на България. В мизерия умряха Иван Долев от Пловдив, Васил Узунов от Чирпан, Илия Минев, Ангел Гочков, д-р Никола Грозев от Поморие, Стефан Лудев от Габрово… През април 1999 г. неочаквано умря един от най-честните българи, живели на тази земя - Стефан Чанев. Умря Кирил Вандов от Костенец. Оказа се, че смъртта на ветераните не донесе полза на глобалистите, че Българската идея е жива и се споделя от немалък брой младежи. Спонтанно, без намеса от страна на националистите-ветерани възникнаха организации като "Воини на Велика България" и Български национален съюз "Еделвайс". Получиха се сведения за националистически прояви в Плевен, Стара Загора, Велико Търново, Пловдив... "Няма демокрация без здрав национализъм" - изповяда се Стефан Цанев през август 1991 г. Национализмът се оказа неизкореним. Или както пише комунистът Иван Стамболич "И все пак някъде наблизо са те, националистите. Очевидно без тях нищо не става." Комунистическите комплекси се сляха с глобалистичната паника. Започнаха полицейски преследвания. Премина вълна от неуспешни опити за съдебни процеси по чл. 108 от Наказателния кодекс. Варна, Русе, Враца, Кърджали, Бяла Слатина, Ботевград, Бургас… В ход бе пусната старата Държавна сигурност. Под ново име /НСС/ и с нов шеф /ген. Атанас Атанасов/. Но със същите познати от недалечното минало методи. С клеветите и автомобилните катастрофи. С провокаторите, подтикващи неукрепналите ни съмишленици към насилствени и други противозаконни действия. И с тази разлика, че сега съпротивата срещу властта нямаше външни съюзници. Нито Радио "Свободна Европа", нито правозащитните организации - никой не се възпротиви срещу политически мотивираните репресии на ултрадемократичната /към наркотрафикантите/ и свръхтолерантна /към извратените криминални типове/ власт. На 16 януари 1995 г. тогавашният зам. председател на СДС отиде на крака да поздрави Илия Минев по случай годишнината от създаването на НДЗПЧ, което съвсем не му попречи да участва в репресии срещу най-близките съратници на Минев. Терорът продължаваше.

През юни 1990 г. активисти на ДПС организирано нападат и разгромяват дома на сем. Боеви от с. Мортагоново, Разградско. Стопаните са пребити от бой. Акцията се води от Юлий Бахнев, председател на живковия Комитет по правата на човека. Причина за погрома е, че синът Михаил Боев се е записал за член на БНРП. Последици за погромаджиите нямаше. Семейството бе принудено да се изсели от своето родно място. Колкото до соц. "националистите", началник на кабинета на Президента Петър Младенов по онова време беше Евгений Александров /Садъков/, също член на ДПС. Десет години по-късно същата тактика бе използвана от цигани: "Дай си къщата за хиляда лева, че и толкова няма да получиш!" - е ултиматумът към Съби Колев от добруджанското село Карапелит. Отново никаква реакция от страна на властите. Юли 2001 г.: "Даскалов твърди, че от набезите на циганите загубите му са около 16 000 лв. Цели блокове с пшеница и ечемик били ожънати от ромите, не пощадили люцерната и царевицата. Според Даскалов всяко от ромските семейства в Лиляк, които били към 200, имало кон. Българите можели да си позволят само магарета. Никой от ромите не обработвал земя, а животните им били добре охранени. "Помощите, дето ги вземат циганите, са една заплата. Хората се бъхтят за 120 лева цял месец, а те ги получават докато си лежат у дома. Другото го докарват от кражби." "Страшно стана тука" - кахъри се и кметицата Райна Иванова." Един цял народ живее като на война, а собственото му правителство пет пари не си дава. През ноември 1994 космическата капсула, с която летя първият български космонавт Георги Иванов бе разглобена от цигани и предадена за вторични суровини. "Голяма работа!" - рекоха демократковците. Колкото циганите милеят за българските светини, толкова и демократите… Налага се да се справяме, разчитайки единствено на собствените си сили.

            След години на колебания решихме да пристъпим към възраждане на Тенгрианството, което досега пазехме за вътрешна употреба. Основание ни даде съдбата на партия "Български орел". Нейната лидерка, учителката Маргарита Кавлакова сама, по собствен път бе стигнала до голяма част от нашите истини. И макар на пръв поглед да бе скромна и безобидна женица, срещу Кавлакова започна с нищо неоправдана /на пръв поглед!/ кампания. Щом я удрят, значи са се почувствали застрашени, значи там е слабото им място - си казахме ние. Роди се Движение "Воини на Тангра". Илия Минев предупреди, че ни очакват много, прекалено много трудности, но бяхме започнали. Връщане назад нямаше. Идеологията ни бе избистрена, трябваше само да я пуснем в действие. Е, появиха се и други "тенгриани". Като Йоло Денев, например. Тях ги канеха да говорят по телевизията, те даваха интервюта по вестниците. Дори сестрата на Царя, княгиня Мария - Луиза се нареди сред основателите на Общество "Тангра" в САЩ. Тук пък направиха фондация с дебилското име "Тан Нак Ра". Питат ни защо не сме с тях. Ами защото сме твърде различни, нямаме общи допирни точки. И знаете ли коя е главната разлика? Разликата между нас и телевизионно представените пропагандатори на Тенгрианството е, че ние сме Тенгриани. И съвсем не се интересуваме дали ще ни канят някъде, дали ще ни признават, дали ще ни хвалят или хулят. Ние следвахме и ще следваме своята програма.  Възраждане на вярата в Българския Бог, духовно укрепване и материално замогване на Българската Нация, връщане на Българската Монархия - законната форма на управление. Това бяха основните стълбове, върху които се опирахме. Откъде можехме да знаем, че самият Монарх ще предаде бранителите на Монархията? Това предателство се оказа  най-тежкото през време на цялата посткомунистическа епопея. Но и него ще преодолеем. Както някога преодоляхме предателството на Енравота - Воин, най-стария син на Кан Омуртаг.

Новото Време и старият терор

"Бруталността, безочието и бездушието на вашите български политици, които в определени среди наричат мафия - уронват престижа на традиционни наши организации." - свидетел от процес срещу Мафията в Италия, 1996 г.

Дали някой си спомня, че на 7 юни 1996 г. Тодор Живков излезе с апел: "Да създадем всенародно движение за оцеляване на Отечеството". В апела се съдържаха доста верни констатации: "Българската нация върви към израждане и изчезване… България е обект на жестока манипулация, имаща за цел да ни обезличи като държава, да ни разгради като общество… Традиционните политически партии показаха, че не се в състояние да решат проблемите на България… Някои партии служат на външни сили… В резултат на всеобщата разруха, объркване и отчаяние, под ескалиращия натиск и заплахи на влиятелни външни фактори, когато нямаме нито верни съюзници, нито искрени приятели, рискът да погубим държавата си нараства неимоверно. Спасението не може да дойде отвънка. Както винаги в решаващи моменти на българската история, нашият народ трябва да вземе съдбата си в свои ръце." Верни думи, но само думи. Лош човек изрича хубави думи. Жалко за хубавите думи! С капиталите и знанията на Живков, с хората, които той държеше в ръцете си,  при наличието на всеобщо безверие и задълбочаващо се отчаяние, такова Движение не бе трудно да се създаде. Но то не бе създадено, което означава, че никой не е искал да го създава. Този път и наивници не се намериха. Многократно лъганият народ не се довери на стария Лъжец. Особено когато наблюдаваше пълно разминаване между изречени думи и извършени дела. Пет години по-късно същият номер повтори Цар Симеон Втори и този път номерът мина. После Негово Величество Царят стана г-н Премиерът Сакскобургготски  и още в първите месеци лъжата лъсна. Ами сега?

 Змията си смени кожата. Кожата отиде в музея, но не и самата змия. НДСВ, на което в началото възлагахме надежди продължи антинационалната политика подета от СДС, Съюза на ДС. Хора, страдали десетилетия заради верността си към Царство България и Негово Величество Цар Симеон Втори бяха брутално изтикани не само от политическата сцена, ами и от сцената на живота. Честните антикомунисти споделиха геноцида над целокупно измиращото българоезично население. Царят, същият Цар Симеон Втрои, който на 9 юни 1990 г. написа: "На Илия Минев - възхищение!" и благодари на Стареца за неговата "повече от похвална дейност", сега като премиер благославя терора над съратниците на Минев. "Това му е уникалното на Царя - говори толкова абстрактно, че всеки може да разбира изказванията му, както му изнася." - Капка Георгиева, "Монитор", февруари 2002 г. "Скъпи сънародници! Обещавам незабавно и несимволично увеличение на цените на тока и парното. Обещавам да въведа непосилни данъци за сгради и смет, както и да съсипя дребния и среден бизнес с трикратно увеличение на патентния данък. Обещавам да събера некомпетентни, крадливи и арогантни депутати. Обещавам да вдигна цените на лекарствата, за да могат хората да се панират, чудейки се откъде да намерят пари. Обещавам да приказвам несвързано, за да видя докъде ще стигнат прословутото българско малоумие и прословутото българско търпение, като припознават в Наше Смирение единствената, повтарям, единствената алтернатива на България." - иронизира царските обръщения към нацията Явор Дачков във в-к "Сега" от 1 февруари 2002 г. Дачков не само има сериозни основания за иронията, той смекчава нещата. В 1320 ч на 16 юли 2002 г. здравният министър проф. Божидар Финков заяви по програма "Хоризонт" на българското наци.онално радио: "Да си жив е много скъпо удоволствие". Божидар Финков ни го каза направо, без увъртане, без заобикалки: "Мрете, бедняци!". Който след тези думи продължава да верва и да се надява на човещина и справедливост, той е пълен идиот. Божидар Финков сам определи себе си като министър на трупоопазването. Думите на Царя, че всичко върви по план, и че правителството изпълнява предизборните си ангажименти пък ме подсетиха за едни други думи. През юни 1995 г. твърдолинейният комунист, мафиозът /да ме прощава италианската Мафия/ Никола Койчев рече: "Обещахме да спрем обедняването, но не сме го фиксирали по дати". Цинизмът и в двата случая е еднакъв. Цинизъм е и обявеният край на Прехода. Той и Филип Димитров обяви края на комунистическата епоха на 14 октомври 1991 г. Една от първите задачи на НДСВ бе да премахне наказателната отговорност за раздаване на несъбираеми кредити. НДСВ побърза да оправдае грабителите, а сега жълтеникакаквите депутати се чудят защо ограбените спряха да им верват. Нищо чудно утре да измъдрят закон, според който всеки неверващ да бъде пращан в затвора. Цинизъм е отношението на царедворците към собствените им демократични правила. Петима министри от правителството Симеон Втори отказаха да гласуват на президентските избори през декември 2001 г. Боже, колко еднакви са бесепари, седесари и ендесевейци! /Сигурно затова хората ги наричат безпари, седерасти и енкаведейци./ Надежда Михайлова упрекнала правителството, че мерките му не са достатъчно непопулярни. Разбира ли някой какво значи това: недостатъчно непопулярни! Вместо коментар, ще се задоволя с превод на думата “непопулярен” – тя означава “противонароден”. Ох, на такава Надежда ли се случи да се наденем? Трагедията обаче не се съдържа в Надежда, нито в СДС. Нито в Царя, олицетворението на Нацията, който реши, че може да бъде Цар без Нация. Трагедията се съдържа във факта, че силите ни са разпилени, а действията ни - некоординирани. А борбата срещу национализма се ожесточава. Все повече тъпкани и мачкани българи самостоятелно стигат до извода, че единствено национализмът може да ги избави от геноцида, от безмилостното унищожение, на което бяха подложени. С благословията на Царя и Парламента, ответните мерки не закъсняха. Безработица, глад, подслушване, контрол над кореспонденцията, цензура в средствата за масова информация, откровено терористични действия… Ние не бива да присъстваме на политическата сцена, нашето присъствие не бива да разваля играта на основните играчи. И ако има нещо радостно в цялата работа, то е, че понякога самите играчи ни подсказват как ще завърши тяхната игра. Журналистите се чудят защо финансовият министър Милен Велчев се обръща към всички с "колега". Журналистите не знаят, че това е старата затворническа традиция. Подготвя се човекът…

ИГРА НА ЗАБОГАТЯВАНЕ

"Само хората, които имат наистина много пари, познават наистина стойността на парите, понеже имат време да я оценят. Как можеш да опознаеш стойността на нещо, щом веднага ти го вземат веднага?" - Б. Травен, "Корабът на мъртвите"

Наистина, гладуващият българин трудно прави разлика между сто милиона и сто милиарда, на него и двете суми му изглеждат еднакво нереални. Българинът е натоварен с такива данъци и такси, с такива цени за осветление, отопление и вода, че дори да се види с малко повече пари, те веднага изчезват в зиналата паст на ненаситната държава - ламя. А казват, че предстои въвеждането на разрешителни за живеене. Разрешителните ще се издават срещу попълването на декларация за етническа лоялност към малцинствата и тяхната българоубийствена власт. Българите нямат и не се предвижда да имат пари. Парите на България се намират у бедните малцинства и у политиците, продали своя народ. Все пак не е зле да сме наясно как и защо се трупат милионите и милиардите. Бившият руски дисидент Н. Тишченко разказва: “Новобогаташите, с всички истини и неистини, ползващи се от възможностите на трансплантологията, само заеха мястото на партийния елит. Преди време аз получих информация за десетки трупове в Чимкент, намерени с иззети органи. Следите водеха към партийното ръководство”. Петербургски учен, пожелал да остане неизвестен съобщил: “Някога в Ленинград отвличаха бебета. После ги намираха с изваден костен мозък. Имаше слухове, че нелегално произвеждат противораков препарат. Но по служебен път успях да науча: мозъкът се присаждаше с цел подмладяване на организма”. Впрочем едни от първите, които още в тридесетте години се заинтересуваха от въпросите на трансплантацията, бяха именно геронтолозите. Впоследствие, когато нашата страна се оказа във властта на геронтокрацията, във властта на старците, въпросът стана още по-актуален." Ето кое трябва да имаме предвид, когато гръмне поредният скандал за търговия с органи на мъртъвци. И за хора, определени да бъдат мъртъвци заради своите бъбреци, роговици или хипофиза. И на деца-сираци, дадени за осиновяване на фантомни родители. Наблюдавайки новобогаташите, ние нито за миг не бива да забравяме как те са станали богати. Описаният по-горе метод не е единствен, но е един от най-отвратителните. Не вярвате ли? През октомври 1995 г. Президентът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев предупреди, че тепърва в България ще се разрази търговия с човешки вътрешности. После Тренчев млъкна и повече не се върна към темата. Малко преди това, през юни 1995 година вестник "Стандарт" писа: "Д-р Ястребов обвинява "Майчин дом", че е направил канал за износ на бебета зад граница. В играта били замесени от санитарките до доценти и професори, тайните служби и митничарите." През април 2002 г. прокуратурата в Мюнхен завежда дело за търговия с човешки органи срещу българин. Месец по-късно германските "Труд" и "24 часа" започнаха да публикуват обяви, че се търсят жени до 30 годишна възраст, които да родят срещу заплащане бебета в чужбина. Прочетете още веднъж горните редове и осъзнайте откъде идват многото пари за предизборните кампании на основните играчи в политиката. За лъскавите им плакати, за телевизионните клипове, за обиколките из цялата страна. Не се гнусете да научите онова, което те не се гнусят да вършат. А после помислете дали пак да гласувате за тях.

            "Противопоставяне между политическите сили вече няма" - обяви Симеон Втори. Да, противопоставянето е между политици и народ. Богатите от едната страна на барикадата, бедните - от другата. По средата засега няма никой. Така бе решила Световната терористична общност. Канадският професор по икономика Мишел Хосудовски през 2000 г. пише: "Това е програма за реколонизация, която превръща държавите в територии. Разликата между държава и територия е в това, че държавата има правителство, институции, бюджет и митници, т. е. има икономически граници. При територията икономическите граници на държавата не съществуват, тъй като Световната търговска организация е заповядала режим на свободна търговия. Територията има само номинално правителства, контролирано от МВФ. Няма индустрия, защото тя е рухнала по приватизационната програма на МВФ, а училища и болници са закрити по препоръки на Световната банка." Тъй като ни нямаше и нас, не остана кой да предотврати умирането на България. При честването деня на бившите политзатворници и концлагеристи през април 2002 г. председателят на Народното събрание Огнян Герджиков поздрави антифашистите и комунистите. Ние, мъчениците на комунизма отново бяхме забравени. Както бе забравен и самия народ. Затова пък дадоха допълнителни права на педерастите. По чие внушение бе извършена поправката в закона? През септември 2001 г. в лондонски нощен клуб след парти на хомосексуалисти бяха открити секретни документи на НАТО, съдържащи данни за финансирането на Армията за освобождение на Косово. Ето чии заповеди следват нашите милички народни избраници. Поради придобита неграмотност и вродено слабоумие, марксически пазарни /които могат да бъдат напазарувани/ демократи се заеха да изграждат не хуманна, а хоманна демокрация. Затова днес можем да се наслаждаваме на такава хомокрация – власт на хомовци. Преди да се възмутите от моите думи, прочетете мнението на един, който ги познава много по-добре. "Какви мъже сме, ако ни водят жени? Ако не спечелиш една жена, за какво да ти я водят? Може на сегашните да водят, но като гледам, те се занимават повече с момченца." - из интервю на бившия президент Петър Младенов, дадено през септември 1999 г. Никой не опита да опровергае думите. Значи е вярно. И не само това. Депутатите ни са се заели да хормонизират българското законодателство с еврейското. Кой оттук нататък ще вземе да твърди, че не живеем в курвенско време. "Преходът завърши!" - обяви тържествено Премиерът Сакскобургготски. Тук вече не съм съгласен. Как Преходът ще е завършил, когато не всички от нас са мъртви? Войната продължава. Включват се нови Воини. В действие влизат нови оръжия.  Компютър смени пишещата машина, листовките бяха заменени с Интернет, самотните Воини намериха път един към друг, отчаяният вик на шепа хора започна да се превръща в зов на един цял народ. "От национализма и помен не бива да остане!" - заканително размахват пръст господарите. А той, национализмът избуява в сърцата и умовете на обикновените хора. На жестоко ограбваните, страдащи от канибалдемокрацията българи. Желязна ръка, диктатура, Крумови закони, всичко - само не тоя ужас! Глух, едва сподавян ропот смени тихия шепот. Девет от всеки десет българи не се страхуват да изричат на глас своето недоволство. Как репресивната машина ще се справи с подобна масовост?

МОЛИТВА ЗА СМЪРТ

"Макар и "студена", изгубената война се оказа по-разрушителна и гибелна от горещите. Всички войни, преврати, въстания и терор от Освобождението насам, взети вкупом, не погълнаха толкова жертви, колкото седемгодишният "безкръвен преход". И въпреки всичко, виновниците за катастрофата продължават да са между нас и над нас." - в-к "Свободна мисъл", 1997 г.

Картината започваше да се избистря. Дори домораслите ни демократковци, кретенидите от Кретенидия разбраха, че коренът на национализма се крие не в личността на един или друг герой, а в националната традиция. В спомена за славната българска история. Американските съюзници отново им се притекоха на помощ. В началото на юни 2002 г. американското посолство в София и Американският институт за принципите на правото похарчили поне 50 000 $ за организирането на конференция против източното православие. Както съобщава пресата, най-активни участници в антиправославната кампания се оказали главният мюфтия Селим Мехмед, лидерът на еврейската общност у нас Даниел Левиев и шефът на европейския баптистки алианс. Мероприятието срещнало одобрението и на Анатолий Балачев, главен секретар на Пименовия синод. Целта била да се преодолее противопоставянето между религиите. Да се вдъхне дух на търпимост. Да де, в Щатите могат да изгарят живи членовете на неудобните секти /"Филаделфийското изгаряне" през 1986 г. и случая с "Давидова клонка на Дейвид Кореш/, а тук не можем даже да ги забраняваме, ако установим, че са опасни за нацията и нейната сигурност. И при положение, че търпим Сциентолозите и "Слово на живот", забранени в редица европейски страни. Как така изведнъж станахме нетърпими и нетолерантни? През 1997 г. изследвания на сектантските централи в САЩ установили, че България е най-подходящата за религиозна пропаганда държава в Източна Европа. Толерантни сме чак до мазохизъм. Търпим да пишат "Скоро, църквичке джамия ще бъдеш" /Имам снимка с такъв надпис, надраскан върху църквата "Вознесение Христово" в Шумен./ и се правим, че не забелязваме лудориите на ислямския екстремизъм, а ще ни обвиняват в нетолерантност. Как ли пък не! Ами те, другите колко са толерантни? Ето мнението на руския писател Юрий Воробьовский за търпимостта в междурелигиозните отношения: "Интересно какво мисли за това /за религиозната толерантност, бел. прев./ тибетският Далай-лама? Преди скандала с АУМ той високо ценеше сектата на Асахара. Далай-лама е активист на икуменическите форуми, където ратува за дружба между религиите. Своята сутрешна молитва този носител на Нобеловата награда за мир започва с призив към демоните: хванете враговете /на “жълтата вяра” – Ю. В./ в мрежа, насечете ги с мечове, пронижете ги със стрели, изтръгнете им сърцата."

Конференцията не успя да разклати Православието, а до Тенгрианството въобще не се докосна. Но пък сложи кръст на демократичното лицемерие. Дори прозападните лумпени усетиха, че американските наставници не искат само търпимост /Такава никога не е липсвала!/ към сатанинските им секти. Американците искат нашата Вяра да изчезне. Нима никой не забелязва, че се проповядва търпимост към чуждите за народа ни вероизповедания, хвали се и се рекламира Антон Леви с неговата "Сатанинска Библия", натрапва се корееца Муун, славословят се Кришнарите, тези сатанисти на Хидуизма, а по адрес на Източното Православие и на Тенгрианството се чуват само ругатни и обвинения? За външните врагове е ясно. Но няма ли нищо свято за нашите родни предатели? Архимандрит /!/ доцент Павел Стефанов от Шуменския университет описва светите братя Кирил и Методий като претърпели провал във всяко свое дело езически магьосници. През май 1998 г. по заповед на майор Петър Петров, шеф на НСС - Ботевград, бе спряна серия публикации в местния вестник "Шанс", посветена на вредата от сектите. Трябваше да падне от власт бившият шеф на СДС Пловдив и бивш пловдивски кмет Спас Гърневски, за да се разчуе, че неговата сестра Елена Апостолова работи за сектата "Еммануил". През 1997 г. комунистическият идеолог Стоян Михайлов скъса с предишното си верую и стана будист. Поне така писаха вестниците. "Не всеки народ се превръща в Нация. Народ, който формулира за себе си Национално-религиозен фундаментализъм, той става Нация." - /Александър Баркашов/ Глобалистите показаха, че са решени да не допуснат по-нататъшното съществуване на българската нация. Процентният брой на самоубийствата в България е един от най-високите в света. През юни 2001 г. в-к "Труд" съобщи, че през последните 11 години 17 хиляди души са сложили доброволно край на живота си. За това огромна заслуга имат и сектите. През ноември 1996 г сектата "Поклонници на дявола" разпространявала в Асеновград брошури, в които се призовавало към самоубийства в чест на Луцифер. През септември 1999 г. 31 годишната Гинка Божкова от Свищов се хвърли от петия етаж и загина на място след като завари детето си обесено. Милиционерската многотиражка "Труд" тогава забрави да поясни, че трагедията е следствие на душеспасителната сектантска дейност. През март 1995 г. английски пастори в Благоевград призоваваха към масови самоубийства, защото според тях наближавал краят на света. На 10 януари 2002 г. край Руската църква в София ритуално бе самоубит 20 годишният студент Станислав Русков. Ами наркотрафика? През 1998 г. бе заведено следствие за контрабанда с психотропни вещества срещу 20 годишния мисионер от Мормонската църква Дерек Алред. Но я да поискаме забрана за мормоните - веднага ще изпищят, че сме нетолерантни расисти, фашисти, нацисти и ксенофоби. Какви са последиците от нахлуването на сектите? "Евангелизаторът Шамбак взриви религиозния мир в България" - бие на първата си страница тревога "Труд" от 18 май 1997 г. И добавя: "Войната между православни и протестанти заплашва сигурността на държавата". Според американските ни настойници за да няма заплаха за националната ни сигурност, трябва да се изчистим от православните. А после и от нацията. През ноември 1993 г. украинската полиция не се поколеба да арестува активистите от "Бялото братство" на Мария Цвигун като опасни. И в Швейцария през октомври 1994 г. прибраха на топло последователите на "Слънчевия храм". Само ние тук продължаваме да се церемоним.

 Малцина са проумелите какво всъщност се извършва в България. Единствено вестник "Монитор" се осмели да представи в синтезиран вид уродливото лице на въздигнатото в ранг на  официална политика национално предателство: "България ще спазва общоприетите международни норми за поведение дори с цената на отказ от националния суверенитет", твърди Петър Стоянов. Допълва го Иван Костов, който заяви ­ "Ние не интерпретираме българската политика през българския национален интерес". Следва го Евгений Дайнов с: "Не се ли откажем от славянството и православието, няма да ни приемат в Европа" и "Майната му на православието", Соломон Паси, "До кога ще продължаваме да размахваме идиотските конски опашки на Аспарух? Или да съчиняваме, отчаяни от комплексите си, неоснователни претенции", Андрей Райчев, "Нима делото на Солунските братя е основание за някаква специална гордост или самочувствие?… Натоварването на един шрифт и на един културно-политически избор от преди 11 века с някаква метафизична ценност е неприемливо за все повече хора, отраснали в свят без териториални комуникационни граници, Александър Андреев." Политическият елит бе захвърлил всякакви хуманни и национално отговорни маски. През февруари 1992 г. лидерът на гръцката партия ПАСОК Андреас Папандреу обвини българското правителство, че е управлявано от Анкара. Не си направиха даже труда да го опровергаят. "Освен продажността, която е видна от всички, тези елити отдавна са затворена система, която не допуска национално мислещи политици със собствено мнение и характер да го отстояват. На практика днес цялата политика на България не се прави от българи. Логично е при това положение да имаме като резултат антибългарски ефект. Това, което икономистите наричат "свито потребление" е оскотяване на огромни слоеве от българите. Това, което се нарича "структурна реформа" в икономиката или здравеопазването е на практика геноцид чрез безработица и липса на медицинско обслужване. Внушаването на чувство за "консенсус" стига до абсурда, в който скоро ще ни обясняват колко е полезно, ако се обесим на тавана, защото така работим за структурната реформа в пенсионното дело. Впрочем все повече български пенсионери вече го правят." - "Монитор", юли 2002 г. "България да се нарича Мангалия" - препоръча в-к "Строго секретно". И още една характеристика от същия вестник: "Взаимното доверие в България е непознато. Ако има ад, той е тук. "Елитът" не вярва на народа, народът на "елита". Онези горе са банда крадци, мошеници, некадърници, лъжци. Онези долу са опасна тълпа." И още: "Главна черта на политическия ни живот е присъствието в него на психопати, идиоти, неуравновесени и комплексирани личности, фрустрати и диваци, които народът определя с една дума - глупаци." Съвсем не става дума управниците ни да бъдат някакви герои - стига ни да проявят поне малко почтеност и морал. Като депутатът от СДС Панчо Панайотов който през октомври 2000 г. напусна синята партия. "Не искам да съм в една каруца с пладнешки разбойници" - обясни той постъпката си.

            "Героизмът не винаги е възможен и невинаги е задължителен, но почтеността - при всички обстоятелства." - /Васил Златаров, председател на БДФ по времето, когато Форумът още беше националистическа по дух организация/ Апелът на Златаров остана нечут. Героизмът, почтеността и верността изчезнаха не само от нашия речник, те изчезнаха и от душите ни. Чувството за безнаказаност бе подтикнало българските политици да скъсат с почтеността. Основна причина за безнаказаността бе народното мълчание и липсата на противодействие. Дори в Африка моралните изисквания към политиците са по-високи. Някога министърът на вътрешните работи на Република Дахомей капитан Мишел Айкпе бе застрелян, защото го заварили да прелюбодейства със съпругата на президента Матьо Кереку. У нас най-много да се стигне до преназначение. През ноември 2000 г. се разбра, че МВР незаконно подслушва политици, магистрати, журналисти. Подслушван е бил и главният прокурор. И какво? "Сякаш нищо не се е случило. Премиерът мълчи като паметник, президентът го усуква - по президентски." - коментира положението "Труд". В суматохата не стана ясно за кого всъщност работи българското МВР. А може би не е толкова неясно, щом след първоначалното гръмко възмущение млъкнаха и управляващи, и опозиция, и правосъдие. Разединени в приемането на закони, противопоставени в лобирането за една или друга икономическа групировка и обединени по приеми и коктейли, нашите управляващи джуджета дори не ги е грижа какво си мисли народът за тях. На 10 срещу 11 януари 1997 г. полицията смаза от бой стотици граждани, протестиращи пред Парламента. Между пребитите имаше партийни лидери и депутати. Един от тях бе бившият министър-председател Филип Димитров. После политиците сключиха поредното си тайно споразумение, Филип стана посланик и случаят се потули. Осъдени побойници нямаше. Само че така се трупа гняв, събира се омраза, жажда за отмъщение. Дали при следващите масови протести няма да се стигне до нещо по-сериозно. При съществуващите настроения все ще се намери някой, решен да ги използва. Палестинските камикадзета не се самовзривяват ей така, за развлечение. "Те /терористите/ могат да получат необходимата подкрепа само ако голям брой хора са станали обект на несправедливост. /…/ главорезите си остават главорези, но те получават подкрепата на честни миролюбиви хора, които са били доведени до крайност." - Хари Браун, "Уърлднет дейли", март 2002 г. Нима нашето отчаяние е по-малко от палестинското?

За какъв нов морал ще ми говорят, когато ги хващаме в лъжа на всяка крачка? Ето един от безбройните примери: На 12 юли 2002 г. имаше нещо като парламентарен контрол. И там, пред лицето на целия народ /"контролът" се предаваше по радиото и телевизията/ министър Лидия Шугава нагло излъга, че причината мнозина безработни да се регистрират отново в бюрата по труда, била политиката на нейното, с извинение министерство. Не, този път заслугата е на Многонародното събрание. То, както разбирате, това му е работата - да създава нови и все нови пречки пред физическото оцеляване на българина. Защото нали знаете, тези прекрасни наши приятели от Еврейския съюз, масовите убийци от НАТО, бушмените от САЩ, Сорос, Бжежински, Парвеню и Айсберг не искат повече от два милиона българи в бивша България. А каква точно е работата? Както винаги - проста и елементарна.

            Според някакво новоприето подобие на закон, ако единият от съпрузите работи, а другият е безработен, безработният трябва задължително, да - задължително да се регистрира в Бюрото по труда. В противен случай няма детски надбавки. 98% от българите усещат със стомасите си какво означава това. За 98% от българите 15 лева означават хляб за целия месец! Но кой го е грижа за хляба? Мярката е предприета, за да не се закрият Бюрата, тъй като те никаква работа не вършат, никому не помагат, и все по-малко нормални хора се съгласяват да си губят времето с тях. Колкото до намаляването на безработицата в България, то тук г-жа Шугава не излъга, че намалява. Тя излъга само за причините, довели до намалението. Става дума за броят на смъртните случаи. Толкова процента умрели, от тях толкова в трудоспособна възраст, от тях толкова безработни. Съжалявам, че не мога да ви съобщя точни цифри, тъй като те представляват държавна тайна. Нали знаете - държава може и да няма, тайната обаче си остава. А аз съвсем нямам намерение да нарушавам закона, ще ме вкарат в затвора. Макар, че май не е толкова лошо. Научих, че издръжката на един затворник била 400 лева месечно. Как ви се струва?

            Толкова за слугите и дребните им лъжи. Надзираваните от г-н Парвеню ефенди /Или как там му беше името - Пърдю, Пардю… Впрочем няма значение, вие се сещате за кого става дума./ нашенски парвенюта са невзрачни, взаимозаменяеми фигурки и не си заслужава да губим ценно време заради тях. Виж, господарите - те са нещо по-сериозно. Само че и тях ги очаква пропаст в края на пътя, и тяхната съдба няма да е радостна. Комунистите се канеха да управляват вечно, а не изкараха и 80 години. Тези ще изкарат по-малко.

УНИЩОЖЕНИЕТО НА УНИЩОЖИТЕЛИТЕ

"Американците днес се намират в по-лоша ситуация от руснаците по времето на Брежнев, защото тогава руснаците знаеха, че съществуват в условията на тоталитаризъм, а американците все още пазят илюзията, че са свободни." - проф. Ноам Чомски

27 май 2001 година. Етнически сблъсъци в Манчестър между бели /местни/ младежи и цветнокожи преселници от азиатските колонии. Изблици на омраза, расова непоносимост, щети за десетки милиони. Пожарът временно е потушен, но кога ли ще избухне с нова сила? Ами черните бунтове в Маями, ами обученият от ЦРУ Осама бин Ладен, ами изграденият отново с помощта на същото ЦРУ талибански режим в Афганистан… Примерите са безбройни, всеки ден ни поднася по някой нов пример. През април 1999 г. в САЩ деца разстреляха 25 свои съученици. Политиката на държавен тероризъм, следвана от федералното правителство във Вашингтон поразява и душите на собствените поданици. Колониалната политика носи не само ползи, тя има и своята тъмна страна. Колониалната политика разлага народите. Както покорените, така и покорителите. Но колониалистите не прекратяват колонизирането. Точно обратното – на тях вече не  им стига някоя отделна колония – те искат целия свят. Какво друго, ако не колония на шепата финансови паразити представлява Новият световен ред, Глобалният свят или както там го наричат?

А сега нека си представим един страничен, безпристрастен наблюдател. По какъв начин ще възприеме той глобализиращия се свят? Наблюдателят ще види, че господарите на земната икономика спомагат за изтребването на старите културни, трудолюбиви, произвеждащи материални блага и технически напредък народи и на тяхно място развъждат лишени от мисъл и чувство за дълг паразитстващи двуноги човекоподобия. Ще бъде неразумно да твърдим, че поведението на финансистите е лишено от логика, политиката им е старателно обмислена и провеждана с невероятна упоритост. Който отговори на въпроса защо глобалистите поощряват развъждането на всичката непотребна на пръв поглед огромна човешка биомаса, той ще разгадае плановете им. По-долу ще приведем мнението на Юрий Воробьовский, макар да съзнаваме, че и тази истина не е цялата истина.

 “… Отново страшни телевизионни кадри. Касетата ми бе предоставена от сръбски колеги. Десетки трупове с характерни шевове по тялото. Присъстващият лекар твърди: от тези хора били иззети органи. Допълва го офицер от югославското разузнаване. Той съобщава, че за парите, получени от продажбата на трансплантанти, хърватската страна закупува оръжие. И така – войната се самоизплаща още на бойното поле. Специалистите са пресметнали, че пълният набор органи – от сърце до хипофиза, дава на черния пазар стотици хиляди долара от един донор. Може да се предвиди, че новият тип война няма да е за територия, която трудно се удържа, а за човешка биомаса.” В глобален план е същото, което наблюдаваме у нас, и което вече обяснихме. Толкова са еднакви, че наблюдавайки поведението на един, ще предскажеш с голяма доза вероятност поведението на всички. В случая поуката е, че след всичките им гнусни, нечовешки деяния, те нямат никакво право да изискват от нас уважение и почит. А най-малко - доверие. И все пак, защо и как ще се провалят глобалистите? Сега те изглеждат толкова могъщи, никой не съумява да им оспори властта, как така ще пропаднат?

Не е нужно да поясняваме, че главният инструмент на глобалистите е “Страната на свободата и мечтите”, “Новата обетована земя”, така наречените Съединени щати /буквално преведено – държави/ на Америка. Изглежда странно, изглежда невероятно, но е истина – официалната американска политика е противопоставена на бялото американско население, което създава и поддържа могъществото на тази страна. Не вярвате ли?

САЩ се превърнаха в главен враг на европейските народи. Не друг, а именно Съединените щати упражняват постоянен натиск върху европейците да отварят държавите си, да отстъпват своите територии за прииждащите азиатци и африканци, подгонени нуждата и безизходицата в така наречения “Трети свят”. А нуждата и безизходицата на свой ред се създават от централата на Новия световен ред. САЩ и Международния мошенически фонд с постоянни заплахи и ултиматуми отнемат залъка на европейските деца, за да нахранят с него пришълците, които самите прогониха от родните им огнища. Американските вождове ликвидират белите народи посредством създаването на огромни паразитни зони в европейските страни. В самите Съединени щати положението също не е розово. Делът на белите американци намалява постоянно, негрите и латиносите се увеличават. А те, както е известно, не изпитват особено ласкави чувства към белите "грингос". Десните бели движения от своя страна също не проявяват особена любов към цветнокожите. Ще илюстрирам твърдението си не с някаква официална декларация, а с един типично американски виц: "- Каква е мечтата на средния американец? - Негрите да си отидат в Африка и под всяка мишница да носят по един евреин." А какви са отношенията между американците от европейски произход и техните еврейски съотечественици? В издадената през 1979 г. под егидата на Бней Брит книга "Антисемитизмът в Америка" се твърди, че 34% от всички американци са антисемити. В абсолютни цифри това значи, че в САЩ живеят 70 милиона антисемити, т. е. хора, неприемащи порочната обществена система, съдздадена върху основата на юдаизма. Една трета от американските граждани не искат да се примирят с "ценностите", насаждани им от американската политическа олигархия. Тук място за компромиси няма. избухването на кървава гражданска война в САЩ е само въпрос на време.

Друг особено важен фактор е омразата на колонизираните народи. Бруталните действия на американската администрация отблъсква малкото останали приятели на САЩ и ги превръща във врагове. Сега враговете може и да са послушни, но при първия удобен случай ще си го върнат тъпкано. Историята помни не един и два такива случаи. Подобно е мнението на Владимир Свинтила: "Ние видяхме рухването на едната половина, смачкана от собствената си несъстоятелност. Но ние вече виждаме креенето и на другата. В Германия - рецесия, в Австрия и Франция - спадане на стандарта, навсякъде изоставени социалните институции, пенсии, просвета, здравеопазване. И още повече: навсякъде тъмният ропот на етносите. В Корсика върви гверилята, в Белгия едва не се стигна до разделение на французи и фламандци в две отделни държави. В Шотландия се подновяват исканията за отделен парламент, баските получиха автономия. За останалата част на света да не говорим. Там са пробудени народите. И най-дребната народност иска своя самостоятелност, своя просвета, свои насоки в културата. На остров Маврикий и в Южна Африка етносите се пребориха да спасят традиционната си култура от унищожение. Какъв шамар за интернационалистите! Двете свръхсили Америка и Русия са в своя залез. Сомалия, Камбоджа, Югославия, Кавказ доказаха тяхната несъстоятелност. Америка скоро ще се срине в пропастта при руснаците. В света не съществува икономическа мощ, която да може да финансира нейната външна политика, която е стана световна." -  из "Освободеното бъдеще", април 1993 г. Където и да стъпят, където и да се намесят, американците настройват всички срещу себе си. А те вече стъпват и се намесват навсякъде. Кой може да устои срещу омразата на всички народи от планетата? Особено, ако тази омраза, тази бликаща ненавист се обедини във всепоразяващ юмрук. Ще се осъзнаят ли някога американците? Да, ще се осъзнаят, когато великата Америка стане китайска провинция и те започнат борба за национално освобождение.

Но дали тогава ще ни има нас, за да им покажем как се води една такава борба?

Тук не слагам в сметката очакваните удари от Космоса, за които отдавна предупреждават астрономи и астрофизици. Впрочем ударите май започнаха.  На какво ли може да се дължи необичайно голямото число авиационни катастрофи през лятото на 2002 година? Почти всеки ден някъде се разбива самолет или хеликоптер. Започнаха да крият, само че информацията все по-трудно се крие. Съвсем доскоро подобни катастрофи се случваха веднъж на няколко месеца. Нещо се случва. Нещо, което не ни казват. Какво ли?

"Остави враговете да ни помогнат!"

"Стотици милиони хора в Третия свят вече мразят Съединените щати - за бомбардировките над Ирак, за намесата в Близкия изток, за разполагането на войски в стотици страни, за инсталирането на власт на диктатори, подкрепящи американската политика. И всяка бомба, която пада в Афганистан, кара още повече хора да мразят Америка. Американските военни потвърждават тезата на Бин Ладен, че американците са разбойници." - Хари Браун, "Уърлднет дейли", март 2002 г.

Понякога се случва неочакваното, животът е пълен с изненади. Националистическите и антиамерикански настроения в България получиха мощен тласък вследствие на войната в Югославия. През май 1999 г. НАТО бомбардира болница в Белград. Убити бременни жени, новородени и родилки. "Самолети на НАТО са летели над България, но не знам точно колко пъти - 20, 100, седем или осем" - заяви по същото време зам. генералният секретар на пакта Серджо Баландзино. "Не пущаме НАТО, ама они си минават" - коментираха в Брезник. През март МВР мълча цяло денонощие за натовската ракета, взривила се на 300 метра от кв. "Мургавица" в гр. Трън. На 37-мата нощ от бомбардировките "по погрешка" бяха атакувани жилищни сгради в Белград. През април НАТО взривява автобус край с. Савине Воде в Косово. "Sorry, грешка!" Понякога истината се промъкваше даже в софийските, контролирани от ционизма и масонерията вестници: "Видях как жени и деца бягат от бомбите, а това никога не се забравя. Видях разрушени болници, къщи, нечии домове. Не знаете какво става там… Повярвайте ми, аз не видях никакво насилие срещу албанци. Понятието етническо прочистване е абсолютна демагогия. Сърби и албанци имат общ враг - бомбите на НАТО, които с еднаква сила рушат домовете и на едните, и на другите. Когато бях там, пуснаха по радиото разговора между пилота на самолета, уцелил бежанския керван по пътя за Призрен и базата му. Тогава бяха избити 70 албанци." /Всъщност загиналите бяха 75, имаше и много ранени, осакатени за цял живот./ На 13 април НАТО разстреля от упор международния влак, пътуващ по линията Белград - Солун. 55 загинали и 14 ранени. Поне толкова бяха намерени, от някои вагони не бе останало нищо. Около ЖП линията се въргаляха овъглени трупове. /Да, и после Курва дел Понте ги писа в сметката на Милошевич…/ През май след дълго увъртане НАТО признава, че американска ракета е убила 60 души в автобус край косовското село Лужане. За сръбските деца Североатлантическият пакт също бе предвидил изненади. Играчки, химикалки, кутии "Кока Кола", които при допир експлодират. Вестниците се пълнят със снимки на обезобразени детски телца. На сравнени със земята жилищни блокове и селски къщурки. Срината е сръбската телевизия, убити са журналисти. На 27 март изгоненият от България през 1988 г. Едуард Генов /Един от основателите на НДЗПЧ на Илия Минев, б. а./ изпрати факс от Сакраменто, Калифорния: "Войната срещу тази малка страна е война срещу целия свят, война срещу човечността. Дълг на всеки честен и свободолюбив човек, е да направи всичко, на което е способен, за да спре това срамно престъпление. Нека с общи усилия да претрошим лапите на хищния звяр, зинал да глътне света. Нека има Свобода!" Тук пишещите братя избягват да изразяват мнение, тук те са "обективни".

В България на 52 годишна възраст внезапно умря радиожурналистът Мико Петров, когото навремето изгонили от американски супермаркет, защото го помислили за циганин. Колегите му си глътнаха езиците от страх. На запад от нас хуманитарната цивилизована акция продължаваше с всичка сила. Жителите на Белград нощно време изпълваха градските мостове, бранеха ги с телата си от НАТО. Безпогрешните "Стелт" гръмнаха по погрешка китайското посолство и хотел "Югославия" в Белград, болницата в българския град Ниш. Снимки на горящи автомобили, избити като животни лекари и пациенти, късове от човешки тела, търкалящи се глави на новородени. По улиците на България започнаха да псуват на глас и НАТО, и САЩ, и Европейския съюз, и цялата шайка садистични убийци. Паническото крило на либерал-консервативната партия  нарече българите простаци и селяндури, защото имали наглостта да съчувстват на сърбите. Президентът Петър Стоянов говори за "цивилизационен избор". Ако това е цивилизацията, по-добре да си останем диваци. Натовски ракети все по-често започнаха да падат на българска територия. Всеки път политическите лъжльовци отначало ни уверяваха, че ракетите са сръбски и едва накрая, притиснати от неоспорими доказателства признаваха с половин уста. Иван Костов обяснява, че заради войната ни се налага да търпим лишения, а сам той започва фараонско строителство в Драгалевци. Разрушени са мостове над Дунав. "Идиотизъм и истинско злодеяние" - коментират сърбите. "Така му се пада на Милошевич" - злорадства Надежда Михайлова  - "Човешките права трябва да бъдат защитавани". Американският президент Бил Клинтън изпрати срещу югославския си колега свръхточни ракети. Ракетите се взривиха в Чачак, намиращ се на 160 км от Белград. "Защитени" на късове нищо неподозиращи хора. Албанците настъпват в Македония. Започват етнически чистки срещу македонските българи. Промъкват се данни, че Джордж Сорос подпомага АОК /Армията за освобождение на Косово/. Централната имитационна служба започна настаняване на албански бежанци на българска територия. Тук-там смутолевиха за български момичета, принудени да "обслужват" натовските войници. "Цивилизационен избор!" - писукат Стоянов и Костов. "НАТО, НАТО!" - приглася им Соломон Паси. Същият Паси - Сюлейман от Фес, който днес е министър на търговията с държавата. Александър Милич, съпругата му Весна, двете им деца - Владимир на 11 години и Миляна на 16 години, както и тяхната баба се скрили в мазето на своята къща. Натовска ракета защитила правата им, убила ги всичките. "Ние сме солидарни с избиването на мирни хора!" - заявява парламентарният шеф Йордан Соколов - Момата. Сръбска ракета разрушава къщата на сем. Върбенови в Горна Баня. "Sorry, грешка!", ракетата била натовска. Питат една от "умните" бомби: "Коя е столицата на Югославия?" "София" - отговаря бомбата. "Ще дадем на НАТО всичко, което поиска" - обещава някоя си Бинка Пеева. Дадохме го. Радиацията от натовските боеприпаси с обеднен уран не признава държавни граници. През януари 2001 г. в с. Негованци се роди агне с пет крака. Някъде жени раждаха деца с две глави. Раждаха се деца без мозък с липсващи крайници или с някой и друг крайник в повече. Екоминистерството се скъса да ни обяснява колко безвреден е уранът. Всъщност на еколозите това им е работата. Еколозите се борят за чиста от българи околна среда в България. Еколозите избиват българи по традиция, по наследство. Когато назначиха председателя на Зелената партия Александър Каракачанов за кмет на София, един от нашите му бе казал в очите, че ръцете на неговия баща, генерал Панайот Каракачанов, са оплескани до лактите с човешка кръв. Зеленото кметче поискало извинение и заплашило със съд. "Извинявам се - рекъл нашият. Ръцете на баща ти не са изцапани до лактите с кръв. Изцапани са до раменете." Кметчето млъкнало. Но все едно - еколозите и до днес продължават да бъдат ръководени от центровете на международния паразитен капитал.  Целта на еколозите е да ни няма.И както е тръгнало - ще постигнат своята цел.

"В Белград бяхме поканени на откриването на документалния кинофестивал на Република Сърбия. Навръх Великден убиха три годишно детенце. На невзривилите се ракети пишеше на английски "Това е нашият подарък за вашето Възкресение." И фестивалът се отложи." - Маргарит Николов, април 1999 г. Май 1999 г.: Най-малко двадесет цивилни, повечето от които жени и деца бяха убити в югоизточния сръбски град Сурдулица при петата "грешка" на НАТО от началото на бомбардировките над Югославия. За трупове в случая е трудно да се говори - останали са само кървави късове. Над 50 разрушени къщи, над 500 пострадали, а после "Sorry, грешка!". И толкова. Пък после се чудят защо ги мразим и защо не съчувстваме за техните жертви на 11 септември 2001 г. 30 април 1999 г., в-к "Дневен ТРУД": "Дадохме небето си, НАТО удари София". Стана известно, че за първите 10 дена от бомбардировките над Югославия страните от НАТО са изразходвали много повече долари, отколкото са дали на всички балкански страни през последните 10 години. В името на какво?

Журналисти посещават албанското село Кориша след натовски удар. Из цялата местност се търкаляли части от човешки тела, повечето от тях още пушели. Кореспондент на Франс прес видял в моргата на гр. Призрен 48 овъглени трупа. Показали му също чували, пълни с човешки останки. Стотици убити и ранени албанци след атаки с американски касетъчни бомби. "Монитор" отпечата на първа страница снимка на убити от американците възрастни жени и малки деца в косовското село Старо Градско. На трибунала в Хага съдийката Курва дел Понте ще покаже снимки от зверствата като доказателство за военните престъпления, извършени от Слободан Милошевич.

Колкото и чуждопоклоннически да е настроен българинът, лицемерието бе твърде явно, за да не го забележи. Българинът започна да споделя мнението на Осама бин Ладен: "Американците са най-големите терористи и крадци в света!". Българинът прокле Америка, а когото българинът е проклел, проклятието винаги го е достигало. От събитията в Македония също можахме да се поучим. През август 2001 г. Джъстин Реймондо писа в "Монитор": "В Косово НАТО действаше като военновъздушен батальон на АОК. В Македония сценарият е по-различен. Натовските сухопътни войски ще се погрижат да унищожат опозицията, която ще се надигне срещу окупацията и разрушаването на държавата.  Очевидно е, че не очакват кой знае каква съпротива. Както каза един македонски военен, какъв е смисълът от армия, дори лошо въоръжена като македонската, ако не й разрешават да се бие срещу врага? В действителност НАТО помага на терористите да задържат извоюваните територии, докато еврократите употребяват предателя Трайковски, за да легитимират фактическото разделение на страната. След Македония идва ред на България." През октомври 2001 г. македонският премиер Любчо Георгиевски набра смелост и показа вратата на Джейм Пардю заради арогантното му поведение. После президентът Буш изпрати Пардю за посланик в София. Какво по-ясно и по-конкретно от това? "Спасението е в създаването на Национален блок" - призова през 1990 г. Емил Миланов от Варна. Същите думи са валидни и днес.

Да ме прощава авторът, че не успях да запазя неговото име, както и името на изданието, откъдето взех следващите редове. При засиления интерес към моята архива от страна на ДС - НСС, това е обяснимо. Но надявам се, че по-важен е смисълът: "Ние, българите сме шепа народ. Фактически сме малцинство сред големите народи на Европа и света. И ни е необходимо особено умение, дори талант да се съхраним. Защото други малцинства, ако надвисне над тях някаква опасност, ще могат да се слеят със своя народ и да се съхранят, ще си имат пак дом и Родина… А ние няма къде да отидем! Можем да останем само на това местенце, което се нарича Българско. И то не защото в него са гробовете на нашите предци, а защото само тук нашите потомци могат да имат българско бъдеще." Не само бъдеще, нищо българско не е предвидено да остане в "тая страна". През януари 2002 г. в-к "Монитор" аргументира с неоспорими факти твърдението, че в България се извършва геноцид срещу българското население. Отговорът на правителството бе типично комунистически - "ни дума, ни вопъл, ни стон". Реално погледнато Мирният преход е една илюзия. Според известното определение, гражданската война е война срещу гражданите на дадена страна. Нима всички български правителства от 1989 г. насам не водят война срещу своите граждани? Димитрина Петрова, депутат от СДС, в.к "Екогласност", март 1991 г.: "Изтеклата година показа нравствената низост на българската политика. В процеса на политическата борба през 1989 - 1990 г. се извърши една постепенна контраселекция." През септември 1994 г. е намерен обесен на тавана общинският координатор на КНСБ в Смолян Атанас Пейков. През септември 1994 г. бе убит депутатът от СДС Илко Ешкенази. Убити са депутатите Свилен Капсъзов и Красимир Чернев. През февруари 1995 г. под моста в столичния Ж. К. "Дружба" е намерен трупът на полк. Проф. Делчо Наплатанов. Заключението е - самоубийство. Четири години преди това, през февруари 1991 г. бе намерена "самоубита" неговата дъщеря Марина Наплатанова. Отново през 1991 г. /юли/ бе самоубито едно от първите частни ченгета в България - Янко Димов. През декември 1999 г. десет свидетели изразяват готовност да дадат показания по убийството на създателя на "Защита" доц. Цветан Цветанов, застрелян на 30 август 1994 г. Председателят на ПЛК и Председател на Съюза на юристите демократи доц. Янко Янков предлага по същото убийство да бъде разпитан и Радослав Вълчев, доверено лице на Димитър Иванов, бивш шеф на VІ отдел на VІ управление на ДС. В крайна сметка данните около убийството се потулват. През януари 1994 г."неизвестни" лица пребиха известния синдикален деец Стефан Комитов от Велико Търново. На 11 май 1998 г. бе залята с киселина и ослепена журналистката от в-к "Труд" Анна Заркова. Покушението бе извършено заради заплахата на нейния баща о. з. генерал Леонид Кацамунски, че ще проговори за медицинските експерименти с политзатворници по времето на Живков. Обвиниха, разбира се невинен човек. На 18 март 1994 г. внезапно умира 40 годишната Констанца Анчева, главен редактор на "Отечествен вестник". През ноември 1995 г. бандити пребиват журналистката от "24 часа" Светлана Баталова и нейния баща. По време на боя командирът на бандата подвиквал: "Дай да счупим ръчичката, дето пише". През юли 2001 г. при неизяснени обстоятелства загина бившият редактор от в-к "Християндемокрация" и активист на БНРП инж. Венцислав Кацарски. През октомври 1998 г. полицай застреля с автомат "по непредпазливост" 16 годишната Станиела Бугова. На 30 януари 2001 г. полицаят Карин Кьосев застреля "по невнимание" 16 годишната Елеонора Димитрова. На 19 февруари 2000 г. умря Огнян Дойнов, главният перач на червените пари. Малко по-късно го последва синът му Ясен. На 14 юли 2002 г. внезапно умря синът на Трайчо Костов - Бойко Костов. А той определено имаше какво да каже!

В-к "Строго секретно", декември 2001 г.: "След като унищожиха цялата държава и нация, след като я скопиха от нейните национални чувства, цели и интереси, тази малцинствена група сега се опитва за последно да се скрие зад патриотизма. /…/ Но защо я няма нито Европа, нито потреблението, нито обществото? А само няколко ухилени матови джукести типа /според Слабаков/, които в мътилката на последните години реализираха своята наследствена професия - джебчийството." Така ще е, щом не намираме сили в себе си да скочим срещу Злото. Също като в едно стихотворение, което пазя преписано още от ученическите си години: "Някой казва истината. Някой си я спестява. Някой нищо не казва. Става страшно тогава. И объркани винаги, еднодневки неистински във душите си викаме. И не викаме - пискаме. Не живеем - сънуваме. Дори както си ходим мъничко се преструваме, че съдбата си водим. Страхливи даже умираме, едва тогава разбрали: не сме живели наистина, а просто сме спали!"

Спахме и продължаваме да спим, но как да се пробудим? Не е достатъчно да се поставят все нови и нови ориентири в мъглявината на държавното управление. Трябва да се премахне самата мъгла, небето да се разчисти. Време е да изоставим засуканите купешки фрази и ясно, на чист разбираем български език да заявим какво искаме и към какво се стремим. "Българинът и неговите деца трябва да почувстват закрилата на държавата.  Трябва да се възроди съзнателно потисканото национално самочувствие, че българинът е биологически потомък и исторически наследник на най-голямата по територия, икономическа мощ и духовно могъщество в Европа страна през периода на ранното Средновековие." - писа в-к "Монитор" през януари 2002 г. Само че националноотговорна политика не можем /и не бива!/ да очакваме нито от сегашната полудържава, нито от чуждопоклонническия политически "елит". Комунистите, които разориха България и изнесоха нейните богатства зад граница прекрасно съзнаваха, че с демократите могат да се споразумеят - достатъчно бе да им обещаят част от плячката. С нас, националистите споразумение не бе възможно. Ние отказвахме да правим компромиси със своя народ и със своята съвест. Но колко са като нас?

Волен Сидеров,май 2002 г.: "От 240 народни представители се намери един единствен, който има достойнството да каже истината. Това е депутатът от НДСВ д-р Иван Козовски. Негови са думите: "Никога досега България, дори когато се водехме за сателит на Съветския съюз, не е имало такова падение на българщината, на българското достойнство и на националното чувство. Никога досега не е било такова раболепие и лазене пред Западна Европа…"Нещата у нас ще се оправят, когато в парламента има 50% плюс един народни представители, мислещи така." Ами тогава да го направим! Да се съберем, да излезем на избори, да ги спечелим и да влезем в парламента. Но трябва да се съберем всички, да изоставим личните обиди и пристрастия, да сложим някъде встрани недоразуменията и противоречията и да тръгнем заедно. Българската национална Идея е твърде по-голяма от нас, за да се правим на велики пред нея. Не го ли направим, тези ще продължат да ни управляват. Виждаме как ни управляват.

ПОГЛЕД ОТВЪН

"Робите не мечтаят за свобода, те мечтаят за свои роби." - Булат Окуджава

След 1989 г. информационните средства отделят все по-малко място за събитията в бившите социалистически страни. Премълчаването е в наша вреда. Ако знаехме какво става там, много поуки бихме си извлекли. През 1997 г. кметът на квартал Нусле в чешката столица прогони живеещите в квартала му цигани. Мярката била предприета в интерес безопасността на квартала. Циганите по цял свят са едни и същи, но управниците на отделните страни са различни. Как е у нас? През август 2001 г. жителите на плевенското с. Оряховица се вдигнали на бунт срещу терора, на който били подложени от страна на 6-те цигански семейства в селото. Наложила се намесата на областния управител Николай Маринов. Циганският терор продължил. На 17 май 1998 г. в София някакво циганче паднало от прозорец на изоставена къща и загинало. За смъртта му набедиха софийските скинари. Полицията арестува всички известни скинхедс в града и ги смля от бой. После се оказа, че циганчето си е паднало само и виновни за смъртта му няма, но остана петното върху скиновете и всички националисти. В така нареченото "публично пространство" скинарите бяха защитени единствено от доц. Искра Баева: "Продължаващата твърде дълго криза в България, която възрастните търпят със стиснати зъби, лесно хвърля в отчаяние младите, които искат свое собствено бъдеще, но не могат да го намерят тук и сега."  Ето, съвсем наскоро някакви цигани подпалиха своя коптор и от Министерство на териториалното богоустройство набързо ги снабдиха с нови жилища. За пострадали българи подобна помощ не се предвижда. Та демократите и на своите не помагат, ако вече не се нуждаят от тях. Някои от нас помнят поета Биньо Иванов от Кюстендил, който през 1983 година гладува 41 дена в знак на солидарност с Едвин Сугарев. През 1998 г. Биньо Иванов угасна на 59 годишна възраст в пълна мизерия, болен, безработен, забравен от СДС. И от Едвин. На 27 юли 2002 г. умря поетът Христо Фотев. Пропускам думата "внезапно", с 50 лева пенсия човек не може да изкара дълго. Смъртта на творци като Биньо Иванов и Христо Фотев е внезапна само за преяждащите демокрадци. Те не обичат да им се напомня за свирепата мизерия, в която са принудени да съществуват забравените от тях от тях достойни българи. И много се сърдят, когато ги хващаме в лъжа. Пред в-к "Марица" от 18 декември 1996 г. Стефан Вълков заявява, че ДС е поръчала на Иван Костов да създаде от СДС синя партия. Моментално, без всякакви церемонии изгониха от СДС стария боец, сражавал се с ръка срещу комунистите. Без да си направят труда да кажат верни ли са обвиненията му или не. През септември 1999 г. някои вестници публикуваха извадки от скандална реч на тогавашната външна министърка Надежда Михайлова. Полицията арестува журналистите посред нощ. Тогава нарушение на човешките права нямаше и противно на всякакви закони, на всякакъв морал и на елементарна логика, Надежда си остана министър. Вгледан в своя пъп, народът с нищо не показа, че е впечатлен от скандала и от грубото погазване свободата на словото. Надеждата на Надежда и на такива като нея е, че народът ще е все така безучастен. Какво е нужно, за да изведем народа от безучастието?

Всъщност той, народът не е толкова безучастен. И понякога твърде добре се ориентира. "Войната в България е страшна. Защото е една лъжа, която 10 години се води от пресветлите ни Вождове срещу самия народ. Войната в България страшно много прилича на онази, която се води на запад от нас. По това, че е необявена, и е обявена. При това гръмогласно. Като мащабна умиротворителна акция. Войната в България прилича на тази в Югославия и по това, че напада в гръб. Подло. Изневиделица. Както умеят да нападат само страхливци. Забиват ножа, оставят те да лежиш, задавен от собствената ти кръв и сълзи и се шмугват в пресечката. Неизвестни. Анонимни. Безразлични към чуждата болка… Лъжат ни, че живеем. Будалкат ни по БНТ, по БНР… Българинът устиска. Само лъжата не можа да понесе. Лъжата, че живее." - Валери Станков, Варна, юни 1999 г. Така е, войната се води, но какво да направим, за да я спечелим? Ето мнението на Волен Сидеров /"Монитор", 23 януари 2002 г./: "Ако искаме да ни управлява Homo Sapiens, трябва първо ние да станем Homo Sapiens. Това означава, между другото да изметем възможно най-скоро с един замах соломоновите слуги от политическата сцена." Защо трябва да изгоним сегашните управници и да поставим на тяхно място националисти? За честта на България! -  както писа Илия Минев през юни 1990 г. Закрила и самочувствие са в състояние да ни осигурят единствено вярващи в България и верни на България личности. Следващи чужди идеологии, вървящи по чужди пътеки, управниците изобщо не се интересуват от нас. На тях им е все едно как живеем и дали изобщо живеем или само се мъчим. Не ги е грижа дали сме сити или гладни, здрави или болни. Нека чуем какво казва твърди от тях - Жорж Ганчев: "Кой управлява сега България - президент с глава на пчела. Надка-пиратка, парламентарен шеф с лакирани нокти и заоблена тиква с мустаци от СДС." /из пресконференция във Враца през ноември 2000 г./ Щом един от тях го твърди, значи трябва да е вярно. Така беше преди, така е и сега. През февруари 2002 г., както съобщава в-к "Труд", в Боровец царските депутати играли кючек с рефрена "Пари нема, действайте". Обират ни до шушка, а после се подиграват с нашата мизерия. Ами тогава защо трябва ние да участваме в техните игри? Защо трябва да ходим на мероприятията, организирани от тях? Защо трябва да участваме в българоубийствените сценарии, защо трябва да спазваме наложените отвън правила?

Българи от всички страни - обединявайте се!

"Аз живея в един квартал, "Хаджи Димитър", бивш работнически квартал. Бивш, защото всички там вече са безработни. Там хората не искат да чуят дори една думичка за Европа. Защото тази Европа им свали не само ризите, ни и кожите. Европа е абстракция." - Виктор Пасков, март 2002 г.

            В началото на т. нар. "демократични" промени, будни българи започнаха да търсят връзка с Волжските и Кавказките ни братя. Началото бе обнадеждаващо. "Балканските и Волжко-Уралските Българи са като двете половини на мозъка." - писа Боян Имен таркан /Андрей Вънгев/. Откритието, че те там се смятат за българи предизвика изблици на чиста, неподправена радост. Две земи - една кръв; еднокръвни земи - си казахме ние. Заехме се с дейността, изоставена от Министерството на тъпотията и политическия туризъм. Отначало в Лондон, а после и в България бе възстановена дейността на Историческото дружество "Българска орда". Започна издаването на списание "Авитохол". Във Варна инж. Димитър Боянов печаташе друг чудесен вестник, посветен на българското величие - "Народен будител". Гео Донев основа Съюза на българските общности. Изяви се художникът Александър Лудколев. На сцената излязоха хора като волжската българка доц. Татяна Яруллина /Татяна ал Булгари/. Настъпи раздвижване и край Волга. Фархат Нурутдинов издаде своето "Родинознание", където се доказваха българските корени на казанските "татари". Създаден бе Българският национален конгрес. Пробуждане настъпи в Чувашия, Башкортостан… После започнаха ударите. Хора като Боян Имен бяха тероризирани по всевъзможни начини. Включително и с помощта на откровено криминални методи. "Какво си въобразяваш? Ние от 400 години воюваме срещу вас!" - бе просъскал някакъв тип, нападайки с нож таркана. Нападението не бе изолиран случай. Пламен Анакиев бе подготвил издаването на "Джагфар тарихъ", летописа на Волжските българи от неговата издателска къща "Огледало". Разбиха му офиса, задигнаха компютрите, както и всичко, свързано с превода на книгата.  Ентусиазмът започва да стихва.

По подобен начин се развиха събитията с останалите компактни маси българи, живеещи извън Родината. Жан Виденов публично се отказа от сънародниците ни в Западните покрайнини. Българите от Молдова бяха набедени от циганина Иван Костов за руски шпиони. Същите молдовски българи, които през юни 1990 г. имаха смелостта да поискат своя, българска автономия. Тогава властите в София заявиха, че не могат да подкрепят сепаратистки тенденции, насочени против суверенитета и териториалната цялост на СССР. На с бездействието си практически поощряват сепаратистките тенденции в самата България. През февруари 2001 г. български цигани агитирали за Велика Румъния и за откъсване на територии от България в полза на северната ни съседка. Те не се оказаха шпиони и чужди агенти. Още през 1991 г. стана известна директивата, получена от българското посолство в Москва и консулството ни в Одеса да отказват всякакво съдействие на бесарабски и украински българи, изявили желание да се завърнат в България. Според инструкциите, българските представителства не трябвало да издават документи на нашите сънародници, които предпочитат да се установят в родината на своите деди. Стара традиция от времето на разбития социализъм. Желю Желев продължи водената от Тодор Живков политика. Българите, граждани на СССР не бяха българи, а совиетские лиюди. Със социализма нещата стават ясни, ако споменем книгата на езиковедите Тодор Балкански и Даниела Андрей "Големите власи сред българите", където се твърди, че Тодор Живков произлиза от род на влашки цигани. Ами днес, когато Живков си замина и България вече не е съветска колония? През 1999 г. тогавашният правосъден министър Васил Гоцев върна българското гражданство на около 43 000 евреи, изселили се от България през 40-те години на ХХ век. Върнаха българското гражданство и на изселниците в Турция.  За нашите единокръвни братя подобен жест не се предвижда. Банат, Бесарабия, Егейска Македония, Източна Тракия - дори споменаването на тези земи се оказа престъпление. Малко се пошумя около Вардарска Македония, но после политиканстващите нищожества забравиха кой им е по-близък - македонските българи или главорезите шиптари. Трябвало баланс на интересите, права на човека, етнотъпимост - нека не изброявам всичките щуротии. Същевременно се опитаха да настроят едни части от българската нация срещу друга. Сякаш не им стигаше безумното политическо противопоставяне. Май 1999 г., доц. Кирил Кертиков /стар потурнак!/: "Помаците заплашват България". Накрая за най-сигурно Негово Величество ромейският /да не му казвам направо цигански/ Император назначи Неджет Моллов да отговаря за етническите, демографските и бежанските въпроси, както и за въпросите, свързани с българите в чужбина.

Не мога да подмина една наша грешка. Когато седесарковци, конибалсоциалисти или други представители на политическата измет започват някаква дискусия по националния въпрос, ние отказваме да се включим в темата. Да не ги учим на разум, да не им даваме идеи, да не им помагаме, за да се провалят по-бързо. Това, че крадат от нас идеи не е толкова лошо. "Истината ражда омраза" - написаха върху своя листовка "Воини на Велика България" през 1998 година. Вестниците охарактеризираха листовката като фашистка. "Истината поражда омраза" - написа ген. Бойко Борисов върху тетрадката, подадена му от Кеворк Кеворкян в предаването "Всяка неделя" на 28 юли 2002 г. сега журналистите от "Труд" или трябва да оттеглят обвиненията си срещу "Воини на Велика България" или да обявят и ген. Борисов за фашист. Няма как, щом пишат глупости. А няма как да не пишат глупости, щом се докосват до непознати за тях теми. Чуждите за тях идеи ще дообъркат бездруго обърканите им мозъчета. И още. За интелектуалната собственост и “кражбата на идеи”: ако никой не ползваше идеите и ума на живелите преди него, то човечеството нямаше да развие своя цивилизация. Заимстването на знания и идеи е не само допустимо, то е задължително. Нека да крадат идеи, ако това ще ги подтикне да тръгнат по нашия път. Ние от своя страна също понякога заимстваме от тях. "Потребността от собственост е заложена в гените, но е нужно да се регулира размера на имуществото, за да не се стимулират алчността и завистта. Освен това собствеността е нужна на гражданина, за да се чувства той независим от държавата, особено ако тя е основен работотодател." - академик Николай Амосов, октомври 1988 г. Ето нещо, което с чиста съвест ще приложим за доброто на нашето Отечество и народа ни. Ние не мразим враговете, а се учим от тях. Като същевременно се стремим да ги неутрализираме. При нас липсва всякаква надменност, отхвърляме всякаква грандомания, която да ни попречи да приложим един метод, ако той е добър и полезен. Не Идеята живее заради нас - ние живеем заради Идеята. Тя, Идеята е по-голяма от всеки от нас - тя е по-голяма от всички нас, взети заедно. Имало е Българска Идея когато никой от живеещите днес не е бил роден. Ще има Българска Идея и когато всички ние ще бъдем мъртви.  "Много политици често не разбират разликата между идеология и политика. Или пък изобщо не си представят какво е това идеология и с какви реалности оперира тя." - Ал. Дугин. Тук ние ги превъзхождаме. "Политическите актьори са само един от факторите на определени процеси." Глупаво е да се вглеждаме в актьорите, да се ровим из мръсното им бельо, да спорим задочно с тях, щом можем /стига да искаме!/ да влияем върху процесите в страната с помощта на нашата Идея и на нашите знания. "Аз мисля, че съществуват два извора за произход на идеите - Алгоритъмът на Разума и биологичните потребности. Разумът издига хипотези, изразява ги с думи и ги тренира, докато не се превърнат в източник на активност, управляващ поведението наравно с биологичните потребности." -  из интервю на академик Николай Амосов, октомври 1988 г. Демократковците може и да познават човешките биологични потребности, обаче с Алгоритъма на Разума едва ли ще се справят. Нека ги завлечем в идеологическите дебри, там те ще се объркат като в древен лабиринт, лишени от нишката на Ариадна.

Няма ли да станем като тях, няма ли да повторим грешката на Кръглата маса през 1990 г., когато комунистите се демократизираха, а демократите се комунизираха, докато накрая се получи познатата ни сива синьо-червена мъгла? Няма, защото ние сме националисти. И защото имаме своя Идея, свои идеали, своя идеология. И защото не допускаме нито компромиси, нито изключения. Казвам ви - идеологията не допуска изключения. Идеология, допускаща изключение - това е порочна идеология, вървяща към своята разруха под тежестта на изключенията. Ние не можем да заявим като либералните демокрадковци, че земята България остава, пък който ще да живее върху нея. За един националист България е ценна не като почва, като пръст, а като земя, върху която живеят именно българи. За националиста нацията е всичко. Без "Мерцедеси" можем, без имунитет можем, без привилегии можем - без нация не можем. Не нацията ни принадлежи - ние принадлежим на нацията. Това е разликата между тях  и нас, и тази разлика никога няма да изчезне.

Защо ни е нужен национализъм - казват. Не ни ли стига, че ще ни приемат в Европейския съюз и в НАТО? Колкото повече ни приемат в Европа и колкото повече НАТО се настанява тук, толкова повече обедняваме, толкова по-страшен става гладът. Правителството съдейства не за европейската ориентация, а за европейската ориентализация. Ами в такъв случай дали е полезно да ходим в Европа и да ни приемат в НАТО? Човек като е болен, ходи на лекар, а не на дискотека. Лекар за една болна нация е здравият национализъм. А че нацията и държавата ни са болни, тук спор няма. Селското ни стопанство е напълно съсипано. Накрая стигнахме дотам, че за земеделски министър бе поставен турчин. Икономиката ни е разнебитена, повечето производства са спрели, а доколкото нещо е останало, то се намира в ръцете на чужденци. На българина му е разрешено да бъде най-много наемен слуга, дори роб, защото заплащането е по-ниско от това в Африка. Ето как демократите демократично ни откраднаха бъдещето. Следва емиграцията. Защо младите българи с всички сили се стараят да се махнат от своето Отечество? Кой иска да живее в страх? Всеки нормален човек желае сигурност, без заплаха за своя живот или собственост. Всеки що-годе способен младеж гледа да се изнесе в чужбина, да се махне, да се отърве от скотския живот. Повече от милион емигранти българи за последните 12 години. За разлика от циганите, българите никой не ги връща. "Български роми напускат масово родината си заради националисти в спечелилото изборите Движение на Симеон Втори" - съобщи виенският в-к "Ди прессе" през юли 2001 г. Върнаха ни ги с гръм и трясък. Независимо от причините, накарали ги да напуснат България, циганите неизбежно са връщани, а за способните българи се уреждат специални лотарии и зелени карти. Западните ловци на мозъци изсмукват всичко що-годе свястно и грамотно. Тук остава отпадъкът. Старците, болните, неудачниците. И малцинствата. Ноември 2001 г., в-к "Труд", Георги Василски: "В Швеция едва през 1954 г. се анулира закон, забраняващ влизане на цигани в страната. В очите на европееца именно толерантните народи, осигурили на скитащото племе да пази етническата си самобитност, са виновни за неговото съществуване." Наистина, защо в Западна Европа почти няма цигани, а тук просто гъмжи от тях? Из статията на Волен Сидеров "Циганизира ли се България", в-к "Монитор", 12 април 2000 г.: "От Швейцария циганите са изгонени през 1510 г. под заплаха от обесване. Английската кралица Елизабет І заповядва всички цигани да напуснат Англия за един месец. Във Франкфурт през 1577 г. излиза решение на градската управа, според което убийството на циганин не се брои за престъпление. Същото решение взема и Леополд Австрийски през 1689 г. /…/ Според изследването на географията на етносите, направено от Географския институт при БАН през 1998 г. у нас вече има 37 селища с чисто циганско население. В още 25 селища и 2 града българите са малцинство." При това циганите започват да не зачитат не само законите /което си им е традиция/, но и официалните български институции. През ноември 2000 г. Варненският окръжен съд гледал дело за кражба. Огромна тълпа мургави сподвижници на подсъдимите обсадила сградата на съда и пребила от бой жертвата на престъплението - българин. "Щяха да ни избият и нас" - коментирала шефката на съда Живка Денева. Полицията не задържала никой от нападателите. Подсъдимите също се отървали без присъди. Как да спрем циганската престъпност? Еврейката Виза Недялкова предлага оригинално решение. Да назначим циганите като полицаи, ревизори, журналисти и всичко щяло да тръгне по мед и масло. Хубаво, де, ще ги назначим. Само че дали три дни след това ще е останал поне един жив българин в България? На 21 февруари 2002 г. в Сливен става престрелка между два цигански клана. Полицията ги разтървава. За отмъщение, циганите започнали да палят български имоти. Тук се вижда нечовешката им омраза към нас. От 30-40 000 през 1937 година, в началото на ХХІ век циганите заплашват да се превърнат в мнозинство. Бившето мнозинство, българите се превръщат в малцинство. И това малцинство е натоварено да поеме пълната издръжка на стремително плодящите се мнозинства. На първи ноември 1990 г. Турция спря помощта за изселниците от България. От този момент това задължение се пое от българската държава. Правим бежански лагери за афганистанци и албанци, а за избитите от шиптарски терористи наши македонски братя не ни е грижа. През август 2001 г. историкът Божидар Димитров изнесе данни, че в Северна Гърция живеят над 300 хиляди българи. Защитиха ли "национално отговорните" ни големци поне веднъж правата на тези хора? Натискат ни кого да приемаме и кого да отхвърляме и ние слушаме. Подложена на огромен външен натиск, останала без съюзници и предадена от собствените си политици, България се превръща в гетото на Европа. И други са съгласни с нас. На 9 януари 1998 г. във в-к "24 чаши", т. е. "24 часа" излезе статия със заглавие: "Националната държава става гето".

 Статистиката е засекретила данните, но ние знаем: все повече измежду родените българчета са с някакъв вроден дефект. Налага се сравнението с Германия, където в началото на ХХ век се раждали множество деца с генетични отклонения. Специалистите предричали: ако нищо не се промени, то към 1980 г. в страната ще се раждат около 60% изроди. Въпреки катастрофалните последици от Втората световна война, днешната германска държава дължи своето съществуване на оздравителната програма, съставена от германския национализъм. Тук, в България национализмът не успя да се развие, на оздравителна програма поне засега не можем да се надяваме. Тук здраве получава само богатият, само той има достатъчно пари да си плати за здравето.

Следва малцинствения проблем. Съотношението между новородени българчета и небългарчета е едно към шест в полза на чуждите. На всичко отгоре всеки български гражданин с небългарски етнически произход се чувства свободен да иска все повече и повече права. То човеци не останаха в България, а те за човешки права ще ми говорят! Нима ние, българите, мнозинството, създателите на тази нещастна държава се ползваме с някакви права? Изгубихме земеделието, изгубихме икономиката, изгубихме държавното управление, а сега губим и нацията. Губим всичко, абсолютно всичко! Танцът на пигмеите ни докара до точка на необратимост. Седемдесет и две годишният вдовец Петко Вълчев от Созопол правил ремонт на къщата си. За работата наемал цигани, които понякога приютявал. По този начин мургавите научили къде човекът държи парите си. На 21 декември 2001 г. го нападнали, размазали главата му с чук и го натикали във варница. После иди, че давай работа и подслон на цигани. През януари 2002 г. 50 въоръжени цигани нападнаха собствениците на лозови масиви край Петрич. На 28 декември 1990 г. циганинът Емил Иванов от Видин убива с нож двама българи и ранява тежко трети. Злодеянието било извършено за "огромната" сума от 20 стотинки. През 2001 г. двама пияни цигани пребиха от бой ей така, без никакъв повод лекаря на с. Вълнари, Шуменско. През април 1995 г. четирима цигани отвличат от железопътна спирка софиянка, смазват я от бой, заплашват я с нож и я изнасилват. През юли 2001 г. шестима цигани от Долни Чифлик, Варненско изнасилват 16 годишно българско момиче. През август 2001 г. шестима турски цигани се гаврили пет дни с 19 годишно момиче. Техният сънародник 22 годишният Гюнайдин пък блудствал с три деца на възраст от 8 до 10 годинки. Според видният трафикант на български антики Алберт Бенбасат това не е "безхаберие в името на криворазбраната демокрация". Ничия майка не е пропищяла, никоя врата не се е зачернила. Според Бенбасат престъпление има само тогава, когато престъпникът е етнически българин. През януари 2001 г. трима цигани поругаха турските гробища в Плевен и полицията побърза да заяви, че в деянието нямало политически мотиви. Ако същото деяние бе извършено от етнически българи, още щяха да крещят за нацизъм, расизъм, ксенофобия, антисемитизъм и какво ли още не. През септември 2000 г. във Варна започна кампания, поставяща си за цел да разясни на циганите, че в условията на свирепа икономическа криза техният семеен бюджет ще бъде облекчен, ако имат по-малко деца. Федерацията на обединените ромски общности /ФОРО/, ЮНЕСКО и ООН веднага били уведомени за поредната акция на българските расисти. През декември 1994 г. сливенски цигани пребиха журналистката Веселина Седларска, кореспондент на "Стандарт". Но нали е някаква си българка, за Седларска не се застъпи никаква Федерация. ЕС, ФЕС и Страсбург също запазиха неутралитет.

В началото на юли 2002 г. съставих и разпратих от името на Движение "Воини на Тангра" текста, който ви представям по-долу. през следващите две седмици не се получи и най-малкият знак не само, че му е обърнато внимание, но и че въобще е получен. Понякога си мисля, че именно нашето равнодушие, мудността ни, свръхпредпазливостта, с която пристъпваме към едно или друго действие, цялото продиктуване уж от разума бавене - именно то ще се окаже най-неразумно. Впрочем съдете сами.

ВСИЧКО СВЪРШИ

"В бъдещето на нас ни е гарантирана нощта на историческото небитие." - Ал. Дугин "Осъдената Родина"

Да, всичко свърши. За съжаление, не - за срам ние загубихме България. Загубихме не само независимостта си, не само свободата си, но и територията си. Загубихме свещената българска земя и повече нищо не може да се направи. Поне не от продажния политически елит. Такива са поуките от сериала "Зрънкови" и всеки ще го разбере сам, ако размисли.

            Какво се случи? Един цигански клан влезе в смъртна вражда със своите съплеменници. Правителството взе решение да разсели клана, за да бъдат избегнати нови кръвопролития. /Виж, когато жертвата е българин, никой никого не разселва. Тук обаче става въпрос за живота на представители от "висшата" раса. И това ако не е расизъм, здраве му кажи!/ Къде да го разсели? Оказа се, че никой не иска да приеме Зрънкови. Никой нормален човек не желае да живее редом с крадци, насилници и убийци. Никой, ако е нормален не иска за съседи типове, незачитащи морални и законови норми. Започнаха протести. Мирни, естествено. Смее ли българинът да грабне секирата като мургавия си сънародник? Циганските депутати от БСП и НДСВ окачествиха протестите като проява на расизъм. И заплашиха, че към 2020 година циганите и българите в България щели да се изравнят и тогава…

            И тогава правителството прати специални полицейски подразделения, хвърли огромни сили, похарчи десетки хиляди лева, пари, взети от джоба на изнемогващия български данъкоплатец за да опази живи и невредими крадците, насилниците и убийците цигани. Обвиненията към българите не стихнаха. Бяхме обрисувани като най-долни злодеи, само защото не се съгласяваме доброволно да бъдем грабени, насилвани и клани. Докато накрая Зрънкови не ги настаниха на неизвестно място. И на неизвестна цена.

            Сега нека сравним случая с друг такъв. През лятото на 1998 г. в ботевградския плувен басейн отказваха да пускат цигани. Причината бе проста. Щом циганите влезеха в басейна, българите като по команда се изнасяха оттам. Не защото са убедени расисти, а защото циганската мърсотия ги отблъскваше. От вонята им се повдигаше. Плашеше ги опасността от заразни болести. Оказва се, че цигани и българи не могат да съжителстват заедно. Цигани и българи изпитват природно обусловена взаимна непоносимост едни към други. Правилото е валидно както за едната, така и за другата страна. Да вземем прословутите "гета". Кривозащитниците много обичат да ги сочат като пример за расова и етническа сегрегация. А истината е съвсем различна. В своите махали, квартали и райони циганите искат да са пълни господари. Те подлагат българите на такъв жесток терор, че последните панически търсят спасение, проклинайки своята доверчивост. /И толерантност!/ Дали ни харесва или не, такава е картината. Не българите натикват мургавите в гета, а мургавите прогонват "бледоликите" от своята среда на обитаване. Само че "гетата" настъпват, а ние отстъпваме. Къща след къща, улица след улица. В Ботевград апартаментите и къщите, намиращи се в близост до циганската махала се продават на смешно ниски цени, само където липсват купувачи, освен цигани. "Гетото" е на път да стигне центъра на града. В Лом и Видин с благословията на бившия американски посланик Ричард Майлс работят цигански телевизии. Там българска реч се чува все по-рядко. Ред е на Монтана, Сливен, Пазарджик… Заплахите, че броят на циганите се увеличава, звучат все по-силно. Враждебността им ескалира, превръща се в демонстрация на презрение към нас, коренното население. От небългарско, "ромското" самосъзнание се изражда в антибългарско. През 1996 г. циганският "цар" Киро заяви без заобикалки: "Искам България да стане циганска държава". Оказа се, че изхвърлянето не е било случайно. Думите на Кирил Рашков се въплътяват в дело. Депутатът от коалиция "За България" /!!!/ Тома Томов заплаши, че ще се обърне към международните институции, с цел признаване циганите за бедстваща нация. Забележете - не етнос, не малцинство, а нация. Нация! Да видим как бедства тази "нация". Ще цитирам едно вестникарско заглавие от февруари 2001 г., макар подобни заглавия да са хиляди : "Пияни цигани колят за кеф". За да не им разваляме кефа, ние търпим. Разпасани криминални глутници, изтърбушени жилища, пребити деца, изнасилени жени и невръстни момиченца. Ние все отстъпваме и отстъпваме. "България прилича на гробище от скръстени ръце" - писа Стефан Цанев през декември 2001 г. Докъде ще стигне отстъплението ни? Колко пъти ще бъдем бежанци от собствените си огнища? Колко пъти български тела ще гният непогребани, оставени като плячка за зверовете? Няма кой да припомни неотдавнашните /1913 година/ събития. Съществуващите информационни /уж/ средства, така наречените "медии" са чужди слуги, готови да продадат и род и Родина заради мизерен хонорар. Учебниците по история са скопени, а националистическите вестници бяха спрени от демонократичната власт. Не излиза "Български глас", не излизат "Християндемокрация" и "Антикомунист", "Зора" не е това, което беше, пък и нейният тираж е нищожен. Слугинските "Прелом" и "Македония" не ги броим, те угодничат на всяка върхушка и едва ли ще кажат истината. За главния редактор на емигрантското списание "Борба" Драгомир Загорски бе достатъчно да си признае пред телевизия "2001", че е венчал дъщеря си в синагога, а също че е "християнин, който не вярва в никакъв Бог". И последният наивник разбра, че "Борба" не показва път в безпътицата. Останахме държава без кауза, без държавна цел, движим се без посока. Няма ги идеите - регулатори на социалния и обществен живот. Кой ще стресне равнодушните, кой ще разбуди заспалите? Някой трябва да каже "Стига!", а няма кой. През декември 2000 г. Николай Хайтов даде своето напътствие: "Шансът за спасение е, българският народ да се обедини около истински водачи и да прогони троянските коне. Иначе ще изчезне. Първите десет години от ХХІ век са решаващите." Десетте години текат. Напътствието още не е изпълнено.

            Въпросът има и още по-страшна страна. Западът също не иска своите цигани. И докато натискат Чехия, Румъния и България да интегрират "горките роми" в обществата си, западните страни предприемат серия от мерки, за да се отърват от тях. Нали си спомняте как посрещнаха русенските цигани в Норвегия? /Което съвсем не се отнася до емигрантите от български етнически произход!/ Та от една страна Западът гони циганите. От друга Изтокът е притиснат не само да не предприема нищо срещу тях, ами да им осигурява всевъзможни привилегии. Като неплащане на ток и вода и всевъзможни социални помощи, например. /Сметките както си му е редът и по указание от Вашингтон ги плащат расистите българи./ Или като отказ от съдебно преследване за извършени престъпления. Или като най-строго наказание за всеки, дръзнал да се защити от циганските безчинства. /Спомнете си учителя Похлупков/ Стига се до открито подстрекателство към всякакви издевателства над българите. Числото на правозащитните организации, специализирали се в защита единствено на циганите достигна 150! Повечето се финансират от чужбина. "Отровено общество" на Дьорд Шорош, Хелзинкски комитет на Красимир Кънев, Фондация "Толерантност" на Емил Коен… В защита на мургавите и срещу добро заплащане се обявиха и от ХОМО "Илинден". Според тях България е прекалено българска, било дошло времето да се дадат повече права на малцинствата - етнически, религиозни, сексуални, и най-вече на "ромите". Какво значи това? Значи едно - че за циганите се готви територия, където да се заселят. Илия Илиев във в-к "Монитор" писа, че се задава косовизация, но кой чу гласа му, кой политик се показа загрижен за националния ни интерес? А новините са повече от плашещи. Информацията е, че се готви създаването на първата циганска държава и сега ú се търси земя. Познайте коя ще е тази земя? Чехите доказаха, че не се церемонят с натрапниците. Скинарски бригади, дървени стени… Чехите не са глупави, ще се справят. "Циганите са социално неадаптируемата част от нашето население. При тях високата раждаемост се съчетава с трудната умствена и социална адаптация на децата им, които често страдат от сериозни заболявания и като цяло са голяма тежест за обществото." - посмя да признае Владимир Мечиар, министър-председател на Словакия през 1992 г. Признаването на проблема е първата стъпка по пътя към неговото превъзмогване. А ето един случай от Румъния. През 1993 г. в трансилванското село Хедерен двама братя цигани заклали румънец. Както у нас, така и там циганските крадливи набези били всекидневие, но убийството преляло чашата. Тогава румънците и унгарците, живеещи в селото се вдигнали, нападнали циганите и изгорили къщите им. Четирима убити цигани и 11 изгорени къщи. Останалите мургавелковци трябвало да се спасяват с бягство. Подобни действия на самоотбрана не са изключение в северната ни съседка. Само че там националистите са сериозна политическа сила. Там националистите не са преследвани, а притежават достатъчно власт да защитят своята Родина и своя народ. Но нека продължим с анализа на вътрешното положение.

            Андрей Райчев, 7 април 2002 г.: "Сега иде страшната мизерия." Забележете, не страшна, а страшната. Значи досега не е било толкова страшно! Целта е да ни докарат до такава мизерия, че да ни е все едно, каквото и да правят с нас и с Отечеството ни. Само да сме живи и стомасите ни да са пълни. Циганите също допринасят за мизерията. Те опоскаха селските ниви като марокански скакалци. Селянинът трябва да рече: "Плюя на тази земя!" и да не мисли повече за нея. Следващият ход не закъснява. През юли 2002 г. Противонародното събрание гласува закон, според който може да се продава земя на чужденци. Само че българската земя е нашият български дом. Какво става, когато купувате чужд дом? Най-учтиво напомняте на бившите стопани, че трябва да си изнесат багажа и се настанявате в него. Ако бившите стопани се заинатят, викате полиция и насила ги извеждате от продадения имот. Нали така? Та и ние скоро очакваме да ни приканят към изнасяне. Ако някой не вярва, нека чуе какво говорят циганите, утрешните господари на България. Та те имат наглостта да го казват на всеослушание, в така наречения Парламент, по радиото и телевизията. Казват ни, че с нас е свършено, че нас скоро няма да ни има. И че те ще наследят земята ни. Ние слушаме, гледаме гузно в земята, мигаме на парцали и не смеем да гъкнем. Отнемат ни правото да съхраним своята Родина, а ние не смеем да възразим, че такова право не подлежи на отнемане.

            От 1956 година насам всички правителства провеждат покровителствена политика спрямо циганите. Тодор Живков приемаше цигани от всички страни, докато за българи преселници и дума не даваше да се издума. /Прочутите разбойници от с. Мечка например, са дошли от Гърция. И само те ли?/ За последните криминалдемократични години коментарът е излишен. /Румънските и албански джебчии са цяла напаст в София./ Освен посегателствата срещу личността, циганите посегнаха на националната ни гордост - отмъкват паметниците на националните ни герои, нашите светини и ги дават за претопяване. Посегнаха на природата ни - изсичат горите, без някой да ги спре. Посегнаха и на националната ни сигурност - какво друго са хилядите километри отмъкнати проводници. А правителствата си затварят очите и дрънкат за етнически модел, за толерантност и етнотърпимост. Какво полезно свършиха правителствата за мнозинството, за основното население на "тази страна", за нас? Погледнете ги само, погледнете ги и ги вижте в тяхната истинска светлина! Вместо да управляват в името на народа, те посегнаха към вимето на народа. Какво роди този Зоопарламент /по израза на Едвин Сугарев/, освен рамкови конвенции за малцинствата и ракови резултати за мнозинството? Вместо обещаваната социална държава, ние ставаме свидетели как се изгражда една социалистическа антидържава, развъдник на паразити. Антидържава като Кампучия на Пол Пот, ликвидираща собственото си население. Големите политически партии загубиха желанието, а малките - възможността да говорят със своя народ. Изпълзели от бърлогите на Мрака сили вършат каквото си искат. Техните реформи, промени - всичките им празни бръщолевения, всичките им глупости, са само храна за вашите бълнуващи фантазии. Вие спите, сънувате и в сънищата си виждате как заживявате по-добре. Вие спите и насън бълнувате, че утре всичко ще се оправи. Няма! Ще става все по-зле и все по-зле. И ще бъде така докато умрете всички. Докато умрем! Даже вестниците започнаха да пишат за "Българската зона на безнадеждността". Мои нещастни, заблудени сънародници, не ви ли стигнаха 12 години да го разберете? На Петър Берон, бивш председател на СДС му трябваха 10 години: "Чужденците не искаха да допуснат до властта хора с национално самосъзнание, които няма да им лижат подметките" /декември 2000 г./. В своя последен доклад Фондация "Карнеги" изобщо не предвижда просъществуването ни като държава. Всеизвестно е, че каквото каже "Карнеги", това правят САЩ. Съединените щати, нашите нови "приятели" ни отреждат участта на тяхното коренно население, индианците. Само с великата си наивност ние чакаме нещо добро от тях. И блеем!

            Съкращават числеността на армията, разоръжават я, деморализират я, режат подводници, режат ракети, закриват АЕЦ "Козлодуй". Според Бжежински България трябва да е безсилна пред задаващата се агресия. Въобразявате си, че няма да ни нападнат? Те и сърбите си въобразяваха. Имайте смелостта да знаете! - 103 500 кв. км са откъснати от България през ХХ век. Колко му е да откъснат още толкова? Ето какво пише вестник "Монитор" в броя си от 28 март 2002 г.: "Очертаният от Фридмън обръч прекъсва само на едно място. Между дислоцираните в Македония, Босна и Косово НАТО-вски войски от една страна, и американския съюзник Турция от друга, стои само България. Само тя не е окупирана, но припряното унищожаване на Българската армия от правителствата на СДС и НДСВ, подписаните от тях споразумения за разполагане на чужди войски на територията на страната ни, както и предаването на контрола върху икономическите граници на държавата България на британското разузнаване, камуфлирано от Сакскобургготски като "договор с частната фирма Краун Ейджънтс" доказват, че България може да бъде окупирана всеки момент и българският национален суверенитет, макар и вече само наминален, ще бъде положен в краката на новите императори и/или техните турско-израелски "пълномощници" без да е даден дори един изстрел." Наистина ли положението е така безнадеждно, нима няма поне една опора, на която да се опрем?

             Повярвахме на Царя, на нашия уж суверен, на онзи, който трябваше да се яви като спасител на Българското Царство, но и той ни измами. От Монарх, Царят стана политически лъжел, т. е. лидер. Бившият Цар отблъсна верните и преданите на Идеята и на тяхно място приюти всякакви разбойници, всякаква политическа измет. Не изпълни нито едно от предизборните си обещания. Каквото изрича, то няма нищо общо с отчайващата действителност. Сега се налага и с него да се справяме.

            "Не усещате ли, че Царят постоянно лъже?" - проплака преди една година съпругата на отхвърления от НДСВ кандидат за депутат Венцислав Димитров. Така е! Може би е правилна поговорката, че всяка власт развращава, но тази си дойде развратена. Още в самото начало като подигравка с националните ни чувства за външен министър на новото правителство бе назначен Соломон Паси. Същият, който се провикна "Майната му на Православието!", който искаше да разделя Русия на три части - Европейска, Сибирска и Далекоизточна и обещаваше на Япония Курилските острови. С външен министър като Паси България рискува да загуби единствения си реален и естествен съюзник. А може би именно това е целта? Но време е да се спрем на самия г-н Лидер. Симеон Втори, този наш премиер Сакскобургготски призовава да гледаме позитивно на нещата. Не мога да гледам позитивно, като виждам как българският народ не само мизерства, не само гладува, но децата, бъдещето на България от глад се израждат физически. Гладът не позволява на децата да развият нито своите тела, нито своя разум. На децата им бе отказано дори правото на здравеопазване, ако родителите нямат достатъчно пари. /За бедстващите малцинствени нации разпоредбите не се отнасят, за тях винаги има осигурена помощ!/ Колко българи днес разполагат с достатъчно пари? Така се програмира унищожението на нацията. Докато останалите, небългарските етноси са подпомагани от всевъзможни закрилници, ние не само сме оставени на самите себе си, но от нас се иска да храним и другите. Та и скитащите стотици хиляди бесни помияри в добавка. /Дори кучешкият живот се оказа по-ценен от живота на българина в България. За безстопанственото куче от приюта се отделят повече пари, отколкото за пенсионера./ А храна няма и за нас. Как мога да гледам позитивно? Да - казват - зле е, но пък такова славно бъдеще ни чака! Явяват се разни екстрасенси и шарлатани, които ни шепнат успокоителни словца преди поредната порция смърт. Залъгват ни с небивал разцвет, с ново духовно ниво, с богоизбраност, с благоденствие, с изобилие, а направиха книгите недостъпни за българина. Българинът не бива да чете и да разсъждава. Видиотяват ни с каква ли не помия, а ни отрязват достъпа до истински качествените духовни постижения на човечеството. На всичко отгоре някой си Ото Кронщайнер поиска да ви вземе и Кирилицата, та съвсем да престанем с четенето. В духовно отношение гладът е по-жесток, отколкото във физическо. Само където повечето от нас не го чувстват така болезнено.

Кой остана да пази България? Няколко агонизиращи, хванати в смъртна хватка национални партии. Основаните през 1990 г. родолюбиви формации бяха хванати в смъртна хватка и практически ликвидирани. Няма го Българският национален съюз "Нова демокрация" на горянина, сражавал се с оръжие в ръка против комунизма Иван Лазаров. Няма я Българската национално-демократична партия, а от нея се очакваше да произлезе нещо свястно. Потомците на славния Легион влязоха в Синята мъгла и повече не излязоха от нея. ВМРО се провали, изроди се, започна да служи единствено на собствените си икономически интереси. По вестниците /"Строго секретно"/ взеха да го наричат МВРО. БНРП е удряна по всички възможни начини, останала е без финансови средства, без вътрешни съюзници, нейните активисти се отчаяха, разбягаха се. Тук-там виждаме по някой самотен родолюбец, вкопчен в неравна схватка с враговете на българския Род. И малобройните групички бръснати глави, които Движението Blood and Honour 4@5l@4@11@9@11@9@5xe" o:preferrelative="t" o:spt="75" coordsize="21600,21600"> все не успява да обедини. Въпреки своята похвална дейност, тези момчета за жалост не съумяха поне засега да се съберат в един стегнат всепобеждаващ Юмрук.  Народните ни избраници обаче създадоха закон и против тях. Към НСС /Национална (!!!) служба за сигурност/ действа отдел за борба със скинхедс и десния екстремизъм. /За левия нищо не се предвижда!/ Депутатът Лютиви Местан отправи искане за най-строги мерки срещу малцината българи, които продължават да се чувстват именно като Българи. "Всички ксенофобски и недемократични книги следва да бъдат изгорени, а авторите им избесени!" - призова Лютиви ефенди. Ами, добре тогава. Нека арестуваме всички лоши скинхедс, нека закрием всички родолюбиви партии, нека пратим в затвора всеки, надигнал глас в защита на българщината, нека изгорим всички български книги и аз ви обещавам, че Бог напълно ще спре да пази България. Не че досега особено я пазеше…

Какво е нужно, за да опазим малкото, останало от Великата в миналото България? Нужна е една, поне една, една-единствена организация, партия, съюз, наречете го както щете - нужна е Сила, решена и годна да брани националните ни интереси. Поне една-единствена партия сред политическата шарения, сред цялата продажна паплач, която да обрече себе си и своите следовници на Род и Родина. Поне една-единствена партия, поставила единството на България и благоденствието на българския народ над своите тяснопартийни интереси. Една-единствена чиста национална сила сред цялата слугинска, потънала до ушите в кал и далавери парламентарна и извънпарламентарна сган. Една партия, която да тръгне на война за национално освобождение на България. Една партия, която да се опълчи срещу финансовите паразити и силите на Мрака. Можем ли да я създадем? Можем ли да формираме олицетворение на българското родолюбие? Можем ли, в състояние ли сме да изградим Сила, която да не се страхува от задокеанските и НАТО-вски господари и да не изпълнява техните престъпни заповеди. Можем, ако вместо от Международния мошенически фонд и Световната банда потърсим опора в собствените си сили. В собствения си народ. Ако ли не…

            Ако ли не - финалът се вижда с просто око. Драмата, започната от Тодор Живков и Андрей Луканов, продължена от Жан Виденов, Иван Костов и Симеон Сакскобургготски върви към своя успешен край. България скоро няма да фигурира на картите, освен като географско понятие. Българският език ще изчезне и народът ни ще се стопи сред прииждащите чуждоезични индивиди. Ще се случи онова, което се случи някога с християните в Ливан. С гърците в Северен Кипър. Със сърбите в Косово. Ще се повтори сценарият за превземането на една страна отвътре, както това се върши сега в Македония. Ненапразно САЩ изпратиха като посланик в София Джеймс Пардю /когото наричат още Пърдю/ - ликвидаторът на държави, той ще завърши започнатото. Иначе защо мислите, че са го пратили?

            Финалът се вижда, но никой не си мърда и малкото пръстче, за да го предотврати. Така е, за жалост.

Ами българските партии? Хайде да оставим управляващите, тях много ги "натискат да не тормозят циганорите", както се изрази един от сподвижниците на Муравей Радев. Опозиционните партии как гледат на посегателствата срещу правата на техните членове и симпатизанти?  През 1998, 1999, 2000, 2001 и 2002 г. БНРП макар изолирана от официалния политически живот, не престава да разпраща декларации и протести срещу дискриминацията на българи. Лично на мен не ми е известно друга партия да е подкрепила справедливото негодувание на българите от село Мечка срещу циганския произвол. Вместо благодарност или поне похвала, националрадикалите получаваха само удари. През февруари 2000 година кметът на община Лозница, етнически турчин отказва да регистрира местния комитет на партията с мотива, че е български, което щяло да наруши етническия мир в района. Тоест един кмет си позволява да наруши държавните закони "по целесъобразност". БДФ и ВМРО нямат мнение по въпроса. Мълчи даже СБНЛ на Иван Григоров. През август 2001 г. БНРП намира съюзник в лицето на партията Руско национално единство, оглавявана от небезизвестния Александър Баркашов. Както е тръгнало, утре може да си изнесем багажа на Север. Тук постоянно ни демонстрират, че живот за нас няма и няма да има. Сега да погледнем циганските партии. Фактите говорят, че лидерите им си остават верни на стария девиз "едни правят стачки, други трупат пачки". Циганинът Димитър Кънчев от Лом, общински съветник от Българската лига за защита правата на човека и гражданина през ноември 1998 г. разбил склад на фирма "Дунавски бряг" и изнесъл оттам стока за 15 милиона лева. През април 2000 г. гръмна скандалът с разграбения от цигани туристически комплекс край Правец. Скандалът се потули и правчани говореха, че причина за това е роднинската връзка между циганина Мирчо Петров, собственик на фирма "Миомид" и министър-председателя Иван Костов. По повод на протестите срещу циганската престъпност в с. Мечка през април 2000 г., циганският "цар" Киро заплаши: "Смятаме, че започва геноцид. Ще информираме американското посолство и посолствата на всички страни от Европейския съюз". Това е положението. "Насилниците над човешкия дух потъпкват правото на Расата да допринася за прогреса." Глобалистите потъпкват правото на нациите да участват в човешкия прогрес. Не са ли те, които обвиняват нас в расизъм истинските свръхрасисти? А някои имат наглостта да питат защо ни е национализъм. Нещастни дърдорковци, не виждат, че умират, че децата им умират, а продължават да се държат за БСП, за СДС, за БЗНС или за друга банда измамници, защото това са си избрали някога. Не ги ли виждат какво представляват? Анна Заркова, февруари 2000 г.: "Като журналист, специализиран на тема престъпност, ми се е налагало да разглеждам неведнъж снимки на трупове - разложени, окървавени, разкъсани от бомби. Но не помня по-отвратителна фотография от тази, която един офицер ми предложи неотдавна за публикация. На нея се виждаха в недвусмислена интимна поза виден наш държавник и шеф на служба от вътрешното министерство." Докога ще гласуваме за такива? Стига сме се държали като футболни запалянковци, които вечно подкрепят любимия отбор. Дали Царят ще изкара пълния си мандат не е от значение, когато и да е - избори ще има пак.  Нека на тях подкрепим политици, които ще донесат по-добър живот за нас и за децата ни. Първите постоталитарни избори бяха триумф на всеобщия възторг, празник на еуфорията. Последните ще бъдат взрив на всенародното отчаяние.

ВНИМАНИЕ, РАСИЗЪМ!

"Из нас изтръскват националната душа заедно с тези априори, в които съществува нашето национално съзнание, нашата национална безсъзнателност." - /Ал. Дугин "Осъдената Родина"/

            Под маската на борба срещу расизма, в България настъпва истински противобългарски расизъм. Циганите всекидневно извършват най-чудовищни престъпления срещу българското мнозинство, без да срещнат сериозна съпротива. Само мизерията ли ги принуждава да извършват престъпления? Я да видим как стояха нещата когато практически нямаше безработица. Февруари 1991 г.: "Криминален катун се вихри в София. Столичната дирекция на вътрешните работи изнесе факт, който доскоро се криеше - 36-те хиляди регистрирани като живеещи в София цигани нямат и един процент от столичното население, а извършват близо 20 на сто от престъпленията. Почти удвоената престъпност през последните месеци се оглавява от циганите, които "работят" в организирани банди от 20, 30, та чак и до 50 души, включващи и бременни и майки с пеленачета, използвани като прикритие." Илюстрация е грабежът в градинката при църквата "Св. Николай", където двама цигани нападат 43 годишен мъж. Скъсани черва, спукан черен дроб, разкъсан далак, счупени лицеви кости. Садистично убийство за няколкото левчета в джоба на жертвата. Близо четири години /декември 1994/ по-късно картината не е особено променена: "По всичко личи, че ще изпратим годината така, както я посрещнахме: облени в кръв, залегнали дето свърнем сред свистящи куршуми и избухващи гранати, с разбити черепи и изпотрошени ребра, с взривени заведения и леки коли, с отвлечени деца и родители, потънали "внезапно" в неизвестност. Пазени от редовна полиция и спецчасти, но внимателно следени от зоркия поглед на недосегаемите шайки въоръжени до зъби главорези." Нямаме основание да се съмняваме, щом го твърди еврейският вестник "Стандарт". Окуражени от правителственото бездействие, мургавите банди станаха съвсем нагли. През май 2001 г. банда цигани се бяха опитали да разфасоват и задигнат железен мост в индустриалната зона на Враца. Те отлично са съзнавали, че българите няма да се организират и да ги спрат, и че полицията съгласно демократичните заповеди, е на тяхна страна. Такова е не само моето мнение. "Днес полицаите са се превърнали в информатори на своя контингент. Търговците на дрога контролират не само тях, но и прокурори, съдии, политици. И това лесно може да се докаже, ако имаше работеща полицейска и съдебна система." - "168 часа", септември 2001 г. Другаде се промъкнаха сведения, че един град бил снабдяван с хероин благодарение на подполковник Каптагон Петров, известен повече като дрогаря Пешо. "В България полицаите по улиците са колкото врабчетата. Но ако се случи нещо, можете да разчитате на тях точно колкото на врабчетата. В цял свят полицаите стрелят по бандитите. Само в България те стрелят по котки, минувачи, колеги и какво ли не, но никога по бандити." - д-р Веселин Пасев, ноември 2001 г.

Съвсем не така е у съседите. През юли 1993 г. румънците създадоха организация за борба с циганите. Вестник "Румъния либера" цитира един от шефовете, според когото органите на реда и правосъдието не преследват циганите за престъпления и злоупотреби и затова самите румънци трябва да се заемат със своята самозащита. Нима ние нямаме нужда от подобна защитна организация? През юни 1995 г. четирима цигани проникнали в дома на 51 годишния Димитър Кармашиков от минно селище "Черно море" край Бургас и го инквизирали, за да им каже къде са парите му. След като се убедили, че човекът е последен бедняк, те му отмъкнали черно-белия телевизор и избягали. През септември в Сливен 1995 г. циганин изнасилил медицинска сестра, бременна в седмия месец. Две седмици по-късно в полето край новозагорското село Баня трима цигани изнасилили друга бременна в седмия месец жена, като пребили от бой нейния баща. През декември същата година 53 годишния циганин Тодор Дидов и неговия 17 годишен син бяха обвинени в изнасилването на четири деца от 4 до 7 годишна възраст. През октомври 2001 г. в Шумен четирима цигани изнасилили млада жена и се гаврили с нейното бебе. Достатъчно се писа как "неподкупните" ни магистрати, тези наши скъпи съдии и прокурори обикновено пускат на свобода насилниците. Но също знаем как бе осъдена Силвия Георгиева от Харманли, защото оказала съпротива с нож на изрода, който искал да я изнасили за втори път. На свобода биват пускани и мародерите цигани. Те горкичките нямало какво да ядат, затова се занимавали с кражби… "В цялото село не остана ни една неокрадена къща. Вече не се издържа от тези цигани. Не знаем какво да правим." - приплакват жителите на монтанското село Разград през септември 2000 г. През август 2001 г. десетима цигани изнасилват 18 годишно момиче. През 1990 г. петима цигани изнасилили 23 годишна германска студентка. През 1991 г. в с. Дерманци, Ловешко трима цигани изнасилили две момиченца - на 13 и на 16 години. От глад, нали? През септември 2001 г. се стигна до масови сблъсъци между българи и цигани в Самоков. Причина е изнасилването на 17 годишно българско момиче от шестима цигани. След побоищата са арестувани 17 българи и нито един циганин. На всичко отгоре циганите не спират да заплашват: "България ще стане Косово!" - се провиква лидерът на обединение "Рома" Тома Томов /в-к "Труд", 14 август 2001 г./. Открито заплашват с терористични действия, с дестабилизация на държавата, а държавната власт си прави оглушки! Отново ли ще чакаме да се случи нещастие на някой "богоизбран" западноевропеец, американец или евреин, та да се задействат службите? През юли 2002 г. западни туристи пропищяха от циганските разбойнически банди по магистралите. За пръв път висши полицейски служители съобщават, че съществуват такива банди на 21 март 1994 година. Осем години търпимост към разбойничеството. Осем години за привикване към "занаята". Как сега ще ги отучваме? Въпросът има и една добра страна - българското волско търпение взе да се поизчерпва. "Това си е НАШАТА България и като на тях не им харесва да се изнесат и да си направят в Сибир или в Сахара държава Цигания… Откъде накъде другите хора ще си плащат сметките, а те не, какви са те? Никакво съжаление… Аз съм ги видял в магазините. Мангалите купуват само луканки и маркови ракии… Абе въпросът е "Докога циганите ще търпят тук българи". Според мен отговорът е: още 20-тина години, когато България стане РОМания…" - из Интернет пощата на в-к "Монитор", март 2002 г.

Циганите са закриляни от различни кримизащитни организации като “Амнести интернейшънъл” и “Хелзинки уотч”, а на българина са му отнети и най-елементарните права. За българина няма полиция, няма съд, няма прокуратура. Службите се превърнаха в независими дружества за защита на мургавата престъпност. В обругаването на българите се включиха и международни организации. През 1994 г. Българският национален /!/ комитет към УНИЦЕФ отпечатва серия детски книжки, в които се разказва колко чисти, скромни, спретнати, усмихнати и честни били циганчетата Гюла, Асан и Хюсеин, и колко крадливи,  мърляви и мръсни били българчетата Силвия, Асен и Христо. Мистериозната организация "Български айдукати за правата на човека" се намесва само когато потърпевшият е престъпник. Как така не се застъпиха нито веднъж за някой свестен човек? Според айдукатите човеци в България са само бандитите. Българинът бива защитаван само, ако се обяви за небългарин. Като тези от ХОМО "Илинден", например. Които през 1995 г. писаха: "Ако проследим етимологията на думата "бугарин" ще видим, че това е название на човек, принадлежащ към българския етнос, формиран през ІІ век в Средна Азия и ликвидиран на Балкана през ІХ век...Човек, изметнал се към лошо, изродил се, човек необратимо изроден, оформил се като изрод се вика бугарин. Понятието бугарин изразява не вродена, а придобита уродливост, изрод не по рождение, а изрод като проявление или мутирал такъв." За нашите управници, преследващи всяка форма на български национализъм сепаратистката антибългарска "Илинден" е нормална демократична организация. "Международната общност" е на същото мнение. Според решение на Европейския съд по правата на човека, през март 2002 г. България изплати на ОМО "Илинден" 76 000 френски франка обезщетение. ХОМОвците могат да издигат плакати "До София нема бугари", това е тяхно право, а ние нямаме право да кажем, че сме българи и не сме съгласни да бъдем никакви други. В днешна България можеш да разчиташ на помощ и съчувствие от "правозащитните" и международни организации само, ако се отречеш от Българското. В днешна България животът на българина става все по-непоносим. На всичко отгоре плахите опити за мирен протест се заклеймяват от държавата като прояви на фашизъм. Също като по времето на "разбития социализъм": "В отговор на сигналите на обратната връзка, тоталитарната държава отговаряше с унищожаване на техния носител." - академик Николай Амосов, октомври 1988 г. Изглежда целта на Промяната е била нищо да не се промени.

Нека погледнем как се отнасят с коренното население в братските латиноамерикански страни, на чийто политически модел явно подражаваме. И едва тогава да решим какво значи расизъм, геноцид, и какво - етнотолерантност. "Организацията "Международна амнистия" изнесе, че 2600 индианци и селяни от Гватемала, мнозина от които жени и деца, са били избити и изклани, откакто генерал Ефраин Риос Монт завзе властта в страната през март 1882 г. Организацията е узнала, че военни единици и поделения на гражданската отбрана са извършвали мъчения, масови екзекуции и осакатявания най-малко при 112 самостоятелни акции в периода между март и юли миналата година. В доклад, публикуван през август 1982 г, организацията изнесе, че 2186 бедни индианци са били убити след военния преврат, извършен през март м. г. Организацията съобщи, че само на 5 април 1982 г. 100 души са били убити в Мангал и 35 - в Ковадонга, а в едно село в провинция Киче войници от правителствената армия са събрали всички жители, изнасилили са жените, обезглавили са мъжете и са пребили децата до смърт. В същата провинция, добавя организацията, през време на една акция за претърсване на всяка къща, предприета през май м. г., са били избити 25 деца на възраст между 4 месеца и 14 години, трима мъже и 15 жени." - /Асошейтед прес, 1983 г./ Започвам да си мисля, че коренното население на България е осъдено да сподели съдбата на гватемалските индианци. Защото избиваните тук сме ние, а наши палачи са защитаваните от САЩ, НАТО и Европейския съюз "нещастни роми". Съдете сами.

Представителите на реда вече не стряскат циганите. През август 2001 г. циганска банда нападнала минувач в Карнобат. Наблизо се случай полицай, който се притекъл на помощ на жертвата. Въоръжени с дървета и железа, циганите се нахвърлили и срещу полицая. В Ботевград цигански каруци редовно щурмуват спрелия работа Комбинат за автобуси "Чавдар". Пазачите не смогват да защитят предприятието, а местният полицейски шеф полковник Михаил Михайлов забранява на своите подчинени да се намесват, за да не се стигнело до жертви. Изглежда Михайлов пази спомен за печалния случай в столичния Ж. К. "Люлин" през 1992 година. Тогава един циганин насочва пистолет срещу полицай и стоящите зад гърба му жена и деца. Полицаят успява да стреля пръв. Вместо награда, пазителят на реда получава наказание, отнемат му оръжието и започват срещу него следствие. Сипят се заплахи: "Платили сме 500 хиляди лева на военните, за да те тикнат в затвора. Ще вземем от теб 1 милион кръвнина. Чакаме те с наточена брадва и от главата ти ще направим пепелник за назидание на всички ченгета, за да знаят какво ги чака, ако се занимават с ромите. С труповете на родителите ти ще нахраним кучетата." Животът на полицая бе спасен единствено благодарение намесата на Националния полицейски синдикат и публикациите във вестник "Антени", но колко подобни случаи се потулват от "антифашистката и антирасистка" "независима" журналистика? Понякога се налага сами да сглобяваме фактите и да си правим съответните изводи. Те съвсем не са утешителни. На 26 юли 2002 г. Иван Перов от циганския клан Зрънкови се самозапалил пред сградата на Президентството. Полял се с газ и си драснал клечката. Когато дрехите започнали да горят и му припарило, Перов - Зрънков ги съблякъл и ги хвърлил на земята. Негова роднина пък поляла също с газ двете си деца и само полицейската намеса предотвратила запалването. На другия ден за случката писаха всички вестници. Журналистите не помнят или не искат да си спомнят, че подобни имитации на показно палене с последващо бързо гасене е стара традиция при тези видински разбойници. През май 2000 г. един друг Перов - Зрънков, 16 годишният рецидивист Цветелин се подпалил по същия начин в килията, където бил задържан след поредния грабеж. "Щом почувствал болката, се развикал за помощ. Дежурните дотичали, залели го с кофи вода и после го откарали в болницата." - писа тогава в "Труд" Анелия Матеева. По този повод циганската кримизащитна организация ДРОМ заплашила, че ще прави собствено разследване на случая, тъй като по техни данни "болният и неграмотен младеж е редовно подлаган на полицейски тормоз". Тогава, през 2000 г. жертвата е бил българин, от когото Цветелин Перов отнел златно синджирче. Сега ДРОМ мълчи. Сигурно защото Перови започнаха да посягат и на цигани. "Зандан с инструменти за инквизиция открили циганите, които щурмуваха крепостта на ромската фамилия Зрънкови в нощта на събота срещу неделя след двете убийства във видинския квартал "Нов път"... Белезници, бичове, железа и дори електричедски стол имало в мазето на величествената и вече напълно потрошена къща в стил "испанска хасиенда" на смъртно мразения /от циганите!, б. а./ цигански клан. В тайния бункер имало и ров с вода, където свестявали пребитите до безсъзнание хора." - съобщава "Нощен труд" през юни 2002 г. Българомразците попаднаха в собствения си капан. Те създадоха прецедент, от който трудно ще избягат. Ето как коментират случая "Зрънкови" читатели на в-к "24 часа": "Толкова сме се озлобили, че просто нямаме думи да казваме. Това племе да не съществува… Доколкото знам, са дошли от долините на река Цинт от Индия, ами прав им път на Зрънкови за към реката Цинт… Където и да идат, все ще е същото… Зрънкови трябва да се направят на сапун…" Дълго сдържаният гняв е на път да експлодира. /"О, ангели, пейте! Има наказание и за глупостта." - Вл. Свинтила/ "Министерството на вътрешните работи е обхванато от парализа. Българи данъкоплатци, въоръжавайте се!" - призова в-к "Демокрация" през август 1993 г. Парализата продължава до днес. Въпреки хвалбите на проф. Талибанов и на царския телохранител генерал Б. Б.

            Можем ли да се спасим, можем ли да разчитаме, че ще оцелеем във все по-несигурния ни свят? Можем, ако не разчитаме на чужди сили. Ако не вярваме на чужди, изпитващи омраза и презрение към българина политици. Можем, ако сами се заемем със собственото си спасение!

Циганите се чувствали дискриминирани, защото нямали достатъчно представители във властта. Няма значение, че са неграмотни и способни само на престъпления - те са малцинство и трябва задължително да присъстват в управленския апарат. "Да интегрираш изкуствено някого във властта, само защото е циганин, е антиконституционно." - "Монитор", 29 септември 1998 г. Кой ти гледа Конституцията - по-важна е Рамковата конвенция. Положението на българите се усложнява допълнително от взаимодействието между мургавата престъпност от една страна и съд, прокуратура и полиция от друга. "През 1999 г. беше задържана голяма група роми. За грабеж на мед. При обиска у един от задържаните намерихме две визитки - накъсани в кошче за боклук. Едната беше на военния прокурор, другата на брат му - полицая от Четвърто. /…/ Този братски тандем прокурор - полицай е прословут в МВР." - в-к "Дневен ТРУД", 31 май 2002 г. Две хиляди DM за съвет при прокурор - съобщава с огромни букви на първа страница "Труд" от 29 май 1997 г. През септември 1999 г. заподозряха офицера от ботевградското РПУ Марин Ненчев във връзка с бандити и убийци. "Наказаха" го с повишение и преместване в София. "На 3 февруари т. г. /2001-ва, б. а./ погребваха Елеонора. / убита "по погрешка" от пиян полицай, б. а./ На следващия ден СДС - София спретна голям купон - сини активисти от София и Пловдив застанаха зад кандидатурата на Петър Стоянов за втори мандат. Имаше речи. И се пяха песни. И президентът пя… "Комунизмът си отива. Спете спокойно, деца. "Когато убиват по улиците ей така, 16 годишно момиче - Спете спокойно, деца!" - Евгений Унанов, в-к "Зора". В доклада си за 1996 г. "Амнести интернейшънъл" представя като полицейско насилие случаи, при които полицаи са отнемали откраднатите пари от джебчиите. През май 2001 г. БНРП - Варна се опита да организира защита на населението от мургавите крадци. Демократите принудиха председателя на организацията Живко Марков да емигрира. Защита за българите не се полага. През март 2001 г. зам. шефът на /противо/Националната полиция палковник Павлин Димитров заяви, че трябва да се пристъпи към масово разоръжаване на населението, тъй като българите все по-често оказвали отпор на циганските набези, а това според г-н палковника застрашавало етническия мир в страната. Според г-н палковника, когато цигани трошат полицейски коли под носа му в ботевградския ЖК "Саранск", тогава заплаха за етническия мир няма. Май ще се окажат верни думите на Б. Травен от книгата му "Корабът на мъртвите": "Полицията е измислена, за да се грижи за спокойствието, а никой така не смущава спокойствието, никой така не досажда на хората, никой така не довежда хората до лудост, както полицията." Полицията у нас прибира не виновните, не нарушителите на закона, тя прибира онези, за които е казано, че трябва да бъдат виновни. Винаги, при всички обстоятелства и на всяка цена. "Цар" Киро спокойно продава ментетата си из цялата страна. Текстовете в Наказателния кодекс, предвиждащи големи наказания за умишлено масово отровителство сякаш се изпариха, никой не ги прилага. Циганите в Пиринска Македония започнаха масово да крадат коне, да ги колят и да продават месото им като телешко. В Ихтиман пък бяха заловени мургави хитреци,  търгуващи с кучешко. И какво от това? Дошлите като обслужващ персонал на османските завоеватели цигани от племената Чандала се разположиха като господари върху земята на своите домакини. И като си помисля за колко кратко време според мерките на историята се развиха събитията. Последните орди на Чандала, подгонени от армиите на Чингис хан идват в Европа през XV век, а вече са на път да завладеят една от най-старите европейски държави. Благодарение закрилата на онези, към които ни внушават, че трябва да се стремим. Благодарение извратеното разбиране за човешки права и толерантност. Впрочем как стои въпросът с правата и толерантността в другите страни и по другите континенти?

През 1998 г. алжирски фундаменталисти избили около 200 души и ги хвърлили в кладенец. Сред избитите имало жени и пеленачета. Кръвожадното деяние не бе осъдено от "цивилизования" свят. Какво го е грижа светът, че диваците се избиват помежду си. Така ще бъде и у нас. Онези, към които ни учат, че трябва да проявяваме повече толерантност утре ще ни колят, а светът ще гледа спокойно. Някакви си там българи… През ноември 2000 г. Анке Ренард, специална пратеничка на белгийското министерство на външните работи дойде да ни пита дали е вярно, че полицията използва насилие /включително и насилие при самозащита!/ при залавяне на престъпници - цигани. Според госпожа Ренард, насилие можело да бъде използвано единствено срещу престъпници от фашистки етнически произход. Нещо повече, срещу такива индивиди насилието е просто задължително, дори когато не са извършили никакво престъпление. Гадното отношение към нас не е от вчера. По време на Мирната конференция в Париж през 1946 г. гръцкият външен министър Пипинелис предявява претенции за град Пловдив и целия Рило-Родопски край и заявява: "На Балканите има едно хищно племе, което трябва да бъде ликвидирано". Не съм чул някой европолитик да е протестирал срещу горните думи. Но щом светът /Разбирай САЩ и НАТО!/ е безразличен към нашия живот и нашата смърт, то трябва ли ние да се съобразяваме с неговото мнение? Или да си потърсим друг свят, по-справедлив и по-човечен.

Нека нашият справедлив гняв се превърне в оръжие!

"Ние ще възпяваме огромните тълпи…" - Филипо Маринети, "Манифест на футуризма"

Април 2000 г., в-к "Сега": "Българите - народът, който изчезва". Да, ние, българите изчезваме, а те неконтролирано се размножават, развъждат се като плъхове, като хлебарки. През октомври 1995 в Сливен учредиха циганска "Ромска национална партия". Целта е дебългаризиране и усилена циганизация, те се мислят за нация, на която е обещано да измести българската нация. Защото нацията в една държава е винаги една. Народности, етноси, малцинства може да има и повече, но нацията е една. По каква рецепта се извършва циганизацията на България? 21 Dec 00, der Brief von Eugene Kazarinov zu Mike Egorov bekommen war: "Биологията казва, че гените на белия човек са по-слаби от гените на цветнокожия. За какво говори това? За слабостта на белите гени. Бялата раса е еволюционираща, а другите, цветните раси вече са се изградили като специализирани такива. Не можеш да направиш черния по-лош, отколкото е, а е много лесно да развалиш белия. Негрите са по-страшна раса от белите и природните инстинкти при нея са значително по-силни. Само преди 20-30 години те откриха пролуки за заселването си в Европа и сега където и да погледнеш - негри. Като скакалци са, уж никъде ги няма, а после като се огледаш - те са навсякъде." Не е ли същото с нашенските цигани? Само допреди 15-20 години ги нямаше никакви, а сега не можем да се разминем по улиците от мургави тълпи. И как се държат мургавите, как се отблагодаряват на населението, което ги храни? През ноември 1991 г. двама цигани нападат младеж и девойка. Пребиват младежа, изнасилват девойката. После започват такива инквизиции, пред които бледнее средновековната инквизиция. Счупват й ребрата, изкъртват й зъбите, разкъсват й вътрешностите с кол, откъснат от близкото дърво. Садистите бяха заловени и осъдени. После високохуманният ни президент, дисидента-марксист Желю Желев благоволи да ги помилва. Вестник "Строго секретно", февруари 2001 г.: "Колкото по-силни са призивите за съгласие, толкова по-яростна ще бъде касапницата. Демокрацията можеше да оцелее, ако не бяха демократите. Ще дойде и нашето време, но надали ще ни намери. Властта в България има мания за преследване - преследва я народът. Народът в България ще победи само тогава, когато в изборите загубят всички партии." Ето - това последното най-много ми хареса.

ОГЛЕДАЛОТО НА ДЯВОЛА

"Живите имат над мъртвите огромна власт и почти неограничени възможности за експлоатация. Безболезнено ги сдобряват и скарват, издигат ги до небесата, спущат ги още по-дълбоко под земята, посмъртно ги строяват в редици и ги пущат да си вървят, защото мъртвите уста мълчат. За своите нужди живите понякога така осветляват и профилират миналото, че дори неговите актьори не биха го познали." - Иван Стамболич "Път към безпътицата"

"Казват ни, че никога България не е била по-добре. В какво отношение? Направиха живота ни непоносим - не можем да си посрещаме само разходите за транспорт, данъци и такси, а да не говорим за храна. Скоро и една "студена вода" няма да можем да изпием. Колкото и да е търпелив народът ни, обръчите вече се късат от пренатягане." - Борис Димовски, ноември 2001 г. Борис Димовски изглежда не знае, че политиците виждат действителността през огледалото на Дявола. Там грозното изглежда красиво, а красивото - грозно. От политиците не бива да чакаме не само добронамерени към нас дела. Ние не бива да ги слушаме когато ни говорят, защото техните думи никога няма да отговарят на нашата реалност. На реалността, в която сме принудени да живеем. Или по-точно да съществуваме. Да вегетираме. Да оцеляваме! Тоталитарното всевластие бе заменено от лъжедемократическо такова. Оглавена от паразити, властта си остана паразитна. Западните ни настойници работеха по следната формула: "Неограничените възможности на властта неизбежно довеждат в нея паразити. Но не се разработва механизъм за защита на човечеството от самоунищожителното паразитно влияние." - /Ант Рос "Живот и смърт, изворите на паразитизма"/ Като последни глупаци, ние се хванахме на въдицата. И още си висим на нея. Изолираха ни от опитите за преодоляване на Злото в други страни, внушиха ни, че от Русия ни дебне комунистическа зараза и същевременно ни инжектираха либерален СПИН. А може би щяхме да избегнем днешното окаяно състояние, ако вместо да зяпаме накъдето ни посочат, сами се бяхме огледали за ориентири. "Вътрешновидовият човешки паразитизъм - това е основната болест на човечеството." - /Ант Рос "Живот и смърт, изворите на паразитизма"/ Не комунизмът, той е мъртъв, умъртвен от своите собствени създатели; не тоталитарната държава, тя е толкова многолика, че на практика се превръща в абстракция - не следдесетоноемврийските плашила бяха главната опасност за нас и за България. Главната опасност бе паразитизмът. Ние позволихме той да ни издебне в гръб.

Ах, да - медиите. Защо не забият тревога, щом положението е така тежко, нали сега имаме свобода на печата? За каква свобода на словото ще ми говорят? Маргарита Михнева отиде да снима вилата на Михаил Михайлов, шеф на ботевградското РПУ и близък приятел на генерал-мафиор Васил Василев, шефа на Националната полиция. Не следващия ден уволниха Михнева от националната телевизия. За да подлъжат народа, известно време след ноември 1989 г. се радвахме на свободно слово. Лека-полека, къде с по-фини методи, къде по-грубо, свободното слово бе задушено. След 1994 година нашата независима преса бе поставена в твърде зависими обстоятелства. Спря "Либерален конгрес", спря "Нов ДЕН" /Черния ДЕН/, спря "Преди и сега"… И се стига дотам, че един собственик на вестник не знае предварително дали една статия, поръчана от самия него ще излезе в собственото му издание или не. Българските вестници бяха изместени от чужди такива, служещи на чужди интереси. Вестници, в които български е само езикът, и то с известни уговорки. Чужди вестници, издържани с нашите, български пари. Вярно, че те държат по-голямата част от рекламния пазар, но ако ние спрем да ги купуваме, рекламите ще секнат. Само че тая работа няма да стане. Българинът по навик, по традиция купува вестници ментета, на българина му е драго да го лъжат. И се дразни, ако му кажат истината. С електронните медии е същото. Правителствата вдигат цената на електричеството, на транспорта, на телефонните услуги. Нашата многонационална телевизия коментира увеличенията като излъчва репортаж от футболен мач между отборите на Горна Волта и Дахомей. А ние чакаме от тях да ни осведомят какво се случва и защо се случва. От казаното дотук излиза, че на медиите няма какво да се надяваме.

Останаха ветераните на Съпротивата, борците за справедливост. Какво и защо се случи с тях? Случи се същото, което се случваше с поборниците след Освобождението и с комунистите - радетели за истинска социална справедливост след 9 септември 1944 година. Ето пример. През 1919 година умира Бранислав Велешки, личният телохранител на Георги Сава Раковски. Семейството му нямало пари да го погребе. Преди това старият поборник дарил на Народната библиотека броевете на в-к "Дунавски лебед". После се принудил да продаде палтото на Раковски, обаче така и не получил никакви пари за него. Княз Фердинанд Сакскобурггота не се интересувал от българската история и от българските национални герои. Също като неговия внук Симеон днес. Хора, търкали наровете из родните затвори заради верността си към Цар и Отечество, днес няма какво да ядат. Мизерства дори един Хайг Пилигян, адвокатът на бедните, който се оказа твърде честен, за да се нареди в компанията на новите царедворци. Отношението към ветераните на всяка Съпротива не е от днес, то е стара традиция. С обяснението, че революциите изяждат децата си, правителствата сами се определят като човекоядни. А после имат наглостта да се сърдят, когато ги наричаме канибалдемократи.

КАКВО НИ ЧАКА

"Безкръвният преход за България означава да се престане с абсолютизирането на пазарната икономика, връщане към духовната култура като единствен спасителен път за страната ни и за света, и като абсолютно необходим балансьор на неизбежните и трагични деформации, които пазарната икономика носи и които вече виждаме." - Кубрат Томов

            Чака ни ликвидация, разтваряне, изчезване от историческата сцена, това е ясно. Ясно е, но не съвсем. Как ще се развият процесите, какви конкретни събития приближават?

В голямата си част българският народ гласува за НДСВ с надеждата, че най-сетне ще се тръгне към възстановяване на българското Царство и към възраждане на българската нация. Бе нужна по-малко от година за да разберем, че пак сме взели желаното за действително. Само че ние още сме живи и историята не е свършила. Какво ще се случи в близко бъдеще?

След като Царят обърна гръб на националната идея, враговете му решиха да се възползват от нея, като обърнат идеята срещу Царя. Подготвя се създаването на мощна националистическа партия в България. Наливат се много, ужасно много пари в това начинание. Няколко вестника и разни телевизии удрят в една и съща точка. Ударите се нанасят професионално, прецизно. Ситуацията донякъде напомня края на 1989 година. Тогава комунистическата върхушка ни извади извън играта, като създаде своя "антикомунистическа" опозиция и народът тръгна след нея. Нима пак ще се оставим да ни излъжат, нима сме забравили поуките от миналото?

Със сигурност можем да кажем, че такава партия е запланувана и значи ще се създаде. Тя ще бъде нещо много по-сериозно от разните ОПТ, ОКЗНИ, БНДП и други подобни абревиатури, които днес не говорят никому нищо. Работи се с познаване на материята и по всяка вероятност - с включване на доста знаещи и можещи личности. Работи се на едро! А знаете ли кой създава партията? Същите обесници, които преди половин век изтребиха цвета на българската нация. Същите интернационалисти, които развъдиха циганската напаст в Родината ни. Същите непримирими врагове на българския национализъм, които обявяваха за фашистка всяка българозащитна проява. Същите поклонници на Ваксберг, Максуел, Сорос и Бжежински. Същите отрицатели на хилядолетната ни история. Сега те са най-големите националисти и патриоти. Вярвате ли им? Ако ще им вярвате, вървете по дяволите, защото те именно там ще ви заведат. Ами парите, с какви пари се финансира гигантския замисъл? С процент от ограбените милиарди. С малък процент, даден като гаранция, че няма да се търси сметка заради големия грабеж. С нищожен процент от огромните суми, срещу които бе продадена България. И с процент от печалбите, получени чрез наркотрафик. Условието е все същото - отново отказ от търсене на сметка.

Подготовката е започнала не от днес или вчера. Още на 18 януари 2001 г. в сайта на Движение "Воини на Тангра" се появи следната забележка: "Започва негласно проучване на остатъците от обществено мнение за евентуалната реакция при сваляне правителството на НДСВ и предсрочни избори. Въпросът е коя партия би спечелила. Има ли значение кой кон ще спечели състезанието, при положение, че всички те идват от една конюшня?" В случая новият кон се вкарва, за да не остане състезанието без залози.

            Каква е крайната цел? Ура патриотизъм, развяване на знаменца, тук-там по някое убийство, сваляне на действащото правителство, държавен хаос, етническо напрежение и повод за НАТО-вска операция с крилати ракети и обеднен уран. После - тишина и спокойствие. Мъртвешка тишина и гробищно спокойствие.

            Какви са доказателствата? Доказателство е участието в заговора на лица като българофага Нансен Бехар или на служби като противобългарската НСС /излишно е да напомням, че това е старата Държавна сигурност/. Доказателство е участието на в-к "Строго секретно", контролиран от Любомир Шопов, сина на ген. Григор Шопов. Доказателство е активната роля на МВР, на ген. мафиор Васил Василев и на неговия заместник палковникът от КГБ Павлин Димитров. Доказателство е одобрението на такива организации като пламтящата от омраза към всичко българско "Шалом". От друга страна никой от искрените български националисти не е включен в играта. Отделът за борба със скинхедс си съществува, БНРП фактически е поставена извън закона, срещу нейния лидер д-р Иван Георгиев не са спрели провокациите, финансовият натиск и той продължава. Нещо повече, според заговорниците и нашето духовно движение за национално възраждане представлявало опасност за националната сигурност на България. А самият израз "Воини на Тангра" звучал твърде фашистки и хитлеристки за нежния слух на новите патриоти. Боже каква идиотщина! Само че именно на тази идиотщина ще повярва стадото, жалкият остатък от великия някога български народ. Ако все пак има нещо неясно, то е кой ще закопае последния българин. Защото нещата отиват именно натам. През 1995 г. Ерхан Калакър от турския генерален щаб препоръча, че за да бъде предотвратено евентуалното асимилиране на турското малцинство в Балканските държави, трябвало да се създаде обединителна брънка към мюсюлманската верига в Западна Тракия. Тази верига щяла да се разгърне с подялбата на Македония между Албания и Турция. Свидетели сме как прогнозата на турския офицер се осъществява точка по точка.

            Преживяхме и първата генерална репетиция - събитията в Столипиново. Циганите не си плащат сметките за ток. При натрупаните огромни дългове, те и да искат - пак не са в състояние да платят. Не само най-разумно, но и най-справедливо е дълговете да бъдат платени от партиите, които въпреки предупрежденията на "лошите националисти" цели 12 години играха с циганската карта. Партиите, които подстрекаваха мургавите да не плащат никакви сметки. Но не, резултатът няма да е справедливо и разумно уреждане на проблема, а предизвикване на определени събития. И тези събития в никакъв случай няма да са в интерес на българите. Спомняте ли си как след свалянето на Тодор Живков ни обещаха свобода и демокрация, а после ни отнеха и малкото, което имахме.

            Също като през 1989-90 година, и сега покрай измамниците тук-там ще се появи нещо истинско. Проф. Никола Алтънков, председател на Българския Национален Фронт, един доказан националист излезе с предложение да бъдат разблокирани един милиард долара от държавния резерв. Цялостната схема на предложението обхваща евроизация на българското стопанство и постепенно практическо излизане от смъртоносната хватка на валутния борд. Целта е прекратяване на икономическия геноцид срещу българската нация. И тогава лъженационалистите гракнаха. Така не можело, иначе не се правело… Гарваните искат мърша, гарваните не позволяват българинът да живее. Червените "родолюбци" казват: национализъм да, но при условие, че геноцидът продължи.

Съвсем накратко ще се спра върху метода за изтребление на нацията: парцелиране на народа, насаждане на вражда и взаимно недоверие между отделните професионални съсловия или регионални групи, като у всеки следващ "парцел" се създава илюзията, че съдбата на предишните не го засяга, че той ще успее да избегне тази участ. И така - до следващата обречена на изтребление порция българи. А изтребителите се закичиха с прозвището "националисти". Подведена от своя наказателен успех, БСП си въобрази, че нейното време се връща. И комунар-капиталистите се заеха с изграждането на нова сила, посредством която да си върнат цялата безконтролна и безразделна власт. Грешка! Поведението на червените пеликани връща само позабравената омраза. Лъжата може да успее временно, обаче във всички случаи крайният резултат ще е печален.

            Любопитен момент е митологията на измамниците. Няма как, ще трябва да се използват легендите на българския национализъм. Левски и Стамболов са недостатъчни, а Раковски се оказа нещо неудобен. Неподходящ е и Цар Борис ІІІ, войната е срещу неговия син. Налага се да се вземат примери от по-ново време. И те поставят паметна плоча за Илия Минев, подготвят издигането на негов паметник. Сега остава да умре и Иван Лазаров, та да поставят и на него паметник. Само че кой знае защо не прекратяват репресиите срещу малцината останали живи съратници на Минев и Лазаров. Да вземем един от тези хора - Петър Гогов. Прекрасен човек, образован, с висока култура, непоправим идеалист. За Гогов не се намира работа дори като чернофизически работник, не секват клеветите срещу него, помията продължава да се лее. Разбира се, утре ще признаят, че е олицетворявал съвестта на нацията. След като го уморят… В немилост са Стефан Вълков, Григор Симов, Коци Иванов, Николай Галев, Милчо Попов. Героите получават право на признание едва след тяхната смърт.

            Задава се поредната велика измама. Очакваме вашите предложения как да се справим с нея. Ако изобщо сме в състояние да се справим…

            Разпространихме горния материал някъде през март-април 2002 г. Той изигра донякъде своята роля. По инициатива на активистите от Движение "Воини на Тангра" Цветомир Йолов и Светослав Бързанов, на 18 май в Мадара основахме Съюз на патриотичните организации в България. Целта бе да се обединят малките, разпокъсани патриотични групички, които никнеха като гъби, но нямаха никаква координираност помежду си. За резултат е рано да говорим. Последва обаче и друго. Вестник "Строго секретно", който бе обявил създаването на партията-менте Български национален конгрес, изведнъж закри темата. Млъкна. Тук трябва да отворя скоби. Съвсем нямам нищо против онова, което пише вестник "Строго секретно", не изпитвам омраза и към неговия главен редактор Красимир Иванджийски. Но много се съмнявам, че ако допуснем от тази редакция да тръгне една нова националистическа сила, тя да воюва за българския национален интерес. Още по-малко вярвам, че ще обедини истинските, автентичните български националисти. Основание за съмнение ми дава присъствието на Любомир Шопов, сина на генерал Григор Шопов, който е сътрудник на Иванджийски. Още по-неприемливо е отношението на екипа на "Строго секретно" към привържениците на Българската национална идея. Те ги разделят на леви и десни. На такива, които безрезервно приемат налудничавата комунистическа теория за "единна социалистическа нация" от една страна, и привържениците на идеята за националната държава от друга. За вторите при Иванджийски място няма. "Непоръчани материали не използваме." Непоканени хора не приемаме. Странен национализъм, ако изобщо може да се говори за национализъм. Щом тези хора са искрени в онова, което твърдят, то нека дойдат при нас и да ни помагат. В противен случай не ни остава нищо друго, освен да ги смятаме за поредната измама. В прекалено много клопки попадахме ние, националистите през последните 12 години. Вече гледаме по-внимателно къде стъпваме. Толкова за Иванджийски и неговия вестник. Да се върнем при своята си работа. Макар и половинчати, макар и слаби, макар и доста под първоначалните ни очаквания, нашите действия все пак бяха способни да предизвикат едни събития и да неутрализират други. Значи ситуацията може би не е чак толкова безнадеждна, както се опитват да ни внушат.

"Да дойдем на себе си!"

"Историята не назначава и не уволнява своите избраници. Затова пък понякога съумява да ги премълчи за цял век." - Димитър Делян

Положението е тежко. Положението е непоносимо. Положението е направо отчайващо, но най-неразумният ход ще бъде ако вдигнем ръце и се предадем. Враговете ни само това чакат - да се откажем от Съпротива и те спокойно да доограбят каквото има за доограбване, после да доизтребят малкото останали българи и да предадат земята ни на други. Казват ми: "Нима българският народ не си предизвика сам съдбата? Нима и сега не проявява равнодушие и добичешко търпение? Заслужава ли си да се жертваме за този народ, за това тъпо племе?" За жалост са прави. Народът е и равнодушен, и търпението му е добичешко. От прекалено много хитрост, българите забравиха заветите на своите деди и взеха да затъпяват. От нация, да се превръщат в сган, в паплач. През март 2002 г. в Сливен убиха абитуриентката Елина Димитрова. Някакъв циганин я уби за лев и петдесет. Заловиха го след четири месеца. Преди и след това циганинът бе нападал и ограбвал много други жени. Една от тях - Петя Симеонова разказва, че при нападението, извършено посред бял ден и в централната част на града, никой не й се притекъл на помощ. "Стояха и наблюдаваха мълчаливо как ме нападат. Никой не помогна. Никой с нищо не показа, че му е жал за мен. Циганинът избяга." И сега, когато убиецът е ареста, неговата майка организира подписка в защита на сина си. Момчето било гладно, затова я убило. А майката на Елина пита: "Какво прави този изрод сред нас? Той и цялото му семейство получават помощи с парите от нашия джоб. Ние ли ще трябва да издържаме престъпниците?" Но в България със защита се ползват не жертвите, а убийците. Нищо чудно да оправдаят циганина. И българите отново ще мълчат. Отново ще се преструват, че нищо не се е случило, а ако нещо се е случило - то не ги засяга. Не нация, а гадна оскотяла сбирщина от егоистични получовеци - в това са се превърнали българите. Но какво да правим, като и ние сме българи? Ние сме част именно от този великотърпелив, муден, равнодушен народ. Част сме от сганта, от паплачта, от племето. Или ще избавим целия народ, или ще споделим съдбата му. Друга възможност няма. Вече няма. След 1989 г. не проявихме достатъчно воля и прозорливост. Впуснахме се в дребни междуособици, в отмъщения заради речени и казани думи. Тоя бил такъв, оня бил инакъв… Пропуснахме голямата възможност, дадена ни от Историята и сега се налага да плащаме. С лихвите!

Из възвание на БНРП от декември 1990 г.: "Ако искате да останете свободни, да защитите собствените си домове, да спасите живота на синовете си и честта да дъщерите си, застанете под знамената на националните сили. Това е ваш свещен дълг, дълг към Майка България!" Ами! Демокрация, път към Европа, модерни партии, основни сили, приватизация, световно обществено мнение, НАТО… Ето ви демокрация, ето ви Европа - яжте ги, купете си нещо с тях! А като дойде НАТО / ако не попречим да дойде/, тогава съвсем ще се чудите какво да ядете. В-к "Строго секретно", ноември 2001 г.: "Трагичното за България е, че всички режими след 10 ноември 1989 г. унищожаваха и продължават да унищожават България. Заради това трябва да бъдат елиминирани. Издържате ги вие, с плащаните от вас данъци. Какво получавате? Нищо. Къде отиват парите ви? И защо въобще им ги давате? Ако престанете да им ги давате, те ще ревнат - неподчинение. Какво? На шепа бандити и национални предатели, които вие издържате? България трябва да бъде върната на българите." Каква е ситуацията с народното доверие през 2000 година според представително изследване на "Медиана"? "47% от анкетираните смятат, че няма държавна институция, към която могат да се обърнат и да получат помощ, ако изпаднат в крайна нужда. 85% от хората смята, че държавата няма да им помогне, ако в резултат на пожар или друго бедствие загубят всичко, което имат. На въпроса "Ако изпаднете в крайна мизерия, държавата ще се погрижи ли децата ви да бъдат нахранени?", 82% отговарят отрицателно." От всичко казано дотук става ясно, че България вече не принадлежи на българите, защото така иска големия Брат, чичо Сам, самозабравилите се Съединени щати. И естествено е да атакуват национализма като пречка към постигане на техните егоистични цели. Само че нас интересите на Америка не ни интересуват. Ние се грижим за интересите на България.

Разбрахме, че американците искат да изтрият от нашето съзнание самото понятие "национализъм". А как се отнасят те към техния, към американския национализъм? "Крайно време е да бъдем обладани от онази необятна духовна житейска сила, която се нарича национализъм. Заблудените днес интелектуалци правят опит да заклеймят национализма като грях спрямо човечеството. Те се опитват да ни втълпят, че думата "национализъм" е израз на подлост, на позор. Те обаче не схващат, че духът на национализма е изблик из творческите дълбини на човешката душа." - Хърбърт Хувър, президент на САЩ, 24 юни 1954 г., Чикаго. Виждате ли, достатъчно е да последваме съветите, които те дават на своя собствен народ, за да си дойдат нещата на място. Какво постигнахме като следвахме досегашните им демократично-либерални съвети? Несметни пълчища паразити опоскват българската земя с благословията на криминализирана политическа върхушка. Така била демократично, така било либерално, така искала демократична Америка, такива били условията на демократична Европа, а ние, нали знаете - сме за демокрация. Не, не знаем. И изобщо не сме за демокрация. Ние не сме за такава демокрация. Ние сме за необятната духовна житейска сила, наречена национализъм.

Опити за преодоляване на Злото е имало неведнъж. Защо нито един не успя? Ами защото или всичко се свеждаше до пожелателни заклинания /"да се направи, да се организира, да се създаде, да се пресече, да се сложи край…"/ или някой пореден мераклия се опитваше да яхне нуждата от национално Движение и върху него да влезе в парламента. Така през март 2000 г. предложиха на д-р Иван Георгиев БНРП да се саморазтури и да отстъпи нейните структури на някаква още несъздадена, но вече много мощна нова сила. Щуротии на поразия! Да се направи - от кого; да се организира - какво; да се създаде - как; да се пресече, да се сложи крой - по какъв начин? Кой да действа и как да действа - това са въпросите.

Да действа всеки, който смята себе си за българин и милее за Българското. Действията могат да бъдат два вида - индивидуални и политически. Към индивидуалните действия спада отношението към враговете на България. Нека националистите работодатели не ги приемат на работа. и обратно - никой националист да не търси услуга от българофоби. Нека не пазарува от тях, нека дори не разговаря с такива. Нека ги изолира от себе си, от своето семейство, от своя приятелски кръг. Нека не им позволяваме да влизат между нас и да ни разлагат. И нека ние не влизаме между тях, нека видим на какво са способни, ако не им помагаме. Никога нищо не им давайте. И не вземайте нищо тяхно. Медиите понякога крият противобългарските прояви. Наш дълг е да разгласяваме какво се върши из България и кой го върши. Пишете по вестници, пишете писма, създавайте Интернет страници. Нашите хора трябва винаги да бъдат информирани. Обединявайте се по роднинска линия, по приятелска линия, по групи - за защита на своите интереси. Никой отвън няма да ви защити, ако сами не се защитавате. Помагайте си един на друг в беда - вижте ги тях колко са задружни. Взаимопомощ между българските родолюбци. Когато един от нас е в трудно положение, дълг на останалите е, да му подадат ръка.  Недопускане на външни лица във вътрешните дела. Външните не бива да знаят не само какво точно вършим, но и защо го вършим - най-голямата наша тайна е нашият начин на мислене. Едновременно с това трябва да се пазим от наказуеми по закон действия. Един от главните фактори на нашата неуязвимост е формалното спазване на законите, при все, че тези закони са създадени да работят против интересите на българската нация. Разрешавайте вътрешните си противоречия в тесен кръг - нима и те не правят същото. Не вярвайте на съд, не вярвайте на Прокуратура, не вярвайте на полиция - правозащитните и правораздавателни органи са инструменти на властта, а днешната власт е противобългарска. "Българи, вие сте в капан" - тръби "24 часа"от 15 юли 2002 г. Вярно е. С мазните си приказки за демокрация и Обединена Европа, политиците ни натикаха в капан, от който трудна се излиза. Да продължим да им вярваме, значи да се донатикаме в капана. С пазителите на закона е същото. Не се подвеждайте от наличието на честни хора в службите - те в крайна сметка ще се подчинят на заповедите, приятелството остава на заден план. Създавайте свободни от държавна и чуждестранна намеса икономически зони. Тук сме на едно мнение с "Гражданин без име, възраст и местожителство", представил се по този начин във вестникарско интервю от 2 септември 1994 г.: "Нямам мнение, не работя с правителството и то не ме интересува. Може и без правителство. Хората сами се оправят." Щом някои могат поединично, значи още по-добре, по-успешно ще се справим ако се превърнем в организирана сила. Неплащане на данъци - постъпленията от данъците отиват за издръжката на паразити и за дообогатяване на продажния политически "елит". Може да се изброява още много. Моята задача бе да дам посоката, а не да формулирам всичко до последната подробност. Вие имате собствени мозъци - използвайте ги по предназначение.

            Липсата на достатъчно опит е причина някои иначе много свестни момчета да допускат трудно простими грешки. Една от тези грешки с огромни последици е разграничаването. Враговете ни много обичат да подтикват към разграничения. Нашите хора като истински глупаци не усещат, че ги пързалят и се хващат на стария трик. Всеки път. Разграничават се от шовинизма. Разграничават се от расизма, от нацизма, докато накрая започнат да се разграничават и от национализма. И от самите себе си. Разграниченията започват с невинни уж въпроси. "Какво мислите за скинхедс?" - например. Нашият малоумник започва да се обяснява, че видите ли той не е скин /което личи от километър и не е нужно да се доказва/, че не одобрява хулиганските действия на скиновете и други подобни малоумщини. Как според мен трябва да протече един подобен разговор?

            Оглеждате се и установявате, че наоколо няма скинове. Защо да говорим за хора, които не са тук? Въпросите стават по-настойчиви. "И все пак? Проявите на насилие… Техен идол е Хитлер… Те са расисти, те твърдят, че се фашисти…" Чакайте. По ред на номерата. Проявите на насилие… Покажете ми партия или организация, на която никой от членовете никога и при никакви обстоятелства не е прибягвал до насилие. В това число и Светият Синод, напоследък поповете започнаха да се избиват помежду си. Което при бръснатите глави още не се е случвало. Фактите сочат, че по отношение на насилието скинхедс дори могат да служат за пример на останалите. Никой скин не е убил циганин, за да го ограби. Никой скин не е изнасилил циганка. Никой скин не продава наркотици и не трови децата на България. Може да не са идеални, може да не са светци, но при сравняване с останалите, скинхедс изпъкват като по-морални и по-чисти. Ах, да - Хитлер. По мои сведения никой измежду скиновете не се е познавал лично с Адолф Хитлер. Какво? Обичали го? Нищо подобно - те обичат само жени. Ако някой си пада по мъже, той просто не може да бъде скин. "Да, ама скинхедс са расисти!" Ако да твърдиш, че на Земята съществуват различни човешки раси и  техните разлики са биологична даденост е расизъм, то най-големите расисти трябва да се намират в Академията на науките. "Но скиновете на всичко отгоре са и фашисти" - не мирясва вашият опонент. Уведомявате го, че не владеете чужди езици и най-учтиво го молите да ви обясни на български какво е това "фашизъм". Той, разбира се няма да може, и с това вие сте спечелили още една победа. Разграничите ли се, започнете ли да обяснявате, че не споделяте идеите на скиновете, победителят ще бъде той. Аз например категорично не харесвам музиката, която слуша моята дъщеря, а тя от своя страна не харесва моята музика. Несъвпадението във вкусовете нима е основание да се разграничим? "Ама защо скинхедс си бръснат главите?" Защото гледат от Слави Трифонов. И от Владимир Маяковски. Тук вашият събеседник си тръгва ядосан. А вие всъщност сте използвали неговата собствена тактика. Кой цигански лидер се разграничи от Зрънковите? Кой евреин се разграничи от Гад Зееви? Нима БСП се разграничават от разните БСДП-та, Нови Левици и останалите групировки с марксическа ориентация? Разграниченията разделят хората. Нашата цел е обединение и единодействие. И не бива да забравяме, че макар и претърпели неуспех, макар и отслабени или дори разгромени, националистическите групировки, партии и организации дадоха своя принос към Делото. Дадоха скъпи жертви. Ние не можем ей така, с лека ръка да отхвърлим ветераните и страдалците и да тръгнем да си търсим нови хора. Ами в такъв случай да си потърсим и нов народ? Всички заедно, без високомерие, без натякване за грешки и пропуски, без надменно наставничество. Всички заедно към победата или поединично към гибелта. Щем или нещем - това е положението.

С политическите действия е малко по-сложно. Имаше десетки, ако не стотици опити за обединение. Всички те се провалиха. Къде ни е грешката, какво не сме опитали? Досега се тръгваше отгоре-надолу. Преговаряха лидерите. Ами като не могат лидерите да се споразумеят, тогава нека ние "отдолу" опитаме. Сбирки, съвместни прояви, съдействие при възникването на един или друг проблем. Целта е нашите хора да се опознаят. Да се сприятелят. Да почувстват, че са едно, че се стремят към една и съща цел. Ще търсим връзки с честните хора от БДФ, от ВМРО, от СБНЛ. От всички възможни организации и партии, където те са влизали, защото са ги смятали за националистически и българозащитни. Ако се наложи, ще прощаваме стари заблуди и пропуски. Разбира се, при спазването на определени принципи. Трябва да се прощава, не може без да се прощава, но прошката се заплаща с намалено доверие към опростения. Доверието се губи, доверието се възвръща. Важното е редиците ни да се множат. Силите ни да укрепват. Глупаво е да страним и от личности, несподелящи напълно нашите идеи. Хората се променят. Променят и идеите си. Важното е да са честни и искрени. Да ни помагат. Ама тоя бил някога комунист, ама оня навремето бил седесар… Какво от това? "Много илюзии рухнаха през живота ми. Една от най-болезнените беше вярата в комунизма. Сега рухна и последната ми илюзия - вярата в демокрацията." - Недялко Йорданов, 12 февруари 1999 г. Когато рухва вярата у хората, нашата задача е да им дадем нова вяра. Да посочим новите пътища и начините за придвижване по тях. Наш дълг е да накараме българите да се почувстват като един народ, като едно племе. Да проумеят, че нищо не ги разделя, че нищо не бива да ги разделя. Тогава и лидерите ще склонят да направят съюз. Съюз на националните сили. Първото стъпало, от което толкова пъти се препъвахме, най-сетне ще бъде прекрачено. А по-нататък каквото сабя покаже.

"Патриотизмът и национализмът вървят към сблъсък с капитализма заради простата причина, че нацията - като такава - е дефинирана от капитала като зона за грабеж. С други думи нацията може или да капитулира пред капитала, или да влезе в битка с него." - признават и други. Капитулацията на практика значи да се оставим на милостта на мургавите глутници по волята на международния капитал. Капитулацията значи сигурна смърт. Съпротивата дава поне минимална възможност за оцеляване. Нека използваме тази възможност, колкото малка и да е тя. "Можете да успеете в своята атака само ако атакувате местата, които не са защитавани" - съветва китайският философ Сун Цзи. Ние атакуваме Истината и Справедливостта. Тях днес никой не ги защитава. Вярваме, че ще успеем.

България е под робство и българите се разделихме на роби и надзиратели. Свободни българи вече няма. Ние, националистите, също сме роби. Но с отказа да се подчиним на противобългарската колониална власт ние преставаме да бъдем нейни роби. Превръщаме се в роби на българската Идея, роби на своите мечти, роби на Свободата! Ще мине време и ще питат за морала и чувството ни за дълг пред днешните съдбоносни дни. Отговорът зависи от нашите действия. Или от бездействието ни.

Ангел Грънчаров - Елтимир

Движение "Воини на Тангра"

28 юли 2002 г.