Из "Скрижалите на Тот атланта"
| “И тогаз събрах аз своите хора
И влязох във великия кораб на Господ
И тръгнахме към утрото
Тъмнината се разтвори над Храма
С внезапно появилите се над него води
Изчезна от Земята, До определеното време
Великият Храм
Бързо се носехме насреща към утринното слънце,
Докато не се появи земя под нас
Земята на децата на Кхем
Неистови, ни посрещнаха с тояги и копия, потопени в гняв
Да ни погубят всички до един, синовете на Атлантида,
Вдигнах аз жезъла си и насочих лъч
Та станаха те неподвижни като каменна гора
И се обърнах към тях с мирен глас
И им показах мощта на Атлантида
И им казах, че ние сме децата на Слънцето и неговите посланници...”
В древна Атлантида имаше светлина. Да, мрак също. Скрит бе той във всичко. Паднаха от светлината в мрака, някои от онези, които се бяха издигнали на висоти сред човеците. Възгордяха се поради своите познания, гордееха се със своето място сред хората. Дълбоко се ровеха в забраненото, отвориха вратата, която водеше надолу. Искаха да добият още познания, но искаха да ги донесат горе отдолу. Онзи, който се спуска надолу трябва да има равновесие, иначе е ограничен от липсата на нашата Светлина. Онези отвориха чрез познанията си забранени за хората пътища. Но в своя Храм всевиждащият Обитател лежеше в своето Агванти, чрeз което душата му свободно се скиташе из Атлантида. Видя как атлантите с магията си отварят вратата, която щеше да донесе голяма злочестина на Земята. Тогава душата му бързо побягна обратно в тялото Му. Изправи се Той от свoето Агванти. Повика Тримата могъщи вестители. Даде заповеди, които срутиха света.
Бързо се спусна Обитателят дълбоко под земната кора в Залите на Аменти. После призова силите, които владееха Седмината Господари; промени равновесието на Земята. Атлантида потъна надолу сред черните вълни.
Разби вратата, която беше отворена; разби портата, която водеше надолу. Всички острови бяха разрушени, с изключение на Унал и част от острова на синовете на Обитателя. Запази ги Той, за да бъдат Учители, Светлина по пътеката на родените по-късно. Светлина за по-малките деца на човеците.
След това повика мен и даде ми заповеди какво да направя, казвайки:
- Вземи о, Тот цялата твоя мъдрост, вземи всичките си ръкописи. Вземи цялата си магия. Тръгни си и запази ръкописите до времето, когато Светилината се увеличи сред хората. Ти трябва дa бъдеш светлина през вековете, скрита, но въпреки това откривана от посветените хора. Над цялата Земя ти давaме власт Ние, но сме свободни да я дадем или отнемем. Събреи сега синовете атлантски. Вземи ги и избягайте при хората от скaлните пещери. Отлети до страната на Децата на Кхем. Пoсле събрах аз синовете атлантски. На космически кораб качих всичките си ръкописи от потъналата Атлантида. Събрах всичките си сили, многото си инструменти с могъща магия.
- След това се издигнахме нагоре върху крилете на утринта. Издигнахме се високо над Храма, оставяйки зад нас тримата и Обитателя, дълбоко в залите под Храма. Надолу под вълните потъна големият Храм, затваряйки Пътя към Bластелините на Циклите. Но винаги за онзи, който има знания, щe бъдe отворен пътят към Аменти. После бързо побягнахме върху крилете на утринта, побягнахме към земята на децата на Кхем. Там с моята сила победих ги и управлявах и издигнах аз до Светлината децата на Кхем.
Тот се е родил около 20 000 години преди потъването на Атлaнтида. Тъй като, обаче бил дал обет да извърши определена работа, той не заминал, както останалите, постигнали Първото просветление. Тези, които били с него в младостта му, заминали на Венера, а на тяхно място дошла вълна от съзнание от Марс. На носените тази вълна от съзнание не трябвало да се доверяват научните знания и мъдрост на техните предшественици – атлантите, защото те биха ги употребили за зло.
Обитателят произнесъл Словото на Силите, което било чуто от Властелините на циклите в Аменти и те коригирали равновесието на Земята по нови канали, което предизвикало потъването на сушата и унищожаването на цялата придобита наука и мъдрост. Това знание, макар и нищожно в сравнение със знанията на Децата на светлината, все пак било твърде голямо, за да бъде оставено в ръцете на неразвити същества.
Цветето на живота се намира не в цветето на огъня на живота, а в пирамидата на студения огън, която управлява равновесието на Земята
|
|
|