" Усилията на Сeбер, умел владетел, обединил всички части на Атил [едно от имената на Българската империя и българските земи от Дунав до Китай], от Баил [Централна Европа] до Кимяк [Барабската низина, между реките Об и Енисей] не бяха напразни: той остави на Алип-бия силна империя. Въз основа на силата на Хон-Булгар, Алип-бий постигна разделянето на Урман [Римската империя] на две части [през 395 г.]: Рамил [Западноримска "империя"] и Урум [Източноримска "империя"] и постави тези части в още по-голяма зависимост от Булгар.
Въпреки факта, че Кермек, подобно на Рамил и Урум, е бил подчинен на Булгар, рънджайците [германци] и други кермеки [западноевропейци] често атакували Рамил. Уморен да се разправя с оплакванията на Рамил срещу Кермек, Алип-бий уреди в Сулабаш [Горния Дунав] бейлика Бургар или Бургас ( княжество Бургар или Бургас), за да раздели владенията на Рамил и Кермек и премести част от Булгар-Бурджан там. Рънджаите, които са били в услуга на баговете [владетели] на този бейлик [княжество], извън Бургас започват да се наричат „бурджани“ [бургунди], а вътре в Бургас - бургари. Думата "burdjan" рънджайците произнасяли под формата бурган ("burgan"), а бургар ("burgar") под формата байгар "baigar" [бавар]. Говори се, че Бургас, Алип-бий създал през 395 г. и назначил първия си син Акдар, по прякор Аюкдар, за своя първи баг. Щабът му беше наречен Аюкбура [съвременен Аугсбург в Германия] ... Той засели три хиляди българи в Алтинбаш, за да охранява проходите през Алиптау [Алпите] ...
Бургазлии охраняваха два оживени кръстопътя през Иждар-Сула [Дунав] - Бина-Булгар [Виена] и Ринджа-Кича [Линц в Австрия] и не позволяваха на никого да премине реката, без разрешението на българските императори. Общо имаше три тумена [30 хиляди войници; тумен - 10 хиляди воини, дивизия] бурджани, които са подпомогнати от 50 хиляди бургани [бургунди] и байгари [баварци]. Този бейлик (княжество, област, регион) се пазеше за сметка на Рамил (Западната Римска империя), а баговете му получаваха същото заплащане, като големите императори на Рамил (Западната Римска империя). И Урум [„Византия“] плащаше данък за това, че българите охраняваха проходите (преминаването) през Сула [Дунав] в Миджан [Мизия, съвременна Дунавска България] ..."