Ден на траур по Независимостта

            България празнува 22 септември като ден на Независимостта. Независима държава ли е България?

            Правителството ни се командва от Международния мошенически фонд - инструмент на Световния паразитен център. Те определят цените на стоките, продавани по вътрешния ни пазар. Те определят кои предприятия да работят и кои - не. Те определят колко и какви работни места да бъдат заети. Те определят размера на нашите заплати. Те определят степента на нашите права. Или по-точно на безправието ни. Формата на образование, формата на медицинско обслужване - всичко от тях зависи. А ние си бърборим за Независимост...

            По времето на "мрачния феодализъм", както разни недоучени човечета наричат Второто Българско Царство, най-големият данък бил десятъкът. Сега само данък ДПС, извинете - ДДС е 20%. Да не говорим за останалите данъци и сметки. Те са безбройни. Искат дори да плащаме за радио и телевизионните предавания на цигани, евреи и турци. Искат да плащаме за правото чужденци по дух и кръв да ни управляват в нашето собствено Отечество. Искат да предадем доброволно всичко наше на чуждоплеменната сган, която ни ненавижда. При това да го предадем с радост. И ако има нещо, на което да се учудваме, то е как Българинът изобщо смогва да остане жив.

            Беше време на комунизъм. Или както тогава го наричаха на "развит социализъм". Беше време на ограничен суверенитет. Живеехме зле. Затова някои от нас се бореха за демокрация и по-човешко, по-поносимо съществуване. Борехме се и се оставихме да ни излъжат, че сме победили. Демокрацията настъпи. Така ни настъпи, че животът стана не просто тежък, а направо непоносим. Наплодилите се изведнъж от люпилните на ДС демократи и либерали ни изправиха пред прага на физическата поносимост. Тогава казахме: "Да пази Бог от комунизъм и от демокрация!".

            Празнуваме нашата Независимост. Празнуваме факта, че вече нищо не зависи от нас. Празнуваме нещо измислено, също както някога празнувахме Девети септември и Седми ноември. Празнуваме нашия позор!

            Празнуваме и строим паметници. Паметници на Съветската армия. Паметници на германската армия. Паметници на американската армия. Паметници на турски султани и на турски терористи, паметници на евреи - лихвари и паметници на задокеански военопрестъпници, бомбардирали мирното население на София през Втората световна война. Строим паметници на онези, които изтребваха и изтребват децата на България. Строим паметници на българоотрицателите.

            Стига с тези празници! Време е за печал. Време е за битки. Време е за всенародно осъзнаване. Време е да изровим скритото оръжие и по примера на дедите да отрежем главите на поробителите. Време е да отвоюваме Независимостта, която загубихме. Ако ли не - ще бъдем осъдени да живеем във вечен траур.

Затова ли някога обявихме Българската Независимост?

септември 1998 г.