indeximage

Падането на Волжcка България и град Биляр

В центъра на Биляр се е намирала огромна цитадела. Площадът и е достигал до 60 хектара. До него са се полагали каменни къщи, където са живели царското семейство и приближените му.
Най-големия разцвет Биляр достига в началото на 13 век: каменните и кирпични сгради се подгрявали с подземна система за отопление (както в Плиска и Преслав, б.ред.), а сградите са били с остъклени прозорци. В Средновековието остъклението било голяма рядкост. В Биляр светлозеленото и светлосиньото стекло са го варили и издували редом до строежите.

Руските летопосци наричали града “Великия град Биляр”. Тук са живели металурзи, ковчи, ювелири, шивачи и всякакви други занаятчии. По времето на глада в Русия рез 1024 и 1229 г. Богатият български град оказвал хумнитарна помощ с продукти на гладуващите руски градове и княжества...
В Биляр са се събирали туърговските пътища от Иран, Русия, Каваказ и Византия, както и от Севера – Земята на Мрака. Пистигащите търговци отдалеко се настанявали в страноприемници. Развалините на една от тях се е съхранила до наши дни. Някога са били двуетажни и имали централно отопление. Но през 1236 г. , както и много други с
здания са разрушени от монголските нашественици.

Биляр, както и другите укрепени градове на Волжcка България, е послужил като буфер срещу силата, която се надигала против Русия (както България за Европа при турското нашествие, б.ред.). Огромният, добре укрепен град след монголската обсада бил превзет, ограбен и разрушен. Според очевидци, “в течение на няколко дни монголите не оставили от града нищо, освен името”. Така загинал един от най-големите и развити градове на Волжка България, както и в средновековния свят като цяло.

Градът е загинал, но богатата история остава. От 1967 в Биляр актино се водят разкопки (с идването на власт на Леонид Брежнев, който е от Набережни Челни – Волжcка България, б.ред). Находките са толкова много, че останки от българска глинена посуда от 13 век може да се съберат от изораното колхозно поле.
С падането на Биляр е свързана една легенда. По времето на нашествието на Батий, 40 български девойки построили на върха на планината крепост, където се отбранявали от враговете (както българките в Калиакра, б.ред.). Когато паднала крепостта монголите започнали да закопават живи смелите жени-воини. Но те се превърнали в птици и отлетели. От този момент тези места се считат за свещенни както от мюсюлманите и православните, така и от тангрианите. Те считат за свещен ключа, биещ под планините (смисълът на това изречение е неразбираемо поради превода, б.ред. ). А на върха Ху-Джелар-Тау – планината на защитничките - в основата на стар дъб се поклоняват на древния езически бог, господаря на Небето Тангра, като оставяли на клонките на дървото връзки с пожелания. Тук на свещенните места на Ху Джалар-Тау, никога не са правени разкопки. Според поверието, в тази земя са погребвали светите хора. И от мястото на технитя могили се открива прекрасния вид на долината, в която е бил удивителния град Биляр...