Несъгласие

            Враждебни на България сили унищожават народа ни. Примряло от страх, обществото наведе глава. Възпитаните в дух на робство не посмяха да се възпротивят. Но в България живеят не само покорни роби.

            Ние, воините на Тангра се опълчихме срещу изтреблението. Отърсихме се от страховете и започнахме своята велика борба!

            Не сме съгласни една безотговорна власт да съсипва живота ни. Не сме съгласни да влачим жалко и мизерно съществуване. Не сме съгласни да пречупят съдбите ни. Не сме съгласни да ни управляват лица, които мразят всичко наше, всичко Българско! Обявиха несъгласието ни за престъпление. За посегателство срещу обществото. На нали обществото, народът - това сме ние? За какво посегателство става дума?

            Дори котката, притисната в ъгъла показва нокти. Нашата реакция срещу потъпкването на правата ни се изрази в слова на протест. Властта извади в отговор на словата не разумни аргументи, а пистолети. Искането ни за диалог в нечие извратено съзнание стана опит за преврат. Каква ли е тази власт, щом няколко гневни думи могат да я сринат?

            В Родината ни живеят представители на различни народи. Някои са дошли тук като завоеватели, на други сме оказали подслон в трудни за тях дни. Съжителствахме мирно, докато те не показаха омраза си към нас и децата ни. Наложи се да се възпротивим. Не с барут и стомана, а с мисъл. Ние не искаме никого да убиваме. Ние искаме само да попречим те, чуждите нас да убият. Един от тях, Нансен Бехар стана в Народното събрание /българското/ и заяви, че сме расисти, антисемити и осквернители на гробове. Той, комунистът, чиято идеология донесе смъртта на стотици милиони невинни обвини нас в несъществуващи деяния. Той, изповядващият една човеконенавистническа вяра настоя да бъдем наказани ние, защото искаме да живеем. Защото не се примиряваме с готвената ни гибел. На нас пък ни стана ясно, че Жорж Ганчев, с чиято бюлетина е влязъл в Парламента въпросния Бехар е поредната пародия на патриот.

            Да, ние искаме да живеем. Ние искаме България да живее. Ние сме несъгласни с днешната убийствена за нас действителност. Несъгласни сме с грабежа, с натрапваната форма на управление, с лъжата, с демагогията, с наглостта, с безумието…

            Чакахме дълго. Търпяхме дълго. После извикахме, че трябва да ни чуят. Осмелихме се да кажем на висок глас какво мислим. Изпратиха срещу нас въоръжени полицейски отряди. Но кога грубата сила е побеждавала естествения човешки стремеж към свобода и независимост?

            Няма да млъкнем. Няма да се примирим. Няма да бъдем безропотни роби. Ние сме Българи, потомци на древен и свободен народ. Ние сме воините на Тангра.

Ние не сме съгласни да умрем!

Движение "Воини на Тангра"

1999 година