ЗАВРЪЩАНЕТО НА ТАНГРА

ЗА ТАНГРА НЯМА ЗАКОНИ – ТАНГРА САМ ПО СЕБЕ СИ Е ЗАКОН

Първоначалните намерения бяха да започнем с публикуването на автентични Тенгриански материали. Но след като се запознахме с дискусиите в няколко Интернет форуми, след като получихме редица писма по темата, променихме решението си. Впечатлението е, че посетителите във форумите, както и други интересуващи се търсят не истината, а възможност да блеснат с остроумие. Това напомня на дискусията между Тома Аквински и Алберт Велики на тема "има ли къртицата очи". Но когато градинарят предложил да им хване къртица, отказали, защото тогава дискусията губела своя смисъл. А те, видиш ли спорели "има ли принципната къртица принципни очи". Със същия успех аз мога да споря, че няма атоми, че няма радиация, че няма нищо, освен онова, което виждат очите ми. А показанията на уредите и косвените доказателства ще обявя за измама. Посетителите на форумите са като по правило млади хора. И тъй като нашите послания са отправени предимно към младите, решихме да им покажем колко е сериозно положението. Друга съществена причина да почнем с огласяването на нашата гледна точка бяха ударите срещу нас. Включително терористичните акции. Интересно, че срещу Тенгрианството се обявиха както християни, така и мюсюлмани, а също атеистите от службите за сигурност. В кампанията се включиха и наши бивши съратници и съмишленици, които ни предадоха заради материални облаги. Срещу нас бяха хвърлени огромни сили. Затова решихме, че след като тази гледна точка е толкова опасна, тя непременно трябва да бъде публикувана. Да минем по същество.

Хората вярват, така е създадено човешкото сърце. Но вярват сляпо. Традициите и средата играят решаваща роля. Част от тези традиции са напластени чужди догми върху храма на исконната национална Традиция. Догми, донесени или върху меча на завоевателя, или с търговските кервани, или с красноречието на разни мисионери. Хората повече вярват, а по-малко търсят. Ние търсим и искаме да знаем. Какво е Тенгрианството, каква е тази наша загадъчна древна Вяра, имало ли е такава изобщо? И какво е представлявала тя? И какво е по-добро за нас – да продължим да вярваме на чуждото или да се обърнем към своето?

А за какво изобщо трябва да обръщаме такова голямо внимание на религията? Нима не можем да си живеем спокойно и без религия? Изглежда не можем. Ако отхвърлим една религия, на нейно място ще дойде друга. И няма никаква гаранция, че тя ще бъде по-добра и по-полезна за нас от отхвърлената Вяра на предците. Вижте едно интересно мнение: “Нима може да се живее в свят, където намират хранителна среда всичките тези мерзости: убийства, грабежи, войни, наркомании? Всичко води началото си от иудохристианските, библейските и коранически догми. “Всичката власт е от Бога”, “Ти си раб божий”, “Смирявай се и се покорявай”, “Всичко е Воля Божия”, “Да бъде Твоята воля” - эти Тези основни и направляващи съзнанието на човека части от молитви формират покорен, смирен, но едновременно жесток чоловек-воин, безропотно изпълняващ волята на своите господари. В неговата душа няма място за човешки радости, за щастие, върви зомбиране на човека с помощта на религията. ” - Виталий Танаков, град Йошкар-Ола. Харесва ли ви?

Тенгрианите от Набережние Челни твърдят, че когато ние се молим на чуждо божество, то даваме благословията си на чужд народ, помагаме на този народ, вместо да помогнем на своя. Ние, Българите в днешния ден толкова много имаме нужда от помощ! Кой друг ще ни помогне, ако не самите ние? Но дали само Българите сме Тенгриани, дали няма да останем самотни сред всички останали народи на планетата Земя. Не, няма да останем самотни. Ние не сме сами.

***

От Азия се надига една огромна сила, а ние тук, в Европа нищо не знаем. В Азия с пълна сила се възражда древната Тенгрианска вяра, а ние нехаем. Азия се пробужда за вярата в Бога Небе, ние изоставаме от световните процеси. Ето какво пише Федорова Л. В., председател на управлението за междурегионален обществен фонд за съдействие по изучаване културите на народите от Евразия и Америка "Лена-Евразия", г. Якутск: “Тенгрианството е прамайката на зороастризма, хиндуизма, иудаизма, будизма, християнството и исляма. Тенгрианството като майка обича всичките свои синове, "оженили се" за различни религии и всички свои потомци от тези религии, даже ако те са се отказали от нея. Но днес като разкаяли се заради забравата на своята майка синове, те трябва да отидат и да й се поклонят, само тогава съвременното мегаобщество ще придобие общата циментиращата всичките негови членове духовна ценност, позволяваща да съхрани него самото и нашата планета в чистота и цялост. Тенгрианство трябва да бъде признато като основа на духовното наследство на световната цивилизация в името на спасението на самата цивилизация. Дълг на науката е да обоснове това твърдение.” И още едно мнение от Якутия, където има сериозни намерения за въвеждане на Тенгрианството като официална религия на страната: “А ние, якутите по вероизповедание освен християни, сме и Тангара (Тенгрианство) и ние се наричаме хора на Бялата религия.” Тимир Тингиз, 14.02.2003

А ето и мнението на Виталий Танаков от гр. Йошкар Ола: “Така световни религии изискват от своето паство сляпа и фанатична вяра в Бога. Eтническата марийска религия призовава хората в своите деяния, постъпки и мислене да се приближат към Истината, Абсолюта, Бога - “Юмо гай лий” (Бъди като Бог).

Идеолозите на “световните религии” донесоха на народите от планетата огромни страдания: физическо унищожение на стотици народи, на стотици милиони отделни хора в името и от името на религията. Това е само видимата част на сътвореното. Най-главното – те отклониха човечеството от развитието и усъвършенстването на Духа.” Писа през февруари 2005 година Арон Атабек в казахския Интернет вестник “Навигатор”.

Вълната не подминава и Казахстан: “Също както Руниката представлява исконна писменост на казахите – така и Тенгрианството е исконна национална религия на казахите. Религията и Писмеността са взаимообусловени феномени в духовния живот на нацията.”

Да не забравяме Киргизстан: “- Тенгрианството – това не е ли съвременен опит за възраждане на най-древната религия? – попитахме ние Дастан Исламович.
- Тенгрианството - това не е религия. Това е по-скоро светоглед или светоусещане, характерно за хората от неолита и енеолита. За тях храмове били планините, реките, тайгата. Всичко наоколо било живо: всеки камък, всеки храст. И човекът го знаел. Той знаел, че не е по-силен от природата. Напротив, тя е по-силна от него. Но ако проявиш към нея уважение, то можеш да живееш в хармония с нея.” През май 2005 година в същият Киргизстан избухна бунт, при кой бе свален президента Аскар Акаев. Бунтът бе организиран от киргизкото ислямско духовенство, а причината е изповядваната от Акаев вяра. Според ходжите, в края на всяка своя реч изричал “Да ви благослови Тенгир!”, а не “Да ви благослови Аллах!”, което станало причина за свалянето му. Любопитно е, че Акаев наредил отпечатването на плакат с надпис “Тенгир да подкрепя нашия Киргизстан”. Разбира се, че киргизките ислямисти ще видят заплаха за себе си. Също както такава заплаха виждат и татарските. Ето какво пишат те:

ИСЛЯМЪТ ПРОТИВ ТЕНГРИАНСТВОТО

ТЕНГРИАНСТВО

По своята същност неоезическа групировка, поставила си за цел цел да възроди доислямските вярвания на татарите. Инициаторите са в основната си претърпели фиаско лидери на националистически движения. В резултат на неуспеха на идеята за бързо създаване на независима татарска държава част от ръководството на националното движение, попаднали в положението на пълководци без армия, те се обидили на народа и на изповядваната от него религия, издигайки странна аргументация.
По тяхното мнение, Ислямът е виновен за “робската психология” на татарите и за “нежеланието им да се борят за независимост”, а не техния личен непрофесионализъм и невежество. Тенгрианите издигат аргумента, че “семитската” религия Ислям е чужда за татарите и затова пречи на тяхната свобода. В тази връзка само завръщането към езичеството ще освободи татарите, твърдят те.

Остава да се надяваме, че инициаторите на това абсолютно изкуствено по произход явление, нямащо никакви духовни корени, навреме ще се осъзнаят и ще прекратят най-малкото безполезния разкол. Нали е ясно, че Аллах Тегале, по-персийски наричан Ходай Тегале, по руски е наричан Всевишний Бог, по татарски звучи като Тенре Тегале, и това, разбира се е, Един Единен и Единствен Създател на всичко съществуващо. Той не може да носи племенен характер, и този въпрос някак си даже е неловко да го обсъждаме в XXI век.

Привържениците на Тенгрианството издават в град Набережние Челни /родният град на Леонид Брежнев, бел. Ред./ вестник “Безнен юл”, в който се проповядва идеята за създаване на “татарска първобитна религия”. Лидерите на групата, както по всичко личи, напълно сериозно се виждат като бъдещи шамани и камове.

***

Все пак сме длъжни да направим важна уговорка. Във всичките опити за възраждане на Тенгрианството се казват много забравени истини. Но при всеки опит наблюдаваме известно отклоняване в посока на собствения етнос. През пролетта на 2006 година в Интернет сайта на Движение “Воини на Тангра” дойдоха заплахи да спрем да пишем за Тенгрианството, тъй като то било типично тюркска религия. Иначе щяло да последва наказание. Много интересно. Заплахите дойдоха от турци-мюсюлмани. Значи те едновременно почитат исляма, който е против Тенгрианството и не позволяват на нас да бъдем Тенгриани, защото сме по произход Българи. Наистина любопитно-противоречива позиция. Какво трябва да заявим? Тенгрианството е светоглед, годен да бъде приспособен не само към всеки народ. Тенгрианството има уникалното свойство да не влиза в противоречие с отделните национални религии, а да ги допълва и обогатява. Да обявим Тенгрианството за етническа религия, значи да го принизим и унизим. Особено когато го смесваме с ислям, будизъм, християнство или с каквото да било. Никой не може да има монопол върху Вярата и Истината. Още през ХІХ век Жозеф дьо Местр писа: "Не става дума за модернизация на Църквата, а за една нова форма на вечна религия, която ще бъде за Християнството това, което то е за юдейството." Именно, нова и вечно обновяваща се форма на една вечна Вяра, това е Тенгрианството.

В случая се наблюдава явление, характерно за всички останали религии и духовни течения. Оказва се, че за всекиго Тенгрианството е нещо сходно, но и различно. А нима християните си нямат Православие, Католицизъм, Протестантство и безбройните секти? Нима мюсюлманите не се делят на шиити и сунити? Нима юдеите не са разделени на ционисти и антиционисти? Онова, което отличава Тенгрианството е, че отделните негови течения могат да бъдат различни и пак да единни в своите различия. Някога, преди много векове не сме враждували помежду си. Защо трябва да враждуваме сега?

***

Беше някъде през 1985 г. Един мой съмишленик ми разказа, че според византийски източници, когато Цар Симеон Първи призовал войските пред битката край Ахелой, той издигнал не църковни хоругви, а Български Бончук и бойният му вик не бил "Господи, помилуй", а "За Тангра!". Та онова, което повече от хилядолетие съвсем съзнателно е било унищожавано тук, спокойно можем да го открием у народите, с които сме били съседи. Като почнем от монголци и китайци, та свършим с унгарци и германци. Пък и за разлика от нас, Кавказките българи - балкарците, както и Волжките българи - чуваши, башкорти и казански татари знаят, че някога сме били Тенгриани. Нещо повече – част от тях и до днес са Тенгриани.

В дискусиrтe, обаче ме подразни друго. Това “модерно” Тан-Нак-Ра е истинско безумие. Идиотщина някаква, бълнуване на писателя Йордан Вълчев от последните години на живота му. Той именно го измисли. Нито е танк, нито е нак-рак, нито е ра-ма. Тангра! Една дума! Както и Тангра е един. Също и спорът за единобожието, понеже съществували алповете. Ако пък знаеха за Умай, за Улген и Ериг, за Етуген и нартите, съвсем щяха да се объркат. Защото тези начинаещи момчета всичко съизмерват с познатата им религиозна боза. Само че Тенгрианството няма никаква, ама никаква връзка нито с юдаизма, нито с християнството, нито с исляма. Една Сила може да бъде бог на горния или на долния или на средния свят, но заедно с това тази Сила е самият този свят, а освен другото тя е проявление на Тангра, въплътена Негова Воля. Тангра пък е Всичко, Той е Върховното Единство според израза на Димитър Съселов. До вземем за пример пак атома. Едни спорят дали има атоми /които са основата, необходимото условие за съществуването на материята/, защото съществуват електрони, неутрони, протони, мюони, мезони и т. н. Първият казва: как ще има атоми, когато стигаме до податомно ниво! А другият да отговаря: какви електрони, бе! - всичко е атом. Първият спорещ е политеист, вторият - монотеист.

Тегрианството е нещо различно. То казва - Тангра е силата, властта, разумът, заставил тези елементарни частици с противоположен заряд или без заряд да се въртят около една орбита и заедно, в своята съвкупност да създават твърдата земя, върху която стоим. Но едновременно с това Тангра е и самите частици, и самите атоми. Той е всичко. Сложно е, но това е положението. Вселената е много по-сложна, неизмеримо по-сложна, отколкото ние си мислим. Даже материята, и тя не е това, за което я приемаме. Материята всъщност е временно стабилизирана енергия. Древната ни Вяра е била дарена от сили, познаващи до съвършенство вселенските закони и закономерности. Тенгрианството не е злобният, ехиден, взиращ се във всяка буквичка /Ах, тук “ях” ли е написано или е нацвъкано от муха?/ догматизъм, нито е фанатичнното сектантство, нито е циврещата лъженабожност. Ред, но не музейна застиналост, а динамика, движение. Справедливост, но не адвокатска с нейните "казуси", членчета и алинеи, а реална. Съвършенство, но не будистка нирвана, устремена единствено към смъртта, а въплътявано всеки миг в живия живот. Не знам дали ние, които сме се заели с това, ще успеем да възродим в пълната му сила онова древно Тенгрианство отпреди хилядолетия, дали ще успеем да го възстановим. По всяка вероятност няма. Но не е и нужно. Докато хилядолетията са минавали, и светът се е променял. Затова новото Тенгрианство не само няма да е, то не бива да е същото. Тенгрианството не е догма. Не е дори традиция, в "традиционния" смисъл на думата. То е вечно движение, развитие. То е самият жив живот. То е безкраен път.

Ако в Тенгрианството все пак има нещо неизменно, вечно, това са законите на Тангра. Но и те са твърде различни от десетте заповеди на Йехова-Яхве. Ще дам само един пример. Законът за всемирното привличане. Ако скочиш от 50 метра височина, ще се утрепеш. Но не Тангра те е наказал, понеже малко го обичаш, малко му се кланяш, а ти си се сблъскал с него. Не си го нарушил. Законите не Тангра, за разлика от “набожните” лигавщини не могат да бъдат нарушавани! Сблъскал си се ти сам, по своя воля. И той те е убил. Защото такъв е законът. Същото е със закона за възмездието. За злото се плаща. Дали ти или твоите деца, внуци и т. н. няма значение. Но се плаща. /Обаче не бива да правиш грешка като смяташ проявата на сила или насилие за зло. Има момент, когато насилието е зло, но в друг момент то е добро. И убийството може да не бъде зло. По-точно ако за едни е зло, за други не е. Например когато вълкът те разкъсва, за да се нахрани, той изпълнява Закона на Тангра. Но и ти, когато убиваш, за да защитиш себе си, своята чест, честта на семейството си, или своята Родина – изпълняваш същия Върховен Закон. Само че това е друга и много дълга тема./

Хората могат да се молят на Тангра за остър ум, здраве и за помощ в справедливо дело. Да искаш нещо друго от Тангра, се приема за светотатство. Това е реалното Тенгрианство, то не е и не може да бъде вяра само на едно племе, само на един народ. Тенгрианството принадлежи на цялата човешка раса и народите по света скоро ще го осъзнаят.

Какво е човека за Тенгрианството? “Когато бе сътворено отгоре синьото небе и отдолу черната земя, между тях бяха сътворени хората”. Човекът като връзка между Земята и Небето. Сега го сравнете с библейското “Прах си и на прах ще станеш” и ще разберете разликата между Тенгрианството и властващите световни религии. Друга разлика. Според Библията и Корана, човекът е създаден “по образ и подобие Божие”. Според Тенгрианството, човекът е надарен от Тангра със способността да твори като Него. Кой още говори за езичество?

***

Ние, съвременните, модерните полуоскотени хора в своето надменно и осакатено от чужд дух съзнание делим тези закони на физически и духовни. Или морални, няма значение. Всъщност те са едни. Закони на Тангра, на Греещия Ден, на Единното Всичко. Само че за разлика от индо-арийските и от семитските богове, Тангра не ти дава наготово законите. Ти ги откриваш сам. И ако ги загубиш - пак ги откриваш. Дадено ти е правото да ги завещаеш на поколенията, но няма гаранция, че знанията ще бъдат опазени. Защо - ние с теб не знаем. Може би децата ни ще научат, може би внуците, а може би ще си остане вечна тайна. Но сме длъжни да търсим законите, да се стремим да ги спазваме. За наше добро, а не защото иначе Тангра ще ни се разсърди и ще размаха заканително пръст или ще заклати бяла брада като IHWH-Яхве-Йехова. Тангра не е шпиониращо старче, което те дебне дали в определения ден и час ще му палнеш свещичка или ще му се поклониш доземи. Той не е воайор, който надзърта под одеалото да не би да си легнал с чужда, а не със своята булка. И ако се казва, че Тангра вижда, то е защото Законите Му по никакъв начин, дори и с папска индулгенция не могат да бъдат заобиколени и ти неизбежно ще се сблъскаш с тях. Тангра ни е завещал да трупаме знание. Същото казват и някои от хиндуистите. Но те си отиват заедно със своите знания при своя бог, а ние ги оставяме тук. Завещаваме знанието на поколенията. Тангра е Творец, но Той е дарил разумните създания с частица от Себе Си, а с това и със способността те самите да творят. И тук Тенгрианството се разминава с познатите ни християнски, ислямски и юдейски догми. Даже тенгрианските жертвоприношения, и те не са като при познатите ни тъмни религии. Тенгрианинът принася жертва не за да умилостиви Тангра, не да Го нахрани с кръв, а заради самия себе си. За да се научи да жертва, да привикне към жертвата. За да се проникне от съзнанието, че в живота не може само да вземаш, а трябва и да даваш.

И като казахме за жертвоприношения, трябва да изчистим една заблуда. Злонамерени към нашия народ типове твърдят, че ние, българите сме имали един отвратителен обичай. Когато някой бил по-издигнат от останалите – по ум или нещо друго, сме го окачвали на някое дърво и сме го пращали при Тангра, за да му помагал. Кой може да помага на Всемогъщия? От каква помощ има нужда Оня, в чиято власт е всичко? Значи нещо е изопачено.

Всъщност обичаят бил когато някой почне да се въздига над своя народ, да приема себе си като по-велик от всички, тогава следвало наказание. Много по-късно този обичай бил формулиран като националистически принцип: “С нацията ти си всичко; без нацията си нищо”. Вярвам, че няма нужда от повече обяснения. Тенгрианството е Вяра от Бога за хората, а не от хората за Бога.

Интересно е, увлекателно е да се ровим в древното знание, да търсим там истината. Само че сега не можем да си го позволим. Къщата ни, нашият български Дом не само гори, той догаря и нямаме никакво време. Ако трябва нещо да се търси, то е възможността за спасяване на България и на българската нация. Ето, с това трябва да започнем. Може ли да ни помогне Тенгрианството? Трябва да може. Ако не ни помогне древната Вяра на нашите предци, кой друг ще помогне на българина?

Когато християнството едва прохождало, а светът бил изпълнен с империи, налагащи своята власт с помощта на грубата сила, с помощта на меча и огъня, ние, Българите създадохме формулата Хунор, обединила около себе си десетки народи. По напълно доброволен начин. И от Китайската стена стигнахме до бреговете на Атлантическия океан. Имаме твърде сериозни основания да мислим, че ние още не сме казали последната си дума.

Добре дошли в страната на Тангра!

***

ТАНГРА В НОВАТА ЕПОХА

"Всякога бъдете облечени в доспехите на мъдростта,

о, вие, хора на страната Тингри."

Пхадампа Сангйе /тибетски мъдрец, ? - 1117 г./

Древните елини вярвали, че епохата, в която живеем е желязна. Същото твърдение откриваме в религиите на много други древни народи - от индусите до индианците Майя. Но епохите се сменят. И ако за астролозите сме пред прага на времето, белязано от съзвездието Водолей, то трансхималайското духовно учение определя новата Епоха като Огнена. Епохата на Огнения Разум. Епохата на възродената Небесна Вяра. Епохата на Тангра.

“Култът към Небесния Бог Тенгри (Тангра) е отбелязан и у други средновековни народи - кумики, половци, българи (българите дълго са го съхранявали и след преселването на основната тяхна маса от Приазовието и Предкавказието на Дунав и Волга). В началния период от историята на Хазарския каганат, неговите владетели се опитали да въведат култа към Тенгрихан като държавен.” Думите са от статия на балкарските историци М. Ч. Джуртубаев и Ю. X. Болатов. Започвам с този цитат, тъй като у нас мнозина твърдят, че ние, българите никога не сме били Тенгриани.

Терминът “Тан” на древнобългарски означава зора, изгрев, Начало на всичко, когато “Светлината озарява света”, когато “Всичко се събужда и започва да живее”. Оттам идва и думата “ден”. Самият наш език пази спомена за Тангра, а някои търсят веществени доказателства, които да видят и пипнат.

Според представите на древните българи, всичко съществуващо на земята е подвластно на Тангра – въплъщение на Небесното начало, Създател на Вселената. Обликът на Тангра не е известен никому. Трябва да се вземе под внимание, че Тангра е нематериалното, духовно Небе, за разлика от видимото материално. Земята и Небето при древните българи се възприемали като двете страни на едно и също начало. Те не били противопоставени едно на друго, а взаимно допълващи се. Ако Тангра може да бъде споменаван без Земята, то Земята без Тангра – никога. Тангра бил бащата; Земята – майката. Човек се ражда и живее на Земята, неговата среда на обитаване. След смъртта му, Земята го поглъща. Но Земята дава само материална обвивка на човека. За да твори, и с това да се отличава от другите създания, Тангра с посредничеството на Ериг Кан го дарява с душа, а после си я взема обратно.

Трябва да споменем отношението на Тенгрианството към родната земя. Това пространство се възприемало не само географски, а преди всичко емоционално. Това била земята на твоя род, ти тук си се родил и отрасъл. Ето защо Родината, родната земя не се продава. За нея умират в боя. Тенгрианинът знаел, че ако допусне да отиде в изгнание, той губи покровителството на Тангра. Тенгрианството изисква не съзерцание и молитва, а активно отношение към всичко извършващо се.

***

Сега ще засегна една деликатна тема. Темата за Свастиката, почитана от Тенгрианите като свещен символ.

Според колобърското тълкуване, той символизирал преплитащите се четири Космически Епохи. Редуването на Бяла и Червена Епоха. Тук ще отворя малка скоба, за да кажа, че толкова обичаната от нас мартеница е само битово обозначение на Свастиката. Каква може да е причината, довела до пренасяне на свещените Огнени знаци през столетията? Срещаме ги в раннохристиянски пергаменти, срещаме ги в къснохристиянски светилища, макар вече в леко видоизменен вид. В манастира край с. Арбанаси, например. Нима всичко е игра на случая? Легендата допълва, че Знакът бил даден на хората от рода на Драконите през едни твърде отдалечени времена, определяни днес като Мезолит /12 000 - 9 000 г. пр. Хр./. Всичко останало е вторично, производно на нашите тайни знания и традиции. В днешно време особено популярна е тримодулната свастика - т. нар. Триквестер. Тя бе използвана от африканерите в Южноафриканската република, а днес е станала отличителен белег на някои крайнодесни организации. При древните Българи Триквестерът е символизирал Световното дърво, модела на обединените Горен, Среден и Долен свят. Но както казах, темата е прекалено обширна, за да я изчерпам докрай. Единственото, което трябва да се добави, за да няма объркване, е значението на двата вида Свастики:

- Класическата, с рамене, обърнати по посока на часовата стрелка означава Огъня, възхода, развитието, бъдещето;

- Обърнатата Свастика /Суувастиката / символизира Отвъдното, света на мъртвите, миналото. Не случайно Българският Цар Калоян е погребан с дреха, бродирана със Суувастики. Нашите врагове често рисуват не Свастики, а Суувастики, като си въобразяват, че така се подиграват с нас, но всъщност по този начин те само привличат Божественото проклятие върху себе си.

Колкото до Орела, обхванал със своите нокти оградена с кръг Свастика, то той е общоевропейски символ - още древните римляни са носили подобни изображения върху своите стандарти. Но композицията има и наше, българско тълкуване: Орелът символизира Горния свят, кръгът е Слънцето, а значението на Свастиката вече обяснихме. Като цяло съчетанието от символи поражда закрилата на Тангра /или на съответния народностен Бог в съответния народ/ за човека, който го носи. И когато ни учат да мразим символа, ние на свой ред питаме: защо те толкова искат ние да останем без Божествена закрила?

Длъжен съм обаче да добавя, че почитаният от християните кръст също е форма на Свастиката. По-точно равностранният кръст. Кипчаците-Тенгриани го наричали “Аджи” и го носели върху челата си. Изрисуван или татуиран. Кръстът става християнски символ едва след идването /или по-точно след завръщането/ на Българите в Европа. Дотогава християните имали за свой символ рибата. Принципна разлика между двете фигури няма. Вероятно тук се крие отговорът на въпроса защо Кан Ювиги Кубрат след като приел християнството, пак си останал Тенгрианин.

Да продължим с българското Тенгрианство.

***

"Значителна част от българите продължила тайно да изповядва Тенгрианството, което в България получило название богомилство." - Фархат Нурутдинов "Родиноведение", Казан, 1995 г. Религиите, също като останалите учения взаимодействат помежду си, взаимстват една от друга. Затова нека не ги разглеждаме изолирано, а да търсим връзката, приемствеността. И тъй като това учение в определен исторически период покорила половин Европа, редно е да се спрем по-подробно на него.

***

ОЩЕ ЗА ВЯРАТА НА БОГОМИЛИТЕ

За богомилството много е говорено и почти нищо не е казано.

Тази Българска ерес внася огромни промени в света, последиците са живи и до днес. До XVI век богомилството било официална религия в Босна. Босненци приемат исляма, за да съхранят своя особен статут. Видяхме докъде доведе това. През 1608 г. френски еретици се преселват в Канада, подгонени от религиозните преследвания в родината им. Тяхно дело е френскоезичната провинция Квебек, наброяваща шест милиона и половина души население. Някогашните еретици били последователи на проповедниците - бугри. Бившият американски посланик в София Сол Полански дойде у нас да търси следи от древната ни Традиция. Според него такива загадъчни общества като Тамплиери и Розенкройцери водят началото си от нашите земи. Полански май нищо не откри и си замина, но къде можем да избягаме ние от собствената си история?

Какво наистина представлява богомилството?

Нека съпоставим веществените следи с останалите в народната памет легенди.

Богомилските гробове имат една характерна особеност - върху тях много често са изобразени каменни слънца. Срещаме ги навсякъде из териториите, попаднали под влияние на Българската ерес. Кой и защо е издялал първото каменно слънце? На въпроса отговаря една легенда, разказана от колобъра Абрек - Бол.

ЗАВЕТЪТ НА ОСЛЕПЕНИЯ ВЛАДИМИР РАСАТЕ

След като княз Борис Михаил заповядал да избодат очите на Расате /или Расхат/ и на престола поставил по-малкия му брат Симеон, той изселил заклеймения в малка, отдалечена от столицата крепост. Всяка сутрин Расате излизал да посреща изгрева, съгласно старите обичаи и вярата към Тангра. /Днес същият ритуал се изпълнява от Бялото братство на Петър Дънов/ Кървави сълзи потичало по лицето му. После минавал по каменния мост на крепостта и слизал до изворчето да плиска потъмнелия си образ. Хората го гледали със състрадание и нарекли извора Извор на Слепия. До последния си ден Владимир Расате посрещал изгревите и изпращал залезите. До последния си ден останал верен на Тангра и на заветите, завещани от предците. До последния си ден не се прекръстил.

Когато усетил, че земното му време свършва, Княз Расате влязъл в църква и се покаял. И оставил Завет:

Когато го опгребват под кръста, символ на новата вяра, наложена от баща му, в средата на камъка да издялат слънце. Да се знае коренът за поколенията. Свещениците запитали:

-Няма ли да е грешно?

-Кое е грешно и кое - не, може да отсъди само времето! - отвърнал Слепецът.

***

Въпросът опира не само до обикновен интерес към историята. Колкото и да се напъват други народи, първата универсална и монотеистична религия в света била древната българска вяра - Тенгрианството. Не е възможно на един път да разкажем всичко, но именно вярата към Тангра лежи в основата на съвременните световни религии - юдаизъм, християнство, ислям. Пак ще кажа: би затова, когато през 635 година Владетелят на Велика България Кубрат се покръстил, нито самият той, нито народът му променил своята Вяра. Противоречие между старите и новите верски схващания по същество нямало. Именно от това време, от Кубратовите християни водят началото си богомилите. Те постигнали синтез между старото и новото, примирили Тангра и Христос. Древните знания и символи се съюзили с новата, съответна на обкръжаващия ги свят форма. Владимир Расате само продължил започнатото преди векове дело.

А каменните слънца? Дали в тях няма друг, скрит смисъл? Само изгрева ли изобразяват?

По времето на второто Българско покръстване още се е помнело нещо, което по-късно потомците забравили. Тангра не е просто име на Бога, а жива дума, вградена в разговорния български език. Днес тя звучи като Ден Грее.

***

Сега да се върнем към приликите между вярванията на траки и българи. Те са повече, отколкото би могло да се предположи. Върховният бог на траките бил Збелтрудос. Името се превежда като "блещукащ". Сред тракийските лични имена често срещаме такива като Скилас /Разпалващ огън/, Деспус /Син на Бога/, Деоспор /със същото значение/, Десакентос /Потомък на Бога/, Диазелмис, Диазкилмис - смисълът е все същият. Древнотракийският конник - херос е многократно повтарящ се свещен релеф. Сравнявайки известните ни факти, ще открием странни, трудно обясними съвпадения, водещи до мисълта за приемственост в светогледа на траки и българи. На малцина е известно, че върху знамето на Спартак имало нарисувана котешка глава. Всъщност по-интересно е, че Спартак е ползвал именно знаме. Римляните са носили стандарти, а със знаме напред са яздели Българите. Фархат Нурутдинов описва българско знаме с изобразена върху него вълча глава. Май съвпаденията станаха прекалено много.

От книгата “Блъгарианството” на Милош Сидоров: “В Равенския космограф /от края на VІ в./ можем да прочетем: “В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят, които са излезли от гореспоменатата Скития.” Но това не е излизане, а е един вид завръщане, защото в средновековната Охридска легенда се казва, че преди българите са живели до Олимп. Били изпъдени към север и изток от Александър Велики. След 1000 години се върнали при своите съотечественици и завзели Панония, Далмация, Илирик, Македония, Тесалия и Тракия.” Това обяснява и защо воинствените траки, които не са се примирявали с никой натрапник или поробител, не са водили нито едно сражение с българите. Просто два разделени рода се срещнали и пак се обединили. Потвърждение намираме и в “Кратко житие на Св. Климент Охридски”:

“1. Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.”

Авторът е знаел за някакво древно разселване на българите, само че го е отнесъл към по-късни времена. Какво говорят фактите? През V – VІ хилядолетие пр. Хр. На Балканите съществувала развита цивилизация. Достатъчно е да споменем находките от т. нар. Култура Винча, Култура Тертерия, Караново, Градешница, а защо не и най-старото златно съкровище – Варненското. Ще видим, че по нашите земи са открити множество надписи, удивително напомнящи шумерските. С две малки разлики. Надписите, открити по нашите земи са по-несъвършени, писмеността е още в процес на развитие. И втората разлика – нашите са с цяло хилядолетие по-стари.

После пътят на разселилия се народ може да бъде проследен. Една част, по-малката достига Ирландия, племената Фир Болг. Друга част минава през днешния Анадол, образци на развилата се по нашите земи писменост ще намерим в развалините на древната Троя. Съседството с Шумер намира двустранно отражение. Върховният Бог на шумерите бива наречен Дингир, маговете им – колори, а две от познатите ни от надписите племена – Утии и Гутии. От наша страна ние приемаме в своя език самото име Шумер /или Сумер/, съхранено до днес в редица имена на селища и местности в Дунавска и Волжка България. А също в съхранилите се думи от шумерския език, откривани днес от историци в Балкария, например.

***

Сред други народи, под други имена отново се сблъскваме с познатия ни модел. Абхазкият Сабазиос е Айтар, седмоликото божество, владетелят на седемте Божествени сили.

А пък онези, които твърдят, че древните ни прадеди били езичници, изглежда не познават същността на Българската Вяра. Ще се намери ли поне един-единствен теолог, готов да потвърди, че тристишието

"Тангра - това е небето;

Тангра - това е земята;

Тангра - това сме ти и аз" –

е езическо?

Да дадем отново думата на Федорова Л. В.от Якутск:

“На пръв поглед Тенгрианството е политеистично, но по своята същност то е дълбоко монотеистично. Освен Тангра, висшата Сила, включваща в себе си непрекъснато съзидателно творчество, други няма. Всички останали силри са Негови творения – помощници, посланици.”

Тангра е Богът - Дух, Богът - Вселенски Разум, Вездесъщ и Всепроникващ. Нямащ нищо общо с антропо- и зооморфните образи на езически божества и припкащи около тях богчета. Култът към Тангра е опит не да бъде обяснен Бога, а да се обяви Неговото съществуване и присъствие. Да се покаже наличието на една Свръхсила, неподвластна на описание и разбиране. С тези си качества Богът на древните праотци не потъва в забравата на миналото, а се устремява напред - към най-съвременните схващания за Божественото начало в живота на Вселената.

А сега се пригответе за нещо шокиращо:

Българинът никога не е преставал да вярва в Тангра!

Ако има скептици, то нека тръгнат по улиците с въпроса: "Вярвате ли в Бога и покрива ли се Вашата вяра с църковните догми?" Ще речете, че при анкетата никой няма да спомене Тангра? То е, понеже става дума не за име, а за слово, обозначаващо Бога. Нали никой не обвинява англоезичните народи в езичество заради вярата им в "някакъв си Год"?

В монголската митология съществуват повече от сто божества. Всички те носят наставката "-Тенгри". Дзол-Тенгри, Цахилган-Тенгри и Анарба-Тенгри са съответно богове на късмета, мълнията и красотата. Знаменитите статуетки - бурхани се наричат още Бурхан-Тенгри. Понякога монголите наричали отделните Тенгри "нямащи ръце и крака" или "възникнали, не показвайки себе си".

Един мой приятел, Мюмюн Чакъров преди 20 години ми каза, че за турците Аллах е Танръ, т. е. Бог. Макар че Аллах също е дума, означаваща "Бог", но в превод от арабски. После ми се случи да разговарям с български татарин на същата тема. "Вярно е" - ми каза. "На турски е Танръ". Запитах го как е на татарски. Отговорът ме зашемети: "Тангра". В който и Бог да вярват, турците все го наричат "Танръ". А татарите - "Тангра". Което не им пречи да бъдат мюсюлмани. При Волжките и Кавказки българи вярата в Бога Небе е била толкова силна, че след като приели исляма, думата “Тангра” била приета от ислямските теолози като едно от 99-те имена на Аллаха.

Ако пък се спрем на словосъчетанието "Богът - Небе", то ще видим, че в езиците на редица народи тези думи имат общ корен. Тук справедливостта изисква да подчертая, че далеч преди мен до този извод е стигнал Тачо Танев: "В много от индоевропейските езици названието за Бог е образувано от корен с първоначално значение "ден", "светлина", "дневно небе". Само че първото издание на тази книжка бе излязло, когато успях да прочета прекрасното изследване на Танев. Все пак, нека изброя част от моите доказателства:

Латинското Деус произлиза от санскритската дума "дейус" /дневно, сияещо небе/. Хетските "Шиуна" и "Шиуат" значат съответно "Бог" и "Небе". Нека не забравяме и Великият Баща Танакашвила, Създателят на всичко, почитан от североамериканското племе Сиу. В Меланезия върховното божество било Тангаро, а на Хаваите - Танри. Така нашата древна дума "Тангра" послужила за обозначаване на Бога. Пък и можем ли да намерим по-прекрасен символ от безкрайността на небесните простори?

Тезата за разпространение на Тенгрианството в Американския континент среща сериозни възражения, затова припомням един малко известен факт. През 1912 г. руският инженер Балод открива в Монголските планини цял град на мъртвите. Около находката се разшумя, когато се повдигна въпроса за съдържанието на злато в косите на хуните. Косите на откритите в града тела също съдържали злато. Изрично бе подчертано, че населението на този град не било монголско. Всъщност откритият град бил древнобългарски. /Те, монголите си го знаели отдавна, но кой ли търси тяхното мнение!/ Интересно е да се отбележи, че сред останалите намерени предмети имало лули. Произходът им е значително по-стар от времето на Колумб. Още едно потвърждение за връзките между жителите на американския континент и българите. А ето и други еднаквости: Сиукският ритуал на побратимяване е същият като при старите българи: с размяна на кръв от разрязани вени. Североамериканските индианци имат цветови обозначения за посоките на света. И ние сме имали същите обозначения, но сме престанали да си служим във всекидневието с тях, докато сме ги забравили. Учителите са забравили урока, но учениците помнят!

И още малко за Америка. Североамериканският народ Анасази, съседи на Навахо били превъзходни астрономи и архитекти, но слаби занаятчии. Сякаш когато им преподавали уроците на човешкото знание, техният учител е забравил или загубил някъде половината учебници. Но има и друго интересно: защо при правоъгълните и квадратни жилищни сгради, между кулите и укрепленията с прави ъгли, храмовете на Анасази са кръгли? Като Български капища... Като храмовете на Тангра!

Вярата в Тангра не е само монотеистична. Тя е по-древна, отколкото сме допускали. Иначе как ще обясним нейното разпространение - от шумерското "Дингир", през китайското "Тян", та чак до полинезийския върховен Бог Тангароа? Алтайци, тувинци, буряти, калмики... Огромните пространства на Централна Азия пазят спомена за нашия Тангра. Още се помни хунорският боен вик "Ченли!" Древната ни вяра е увековечена с името на един от най-високите планински върхове в света - Кан Тенгри. А някои тибетски мъдреци се наричат един друг с прозвището "хора на Тингри". Ако изоставим късогледото си високомерие, можем да съзрем корените на най-древната религия, съществувала сред човешкия род. /Елтимир, "Тангра в епохата на Агни", София, 1996 г., стр. 5./ Уточнението в скобите се налага, тъй като прочетох почти същите думи:

"Образът на Тенгри се отнася към най-древната митология на народите от Централна Азия, възникнала няколко века преди нашата ера. Самият термин го сравняват с хунското "Ченли" и с китайското "Тян" и даже с шумерското "Дингир". - /Мурад Аджи, "Тайна святаго Георгия или подаренное Тенгри", МБФ "Джарган", Москва, 1997 г., стр. 107/

Отделям такова внимание на Мурад Аджи, тъй като неговите заслуги в изследването на Тенгрианската Вяра наистина са огромни. И ако нещо в случая ме възмущава, то не е, преписването от български автор, а неспоменаването на България. Странно, защо толкова големи умове се стъписват пред нас, с какво толкова ги плашим? А уж сме били диво номадско племе...

Големият български историк Петър Добрев извади на бял свят удивителни данни за невъобразимата древност на българския народ. Посочи следите, оставени от нас из дългия ни път. Даде преки доказателства за високата ни материална и духовна култура. Официалната /с извинение/ наука подмина всичко с мълчание. Някому е изгодна да бъдем диви варвари. Някой е забравил, че е Българин.

Но има други, които помнят!

Когато сме дошли в Европа, западните летописци ни нарекли "Народът на Тангра". Сега разбирате ли защо споменах тракийските имена, значещи "син, дете, потомък на Бога"? Ще припомня загадката с Божествената двоичност. Степният Български народ, несрещал по пътя си през евразийските степи море, вярвал, че Тангра е роден в морските дълбини от Прамайката Етуген. Но има още Един - Самовъзникналият, Върховният Тангра. Не намирате ли сходство с бляскащия тракийски Збелтрудос и с другия, също типично тракийски Бог Сабазиос, роден от майката Семеле?

Специалистите навярно ще ми възразят с твърдението за съществуването на Умай - небесната трирога съпруга на Тангра. Само че нито една от древните митологии не казва, че Умай е съпруга на Тангра. За тях тя е символ, олицетворяващ женското начало, също и Горния свят, а не конкретно същество. До същият извод стигат даже прекалено християнизираните изследователи на Тенгрианството: "Земята и Водата - Умай и Йерсуб са свещени в българската религия, но не като божества, а като енергии." - /Ваклуш Толев/ Изключително голямото разнообразие на по-късните виждания само потвърждава това. Те са само блед отглас от нещо много по-значимо и старинно.

Огузите смятат, че е дух-покровител на децата. Киргизите ъ се молели за добра реколта. При турците се е превърнала в зъл дух. А при персите - в птица, чиято сянка прави човека щастлив. Оказва се вярно твърдението на Петър Добрев, че тюрките доста са заимствали от нас, но българският произход е много далечен от тях. И много по-стар. Примитивните номадски племена не могли да осъзнаят значението и цялостното съдържание на знанията, които сме им дарили.

Живеейки в небесната зона, Умай излъчва на Земята лъчи, които проникват в човека и като горещи искри живеят в него до самата му смърт. Тези искри поддържат човешката жизнена сила и енергия, но те не са дух. Те са Божествена Искра, свързваща човека с Небето.

***

Нека заявим ясно и недвусмислено: нашето, Българското писмо е най-старото в света. Твърдението ми не е самохвалство. Наскоро белгийски учени признаха първенството на писмеността, зародила се на Балканите. Ето и малко факти: тук, в района на град Монтана, е открит образец на писменост отпреди около 6800 години (древноегипетското писмо например се датира към края на IV хил. пр. Хр.). Това е каменна плочка, на която в четири реда са изписани 24, все още неразчетени знака. А тук съвсем не става дума за изолирани случаи. Надпис, подобен на Ситовския е открит в землището на с. Турен, Смолянско. И още: Етруските са писали с руническа азбука, твърде много приближаваща се към останалите рунически азбуки. В това число и към древнобългарската. Кой на кого е подражавал?

А сега нека се направим малка разходка из библейските земи.

"14:1 В дните не Сенаарския цар Амарфал, Еласарският цар Ариох, Еламският цар Ходологомор и Гоимският цар Тидал, 14:2 тия царе отвориха война против Содомския цар Вера, Гоморския цар Верса, Адманския цар Сенав, Цевоимския цар Симовор и царя на Вала /в някои преводи – Бала/, (която е Сигор)." - /Битие, Глава 14/

И по-нататък едно указание, че градът е наречен Сигор поради спазването на някакъв срок. Може би календарно прозвище? Преценете: “Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, догде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, догде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор."

Съвпадение на имената? Едва ли.

"Описаният в "Книга на Енох" календар не би могъл да е творение на еврейския народ. Неговите параметри недвусмислено говорят, че той отразява географска реалност, чужда на неговата. Съотношението ден/нощ твърде недвусмислено сочи областите на 47-мия и 48-мия паралел северна ширина. За същото свидетелстват данните за четирите равнопродължителни сезона, зимният от които е декориран с класическите снеговалежи, нетипични за Палестина и Месопотамия." - /д-р Светлозар Попов/

Съвсем не твърдя, че Българи и юдеи имат един и същ произход. Точно обратното: според мен юдеите изпитват ужас от Българите. И други са констатирали същия ужас, но не са могли да го обяснят. Ето до какво заключение стигнах след дълги разговори с мои съмишленици.

През 1 365 г. пр. Хр. - дъщерята на митанския цар Тушрат Тадухепа /Нефертити/ се омъжва за египетския фараон Аменхотеп III. Само накратко ще спомена, че Царство Митани било основано от конен народ, дошъл от север и въоръжен с рефлекторни лъкове. Май по онова време единствено ние сме имали такова оръжие. Но да не се отвличам от темата.

През 1 363 г. пр. Хр. - Тадухепа /Нефертити/ се омъжва за Аменхотеп IV. Под влияние на жреците, дошли с Тадухепа - Нефертити многобожието, властвало до този момент в Египет се заменя с единобожие. За име на Единното Божество е избрано Атон - полузабравеният стар египетски бог на слънцето.

1 360 г. пр. Хр. - Решено е да се основе град Ахетатон. Новата Вяра обаче не успява да се наложи задълго. Аменхотеп IV умира, оцелелите стари жреци на Озирис и Изида вдигат бунт и започват преследвания срещу привържениците на бога Атон.

През 1 300 г. пр. Хр. - Преданият на Атон египетски жрец Мозе оглавява юдеите при прогонването им от Египет. Няма запазени писмени свидетелства, но изглежда той не е имал друга възможност да избегне заплашващото го наказание, освен да се слее с напускащото страната диво скитническо племе. Опитът на Мозе да наложи на скитниците своето единобожие също е естествен. От своя страна юдеите и до днес почитат началната точка на техния поход към света и цивилизацията. Еврейската "нулева година" всъщност е годината, в която била създадена Египетската държава - 3 760 г. пр. Хр.

Явно на египетския експеримент не му е провървяло. Поради грешка в заклинанията, вместо Тангра е призован Демонът на Тъмнината. Начало на Юдаизма. По-нататък ние сме забравили, но те явно помнят.

"Тогава видях звяра

и царете земни и техните

воинства, събрани, за да воюват

против Седналия на коня и

воинството Му"

/Откровение на Иоан 19:19/

Дали да не свържем Седналия на коня с тракийския Херос, изобразяван по един и същи начин с Бога на Българите? Според един средновековен апокриф, написан въз основата на много по-стари източници, от България ще тръгне нова Вяра, която ще покори света. А самият български народ ще се разпилее по всички земи, подобно на еврейския. Апокрифното пророчество има няколко варианта. Най-известният е този на поп Драгол, живял по времето на Второто Българско Царство. Оцелели фрагменти от богомилски творения не оставят съмнение, че Василий Драгол е преписвал отнякъде. В скоби припомням, че богомилското движение не е било нововъзникнало в нашите земи. Началото е още от Кубратовите християни. Енравота - Воин е само пламък, разпален от тлеещите под пепелта въглени, опит за свързване на две световни религии. Но да продължим с пророчествата. Старинни сказания твърдят, че Новата сила ще тръгне от Слънчевград след провалянето /в някои варианти след смъртта/ на Каган Михаил, съкрушителя на световното зло.

Да потълкуваме. Слънчевият град е символично представяне на Божествената мъдрост, събрана в храма на Тангра. Погледнете квадратите, обграждащи изображенията на слънчеви дискове. Ще ги видите върху камъни от Плиска. И титлата "Каган" има съвсем конкретно значение: Владетел на империя, съставена от няколко по-малки държави с ограничен суверенитет, населявани от множество отделни народи. "Каган" буквално се превежда като "Император". Нямаше ли един Император Михаил /Горбачов/, който сам съкруши своята Империя на Злото? Без значение дали е целял едно, пък то съвсем друго излязло. Да не забравяме, че все още не сме научили причините, накарали съставителите на първия съветски герб да поставят върху него Свастика. Никой не пита защо сериозни хора като рационално мислещите политици постоянно обръщат поглед към окултните знания на древния свят.

Не питаме, пък се оплакваме, че не получаваме отговори!

Днешната участ на Босна е пряка последица от българското богомилство. До VI век то е било официална религия на босненци. Те приемат исляма, най-вече за да запазят своя особен статут. Аналогично е положението с канадската провинция Квебек. Нейните жители са предимно потомци на еретици, чиято ерес води началото си пак от нашите богомили. И сектата на вдигналия толкова шум Дейвид Кореш е основана от българин. Интересът към продуктите на българския дух е толкова голям, че в САЩ и Франция са основани цели институти за изследване произведенията на Петър Дънов и учениците му.

Всъщност високомерните днес северни народи някога имали по-различно отношение към нас, българите. Ето какво съобщава софийският в-к “Зора” в броя си от 2 юли 1924 година: “Преименуване столицата на Норвегия. Берлин, 2 юли. Съобщават от Християния: С 84 гласа срещу 83 норвежкият парламент реши да промени името на столицата от Християния на Осло. Б. Р. Неотдавна “Зора” съобщи причините за това преименуване. Старото име на Християния – Осло е било дадено в чест на една българска княгиня.”

Част от данните за божествата, свързани с Тангра открих в съветската енциклопедия “Мифы народов мира”. Разкошен, свръхлуксозен двутомник, отпечатан във Финландия. Но не съдържа нито дума за нас, българите. И Тангра го няма. Изброени са какви ли не племена, племенца и народчета. Само за народа, сътворил писмеността, на която е отпечатана енциклопедията - нищо. През 1986 година вестник “Литературная газета” публикува статия, посветена на 24 май и “славянската” писменост. Посочени бяха и най-малочислените етнически групички, служещи си с Кирилица. Само създателите на Кирилицата ги нямаше. Защо руските и съветски автори така упорито ни пренебрегват? Откъде това неистово българомразтво? Нали по това време бяхме най-верните им съюзници?

Ще чуете мнение: “Аз мисля...”.

Не, ти нямаш достатъчно информация, за да мислиш! А знания все пак са останали... Да вземем черепните деформации. Кого или какво са се опитвали да наподобят предците ни? С какво Той или То е заслужило уважението им? На какво ги е научил, та те от своя страна започнали да учат другите народи?

В селищната могила на с. Голямо Делчево, Варненско, при археологически разкопки открили малка глинена скулптурка. Грижливо, прецизна изработена, за разлика от останалите недодялани идолчета, намерени в същия некропол. Находката е датирана около 2 800 г. пр. Хр. При цялото ми уважение към археолозите, отказвам да се съглася, че това е изображение на детска глава. Силно издълженият череп и мъничкото лице по-скоро ми напомнят описанията на НЛО-навти. Подобни находки са открити при археологически разкопки в Тракийската равнина. Свързвам находките с древния български обичай да се придава на главата същата удължена форма, като се привързват с платнени летни още неукрепналите и неоформени черепни кости на бебетата. Древността на обичая се потвърждава от неговото наличие при египетските жреци. Но също и при индианците Аймара и при Инките. “Чак до Америка ли стигна!” - навярно ще възразят. Ами да! Още на Алеко Константинов му направили впечатление индианските черги, показани на изложението в Чикаго. “Сякаш са ги крали от нашите селяни!” - възкликва писателят.

Не може да се каже откога датира българското влияние на Американския континент, но горе-долу се знае кога сме доминирали в Китай. "Името Т,иен йн, означаващо Небесно единство, е име всъщност на Полярната звезда, и то на онази звезда, която е била полярна през 27 век преди Христа." - / Тачо Танев/ Също така едно от имената на Китай - Чина идва от названието на рода Шино, който на китайски се е наричал Джун. Император Мин е последният от Шино, властвал над Поднебесната империя.

А по косвени данни можем да съдим, че и в Индия присъствието ни е било не по-малко слабо: "Тук не може да стъпи кракът на жена, както и никой от женените тоди, т. е. никой от класа на миряните или кутите. Само свещенодействуващите терали имат достъп до вътрешните тирири." /Елена Блаватска/ Не е ли това напомняне за едно от българските племена, носещо името Кути/гури/? И още: "Погледнете, ето една от прелестните мурти, тодски селища." - /Елена П. Блаватска/ Вероятно повечето читатели не знаят, че край с. Боженица, Ботевградско съществува махала с името Мурта.

Българите са оказали огромно влияние при формирането на азиатската култура. Енисейците, именуващи се още "кети", наричали своя бог "Ес", което буквално означава "небе". Тха е върховен бог на адигейците. В тайската езикова система, думата за Бог е "Тхен". Върховният Бог на жълтите уйгури бил Кан - Тенгир. По-долу ще приведа още един интересен факт, а сега задавам въпроса:

Не е ли възможно сегашната ни "Земя завинаги" да е нашата истинска най-древна прародина?

При етруските Тин е бог на небето. Пред входовете на своите гробници този загадъчен народ поставял знака на Свастиката. Дали накрая няма да се окаже, че древният Изток е взаимствал от не по-малко древният Запад? Не е ли възможно именно оттук да сме тръгнали, и описвайки огромен кръг през пространството и времето, пак тук да сме се завърнали?

Косвено потвърждение намираме и в трудовете на Петър Добрев. Той сочи интересни съвпадения между езика на старите българи и езиците на шумери, келти, кавказци, памирци... Всеизвестно е, че тук, в пределите на сегашната ни територия някога е имало келтско царства. А скандинавските народи дълго време пишели с подобна на нашата руническа писменост. По-горе видяхме, че те и до днес я смятат за свещена.

Маститите академици са прави, че съществуват значителни прилики между българската и тюркските култури. И над тях сме оказвали влияние, и тях сме учили. В някакъв турски исторически филм показваха сражение. От едната страна - византийци. От другата - турци с развети червени знамена, а върху тях - нашият добре познат Знак на българската Държавност /IYI/, за чиято националност поне досега не е имало спорове. Да, ние сме учили турците, както сме дали нещичко и далечните от нас монголи. Ето обещаният факт:

Монголите имат едно божество - Дзаячи-Тенгри. Звездата - Пазител на човечеството. Глава на западните, светлите Тенгри. Избавителят на света. Колко ли на Запад е отишъл Тенгри?

"19. Веднъж напролет Алун Гуа сварила сушено овче месо и нахранила петимата си синове - Белгунутей, Бугунутей, Буха, Хатаги, Бухату Салджи и Бодончар Муханг. После ги накарала да седнат един до друг, дала на всеки по една стрела и им казала да ги счупят. Момчетата лесно се справили с тях. Тогава майката направила сноп от петте стрели и ги дала на синовете си. Пак им рекла да ги счупят. Един след друг се опитвали те да ги прекършат, но не успели.

22. Сетне Алун Гуа поучавала синовете си:

- Нима всички вие, моите петима синове - не излязохте от една утроба? Разделите ли се - лесно ще ви унищожат като единичните стрели. Живеете ли в мир и разбирателство - ще бъдете непобедими и здрави като завързаните наедно стрели. Тогава никой не ще може да ви надвие." - из "Тайната история на монголите" /1240 г./, глава I

През 651 година умира българският Кан Ювиги Кубрат. Малко преди смъртта си, той извикал своите синове и им предал урока, взаимстван след близо 600 години от монголите. Съвпадението е пълно, място за случайност няма. Само дано някой великомъдър професор не ни изкара монголци по произход. Какъв ли авторитет сме имали сред азиатските народи, за да приемат те нашите предания като свои? А какво признават самите монголи по въпроса с Тенгри. Случи ми се да разговарям с една монголка и я запитах направо.

- Първо не е Тéнгри, а е Тенгрú. И второ - той не е наш, монголски, а е ваш, български. Преди да дойдете по нашите земи, ние сме били шаманисти. После идвате вие, давате ни Тенгрú, но ние пак си оставаме шаманисти. Думата обаче се е запазила.

Длъжен съм обаче да уточня: синовете на владетеля Кубрат били трима. Причисляването на Кубер и Алцек служило да напомни, че всички българи сме братя. По кръв, по вяра и по дух! И още: хазарите унищожили оглавяваната от най-стария Кубратов син Бат^,Баян държава. В началото на 90-те години на ХХ век един българин - Никола М. Николов разкри пред света истината за съдбата на хазарското племе. Някога те приели юдаизма и изчезнали като народ. Николов посочи хазарския произход на несемитските евреи. Възвърна истинската им народностна и етническа идентичност. Само българин може да прозре истинския лик на преобразеното.

Да се върнем към настъпващата Нова Епоха. Огнената. Епохата на Агни. Чийто символ е Огненият знак, Свастиката. Ние често повтаряме думите на чужди, заинтересовани от скриване на истината държавници. Обвиняваме древния символ във всички смъртни грехове. Без да потърсим неговия изначален смисъл.

На санскрит “Свастика” означава “Добро слово”. Понятието “Огън” също следва да разширим. Нека не го разглеждаме единствено като химическа реакция, а като движение, трептение, вибрация. В този смисъл думите, словата също са трептения. Епоха на Словото. И животът е трептение - в противовес на застиналата мъртва неподвижност. Епоха на живото, но Огненото слово. Не напразно в далечното минало наричали искрените емоционални слова “огнени”.

Само че какво общо има тук Тангра?

Народът на Тангра, народът на Бога отишъл при Божиите потомци. Така обичали да назовават себе си траките. Земята, орисана да се нарече България, била вече гробница на египетската богиня Бастет. Родина на бога Дионисий - Сабазиос, на Пан и на великия Посветен Орфей. Твърде много Божественост, събрана на едно място, за да бъде тя случайна.

“Човекът е Бог в развитие.” - Ваклуш Толев

“Този, който не съумее да стане син Божи, навеки ще остане в обора с добитъка.” - Силезиус Ангелус

“Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог.” - Послание на Св. Апостол Павел до евреите 10:31

Качествено нов етап в развитието на духовното и Божествено начало у човека. Това е възможно най-лаконичното определение за същността на Новата Епоха. До нас е достигнал отглас от старобългарско предание. Най-издигнатите духовно люде отиват при Тангра, за да Му помагат. Само най-издигнатите отиват при Бога. Предците ни са знаели нещо, което ние отначало сме позабравили, а впоследствие - и изопачили до неузнаваемост.

Конният народ, носещ амулети с изображения на Бога - Конник /още едно символично представяне на Тангра/ отишъл /Или се завърнал!/ в земята на свещения конник - Херос. Величественият релеф край Мадара крие още тайни. Защо ли разни титуловани властващи нищожества толкова яростно се противопоставят на идеята за едно ново проучване?

Известната окултистка Елена Блаватска твърди, че бъдещият свят принадлежи на “подобрените хора”. И предупреждава всички народи, само не нас, българите. Изглежда единствено ние нямаме нужда от нейните предупреждения. За ново човечество говорят Фридрих Нитче и Петър Дънов. Елена Рьорих в своята книга “Листа от градината на Мория” загатва за промени във физическия ни облик, но и тя крие подробностите. Неизбежността от скорошна промяна обосновават различни учени, изследващи аномалните зони, появили се напоследък на планетата. Откритията им се публикуват на всички езици, само не на български.

Не станаха ли прекалено много съвпаденията?

Особено ако прибавим Огнения знак, символизиращ бъдещата Епоха. И обграденият отвсякъде с врагове български народ, носител на живото Божествено начало, пазител на Традицията. Богоизбраният народ.

Всички признаци сочат, че предстои невиждана промяна. Всеки я обяснява по своему. Учените - с озонови дупки и повишен радиоактивен фон. Богословите - със сбъдване на последните библейски пророчества. Астролозите - със смяна на съзвездията в небето над нас. Теософите - с учението на Живата Етика, или както е по-добре познато - Агни Йога. Може би Новото наистина иде?

А какви са доказателствата, че Новото е свързано с България?

Българин даде идеята за машината на новия свят - компютъра. И първият, и най-търсеният в света създатели на компютърни вируси също са българи. През 1991 г. печатът изнесе данни за поразителните последствия от друга българска идея. Книгата на Стефан Маринов /с псевдоним Троянски/ “Най-мощният съюзник”, написана и издадена в емиграция подтикнала водещите западни политици да преосмислят своята стратегия. Промените довели до сгромолясване на Съветския Съюз.

Два примера. А могат да бъдат и двеста!

Дали именно тук да не потърсим причините за нахлуването на неизброимото множество секти у нас? За честите посещения на доказани парапсихолози, за неимоверния интерес към продуктите на българската духовност? И с тяхното официално преследване! Ще изпреваря събитията като кажа, че страхът от сектите е неоправдан. Не те ще ни променят. Ние ще променим тях. Както сме променяли всичко, докосвало се до нас. Такава е орисията ни. Да бъдем преобразители.

Но тази възможност ще осъществим, когато осъзнаем скритите си сили. Когато изявим стаената си мощ. Когато се отърсим от страховете и от преклонението на временно преуспели чужденци. Сега, ако изключим усилията на малочислена група духовно издигнати българи, останалите отново чакаме. Оставяме друг да определя бъдещата ни съдба. Още не знаем, че другите са негодни да извършат онова, за което сме предопределени ние.

Като съвременни хора, истински рожби на своето измамно време, ние си въобразяваме, че сме достигнали върха на цивилизоваността. Надменно извръщаме очи от живелите преди нас. Но колко пъти трябва да научаваме, че древните са ни изпреварили в не едно и две забравени, и преоткривани по-късно решения? Множество реално съществуващи предмети карат свръхобразовани учени да напразно гадаят за евентуалното им предназначение и метод на изработка. Безумие е да обвиняваме своите прадеди в невежество и примитивизъм.

Невежи сме ние - неблагодарните потомци, забравили език, род и Вяра.

***

Къде са днешните потомци на Воините? Къде са днешните бранители на умираща България? България беше. България е. ще я има ли България и утре? Чуйте какво твърдят другите и какво твърдим Ние!

***

ПОСЛАНИЕ 6774

От Север рекоха: не може да бъде спасена Дунавска България.

От Юг рекоха: не може да бъде спасена Дунавска България.

От Изток рекоха: с Дунавска България е свършено.

От Запад рекоха: с Дунавска България е свършено.

Тук, в Дунавска България предателите крещят: всичко свърши, нищо не може да бъде спасено!

Ние, бранителите на Дунавска България казваме: ще бъде, което Ние решим. И Тангра ще бъде с нас, докато и ние сме с Него.

***

Сега да хвърлим поглед върху социалното устройство на древните българи. Нито античният свят с неговите патриции, плебеи и роби, нито Индия с нейните касти могат да се похвалят с толкова съвършено общество. Прочетете и си спомнете. Иначе как ще разберете откъде е дошло старата ни Непобедимост?

***

КРЪГОВЕ НА НАШАТА ОТБРАНА

Някога Българинът тачел своя род. В него той намирал опора през дни на изпитания. Родът бил най-вътрешния кръг на отбраната срещу външната враждебност. Племето било вторият кръг. Третият бил Сарактът, Държавата. Някога Българинът боготворял своята Държава. Племената имали различни имена и когато някое от тях създавало държавица, то й давало своето племенно име. Но при обединението на повече племена, отделните имена били изоставяни и всички започвали да се наричат с общото име Българи.

В началото на II век била изпробвана друга, нова обединителна формула - Хун - Ну или Хунор, Хора от една кръв. Формулата излязла толкова успешна, че 200 години по-късно наблюдаваме картина, която още тревожи съня на нашите врагове, която те напразно опитват да забравят, но тя отново ги стряска, щом се чуе името “Българи”. Тогава, през далечния IV век в Европа имало три Държави. Имам предвид истински Държави, а не временни подвижни обединения. Едната била Западната Римска Империя; другата - Източната, приела името Византия. Третата Държава била могъщият Саракт на Кан Атила. Първите две плащали данък на Атила. Грандиозният успех настъпил, защото кръговете на нашата отбрана били свещени, здрави и непробиваеми. Защото Българинът знаел, че Тангра иска от него той да тачи своя род, своето племе, своя народ и всички хора от своята кръв, всички, които живеят неговия начин на живот. Българинът умеел да намира общото и да изгражда от него поредния кръг на своята отбрана. Къде отидоха нашите Кръгове?

Родовете се разпаднаха, от племената не остана и следа, народът ни е пред измиране, а хората от една кръв се изродиха в хора, които се гледат на кръв. Вече никой не ни плаща данъци, ние плащаме на другите. Нима това е Пътят на България?

Родовете могат и трябва да бъдат възстановени Глупави са кавгите заради имот или по политически причини. Вуйчото или чичото могат да членуват в някоя от омразните ви партии, но вие направете от братовчеда ваш съмишленик. Истинският воин на Тангра трябва да сплотява хората от своя род. Племената ги няма, но се появиха географски обусловените общности. Какво друго, освен нови племена са шопи, граовци или македонци? Здравият местен патриотизъм не противоречи на общия български национализъм, а го допълва. Воинът на Тангра трябва да милее за своето родно място, неговата дейност трябва да носи полза за населението от неговия край.

Личност, семейство, род, племе, нация - ето ги древните, свещени за Тенгрианина кръгове. Наш дълг е да ги съживим, да ги изпълним със съдържание. Трудно е и ще стане бавно, обаче това е единствена възможност да преодолеем националното разделение и да станем отново могъщ, уважаван и богат народ.

Остана прилагането на формулата Хун - Ну или Хунор. Нека повторя: някога обединителен елемент била общата кръв. Но и общият начин на живот. Обединителят на днешния ден са интересите. Но интересите твърде бързо и твърде лесно се променят. Затова все не успяваме истински да се обединим. Нима древният Завет е безнадеждно остарял? Налага се да припомня още една полузабравена истина.

Novus ordu seclorum - новият ред на вековете;

или Ордата на новите векове!

Учеха ни, че Ордата била сбиротък от полудиви хора, че там винаги царяло безредие. Защо тогава латинската и немската думи за ред имат еднакъв корен с "орда"? Адолф Хитлер говореше за Нов ред /Neues Ordnung/, днешните антифашисти, предимно от еврейски и англосаксонски произход, заклети врагове на Хитлер упорито повтарят същата фраза. Случайност? Не! Всички те са предизвестени за Новата Орда, която ще пристигне и ще помете Тъмното божество на Златния Телец.

Ние, колобърите, багатурите и багаините на възроденото Тенгрианство мислихме дълго. В обсъждането се включиха нашите боили и таркани, всеки даде своя принос към намирането на верния път. Ето какво представлява обобщеното заключение от мненията:

Нашият нов обединителен, свързващ елемент е способността ни да прекрачим отвъд, в утрешния ден, в утрешната Епоха, в Бъдещето. Нашият елит са хора, които могат. Те трябва да демонстрират своето можене по начин, който да предизвика уплашеното за утрешния си ден множество да ги последва. За тази цел ние ще създадем и обявим нова потребност - потребността от оцеляване в променящите се условия на живот. Ще подтикнем хората да поискат и те да могат, ще ги превърнем в част от нас. Ще се заемем с моралното оздравяване на обитаваните от нас територии. Нашите закони и гаранциите за спазването им ще превърнат морала от нравствена категория във фактор на оцеляването. Тук не бива да забравяме реалността на Небесната Хармония. С връщане на старата Слънчева Божественост се връщат и старите взаимоотношения на човека с Космоса. На определен вид действия отговарят съответните противодействия. И тези закони на духа действат безотказно като физическите Кой би нарушил един закон, ако знае, че ще го съди самият Тангра?

Но за морала ще говорим и друг път, а сега нека продължим с Кръговете. Когато заздравим родовете, когато сплотим народа и го обединим около нашия Български идеал, когато укрепим разпадащата се Държава, тогава ще дойде ред и на външните Българи, на отломките от великата сила, поставила някога на колене цяла Европа. Не става дума само за Вардарска Македония, Западните покрайнини или Молдова. Ще отидем в Кавказ при Балкарците, ще отидем при Волжките Българи, ще отидем при всички наши братя, ще им подадем ръка и ще им кажем:

Ние сме от една кръв!

Падналото Българско величие ще се изправи, достойнството ни ще се върне и ние отново ще заживеем така, както са живели дедите ни - щастливи, свободни и горди хора - Българи. И тогава не Европа ще ни учи как да подреждаме собствената си страна, а ние на нея ще даваме заповеди. И тя ще ни се подчинява. Правили сме го и пак ще го правим. Защото ние сме Българите, народът на Тангра, господарският народ!

***

Не можем да говорим за Тенгрианския морал, без да покажем нещо по-древно, по-близко до изворите. Запазени са достатъчно автентични текстове, трябва само да ги преведем и публикуваме. Из балкарския Тенгриански благороднически Кодекс “Йозден”:

ЧОВЕК НА ЧОВЕКА Е НУЖЕН

Който не си спомня за Тангра,

Той няма да си спомни и за човека.

Тангра дарява светлина,

Злото дарява ковчег.

Споменаващият Тангра няма да се спъне,

А ако се спъне, няма да падне.

Тангра е Владетел на живота,

Който не знае това е ощетен.

Който не жадува за светлина,

Той завършва дните си в тъма.

Почитащият Тангра върви по пътя на Тангра.

Покланящият се на богатството върви по пътя на злото.

КРЪВ

Не смятай за глупак глупавия син на умен баща.

Не смятай за умен умния син на глупав баща.

Кръвта е изтекла – душата е изтекла.

Което е просмукано в кръвта, то само с душата излиза.

Което диктува кръвта – това говори душата.

Ако нямаше кръв – и душа няма да има.

У когото е развалена кръвта – у него и плътта е развалена.

ДЪРЖАВА

Народ със своя Държава ще пребъде,

Ако няма Държава – ще загине.

Пази своята душа от зависимост,

Своята Държава – от врагове.

Народният човек се грижи за народа,

Държавният човек – за имането си.

Който е верен на своята клетва е герой,

Който е верен на своята Държава е народ.

Подкупният разрушава Държавата.

Предателят погубва народа.

Ако народът се обедини – ще стане Държава.

Ако не се обедини – ще се превърне в стадо.

Ако владетелят на страната е разумен,

Ще бъде празник.

СЪДБА

Съдбата е по-силна от човека,

Но вярата е по-силна от съдбата.

Тангра каза на човека:-

Действай и Аз ще сътворя твоята съдба.

Съдбата ни заставя да плащаме с мъки,

Времето ни учи на изпитания.

За греховете на бащитеСе разплащат техните деца.

СЪВЕСТ

Притежаващият съвест ще получи уважение.

Традициите правят от народа народ,

Човека го прави човек неговата съвест.

Изменилият на своята съвест изменя на себе си.

Съвестта е огледало в душата:

Не изчезва и не лъже.

СМЪРТ

Обреченият да умре защита няма да намери.

Докато си жив – живей като човек,

Като умираш – умри като човек.

ДУША

Което не спи, то не се събужда,

Което не се ражда, то не умира.

Ако твоята душа е чиста,

То в твоите думи ще има сила.

Човек е на гости в света,

Неговият дух е на гости в тялото му.

***

***

А какво е бъдещето на Тенгрианството? Какво ни чака не утре, не след година, а след векове? Или дори след хилядолетия…?

***

ПОСМЪРТНИ ЗАПИСКИ

"Ти, Който се намираш зад белите облаци, Ти, Който се намираш зад черните облаци, Ти, Който се намираш на синьото небе, Ти, Който си във владенията на Тангра!" - "Джагфар Тарихъ", т. III

Един ден човекът ще разбере, че може да стане Бог. Но преди това друг ще е попречил. Той, другият ще е осъзнал, че човекът не бива да става Бог, че човекът има стойност единствено като творение на Бога. И този друг ще е човек.

Поредното човешко усъвършенстване предстои, предстои поредното преобразяване. Познатият свят ще бъде унищожен, много хора ще загинат, досегашният начин на мислене ще се разпадне, устоите на познатото ще се разпаднат и това човечество ще престане да съществува. Нека не ви е жал за него. Как ще се роди отново, ако не умре? Хората престанаха да вярват в живота след смъртта. Лошото е, че напоследък взеха да не вярват и в самото умиране. Ето, затова ще им се случи непоправимото.

Вместо да се вайкате над приближаващите изпитания, по-полезно ще е, ако размислите над три важни въпроса: причините за смъртта на Старото; методите на унищожението; и пътят, по който ще стигнете до Новия свят.

Ще става все по-ясно, че за много хора действителността, проектирана в техните мозъци има много малко общо със същинската заобикаляща ги действителност. И че миналото, запомнено от тях не е еднакво с миналото, в което те действително са живели. В такъв свят ще става все по-невъзможно да се живее.

Световете се смесват и ние поемаме по пътеките на един свят, чийто вчерашен ден е различен от нашето истинско вчера. Вероятно ви се е случвало да вървите по улицата и съвсем неочаквано да ви обхване чувство за свежест. Въздухът става чист и прозрачен, цветовете - неподозирано ярки, мисълта - ясна, тялото се изпълва със сила. Усещането продължава най-много няколко секунди, но се помни дълго. Навлезли сте в друга, по-красива, по-добра реалност, но тя бързо ви е изтласкала обратно. Преценила е, че сте твърде чужди за нея.

Обсъдихме две възможности за избавяне от заобикалящия ни кошмарен свят, от подобието на живот, в което ни натикаха враждебни на Небето сили:

- Осъществяването на промяна до степен, при която по-хубавият свят да ни приеме като свои;

- Или него, светът да доведем тук, да го слеем с нашата мрачна действителност.

За осъществяването и на двете са нужни нови умения. Кой ще ни научи?

Усетих мириса на Емшан - трева и си спомних времето, когато бяхме там - в безкрайната Велика Степ. Когато бяхме всички и бяхме заедно. Свещеният Орел Турул бе разперил криле над нас и ние пеехме:

"Един Тангра! Един Кан! Един Завет и един Закон! Мен тайре! Тангра, ешкесен!"

Тогава бяхме неопетнени, световете ни приемаха, съседите ни по разум не ни гонеха, Вселената ни обичаше, защото бяхме деца на Тангра. И отново ще бъдем чисти и честити, когато приемем своя Творец и Покровител в сърцата си, когато се върнем към Него. Кой ще ни върне, кой още не е забравил Пътя?

Нашата извечна Вяра!

А нея кой ще върне? Как ще доведем спасителната Вяра?

В изписан върху пергамент християнски текст открих древната, проклинана от злите фигура - преплетени четири квадрата, оградени с двоен кръг. Червено-белият символ грееше сред посветените на Бога слова. Знанията на миналите хилядолетия не са изгубени, те съществуват и днес, но са изоставени и мъртви. Ще дойде човекът, който не пожела да стане Бог и ще ги възкреси. За възкресението ще плати с живот. Днес в него са въплътени човекът и колобърът. Колобърът. ще принесе в жертва своята човешка плът, за да му повярват народите, когато им каже: "Ние сме тези, с които имате общи цели. Последвайте ни!" Народите ще се освободят от властта на паразитите, ще го последват. Когато той повика своите придружители, никой няма да повярва, че тях ги има, докато те наистина не пристигнат. Но всички хора ще ги видят и място за съмнение няма да остане. Колобърът. знае как да победи, той помни думите на Кан Атила, изречена преди битката в Каталаунските поля: "Вървящият към победа не го достигат стрели!", той съзнава, че умирайки за Победата, устременият воин всъщност е победил Смъртта.

Много хора ще си спомнят аромата на Емшан - трева, ще отсекат трепетликово дърво, ще издялат острието, което трябва да се издяла, ще извършат, каквото има да се извърши. После ще принесат своите дарове на онзи, който отвори очите и отпуши ушите им, ще отправят пълен с доверие взор и ще изрекат:

"Зарадвай се на нашите подаръци, предай нашите молби на Тангра - нека Тангра ги изпълни, нека с радост се изпълнят сърцата ни."

Неразбралите ще се подиграват, ще се присмиват, ще гледат с надута глупава надменност, но озарените от сиянието на Тангра ще отвърнат: "О, вие имате право, вие сте извънредно осведомени! Вие постоянно се информирате, постоянно пиете вода от мътния извор на вашето незнание!" Невежите пак нищо няма да разберат. Смъртта им ще се крие в сянката на високомерно неразбиране. И само един от тях ще се размисли и ще изрече: "Животът премина в търсене на нашето собствено "Аз". Но ние все не успяваме да го намерим. Там, където би трябвало да се намира то, от дълго време се е настанил някой друг". Мъдрият размисъл ще му донесе пощада. Той ще излезе от редиците на сганта и ще тръгне да търси себе си. Той вече ще е научил: орган, който не се използва - закърнява; разум, който не се развива - подивява. Трябва ли да настояваме хората да бъдат хора, когато те толкова много искат да се превърнат в зверове?

Съвременните земни властници нямат вяра, нямат даже идеология, нямат светоглед и разбиране. Те разчитат на парите, на лъжата и насилието, на измамата и принудата, на подлостта и коварството. Днешните властници са плебеи и няма в душите им нищо благородно и възвишено. Те не искат и не могат да предложат на народите нищо друго, освен заблуди и глад. Те даряват единствено с мизерия гласувалите за тях. Те отровиха самото човешко съществуване, ограбиха, каквото имаше за грабене, омърсиха чистото, до което успяха да се доберат. Властниците не можаха да проумеят, че само водачът на свободни личности може да се нарече Владетел. Властващият над обезправени роби е робовладелец, та макар именно робите да са го избрали за свои властник. Властниците не съумяха да се превърнат във Владетели.

Служителите на различните църкви последваха примера - призваните да бъдат духовни пастири, претендиращите да са изразители на Божествената Воля вече не мислят за друго, освен за изгодата и печалбата. Те отрекоха правото ни на живот. Ние нямаме друга възможност, освен да ги отречем от себе си. Безвластието на всевластните се съдържа в тяхната невъзможност да внесат и най-малката промяна във Вселенските закони. Но Тенгрианите познават Небесната воля, и тя, Волята ще ги постави на царския Престол! Днес ги гонят, преследват ги, овластените впрегнаха всичките си налични сили против Тенгрианите, но кога ударите на врага са плашили истинския воин на Тангра?

И Тенгрианите преминаха в атака!

***

Светлите магове явиха видение за края на лишения от справедливост път. Човекът видя своята родна планета в бъдещето. Видя своя далечен потомък, който чакаше утрото, а то все не настъпваше. Просто нямаше ден, истински ден нямаше. Никога. Нощта се заменяше от здрач, който траеше дълго, дори прекалено дълго, а после настъпваше нощ. Видя, който се съгласи да види. Повечето предпочетоха да пребивават в безпросветна слепота. Как може да им се помогне, когато те отхвърлиха всяка помощ?

Идат времена по-трудни и по-страшни от всичко, което човекът познава или си мисли, че познава. Идат дни на разложение и смърт. Идат дни на възкресение и нов живот. Иде денят, когато непожелалият да стане Бог ще се обърне към малцината оцелели. Вятърът ще разнесе из всички посоки думите му:

"Беше тъмно, вие дочакахте Утрото! Гледайки Слънцето - пейте!"

Човеците чуха завърналия се маг и запяха!

Избраници на великото Продължение, открийте на народа изречената повеля: сеч и разруха, изтребление и безпощадност. Надменните бяха призовани да си представят, а сега им предстои да преживеят как шпората на Конника разкъсва пакта на техните победи, завета на свободите им. Бе извикано на висок глас, та всички да чуят. За да няма после оправдания. И шпората им откриха чия ще е - на Оня, който днес припомня старото си Име. Присъдата над приелите духа на робството е прочетена. Не всички умират, но всички се променят. Едни в тление, други в нетленност. Нищо Досегашно не бива да пречи на Предстоящото. Когато Нацията умре, а расата е още беззащитно пеленаче - вие и подвластните на вас ще разрушите съграденото. Не го ли сторите - то без ничия намеса ще се самопремахне. Следствието ще загине заедно с породилата го причина, но ще погребе под развалините и едва зараждащото се Ново.

Скършени са яките клони, повалено е могъщото стъбло, само в корена трепти живот. Отстранете разложеното, за да съхраните здравото. Разчистете място за младия кълн. Убийте обречените, скрийте невинните. Иначе безумната клокочеща омраза ще помете всички. Ето, сега във ваши ръце се намира животът на световете, за вас работят милионите години. Получихте Власт, боили! Разпоредете се както е заповядано!

Бъдете бранители на неродените!

Отхвърлихте твърдението, че сте сами в една безразлична Вселена. Повярвахте в един свят на множество обитаемости. Вашата Вяра им вдъхна плът, те станаха действителност. Бъдете готови за среща с новата Действителност!

***

***

Също и Тенгрианските молитви – и те са уникални, неподражаеми, нямащи равни на себе си. Тук няма унижение, а гордост и вяра. Тук няма молба, а зов.

***

МОЛИТВА-АЛГИС ПРИ ПЛАНИНСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ КЪМ ТАНГРА

Заради живота, за да не се прекрати! Заради жилището, за да не се разруши! По стар обичай ние навеждаме своите глави и двете си рамене. Да достигне всичко до Белия Творец, Великия Бог. О, Тангра! Според обичая, започнат от старците, ние се обръщаме към теб, о, богата бреза със сребърна кора и златни листа. Без да прережем нито едно коренче те изкопахме от черната земя и те донесохме на върха на бялата скала, ние те изкопахме и със своята глава и с двете си рамене ти се кланяме и ти се покоряваме. Да се чуе това от другата страна на Ясното Небе. Да се чуе от всички бели богове-творци. Сгъни десния си крак, чернобузо бяло агне, три пъти обикаляйки бялата бреза със златни листа, ние принасяме жертва, изваждайки нейните вътрешности. Според обичая, започнат от старците, ние се обръщаме към теб, о, богата бреза със сребърна кора и златни листа. Да стигне нашата жертва до великите богове. О, Тангра! Заради жилищата на Твоя народ! Заради тревата, която расте на черната земя. Заради тревата, от която пасе добитъка. О, Тангра! За да не духат на земята ветрове. За да не ни постига бедствие. За да расте трева на черната земя. За да се спуска от Небесния Цар черен дъжд. Зовем Те! Да се чуят нашите думи на деветте небеса. Да чуят всичко деветте творци, обитаващи над деветте небеса. О, Тангра! За да я има неумиращата сила. За да я има преливащата пълнота. Искаме ние по обичая, започнат от великите. Да чуят всичко великите богове! За да имаме ние бели глави и да имат зъби жребците. По обичая, започнат от старците, ние принесохме жертва на белите богове, изваждайки нейните вътрешности под бялата бреза със златни листа. Под синьото небе, на коравата черна земя, до основите на Царя – Небе ние принасяме жертва на великите богове, за не престават да живеят черноглавите, от Бога създадени червеи. Нека нашата жертва да достигне! О, Тангра! Прославлена Умай, Тридесетоглава Огън – Майка, Сваряваща всичко сурово, изпепеляваща всичко нечисто, спусни се, обкръжи ни, бъди ни Баща, спусни се, покрий ни и ни бъди Майка. Измила мърсотията ни в езерна вода, Отрязала пъпа ни с бяла треска, Пиеща вода от езерото, Имаща стан на Сурун-планина, С гребеновидни коси Май-ене. Сред 40 девици чиста Май-ене. Сред 30 девици с най-чиста уста Май-ене. Спуснала се от белия Улген. Спуснала се по дъгата, подобно на месец. Спуснала се от синия Улген. Спуснала се по дъгата, подобно на слънце. Спуснала се, опираща се на жертвения чатал. Спуснала се, държейки златен лък. Имаща гребеновидна глава, Май-ене. Не плаши децата. В тясната си пазва ги положи. В тясната си пола ги хвани. С дясната си гръд ги нахрани. Под дясната си мишница ги положи. Лошо око не им показвай. От зло желание ги пази. Ако отстрани дойде зъл дух, то златния лък държи. Което дойде от злия дух, Стрела зареди. Дошлия зъл дух не допускай. Нищо лошо не допускай. Всичко с доброта ръководи. Охранявай поникването на ечемика. Корените укрепвай. Алгис Ерлик. Свиреп дух, улавящ със своята въдица хората. Ти обичаш да събаряш напълнената чаша, Твоето лице е черно като сажди, Твоите коси са усукани, Твоят ръст е грамаден, Ти вървиш по своя страшен път само при лунна светлина; никой не може да издържи на Твоята ръка, най-силният не може да прегъне Твоя крак, Твоите очи пораждат сянка над света, Твоите зъби стърчат като вили, с Твоите кости може да се щави кожа. Ти всичко виждаш, Ти всичко знаеш!… Алгис Улген. О, Велики баща, Улген! Ти имаш на своята тайнствена шапка лента с Три различни цвята. Към Твоя престол водят три стълбища, Ти, Улген си създал конете за езда, Ти си създал много добитък, Ти си създал жената с дълги коси, Ти си напълнил Земята с мир, Ти си я върнал от бездната, откъдето никога не долита стрела, не долита нито един звук; Ти си утвърдил Земята на безопасно място. Ти си създал прекрасната душа на човека. Велики Баща, украсен с тайнствена шапка с три ленти, Ние се надяваме на Теб, жертваме земните страсти, с Ум се възвисяваме.

***

УМАЙ БИЙКЕ

На нартите синове – на Тангра синове.

На нартите синове – безстрашни чиготи.

На нартите синове – деца на Вълчицата.

А Умай бийке е дъщеря на Тангра.

Повече от всички те почитат Умай бийке.

А Умай бийке е дивната прелест.

Тя – в образа на бяла кошута.

Нейният бяг е като полет на звезда.

Нейните рога са като месечина.

Нейните очи са като Утринна звезда.

Триногата дивна Умай.

Трирогата бяла кошута Умай.

***

ЗОВ

Разум, спомни си Началото; Сияние, завладей Пространството!
Искри, слейте се в Пламък; Звезди, преобразете се в Слънца!

Тъмнина, превърни се в помощник на Доброто; Скръб, върни се, откъдето си дошла!

Могъщество, влей радост в душите ни!

Живот, дай смисъл на Времето!

Знание, повери ни власт над Епохата!

Воля, разруши преградите!

Порти, разтворете се пред Устрема!

Огън, извикай ни да Те разпалим!

Светлина, помогни ни да Те освободим!

Небе, позволи ни да Те отключим!

Тангра, разреши ни да Те призовем!