Дъбът на Тангра
| ...
"(59) И двамата знаели, че докато
в българския народ има 7 племена,
никой не ще може
да го погуби.
(60) Затова старият кам
тутакси отишъл при царя
и казал на Аслан:
“Не приемай племето на Макай.
(61) Тъжна песен
свирят струните
на моя тамър:
тази песен е “Карабаг”.
(62) Някога я е съчинил
старият биркам Боян-Имен
и оттогава в трудни времена
българите пеят тази песен.
(63) В памет на Боян-Имен
народът почна да нарича
тази негова песен
с неговото име – “Боян-Имен”.
(64) Ето такива думи
има в тази песен...” –
и запял Арбат
песента “Карабаг” – “Тъмната Гора”:
(65) “Карабаг, карабаг наоколо,
а посред тази гора, на хълм,
на голяма и красива поляна
стои могъщ и сияещ Дъб.
(66) Той не е израстнал сам –
създаден е от Тангра.
Няма нищо в света
по-величествето и прекрасно от него.
(67) Протягат се за помощ към него
седем красиви клона
от околните дървета
и на всички той дава защита.
(68) Весело шумят
листата на Могъщия Дъб:
“Няма нищо по-прекрасно и силно
от нашия Могъщ Дъб!”.
(69) Но голямото щастие
поражда и голяма завист,
а голямата завист
отделя отровата на голяма мъка...
(70) Скривайки мерзката си лапа
под другите клони
Яга-Алабастъй обхвана Дъба
и почна да го изтръгва от земята.
(71) Олюля се Могъщият Дъб,
разклащан от Алабастъй,
примолиха се тогава листата:
помолиха Тангра за помощ.
(72) Каза на Дъба Тангра:
“Не жали без мяра –
безмерната жалост ще бъде убита
от безмерната жестокост.
(73) Не вярвай без мяра, -
това също е опасно:
безмерната доверчивост ще бъде убита
от безмерното коварство.
(74) Само седем клона
трябва да се обгръщат,
не допускай осми до себе си –
прогони го под земята!”.
(75) Разбра Могъщия Дъб,
разтвори с корените си
земята под Алабастъй
и онзи се провали вдън земя!
(76) Четири вятъра, четири вятъра духат –
духат над цялата земя,
разклащат те клоните
на могъщия сияещ Дъб.
(77) И в шумуленето на всяко листо
на това Вечно Дърво
се чува само едно:
“Един Тангра! Един Тангра!”."
из "Сказание за Чулман", гл. 19
|
|
|