България в Европейския Съюз - Кой печели и кой губи
| България в Европейския Съюз - Кой печели и кой губи
15 Август, 2005
България в Европейския Съюз - по-добре късно, но достойно!
1. Кой печели и кой губи?
Преди всичко трябва да стане ясно, че присъединяването на България към Европейския Съюз не е някаква отстъпка от страна на ЕС, не е милост оказана на България, а точно напротив: това е сделка, от която според съществуващия договор ЕС печели, а България губи. Това е така, защото присъединителният договор бе съставен и подписан в ущърб на българските интереси.
След отрицателното гласуване на евроконституцията във Франция и Холандия, присъединяването на Турция е вече много съмнително. Поне в близките десет години то няма да се състои. Така ролята на България става особено важна за ЕС поради географското и положение: България трябва да пази границата на ЕС от югоизток и да контролира връзката с Азия. Дори да се задейства предпазната клауза, дори да се отложи с една година, присъединаването на България е стратегически неизбежно. Това предимство обаче не се разбира добре и не се използва както трябва от българските политици.
Влизането на България в ЕС винаги е било представяно като нещо много положително. Предимствата на това членство са били считани за очевидни и дори се говори за това като национален приоритет. Странно, защото досега никога не е било съобщено на хората и никога не е било обсъждано подробно, какво точно е договорила България и какви са параметрите на тази сделка. Крият се, например, катастрофалните последствия за дребния и среден бизнес, както и последствията за жизнения стандарт и дори за националния суверенитет.
Аз подозирам, че тук се спекулира с голямото желание на българина да бъде истински европеец, да заживее с европейски стандарт като немците, французите, италианците, а не само да се води европеец поради географията. Страхувам се обаче, че чудеса не стават. В момента средната заплата в ЕС е десеторно по-голяма от средната заплата в България. В договорите няма условие тези заплати да се изравнят. И няма как да има. Откъде ще се вземат пари за такова изравняване? Пари от небето не падат. Напротив, България е желана от ЕС заради евтината работна сила. Изравняване дълги години, необозримо дълги години няма да има.
Българските граждани, които живеят и работят в ЕС получават добри заплати. Но обикновено под средните, защото повечето са на ниско платени обслужващи длужности. Един български инженер, работещ и живеещ в Германия, получава почти колкото един немски инженер. Същият български инженер, работещ на същата длъжност в същата компания, но живеещ в България (клон в България), получава четири-пет пъти по-малко, около 2000 лв. месечно. Тук, в България, има таван. Той няма как да изчезне. България е привлекателна с евтиния си труд. Да не би да ни приемат от добро сърце? За да разберем добре отношението на Европа към България, не е лошо да си припомним Берлинския договор.
Една работническа надница в западна Европа е около 25 евро, а в новите страни членки (например Чехия, Словакия, Унгария, Полша) е около 3-5 евро. Дори това на някои западни компании и политици се вижда много и те настояват за по-евтин труд в България и Румъния. Неравенството е планирано и ще се поддържа така за в бъдеще.
Да, българинът като работна сила е много евтин. Това са реалностите. Но същият този евтин българин, с малка заплата, е изправен тук, в родината си, срещу европейски цени.
Бяла и черна техника, електроника, автомобили, мебели, жилища – всичко това се продава вече на европейски цени в България. Започва да става ясно, че за обикновения българин в тази европейска деиствителност просто няма място. За пенсионерите, например, сигналът е ясен: вие сте излишни!
Не мога да се освободя от впечатлението, че с България се случва това, което се случи с българските предприятия след 1990 година: те бяха доведени до безпомощно състояние и после евтино приватизирани. Така България се продава на Европа твърде евтино. Кой печели от това? Хората, организирали сделката, администрацията, очакваща европейските фондове, западните компании, изкупили нашата промишленост и недвижима собственост на безценица, спекулантите на недвижими имоти. Кои губи? Губят останалите, около 90% от българите. Те отиват в европейският супермаркет с празни джобове. В супермаркета, където е изложена за продажба и България.
Икономическото положение тук не е добро и това е добре известно. Отчитаният ръст се дължи предимно на увеличените заеми и на помощи от гурбетчиите. Напоследък общия дълг и търговския дефицит порастнаха застрашително. Към края на юли 2005 общия дълг доближи 17 милиарда евро. Търговският дефицит за 2004 е нов рекорд: 5.337 милиарда. По признанието на Борислав Георгиев от Българската стопанска камера (вестник Пари, 7 юли 2005, стр. 3) “Българската икономика страда от сериозни структурни диспропорции, които влошават търговското ни салдо”. Много меко казано. Де да беше влошено само салдото! Животът на обикновения човек става все по-влошен!
“Народът обеднял и очаква по-лошо” – едно тревожно заглавие на стр.9 в Труд от 30 юли, 2005. “През последната година обедняхме, а през следващата ще станем още по-бедни.” По данни от Националния Статистически Институт, това твърдение споделят 90 на сто от българските граждани.
Българската икономика е подложена на безкомпромисен натиск от силните международни компании, които завладяват територия ден след ден. Конкурентноспособните производства в България, изправени срещу могъщия международен капитал и оставени на произвола на съдбата, непрекъснато намаляват.
Българският капитал и българските инвеститори са избутани на заден план. Ето, на 24 юни 2005, стр. 29, вестник Пари публикува интервю с Анатоли Белчев, директор на корпоративни финанси в Deloitte Bulgaria. На въпроса “Българските инвеститори няма ли да се почувстват пренебрегнати, ако държавата предоставя стимули само за чуждите капитали?” Белчев отговаря: “...Все още българският капитал не е достатъчно силен, за да прави инвестиции от 50-100 млн евро.”
В същия брой на Пари, стр 9, виждаме един пример как силните западни компании завладяват територия: Британският фондове Bulgarian Property Developments и Black Sea Property Fund с “удобния” капитал oт 50 млн. GBR се настаняват удобно в България.
Така българското правителство със своята политика действа като лоби на чуждия капитал за сметка на българския.
Инфраструктурата е в плачевно състояние. На 16 юли вестник Труд публикува коментар на президента Първанов за щетите от пороите (стр 15). Първанов признава: “През 15-те години на прехода държавата е абдикирала от някои свои задължения “ Никой не е почиствал бентовете, дигите, каналите. Те са се затлачвали и преливали. “Може би защото институциите през този период имаха за цел да се освободят от голяма част от собственоста, вместо да я стопанисват”
Напълно вярно! За съжаление обаче, много повече е затлачено. Не само каналите и дигите. Затлачена е цялата държава, а институцийте очевидно искат да се освободят не само от собственоста, но и от част от гражданите на тази държава. Близо милион българи са напуснали страната, изгонени от икоиномическия геноцид. Старите и болните, които не могат да напуснат, са обречени и оставени на произвола на съдбата.
В тази ситуация безразличието на “политическия елит” е под всякакви морални норми. От пресата научаваме, че в момента когато “съставът на мисията ни в Евросъюза се удвоява и България търси да купи нова сграда за 10 млн евро”, по улиците на София просят пенсионирани учители ( В. Труд, 23 юли, стр 33, и 25 юли, стр 17, 2005).
Браво, европейци!
Заключение.
На пазара на труда и в пазара на стоки, българските и европейските граждани са силно неравноправни. Българските и чужди компании не са равноправни. Играта не е честна.
Какво да се направи?
Членството е по-добре да се отложи и да се предоговорират условията за влизане в ЕС. Да се вземат незабавно протекционистки мерки за българските производства и българските фирми. Да се разработи и внедри дългосрочна стратегия за укрепване на българския бизнес. Друга необходима мярка е да се субсидират успешните български фирми.
Да се разследват внимателно разходите и вероятните злоупотреби довели до нарастване на държавния дълг до тези опасни размери.
2. Бедни и богати. България се превръща в кастово общество.
Какво става с България в момента? Около 3-5% от населението са малко или много заможни, а ако прибавим и тези, получаващи помощи от роднини в чужбина, стигаме до около 10% обезпечени българи. Тук се включва и така наречената “средна класа” в България. Останалите около 90% изнемогват. Затруднените са преобладаващото болшинство: много бюджетни служители (включително лекари, учители и военен персонал), наемни работници, студенти и пенсионери. А те са изправени срещу европейските цени на стоките! Това е икономически геноцид!
В едно нормално общество, повечето бюджетни служители принадлежат на средната класа. За България това не е вярно. Повечето учители и много лекари са затруднени.
В България сега живеят заедно две неравноправни групи – обезпечените 10% и затруднените 90%. Ще ги наричаме група-1 и група-2. Както ще видим, група-1 обслужва предимно себе си. Прогнозите за втората група не са добри, тя е обречена физически на изчезване поради висока смъртност и ниска раждаемост. Болшинството български медии и политици обслужват предимно първата група, която се отделя все-повече от останалото население и се стреми да се затвори в себе си. Група-2 група се оказва забравена и пренебрегната. Основните вестници и списания са предназначени за група-1. Те излизат в голям, оскъпен обем, често с притурки и луксозни добавки. Цените им са практически недостъпни за група-2. Ако един обикновен пенсионер, например, купува редовно вестник Труд, за това ще му отиде 15-20% от пенсията. Подобно е положението със студентите и ниско платените работници. Дори вестник Новинар, с цената си от 50 ст. вече не е изключение.
За сравнение, редовното купуване на вестник му струва на един западен пенсионер около 2-3% от месечния доход.
В малка България сега излизат бизнес ориентираните “Пари”, “Банкеръ”, “Кеш”, “Капитал”, “Дневник”. Тези издания очевидно обслужват група-1. Това е отразено както в цената им, притурките, така и в поместваните материали. В САЩ, за сравнение, има само 2-3 бизнес вестника. Няма обаче силно медийно издание в България посветено на икономическия живот и проблемите на група-2. Групата е лишена от елементарни икономически съвети и никои не се наема да обясни на тези хора как да свържат двата края.
Заключение.
Тъй като България не може да се похвали с добре развито, доходоносно производство, заможноста на група-1 се дължи до голяма степен на преразпределението на националното богатство извършено след 1990 година. Социалистическата общодържавна собственост се превърна в частна собственост. Доходи бяха натрупани също от кражби, спекулации, измами. Така богатството на група-1 е предимно за сметка на бедноста на група-2. (Изключение – честните производители, гурбетчиите и техните роднини.)
Какво да се направи?
Ревизия на съмнителните приватизационни сделки. Антимонополно законодателство. Проверка на съмнителните богатства. България се нуждае от правителство, което да смегчи неравенството и да работи за социална справедливост.
Социалната справедливост не означава по-високи данъци и по-високи социални помощи. Такъв подход е икономически непродуктивен. С наличните данъци обаче, дори с по-малки, може да се постигне по-добро използване на бюджета, като се намалят разходите по държавната администрация (например, по дипломатическия корпус). По-добре да имаме хубави училища и добро здравеопазване, отколкото скъпи легации и раздута администрация. Социалната справедливост изисква също конфискация на незаконно придобитата собственост.
3. Раждаемоста при българите се подтиска от новите икономически отношения.
В момента България се смалява: намираме се в състояние на демографска катастрофа. Обезпечената група-1 не се отличава с висока раждаемист. Вероятно инерция на мисленето от социализма - много деца не е престижно. Заможните млади семейства, които спокойно могат да си позволят 3-4 а и повече деца, не го правят. Много от съпругите в тези семейства или са погълнати от семейния бизнес, или се отдават на луксозни развлечения. А бедната част от населението, група-2 (с изключение на малцинствата), пък не могат да си позволят повече от 1-2 деца поради липса на достатъчно жилищна площ и средства. И наистина, да вземем например едно младо семейство от група-2. Ако искат да купят жилище, макар и от най-евтините, в София или друг голям град (малък апартамент), трябва да вземат заем от поне 40,000 лв. При положение, че го изплащат 20 години, месечната вноска е около 400 лв. Една цяла прилична заплата. Нима едно младо семейство може да си позволи такова нещо? То трябва да плаща и други разходи (ток, вода, телефон, отопление). За 20 години да се издържи на такива лишения е невъзможно. Така първата основна необходимост - семейното жилище, става сериозно препятствие. Често младите хора остават зависими от родителите си и живеят притиснено. Да се мисли за многочленно семейство е неуместно. В много случаи даже едно дете е проблем. Отглеждането на деца също става много скъпо. В по-малките градове положението не е по-добро, а по селата няма работа.
Из обявите за продажби четем: двуетажна къща в Тетевен се предлага за 26,500 евро. Обявята е съпроводена от коментар: “изключително добра инвестиция”. Кому се предлага тази инвестиция? На младо семейство търсещо жилище?
Вестник Труд от 19 юли 2005 изнася тревожни данни в “Колко струва едно бебе”, стр 2-3. Цитира се Института за Социални и Синдикални Изследвания към КНСБ. Отглеждането на бебе до 1 година изисква около 183 лв месечно. За издръжка на родител сумата е 361 лв (храна и дребни разходи). Вестникът пише: “ Любен Томев, шеф на института, е разтревожен повече от друго – непрекъснато расте общата месечна издръжка на едно четиричленно семейство (двама родители и две деца). За 4 години тя се е увеличила с 29,3% и през юни т.г. (2005) вече е била 1332 лв при 1032 лв ...през юни 2001.”
Особено тревожен е следния факт: “Парите, които влизат в едно средностатистично българско домакинство месечно, са едва 53,6% от необходимите средства за издръжката му. Това ще рече, че нашенецът преживява с половината от парите, които му трябват за нормално съществуване.”
Прави чест на вестника, дето публикува тези числа. Продължавам да цитирам от втора страница на Труд (19 юли 2005):
“С доход на човек под 150 лв месечно преживяват 45,5% от българските домакинства. От тях 36,2% живеят под границата за бедност, която е 133,90 лв месечно на човек. В крайна бедност, с доход под 90 лв на човек месечно едва оцеляват 12,1% от семействата. На обратния полюс – в най-платежоспособната група са семействата с доход на човек над 300 лв. Но такива са едва 11,1% от домакинствата у нас. Средния размер на дохода в тази група е 435,60 лв на човек.”
Очевидно групата с доход на човек над 361 (за нормално хранене) е по-малка от 11%. При това положение европейските цени на стоките и жилищата в България очевидно съсипват нацията.
Ако човек живее сам, границата за бедност е над 133,90 лв. Погледнете внимателно цените на електричество, парно, храна, облекло, медикаменти. За да преживее макар и бедно, на сам човек са нужни повече пари. Аз съм убеден, че бедните в България сега са много повече от 36,2%.
При турците в България и българо-мохамеданите демографската ситуация е по-благоприятна.Те обикновено живеят в големи задружни колективи, където младите семейства получават сериозна помощ – на младоженците се построява нов дом, а обзавеждането идва от сватбените подаръци. Раждаемоста силно се поощрява от ислама. Тази ситуация е описана добре в статията за град Сърница (вестник Труд от 2 юни, 2005, стр.18-19) . За сравнение, много стари български села се разпадат и замират. Типичен пример е известното в миналото село Бреница (описано пак в Труд през февруари 2005). Там вече отдавна не карат с вино воденица.
И така, основни проблеми за едно младо семейство са намирането на работа и жилище. Нито едно правителство от последните 15 години не направи нещо за решаването на тези проблеми, за осигуряване на младите семейства с жилища на достъпни цени. Напротив, допусната бе срамна спекулация с цените на жилищата по цялата страна. Има силни основания да се счита, че през последните 3-4 години управлението на г-н Сакс-кобурготски поощри скокът в цените на жилища.("Не е далеч времето, когато българинът ще разбере, че недвижимият имот е привилегия само на свръхбогатите, а за останалите нещо като воденичен камък" - Валентин Церовски, в-к "Съпротива", бр.Юли 2004 - бел.ред.)
4. Спекулациите с недвижими имоти.
В България няма честен пазар и справедливи икономически отношения.
В съвременна България икономическата ситуация е насочена срещу младите семейства от група-2 и ги принуждава да имигрират или да живеят в оскъдица. Много млади двойки живеят заедно но не сключват брак, защото не усещат икомомическа сигурност. Важно е да се разбере, че икономическите отношения в България съществуващи през последните 15 години водят до демографски срив. Вина за тази икономическа ситуация имат всичките правителства – червени, сини и жълти, управлявали страната след 1990 година.
Под маската на “демокрация” в България бяха въведени изкуствени, екстремни капиталистически условия, облагодетелстващи една малка част от населението и чуждите компании за сметка на останалите. Това, което намираме в България сега, не е пазарен капитализъм. Свободни пазари няма, те са манипулирани. В много случаи монополите, жадни за големи печалби, налагат непосилно високи цени. Елекроснабдяването, телефоните, парното са очевидни примери. Ще се спрем по-подробно на пазара с недвижими имоти.
В нещастната 2002 година бе приет закон за продажба на земя на чужденци. Настана златно време за спекулантите и брокерите на недвижими имоти. В съдружие със строителните компании и подпомагани от банките, те доведоха до изкуствено повишаване цените на жилища. Цените през последните години се удвоиха, а на места утроиха. Заинтересованите лица се стремят да изравнят цените с европейските, а при това доходите на 90% от населението остават български. От страниците на вестниците брокерите подканваха и продължават да подканват: “Побързайте, купувайте, влизаме в Европа и цените се изравняват! Английски пенсионери купуват селски къщи. Скандинавци купуват парцели край морето. Побързайте и вие!” В медиите се прогнозират печалби от недвижими имоти в размер 20-40% годишно.
Да, цените от 2002 насам почти се удвоиха. А доходите на българите? Заможните хора от група-1 могат да си позволят луксозно жилище с 700-1,000 евро на квадратен метър. Или втора къща в Попово, за всеки случай. Хората от група-2 не могат да си позволят такива работи. Те изобщо не могат да си позволят ново жилище, защото всички нови строежи са “луксозни”. Жилища на достъпни, народни цени, никой не се наема да строи. Няма достатъчно печалба.
Представители на брокерите и строителните компании уверяват гражданите, че растежът на цените е хубаво нещо. Ако имаш собствено жилище, неусетно ставаш по-богат.
Вярно ли е това? Ако притежавате жилище и то расте в цена, каква е ползата за вас? Може да спечелите единствено, ако го продадете и отидете да живеете на палатка. Ако нищо не правите – губите, защото плащате по-голям данък и поддръжката става по-скъпа. Младите семейства губят, защото плащат двойно-тройно повече за ново жилище. Съответно губят родителите им, които помагат и се чувстват длъжни да им осигурят жилище. С една дума, губят всички, които не са рентиери и са извън сферата на строителите и брокерите. Бумът в цените обогатява около 5% от населението за сметка на останалите.
Обогатяват се и много други извън България. Чуждите компании печелят богато от спекулацията. Ето един пример. От вестник Банкеръ (16.07.2005, стр. 8, горе дясно) научаваме, че австрийската компания “Винер Щетише” вече притежава над 98% от застрахователните дружества “Български Имоти”. По-високи цени – по-големи застраховки.
Тук искам да внеса едно важно уточнение. Представители на бизнеса с недвижими имоти твърдят, че цените се определят от пазара. Много хора искат жилище, затова цените са високи. Това не е истина. Ако погледнем, например, рекламния вестник “Днес София”, намираме около 7000 обяви Имоти Продава, и само около 150-200 обяви Имоти Купува (около 40 пъти по-малко). Разбира се, не всеки купувач пуска обява, но все пак разликата е фрапираща.
Въпросът е там, че пазара е твърде манипулиран.
Първо, внушава се на хората че цените ще растат и да побързат да купуват. В същото време търсенето на някои места дори намалява. Вестник Капитал (2-8 юли, 2005, стр. 42 горе) цитира управителя на пловдивската агенция за недвижими имоти “Виел” Владимир Лафчиев, който признава: “На пазара се предлагат множество имоти на цени, които са определени по-скоро от индивидуалните очаквания и потребности на собствениците, отколкото от реалното платежоспособно търсене за тях.”
Така пазарните механизми се блокират от спекулантите, които държат цените изкуствено високи. С други думи, цените се определят от брокерите, строителите и собствениците, а не от пазара, защото строителите сами си казват цените, а брокерските къщи съставят таблицата за тези цени. За мнозина нуждаещи се би било по-добре временно да наемат вместо да купуват, докато манията премине.
Второ, новото строителство е само от скъпи жилища, така че купувачите нямат избор. Все едно да се произвеждат и продават само коли Мерцедес и БМВ. По-евтините панелки не се строят. Високите цени на “луксозни” жилища обаче, повдигат автоматично и цените на панелните. В момента (юли, 2005) едностаен панелен апартамент в София се предлагана цена 20,000-25,000 евро. Така младите семейства се лишават от възможности за да печелят спекулантите.
Има и нещо друго: в новото строителство често за “луксозни” се представят не особено качествени апартаменти. На някои от тях таваните са по-ниски от тези на панелките. Балконите са по-малки и нефункционални. По много от новите здания се забелязват допълнително залепени кутии на климатици, което показва че проектирането не е било на висота. Има нови блокове без гаражи или без достатъчно места за паркиране. Често отоплението не е добре обмислено. Не е взета предвид и световната тенденция, жилищата да се разполагат в спокойни, тихи квартали, настрана от търговски обекти и натоварени улици. Много от предлаганите сега “луксозни” блокове гледат към шумни и прашни улици, а край тях се разнася музика от ресторанти и аромат на шкембе чорба. За по-изгодно, партерните етажи са предвидени за офиси и търговски обекти. Фактът, че всичко това се предлага на луксозни цени, показва до каква степен е манипулиран пазара на жилища.
Живеем в царството на спекулантите. По България сноват така наречените “плъхове”, хора с куфарчета пари, които изкупуват на безценица земя, къщи, имоти от обеднели стопани и после ги предлагат за купуване на бързо забогателите от новата буржоазия или чужденци, на десеторно по-големи цени. В играта се включват “английските пенсионери” за да повдигат цените.
За съжаление, в играта се включиха и банките. През последните две години те започнаха щедро да отпускат ипотечни кредити. Много хора взеха заеми за покупка на жилище. Ще рече човек: какво лошо има тук? Лошото е, че много от тези заеми са твърде заробващи. На запад, където тази практика е разпространена, банките дават ипотечен кредит само на хора, които могат да си го позволят, могат да го изплащат без особени затруднения. Така ли е в България? Тук се дава заем на семейство дори с такъв нисък постоянен доход, че след плащането на месечната вноска да останат поне 80 лв на човек. Така едно двучленно семейство може да остане на месец с 160 лв. Кое тогава по-напред? Може ли така да се живее 15-20 години до изплащане? Банките това не ги интересува. Правителството това не го интересува също. На българския гръб всичко може, само печалби да има и спекулантите да са доволни.
Изразително е заглавието “Жилищните кредити – златната мина на банките” на първа страница в Банкеръ (23 юли 2005). Вестникът обсъжда ситуацията доста подробно. Според него, една от причините за оживеното луксозно строителство е наличието на “мръсни” пари, нуждаещи се от препиране. Деиствително, “гордите собственици на мастити имоти са предимно нискочели и дебеловрати. Или пък – т.нар. ‘бели якички’ – настоящи и бивши държавни служители (или техни роднини) от митниците, държавния резерв...”
Въпросът е там, че тези хора надали са притеснени за жилище, а високите цени са за всички: ниски цени за бедните няма!
Виктор Папазов, председател на съвета на директорите на Българската Фондова Борса- София, заявява пред вестник Труд (стр 15, 2 август 2005): “Цените на имотите ме потрисат”.
Луксозните потребителски стоки също внасят сериозна диспропорция в пазара. Днес, ако искате да обзаведете жилището си, лесно ще намерите скъпа бяла и черна техника, скъпи луксозни мебели, но няма да намерите лесно предмети на достъпни цени. Почти е невъзможно да се купи обикновен радиоапарат (без касефон) на достъпна цена. Скъпи стереоуредби обаче има навсякъде. Търговията с бяла и черна техника е ориентирана към група-1. Същото се отнася за кухненското обзавеждане и мебелите. Хората от група-2 живеят с мебелите си от преди 20-30 години. Новите луксозни мебели са недостъпни за тях, а такива на достъпни цени не се предлагат. Вероятно, защото от тях няма достатъчно висока печалба.
Заключение:
Отворен пазар с Европа в момента е гибелен за България. Свободен и справедлив пазар с недвижими имоти (земя , жилища) сега в България не може да съществува, защото поне 90% от българите са неплатежоспособни и са поставени в неравноправни отношения с чужденците.
Какво да се направи?
Да се очаква, че българите ще се изравнат по доходи с европейците в обозримо бъдеще е нереално. Тогава единственото решение е те да получат определени предимства изравняващи икономическото неравенство. Едно такова предимство е да останат собственици на земята си.
Правителството трябва да прекрати спекулата с цените на недвижими имоти. Да се забрани продажбата на всякаква недвижима собственост на чужденци. (земя и жилища). Това ще нормализира цените. Ако искат, чужденците да могат да наемат земя или жилища, но не да придобиват собственост върху тях.
Нужни са решителни мерки за осигуряване на място за живеене и работа на младите хора в България. Нужна е реална, действаща програма за регионално развитие.
5. Политическата ситуация.
Политическата криза отразява резултата от изборите. Това, което става в Народното Събрание, е политически процес на осмисляне реалностите в страната. Ситуацията е резултат преди всичко на оправданите съмнения относно Европейския Съюз. И действително, в противен случай избирателите решително биха подкрепили НДСВ, която водеше преговорите и обяви присъединяването към ЕС за национален приоритет. Но НДСВ практически загуби изборите. Избирателите, очевидно, имат други приоритети.
Много очебийна е връзката между политиката на НДСВ в последното правителство и престъпната спекулация с недвижими имоти. През 2002 имаше много неотложни нерешени задачи. Например, реформата в съдебната система. Много от тези задачи все-още не са решени. Но правителството на Симеон намери време да приеме, прибързано и необмислено, закон за продажба на земя на чужденци.
Поведението на правителството и на повечето политици по време на природните бедствия показва, че “политическия елит” се интересува предимно от личните си въпроси, а не от съдбата на България. Инфраструктурата е занемарена. Държавата не изпълнява добре своята социална функция. Корупцията е разпространена навсякъде. Борбата с престъпността е почти символична.
Как да се учудваме тогава, че много хора търсят препитание в сивата и черна икономика и дори се свързват с престъпния свят? Те разсъждават така: “След като държавата не играе честно, защо трябва аз да спазвам правилата? “
Европа няма да реши тези проблеми. България трябва да ги решава сама.
Тук искам да повторя: Следващото българско правителство трябва решително да прекрати спекулацията с цените на недвижими имоти и да стабилизира останалите цени (електричество, отопление). Трябва да се прекрати продажбата на българска земя на чужденци!
Интересно е също, как от началото на политическата криза, “емисари” от ЕС и разни други политици (предимно от НДСВ) започнаха да подхвърлят заплахи: влизането е застрашено, може да пропадне, бързо избирайте правителство, и т.н. Това е откровен шантаж, който показва че спекулантите се боят да не би да пропадне изгодната проватизационна сделка за България. Ако чиновниците в ЕС не желаеха присъединяването на България, те сега нямаше да тичат разтревожени, а щяха доволно да потриват ръце.
Разтревожен е и българският народ, но от друго. От бедноста, от националната безпомощност и националните предателства. От припряноста, с която политиците тикат България към един неравноправен брак. Политическата ситуация показва, че българите имат лошо предчувствие и искат по-добре да обмислят условията за присъединяването. Аз намирам нервната суета на западните “емисари”за твърде съмнителна. А суетата на нашия “политически елит” се дължи на нетърпението да се потопят в еврофондовете.
Уверен съм, че едно откровено, подробно, всенародно обсъждане на присъединителния договор ще покаже неговите вредни за България клаузи и заробващи задължения. Надявам се здравия разум да надделее и да се намерят смели българи и решителни политици, които да направят необходимото за интересите на България. Без да се поддават на политически или икономически шантаж.
Влизането на България в ЕС не е под въпрос. Гаранцията е нейното географско положение и геополитическата ситуация в Европа и в Азия. Отлагане с една година няма да влоши нещата, а може значително да ги подобри. Като се подобри договорът!
Г.М.,
София, Август 2005.
(копирано от http://bulgarianow.blogspot.com/2005/08/blog-post.html)
|
|
|