Методика на зомбиране
| Съществува цяла мрежа от групи /предимно работят по петима в група, четирима изпълнители и един ръководител/, които са взели на прицел интелектуалния елит на България. Не набедените интелектуалци, а реалния елит, критично мислещите българи. На прицел са личностите, притежаващи потенциала да се опълчат срещу налагания ни модел на мисловна матрица. Срещу извършващия се над българската нация геноцид. Групите се ръководят от споменатата вече Тамара Тютченко. Централата се намира интересно защо в гръцката част на Кипър. В повечето случаи там се прави и вербовката, а после групите биват пращани да работят в България. Първо се прави сканиране с помощта на малко апаратче, скрито в някой лаптоп. Поставено е на мястото на флопито. Това е важна подробност. Прави се кирилианова фотография и се сканират мозъчните честоти на обекта. После, при следващата среща идва ред на "куфарчето". Апаратурата е малко по-голяма от дипломатическо куфарче, затова не може да не бие на очи. Човекът носи със себе си на срещите куфарче /в повечето случаи брезентово/ или по-голяма чанта. Апаратът тежи 8-10 кг. Целта е обектът да стане податлив на внушения. Постепенно го програмират, докато не се превърне в безволева кукла. Такъв човек вярва не на своята логика, не дори на очите си, а на онова, което му втълпява групата. Той е изцяло и безусловно под тяхна власт.
Всъщност такъв зомби е по своему щастлив. Видях го при Богдан, младежа, който пътуваше с мен до Москва. Той не само бе приел своята роля, но бе радостен, че може да я изпълнява. Генерираните от апаратурата сигнали водят до привикване, човек става зависим към тях, те му липсват, ако не си получи дозата. Когато я получи, успокоява се и нищо друго не го интересува. Ако ще около него светът да гори и близките му да умират. Накрая, когато зомбито е изпълнило задачата си, му се дава заповед да умре. И то, горкото умира с радост. С твърдото убеждение, че това е единствено за негово добро. Ако пък заработи инстинктът за самосъхранение, естествено заложен във всяко живо същество, то апаратурата заработва на различна честота. И вместо блаженство, донася на своя приемник я инфаркт, я инсулт.
Това са в общи линии фактите. В началото на 90-те години в пресата се промъкна информация по въпроса. И тогава разни “екстрасенси” като проф. Борис Золотов, например използваха макар не толкова усъвършенствана апаратура. Резултатите обаче бяха подобни. Масово видиотяване и масови самоубийства. Гръмнаха няколко скандала и публикациите постепенно спряха. Само че войната срещу българската нация не спря. Нещо повече. От експериментален стадий, процесите прераснаха в работен. Без никой нищо да забележи. Без скъпите ни тайни служби да предприемат каквото и да било. А защо е така, можете да се досетите. В крайна сметка нищо не остава скрито и се разчу за затворниците, пращани от ЦРУ /Централното разузнавателно управление на САЩ/ в Сибир, в експерименталния център на ГРУ /Разузнавателното управление на Русия/. Да не забравяме, че там, в Сибир, край бреговете на езерото Тиберкул се намира новият Център по психотроника на Руската федерация.
От казаното дотук трябва да ви стане ясно, че помощ отникъде не можем да очакваме. Трябва да се справим сами. Следващия път ще разкажа повече, а сега само ще преповторя формулата на легендарния Илия Минев: “Не вярвай, не се страхувай, бори се!”
|
|
|