| Тенгрианство и Саракт: Молитва на кан Арджан-Джирас към алп-биката Самор-Улят | |||
|
|||
| МОЛИТВА НА КАН АРДЖАН-ДЖИРАС КЪМ АЛП БИКАТА САМОР-УЛЯТ (при настъплението на армията на Дарий Първи); "Сказание за Чулман" - "Песен за аскъпските бахадири", част V (152) “О, страшна алп-бике Улят, възпявал ли те е някой и някога? Не съм чувал за това. (153) Сега аз ще те възпея – ще разкажа за твоята мощ, как ти можеш милиарди зверове от раз да направиш плячка на червеите. (154) Как ти можеш тумени птици от раз да свалиш от Небето на Земята, как ти можеш от раз милиарди хора да превърнеш в скелети. (155) Няма същества на тази Земя, които да не се боят от теб; ако ти вървиш по земята, всички стремглаво бягат от теб. (156) А тъй прекрасен е твоят лик: в червен пламък той е обвит, прогарят твоите очи всичко на света – дори гранит. (157) Досега не съм те виждал, а сега за среща моля; не съм боледувал от нищо никога, а сега искам да се разболея. (158) По-бързо ела, Улят, тялото ми в лапи стисни, ноктите си в мускулите впий, с отровата на мрака ме напои. (159) Аз искам целият от червеи да гъмжа, искам тъй от болестта да боледувам, че дъхът ми да убива на верста наоколо като прерязващ гърлото кинжал. (160) Ако сърцето си ми отдадеш, ако болестта ми предадеш, то като най-щастлив младок ще те обикна – и това е!”. |
|
Материалът е оценен на 0.00 (0 гласа) Оцени материала |
| Назад към раздела | Съдържание |