Самоубийство на Расата

Самоубийство на Расата

 (радиопредаване гласове на американските дисиденти, 23-ти Декември, 2000)

Автор, Д-р. Уилиам Пиърс

С наближаващия край на годината това изглежда да е подходящо време за преосмисляне на нещата. Преди да обобщим изминалата година, обаче, нека да погледнем изминалия век. Характерната особеност на XX-ти век беше колективното самоубийство на бялата раса. През 1900-та година ние управлявахме света. Ние управлявахме политически, военно, културно, икономически, и по всеки друг начин. Никоя друга раса дори не можеше да се мери с нас. Ние пряко управлявахме Индия и Африка,  и Китай за всички практически цели беше икономическа колония на Европа и Америка. Китайският Император остана на трона толкова дълго колкото остави белите хора да си вършат работата в Китай. Япония беше единствената не-бяла нация с някакви претенции за автономия.

Ние имахме по добри оръжия, по добри въоражени сили, по добри комуникации, транспорт, селско стопанство, индустрия, по-добро здравеопазване, по-добра организация, бяхме по-добри във всяка област на науката и технологията. Имахме най добрите университети - единствените университети които си заслужаваха името - най-добрите инженери. Произвеждахме неща, които другите нации дори не можеха да си представят. Ние изследвахме, завладявахме, управлявахме.

По важно от всичко друго беше нашето морално превъзходство - и моля Ви се не разбирайте погрешно моята употреба на това понятие. Нямам предвид че сме били кротки и безобидни и че сме приемали всичко смирено. Имам предвид, че бяхме горди и уверени в себе си. Знаехме кои сме, знаехме че сме много, много по добри от всички други, и ние изобщо не бяхме притеснени от този факт. Приемахме расовите различия по същия начин по който приемахме, че слънцето изгрява от Изток, и не чувствувахме и най малката нужда да се извиняваме на когото и да било за това. Егалитаризма беше морално и душевно заболяване коетои змъчваше много малка част от нашите хора, въпреки убийственото избухване на егалитарно безумие, което беше френската революция един век по рано. Всякакъв вид расово смешение беше отблъскващо за нас. Ние гледахме на расовото смешение със същото отвращение и неодобрение с което гледахме на диващината или некрофилията. Не го толерирахме. Не възприемахме и не вярвахме на чифутите. Това беше нашето положение преди един век.

Обаче, имахме и някои недостатъци: някои много сериозни недостатъци. Не бяхме бдителни. Ние бяхме толкова уверени в нашето превъзходство, че пропуснахме да обърнем внимание на предупрежденията на малкото сред нас които бяха бдителни. Не обръщахме внимание когато те ни предупреждаваха, "Вижте, по добре да направим нещо за расовия проблем. Имаме 9 милиона не-бели жители в САЩ, според преброяването през 1900-та година, и за в бъдеще те могат да станат реален проблем за нас. Нека сега да започнем да се освобождаваме от тях".

Ние мислехме, "Да, добре, но докато те си стоят в тяхната част на градовете и не ни се мяркат пред очите, как те могат да бъдат проблем за нас ?. Освен това, те са полезни да събират памук и като чистачи, готвачи и градинари ".

И когато малкото сред нас ни предупреждаваха за евреите, ние също не обръщахме внимание. Предупреждаваха ни за поразиите които евреите ни бяха причинили в миналото, за тяхната злоба и зла воля, за растящото им богатство, но по вечето от нас не вземаха на сериозно тези предупреждения. Ние виждахме евреите като противни  и неприятни, и не ги допускахме до нашите частни клубове и в по добрите ни хотели, но не ги имахме за наистина опасни. Дори не се обезпокоихме когато те започнаха да купуват и придобиват контрол над нашите вестници и когато започнаха да си пробиват пътя към другите пропагандни медии.

Липсата на бдителност не беше единственият ни недостатък. Ние бяхме твърде готови да се караме един с друг. Никоя друга раса не беше заплаха за нас, така че не виждахме нужда да подтиснем нашите вътрешни съперничества, завист и омраза, и да формираме солиден фронт срещу не-белият свят. Позволихме да ни тровят старите вражди между англичани и германци и между германците и французите и между англичаните и боерите ( бели от холандски произход) в Южна Африка и между тези от нас които говореха германски езици и тези които говореха славянски или романски езици. Ние не забелязвахме нашите недостатъци, нашата слабост, но други ги забелязаха !.

Втората половина на XIX-ти век видя не само началото на придобиването на нашите мас-медии от евреите, но също така почти едновременното подготвяне на две дългосрочни убийствени конспирации предназначени да експлоатират нашата слабост и насочени против нас. Тези две конспирации бяха ционизма и марксизма, комунизма. Част от евреите бяха с едните, част с другите, но и двете бяха смъртоносни за нас!

Марксистите издадоха своя манифест през средата на XIX-ти век, но взема други 50 години преди те да бъдат способни да имат по голямо влияние върху не-еврейският свят. По отношение на ционистите, те също започнаха да пропагандират и да се организират в средата на XIX-ти век и станаха очевидни в началото на XX-ти век, когато започнаха да провеждат световни ционистки конгреси и малко или по вече открито да предявяват плановете си към разпалване на войни и революции, от които те да извлекат полза за подпомагането на еврейските интереси.

На пример, на ционисткия конгрес през 1897-ма година в Базел, Швейцария, лидера на ционистите Теодор Херцел информира своите съучастници, че те имат проблеми с убеждаването на турците, които по това време контролираха Палестина, да предадат тази територия на евреите, но еврейските лидери имат план как да придумат Турците. Трябва да спомена, че обращението на Херцел до този конгрес е публикувано на доста  места, и всеки прилежен изследовател може данамери копие от него. Херцел казва, цитирам го, "Възможно е, Турция да ни откаже или да не е способна да ни разбере. Това няма да ни обезсърчи. Ще търсим други средства да постигнем нашата цел. Сега въпроса за Ориента е въпрос на деня. Рано или късно това ще предизвика конфликт между нациите......Голямата европейска война трябва да дойде. С часовник в ръка ли да очаквам аз този ужасен момент ?. След края на голямата европейска война, ще се свика мирна конференция. Трябва да сме готови за този момент". - край на цитата.

Запомнете, Херцел говореше за еврейските планове 17 години преди избухването на Първата Световна Война. Когато времето дойде, евреите бяха готови. През 1916-та година, когато войната малко или повече беше в задънена улица, евреите започнаха пеговори с британските политически лидери, и постигнаха споразумение да вкарат САЩ във войната на страната на Англия в замяна на обещанието на Англия да вземе Палестина от Турция и да я предаде на евреите след края на войната. Британската страна от това споразумение беше направена публично достояние с така наречената Декларация Балфур. Ционистите изпълниха тяхната част от сделката  чрез евреи близки до демократическия президент на САЩ, Удроу Уилсън. Той беше спечелил втория си мандат през 1916-та година като беше обещал на американските избиратели, че ще държи САЩ настрана от европейската война. Но, когато встъпи в длъжност през 1917-та година той започна да прави планове за въвличането на САЩ във войната на страната на Англия, което разбира се, направи два месеца по късно. Това струваше няколко милиона допълнителни не-еврейски жертви, но взе Палестина за евреите - и също така продължи войната достатъчно дълго за евреите в Русия да свалят Царя и проведат своята комунистическа революция.

Когато казвам, че някои евреи тръгнаха по пътя на марксизма и някои по пътя на ционизма, не имах пред вид че всички евреи работеха активно в едно от тези движения. По вечето евреи си останаха през цялото време алчни за пари и осигуряваха пропагандата и финансовата подкрепа на своите конспиративни братя, продължавайки да купуват мас медиите или да разпределят капитали между ционистите или комунистите според нуждата. Но те не чакаха за това да започне Първата Световна Война. Първото голямо не-еврейско кръвопускане през миналия век в което евреите имаха ръка беше войната в Южна Африка, между англичаните и боерите. Тази жестока и убийствена война, в която еврейските капиталисти бяха съюзници на британските капиталисти против южноафриканските холандски, френски и германски фермери - боери - постави основите на еврейския контрол на по голяма част от минералните ресурси в Африка.

През 1904-та година еврейския спекулант от Уолстрийт Якоб Шиф, планирайки предварително комунистически преврат в Русия, помогна за финансирането на Японците в Руско-Японската война и използува своето влияние да блокира заеми от Америка, предназначени за царското правителство. Това беше същия Якоб Шиф който след малко повече от едно десетилетие осигури еврейско-болшевишкото движение с едно преливане на 25 милиона долара за да се свърши работата там: това бяха 25 милиона от капиталистическия Уолстрийт за финансиране на комунистическото клане на руските не-евреи. През 1917-та година 25 милиона бяха много пари; във всеки случай тези пари купиха достаъчно бомби, куршуми и комунистическа пропаганда за да се свърши започнатата работа.

Нищо от тази еврейска дейност не беше в действителност секретно. Лемингите не знаеха нищо за това, защото не беше отразено в хумористичните раздели на вестниците. Но, евреите дори не се опитваха да пазят своята активност и симпатии секретни, и наблюдателни не-евреи продължаваха да изказват предупреждения на всеки който би се вслушал. Но, както казах преди момент, ние не бяхме бдителни. Белите американци не вярваха, че са изложени на опасност. Такива неща като зделката да се вкарат САЩ в Първата Световна Война в замяна на предаването на Палестина на евреите, бяха твърде неуловими за американския интелект.

След войната масовите убийства на украинци и руснаци извършени от еврейските болшевишки комисари е можело вероятно да направи впечатление на белите американци като исключим, че за средния бял американец руснаците и украинците не бяха реални хора: те говореха различен език и се обличаха различно от нас. На всичкото отгоре, по това време евреите бяха уловили здраво Холивуд и радиопредавателната индустрия, така че единствената страна на историята която по вечето американци им беше позволено да видят или чуят беше еврейската страна.

Европейците бяха по бдителни от американците. От една страна европейците имаха по дълга памет: те бяха по наясно с дългата история на еврейското манипулиране и хищничество отколкото американците. От друга страна, в Европа опасността беше доста по близка. Освен в Русия, комунистически партии в някои европейски страни бяха използували хаоса след войната да сграбчат властта, и в малко страни, Унгария на пример, временно имаха успех. Хората знаеха етническия произход на комисарите и бяха ужасени от тяхното поведение по отношение на не-еврейскато население. Дори в островна Англия не по малка обществена личност отколкото Уинстън Чърчил, говори ясно и откриото за опасността от еврейския комунизъм. В статия публикувана на цяла страница във вестника  Лондонски Илюстриран Неделен Вестител, на 8-ми Февруари 1920-а година, Чърчил писа и аз го цитирам:

"Това политическо движение сред евреите не е ново. От времето на Адам Вайсхопт до това на К. Маркс, и Троцки в Русия, Бела Кун в Унгария, Р. Люксембург в Германия, и Ема Голдман в САЩ, тази световна конспирация за свалянето на цивилизацията и установяване на общество на базата на забавено развитие, завистлива злоба и невъзможно равенство, постоянно расте. Тази конспирация изигра определено голяма роля в трагедията на Френската Революция. Беше двигателя на всички подмолни движения през деветнадесети век; и сега най после тази банда от странни личности от подземния свят на големите европейски и американски градове хванаха руснаците за косите им и станаха практически неоспорими господари на тази огромна империя. Няма нужда да се преувеличава делът игран в създаването на болшевизма и фактическото осъществяване на Руската Революция от тези интернационални и в по голямата си част атеистични евреи. Със сигурност техния дял е много голям; по всяка вероятност надминава всички други. С исключение на Ленин, мнозинството ръководни фигури са евреи. Освен това, главната подбуда и движещата сила идват от еврейските лидери. Така Чичерин, чист руснак, е засенчен от неговия незначителен подчинен Литвиноф, и влиянието на руснаци като Бухарин и Луначарски не може да се сравнява с властта на евреите Троцки или Зиновиеф или с тази на Красин или Радек. Дори още по поразително е преобладаването на евреите в съветските институции. И видна, ако не наистина главна част от системата на тероризъм прилагана от Извънредната Комисия за Борба Против Контра-революцията (ЧЕКА), е вземата от евреи, и в някои известни случаи от еврейки. Същата зла репутация беше добита от евреите през време на краткия период на терор през който Бела Кун управлява в Унгария. Същия феномен беше представен в Германия (специално в Бавария), дотолкова доколкото на тази лудост беше позволено да използува временното изтощение на германците. Въпреки че в тези страни има много не-евреи също толкова лоши колкото най лошите еврейски революционери, часта заемана от последните като пропорция от техния брой в цялото население е поразителна".- край на цитата.

В действителност, Чърчил каза доста по вече неща в тази статия относно опасностите от позволяването на еврейския комунизъм да си върви неубоздан, и ако Вие наистина искате да правите изследване за произхода на нашата сегашна бъркотия Вие трябва да прочетете цялата статия. Kогато намерите статията от която токущо Ви прочетох - важна статия написана от един от най изтъкнатите личности на XX-ти век и публикувана в голям британски вестник - Вие може да се запитате защо никога не сте чули за тази статия преди да я представя на вниманието Ви.

Както казах, липсваше ни бдителност. Много малко хора обърнаха внимание - американския автомобилопроизводител, Хенри Форд, например - но по вечето бели американци бяха твърде заети с техните баскетболни и футболни игри и с хумористичните издания. Нас не ни интересуваше наистина какво евреите правеха на бялото  население отвъд океана, тъй като те не бяха американци. Единствените хора които обърнаха внимание бяха германците, които бяха твърдо решени да не оставят евреите да вършат с тях това което бяха направили на руснаците и което се опитаха да направят на унгарците. И така те се заеха да се отърват от Р. Люксембург и неините приятели и да ги изгонят от Германия. Когато германците направиха това, евреите в Америка започнаха да пищят и да призовават за за друга световна война за да ги спасят от германците. До това време вече  евреите имаха почти монопол да представят тяхната версия от историята на американската публика.

Нашите хора имаха един друг недостатък в допълнение към недостатъчното чувство на расова солидарност към други бели хора по света и липсата на бдителност: ние също така нямахме отговорно ръководство. Каквото имахме бяха политици: изкусни лъжци - актьори, адвокати - които никога не питат себе си, "Каква политика е добра за нашите хора?" но само, "Как мога да бъда избран ? Какво трябва да обещая на хората за да им взема вота? Какво поведение би ме направило популярен?" С контрола на евреите върху мас-медиите, Холивуд и Медисън Авеню - и следователно върху умовете на обществото - ставащ все по пълен през последното столетие, въпросът който политиците си задават все по вече е: :Какво аз трябва да правя за да задоволя евреите и спечеля подкрепата им?' 

И така през 1933-та,  същата година в която ново германско правителство дойде на власт с политика да освободи Германците от контрола на евреите, в САЩ правителство дойде на власт с политика да прави каквото и да поискат евреите да бъде направено. Франклин Рузвелт се обгради с по вече евреи отколкото всеки предишен американски президент. В това отношение той беше Бил Клинтън на своето време.

Използувайки Рузвелт като тяхно благоразположено средство, евреите приложиха на американците същия номер на примамване и след това на неочаквана промяна на политиката за да ни вкарат във Втората Световна Война който номер те приложиха използувайки Удроу Уилсън да ни вкара в Първата Световна Война. Също както беше направил Уилсън преди 24 години, Рузвелт отиде на президентска кампания през 1940-та за втори мандат с обещанието да държи САЩ настрана от войната в Европа, и докато правеше това обещание на американците той активно кроеше планове с еврейските си съветници и поддръжници да вкара САЩ по скоро във войната и между другото да поддържа войната в Европа като даваше обещания за поддръжка на тези страни които бяха против Германия.

По вече от всичко друго което ни повали толкова ниско, беше борбата на погрешната страна на войната. Това също разруши Британската Империя и принизи Англия. Навсякъде в не-белия свят белите започнаха да сдават властта оттегляйки и извинявайки се. Болеста на егалитаризма се разпространи мълниеносно. На всякъде в белия свят имаше морално срутване. Не бяха само Германците тези които, загубиха Втората Световна Война; това бяха всички Европейци, включително американските европейци.

Единствените реални победители във войните бяха евреите. Първата Световна Война имаше за резултат отварянето на Палестина за еврейската-ционистка фракция и предаването на Русия на тяхната комунистическа фракция. Втората Световна Война не само ги спаси от Хитлер, цяла Източна и голяма част от Централна Европа бяха дадени на еврейската комунистическа фракция и завърши предаването на Палестина на ционистите. Войната им струваше около един милион от по незначителните чифути в Европа, но за сметка на това им даде основата за тяхната много доходна история за "холокоста", с която те от тогава изтощават белия свят.

И така днес ние имаме Д. Буш който се опитва да надмине Б. Клинтън по превръщането на американското правителство в много-национално. Консервативните американци, патриотичните американци заложиха надеждата си в Буш да извади Америка от лудоста на Клинтановата ера, и първото нещо което Буш прави е да се подмазва на Клинтонистите, на евреите, като назначава не-бели на най важните постове от администрацията си.

Каквото Буш казва е: "Хей, аз не съм толкова лош. Вижте, назначавам черни, назначавам евреи, назначавам мексиканци. И черните и мексиканците които назначавам са толкова про-еврейски ориентирани колкото съм и аз. Моят твърдо приказващ черен държавен секретар говори еврейски език и ще подкрепя еврейските интереси по целия свят толкова силно колкото ги подкрепяше еврейския държавен секретар на Клинтън. Можете да ми вярвате. Ще направя всичко което ми кажете. Ще поддържам Израел. Ще подкрепям налагането на закони против престъпленията "говорене поради омраза". Аз съм Вашият човек". Тои не говори това, не прави тези назначения, защото това е което републиканците искат или това което американците искат. Това е каквото евреите искат. Д. Буш е един кух човек, един празен човек.

Д. Буш е блестящ символ на състоянието на нашата раса днес: блестящ символ на нашето морално срутване прес последният век. Напълно напасва че такъв човек е нашият лидер като продължаваме курса на расово самоубийство по който бяхме през миналото столетие. Напълно подходящо е че той стана нашият образ на лидер чрез комичната опера на която бяхме свидетели през последните два месеца на първата година на този век - който век напълно сигурно ще бъде нашият последн ако не направим радикални промени, разбира се по скоро, и започнем да си възвръщаме нашата загубена морална сила.

д-р Уилям Пиърс