Последен зов

Изгубихме достойнство, гордост,
забравихме и род и вяра.
Допуснахме в дома си подлост,
погубиха ни чрез поквара.

Невежи станахме, а бяхме
страх за чуждите - Велик народ!
Сега прекланяме се жалки -
Господар превърна се във роб.

С чужда реч се поздравяват днес
младежите ни - Български деца.
Не знаят те кои сме, откъде сме
и не зачитат своята страна.

Пак грабят ни и кръвен данък
отново плаща Българското племе.
Чорбаджия, турчин или цар
последен залък пак ще ни отнеме.

Черен гарван гнилите тела разкъсва
и дрезгав грак оглася пустотата.
Вкупом тръгнахме към кървав залез...
Аз призовавам Бога на Войната...

Челбир багаин