СРЕЩУ ТЕРОРА

            В България няма свобода. Демокрацията се оказа една голяма измама. Гладът вилнее, безработицата се шири, навсякъде безразборни кражби, а вестниците са пълни с успехи. Народът измира, а управниците ни залъгват с чужди, нищо незначещи думи. Има ли спасение за Българина?

            Декемврийските събития от 1998 г. разкриха кое плаши най-много самозабравилата се власт - свободното слово! Полицейският произвол показа, че нашето най-страшно оръжие е честно изразеното мнение. Гласно изречената истина.

            Не с бомби и танкове ще победим, а като кажем на глас онова, което мислим. Ще победим, когато прогоним от себе си страха и се отърсим от лъжата. Когато разобличим мошениците и убедим мнозинството да не им вярва.

            Народът няма достъп до радио и телевизия. Върху вестниците е наложена жестока цензура. Остава шепотът на Улицата. Но нима слуховете могат да бъдат пълноценен изразител на нашите тревоги?

            Съществува едно старо, изпитано средство - позивите. Днес технически е много лесно да бъде изготвена и размножена една листовка. Това е наше право. Нека се научим да упражняваме правата си!

            Напишете своите мисли и покрийте с тях страната. Облепете всички стени, напълнете пощенските кутии с вашето мнение. Кажете най-сетне какво искате, кажете го самите вие. Стига други са говорили от ваше име!

            Ние, Българите не искаме да умираме. Ние искаме да живеем достойно. Време е управниците да чуят нашия глас. Време е за истински промени!

Движение "Воини на Тангра"