Непозната дотогава хуманност На 9 март 1230 г. българските войски начело с Цар Иван Асен ІІ нанасят съкрушително поражение на гръцката армия, предвождана от владетеля на Епирското царство Теодор Комнин. Битката се състояла край крепостта, намираща се до днешното село Клокотница, Хасковска област. Причина за войната била вероломното нарушаване за договора за ненападение от страна на Теодор Комнин. Още неукрепналата след 200 годишно византийска владичество суверенна българска държава трябвало отново с меч да отстоява своето съществуване. Цар Иван Асен ІІ повел войските си в бой, като преди това заповядал нарушеният от гърците договор да бъде набучен на копие и понесен като знаме. Самоуверените византийци били разбити. Императорът Комнин заедно с голяма част от своята армия били пленени. И тук дошла изненадата.
Вместо съгласно средновековните традиции пленниците да бъдат убити или продадени като роби, българският Цар заповядал те всичките след като бъдат разоръжени, да се разотидат мирно по домовете си. Такава проява на хуманност средновековна Европа не познавала. Мълвата за човечността, проявена от владетеля на България бързо се разнесла и за кратко време към страната ни без бой били присъединени Родопската област, Беломорието и Македония. Ето защо аз се гордея, че във вековете на жестокост и взаимно изтребление, ние, българите сме съумявали да укрепваме своята държава не само посредством бляскави военни победи, а и като печелим сърцата на хората, като ги караме не да се страхуват от нас, а да виждат в държавата на българите свой закрилник. Наред с факта, че по онова време една трета от хората по света пишели с нашата, българска азбука, и че нашата култура била водеща в Европа, ние сме съумели да покажем, че можем да показваме великодушие и човечност, че носим със себе си не смърт и разруха, а една истински нова, хуманна цивилизация. Ето защо аз се гордея, че съм българка. Неизвестен автор
|
