Световната конспирация: Тихи оръжия | |||
|
Тихи оръжия от Conspiracy Wikipedia * Встъпително описание на “тихото оръжие” “Тихото оръжие” изпълнява същите задачи, както и всички други видове оръжия, но начина на неговото функциониране е специфичен. Това оръжие изстрелва ситуации вместо куршуми, тласкани от обработка на данни вместо от химична реакция (експлозия), използуваща битове от информация вместо барутни зърна. Тези ситуации се изстрелват от компютър вместо от оръдие, с оператор компютърен програмист вместо опитния стрелец, под заповедите на банковия магнат вместо на армейския генерал. Тихото оръжие не предизвиква шум от експлозия, не причинява видими физически или умствени увреждания, видимо не се осъществява груба намеса в ежедневния социален живот. Въпреки това, за тренирания наблюдател то несъмнено причинява шум, физически и умствени увреждания, и несъмнено внася изменения в социалния живот — но само за наблюдателя, който умее да анализира. Обществото не може да разбере това оръжие и затова не вярва, че е атакувано и поробено чрез него. Хората инстинктивно чувстват, че нещо не е наред, но поради техническата същност на “тихото оръжие”, те не могат да си го обяснят рационално и то остава недостъпно за техния разум. Затова, при въздействието на това оръжие, хората не знаят как да викат за помощ, как да се отбраняват срещу него и как да се обединят за такава отбрана. Когато “тихото оръжие” се прилага постепенно, обществото се приспособява към неговото въздействие и понася безропотно пораженията, докато психологическият натиск (чрез икономиката) го доведе до пълен срив. Следователно “тихото оръжие” е вид биологическо оръжие. То атакува жизнеността, избора, способността за движение на индивидите в обществото посредством познанието, разбирането, манипулацията и атаката върху източниците на естествена и социална енергия, като използва умело физическите, емоционалните и умствените слабости на индивидите. * Увод в теорията “Дайте ми контрол върху националната валута и аз не ще се интересувам кой прави законите.” Майер Амшел Ротшилд (1743-1812 год.) Днешната технология на “тихото оръжие” е продължение на идеята, открита и прилагана от Майер Амшел Ротшилд. Ротшилд открива липсващия пасивен компонент на икономическата теория, известен като икономическа индукция. Разбира се, тогава той не е предполагал за мащабите на своето откритие, но през 20 век, с помощта на математическия анализ, възхода на механиката и електрониката, и накрая с изобретяването на електронния компютър, това изобретение се превръща в ефективно средство за контрол на световната икономика. * Откритието на Ротшилд в областта на енергията Ротшилд открива основния принцип за придобиване на власт, влияние и контрол над обществото, който пряко се прилага в икономиката. Принципът гласи: “Пожелаете ли властта, народът скоро сам ще ви я предостави.” Ротшилд открива, че парите или депозитните средства притежават необходимата власт, която би могла да бъде приложена за убеждаване на хората (индуктивност на хората, съответстваща на магнитното поле) да отдадат своето реално благосъстояние на заем срещу обещанието за връщане на по-голямо благосъстояние в бъдеще време (вместо реална компенсация). Хората увеличават своето състояние по този начин в резултат обмяната на своите парични средства срещу хартийка с обещание. Ротшилд разбира, че той може да пуска повече ценни книжа, отколкото приема в замяна парични средства за тяхното погасяване, дотогава докато у него съществува някакъв златен запас, служещ му като средство за убеждаване на хората в собствената си надежност. Ротшилд заема всъщност своите ценни книжа на отделни частни лица и правителства. При тези заемни отношения всъщност клиентите се предоверяват на банката. След това Ротшилд създава дефицит в паричната маса, усилва контрола върху паричната система и реализира печалба чрез съответните договори. Цикълът се повтаря отново и отново. Този паричен натиск може да се използва и за разпалване на война. Тогава той би могъл да контролира наличната парична маса и да предопредели победителя във войната. Това правителството, което се съгласи да предостави на Ротшилд контрола над своята икономика, получава неговата поддръжка. А погасяването на дълговете се гарантира от икономическата поддръжка на непосредствения враг на длъжника. Доходът, получен по тази икономическа методика, позволява на Ротшилд да увеличава постоянно своето влияние и богатство. Ротшилд открива, че алчността на обществото му позволява да влияе на правителствата да печатат пари отвъд лимита (инфлация), определен от количеството ценен метал, стоки и услуги, формиращи БНП (Брутния национален продукт). * Мнимият капитал създава икономическа индукция В горепоказаната структура, кредитът представлява чист елемент, наречен пари, и има свойството да бъде капитал, но всъщност това е отрицателен капитал. Кредитът има вид на услуга, но фактически това е задължение. Следователно кредитът е по-скоро икономическа индуктивност, отколкото икономически капацитет и ако тази индуктивност не бъде по някакъв начин балансирана с мирни средства, то тя ще бъде балансирана по пътя на войната или геноцида, чрез унищожаване на населението (действителния кредитор). Съвкупното производство на стоки и услуги представляват реалният капитал, наречен брутен национален продукт, и налични пари могат да се печатат само до това равнище, при което те представляват икономически капацитет. Парите, напечатани над това равнище, са със знак “минус” в баланса, те предизвикват икономическа индуктивност и представляват дълг. Войните, следователно, балансират системата, унищожавайки истинските кредитори (народът, който е бил измамен да замени своите реални ценности срещу инфлационни пари). След войната обществото се възвръща в първоначалното си равновесно положение, базирано на наличните природни ресурси и това, което е останало от реалните ценности. Ротшилд открива, че парите му дават възможността да променя икономическата структура на обществото за собствена изгода, създавайки икономическа индукция в посока, която засилва нестабилността. За пълен контрол над икономиката са необходими достатъчно данни за потреблението и достатъчно мощно компютърно оборудване, за да може да се следят отблизо икономическите осцилации, индуцирани от скоковете в цените и излишната парична маса — инфлация. * Пробив Голям напредък в науката за управление на икономиката осигури т. нар. “Шоково тестване”, заето от авиацията. Същността на шоковото тестване се състои в следното: бойният самолет изстрелва снаряд от земята и откатът се регистрира от вибродатчици, разположени на различни места в самолета. Изучавайки тези отразени импулси, може да се определи равнището на критични вибрации, които биха могли да доведат до резонансното саморазрушаване на апарата във въздуха. По този начин е възможно да се изучи степента на устойчивост на самолета и слабите му места. * Приложение в икономиката Методът на шоково тестване в управлението на икономиката се прилага чрез скокообразна промяна на цените на стоките и регистриране на реакцията на потребителите. Резултиращите колебания, предизвикани от икономическия шок, се анализират и интерпретират с помощта на компютър. Така се определя психоикономическата структура на обществото. По този начин се създава математически модел на семейството, и става възможно отчитане влиянието на “домашната икономика” (която обикновено има консумативен характер). По този начин може да бъде предвидена и контролирана реакцията на семейните единици при бъдещи шокове. Обществото се превръща в дресирано животно, чиито юзди се държат от сложната компютърна система за управление на социалната енергия. Евентуално, в крайна сметка всеки индивид би могъл да бъде поставен под контрол, като се изучат неговите консуматорски навици и предпочитания. Тази информация се събира с помощта на щрих-кода върху опаковките на стоките при пазаруването с кредитни и дебитни карти. В бъдеще, за да се предотврати възможността за злоупотреби с кредитни карти, върху челото или ръката на законния им собственик ще бъде татуиран щрих-код, невидим при нормално осветление. * Икономически модел Харвардският проект за икономически изследвания, започнат през 1948 г., е продължение на проекта за логистични изследвания от Втората световна война. Неговата цел е създаване на наука за управлението на икономиката: отначало икономиката на Америка, а след това и на световната икономика. Изследванията показали, че при наличието на добре разработен математически апарат и необходимите данни, прогнозирането и управлението на икономиката ще бъде точно толкова лесно, колкото прогнозирането на траекторията на един снаряд. Дори нещо повече — икономиката може да се превърне в оръжие, подобно на насочвана към целта ракета. Първата цел на Харвардския проект била определяне на икономическата структура, силите, изменящи тази структура и способите за прогнозиране и манипулиране на поведението й. Необходимо е било добро познаване на математическите структури и взаимовръзката между инвестиции, производство, разпределение и потребление. Накратко казано, било открито, че икономиката се подчинява на същите закони, на които се подчинява и електричеството, и цялата математическа теория, практически опит и компютърни алгоритми, разработени в областта на електрониката, могат да се използват пряко и в икономиката. Разбира се, това откритие не е било публично огласено, а най-важните следствия от този модел били строго засекретени. Например: в икономическия модел човешкият живот се измерва в долари, а искрата, образуваща се при изключване на прекъсвач, съединен към индуктивната намотка, представлява математически аналог на избухването на война. Най-голямата трудност, с която се сблъскала теоретичната икономика, била описанието на домашното стопанство като промишленост. Затруднението произтича от това, че потребителските качества на всяко едно семейство са индивидуални и зависят на свой ред от доходите, цените и ред други икономически фактори. Тази бариера била заобиколена с помощта на статистическа апроксимация (приближение) чрез прилагане на шоково тестване. По този метод се определят текущите за даден период характеристики на семейната икономика и потребление, наречени технически коефиценти. В крайна сметка задачите на теоретичната икономика могат да бъдат лесно преобразувани в задачи на теоретичната електроника, а получените резултати след това да бъдат обратно преобразувани. От това следва, че не е нужно да се пишат специални учебници по теоретична икономика. Достатъчно е да се създаде икономически речник, който дефинира основните понятия и концепции в икономиката и техните еквиваленти в електрониката. Всичко останало може да бъде взето от известните разработки по математика и електроника. Това съществено опростява поддържането на секретността на проекта. * Схеми на промишлеността Абстрактното определение за промишленост е система, която получава продукти от други отрасли в различна форма, и ги преобразува в продукт, който се продава или се подава към трети отрасли. Тази система има няколко входа и един изход. Това, което хората обикновено разбират под промишленост, всъщност е индустриален комплекс, в който под един покрив се произвеждат един или повече продукти. Промишлеността се разделя на три основни категории или класове, според техния продукт: Клас 1 — Капитал (ресурси) Клас 2 — Стоки (или потребление) Клас 3 — Услуги (действия на населението). Клас 1 включва три подкласа: 1. Природни източници на енергия и суровини 2. Пари — правителството отпечатва пари с еквивалент брутния национален продукт, както и излишък от пари (инфлация) при надскачане на брутния национален продукт 3. Банков кредит — отдаване на парите в заем срещу лихва и пускане на излишък от пари в обращение (инфлация, мним капитал) чрез депозитни заемни сметки. Промишлеността от клас 2 е промишленост, произвеждаща реални стоки за потребление. Именно този клас обществото назовава промишленост. Промишлеността от клас 3 произвежда услуги, а не реална продукция. Тя се състои от лично потребление и правителствени поръчки. Продуктът на тази промишленост е механична дейност, създава се заетост сред населението. Промишлеността от клас 2 е промишленост, произвеждаща реални стоки за потребление. Именно този клас обществото назовава промишленост. Промишлеността от клас 3 произвежда услуги, а не реална продукция. Тя се състои от лично потребление и правителствени поръчки. Продуктът на тази промишленост е механична дейност, създава се заетост сред населението. * Обединение на промишлеността Цялата икономическа система може да бъде представена чрез този трикласов промишлен модел, ако назовем продукцията на трите класа съответно капитал, стоки и услуги. Недостатъкът на това представяне се състои в това, че не може, например, да се изрази влиянието на текстилната промишленост върху черната металургия. Това произтича от факта, че и текстилната промишленост, и черната металургия, се намират в един и същи клас на “стоковата промишленост”, и при това обединение в един клас те загубват своята икономическа индивидуалност. * Електронен модела на икономиката (Е-модел) Националната икономика се състои от едновременен поток на производство, потребление, разпределение и инвестиции. Ако към всички тези елементи се приложи подходяща измерителна единица — да речем долари, тогава потокът би могъл да се представи като ток в електронна схема и нейното поведение може да бъде предсказано с необходимата точност. Трите основни пасивни енергийни елемента в електрониката — кондензатор, резистор и индуктивна бобина — съответстват на трите идеални пасивни елемента в икономиката — съответно промишлен капитал, стоки и услуги. Икономическият капацитет представлява натрупване на капитал в една или друга форма. Икономическата проводимост характеризира потока на стоките и суровините. Икономическата индуктивност характеризира инерцията в икономиката. На практика това означава услуги за населението. * Икономическа индуктивност През електрическата бобина (индуктор) протича електрически ток като първично явление и се генерира магнитно поле като вторично явление (инерция). Съответно икономическата индуктивност представлява движение на икономически ценности като първично явление, и активност на населението като вторично, индуцирано явление (инерция). Когато движението на паричната маса намалява, сферата на дейност на населението се свива (колабира), съобразно с капиталовия поток (в екстремален случай може да избухне война или революция). Инерцията на обществото е резултат от потребителски навици, очакван жизнен стандарт, и в общия случай е проява на инстинкта за самосъхранение. * Фактори на индуктивност Първи фактор — население; Втори фактор — мащаб на икономическата дейност на правителството; Трети фактор — методи за финансиране на правителствената дейност (това включва и инфлация). * Преобразуване на величините (съответствие между икономически и електрически величини) заряд: кулони — долари ток: ампери (кулони в секунда) — поток долари за година напрежение: волтове — потребност от долари (мотивираща сила) проводимост: ампери на волт — реален поток на парите срещу единица потребителско търсене капацитет: кулон на волт — долари от реална промишлена продукция или складови запаси, съответстващи на търсенето. * Времеви зависимости и саморазрушителни колебания Моделът на идеалната промишленост може да бъде преобразуван в електронен модел по няколко начина. Най-простият е да се представи търсенето посредством напрежението, а предлагането — посредством тока. При такова преобразуване съотношението между двете се нарича проводимост, резултат от три икономически фактора: 1. предварително разчетен поток; 2. текущ поток; 3. прогнозиран поток. Прогнозираният поток е резултат от свойството на живите организми да се запасяват с енергия (храна) за периоди на енергиен дефицит (например зима). Този поток се състои от предварителното потребителско търсене за периода на енергиен дефицит. В промишленото производство прогнозираният поток има няколко разновидности, една от които е производственият инвентар. В електрониката тази наличност (вид капитал) съответства на капацитета, а наличните средства за производство представляват натрупания заряд. Задоволяването на потребителското търсене се забавя поради необходимостта от средства за производство (натрупване на заряд). Текущият икономически поток не изпитва забавяне. Той е потребителски поток. В електрониката той отговаря на проводимостта (съпротивлението) — това е разсейване на енергия — консумация. Предварително разчетеният поток е известен като инерция или навици. В електрониката аналогът на това явление е индуктивността (икономически аналог — промишленост от типа “услуги”) в която движението на електрическия ток (икономически аналог — движение на паричната маса) създава магнитно поле (икономически аналог — активно население). Магнитното поле (активното население) в случай на намаляване на тока (движението на паричната маса), намалява (война), съответно на тока (паричната маса — енергията). Алтернатива на войната могат да бъдат безсрочните социални правителствени програми или огромните (но доходни) космически програми. Трудността да се стабилизира икономиката произтича от твърде голямото потребителско търсене поради 1. завишени потребности — алчност и скъперничество 2. твърде многобройното население Тези фактори създават завишена икономическа индуктивност, която може да бъде балансирана само чрез икономически капацитет (реална продукция, стоки и услуги). Социалните програми представляват всъщност безсрочна система за кредитен баланс, привидна капиталова промишленост, предоставяйки на незаетата част от населението покрив и храна. Това може да се окаже полезно, тъй като тези хора стават “държавна собственост”, армия под властта на елита. Защото който плаща, той поръчва музиката. Тези, които са попаднали в икономическа задънена улица са принудени да чукат на вратата на елита. Методът на въвеждане на голямо количество стабилизираща емкост се заключава в заемане под формата на бъдещи кредити. Този четвърти закон на движението — натоварване, се заключава в “бягство от отговорност”: предприемат се действия и системата се напуска преди да се получи закономерната реакцията на това действие. Средството за избягване на реакцията е смяна на системата. Именно по този начин политиците стават популярни в съответното време и обществото плаща за това по-късно. Успехът на политиците се измерва с това, колко дълго успяват да забавят реакцията. Същият резултат се получава, когато правителството печата пари над предела на брутния национален продукт — в икономиката това води до инфлация. Огромно количество пари попада в ръцете на населението и на пръв поглед уж балансира потребностите, създавайки фалшива самоувереност у хората, като че ли за известно време звярът е задържан в клетката. В крайна сметка може да се стигне до война за да бъде възстановен балансът, тъй като войната представлява физическо унищожаване на кредитора. Политиците в случая са наемници, оправдаващи войната и осигуряващи запазването на чисто обществено съзнание. Ако хората действително мислеха за събратята си, те биха контролирали потребностите си (превъзмогвайки алчност и скъперничество) и не биха работили за кредитната система или за социалните програми, които на практика ограбват работника за да нахранят безделника. Тъй като по-голямата част от обществото не притежава сдържаност в удовлетворяването на потребностите си, съществуват само две алтернативи за снижаване на икономическата индуктивност на системата: 1. Да се позволи на хората да се избиват помежду си във война, което би могло да доведе до унищожаване живота на планетата. 2. Да се поеме контрола над света, използвайки икономическото “тихо оръжие” под формата на “безшумна война” и така да се снижи икономическата индуктивност до безопасно ниво чрез доброволно робство и геноцид. Втората алтернатива била приета като несъмнено по-разумна. За читателя става ясно защо е необходима абсолютна секретност по въпроса за “тихото оръжие”. Обществото в цялост не проявява желание да усъвършенства своето съзнание и вяра в ближния. Така то се превръща в стадо бързо размножаващи се варвари и представлява болестно състояние върху организма на планетата. Хората не се интересуват от икономическата наука и не искат да разберат защо не могат да избегнат войните, въпреки морала и религията. Те отказват да се ангажират с разрешаването на проблемите на планетата и човечеството. Малцината, които действително желаят да мислят и да оцелеят трябва да решат проблемите на цивилизацията. Затова разсекретяването на тихото оръжие би поставило в опасност оцеляването и бъдещето на човечеството. * Промишленост от типа “задоволяване на домашни нужди” Финансовата (банкова), производствената и правителствената промишленост — основни представители на трите основни типа промишленост (капитал, стоки и услуги) са лесно предсказуеми, тъй като имат ясна логическа структура. Те лесно се поддават на математическо описание и техническите им коефициенти могат да бъдат лесно определени. Това обаче не се отнася до потребителската промишленост, наречена още “домашна индустрия”. * Модел на домашната индустрия Проблемът, с който са се сблъскали икономистите теоретици, e, че предпочитанията на потребителите в коя да е област трудно се предсказват, а техническите коефициенти са нелинейни, сложни и функционално зависими от доходите, цените и ред други фактори. Компютърната информация, която се получава чрез бар-кода при пазаруване с кредитни карти би могла съществено да опрости задачата, но този метод на търговия още не е достатъчно разпространен. За компенсиране на този дефицит от информация е въведен косвен метод за анализ, известен като икономическо шоково тестване. Този метод се прилага широко в самолетостроенето и осигурява необходимите статистически данни. Прилагайки този метод, потребителите от даден регион или в цялата страна се изучават като група, а не индивидуално. Масовото поведение за разлика от индивидуалното се използва за приблизително определяне на техническите коефициенти, водещи до създаването на хипотетичен модел на потребление. Един от методите за определяне на технически коефициенти представлява шоков скок в цената на дадена стока и наблюдаване на ефекта върху продажбите на всички потребителски стоки * Икономическо шоково тестване При шоковото тестване на самолета се изучават вибрациите, които биха могли да възникнат и да предизвикат разрушителен резонанс. Икономистите-инженери постигнали същия резултат при изучаване поведението на масовия потребител чрез внимателно съставена извадка — например за месо, захар, кафе, бензин — отчитайки как внезапното покачване на цените води до промяна в бюджета на всеки потребител, върху покупателната му способност и потребителски навици. След това се наблюдават шоковите вълни, изразяващи се в промените на цените, рекламите и обема на продажбите на всички потребителски стоки. Целта на подобно изследване е разработването на технология за контрол над обществената икономика, както и за контрол върху някои саморазрушителни процеси. По този начин обществото би могло да бъде убедено, че група експерти трябва да поемат контрола над финансовата система и да възстановят реда и сигурността (вместо свободата и справедливостта) за всички. Когато гражданите станат неспособни да управляват своите финанси, те, разбира се, се превръщат в роби, в евтина работна ръка. Не само цените на стоките могат да бъдат обект на шоково тестване, но също така и работната сила. Стачките представляват един прекрасен шоков тест за икономиката, особено в такива важни сфери на услугите като транспорт, комуникация, комунално стопанство (електроенергия, водоснабдяване, хигиена) и др. С помощта на шоково тестване е било открито, че съществува пряка връзка между наличността на паричен поток в даден отрасъл на икономиката и психологическите характеристики, възгледи и реакции на хората, зависещи от този поток. Така например съществува точно измерима зависимост между цената на бензина и вероятността човек да има главоболие, да отиде да гледа филм на ужасите, да изпуши цигара или да изпие една бира. Най-интересното е, че посредством изследването и измерването на икономическите ходове, с помощта на които хората правят опити да се избавят от проблемите си и да избягат от реалността, математическият модел дава възможност да се създадат компютърни програми, които да предсказват най-вероятната комбинация от изкуствено създадени шокове, които могат да доведат обществото до пълно подчинение, чрез колапс на икономиката. * Икономически усилватели — УВОД Икономическите усилватели са активните елементи в икономическото инженерство. Действието на всеки усилвател (механически, електрически или икономически) се заключава в това, че получава входен управляващ сигнал и предава на изхода енергия, получена от независим енергиен източник, в съответствие с определена предавателна характеристика, в зависимост от входящия сигнал. Най-простият икономически усилвател е системата, наречена реклама. Ако една телевизионна реклама говори на човека като на 12-годишно дете, може да се прогнозира вероятността, благодарение на неговата внушаемост, той да отреагира на рекламното предложение. Тогава той, също като 12-годишно дете, може да стигне до решението да даде енергия от своя икономически резервоар за покупка на предложената стока, щом я види в магазина. Икономическият усилвател може да има няколко входа и няколко изхода. Неговото действие може да бъде моментно или забавено. Той може да има дискретни състояния (“направи това” или “не прави това”) или аналогов параметричен изход, който се описва от матрица на състоянията, отчитаща и вътрешните източници на енергия. Каквото и да е действието на усилвателя, неговото предназначение е да направлява енергията от източника към изхода в зависимост от подадения управляващ сигнал. Ето защо той се нарича активен елемент. Икономическите усилватели попадат в клас, наречен стратегии. В сравнение с електрическите усилватели, техните вътрешни характеристики са логически, вместо електрически. Икономическите усилватели се прилагат не само за обезпечаване на усилване по мощност, но и за оказване на влияние върху икономическата структура. При проектирането на икономически усилвател трябва да се имат предвид следните пет функции: 1. Входни сигнали, 2. Желани изходни резултати, 3. Стратегическа цел, 4. Достъпна икономическа мощност, 5. Логически възможности Процесът на определяне и оценка на тези фактори, разработването и внедряването на икономическия усилвател в икономическата система, е придобил популярното наименование “теория на игрите”. Проектирането на икономически усилвател започва с определяне на изходната му мощност, която може да бъде в пределите от индивидуална до национална. Следващата характеристика е точността на предавателната характеристика, т. е. доколко изходния сигнал е функция на входния управляващ сигнал. Голямото усилване, съчетано със силна обратна връзка дава възможност да се постигне необходимата точност. Най-много грешки се допускат при входните сигнали. Те са специфични когато се работи в малък мащаб, и са много по-ясни, статистически предсказуеми, ако усилвателят трябва да работи в национален мащаб. * Кратък списък на входовете Въпроси, на които търсим отговор: 1. Какво 3. Къде 5. Защо 2. Кога 4. Как 6. Кой Стандартни източници на информация: 1. Подслушване на телефоните 3. Изследване на отпадъците 2. Наблюдение 4. Поведение на децата в училище Информация за жизнения стандарт: 1. Храна 3. Жилище 2. Дрехи 4. Транспорт Социални контакти: 1. Телефон — записване на разговорите по теми 2. Семейство — свидетелства за брак, за раждане и др. 3. Приятели, съдружници и т.н. 4. Членство в организации 5. Политическа принадлежност * Лично “досие”- Консуматорски навици, т.е. лични потребителски качества. 1. Разплащателни влогове 2. Покупки с кредитни карти 3. “Регистрирани” покупки — покупки на стоки с бар-код посредством кредитна (дебитна) карта Активи: 1. Разплащателни влогове 4. Бизнес 2. Спестявания 5. Движимо имущество 3. Недвижимо имущество 6. Депозити в банка 7. Ценни книжа Пасиви: 1. Кредитори 3. Наеми 2. Врагове (юридическа справка) Правителствени източници: 1. Благосъстояние 4. Социални помощи 2. Социални осигуровки 5. Дотации 3. Хранителни резерви 6. Субсидии Принудителни правителствени източници: 1. Данъчна инспекция 2. Преброяване на населението 3. Застраховки и осигуровки 4. и други подобни 5. Други правителствени източници – шпиониране на пощата и съобщенията * Програмиране на навиците 1. Занимания (спорт, хобита и др.) 2. съдебно досие; субективни реакции (страхове, фобии, ...) 3. Здравен картон (хронични заболявания, алергии, поносимост към лекарства, към болка, ...) 4. Психиатрически изследвания (страх, злоба, отвращение, приспособимост, реакция на дразнители, склонност към насилие, податливост на хипноза или внушение, болка, удоволствие, любов и секс) * Методи на защита — приспособяване — поведение: 1. Употреба на алкохол 2. Употреба на наркотици 3. Развлечения 4. Религиозни убеждения, влияещи на поведението 5. Други методи за бягство от реалността * Комунални разплащания и текущи разходи: 1. Плащане за телефонни сметки 2. Плащане на електричеството 3. Плащане на водата 4. Плащане на наеми 5. Изплащане за жилище 6. Изплащане на автомобил 7. Баланс по разплащателните влогове (кредитни карти). * Политическа характеристика: 1. Убеждения 2. Контакти 3. Позиция 4. Силни и слаби страни 5. Участие в политически движения и прояви * Силови методи за контрол на поведението (разследвания, обиски, арести или оказване на натиск) 1. Съдебно досие 2. Полицейско досие 3. Шофьорски талон 4. Заявления и жалби до полицията 5. Застрахователни полици 6. Съмнителни контакти (познанства) * Държавни източници на информация Икономически източници: 1. Цени на стоките 2. Обем на продажбите 3. Инвестиции в: a) Складови наличности или основни средства b) Средства за производство c) Сгради и инфраструктури d) Акции Банки и кредити: 1. Кредитна информация 2. Платежна информация Други източници: 1. Проучване на общественото мнение 2. Публикации 3. Записи на телефонни разговори 4. Енергия и консумативи * Контролът над обществото и кономиката се осъществява в следната последователност: 1. Създават се възможности (за икономическа активност) 2. Унищожават се други възможности 3. Контрол над икономическата среда 4. Контрол на суровините (наличност, доставка, цени) 5. Контрол на капитала 6. Контрол на банковите кредитни ставки 7. Контрол на инфлацията 8. Разпределение и преразпределение на собствеността 9. Контрол на промишленото производство (капацитет) 10. Контрол на промишлените отрасли 11. Контрол на потребителския пазар на стоки 12. Контрол на цените на стоките 13. Контрол в сферата на услугите, работната сила и т.н. 14. Контрол на заплатите на държавните служители 15. Контрол на изпълнителната власт (впоследствие и на законодателната) 16. Контрол на личните досиета — създадени без знанието и недостъпни за съответното лице 17. Контрол на рекламата 18. Контрол на достъпа до медиите — преса, телевизия 19. Контрол на телевизионните предавания 20. Отвличане на вниманието на масите от истинските проблеми 21. Емоционално ангажиране на масите за отвличане на вниманието 22. Създаване на обществен безпорядък, хаос и помрачаване на съзнанието 23. Създаване на многобройни данъчни формуляри с цел извличане на допълнителна информация за лицето 24. Контрол на информационните служби (контраразузнаване, полиция) 25. Контрол на натрупаната информация 26. Психологически анализ на личността и класификация на психологическите типове 27. Контрол на законодателството (вж. т.15) 28. Контрол на всички общественозначими фактори 29. Контрол на здравеопазването 30. Използване на всички слабости на индивидите 31. Подриване силните страни на личността 32. Изсмукване на парите и имуществото от народа * Таблица на стратегиите Основна стратегия: отвличане на вниманието Опитът е доказал, че най-простият метод за гарантиране ефективността на тихите оръжия и засилване контрола над обществото е то да се държи в неведение по отношение основните принципи на системата, като в същото време вниманието на хората се отвлича с маловажни неща и се създава объркване и дезорганизация. Това се постига по следния начин: 1. Отвличане на вниманието на хората от истинските проблеми; потискане на умствената им дейност; въвеждане на некачествени учебни програми по математика, логика, икономика и инженерни дисциплини; обезсърчаване на техническото творчество. 2. Експлоатиране на емоциите на хората, усилване на склонността им да си угаждат, да задоволяват своите физически и емоционални желания (на ниво първична сигнална система). Тази цел се постига чрез: а) непрестанни емоционални атаки и насилие (психически терор) посредством масирана пропаганда на секс, насилие и войни в медиите — особено по телевизията и в пресата. б) задоволяване на първичните им желания в излишък, задръствайки ума с храна-боклук и лишавайки хората от истинската духовна храна, от която те имат нужда. 3.Пренаписване на историята и законите, атакувайки широко известни факти и изконни ценности и втълпявайки на хората твърдения в противоречие с общоприетото до този момент. По този начин се атакува здравия разум — вместо да се концентрират върху истинските проблеми в търсене на изход, мисълта им се насочва към изкуствено изфабрикувани външни приоритети. Този механизъм на психическа агресия блокира способността на хората да разсъждават трезво и предотвратява евентуалното разкриване на “тихите оръжия” и технологията за автоматизиране на обществото. Основното правило е, че от хаоса се извличат дивиденти — колкото по-голяма обърканост цари сред населението, толкова по-голяма изгода могат да получат управляващите от създадената ситуация. Следователно, най-добрата стратегия е да се създават проблеми и след това да се предлага решение. * Общественото съгласие – основна победа Системата на тихото оръжие работи с данни, получени от послушно (опитомено) население по пътя на законови (но не винаги законни) средства. Голяма част от информацията за системните програмисти на тихото оръжие се набавя от националната данъчна служба. Тази информация се състои от структурирани данни, съдържащи се в данъчните формуляри, събрани, комплектовани и предоставени с робския труд на данъкоплатци и работодатели. Плюс това, броят надлежно попълнени формуляри, подадени в данъчната служба, е ясен индикатор за степента на обществено съгласие — важен фактор при вземане на стратегически решения. Останалите източници на информация са изброени по-горе, в краткия списък на входовете. Коефициент на съгласие — това е обратна връзка в цифрова форма, отразяваща степента на победа. Тя се основава на следната психологическа база: Когато правителството може да събира данъци и изкупува частна собственост без справедлива компенсация, това показва, че обществото проявява безразличие към своята съдба и приема робството и законовите посегателства срещу правата на личността. Един добър и точен показател за времето на жътвата е броят граждани, които плащат подоходния си данък въпреки че правителството очевидно не изпълнява честно своите задължения към тях. * Енергийни източници за икономическите усилватели Следващата стъпка в изработването на един икономически усилвател е откриването на енергийни източници. Енергийните източници, върху които се крепи всяка основна икономическа система, са, разбира се, природните ресурси и съгласието на хората да работят и съответно да заемат определен пост, ранг или класа в социалната структура, тоест, да се трудят на различните равнища в системата. Всяка класа, за да осигури своя доход, контролира класата непосредствено под нея, и по този начин запазва класовата структура на обществото. Това обезпечава необходимата стабилност и сигурност, както и правителството на върха. С течение на времето комуникациите и образованието неизбежно се подобряват и нисшите класи започват да завиждат на по-висшите за техните привилегии и благосъстояние. Освен това и те започват да придобиват познания за енергийните системи и стават способни да се придвижват нагоре в класовата структура. Това заплашва суверенитета на елита. Ако това издигане на нисшите класи може да бъде забавено достатъчно дълго, елитът ще може да постигне енергийно превъзходство, и доброволният труд вече няма да бъде първостепенен енергиен източник. Докато не бъде установено абсолютно енергийно превъзходство, съгласието на хората да се трудят и да оставят други да ги управляват трябва да се взема под внимание. Един провал в това отношение би попречил на последната фаза на прехвърляне на енергийните източници под контрола на елита. * Политическа структура на нациите — зависимост Основната причина за стремежа на гражданите на една страна към създаване на политическа структура е подсъзнателното им желание да запазят отношенията на зависимост и протекция от детството си. Казано по-просто, те искат човек-бог, който да ги пази от всички възможни рискове; да ги гали по главите; да целува и превързва раните им; да отрупва масата им с лакомства; да ги облича; да ги приспива вечер; да им повтаря, че всичко ще бъде наред, когато се събудят сутринта. Това искане на обществото е невероятно наивно и настоятелно и човекът-бог, т.е. политикът, посреща тази наивност с друга: обещава всичко и нищо не изпълнява. Кой е по-големият лъжец в този случай? Обществото или “политикът-бог”? Това поведение на обществото вече е капитулация, породена от страха, мързела и целесъобразността. То е основа на държавата на благополучието като стратегическо оръжие срещу едно примитивно, отвратително общество. * Лицемерие Повечето хора имат желание да се разправят с онези, които им пречат в живота, и дори да ги убият, но не искат да се изправят пред моралните и религиозни последствия от една такава агресия. Затова те прехвърлят мръсната работа на други (в това число и на децата си!), за да не изцапат с кръв собствените си ръце. Всички се обявяват за хуманно отношение към животните, а в същото време обядват със сочни кюфтета от някоя кланица, удобно скрита далече от погледа. Но най-голямото лицемерие е, че те плащат данъци, с които финансират една професионална асоциация на наемни убийци, наречени политици, а после се жалват от корупцията в правителството. * Отговорност Повечето хора искат да имат пълна свобода на действие (да си правят всякакви експерименти), но в същото време се боят от провал. Страхът от неуспеха се проявява като безотговорност, като стремеж за прехвърляне на личната вина върху други — там, където успехът е несигурен и може да има нежелателни последствия (включително юридически), които лицето не е готово да поеме върху себе си. Хората искат власт, но не искат да поемат отговорност и задължения. Хората разрешават тази дилема като наемат политици, за да посрещат вместо тях реалностите на живота. * Накратко: Народът избира политици, за да могат хората 1. да получат безопасност без да се грижат за нея; 2. други да мислят и действат вместо тях; 3. да крадат, да нанасят вреда и да убиват други, без да мислят за смъртта и без да поемат морална отговорност; 4. да избягват отговорността за собствените си действия; 5. да се радват на даровете на природата и постиженията на цивилизацията и науката, без да полагат сериозни усилия за да ги заслужат. Хората дават на политиците властта да създават и управляват военна машина с цел: 1. обезпечаване оцеляването на нацията-утроба; 2. предотвратяване на всякакви посегателства и заплахи срещу нацията-утроба; 3. унищожаване на външните врагове, които заплашват нацията-утроба; 4. унищожаване на вътрешните врагове — онези граждани на собствената им страна, които заплашват сигурността на нацията-утроба; Политиците поддържат различни полувоенни служби. На най-ниското равнище е полицията, като полицаите са редови войници; адвокати и прокурори; шпиони и диверсанти (на държавна служба) и съдии, които крещят заповеди и управляват войниците. Генерали са индустриалците. Президентът, като главнокомандващ, изпълнява заповедите на международните банкови магнати. Хората знаят, че самите те са създали целия този фарс, и че те самите го финансират със своите данъци (признак на съгласие със системата), но предпочитат да търпят, вместо да се признаят за виновни и да го прекратят. По този начин нацията се разделя на две ясно разграничени части — послушно стадо и политическа върхушка. Политическата част от нацията е тясно свързана с послушната част, търпи я и я изсмуква малко по малко. Това ще продължи дотогава, докато политиците станат достатъчно силни, за да бъдат независими от народа, и тогава те ще разкъсат и изядат своите създатели. * Наборна служба Малко методи за превъзпитание на хората са постигнали толкова забележителни и ефективни резултати колкото социално-военната институция, известна като “наборна военна служба”. Една от основните цели на наборната служба или на коя да е друга подобна институция е да се внуши на младите момчета, посредством сплашване, безкритичното убеждение, че правителството е всемогъщо. Младежът скоро разбира, че молитвата не може да възстанови онова, което куршумът извършва мигновено. По такъв начин човек, израснал до 18-годишна възраст в религиозна среда, чрез този правителствен инструмент може да бъде пречупен и лишен от фантазиите и илюзиите си само за няколко месеца. Щом това бъде постигнато, всичко останало се внушава без затруднения. Още по-интересен е начинът, по който родителите на младия човек, които го обичат, могат да бъдат убедени да го изпратят на война, т.е. на смърт. Въпреки че обемът на настоящия труд не позволява да разгледаме подробно този въпрос, един бегъл преглед ще ни позволи да откроим онези фактори, които трябва да бъдат взети предвид, като числени стойности, в компютърния анализ на социалните и военни системи. Да се опитаме да дадем определение на понятието за наборна служба. Наборната служба (социална повинност или др. подобни) е институция за задължително колективно пожертвувание и робство, измислена от хората в средна и напреднала възраст, с цел да принудят младите да свършат мръсната работа в обществото. Освен това тази институция принуждава младия човек да се омърси и да поеме върху себе си същата вина като възрастните, което намалява вероятността за основателна критика срещу тях (стабилизатор на поколенията). Тази институция се представя пред обществото с лъскавия етикет “патриотична” служба, т. е. дълг към нацията. След като сме дали обективна дефиниция на понятието служба от икономическа гледна точка, това определение ще ни послужи за очертаването на структура, наречена “човешка стойностна система”, която на свой ред се превежда в термини на теорията на игрите. Стойността на такъв роб (наборника) се представя в таблица за човешките стойности, която е разделена на категории според интелекта, натрупания опит, свръхсрочната служба и т. н. Някои от тези категории са обикновени и могат да бъдат опитно оценени според стойността на съответния вид труд, за който заплащането е известно. Други дейности се оценят по-трудно, тъй като са уникални за изискванията на системата за социално покваряване. Ето един краен пример: каква е цената на определен майчински съвет, отправен към дъщерята, който би повлиял върху поведението на бъдещия й съпруг след 10-15 години така че, чрез потискане на естествената му съпротива срещу перверзията на едно правителство, той да позволи на даден банков картел да закупи щата Ню Йорк след 20 години? Решението на такава задача зависи в изключителна степен от наблюденията и данните, събрани от разузнаването във военно време и от много видове психологически тестове. Напълно възможно е да се разработят груби математически модели (алгоритми и т.н.) които, дори и да не са способни да прогнозират точно, то поне могат да предскажат със сигурност тези събития. Това, което не може да се придобие чрез сътрудничество, може да се изчисли и придобие чрез принуда. Хората са машини, лостове, които могат да бъдат хванати и завъртяни в нужната посока. Разликата между автоматизираното управление на обществото и на един увеселителен парк е незначителна. Извлечените стойности са променливи величини (за компютърен анализ е необходимо да се използва актуална таблица за човешките стойности). Тези величини се измерват в стабилни валутни единици, тъй като американският долар е променлива единица. Той е надут над реалното производство на стоки и услуги, за да придава на американската икономика фалшива кинетична енергия (мнима индукция). Цената на среброто е много по-стабилна поради факта, че покупателната стойност на 1 грам сребро не се е изменила практически от 1920 г. Човешката стойност, измерена в сребърни единици, се променя слабо — главно поради изменения в технологията за добива на сребро. * фактори на принуда (Лостове, с които се управлява "стадото") * Фактор първи В подхода към всяка социална система стабилност се постига само чрез разбиране и съобразяване с природата на човека (модел “действие-реакция”). Несъобразяването с тези фактори може да има и обикновено има катастрофален резултат. Както и в други социални схеми, някаква форма на сплашване или стимул е необходима за успеха на наборната служба. Физическите принципи на действие-реакция трябва да се приложат и към вътрешните, и към външните подсистеми. За осигуряването на наборната служба, е необходимо ефективно промиване/програмиране на мозъците и поставяне под контрол както на семейството, така и на обществото. * Фактор втори – баща Главата на семейството трябва да бъде обработен по подходящ начин, за да се гарантира, че децата ще израснат с необходимото (за системата) обществено възпитание и съзнание. Рекламите и медиите се ангажират да втълпят на бъдещия баща още преди да се е оженил, че той неизбежно ще бъде поставен под чехъл. Той или ще се подчини на социалните норми, които са общоприети в обществото, или ще бъде напълно лишен от любов и нежност. Той трябва да разбере, че жените търсят на първо място сигурността, а не логично, принципно и честно поведение. Когато дойде времето синът да бъде изпратен на война, безгръбначният баща ще натика пушката в ръцете на детето си, за да не бъде осъден от обществото — или пък ще погази личното си достойнство и ще бъде обявен за лицемер. Ако синът не отиде на война, бащата ще има големи неприятности. Така, че синът ще иде на война, без да се съпротивлява. * Фактор трети – МАЙКА Женският елемент в човешкото общество се ръководи на първо място от емоциите, а след това от логиката. В съревнованието между логиката и въображението, последното винаги печели и фантазията преобладава. Майчиният инстинкт доминира над всичко останало, затова първо се ражда детето, а след това се мисли за бъдещето. Жената с новородено бебе на ръце е прекалено замаяна от радост и щастие, за да вижда в сина си пушечно месо или евтин източник на робски труд за богаташите. Все пак жената трябва да бъде подготвена да приеме прехода към реалността, когато моментът настъпи или дори по-рано. Тъй като преходът от сферата на мечтите към тази на жестоката реалност става все по-трудно управляем, семейството трябва внимателно да се дезинтегрира и замести от държавно-контролирано обществено образование и управлявани от държавата центрове за отглеждане на деца. Тези центрове трябва да се наложат в съзнанието на обществото като нещо обичайно и напълно в реда на нещата, а попълването им да става дори с юридическа принуда, за да се осъществи отделянето на детето от майката и бащата още в най-ранна възраст. За детето преходът може да бъде улеснен чрез обработка с влияещи на поведението психотропни вещества, въведени под формата на ваксини (например риталин). ВНИМАНИЕ! Импулсивният гняв у жената е по-силен от страха й. Силата на една разгневена жена никога не бива да се подценява, както и властта й над един съпруг с целенасочено изкривено сексуално възпитание от ранни години. Тези съображения залегнаха в основата на решението да се даде право на жените да гласуват през 1920 год. * Фактор четвърти – ЮНОША Инстинктът за самосъхранение по време на война и убеждението, че като част от тълпата може по-лесно да се оцелее — в случай че младежът бъде убеден да стане войник — е последният полезен натиск, нужен за успешното изритване на бедния Джони под дъжда от снаряди и куршуми за чужди интереси. Тихото изнудване на нещастника се осъществява с внушени заплахи като “няма ли саможертва — няма и приятели, няма ли слава — няма и жени”. * Фактор пети – СЕСТРА А какво да се каже за сестрата на юношата? Осигурена и закриляна от родителите си, тя се приучва да очаква същото и от бъдещия си съпруг, без значение на каква цена * Фактор шести – добитък Човешки същества, които не използват мозъците си, не са по-добри от онези, които въобще нямат мозък, така че това малоумно сборище от безгръбначни, състоящо се от баща, майка, син и дъщеря, се превръща с лекота в стадо полезни домашни животни и възпитатели на следващото поколение такива. Статията е препечатана от: Уики конспирация |
Материалът е оценен на 9.73 (11 гласа) Оцени материала |
Назад към раздела | Съдържание |