| Тенгрианство и Саракт: Нестинарството - огнеността на Саракта | |||
|
|||
Наред с всеизвестните нестинарски села Кости, Граматиково, Сливарово, Българи, Ургари и т.н. в Странджа, с известно опечаление трябва да кажем, че към тях не е прибавено и Долно Ябълково. Обикновено изследователите описват села, в които свещенодействието е живо под някаква форма до днес, но обръщат незаслужено внимание на села, в които свещенодействието не е физически живо днес, но белези за него са оставени в топонимията, празниците и легендите. Село Долно Ябълково, намиращо се току до границата с Турция незаслужено е подминавано и изключвано от ареала на нестинарските села и заслужено е отбелязвано единствено със светилището "Големия камък", "Марков камък" и т.н. и долмените в Лозенски дол и Влахов дол. Сякаш е пренебрегвана възможността там да е съществувало в древността огненото свещенодействие. Първото място, в което винаги са отвеждани туристите е светилището "Големия камък". Това еднолинейно отправяне на съзнанието на човека само в една посока, води до една непълнота и грешни заключения относно духовността на това селище. И въпреки това, нека тръгнем по този път. Пътят към светилището "Големия камък" минава покрай това крайселско хълмче. Но под опитния поглед на изследователя, то може да се окаже и селищна могила. Съмненията се потвърждават, когато местния водач ще разкаже, че тук някога е било първоначалното местоположение на светилището, т.е. на Камъка. То се е намирало съвсем близо до селото, на върха на могилата и явно е имало огромно значение за живота там. Незнайно каква промяна в небесните и духовни величини е наложило преместването му с 3-4 километра по далече, на изток, т.е. то вече не е било така лесно достъпно за селището и енергията му, не така пряко е въздействала. Интересен е и разказът за неговото преместване. Конникът Крали Марко (Мар/ Мер) само с върха на пръста си, вдигнал камъка и го преместил на днешното му место. Явно тук става въпрос за колобърско свещенодействие и преместване на тела с помощта на духовни сили, изключващи гравитацията. Днес това, звучи като фантастика, но утре няма да е.  Пътят продължава покрай нещо съвсем необичайно - местността "Влахов дол"където има долмени.  Интересното не са само долмените, за които местният водач ще каже, че в тях са се криели българите, които не искали да се потурчат, а самото название "Влахов дол". Това е едно често срещано име на местност в Странджа, има го и между селата Сливарово и Граматиково и за тези нестинарски села то е "Родината", откъдето тръгват те, с "Голямата аязма". Аязма, според местните е имало и тук. Самия термин "влъхъ" - "свещенодействам" и "влъх" - мъдрец, жрец, колобър, говори, че на това място са се извършвали свещенодействия и сакрални обреди. Наличието на долмени, макар и разрушени също свидетелства за това.  Покрай "Влахов дол", тече река "Папарица", днес почти не съществуваща - още едно знаменателно название, което свързва землището на Долно Ябълково с огнената свещеност. Сходен терминологичен израз има това название с местностите "Попова пътека" и "Папазов дол" край Граматиково и връх "Папая" край Царево. Самият корен на термина "Папа", най-вероятно ни поставя две отправни точки на значение: 1) Духовен баща. Най-вероятно се е имало впредвид Светока, Свети Константин, наричат още от нестинарите и 'Бащата". Не е случаен факта. че един от големите празници на селото е бил Св. Константин и Елена - централният нестинарски празник. 2) Духовен водач. Най-вероятно жрецът, колобърът или шаманът извършвал свещенодействие край самата река или нейният свещен извор. Вероятно това може да е окаже във връзка с честването на втория по големина празник на Св. Атанас. И така продължавайки по пътя, ние стигаме до светилището. Първото, което се набива на очи е Тронът. По обясненията на местния водач, тук е седал "попа", обръщал се е срещу Камъка (вероятно играещ ролята на олтар) и е проповядвал или правел своите литургии. Най-интересното е, защо "попа" е правил своите свещенодействия тук, а не в черквата.  Срещу трона е Камъкът със своята сферична, яйцевидна форма. Отдавна знаем как в космогоничните митове Сътворителят разчупва яйцето, излиза от него, за да сътвори светът. А нима това не е "омфалосът", "домът на Бога", "Пъпът на света"?  Тук съвсем ясно си личат сходствата и като конструкция и като форма с "циклопския" камък от светилището Бегликташ, което, ако се изследва, може да се окаже, своего рода "традиция", "почерк" на скалните светилище в Странджа. Най-интересното и при двата камъка, при двете светилища е "мушилката" под самия камък. През нея човек може да се провре, но може и да легне, с лице към свода и по този начин да приеме излъчванията от Камъка. Най-отгоре, върху Камъка са двете кладенчета (шарапани), едната сферична, а другата - овална, разположени перпендикулярно, така, че образуват "Т". Могат да се възприемат и като "очите на Бога". Те вероятно са приемали небесната благодат и свещените дарове и течности, чиято сила попива в камъка и се излъчва долу през свода на "мушилката"или са отправяли енергия и послание "нагоре", а вероятно - и в двете посоки.    Кладенчетата влизат в конфигурация с така наречената "маркова стъпка", създавайки една троична триъгълна конфигурация от елементи на върха на самия камък. За сведения на читателя, "стъпката" е четирипръста, ако въобще може да се нарече стъпка, поради неясния контур, който има. Подобни четирипръстни ръце има по керамични съдове по нашите земи   Слизайки отново отдолу и поглеждайки свода на мушилката, ние виждаме едно "каменно звездно небе". Вероятно през тези небесни окна, през тези очи се е излъчвала небесната благодат. Това "каменно звездно небе" е "пренесено" след това и в църковния олтар и стенопис на старата черква на селото "Рождество Пресвета Богородица".   |
|
Материалът е оценен на 0.00 (0 гласа) Оцени материала |
| Назад към раздела | Съдържание |