Смърт в името на Живота Като житно зърно, умиращо в земята, за да се роди отново е Тенгрианският воин. Напразни са заплахите на невежите ни врагове, те не познават основите на свещената Българска вяра. Те могат всичко да извършат, могат да ни подложат на всякакви изпитания, но никога няма да ни победят! През последните десет години България видя всякакви крайни лозунги. Крещеше се какво ли не, отправяха се какви ли не искания и заплахи. Крясъците бяха съпроводени от снизходителното подхилване на службите за сигурност. Злото никога не се е бояло от проявите на примитивно насилие. “Гледам ги, чета ги и не мога да проумея какво предизвика тази паника сред ченгетата. Бяха се разлютили като оси.” - рече един от нашите. Имаше на какво да се учудва. Новите листовки бяха съвсем умерени, нямаше закани, не се призоваваше към масови убийства. Позивите приканваха към едно - към закрила на Българския дом. Към ред и сигурност, към спокойствие и безопасност. Нека поразмислим. Георги Гелеменов изрече далеч по-остри фрази, но него не го закачат, а нас ни арестуваха. По адрес на Румен Воденичаров се каза само едно “националсоциалист” и толкова. Опасни се оказахме ние, изповядащите една форма на умерен, градивен национализъм. Наистина ли сме най-опасните и за кого? Враговете ни искат да изопачат представата за нас. Те се опитват да ни обрисуват с отблъскващи, уродливи лица. Според сатанинския план национализмът не бива да привлича хората. Измъченият работник, ограбеният селянин, съсипаният от непосилни данъци частен предприемач, унизеният интелигент - те трябва да мразят националиста, своя естествен закрилник. Стремежът на враговете ни е да лишат България от закрила. И все пак: целият народ не може да бъде заблуден. Национализмът не е учение, нито програма, а чувство, залегнало дълбоко в човешката душа. Тогава българомразците прибягват до следващия си пъклен ход. За националисти биват обявени комунистите. Каква отвратителна низост! За националисти биват обявени най-заклетите врагове на всички нации - безотечествениците интернационалисти. После пък сътвориха едно милиционерско-търговско недоразумение, дадоха му свещеното име ВМРО и му наредиха то да представлява българския национализъм. В днешното измамно време обрекоха истината на смърт, навсякъде властва лъжа. Но лъжата води до пропастта на унищожението, а ние искаме да живеем! Твърдят, че сме разпалвали вражди на етническа основа, че сме предивиквали изблици на расова ненавист, че взаимната нетърпимост и подозрителност между лица с различно народностно самосъзнание била причинена от нас. Лъжат, отново лъжат! Омраза наистина съществува, но нейният първоизточник не сме ние. Омразата бе разпалена от силите, допуснали България да стане небезопасна за Българина. Нима можем да гледаме равнодушно как в Родината ни някой е преследван само затова, че е Българин? Нима можем да стоим безучастно, когато виждаме как невинни хора са грабени и пребивани само затова, че са се родили Българи, затова, че се чувстват Българи и мислят като Българи? Къде са “правозащитниците”, за да видят расизма на противобългарите, толериран от чужди, враждебни на България сили? Не, търпимостта към омразата и престъпността не е толерантност. Тя е предателство! Ние, воините на Тангра не можем да бъдем предатели, не искаме да бъдем предатели. И ако ни съдят, нека присъдата да бъде за отказ от предателство. Истината и справедливостта са на наша страна, затова пред съд едва ли ще посмеят да ни изправят. Те явно съзнават нашето морално превъзходство, затова пряко или с помощта на подставени лица използваха своята последна заплаха: смърт! Нека така да бъде. Но кога истинският Тенгрианин се е страхувал от смъртта? Аз ви казвам: нашата борба, това е Бъдещето, което творим, времето и пространството, изпълвано с нашите идеи, Отечеството, на което вдъхваме нов живот. От Древните вечни Писания знаем, че смъртта на твореца не умъртвява сътворената от него идея, а й придава неподозирана мощ. Човек вгражда себе си в своята мисъл, напуска земния свят, и тогава тя, мисълта започва да живее свой собствен живот, нейното по-нататъшно съществуване започва да зависи от вложената вътрешна сила. Ето как враговете ни допуснаха най-голямата грешка, която бяха в състояние да допуснат. Те обявиха нашите текстове, нашите изстрадани писания за най-забраненото четиво и с това предизвикаха небивал интерес към тях. Как отсега ще се борят с легендата, видяла бял свят с тяхна помощ? Човек дори добре да живее умира и друг се ражда, но воинът, принесъл се в жертва в името на неродените - той живее вечно! Неговата смърт осветява стремежите на племето, потомците биват озарени от саможертвата на падналия за тях воин, готови са да последват примера му. Честит е бранителят на своя народ, загинал в името на Живота. Проклет е предателят, живял в името на Смъртта. България ще пребъде, тя е пазена от сенките на своите мъртви рожби, умрелите за нея я изпълват с духа на Тангра, с волята за Свобода и устрема към Победа. Чрез тях България сломява пречките по великия си път и се устремява напред - през вековете! 1999 година
|
