Еньовден в Лилково(Лелково)
| Еньовден в село Лилково
(Извлечения от книгата на Ангел Личков, “Лилково – Вихри, Веди, Влъхви” , стр. 168-177)
ЕНЬОВДЕН - 24. VI.
Вечерта срещу този празник момите и невестите от Лилково виели по една китка за всеки член от семейството, след това ги вързвали с червен конец в общ букет. Задължително било в китките на мъжете да се слага житен клас и еньовика. В китката на жените, не е трябвало да има от тези атрибути.
Събирането на цветята за еньовата китка ставало през деня, а на връщане от ливадите и поляните, откъдето събирали цветята, момите
донасяли и "ненапита" вода от гората. От тази вода те наливали до половината в едно дървено корито, после нареждали вътре плътно една до друга китките и ги покривали с червена престилка. Върху престилката поставяли две трендафилови клонки - съединени в едно чрез провирането им през сребърен пръстен..През цялото време, докато се извършвали тези обрядни действия, момите пеели еньовски песни.
Майка, Марийка, плетеш от ляво рамо до дясно. Баща й на стол седеше, сребърна чаша държеше, червено вино пиеше. Какну йе плитка плетяла с люта йе клетва кълняла: - Щерко, Марийке, Марийке! За тебе чума нема ли, за тебе сипка нема ли -сипкана да те осипе, лицено да ти погрозни; чумана да те чумоса, снагана да ти прекорши.
168
Съхранен е спомен за стар обичай в Лилково , разказван от осведомителите Георги Ангъчев и Велика Личкова и двамата от село Лилково (121,155)
На 23 юни, ден преди празника Еньовден , група девойки се събирали, и отивали, та преспивали на “гола поляна в местността Рай дол. На сутринта тези от девойките, които имали знак в косите си, оставали, а останалите се завръщали в Лилково, още преди изгрев Слънце. За специален знак, оставен в косите на девойките, се смятало: иглички, долетели и вплели се в косите от съседните ели и борове., зелени клончета, цветчета от цветята наоколо или цели цветни пъпки.
Всички девойки, включително и тези, които трябвало да се завръщат в селото, се окъпвали в росата на ливадата, след, което избраните от тях, се хващали на “лудо хоро” и така – до късно следобед.
Ергени дебнели отдалеч, това моминско преспиване, но никой не смеел да се приближи, тъй като девойките имали брадви и всеки нахалник могъл да бъде ритуално съсечен и то съвсем безнаказано.
Само овчари слизали от планината и били допускани, ако могат да свирят с кавал и гайда на девойките.
Подир обяд девойките избирали една от тях за “царица” на групата и с разплетени коси - с венци на галвите, като пеели и се провиквали, потегляли към Лилково. В края на селото, те заобикаляли в кръг, големият Явор в Долната махала и продължавали да пеят обедната песен:
Ой, Яворе, зелен Яворе,
като раснеш нанагоре, нанагоре,
нависоко, нависоко - на Барчина,
не видя ли в Рае доле, в Рае доле –
на поляна, на поляна - малки моми:
малки моми цвете брали,
цвете брали и заспали,
та ги буди и разбуди руса мома - горска Дева,
горска Дева - самодива, "лудо хоро" заиграли,
"лудо хоро" в Рае доле - хоро води сама Дева, сама Дева - самовила, хем го води, хем го кърши и нах ляво, и нах дясно. Ой, Яворе, зелен Яворе!
Кажи, разкажи, Яворе: руса мома - горска Дева, де ще моминки йотведе - дали при млади йунаци, на седейки, хора, игри, дали при змейове и върколаци в тъмни вирове и пещери.../156/.
После тръгвали по селото и при всяка порта се спирали и ако ги поканели, влизали в двора и там, докато едни пеели, други играели, “царицата” подарявала на къщата китка цъфнали горски растения, които през този ден имали голяма лековита сила. Такава лековита и магическа сила имала и водата, налята от изворите през този ден.
Танците и песните на девойките имали очистителна и магическа сила. Те носели дъжд и вода по нивите на стопаните, топлина и светлина край домашните огнища, високи добиви от нивите и много приплоди от животните.
Понякога, девойките вместо в Рай дол, отивали в местността Жажовица, където извършвали същите ритуални действия.
|
|
|