| Поезия: Последен бой | |||
|
|||
| Последна битка на баща ми 23.4.1991 г. Тежко отекват прашни ботуши, бели градища димят. Отеква в скалите конския тропот, извадени саби блестят. Напред ни зове наща стара родина, назад е разруха и смут. Нашите хора бяха малцина, но всички се биха до смърт. С Тангра напред!!! - викаше канът….. Хазарите бяха безброй… Сред кървави саби стрелите свистяха…. Това бе последния бой. Тежко отекват прашни ботуши, в гробовете смелите спят. Нагоре към Тангра яздят душите, с конете по Млечния път. Атан |
|
Материалът е оценен на 0.00 (0 гласа) Оцени материала |
| Назад към раздела | Съдържание |