"Как станах хайдутин", Панайот Хитов, изд.1982 г.
| Из "Как станах хайдутин", Панайот Хитов
" Преди да захвана да описвам моето напущане на дома си и отиването ми хайдутин по горите, ще опиша още малко как ходеха и какво правеха турските разбойнически чети.
Някой си гяур Алия от айтоските села в продължение на 7 или 8 години направи толкоз убийства и обири, все на българи, евреи и ерменци, че беше запрял движението по пътищата. Турската полиция го опрости и го направи бюлюкбашия — кърсердар, тоест чиновник, който да пази населението от други чети.
Тъй също Мустан бюлюкбаши беше опростен и назначен чиновник — кърсердарин, уж да пази хората от хайдутите.
Двамата братя от Белелика по име Али бюлюкбаши и брат му Тойче Ахмед, след като много години ходеха по обир, бяха опростени и се преселиха да живеят в гр. Сливен, назначени на службата „бюлюкбашии“. Много бели направи и Мустафа Шибилията — турски циганин, който подкупваше карнобатския турски управител със по 100—200 турски лири да го уж гони, но да го не намира. В продължение на 8—10 години населението от Бургас до Сливен, в Котел и Елена кански виеха. Като чуеха името „Шибилията“, секи трепереше. Няколко пъти залавяха Шибилията — Мустафа и го караха в Едирне, но той пак избягваше и пак ходеше да обира и безчести. Хората отиваха жътва да жънат, а той с другарите си — в село. Щом се върнат вечерта, излавя ги, обира ги в дома им и ги изколва. Ако ще тръгне някой търговец по работа, то неговите съдружници (на Шибилията) ще му сторят известие, че тоя или онзи ще отива по търговия и ще мине по еди кой си път. Така циганинът беше събрал голямо богатство. Най-сетне турците го опростиха, дойде си той в село Градец и захвана да живее като голям човек, ага и юнак. И заповяда, дето имаше козари в околните села, всеки да му прати по 5 или 10 кози — като на ага, та и той да има кози в гората. И бедните козари дават; кой смее да не прати и да не даде? Ако не даде, още на другия ден ще е заклан. На това отгоре циганинът Мустафа взе една българка за жена от същото село градец, а именно на тогавашния кмет Върбан Чорбаджи сестра му по име Жен- да. Тя имала мъж, но тъй като е бил, види се, някоя баба, и е нямал юначно сърце да убие или жена си, или циганина — отказал се от жена си Женда, и циганинът Мустафа я обнизва със турски жълтици — махмудии. И село Градец търпеше да гледа това понижение, нанесено от един турски циганин! Не мога да откажа, че циганинът не беше юнак. Аз го видях веднаж, като беше в Сливен в затвора, и не можах да позная и да кажа, че този човек —. едър, бял, висок, със широки плещи е циганин. Само че циганинът се уяде и хвана да се хвали, че на сливенския султан за големите конаци той, Мустафа, му дал парите. Че на еди кой си чиновник това и това му бил дал. По таз проста причина турците пратиха един ямболски бюлюкбашия тайно да заварди пътя от село Градец за село Каябаш и след туй проваждат друг един турчин да иде в Градец, за да каже на Шибилиолу Мустафа, че го чакат някои негови другари, за да направят един богат обир, но без него не щели да могат да го извършат. И Мустафа се въоружава, възсяда коня и тръгва от Градец. Преди да измине половин час разстояние, изгърмяват пушките на онез, които били завардили пътя. Тъй убиха циганина. Ето, читателят ще може да си състави и образ (понятие), какви времена са биле от 1845 година до 1855/56-та по нашите места."
|
|
|