Властта на злото - III част
|  Представете си следната картина: вървите по улицата и виждате, че на земята лежи нещо като депутат. Или съдия. Или министър. Или партиен лидер. Лежи там нещото и моли за помощ. Какво ще направите? Какво ще бъде най-добре за вас да направите? Заобиколете го, подминете и не се обръщайте назад. Направете се на разсеяни. Ако видите, че застрелят, намушкат с нож или блъснат с кола такъв – престорете се, че няма нищо. Че всичко е наред. Че нищо не се е случило, а ако пък нещо все пак се е случило, то не ви засяга. И то наистина не ви засяга. Ако утре ви извикат и ви питат какво сте видели, отговорете, че нещо в тоя момент ви е прилошало и нищо си спомняте. Притъмняло ви е пред очите от глад, от стрес, от студ – малко ли има от какво да ви притъмнее? Били сте замислени за вашите грижи и не сте видели чуждите. Това е правилната реакция в случай, че нещо лошо се случи с някой от тях. Те не ви жалят, защо вие да ги жалите. Те не ви смятат за хора, защо вие трябва да мислите, че те са хора. Многоименната партия на “политическия елит” ви обрече на смърт – вас и вашите семейства. Защо вие трябва да спасявате някого от същия този елит, ако така се случи? Не отказвайте направо, не го изричайте с думи. Но не помагайте. Колкото повече от тях умрат, толкова по-добре ще живеете вие утре. Тяхната смърт е живот за вас. Също както те гледат да уморят целия български народ, за да осигурят себе си. Мизерията озлоби българина. Изчезнаха дружелюбието, приветливостта. Ние, българите почнахме да се ядем един друг. Не е ли по-разумно, не е ли по-полезно вместо да се ядем помежду си, вместо да се мразим и да си завиждаме, да насочим събралата се ненавист към тях. Към изродите от меките кресла и лимузините, които ни допринесоха толкова страдания?
Сега ще кажете, че подобни неща не се случват. Че елитът си има лимузини, охрани, че едва ли ще се наложи точно вие да им помагате. Не бъдете толкова сигурни. Животът си прави шеги.
Елитецът е единен при защита на своите кастови интереси. Елитецът е единен, когато трябва да ограби народа. Обаче сред елитеца често избухват малки битки. Някой откраднал повече от друг и почват малките междуособни войни. Някой награбил повече власт от друг и започват интриги и междуелитни раздори. Асен засегнал интересите на Хасан и посред бял ден в центъра на София падат трупове. Или гърмят взривове. Накрая войната завършва, сключва се споразумение, обаче ситуацията вече е друга. Извършено е преразпределение на териториите.
 Само че това преразпределение трябва да бъде узаконено. В очите на циганизования, извинете – на цивилизования свят всичко трябва да бъде според правилата на канибалната демокрация. И тогава представителите на елитеца идват сред вас. Тогава идва часът вие да им засвидетелствате своето доверие, за да продължат да играят те своята мародерска игра. Тогава при вас идва някоя си Маузер, някой си Сер Гей, някой си Кобур, някой си Аамед, някой си Пешо Коня или Мангал Косто и почват да ви уверяват, колко са добрички и чистички. Разбира се, имената са измислени и всяка прилика с реални субекти е преднамерена и неслучайна. Та някои си там оядени свине идват и почват да ви убеждават колко прекрасно ще бъде за вас, ако вие им дадете своето доверие. За да продължат да ви грабят и убиват, разбира се. Защо те друго не умеят. Какво ще направите тогава?
По-добре помислете какво правехте досега. Гледахте ги зяпнали в алчните уста, следяхте ръкомаханията на грабливите им ръце и им ръкопляскахте. Нали са големи хора, как няма да им ръкопляскате, как няма да ги гледате зяпнали! После вие, малките хора отивахте и пускахте малките бюлетинки с техните имена. Те потриваха доволни мазните си ръчички и продължаваха голямото плюскане. Хей, българи, не ви дойде акъла, че тая не може да продължава повече по тоя начин? Обърнете им гръб. Престанете да се надявате да ви помогнат. Почнете сами да си помагате. В бивша България няма правосъдие, няма полиция, няма здравеопазване, няма нищо. В бивша България на власт е Законът на Джунглата. “По-силният изяжда по-слабия. Изяж, за да не бъдеш изяден.” Не ви казвам да правите нещо повече от онова, което прави оялия се политически “елит”.
Не изпитвайте милост, не вярвайте в справедливостта на държавата и се оправяйте така, както е най-добре за вас. Дойде ли някой да ви граби, хвърлете го от терасата и после кажете, че е скочил сам. Дойде ли някой да ви обира нивата, заровете го на два метра дълбочина и посадете върху него дърво. Дойдат ли сред вас онези от “елита”, посрещнете ги така, че никога да не посмеят да дойдат пак. Разберете, не почнете ли вие самите да съдите и да изпълнявате присъдите, никакво правосъдие няма да дочакате. Никаква справедливост няма да има за вас. Не чакайте партиите “да ви оправят”, ами създавайте свои организации. И не ги регистрирайте. Не пишете устави и не събирайте членски внос. Много по-важно е организациите ви да са здрави и да действат. Почнете самите вие, няма кой да го направи заради вас. Не го ли направите, очаква ви глад. Очаква ви мизерия. Очаква ви смърт. Това ли искате?
Ами тогава почвайте, какво още чакате?
Ангел Грънчаров – Елтимир,
24 октомври 2004 година
|
|
|