КРЪГОВЕ

червена книга

            Излезте от скрития Слънчев дом, колобъри. Изнесете Книгата на светло, разгърнете още веднъж нейните пъстроцветни листове и намерете писаното за днешния ден. Повторете Завета, изречете прокобата на последния Кана - колобър, а после извикайте: "Извършено бе!". Протегнете ръце към сияйните Небеса и заповядайте нужното. Удари часът на Въздаването. Всекиму каквото е отредено и каквото всеки е заслужил.

Нека невежата тълпа се надсмива над собствената си ужасна гибел!

            Запалете яростта на вчерашния ден, колобъри! Разпалете недоизгорелите въглени от изгасналия Огън, прибавете нов наръч съчки. Не допускайте след вашето Огнище да остане само сива пепел. Свършете каквото имате за свършване, засадете дървото, което трябва да засадите, Друг ще се погрижи то да дава плодове.

            Вестители на Мрака кръжат около планетата. Хора властват с помощта на нехора. Призваните да бъдат разумни захвърлят Разумността. Вечни нарушители на договори сключват помежду си съюз. Пригответе неизгарящи чертози, колобъри. Там ще живеят спасените, когато светът се изпълни с пламтяща жарава.

            Камът е Канасювиги, друг няма, той сочи посоката. Колобър наставлява боилите. Тарканът е със сан на маг. Огнено е посвещението на багаина. Баян се нарича багатурът. Слова изплитат чиготския аркан. Сетитът руши души и разум. В дебрите на човешката мисъл, в подмолите на подсъзнанието се организират засади. Невидим е пламъкът на новата Битка. Но такива са нуждите на добата. Реалността е такава. Поданиците виждат как пазителят на Закона се превръща в господар. Как над разлюляната тълпа се надига осъзналият своето предназначение Канартикин.

            Призивът е отправен. На уреченото място се сбират боили. Разпалва се Огън. Затваря се Кръг. Лъчи пронизват пространството. Наследникът получава Наследство. Властта въстановява законните си права. Заклинатели напускат Онгъла. Блестят ярки звезди и никоя не повтаря цвета на другите. Сред тях светеща златна ръка държи светещ златен предмет. Прилича на кръст, но може и да не е. Прилича на меч, но може и да не е. Напомня камшика на Изида°, но може и да не е. За едни е проклятие, за други е закрила.

            Вестители от времето преди Здрача, боили на сияйната Зора - изправете снага, издигнете свещените Знаци! Вие сте по-стари от всички, вие сте причина за възхода и провала на човешкия свят. Отговорни сте за неуспеха на цивилизацията. Дълго носихте товара на своята отговорност. От срам навеждахте чела, но с достойнство и без ропот плащахте пред Бога за свои и за чужди грехове. Съдбата на предвожданите от вас бе трудна, жестока. Многобройните станаха немногобройни. Племето ви миеше с кръвта си неправди, за които не бе и чувало. Родните братя заговориха на различни езици, запокланяха се на различни кумири, нарекоха се с различни имена. Непобедимата някога Орда си тръгва, разтваря се в морето от прииждаща паплач, изличава се, изтрива се като Нация, за да се прероди в Раса. Станете, боили, и с вярност към Тангра съберете разделените!

            Накарайте хората да си спомнят картини, които никога не са виждали!

            Уплътнявайте времето, живейте в неговата плътност, научете и другите да го правят. Станете Учители на Новите хора! Проговорете, обявете пред цял свят вашите

Посмъртни записки

"Ти, Който се намираш зад белите облаци,

Ти, Който се намираш зад черните облаци,

Ти, Който се намираш на синьото небе,

Ти, Който си във владенията на Тангра!"

"Джагфар Тарихъ", т. III

            Един ден човекът ще разбере, че може да стане Бог. Но преди това друг ще е попречил то да се извърши. Той, другият ще е осъзнал, че човекът не бива да става Бог, че човекът има стойност единствено като дете на Бога. И този друг ще е човек.

            Но поредното човешко усъвършенстване все пак предстои, предстои поредното преобразяване. Познатият свят ще бъде унищожен, повечето хора ще загинат, досегашният начин на мислене ще се разпадне, устоите на познатото ще се разпаднат и човечеството ще престане да съществува. Нека не ви е жал за него. Как ще се роди отново, ако не умре? Нима не забелязвате: хората престанаха да вярват в живота след смъртта. Лошото е, че напоследък взеха да не вярват и в самото умиране. Ето, затова ще им се случи непоправимото. s

            Вместо да се вайкате над приближаващите изпитания, по-полезно ще е, ако размислите над три важни въпроса: причините за смъртта на Старото; методите на унищожението; и пътят, по който ще стигнете до Новия свят.

            Ще става все по-ясно, че за много хора действителността, проектирана в техните мозъци има много малко общо със същинската заобикаляща ги действителност. И че миналото, запомнено от тях не е еднакво с миналото, в което те действително са живели. В такъв свят ще става все по-невъзможно да се живее.

            Наскоро по телевизията даваха някакъв стар филм. Гледал го бях преди осем години, но помнех съдържанието му. Много забавен, разтоварващ, неангажиращ филм, затова не прехвърлих на друга програма. Зяпах разсеяно, смеех се на веселите моменти и чаках края. Знаех какъв ще е, твърде ясно го помнех. Грешка! Също както в други моменти ми се е случвало да забележа, и този път филмът имаше различен край. ›

            Световете се смесват и ние поемаме по пътеките на един свят, чийто вчерашен ден е различен от нашето истинско вчера. Откриват се неподозирани възможности, но само за научилите се да влизат и излизат съзнателно. Всъщност "съзнателно" не е точната дума. Посоките са Огнени, те тръгват от сърцето, не от ума.

            Вероятно ви се е случвало да вървите по улицата и съвсем неочаквано да ви обхване чувство за свежест. Въздухът става чист и прозрачен, цветовете - неподозирано ярки, мисълта - ясна, тялото се изпълва със сила. Усещането продължава най-много няколко секунди, но се помни дълго. Навлезли сте в друга, по-красива, по-добра реалност, но тя бързо ви е изтласкала обратно. Преценила е, че сте твърде чужди за нея.

            Обсъдихме две възможности за избавяне от заобикалящия ни кошмарен свят, от подобието на живот, в което ни натикаха враждебни на Небето сили:

            - Осъществяването на промяна до степен, при която по-хубавият свят да ни приеме като свои;

            - Или него, светът да доведем тук, да го слеем с нашата мрачна действителност.

            За осъществяването и на двете са нужни нови умения. Кой ще ни научи?

            Усетих мириса на Емшан - трева и си спомних времето, когато бяхме там - в безкрайната Велика Степ. Когато бяхме всички и бяхме заедно. Свещеният Орел Турул бе разперил криле над нас и ние пеехме:

"Един Тангра! Един Кан! Един Завет и един Закон! Мен тайре! Тангра, ешкесен!"

            Тогава бяхме неопетнени, световете ни приемаха, съседите ни по разум не ни гонеха, Вселената ни обичаше, защото бяхме деца на Тангра. И отново ще бъдем чисти и честити, когато приемем своя Творец и Покровител в сърцата си, когато се върнем към Него. Кой ще ни върне, кой още не е забравил Пътя?

Нашата извечна Вяра!

А нея кой ще върне? Как ще доведем спасителната Вяра?

            В изписан върху пергамент християнски текст открих древната, проклинана от злите фигура - преплетени четири квадрата, оградени с двоен кръг. Червено-белият символ грееше сред посветените на Бога слова. Знанията на миналите хилядолетия не са изгубени, те съществуват и днес, но са изоставени и мъртви. Ще дойде човекът, който не пожела да стане Бог и ще ги възкреси. За възкресението ще плати с живот. Днес в него са въплътени човекът и колобърът. Колобърът ще принесе в жертва своята човешка плът, за да му повярват народите, когато им каже: "Ние сме тези, с които имате общи цели. Последвайте ни!" Народите ще се освободят от властта на паразитите, ще го последват. Ще тръгнат след него и придружаващите го Чонгар, Увей и Цасан. Когато той повика своите придружители, никой няма да повярва, че тях ги има, докато те наистина не пристигнат. Но всички хора ще ги видят и място за съмнение няма да остане. Ще се вслушат в думите на Зент и Абрек, ще повярват на Чакар. Колобърът знае как да победи, той помни думите на Кан Атила, изречена преди битката в Каталаунските поля: "Вървящият към победа не го достигат стрели!", той съзнава, че умирайки за Победата, устременият воин всъщност е победил Смъртта. Ето какво ще се случи:

            Видях мъртво тяло да лежи върху болнична носилка. Дойдоха много хора, вдигнаха носилката и я понесоха. Високо, над главите си. Ръцете им се изправиха, пръстите им вече не достигаха носилката с тялото, която плавно се понесе към отворилото се да я приеме Небе.

Една Вяра възкръсна!

            Много хора ще си спомнят аромата на Емшан - трева, ще отсекат трепетликово дърво, ще издялат острието, което трябва да се издяла, ще извършат, каквото има да се извърши. После ще принесат своите дарове на онзи, който отвори очите и отпуши ушите им, ще отправят пълен с доверие взор и ще изрекат:

"Зарадвай се на нашите подаръци,

предай нашите молби на Тангра -

нека Тангра ги изпълни,

нека с радост се изпълнят сърцата ни."

            Неразбралите ще се подиграват, ще се присмиват, ще гледат с надута глупава надменност, но озарените от сиянието на Тангра ще отвърнат: "О, вие имате право, вие сте извънъредно осведомени! Вие постоянно се информирате, постоянно пиете вода от мътния извор на вашето незнание!" Невежите пак нищо няма да разберат. Смъртта им ще се крие в сянката на високомерно неразбиране. И само един от тях ще се размисли и ще изрече: "Животът премина в търсене на нашето собствено "Аз". Но ние все не успяваме да го намерим. Там, където би трябвало да се намира то, от дълго време се е настанил някой друг". Мъдрият размисъл ще му донесе пощада. Той ще излезе от редиците на сганта и ще тръгне да търси себе си. Той вече ще е научил: орган, който не се използва - закърнява; разум, който не се развива - подивява. Трябва ли да настояваме хората да бъдат хора, когато те толкова много искат да се превърнат в зверове?

            Съвременните земни властници нямат вяра, нямат даже идеология, нямат светоглед и разбиране. Те разчитат на парите, на лъжата и насилието, на измамата и принудата, на подлостта и коварството. Днешните властници са плебеи и няма в душите им нищо благородно и възвишено. Те не искат и не могат да предложат на народите нищо друго, освен заблуди и глад. Те даряват единствено с мизерия гласувалите за тях. Те отровиха самото човешко съществуване, ограбиха, каквото имаше за грабене, омърсиха чистото, до което успяха да се доберат. Властниците не можаха да проумеят, че само водачът на свободни личности може да се нарече Владетел. Властващият над обезправени роби е робовладелец, та макар именно робите да са го избрали за свои властник. Властниците не съумяха да се превърнат във Владетели. ¤

       Служителите на различните църкви последваха примера - призваните да бъдат духовни пастири, претендиращите да са изразители на Божествената Воля вече не мислят за друго, освен за изгодата и печалбата. Те отрекоха правото ни на живот. Ние нямаме друга възможност, освен да ги отречем от себе си. И нека най-сетне спомена едно име: Символ на умиращото българско Православие ще бъде отец Боян Саръев. Той няма да бъде допуснат да стане свидетел на Новото, тъй като е прекалено свързан със Старото. Той ще стои отвън, на стълбите, докато в залата се извършва Провъзгласяване. Изпълнението на предсказанието ще е знак, че наближава връщането на монархията. България отново ще бъде Царство, но друга Вяра ще властва в нея. Защото днешната допусна окървавеният блясък на златото да замени смисъла на човешката Мисия. Защото целият нравствено-идеен потенциал премина в ръцете на преследваните Тенгриани. Безвластието на всевластните се съдържа в тяхната невъзможност да внесат и най-малката промяна във Вселенските закони. Но Тенгрианите познават Небесната воля, и тя, Волята ще ги постави на царския Престол! Днес ги гонят, преследват ги, овластените впрегнаха всичките си налични сили против Тенгрианите, но кога ударите на врага са плашили истинския воин на Тангра?

И Тенгрианите преминаха в атака!

            Светлите магове явиха видение за края на лишения от справедливост път. Човекът видя своята родна планета в бъдещето. Видя своя далечен потомък, който чакаше утрото, а то все не настъпваше. Просто нямаше ден, истински ден нямаше. Никога. Нощта се заменяше от здрач, който траеше дълго, дори прекалено дълго, а после настъпваше нощ. Видя, който се съгласи да види. Повечето предпочетоха да пребивават в безпросветна слепота. Как може да им се помогне, когато те отхвърлиха всяка помощ?

            Идат времена по-трудни и по-страшни от всичко, което човекът познава или си мисли, че познава. Идат дни на разложение и смърт. Идат дни на възкресение и нов живот. Иде денят, когато непожелалият да стане Бог ще се обърне към малцината оцелели. Вятърът ще разнесе из всички посоки думите му:

"Беше тъмно, вие дочакахте Утрото! Гледайки Слънцето - пейте!"

Човеците чуха завърналия се маг и запяха!

Memento mori!

            Избранници на великото Продължение, открийте на народа изречената повеля: сеч и разруха, изтребление и безпощадност. Надменните бяха призовани да си представят, а сега им предстои да преживеят как шпората на Конника разкъсва пакта на техните победи, завета на свободите им. Бе извикано на висок глас, та всички да чуят. За да няма после оправдания. И шпората им откриха чия ще е - на Оня, който днес припомня старото си Име. Присъдата над приелите духа на робството е прочетена. Не всички умират, но всички се променят. Едни в тление, други в нетленност. Нищо Досегашно не бива да пречи на Предстоящото. Когато Нацията умре, а расата е още беззащитно пеленаче - вие и подвластните на вас ще разрушите съграденото. Не го ли сторите - то без ничия намеса ще се самопремахне. Следствието ще загине заедно с породилата го причина, но ще погребе под развалините и едва зараждащото се Ново.

Memento vivere!

            Скършени са яките клони, повалено е могъщото стъбло, само в корена трепти живот. Отстранете разложеното, за да съхраните здравото. Разчистете място за младия кълн. Убийте обречените, скрийте невинните. Иначе безумната клокочеща омраза ще помете всички. Ето, сега във ваши ръце се намира животът на световете, за вас работят милионите години. Получихте Власт, боили! Разпоредете се както е заповядано!

Бъдете бранители на неродените!

            Отхвърлихте твърдението, че сте сами в една безразлична Вселена. Повярвахте в един свят на множество обитаемости. Вашата Вяра им вдъхна плът, те станаха действителност. Бъдете готови за среща с новата Действителност! Обърнете гръб на старата. Знайте:

ВЕЗНИТЕ СА РАЗЛЮЛЕНИ

            Народите ослепяха, не виждат бъдеще пред себе си. Народните предводители постоянно грешат, нищо не става така, както те са го замислили. Цари обърканост, ние вече не познаваме света, в който ни се налага да живеем. Знанията, получени през последните 2 000 години престават да ни служат. Уменията, добити с толкова труд и упоритост постепенно се оказват ненужни. Най-съкровените ни стремежи се разтапят като миражи пред  нашите очи. Вече ни изпълва доволство, ако сутрин отворим очи и установим, че сме живи. Все за прогрес говорим, а се преструваме, че не забелязваме как около сто квадратни километра дневно се превръщат в пустиня. Планетата ни се превръща в пустиня, а ние не искаме да знаем.

Не искаме, затова не знаем!

Народите не знаят и не помнят, народните Пазители връщат паметта. Те внасят в света знанията, намиращи се отвъд епохата на Рибите. Извън обсега на Маранята, извън заблудите на Майя. Те дойдоха, припомниха забравеното, обявиха го, направиха го приложимо в настъпващата нова Епоха. Те внесоха белота сред излизащия от тъмата на Червеното време свят. Ние, Българите сме най-древният народ на Земята. Знанието от нас тръгва. Ние сме по-древни от историята, по-древни от легендите. Ние тръгнахме по време на Първото човешко Възправяне, и оттогава не сме спирали да вървим.

            Защо т. нар. “развити” западни народи не ни признават, защо ни гледат с презрение? Те водят началото на своята цивилизация от гърците /дори не от елините/, но аз си спомням как при споменаването на този етнос един от нашите рече: “Остави ги гърците, те са отскоро!”. А колко по-отскоро са западните култури, съумели едва в последните векове да преодолеят диващината, макар в душите си още да я носят! Знаят ли те колко велики успехи и страшни провали сме наблюдавали през хилядолетната си история? Гибелта на колко могъщи държави сме запомнили? Нима за своето време беше по-малък от тях Рим, Владетелят на света? Нима беше нищожна великолепната Византия? Какво се случи с Вавилон Велики, та изгуби уважението даже на своите съседи? Защо Персия потъна в тъмнината на невежеството, защо се преклони сляпо пред една чужда вяра?

Персия… Тя загърби своето, отрече великия си корен и пропадна. Така пропадат всички забравящи. Прусаците не се кланят на Окопирмс, за тях той вече не е Първият от всички, не го виждат, когато погледнат към небето и към звездите. Не съзират в светлината Звайгстикс, нито в моретата Аутримпс. И макар да намериха мястото на древната победна битка, прусаците едва ли ще бъдат пак победители. Лишени от свой закрилник, те пред чуждо превъзходство превиват гръб. А ние? Сред нас ли е Тангра, не Го ли изоставихме, не тръгнахме ли след ненаши кумири? Допуснахме да бъдем изменници, а се вайкаме над незавидната си участ. Не разбираме, че наказанието ни е справедливо.

Ние сме древни, ние сме най-древните. И ако не сме споделили съдбата на други древни, то е поради верността ни към Завета и Вярата. Строшихме Истуканите, но духът на Петдесет и двамата остана да ни пази. Остана духът на ослепения Кан Расате. Останаха великите посветени Магове, колобърите на Тангра. Те бяха длъжни да пазят своя народ, но срокът на тяхната смяна изтича. Ще съумеят ли Българите да се опазят сами? И как?

Като начало трябва да се погрижим за българизацията на вътрешната си култура. Да започнем да мислим със свои категории, да оценяваме нещата от наша гледна точка. Разбира се, глупаво е да търсим Български корен във всичко, както прави това Фаргат от Казан. Но можем да търсим Български следи. Да намираме следите и да ги ползваме за обогатяване на своето мислене и духовност. И после, когато отново станем самите ние, когато се завърнем в себе си, над нас ще се спусне Духът на Тангра и Той ще ни покаже накъде да продължим.

Везните на Времето са разлюлени. Цели империи ще паднат в прахта и нова световна подредба ще дойде да смени старата. Едни народи ще се възправят, други ще останат в миналото. Ето, зоват ни да се изпълним с Вяра, посочват ни пътя към Бъдещето, отварят ни дверите на Новата Епоха. Накъдето и да тръгнем, каквото и да изберем, нека поне знаем, че отговорни за съдбата на нашите деца и внуци ще бъдем единствено ние.

            Човекът, който видя звездите огромни като луни каза: "Опиянените от материалистичните учения не могат да изтрезнеят. Небесата се сгромолясват и тяхното съзнание изчезва в нищото. И Нищото се установява в съзнанието."

            Античен храм като този в мъртвия скален град Петра. Между колоните на храма се източва черен дим, невидим за ограниченото човешко зрение. Образува се голямо треперещо кълбо, и то се издига към небето. Облачно е. Вилнеещи сред облаците вихри го преобразуват, кълбото се протяга към земната повърхност, приело формата на хобот от огромно торнадо. Халата се впива в стар зид, дяланият камък се пропуква, вдига се прах, пукнатините се разширяват, зейва широк отвор, множество забравени злини получават свобода. Разнасят се крясъци на зловещо задоволство. Малцина чуват заканите. Далечен свят се влива на потоци. Няма думи, които да го опишат, та макар и приблизително. Малко под върха на планината, сред зъберите на укрепена преди векове духовна обител безсилно наблюдават зрящи очи, но какво могат те да сторят? Само устните им беззвучно мърдат, призовават Божествата на своите деди, ала силата им не стига да ги повикат. Събрани в долината танкове се упътват към съседна страна. Само войници се мяркат, цивилните са се изпокрили, като да няма изобщо никакви местни жители. Артилерия подготвя настъплението. Сред разкъсаните от снаряди тела няма нито едно на въоръжен. Въздухът е отровен. Сияние и пушек се забелязват иззад планинските вериги. Мястото е в Арабия. Заговорва се за сбъднати предсказания, за Армагедон и края на света, но цялата Земя не пламва. Сраженията са ограничени по обхват, войната е предупредителна, последното безумие още не идва. Най-страшното предстои. Него не човеци го довеждат. И то в друго време ще се случи. А сега, този път Предупреждението ще приключи, когато хората осъзнаят значението му.

         Едва тогава ще пристигнете вие, боили, и вие ще сте последната Война!

            Но дотогава не забравяйте: истинският Воин никога не изтегля своята сабя, освен в служба на Живота и Хармонията!

            Помнете: обичайният според представите на множеството свят ще бъде навестен от вълна на Несъществуване. Или вие ще осигурите продължението на Историята или ще я завършиге. Като предизвикате нейния последен миг. Но ще го сторите вие! Във вас са Източникът и Унищожението. Никой друг няма да е достатъчно годен, за да го стори. Настъпила е вечер, а дали ще настъпи Утро - от вас зависи. Не проявявайте милост и състрадание към милиардите осъдени жертви, не рискувайте да споделите съдбата им. Преди да получат присъдата на Бога, те надменно тръгнаха към своето самоосъждане. По своя воля, без външна принуда се завъргаляха в калта и нечистотиите. Как ще ги почистите, без да ги изгорите? С високомерие отхвърляха вашите съвети, нехаеха, когато затлачваха пътищата на безсмъртните си души. Как ще премине през тях Огънят, без да експлодира? Само оцеляването на Малцината  осигурява непрекъснатост на Развитието. Властта е у вас - не се колебайте, използвайте я. Изхвърлете чужденците по дух от чертозите на Спасението. Припомнете си как те ви изхвърляха от своите владения, как не ви допускаха до наредената си трапеза.

Те не са от вас и вие не сте от тях. Оставете ги с болката,

пестете сили.

            Те ще разберат истината, когато "ослепителната разнородност, осеяна като звезди, като хиляди светлинни точки по спокойното небе" се окаже отблясък от подземния огън на Ада. Но ще е късно. Дотогава вие превърнете Знанието в извор на могъщество, приведете го в действие.

            За тайното правителство се строи разкошен град-мечта. Безкрайно разнообразие на стилове и размери. Няма красота, която да не е построена или докарана отвън. Човешката история и формите на природата съжителстват в хармония. Достъп за външни лица не е предвиден. Насладите са единствено за властници. Отдолу през всевиждащи перископи дебнат техните повелители. Незабележими за обитателите елипсовидни окуляри надничат във всяко помещение. Оградата от метал и растителност сякаш гледа цялата. Отрязъците наблюдавано пространство се с неправилна форма, но прилепват едно към друго като късчета мозайка. За тарканите, предвождащи човеци утеха има. След строителите и обслужващия персонал, в града други хора не пристигат. Прислугата лениво почиства никога неупотребявана мебел. В недоумение наблюдаващите се издигат на повърхността. За да осъзнаят, че през цялото време други са наблюдавали Тях.

            Пришълците са се обезопасили срещу атаки и с бомби и огнестрелни оръжия, но закрилниците на човешкото Начало са ги атакували с Разум. Дошлите отдалеч също се подчиняват на Вселенските закони. Висшата Хармония е една. Тя не се дели на стара и нова, на своя и чужда. Единството между Земя и Небе е всякога неизменимост. Хармонията не се подчинява на прищевки. Непобедимостта на Тенгрианите се крие в наставлението:

         "Нека винаги има съгласие между мислите ви, но никога еднаквост!"

            "Изненадата е най-доброто оръжие!" Неочакваният метод, новото, непознатото - ето един от главните фактори на победната стратегия. Успееш ли да изненадаш врага, ти наполовина си го победил. Откривателското мислене се превръща в несъкрушимо оръжие. Това е първата половина от Урока.

         Материалистите разчитат на човешките инстинкти, но дори инстинктите се променят. Преди те бяха обществени, стадни. Сега са враждебни на обществото. Направете Промяната изненадваща.

            "Чест е да отнемеш оръжието от врага!" - това е втората половина от Урока. !

            Защо ви казват, че е недопустимо да наподобявате поведението на своите противници? Защо ги оставяте да ви говорят глупости?

         - Смешно е върху оръжието да стои етикет, където да пише кого може и кого не може да се убива с него.  За нас нека единствено важни бъдат ръцете, които го държат и насочват.

            Тарканите на Небесната повеля си припомнят кои са и откъде са дошли. Те не принадлежат към обществото. То рухна в тях. Тарканите не се смесват с говорещите животни, принадлежащи към черния образ. Притискат камъни между дланите, отърсват се от забравата, напускат робските общежития, заемат определените места. Времето им е сега и тук.

Свободата се разбунтува!

            Повелители на Нощта поддържат равновесие, осъществявайки баланс в една област на Реалното. Само в една област, при това не сами. Помага им външен съюзник. Тарканите предизвикват драстични промени в неконтролираните области. Кой където е овластен. С желанието си за живот на всяка цена, наемниците на Черната Армада довеждат хладната Смърт. Тарканът разглежда смъртта като цена, която плаща, за да е жив. За него умирането е средство, чрез което Животът съществува.

Age, quod agis, et respice finem!

            Бе писано за видяния насън голям кораб, навлязъл в буря, с десетки пъти надвишаващи корабните мачти вълни. Прочели предупреждението, хората не видяха в него предупреждение. Какво се случи с другия, с построения кораб, с титана, блъснат от познато, но неочаквано явление? Участта на грубото самодоволно човечество не е по-различна. Живеейки в името и заради своите нетрайни удоволствия, през една красива сутрин то вижда как трайният реален свят се е променил пред очите му, а то нищо не е забелязало. Предупрежденията са минали покрай него без да го докоснат. През Новата Епоха се материализира една нова Действителност, при която целият житейски опит на човека стана излишен, неприложим, неупотребим. В Небесната лодка ще попадне само, който осъзнае, че Небесната Майка го е родила за друго съществуване, за световете на Отвъдното. Няма да умре само, който повярва, че няма смърт.

"Но във вашата загуба вие ще блестите с искрящи огньове, запалени от могъществото на Тангра!"

            Тесните рамки на изградения светоглед са разчупени. Всяка рамка все някога се чупи. Воал от бели смъртоносни паяжини покрива дърветата. Гъста лепкава плетеница залива гори. Кого защитават глупавите еколози: своите себеподобни или новопоявилия се неизследван живот? Върху териториите, обитавани от различни народи защитата е с различно направление. Мравки дълбаят бетона. Асфалтът е торно поле за оранжева плесен. Металите ги обзе старческа умора, въздухът е изпълнен с действие. Таркани вземат словото и го привеждат в изпълнение. Направляват промените. Те знаят, че човек приема за реално онова, което му съобщават сетивата. Чутото, видяното, помирисаното, усетеното, доловеното. Подмяната на реалностите не е невъзможна, тя е въпрос на съзнателно въздействие. Не само от външния свят черпят знания сетивата, ловците вкарват картини право в паметта. Светът продължава да се дели на вътрешен и външен, но вътрешният в последно време много се стесни. Човекът вече приема за реално не онова, което наистина е преживял, а това, което е проектирано като факт в неговия мозък.

Учете се да отделяте картините от техния първоизточник!

            И не разчитайте, че вашият таркан ще ви защити, само защото неговото задължение е да ви защитава. Тарканът казва: "Изчистете от себе си душевната мърсотия, измийте се. Иначе как ще ви позная?" Вие послушахте ли своя таркан?

            Колелото на Живота се приближава към поредната си мъртва точка. Ще обединят ли своите усилия ординците от всички нива, ще накарат ли Колелото да се завърти още веднъж, този път без прекъсване? Какво ще видят подготвените, когато небето се приближи и планините станат ненужни? Какво ще видят неподготвените?

"Имаме памет! Трябва да имаме!"

            Опирайки се не на древни знания, а на своя личен опит, Владимир Свинтила написа: "Всичко отстъпва пред злата воля, само не човешкото его, вътрешното Аз, личността." При наличието или отсъствието на вътрешно Аз се отличават човеците от скотовете. Ето защо ние постоянно наблягаме върху нуждата да съхраните себе си. Скоро обществената структура ще се усложни, ще стане необяснима от гледна точка на позивистичната логика. Знаете ли какво ще се стовари върху вас, знаете ли как да го избегнете?

Припомнете си Миналото!

            Кога и как започна Второто човешко Начало? Когато след многодневната водна стихия оцелелите накладоха огньове като знак за своята разумност. Знаещите бяха изтребени, незнаещите бяха научени. Дремещата реалност бе събудена, събудената бе приспана. Според случая огньовете се превръщаха в клади за изгаряне или в огнища на напредъка. Един Друг бе решил, че не бива да се продължава по сгрешената пътека, че е нужно да се започне отначало. Но у първите започващи той остави спомена за грешката, не я заличи... Сега при вас идват Помнещите и ви казват, че известната логика не е всичко, че не бива да й се предоверявате. И един разказ за доизясняване на понятията:

Цивилизация и развитие

"Сред боговете, почитани от земните змейове

 настъпи смут и разместване.

Змейската магия загуби своята сила."

            Hякога, много преди човекът да стъпи с двата си крака върху земята, тук живеели същества, наречени по-късно змейове, защото били от рода на змиите. Какво остана от могъщите им царства? Какво, освен някоя потънала дълбоко в почвата кост и някой неясен спомен?

            Унгарците наричат змея "Шаракан" и по това можем да се досетим за смисъла на българския израз "кон Шарколия". Далечен отглас от времето, когато над света са властвали страшните умения на Шарколиите и тяхната цивилизация. Човекът през последните две-три хилядолетия забрави предчовешкото минало, а заедно с него и поуките.

            Bсяка форма във Вселената, притежаваща мислещ, съзнателно действащ живот може да се развие в цивилизация. Главният въпрос не е дори в степента на цивилизованост, а в темповете на развитие. Само до преди някакви си стотина хиляди години мравките на нашата планета имали по-развита цивилизация от човешката. Днес никой не смята мравките за цивилизовани.

            Мравешкото общество е достигнало съвършено прилагане на механичния, на технократичния разум. И е спряло. Така и ние, ако спрем - ще заприличаме на мравки в сравнение със съществата, достигнали следващото стъпало на развитие. Които и да са те. Самата човешка история също изобилства с примери. Египет и Китай сега са символи на изостаналост. Ами Албания? Как не се сещате за могъщите в древността Илири? Ами Ирак? Нима забравихте великата Персийска империя? Всичките тях ги погубиха главно високомерието, самодоволството, презрителното отношение към постиженията на другите. Знайте: Бог е навсякъде, но не навсякъде концентрацията на Божествената мъдрост е еднаква. Осъзнайте своята разумност като разпален Огън, хора! Осъществете степен на неугасимост. Грижете се да не отпаднете от Надпреварата, както предупреждават старите текстове. Размислете над полезността на ценностите, почитани от вашите прадеди. Те още са помнели нещо, което вие по-късни сте забравили, обявили сте го за ненужно. Ще си послужа с още един пример. Изображения на чернокожите хора с израстъци - пипала са открити в Южна Америка. Тази раса била твърде силна физически, твърде красива и темпераментна, чувствена, но недоразвита в умствено отношение. Тя не оставила след себе си материална култура. Нито пък успяла да сътвори идеи, които да я надживеят. Въпреки притежаваните от нейните членове парапсихологически способности, влиянието й върху развитието на човешката раса е равно практически на нула. Тези същества, мелези между човеци и нечовеци вършели всичко само и единствено в името на собствените си приятни изживявания. И ето, днес съвсем малко представители от господстващия на планетата вид знаят изобщо, че е съществувала такава Раса.

            Развитието на разума няма крайна цел. Целта е постигането на Безкрайност. Не приемайте никое постижение като последно.

            И едно пояснение за разбиращите, за решените да продължат започнатия Път: степените на усъвършенстване нямат номера. Не бива с никакви числа да ги обозначавате. Но ако държите да различавате едно стъпало от друго - дайте им имена. Така по-лесно ще осъзнаете разликата между Надпревара и състезание. Така по-ясно ще видите коя от многото посоки води Нагоре. Така ще знаете как да тръгнете напред!

            В умовете на хората нещата изглеждат големи чрез големи думи. Изолационизмът превръща от земното човечество една глобално разпадаща се арена, където диваци изскачат от засада, за да разбият нечий череп. А така превъзнасяната технология се превърна в религия на част от богатите и те станаха нейни роби. Вече никой, освен Тенгрианите не помни мечтата за Свобода и Щастие. И Тенгрианите обявиха съдъжанието на своята памет!

Verba volant, skripta manent

Казаното отлита, написаното остава

            Стоите там, опряни край стената бледи, безплътни привидения. Но сте многоцветни и живи, докато притискащите ви ръце са само сгъстени черни сенки. Дори в своята призрачност вие сте живи, защото участвате в Живота. Черните сили властват над света, но са мъртви, защото живеят в самата Смърт, само нея познават и бранят.

            Не ви позволяват да се облечете в плът. Не ви дават да излезете даже в коридора. Как ще им надвиете? Как ще сломите безнадеждността? Как ще постигнете вашите цели? Засияйте! Светлината ви ще разпръсне Тъмните сенки, ще ги разтопи. Преграждащите пътя черни ръце ще изчезнат, сякаш не ги е имало.

            За да промените бъдещето, за да го насочите в желаната посока, вие трябва да премахнете лъжата, преминаваща през настоящето. Внимавайте какво минало пропускате, таркани от граничните области. Не позволявайте да ви носят ябълки без клоните. Но вие самите какво ще получите в отплата? Питате ме: "Каква полза от Бъдното, щом не можем да избираме в какъв днешен да да живеем?" Отговарям: "Нали днес определяме посоката на утрешното движение? Не друг - обстоятелствата ни задължават да премахнем грабителите, отнели ни правото на избор. Иначе ще сме съучастници, когато те отнемат и бъдещето на децата ни.. Непостижима за човеци е бързината, годна да поправи грешната посока. Вървете в посоката на своя дълг и няма да сбъркате." Един от нашите Учители, когото дори враговете му определиха като "чудовищно ерудиран" писа: "Как сме оцелели през всичките тези векове? Трепани и мъчени, ние продължавахме своята културна програма." Ето защо няма да се уморим да повтаряме:

"Следвайте себе си!"

            Разбира се, ваша работа е дали ще ни послушате, но не забравяйте, че от това зависи бъдещето и на децата ви, и на целите ви родове. И не се залъгвайте от никакви закони, от никакви международни пактове, харти и споразумения. Веднъж говорехме за такива неща, но ни се присмяха:

          "При вас сигурно съществува такова право, но ние не сме хора."

И бяха прави...

            Правото ви вдъхновява да не ги жалите. Тяхното право ги учи те към вас да не изпитват жалост. Пощадата е привилегия на победителя, а вие тепърва влизате в бой. Ще спрете за кратък отдих, когато видите как върху речен бряг посред нощ падат останки на нечовек. Черни са, но не е изключено чернотата да е вследствие на овъгляване. Щом се уверите в истинността на едното или на другото - нападнете!

            Дребният почернял силует се изправя, облича се в сияние, около ръцете му израстват крила и той полита. Оскотеният човек се сгромолясва в пропастта. Възвисеният се издига.

            Оковите, наметнати върху човешката цивилизация изгниха. Дълго държани в плен възможности излизат наяве. Не тръгват плавно, не им е останало търпение след хилядолетното очакване. Завъртат се във вихрен танц, заподскачват от радост, изявяват се в стремеж към съвършенство или лудост. Горко на закостенелите! Собственото им вътрешно напрежение ги взривява, разпилява ги на късове. Разчупва се неподатливата твърдост. Видоизменя се разбирането за принадлежност. Други са вече ближните. Милосърдието не е същото. Дошли са безпощадните дни. Трябваше да дойдат, предвидени бяха, необходимостта ги извика, нуждата ги призова. В човешкото пространство звучи песен. Мелодия променя неродените бъдещи поколения. Весел е танцът на смъртта, неподозирана е сетнината. Разбунтуваните не съжаляват, когато умират покорни роби. Съчувствието не обвързва годни и негодни. Всеки сам вижда своето съпричастие, всеки сам чувства собственото си място. Всеки разбира кои са подобни нему, всеки сам избира къде да застане. В средата място не е останало.

Среда вече няма!

            Въвеждат се понятията неконтролирана и неконтролируема алтернатива. Загиващият свят все още се стреми да прикачи наименование на всичко - познато и непознато. Сякаш контролът идва заедно с имената.

Но думите не спасяват, ако са лишени от смисъл.

            Освободените се сдобиват с правото да имат свой начин на живот, различен от този на останалите хора. Поробените губят едно по едно малкото останали им права. Границите на разума са не просто разширени, те са разчупени. Много понятия са се превърнали в съществителни имена, даже най-подробните описания не обясняват случващото се... Това е, защото магията взе да се намесва все по-драстично в нашето окаяно всекидневие. Разбирането на новите реалности ни подтикна да тръгнем към разработването на нови методи за противодействие. Един от тези методи ние нарекохме

Противомагическо

 “Живеем в омагьосана дива гора, откъдето да се излезе е невъзможно.”

Вл. Висоцки

Да, ние живеем в омагьосана страна. Омагьосана от чужда магия. Забравихме своите родови ритуали, обърнахме гръб на Българската магическа мощ, прогонихме Българския Бог и Силата ни напусна. Увлечени от едно чуждо учение стигнахме дотам, че отрекохме реалността на Отвъдното, престанахме изобщо да вярваме в магията, и тя ни завладя. Зароби ни. Попаднахме под робство, в което не вярвахме, като не спряхме да уверяваме, че всъщност сме свободни. А то, робството съществува извън нашата вяра. Зависимостта ни става все по-неумолима. Ние измираме, мястото ни заемат други. А е толкова просто! Толкова лесно можем да превъзмогнем Злото! Между света на магията и нашия свят не съществува реална граница. Границата между двата свята се намира в душите ни. Първото условие да станеш колобър, е да премахнеш границата в своята душа и да надникнеш в магическия свят. Но "модерният човек" вече не зачита колобърите, не се вслушва в мъдрите им напътствия?

            Помните ли кой прогони Византийската власт от Българските земи, кой върна нашата Свобода? Кой стоеше зад Асеневци, кой подтикна подтиснатите към бунт, кой съживи надеждите на хората? Кои бяха тези загадъчни “танцуващи магове”, довеждащи с едното свое присъствие народа до екстаз? Нима не помните колобърите? Същите, наричани в Мохенджо - Даро "колор", а в Шумер - "калушар"? Те идват от най-дълбоката древност, невъзможно е да ги объркате. Казвам ви: който всеки път е спасявал своето племе, той пак ще го спаси. На друг не се надявайте. Какво се случи в последно време? С нашата жертвоготовност ние посяхме успехите, които после други пожънаха. Сега сеячите са забравени. Трябва ли да се учудваме, че нови успехи повече няма? Разумно ли е да се надяваме, че нови успехи могат да дойдат отнякъде си, изневиделица? Небето и сега милее за своя народ, и сега ни праща своите Знаци, но има ли кой да им обърне внимание? Ето едно събитие, за което със сигурност никой не си спомня: на 25 срещу 26 януари 1938 година в България било наблюдавано Северно сияние. Явлението никак не е характерно за нашата географска ширина. Метереолозите, доколкото зная още не могат да го обяснят, затова упорито предпочитат да го премълчават като регистриран факт. Но през следващата 1939 г. започва войната, чийто последствия още тегнат върху страната ни. А днешните знамения, защо никой не ги съзира, защо никой не им обръща никакво внимание? Наскоро отново имаше такова сияние, но отново никой нищо не видя. Обръщаме гръб на Закрилника, а имаме наглостта да се оплакваме, че той спря да ни закриля...

            Чуждата магия ни пречи да видим света такъв, какъвто е. Оплетохме умовете си с паяжини от думи и думите замениха действията. Но идва старият маг и припомня: Държавата и народът не са едно и също. Държавата е броня, с която народът се облича, тя го пази от зимната виелица и от летния пек и от вражеските стрели. Но когато тази броня започне да се разпада и престане да защитава боеца или пък се износи, свие се и стане тясна, вземе да стяга, да убива - тогава следва да се захвърли и да се замени с нова броня. Иначе отеснялата ризница ще задуши развитието на уж защитаваното тяло. Смяна на бронята наричаме ние въстанието, при което националната съвест бива принудена да срине държавата, за да изгради на нейно място друга Държава. На същото място или не, със старата или с друга структура - без значение. Не само е допустимо - задължително е формата да бъде пожертвана, за да се съхрани съдържанието.

            Някога ние, Българите не заменяхме радостта от живота с илюзия за някакъв въображаем успех. Ние предпочитахме да ни харесва как живеем, вместо другите да ни възприемат като преуспели, когато всъщност страдаме. Ние, Българите се вслушвахме в словата на своите колобъри и бяхме щастливи.

            Спомнете си, отворете сърцата си за Българското. Бъдете искрени в своето спомняне, тогава Греещият Ден отново ще се върне при Своя народ и небето над България отново ще се отключи!

            Ковчезите са наредени около кръгли маси. Едва няколкостотин души са се осмелили да дойдат за последно сбогом. Около тях - полицаи с черни униформи. /Картината бе дадена, когато униформата на българските полицаи бе още сива. б. а./ Управници, финансисти и обслужващият ги персонал, цялата паплач от специалисти, заедно със семействата си, са в отдалечени от населените места почивни станции. Спасяват се от негодуванието. Вие ги гледате и във видяното съзирате новия Кръг от Надпреварата. Започнало е Отсяване и отсетите си приличат, за колкото и различни да се мислят.

            Великият колобър рече: "Ние не наказваме. Нито награждаваме. Ние вървим в правилната посока."

            - Извършете Разделението, таркани от външния Кръг. Нека господарите на Времето демонстрират превъзходство. Ще ви намразят, ще поискат да ви отхвърлят, ще започнат да ви търсят, ще решат да ви преследват. Но няма да ви видят, нито ще ви познаят. Нито ще се досетят как да ви навредят. Прекалено прилични сте, за да ви сторят зло. Защото "приличие" значи да приличаш на индивид от средната човешка маса. Не прекрачващ границите на възприетото от обществото поведение. Всеки от вас прилича единствено на себе си, но сред чуждите е надянал маската на тяхното приличие. Кой ще съзре невидимото, за да го посочи? До неузнаваемост е разрушен градът на първото Пратеничество. Камъните му са преобърнати. Преместено е всичко, нищо не си е на мястото. Нито един знак не е останал, унищожени са разпознавателните символи. Кой ще тръгне да търси загубеното? Чие съзнание е подготвено да го търси? Кой е мотивиран да се заеме с търсене? Та хората спряха да разбират днешния ден, а ние искаме те да проумеят миналото. Какво са днес хората, какво казва един от тях?

      "Бяхме роби. Освободихме се. Станахме свободни хора. За малко обаче. Свободата не ни хареса, твърде много отговорности съдържаше тя. А ние на отговорности не бяхме свикнали, твърде удобна ни беше всеобщата безотговорност на робството, твърде дълго бяхме живяли с нея, твърде много бяхме привикнали към безотговорността. Прескочихме свободата и се озовахме в слободията. Тя не изискваше да се съобразяваме с никого и с нищо. Тя - слободията ни се стори по-истинска от най-истинската свобода. Само където бе малко гладничка и мизерничка, и въобще стандартната робска сиромашия бе разкош в сравнение с бедността на слободията. Решихме да продължим. След робството идва свобода, след свободата - слободия, а след слободията се показа безформената мутра на Нищото. Кой ми е разказал това ли? Та кой се е върнал от Нищото, за да разказва?

" Стигаме до обяснение на предсказанието от древната книга Волуспа:

"Човекът ще се провали, ударен от човека."

            Новият ред на вековете идва, но той няма да бъде просто едно озъбване на стария. Ще е негово отричане. Ако нещо е доказало своята негодност - то не бива продължавано.

            Обявената заплаха сплотява воините на Тангра, кара ги да се чувстват частици от един нов, различен свят. Принудата ги упътва, помага им да насочат поглед към прадревния Български корен. Халдейската връзка, Хетския лъч, Митанското пратеничество, следата на Акад, Шумерския кълн... Погледът се плъзга все по-назад, покрай Мизи и Траки, за да спре в подножието на огнището, разпалено от народа, чието име е Тайна. Тогава Денят Грее и тарканът явява Знак, протяга ръка на отхвърлените, простира закрилящ Щит над беззащитните, вдъхва увереност на колебливите. Малките ручеи се вливат в никога непресъхвалата Река. Пресътворена е могъщата Орда. Построените в земите на България храмове, прославящи чужди божества коленичат пред сиянието на Тангра. В храма на мъдрия Кръг зазвучават дълго непроизнасяни думи. Но пазете се от сина на небългарин, пожелал да влезе в непобедимото воинство. Когато всеки застане на определеното му място, пришълецът със смесена кръв ще се върне при своите.

            Не рожденото име, не образованието, не общественото положение са определящи. Злонамереността е признакът, по който откривате невашите и ги прогонвате. Разберете ли, че някой е чужд - не му позволявайте да види в символите нещо повече от прости емблеми. Не ги учете как да ги превръщат в работни схеми. Не разпилявайте силата, скрита във вашите знания. Те се страхуват от вас, защото са уведомени: "Аз се открих във вид на Орел върху дървото на Знанието." /Апокриф на Иоан/ Не им позволявайте да прострелят вашия Орел.

            Стига сте стояли в сянката на Лунната Тъма, пълководци на Волята! Пред вас е следчовешкият свят. Бъдете готови да го завладеете. "По-добре мъртъв, отколкото чужд!" - казват двуименните. "По-добре незабавно превъплъщение в усложнена същност, отколкото слизане в Бездната!" - е колобърското напътствие. Към живот тръгнете, не към смърт. Убивайте с духа на своята Сила. Нещата от делника се променят, одрипавява Орисаната страна. Но в плът от мисъл се облича Страната на Бъдното. И никоя външна заблуда няма да попречи на устремения, когато той поиска да намери Тангра. Открит е забулващият воал, изречена е още една надежда:

Ще  заговорим с нови думи

 “Блесна Светкавица. Те се уплашиха.

Блесна Светкавица втори път. Те се засмяха. И гръм се чу. Рекоха: “Не се стряскаме от теб. Ти само святкаш и гърмиш.”

Блесна Светкавица трети път. И Огнена мълния разтопи мъртвия камък.

Те нищо не рекоха. Не се стреснаха. Не се засмяха. Самите те бяха станали камък.”

Безименен текст

            Hовите знания предизвикват страх или безразличие само у безчувствените към новото. Летецът не се страхува от сведения за авиацията. Реалният свят за който говорят невежите всъщност е техният ограничен провинциален заден двор. Единственият, който те познават. Докато самоуверените идиоти се присмиват надменно, знанията се усъвършенстват, а после се вкарват в действие, съединяват се с Живота. И те самите оживяват. Картината на видимото се променя. Воалът на Времето се разкъсва, по него се появяват дупки, все повече и все по-едри предмети пропадат неизвестно къде или идват при нас неизвестно откъде. Все повече хора извършват неволни пътешествия.

            Не само всеки има право да търси истината. Всеки е длъжен да я търси. Истината е по-голяма от нас и всички ние имаме място в нея. Една от повелите е, човек да открие както своята истина, така и своето място в Истината. Погледнете истината в упор. Без предубеждения. Убежденията вие си ги създайте. Бъдете над условностите, над ограниченията, налагани от съвременната цивилизация. Мъртвата буква умъртвява ума. Мъртвите правила нямат стойност за Вечността. Придайте на вашата идентичност форма, която няма да бъде забравена. Въведете понятието за променливия логически модел. Не пресмятайте измислени от човеци числа. И числата няма да са същите. “Правилно” иде от “правило”, а то - от “право”. Обезправеността ви дари с нови права. Правата вече са други!          Истинските способности не се учат. Единственото, което хората трябва да усвоят е, как да ги допускат до умовете си. Школите, специалните терминологии, ученичеството… Те са отхвърлени. Поне в досегашния си вид. Посветени вече няма. Посвещението се дава на всеки. И всеки ще го има, ако поиска. Решено е Светлина да огрее затулените текстове. И нищо да не бъде скрито от ничии очи. Задава се Бурята! )

            Обединените усилия на седмина колобъри успяха да разрушат Закона за последователността. Но само удължиха и без това дългата агония на този свят. Колобърите се основаваха единствено на Завета и на предците. Още не бе изречено: “Съветът на мъртвите не е полезен за живите.” Почва за тяхното Дърво е изгнилата шума на хилядите години. Пазителят на Корена може да напътства, да наставлява, но не да управлява. Тук е заложено Равновесието. Властта трябва да е в ръцете на Владетел. Седмината магове обърнаха своите погледи Напред. “Само чрез смъртта се постига възраждане. Хармонията не е неподвижност. Тя е Движение - вечно Преобразяване.”

            Земните учени вече са наясно, че цивилизацията неизбежно ще се разложи. Но ако е съхранена достатъчно жизненост, след разложението ще се роди нова цивилизация. По-яка, по-издръжлива, по-развита в умствено и технологично отношение. Но те не знаят, че така е с всеки разумен свят. Фазите на развитие и деградация се редуват и нищо не е в състояние да промени преливането им едно в друго. Нищо, освен смъртта.

Съдът над мъртвите е съд над духовно самоумъртвилите се

Защо не е предсказана годината, в която започва Ужасът? За да си мислят хората, че най-лошото предстои. Че страшното още не е започнало. Когато бъде предсказана годината на Края, годината в която най-страшното ще свърши, ще стане ясно, че и децата на децата ни ще се мъчат. Толкова дълго продължава най-тъмният период в историята на човешката Раса. Толкова много са замърсени хората, че по-кратко пречистване не би отстранило мърсотията от тях.

            Отговорите на въпросите за бъдещето се крият в миналото. Спомнете си, че вторият Потоп ще бъде не с вода, а с Огън.

            Какво трябва да знаем за Огнения вихър? Само едно! Той поразява не самите човеци, а злоносещите енергии, натрупани в тях. Какво правило трябва да спазваме, за да преминем живи през Огъня? Само едно! Не допускайте Злото. Не само не вършете зло, но не позволявайте на злите да ви използват. Не работете за тях. Не вярвайте на думите им. Прогонете ги от вашия духовен свят. Мракът не прониква насила, не влиза непоканен. Мракът обсебва, но доброволно, без насилие, а Тъмнината бяга от Светлите лъчи. Казвам ви неща, които вие и без мен знаете. Интуицията ви се докосва до бъдещето. Не е невъзможно да бъдете там, където подсъзнанието ви се разхожда свободно. Защо не се научите да влизате и излизате съзнателно?

Ние носим Светлината на един още нероден свят!

            Всеки, ако искрено се стреми към спасение - ще го получи.Независимо коя религия изповядва. За естествените религии говоря. Не за Тъмните лъжебожествени култове. Нито за материализма или юдаизма. Ще ги различите по изискването за безкритичност и сляпо подчинение. Ще ги разпознаете по липсата на граница между добро и зло. Светлината не иска да Й се подчиняваме, а да бъдем като Нея. Щом сърцата ви искрено зоват Бога, то все едно е на какъв език ще се обърнете към Него. Но трябва да сте искрени.

            Не казвам, че няма да е трудно. Злото се съпротивлява бясно. Все по-трудно ще е. Ето, затова трябва да знаете кога и как идва Помощта. Тангра винаги помага на стремящите се към Него.

            Напрягали сте сили до пълно изтощение. Използвали сте всички възможности. Без резултат. Работили сте до пълна изнемога. Без капчица енергия сте, вече рухвате - тогава усещате подкрепящата Десница. Ако ли не - значи нещо сте забравили. Или не сте знаели. Или не сте допускали, че е възможно да го сторите. Помнете, че Помощта идва само на предела. Само миг, преди нишката да се скъса. Не преди това. И само при нужните за Божествения замисъл. Нищо не се дава даром, но честните усилия се оценяват от Небето.

Приближава часът на големия Избор!

Готови ли сте да избирате?

            В предишните свои избухвания морът е бил въстановяване на Хармонията. Сега е нейно нарушаване. И макар да казват, че явлението е предизвикано от човека, то всъщност е донесено от хората, самоотделили се от човешкото семейство. Ето как ги характеризира една от техните собствени книги: "Човеци отхвърлени, човеци без име, измет на земята." - /Иов 30:8/ Днес трябва да решим: на кого да вярваме? На нашите врагове, наричащи ни "гои", "добитък" или на своя Помощник и Закрилник, Когото напоследък забравихме? *

            "Бог никога не праща наказания по-големи, отколкото можеш да понесеш." Думите ми бяха казани след един особено жесток удар на съдбата. Като резултат бях принуден да си сменя жилището. Дълго е за разказване, но смяната ми спаси живота. Затова не роптайте, не падайте духом, ако ви сполетят нещастия. Не винаги сте в състояние да уловите перспективата. За Помощта се плаща. Но не си ли струват всичките страдания, щом след тях ще се освободим от паразитите, изсмукващи кръвта на цялото човечество?

            Ние отново ще отвоюваме естествените си права, отново те ще бъдат фиксирани и неотменни. Моралните абсолюти отново ще станат постоянни. Денят отново ще Грее над нас!-

            Питат: "Защо грубите материалисти, жестоките, безскрупулните, егоистите, хитреците, безчувствените - защо те живеят спокойно и щастливо, а ние непрекъснато сме подлагани на изпитания?"

            Същото отбелязва и Владимир Свинтила: "Съвременният човек е човек без цивилизация. От огромните сгради на културата му е оставена единствено едната инструменталност - оставени са му само плугът и стругът, оставено му е Самсоновото колело от Библията". Казвам ви: нищо не ни е отнето! Ние всичко предадохме доброволно! Враговете ни предложиха нещо, ние го приехме, а сега се сърдим, че сме го приели. Отишли сме в един чужд свят, а се възмущаваме, че той не живее по наши закони.

            Едно обаче е вярно: в чуждия свят неведението защитава хората. Дойде ли знанието, започват удари. Но водопада в края на влачещия поток не е по-добро решение. Като избягваме плесницата днес, ние се  подлагаме на юмрука утре.

             Обзетият от паразити свят така или иначе ще бъде ударен. Въпросът е кой пръв ще го удари. И как? Древното предсказание твърди: “Моят трон ще наследи онзи, който премине жив през земята на Мрака и достигне далечните брегове на Деня”. В началото на Пътя ни бе казано какъв ще бъде неговият завършек. Научихме ли се да тълкуваме правилно древните слова? Ра преминава от Дневната ладия в Нощната. Върху двете ладии стоят фигури, удивително напомнящи скици на съвременни многоетажни жилищни блокове. Указанието за времето не можеше да бъде разбрано преди да е настъпило. Но главната причина за неразбирането не е от незнание, а поради внушаваната ни омраза към едни или други личности и събития. Омразата задържа злото, пречи то да си отиде. Незнанието не позволява да вземем чистото знание, да видим доброто, да извлечем смисъл, да се поучим от грешките. Храмовете крият руини на други, по-стари храмове. Отправяйки се назад, по пътя на възходящото величие, ние стигаме до началото на Древността.

Ние се учим да Разбираме!

            Разумът отрича много явления, но тях ги има. Наистина ли именно разумът е, който ги отрича? Отрицанието идва от недоразвитостта на онова, което хората наричат “разум”. Развитието не е самоцел. Отречем ли се от него, ние ще отречем единствено себе си.

            Сега ви учим как да започнете да учите сами. Бързаме. Вие също трябва да побързате. Скоро, много скоро Вселената ще заговори с нов глас. Нови, непознати думи ще изречем и ние заедно с нея. От съдбовно значение е разбирането да започне от днес.

Иначе как ще посрещнем Утрото заедно?

            Омразата на неприспособимите изгражда и узаконява Небесното владичество. При съществуването на външен натиск пробудените изпитват желание да се съюзят за отпор, за отбрана, за взаимна защита. Тарканите се откриват пред издържалите Изпита, в чиито зеници не бяха издайническа сянка. Малцината неотхвърлени не само се съгласяват, те искрено пожелават да се включват в Братството, стремят се да получат поданство в Небесната Империя. Към тях тарканите проявяват внимание не на управители, а на приятели и съветници. Превръщат ги в Искрици от общия Огън. И без значение е присъединилият се от кой дом идва. Обединението прелива в Сила, а Силата - в победоносещо упование. Събитията не са благосклонни към неразбиращите. Самообожествилият се Ревнивец вкарва своите избранници в измамната бездейственост на непрестанно повторение. И никой вещ не говори за мъст, не насажда страх от разплата. Вещият сочи полезността от нея.

            Врагът се храни от страха на вашите народи, таркани. Научете своите хора да не се страхуват. Накарайте врага да гладува, уморете го от глад, принудете го сам себе си да изяде.

Действайте без колебание!

Колебанията правят изстрела неточен!

             Много хора умират вследствие настъпилата непрозрачност между Слънцето и Земята. От прекратения достъп на светлина и топлина. Градовете са прогонени като ято диви гълъби. Изкуствено произвежданата енергия е недостатъчна. Ичургу-колобър изкачва планински връх, подкрепян от шестима багатури. Силната ръка подкрепя слабата, и слабата извършва Благословение! В тъмнината засиява пътеводна Звезда.

"Ще се изсипе мъка върху нас

и в мъка ще се възроди България"

            Когато Теодор Херцел написал своята "Еврейска държава", от софийското дружество "Цион" му написали писмо, където между другото предупреждавали: "Нашите мъдреци твърдят, че има хора, които за кратко време ще могат да покорят света." С това те предизвикали война срещу нас, без да знаят, че ние не можем да ударим, ако върху нас не е посегнато. Всъщност никой от нас не мисли да властва над цялото човечество. Кой би искал да ръководи армия от малоумни? Но дори да искаше, пак не би могъл. За да стигнем до отсрещния бряг, ние трябва да преминем през извивките на Лабиринта. А от място за срещи, Лабиринтът е превърнат в средище за самоцелни удоволствия. Без участието на цялата Триада, нова Врата не може да бъде създадена. Как човечеството да спечели сътрудничеството на своите земни съседи, щом те се гнусят от извратеността му? Как хората ще Вървят, щом не могат да Тръгнат? В пещера край Сантандер, Северна Испания от преди 14 000 години е открита скулптура на глава, едната половина на която е човешка, а другата - животинска, на рис. Човекът по рождение е двойнствено същество. Той получава Разумността не по предопределение, а поради особеното стечение на обстоятелствата. Дойде време самоувереното двуного да заслужи дарената му разумност. Дойде време да преодолее още трудности.

            Генералът не подава сигнал за атака. Страхува се, че в случай на поражение ще му откъснат лампазите. За началническия страх обвиняват залегнали в окопите войници. Воюва се в условията на престарял свят, който макар още да не е умрял, но е в агония. И зимната жътва е кървава. В пустини се обръщат гъстонаселени страни. Цивилизацията запазва най-подготвените си рожби за кратко. Междуособици, нови непознати болести, реакцията на земната кора, поведението на водите - всичко служи за отслабване на старото човечество. Хората са забравили, че климатът може да бъде отражение на мислите и постъпките им. Не помнят времето, когато в Италия беше горещо, а в Индия - студено. Забравата им струва скъпо. Запустение цари в дома на лихваря с име на насилнически флаг. Дори отчаяните крадци се боят от заразата. Обитателите на жестокия каменен дворец са премазани от тичащи крака, лежат проснати, лицата им са неузнаваеми. Събитието в центъра на планетата, в самото нейно ядро предизвиква колебания, каквито човечеството не познава. В сърцето на Петия Разум се пръква Раса от Машинни хора. Съюзниците на Небето вървят по друга пътека. Достигнали степен на усъвършенстване, те формират ново общество - скрито от старото и невидимо за него. Видоизменят посоките на времето, избягват смъртоносните събития. Предтечите на Небесното Единство укрепват, набират мощ, необезспокоявани от никого. Ичургу-колобърът все така стои на върха, наречен "Място за молитви". Става отново светло, избухва кратка, изключително ожесточена война. Машини пресмятат как последните смъртни взаимно прегризват гърлата си, когато от планетата на Любовта долита всепроникващ Зов и Христос напомня за Себе Си. Конят умира. Конникът стъпва върху чиста земя и поема контрол над остатъците от разума. Боили влизат във връзка с останалите членове на Триадата и преговарят с тях. Осъществява се съвместно управление върху планетата и околопланетарното пространство. Вече няма необходимост да снимат в Аризона и да казват, че снимките са от Марс. В управлението влизат само свои. Води се борба за надмощие със силите на Мрака. Едва тогава колобъри заявяват, че светът вече е наш, и че той - светът воюва заедно с нас против пълчищата на Злото. Бойните единици получават древни победоносни названия. За цяла една Епоха настъпва мир. Но мирът е като затишие пред буря. Почивка, предназначена за лекуване на получените рани. Воинът не оставя друг да води неговите войни. Пристига този, който превръща думите в заповеди. Ичургу-колобърът рече: "Скръбна е картината на Бъдното. Но безнадеждна ще е, ако се отклоните от условията и допуснете други да се възцарят вместо вас."

            Натам води пътят. А как започна този път? Отново тръгваме на разходка в миналото посредством

Разбулването на една легенда

Беше преди два периода. Един период по един календар и в добавка втори период. Измерен по друг, различен календар. Тогава се случи.

            Той бе вторият преобразител на условности. Същинският. Когато старите условности умряха, него пратиха да доведе нови. Воин от Древността, въоръжен с уменията на настъпващото време. Такъв бе замисълът на Мъдрите колобъри.

            Условности винаги ще има. До постигане на Безусловното. Докато не бъде осъществено намерението на самовъзникналата Светлина, условностите ще са нужни. И винаги ще има някой, пратен да ги променя.

            След като посятото от Първия не даде кълн, пратиха него. Подготвиха го да се справи. Защитиха го срещу провал. Научиха го да вижда. Видяното го ужаси. Отхвърли признанието и се потопи в Безименност. Морето от страдания го отврати. Пролятата кръв го отблъсна. Той отказа славата, защото не бе съгласен да понесе товара на отговорностите. Дошлият след него не бе така мъдър.

            “Пустинята ще се преобрази. Последният животворен извор там ще бъде.”      Ние другояче бихме го рекли: “При постоянно изместващ се Център, всяко място е провинция. Но има пресечни точки, периодично възобновяващи своето значение”.

            Изворът се бе скрил. Потънал бе дълбоко в скалите. Заровил се бе в очакване на неизбежното. Когато тръгнаха към него за вода, Безименният изпрати стихиите да ги спрат. Посетителите бяха нежелани. Среща очи в очи не биваше да има. Писмо му пратиха. Отвърна. С напомняне да съвместяват двата Пътя. Старият, водещ своето начало от Завета и от Тангра. И новият, необходим поради новото състояние на променливите неща. Не го послушаха. Бяха приели, че вътрешността трябва да отговаря на обвивката. Скриха от народа съществената част на думите му. Скриха и кой бе той в действителност. Но къде можеха да се скрият от своите неразумни дела? Последиците ги преследваха.

            “Заветът ще се помни. Името ми ще се помни. Незабравящите останаха и ще бъдат тук чак до края. Съдено е три пъти да съм при своя народ. Още два пъти ще дойда. Първият път без да се открия. Ще стоя и ще гледам отдалеч. Но идването ми ще се запомни. Вторият път ще е, когато друг вземе име в моя чест, без предварително да знае, че ще го пратят на моето място да седне.  Сега съм тук. Капка дъжд в сухата земя. Когато отмине първия период, проливен ще бъде дъждът. Накрая Буря ще има. След Бурята пак ще сме на кръстопът. Тогава ще е времето да ме сменят.”

            Милиони го знаят. Единствено пазителите на Завета са чували рожденото му име. Той пази тях от затриване, както пази и невежите. Наближава денят легендата да се разбули. Защо сега? Защо не вчера или утре? Един Пазител поясни: “Трябваше за изчакаме хората да се досетят. Да доловят, че има и недоизказано. Иначе щяха ли да ни повярват?”.       Прочели горното, някои ми възразяват: “Но ти всъщност нищо не разбулваш!”. Разбулвам! За зрящите. За умеещите да виждат. Пред останалите истината ще е вечно скрита. Те остават в старата Условност. А ние подтикваме към навлизане в Новата. И така - до постигане на Безусловното. Сега сме ние. Преди нас имаше други. Други ще има и след нас. Ще има крачещи напред и изоставащи след тях. До сътворяване на единственото, което Тангра не успя да сътвори.

Поне досега!

         Как Красотата ще спаси света? Като го обземе или като си отиде от него?

            Защитникът полага венец на върха и поставя върху страната на чистите сили Своята блестяща корона. Тогава Владетелят показва каква е властта Му. Едва след последната Победа светът свежда глава пред Любовта и Светлината. Но преди това предстои събитието, познато на голяма част от човечеството като

Армагедон          

Доста вървяхме по човешкото стъпало. Днес то се рони, тресе се, гърчи се в конвулсии. Неустойчивост обхваща досегашния свят. Мнозина изпадат от стъпалото, пропадат в бездните на Предишното, сриват се в Пропастта.

Желанието се изроди в алчност.

 Израждането дойде!

            Малцина са тръгналите нагоре. Те се катерят, преодоляват човешкото, надвишават го. Почвата се люлее под краката на всички, отварят се пукнатини, земните разломи поглъщат тичащите без посока. Ужасени, неразбиращите крещят: “Не е право!”, без да съзнават, че без договор и право няма. За какъв договор можем да мечтаем, когато Войната бушува с пълната си сила и няма изгледи да бъде прекратена скоро. Светлината се сражава с Мрака, Миналото се напъва да срази Бъдното. Войната е не на живот, а на смърт. След нейния завършек една от воюващите страни ще е мъртва. За какъв договор говорим? За какъв мир, за какво право? По-добре е да погледнем какво ни предстои и да впрегнем разума си към намиране на спасителен за нас вариант.

            Но в така наречената “цивилизация”  разум едва ли ще намерим. Доведеният до абсолютизъм стремеж към общопризнатост на идеите лишава истинските мъдреци от право на мнение. Съвременният свят умишлено лишава себе си от мъдрост. Това ние наричаме “право на глупост”. Тогава къде да търсим Разум? Разумни са природните сили. Помислете: нима целият животински свят не е една природна сила? Природна сила е и човешкото тяло. Природата подпомага устремените. Разумът съдейства на жадните за щастие. Тангра насърчава уверените. А колебливите, тях какво ще ги постигне? Там, където те стоят ще лумне Огън. Пощада няма да има.

Ще е настъпил великият ден на Армагедон

            Кал, дълбока и черна кал. Получила се като от потоп след унищожителен пожар. И хора, газещи до пояс в калта. Стърчащи овъглени дървета и малочислени, влачещи се по корем групи човекоподобия. Това е картина от бъдещето на втората по численост на населението държава в света - Индия. Китай не може да се види. Китай изобщо не се вижда.i Забравилото старите грешки човечество е осъдено да ги повтори. Дори ние, Пазителите на Спомена избягваме да поглеждаме към прадревния урок. В Родопа планина и до днес стоят изображенията на онези, заради които бе унищожена Атлантида и човеците бяха наказани с Потоп. Край реката до с. Ситово, върху скалите още личат четирипръстите силуети на съществата от Расата, която Тангра прогони от белия свят заради незачитането на морала - този Божествен закон и заради неимоверната им горделивост. От ден на ден ние също все повече се отдалечаваме от Закона. Не забелязваме извършващата се около нас промяна. Ставаме все по-малко годни да прекрачим в Новата Епоха.

            Същинското разбиране за Новото се налага самостоятелно, без усилия от наша страна. Незримото става очевидно. И слепците разбират кога настъпва утрото, нали? Но възнаградени биват само онези, които са се трудили упорито. Които са живели с меч и рало. За които древните Римляни са казвали: "Eritis sicut dei", "Ще бъдете като богове"! Пренебрежителите имат време едва да проумеят, че отдавна е трябвало да започнат. “Твърде късно!” - ще пише върху техните гробове.

            Не само ние, и други забелязват: “Над световния град и през него течаха и се преобръщаха огромните тъмни реки на Злото. Безплътни реки, наистина. Нематериални. Но енергията, която ги създаваше бе истинска, смъртоносна.” Скоро войната няма да е само средство за преживяване. Тя ще е самият Живот. Намират се един друг и се събират Седмината, творящи своите “духовни оръжия за масово поразяване”.

            Вестителите на Звяра внушават безнадеждност: “Защото Духът на Господа няма винаги да съдейства на човека. И когато Духът престане да съдейства на човека, тогава човекът ще бъде настигнат от гибел.” /Книга на Мормон, “Нефий” 26:11/ Древните Писания обнадеждават: “Когато и където има упадък на религиозната практика и нерелигиозността вземе връх, Аз идвам лично”. /Бхагават Гита 4:7/

На кого ще се доверят човеците?

            Настъпи времето, когато грубата изгода измести всяка човещина. Когато понятията “честно” и “нечестно” размениха местата си. Когато парите станаха единствено мерило за достойнство. Когато добродетелите загубиха всякакъв смисъл. Настъпи времето на Антихриста. Връх на чудесата, извършвани от това въплътено Зло ще бъде възкресението на мъртви. Той ще призове хиляди сенки, без да им вдъхне истински живот. Те ще са сред живите, без самите да са живи. После, след умъртвяването на Сина Погибелен ще пристигне Лодкарят и ще ги върне обратно, ще ги освободи от сатанинските вериги. Блажени са неповярвалите!

            В древността мъртвите се вайкали и оплаквали своята участ. Те не смятали за щастие да обитават един Отвъден свят. Щом мъртвите започнат да призовават живите, да ги подканят към присъединяване, щом мъртвите започнат да превъзнасят живота след смъртта, значи наближава времето да видим оня, който е човек и звяр едновременно. Той получава своята власт от хората, които му се поклонят. Но Седмината воини на Небесната Светлина тръгват, събуждат задрямалите Пазители и изпълват нощите на нечистите хора с ужас, от който се умира. Когато Бурята връхлети, верните остават и служат на Завета. Истински повелители на Слънчевия знак, те се подготвят да властват над света.

            Една от луните на Юпитер е с гладка каменна повърхност. Между нея и планетата - майка се намират отломки, остатъци от космическа битка. Сред тях са и апарати, произведени от човешка ръка. Представители на земната наука знаят, но мълчат. Не предприемат нищо. Страхуват се от Криещия се в Тъмен облак натрапник, когото някога други прогониха от Юпитер. Сега учените се спотайват, бездействат в злорадо изчакване. Тяхното мълчание е отмъщение заради отредената им жалка роля на слуги, раболепничещи пред паразитите. Тялото, което ще излее върху нашата планета потоци разтопена лава придърпва, увлича със себе си всякакви космически боклуци и бърза насам…

Хората забравиха смисъла на песните и светът пропадна около тях.

            Ако не бъде извикан, Антихристът няма да е в състояние да дойде. Злото не влиза непоканено. Поканиха го и нека се готвят за последиците. Нека се готвят за великата Битка “на място, наречено по еврейски Армагедон”. Който има ум, нека прецени: цветовете на Опустошението са червено и черно срещу златно. Едни разглеждат Битката като последна. За други тя ще е първа. Въплътената мощ на Злото ще загуби, и за него това ще е Краят. Тогава човеците ще видят Сатаната в истинската му неподправена древност. Ще видят старост, надживяла старостта. Но един Безсмъртен не може да умре напълно. Сатаната ще отиде при Мрака и ще се слее с него.

            За Слънчевия нов свят Битката ще е Начало. И след като изписахме толкова много думи за Антихриста, нека кажем кои ще са противниците му тук, на Земята.

            Отново и отново и пак отново се повтаря митът за Седмината, призвани да осъществят едно неосъществено бъдеще. Помагат им трима неизвестни. Неизвестни в своя свят и в своето време ключови личности. Покровителствани са от седем Небесни Пратеника. От началото на човешките времена до днес всички така ги описват. И винаги Седмината са шест мъже, придружавани от една жена. Подобно настойчиво единомислие между автори, които не се познават един друг не може да е случайно. Легендата още не е родена, но вече съществува.

 “Вярата ти би била безпредметна, ако не приемеш реалността на нейното въздействие във видимия свят.”

            Общо ще са десет. Погледнато логически, никой от тях не би трябвало да е жив, но те живеят. Тук виждаме ръката на Предопределението. Шестима от тях са раждани и преди и пак те ще дойдат. Ще пожелаят да умрат за този свят, да му дарят Възкресение. Ще изберат смърт, за да получат Живот.

Човек притежава себе си,

 само ако е готов да се жертва     “Скоро ще дойде едно ново Царство. Не след дълго време и вие ще видите един нов свят… Дошло е времето.”

Бабаджи

            Седмината вече са тук, но са забравили кои са. Скоро ще си спомнят. Отначало несъзнателно, после все по-ясно разбирайки причините, всеки от тях ще последва повика на собственото Аз. Ще пристигне още един - нечакан, непредвиден, но призван. Той е готов да плати, но ще го поканят като съставна и неделима част от общия отряд. Ще е новопристигнал, но поколенията ще го запомнят като “Завърналия се”. Седмият ще бъде въведен в Тайната за пръв път, но ще го признаят за неин извечен Пазител. Защото той е истинският син на Светлината, доведен да наруши Предопределението.

 “Династията в страната на Еа е отмряла!”

            Още трима ще бъдат избрани измежду бранителите на Традицията, измежду охраняващите входа на Храма. Тримата ще бъдат въздигнати в сан на Придружители. Така ще се роди новата Династия. Така ще се изпълни още едно спасително предсказание. Тези ще са воините, орисани да се опълчат срещу Врага и двоичната му същност. Тези ще сразят старата мощ, ще надвият Гибелта с нейните двойнствени умения. Те “не само на сън съзират онова, което предстои, залегнало в отдавна забравеното”. Те търсят смисъл в нещата, “които им се струват безмислени, понеже не разбират тяхното значение”. Те виждат, че щастието липсва, тъй като е образувана пролука, през която то изтича. Те не гледат само себе си, затова съзират пътя пред тях. И тръгват по него.

            Човешкият свят - това е светът на човешките мисли, но хората още не го знаят. Думите на Избраните са приятни за ушите, видът им е галещ за очите. Деянията им говорят: “Ние вършим онова, което вие искате да бъде извършено”.

            Най-тъжният от Седмината е лечител. Но под влиянието на Измамника, присмехулниците ще видят в него умъртвител, когато за пръв път го забележат. Едва третият поглед ще им разкрие истинския вид. Тогава ще пожелаят Прогоненият още да е сред тях, но той вече ще е отпътувал. Не са успели да го разпознаят, никой няма да е уверен, че наистина го е видял, ще питат за него, но той ще е отпътувал.

            Тръгва като беглец, за да пристигне като Владетел. Побягва, тласкан от принудата, за да осъзнае, че насилственото решение е единствено вярното. Скромен е в славата, но сам избира одежди на блестящо величие. Заповядва като Иисус жертвоприношение и като Него сам се принася в жертва.Умира, за да възкръсне.

И Огънят се явява в Армагедон!

Седмината воюват със слово. Думите им атакуват пряко подсъзнанието. Рушат огромната стена от Сива сянка. Делата им биват описвани по различен начин, но разликите са привидни.

Различните гледни точки са като различни наблюдателни кули. Наблюдаваният пейзаж никога не е еднакъв, макар  общата наблюдавана територия да е една. Отначало Седмият няма да е нито воин, нито маг. Дори колобърите няма да знаят какво е той. Но ще го вземат, защото ще почувстват, че той е Седмият.

            Има обаче един въпрос, над който не сме се замисляли. Дали Седмината ще бъдат от една народност? Дали всеки от тях освен себе си няма да представлява и своята нация? Така става ясно посланието на "Новия Крал Стефан" за Кучката, наричана с мъжко име и за нейните врагове. И ние вече знаем кой ще е Отказалият се. Самопринасяйки се в жертва, той ще напише името /или онова, което смята за име/ на своя Враг.

            1996-та ще е годината на Първите петли. Тръбата ще засвири сбор. Седмината тръгват независимо един от друг към различни цели, но до едно и също място стигат. Внимание! Един от тях е обречен да се присъедини към Врага. През 1998-ма ще се извърши Първата жертва. Следват дни на изпитания. 2006-та ще е преломна. Луната ще е заспала, ще се е събудила Венера. Единението на незамърсените сърца ще бъде осъществено. Духовете на Миналото ще се пробудят, за да спрат Бъдещето. Но Съюзът ще е сключен. Само мигове ще делят човечеството от същинския Изгрев.

            Великият колобър известява, че пророчеството се е сбъднало. Седмият е законен Владетел, той е потомък на Първите. Светът се е обновил!

            Виждам сътворяването на новото Слънце. Виждам как Владетелят сяда на Трона, взема в ръка Жезъла и разпалва сиянието на Знака. Остава въпросът дали това е правилният Знак. През целия Ден отговор няма да бъде получен.

            “Какво може да направи една групичка смъртни, щом събитията са от Космически мащаб?” - питат. Магьосницата, чието име напомня за Ур Халдейски обяснява: “Едничък собственият ни дух, който е способен на зло е способен да го проедолее. Само едно нещо умее да противостои на злия човек. То е друг човек.” А колобърът Абрек - Бол добавя: “Ние трябва да работим конкретно с подходящите хора”. И ето, Седмият ще тръгне като последовател, за да пристигне като Предводител.

            Действителността се намира винаги в състояние на относителност. Всички ще го разберат, когато засвети двойното Слънце и лъчите бъдат два пъти по осем. Ще проумеят, че видът материя не е от значение, щом формите функционират. Но ще знаят, че имат едва от десет до двадесет и четири години за адаптация към променените условия.

            -Трудно ми е. Как ще вървя по пътеките на Новия свят без да познавам Новите закони? - запита Седмият.

            -Законите на Бъдното ще са такива, каквито ти ги създадеш! - отвърна сърдито Безименният. Сякаш беше ядосан. Или не - разтревожен беше. Дали законите ще бъдат такива, каквито трябва да бъдат? Дали избраният Знак ще е истински?

            Тревожа се и аз. Тревожим се всички, които разбираме. Тревогата е обща за прозрелите. Няма ли объркаността да блокира желанието за действие у Седмия? Ако се уплаши, ако откаже да приеме Силата вътре в себе си, ако не я попие в сърцето си - това ще направи друг. И аз зная кой ще е Другият.

            Много жизнена мощ ще се сбере в Армагедон. В средата на неговото Двуцветие ще заблести Огън. Слънце ще замени Звездата. И много смърт ще има, докато Новото заеме естествено полагащото му се място. Ще умрат непригодените за живот. Не ги жалете. Обучете ги, покажете им как да оцелеят. Насърчете ги да посрещнат завръщащия се Тангра.

И да се превърнат в Негови деца!

            Погледнете задаващите се събития и нека страхът и благоразумието изгорят в пламъците на вашата ярост. У Стария свят е предизвикана омраза срещу присъединяващите се към Небесната Хармония. Ненавистта не му позволява да приласкае и задържи при себе си неосъзнатите потенциални съюзници на Бунта. Високомерието се съпротивлява на опитите да ги приеме, да ги върне към Старото. Светът не се обогатява с живата кръв на нови идеи, не обновява изхабената си броня. Светът се задоволява с развитие на мъртвите технологии. Опирайки се на купищата железария, надменните се утешават с мисълта за мним елитаризъм. Предизвикано е зло и Злото е застанало като неподкупен Страж пред проходите между Времената. От своя страна приятелят на Живота проявява повече внимание към пъплещите по земята буболечки, отколкото към хората с пъплещ разум. Буболечките изпълняват Божествено предназначение и не са така много на брой. Насекомите не се смесват, те не правят кръстоски между мравка и скорпион, не търсят подвеждащо единство, съхраняват различията.

            Предизвикани от омразата и алчността, хората ще пожелаят ужаса на последните времена и времената ще настъпят. Защото нищо не се случва, ако множеството мислещи човешки същества не го пожелае искрено в сърцето си. Хората ще поискат да настъпи края на Ужаса и тогава ще дойде Ужасът на Края. Небесният Иб и земният Хати ще заживеят отново в сърцата на оцелелите.

            "Хората, които не притежават Сила са само наполовина живи. Те нямат значение." - написа Урсула. Приемете нейните думи като въведение към следващия урок.

            - Възможността да се прославиш съдържа в себе си опасност да изоставиш същинската си работа. Прославата като самоцел не е разумна. Осмейте, подиграйте всеки, произлязъл от вашите среди, но домогващ се до слава и известност. Бъдете безпощадни към всичко Ново, опитващо се да получи признание от страна на Старото. Направете привържениците на компромиса да изглеждат като чучела, да станат обекти за посмешище. Такава участ изградете за преговарящите с врага ваши съмишленици. Обречете съглашенците на изолация. Задушете в зародиш опасностите и рисковете. Все още е жизнена лочещата кръв сган, все още е твърде голяма опасността да ви сразят. Мъртъвци обещават златна чаша и скрито под нея съкровище в замяна на отказ от Възвестяване. Знайте, че изкушенията на смъртници към смърт водят. Древното светилище не гледа към зеления мъх, а повдига глава към небето.

"Прогонете не само тях от земите си, прогонете и спомена за тяхната смърт!"

            Опитът учи човека, че каквито и действия да предприеме, резултат не настъпва. "Новата група на световните случи" е отредила робска, слугинска участ за човека, наричан от тях "добитък". Хората се доверяват на опита, в сърцата им се настанява безнадеждност. Те разбират, че стената е плътна и здрава, че каквото и да предприемат няма смисъл. Така говори разумът, така диктува логиката. Тогава защо паразитите умъртвиха оня, който описваше Стената, доказвайки нейната непробиваемост?

            - Защото прочитайки написаното, Българинът възкликна: "Тоя ли ще ми каже на мене? Нема начин да нема начин!" Наистина, от всичко има изход, но нима си въобразявате, че враговете ви искат вие да намерите изхода?

            Не учете покорните как да чуят гласа на сърцето, таркани. Не ги водете нито по вярна, нито по невярна пътека. Не се откривайте пред противника. Той не бива да знае кои сте. Нито колко сте, нито как сте подготвени, нито каква е вашата сила. Забранено е имената на живи да се откриват пред мъртви. Твърде висока е Мисията и твърде незначителни са отделните индивиди, за да показвате пред тях значимост. Подберете дърдорковци измежду невашите, влейте неувереност в душите им, внушете им какво да говорят, научете ги как да проповядват. Сеячите на смут ще бъдат те. Ще ги унищожават отново и отново. С незабележими движения предизвикайте появата на нови вълни смутители. Отново и пак отново! Възкресете легендата, накарайте човечеството за пореден път да повярва в нея. Възпитайте доверие към Идното и недоверчивост към отиващото си и неговите методи. Неверието в уеднаквяващия ред и мъртвата рационалност ще освободи магията. Поразете Системата в самото нейно сърце. Предизвикайте вълни на нови потребности, способни да разрушат вълнолома на паразитния Нов световен ред.

Въведете динамични правила за водене на война!

Правила, променящи се след всеки ход, след всяка битка!

            И нека Безстрашието ви обземе, защото Врагът може да ви навреди, но никога няма да постигне над вас пълна победа. Помнете напътствието:

Удари

            Ударите на ковашкия чук са проверка. Под тях чугунът се троши, а мекото желязо се сплесква. Остава тя - здравата, истинска стомана. Съчетала в себе си твърдостта на чугуна и гъвкавостта на пружината.

Ударите продължават!

            Огън, извиращ от самото дъно на Преизподнята обгръща стоманата, нажежава я до бяло. Следват нови удари! Източва се стоманеното тяло. Нагряване! Оформя се острието. Горещина, и веднага след нея - космически мраз. Стоманеният меч се втвърдява, става способен да разсече и най-коравия камък, и най-здравата броня. Така се създава сабята-дамаскиня. Така се изработва самурайското оръжие. Така се ковеше всепобедния български метал!

С удари се проверяват и човеците!

            Едни се пречупват, други биват смазвани. Остават годните да продължат. Гъвкави и твърди едновременно. Съчетали качествата на истинската стомана.

Но ударите не спират!

            Обгаря ги огънят на вечните битки. Не изгарят! Съдбата им нанася непоносимо жестоки удари. Ражда се самосъзнанието. Отново в Пъкъла на страданията. Оформя се волята, пораждаща устрема към промени. Адските пламъци биват последвани от мразовито чувство за самотност. Човекът набира мощ, позволяваща му да преодолее всяка трудност, да помете всяко препятствие по своя път.

            Сега ударите не се страшни. Сега те - преминалите през всички изпитания, те нанасят удари. Нова проверка е това, а не самоцел. Връхлитащият меч също се троши. Войната е най-истинското, най-последното изпитание!

Така човекът става меч, оръжие в ръцете на Бога.

Нима за да бъда Твой меч, Си ме определил, Тангра!

            "Тази нощ той ще умре за света и ще се роди отново за Ордена. Орденът - един свят за себе си." - вижте как се опитват да ни наподобят, оставайки си все така различни от нас. Те притежават "останка от това, което някога е било религия" и бръщолевят, че имат Всичкото. А когато противоречията изпъкнат, се оправдават, че "религиозното чувство е една безкрайно податлива на манипулации сфера". Но защо зидарите на Разрухата не изпишат само своите измислени оправдания, а карат това да извършат потомци на колобъри?

            Понякога се случва така, че група хора проявява едни и същи симптоми. Околните мислят, че групата е била подложена на някакво външно въздействие. Всъщност въздействието е между тях. Отличавайте вътрешните взаимодействия от външните влияния. Поставяйте ги в състояние на управляемост и ги управлявайте. Дори най-дълбокото убеждение е дреболия в сравнение с онова, към което ви учим да се домогвате. Заповедта може да се превърне в желание, в съкровен копнеж. Забраненото може да отвращава, да предизвиква погнуса. Какво е убеденият човек пред изградения?

Ние идем!

Ето, идем ние и ви призоваваме към съвместен градеж!

            Огънят отвътре, идеалното оръжие. Поразява избирателно, невъзможно е да бъде засечен неговият първоизточник. Никой не знае откъде се стреля, а стрелите летят. Стрелецът остава извън обсега дори на предполагаемото наблюдение. Пораженията нарастват. Негодуванието побеждава, когато стане всеобщо и достигне степен на осъзнатост. "И краищата на Кръста ще бъдат от пламъци!" Само краищата горят, сърцевината е добра, тя оцелява. Тук са нужни няколко пояснителни думи:

             "До IV век християнството не било самостоятелна религия и се е смятало за клон на юдаизма, този период е прието да бъде наричан юдеохристиянски. Подобно на другите носители на разните течения на юдаизма /садукеи, фарисеи, зелоти/, юдеохристияните се отнасяли към кръста, като към знак на вярата неутрално. Тоест никак. За преклонение пред него те даже и не помисляли. Наистина, А. Нейхардт твърди, че в Апокалипсиса - най-ранното по време на написване новозаветно произведение, кръстът е бил наречен "знакът на Звяра" /А. А. Нейхардт, "Загадката на Светия кръст", Москва, 1963 г., стр. 21/. Но явно става дума за древни ръкописи, не подложени на "редактиране." (Мурад Аджи) От всичките разновидности на Християнството ние избираме онази, която не извращава хората и помагаме на останалите да я възприемат. Папската тиара изтлява, но на скромния убеден католик нищо лошо не му се случва. Стремящите се искрено към Светлина остават непокътнати. В свърталищата на злите се разгаря негаснещ, изпепеляващ обичайния им уют пожар. Злото се саморазгражда, въглени остават след черните съкровища. Тъмните същества не възкръсват, не излитат над пепелта като Феникс. Те не съдържат Огън в себе си, загаснала е Искрата им. Писъци на изненада и отчаяние бележат края на Рибешката Епоха. Затлачени с мърсотия, телесните пътеки не пропускат никаква чиста вибрация, температурата в омърсените клетки се повишава до непоносимост. Съчувствайте с думи, но без мисъл и чувство. Помагайте само на своите. Стремете се към "емоционална екология на заобикалящата ни среда".

            Нашите лечители са обучени и знаят как как да накарат организма той сам да изгори зародилите се туморни образувания със своя естествен огън. И обратно - как да предизвикат такива у незаслужилите живот. Лечението е двупосочно. Защото който унищожава злия, той лекува Земята. И още едно пояснение: Не течностите, съдържащи се в живите същества поемат Огъня и го преобразяват. Това се извършва от самия Живот. Съществуването е нещо много повече от обикновена химия. Ето защо запалените тела на организми горят трудно.

            Не се стряскайте от техните заклеймявания. Видимото е привидно. Дори всесилната им власт е привидна. "Министър", например означава "слуга". В ушите на колобъра думите "министър на правосъдието" звучат като "слуга на властващата несправедливост, на беззаконието и произвола". Със същото измамно покривало от изопачени думи са покрити и признатите от властта религии.

            Техните официални институции сеят заблуждения: те твърдят, че материалното не е от Бога и човек трябва да се откаже от него, за да спаси своята душа. Вие знаете - всичко е от Бога, от Тангра, без Него нищо не би имало, всичко Той е сътворил. Мислете как, а не какво използвате. Вижте как действат другите форми на съществуване - те се представят за онова, в което човек би повярвал. Някога били божества и херувими, а днес са извънземни. Създайте ваша технология на възпитанието, която да приучава, че важен е единствено резултатът. Непрекъснато отслабвайте паразитния свят. Бъдете упорити, не се отказвайте, не се отчайвайте. Не след дълго ще настъпи и вашия час. Чуйте колобърския разказ:

Завръщането на живата Светлина

"В собствените си домове не се крийте. Другаде отидете."

            Tова, което предстои да се случи върху повърхността на цялата планета, вече се извършва в малки мащаби. Все по-често. При срещи, при близък контакт с пратениците на Огъня, зоните в човешкото тяло, чиято преобладаваща същност е злоносеща просто биват поразявани. Никакви преговори, никакви условия, никаква възможност за измъкване, за спасение. Смърт без предварително предупреждение. Без шанс присъдата да бъде заменена с по-лека.

            Какво всъщност се случва? Вътрешно пречистване на податомно ниво. Ако се изхвърлят в пространството, отпадъчните продукти няма да бъдат тук, на същото място, но ще останат, ще ги има. Те биват унищожавани посредством трансформирането им в енергия. Това важи за плътноматериалните, за физическите замърсители. Зловредните енергии се неутрализират, като се свързват със същото количество положителни такива. Едва получените по този начин "двойки" преминават през квантовата врата, за да се върнат във вид на инертна физическа материя. Можем ли да подобрим своята участ и как? Като спазваме определени правила. В отношенията си с останалите хора човек не само не бива да показва гняв и страх, но дори да ги изпитва. Това обаче съвсем не означава човекът да се превърне в някакво безчувствено, бездушно същество, а само да трансформира чувствата, пораждащи отрицателна психоенергия.  Състраданието, справедливото възмущение, непримиримостта към злото и неправдите са достойни за уважение. Тяхното развитие носи и практическа полза, тъй като тези прояви на духа прочистват както човешкия организъм, така и психическата среда, обкръжаваща притежателя им. Този урок, поднесен в готов вид е особено ценен, тъй като обществото не е в състояние да стигне самт до него.

            Откъде зная? Рядко разкривам източниците си на информация, но този път ще ви кажа: Вратата е многофункционална, тя служи за още цял куп полезни трансформации. И ето каква ситуация се получава:

            В бъдеще от моите текстове ще се учат. Аз ще имам ученици, макар да не зная точно в кое време ще живеят. Но те не са неблагодарни. Учениците, напуснали своя собствен свят през Вратата се връщат през пространството, и там, в миналото те получават възможността да се срещнат със своя Учител. Да повлияят върху още ненаписаните му книги. Но ето и сведения, идващи от миналото:

            "Когато картините изглеждат живи и бъдат оживени от собствените си движения, тогава половината свят ще потъне в кръв." - епитафия, намерена в английско гробище върху надгробна плоча от ХVI век. - по Пако Рабан. И Втората тайна на Девата от Фатима - "Когато видите нощ, осветена от голяма непозната светлина, знайте, че това е знакът, който Бог ви дава, че е близко наказанието на света." Няма източник, който да не твърди, че спокойствието е измамно и скоро ще свърши. Ето защо аз казвам:

Дойдох да предупредя света!

            Сляпото обезумяло човечество самичко заслужи незавидната си участ. Със своите зли дела, с безумието си я заслужи. Нима всички са обречени, никой ли няма да оцелее?

            Епохите се въртят в кръг, преливат една в друга. Кървавата Епоха си отива, на смяна идва чистата, свободна от незаслужени страдания Епоха. В нея ще живеят осъзналите реалността и неумолимостта на Небесните повели, завърналите се към корените на древната извечна Вяра. Воините на Тангра още отсега подготвят своето бъдеще. Изграждат се множество опорни точки - огнища на Вярата, откъдето знанията тръгват и покоряват умовете и сърцата на последователите. Създават се просветителски центрове - крепости на Тенгрианската отбрана, бази на утрешното настъпление. В тях се събира получената информация, преработва се и се излъчва навън - да воюва и да побеждава. И тези опорни точки, тези огнища са в редовен и непрекъснат контакт помежду си, знанията се обменят и се допълват, осъвременяват се и се усъвършенстват. Знанията и уменията - те са Тенгрианските оръжия. Истинският воин на Тангра трябва да живее в подходяща информационна среда, той трябва да гори с огъня на Идеята и да се учи как сам да разпалва огън в сърцата на братята по кръв. Неговият стремеж е да ги превърне в братя и по дух.

            Зони на Продължението и зони на Гибелта. Първите - невидими, скрити. Вторите - явни, намиращи се пред очите на всички, но не по-малко загадъчни. Многократно описвани, но неразбрани досега. Зони в Памир, в Северна Америка, в джунглите на Амазония, в Украйна и Белорусия, в Родопите и Анадола. забранени зони в Хималаите, в САЩ и Перу... как хората не съзират малките уроци? как не виждат малкото пламъче на бъдещия всеобщ Пожар? Опасността приближава, но само хиляди я забелязват. Милиарди остават безучастни. Още ли питате защо милиарди ще загинат, а само хиляди ще бъдат възнаградени с Живот?

            Северът се гърчи от болки, докато Югът се наслаждава на измамно спокойствие. Убийствено е блаженството, а болките са родилни. В облачен ден изгрява Звездата на утрото, никой сляп не Я вижда. само незагубилите способността да чувстват усещат нейното приближаване. Само предупредените знаят: разчетен е най-първият текст от палимпсеста. Страданието довежда Победител. "Заспалият раздвижва вцепенените си крайници и става." Пригответе Му достойно посрещане, таркани от народа на Тангра!

            Сега малко повече конкретност.

            Земната повърхност ще бъде засегната от космическа катастрофа. По-скоро несъзнателна, отколкото съзнателна. Ще я причинят разумни същества. В Северното полукълбо ще е зима, но студът ще засегне и Южното. Върху корпусите на отломки от космически апарати се забелязва знак, подобен на име, записано с йероглифно египетско писмо. Пирамидите на инки и маи ще бъдат покрити със сняг.

            Осъзнайте разликите между двете предсказания. В картините на предстоящото границата север - юг не минава непременно през Екватора. Тя може да е между Китай и варварския Север или между Мексико и САЩ. В първия случай беден и страдащ е Северът; във втория - Югът. Ако мислим, че се отнася до първото - нека търсим данни за огромни струпвания на хора. Ако мислим, че е второто - да се съсредоточим върху огромната производствена мощ. Като при това не забравяме, че на север от САЩ, в Аляска живеят Инуитите.

            Макар на пръв поглед да изглежда, че следващите думи са ясни и разбираеми, летвата отново е вдигната:

            Нищо не оказва по-голямо влияние върху човешката цивилизация от Идеята. Без идеи не би имало изобретения. Човекът не би се научил сам да разпалва огън, не би се издигнал над животинското ниво. Днес щастливи са живите, които не помнят Миналото, но скоро посоките ще се обърнат. Народните вълни отхвърлят подправените книги и понасят в сърцата си Завета на Древността. Макар никой да не познава носителите на Духа, тяхното Дело става видимо за всички. Вижте и сами се убедете: скандирания, ръкопляскания, махания с две ръце по египетски. И радост по тракийски... Така Баските изпращат своите мъртви. Според правилата на незабравената Традиция. С радостни възгласи изпратете мъртвия Стар свят!

            "Макар че историята - това е непрекъсната борба между истината и моментните политически интереси. Но не бива да забравяме, че интересите побеждават временно, а истината - завинаги." - Мурад Аджи

            Някога, преди много години ония, които нямаха пъп, се мислеха за пъп на света, но времето бе немилостиво към рода им. Смъртни паразити замениха безсмъртните вампири. Кърлежите бяха по-малко различими, но не по-малко жадни за човешка кръв. Тъмният повелител унищожи хората - вълци, за да постави върху освободения престол племето на Нощната вяра. Спиралата направи едно завъртане...

            Вълкът - звяр загина, за да се прероди във воин на Небесната свобода. Той не се храни с кръв, а обгаря с Огън петната от човешките кървави престъпления. Не с проклятие, а с вдигната за благослов десница приветстваме идването му. Разликата между Небесните и земни вълци е, че Небесните могат да бъдат и дневни.

"Голямата звезда ще гори седем дни.

Облак ще направи да се появят две слънца.

Великанът цяла нощ ще вие,

когато Големият Първосвещеник замине в нова земя."

Нострадамус II:41

            Старата Епоха бе живот в гробница. Населяваме място, където всяка година трябва да плащаме данък, за да почиват останките ни в мир. Предстои да заживеем върху собствена земя. Но не всеки наемател може да се превърне в собственик. В навечерието на последния нововременен цикъл предупредихме: "Страшното свърши. Започва Трудното. Не лишавайте Нацията от Съвест." Не ни послушаха, лишиха я. Сега се оправдават, че не им били известни степените на поносимост. Така е, но овцете от незаградената кошара ще бъдат изядени. Небрежният Пастир няма да е заедно с грижовния на Празненството. Отвъд отсъствието на Бялата Светлина се вижда Черната. Самоцелно е съществуването на свързалите своята съдба с Тъмния Бог. Пътят им води към съхранение, но отрича развитието. Макар основата на мъдростта да е еднаква с нашата, посоките са различни. Заблудата е робство, но дошлият при нас става Свободен.

            Багаини на Освобождението, с ваша помощ дремещите в безпътица си спомнят как са загубили душите си. Вие ги придружавате в търсенето. Намирате, но и допълнително влагате пълнежа, нужен за свещеното Дело. По принуда дори вие, багаини на Свободата привидно се оставяхте пришълци да ви водят. Но не забравихте пътя за връщане. Проявете разбиране към неразбиращите. През Тъмния период приемането на Тъмните правила бе неизбежно. Бъдете горди, по-горди от всички: в управляеми двуноги не успяха да ви превърнат. Сега сте длъжни да помогнете на управляемите да придобият отново неуправляемост. Вие не заприличахте на човека от тълпата, непрестанно губещ своята неповторимост. Под похлупака на чуждото управление изградихте своята Общност. Въведете в нея годните да бъдат ваши братя. Въведете в отстояващото изкуство храбреците, осмелили се да ви последват.

Бъдете организиращата енергийна сила на Бъдното!

            Вашата безопасност е неотделима от безопасността на вашите братя и себеподобни. Погледнете отвъд,

ЗАД ПРИВИДНОСТТА

"Капката, когато падне в морето, става море.

Душата, която се съединява с Бога става Бог."

Силезиус Ангелус

            Hяма смърт. Даже Словото било предхождано от безсъзнателна пулсация. Животът е като огън. Не винаги се издига пламък, но под пепелта тлеят въглени.

            Краят на света няма да е онова, което хората си представят. Животът ще продължи. Каква обаче ще бъде преобладаващата същност на бъдещия свят? Тъмно или Светло ще е Времето? Ще ни има ли и след нас, ще останем ли и след като си отидем? Ето същинският въпрос!

"Има ли някой жив? Или всички ние отдавна сме умрели?"

            Пророкуваната в древността човешка деградация достига своя завършек. Намножилите се звероиди постепенно губят своята душевна чувствителност. Стават нагли, алчни, нетърпеливи, завистливи. Превъзнасят се, гордеят се с недостойни дела. Радват се на лъжи. Завръщат се към Миналото, към Тъмното начало. Напразна е суетата им. Напразно изразходват отреденото на човека време. Като през помътняващо огледало ще виждат извършващото се около тях и нищо няма да разбират. Все по-безпомощни ще са, все по-малко ще влияят върху процесите, засягащи пряко живота им. Хората забравиха, че освен във всичко останало, безсмъртието на човека се състои и в трайността на сътвореното от него. Човешкият свят започна да става все по-нетраен, все по-преходен.

            "И разкая се Господ, загдето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си." - Битие 6:6

            Нима Бог греши, а после се разкайва за сторената грешка? Или ние приемаме за Бог някой Друг, стоящ по-ниско в Небесната Йерархия? Седем са Великите Владетели според свещената книга "ДЗИАН", седем са Истините и седем - Епохите. Още петима са прибавени при Властите. Те са сътворени. Един е Сътворителят. Как да различим една Велика Тайна от друга, още по-Велика? Само Епохата знаем. Как да различим родения от Етуген Тангра от Тангра - Сътворителя?

            Ще научим, ако използваме своите три възможности: неподправеното Знание, устремът към Истина и много, много обич и доверие към Причината за всички причини.

            Няма да научим, защото изгубихме следите на неподправеното Знание, изгубихме свещената Книга на Завета. Няма да научим, защото умъртвихме своя устрем към Истината. Няма да научим, защото в сърцата ни не остана нито обич, нито доверие към нашия Закрилник - Тангра. Няма да научим, защото никой не иска да чуе последните, които Знаят. Няма да научим, защото последните Знаещи са най-преследваните хора в изродения свят, в света на властващата Изгода и триумфиращата Бездуховност.

            Скоро ще станат явни много скрити до днес тайни книги. Но и много лъжи ще бъдат изписани. Как да се ориентираме? Ето едно от предсказанията:

            Когато хората видят на небето светлината на две слънца и на две луни, тогава ще дойде на Земята Антихристът - Сатаната на коне с три глави. - Раньо Неро (Raqno Nero) /Черният Паяк/ - ок. ХIV век. /Тук е любопитно да се отбележи, казаното в "Авеста", че Таумиан - великият Спасител ще пристигне, когато над Земята възсияят светлините на две Слънца. Той ще победи джуджетата и великаните, ще разгроми пълчищата на мравките. Към него ще идват хора от небето, от светещите облаци./

            Колобърът изрече: "Ще запитаме спътниците на Вечността - камъните, нашите стари приятели. Мъдреците ни винаги са ползвали каменните съвети. Ще го сторим и ние. Забраните отпаднаха."

            Забраните отпаднаха, защото Тангра вдигна Закрилата над човечеството. Изграждането на Новия световен ред, на Единния свят, на Обединеното човечество ще донесе гибел на човешката цивилизация. Вече не само ние го твърдим, други стигнаха по свои пътища до същите изводи:

            "Някои цивилизации могат да бъдат сравнени с краста по тялото на Земята. Цивилизациите се развиват и крастата се разпространява. Но защо тогава природата не е загинала досега под тази гнойна кора? Работата е там, че човечеството не е монолитно, а мозаечно - то се състои от различни етноси. То е избeгнало гибелта, която е носило в самото себе си, защото различните етноси са започнали да използуват различни блага на природата. Едни се занимавали с риболов, други със земеделие, трети с животновъдство, а четвърти се препитавали с лов.

            Всяка популация от хора, приспособила се към някакви конкретни условия на обитаване и имаща дълга историческа традиция, представлява етнос. Етносът не е група от подобни хора, както ни учат някои етнографи, а напротив - на несходни един с друг. И както се оказва, колкото по-различни са те, толкова по-добре. Етносът е социална система. А най-малката подобна система е човешкото семейство. Мъжът и жената съвсем не са подобни един на друг. Дядовците и внуците също не си приличат. Което съвсем не им пречи да си бъдат близки. Ще поясня мисълта си с пример на системния подход от областта на музиката: симфонията се изгражда от най-различни звуци, но същевременно представлява нещо цялостно и ярко индивидуално.

            В световната история са били известни всичко 17 етногенези. Когато нанесох местата на тяхната поява върху глобуса, видях, че оцветените области напомнят по формата си камшични удари. Такива едни дълги ивици, проточващи се или по меридиана, или по ширина или под ъгъл към нея, но винаги прави. Сякаш вече в продължение на хиляди години от космоса продължават да удрят с камшик по нашата планета." - Лев Н. Гумильов - "Пасионарна симфония на земните етноси"

            Учените потвърждават онова, което ние винаги сме твърдяли: разнообразието от народности не е нечия приумица, не е обективно следствие на историческото развитие, а проява на Небесната воля. Но дали науката някога ще достигне до нашата Мъдрост в нейната пълнота?

`

            Животът е поставен върху материална физическа основа, но без Искра той няма да е това, което е. Знаем за трите съставни части на човека. Четвъртата е загатната. Има още три, само че сега искам да се спрем върху нещо по-важно. Мисълта за частите ни отклонява от идеята за съюза. Съюз се сключва или за постигането на нещо или против някого. В името на какво е съюзът между съставните части на човека? Позволихме си да пренебрегнем много знания, позволихме се да ги загубим по пътя, а днес те са ни така необходими. Трябва да въстановим загубеното, ако не искаме и споменът за нас да изчезне, както е изчезнал споменът за толкова велики култури, съществували преди нас.

            Съюз е и народността. Народността е форма, сътворена от Пратеници на Бога. Често Пратениците са били приравнявани със самия Бог от невежите хора. Днес бъркотията е още по-голяма. Степените на Небесна градация са недостъпни за недоразвитото съзнание и за помръкналото сърце. Невежеството никога не е носило добро, но на Прага то е гибелно. Внушителите сочат измислена от тях Мисия. Как ще постигнем поредното Единство, ако им повярваме и се противопоставим на Тангра? Ще видим ли вътрешното съдържание на Злото, скрито под блага маска? Няма ли да угасне Светлината, заструила всред владенията на Мрака? Твърде висока е Целта, твърде голям е Залогът, нека не бъдем лекомислени.

            "Слепият и зрящият, когато и двамата са на тъмно, те не се отличават един от друг. Но когато дойде светлината, тогава зрящият ще я види, а този, който е сляп, ще си остане на тъмно." - Евангелие от Филип 1:56.

            До вчера беше Тъмно. Зазоряването започна, Пътят стана видим. Силуетът на новия Пратеник, задаващ се по новия Път става все по-отчетлив. До нас достига неговият Зов, подканящ ни към ново Единство. Какво са разумните Раси, ако не Единства? Тяхната поредност на Земята е градация. Към усложняване. Към съвършенство. Светещите виещи се дихания на Огнената вихрушка ускоряват движението: "Бързайте! Изкачвайте се бързо! По-бързо, още по-бързо, все по-бързо!" В бясна надпревара с Рушителите на Вселената. Както е било от самия Първи ден на Сътворението.

            Усетихте ли клопката в моите думи? "Бяс" идва от "бях", отпраща в миналото, отрича бъдното. Бясът е зло, а допускането на злото в нас ни лишава от бъдеще. Бясът е омраза, а в омразата място за обич не е предвидено.

            "Тогава Строителите, облекли отново първите си одежди, слизат отново на сияещата Земя и господствуват над хората - каквито са самите те." - "ДЗИАН"

            Няма избран отделен народ. Няма избрани отделни хора. Има избрана Раса - човешката. Но избранничеството на расата ще отпадне, ако народностите допуснат да се слеят, да изгубят своята уникалност. Ще отпадне избранничеството на хората, допуснали да отхвърлят своята дарена им от Бога индивидуалност и да се превърнат в безименни единици, в серийни номера с инплантирани микрочипове от уеднаквения глобален свят.

            Човекът е многолик. Тъмнината в него бележи склонност към надделяване. От глупост, от зла воля или невежество човекът погубва Сиянието, вложено в него от Твореца. А то, Сиянието така или иначе ще заеме полагащото му се място, дори ако трябва да се пренесе в нов носител. Досегашният човек няма още дълго време да остане това, което досега е бил. Но възможността да стане родоначалник на бъдещето може и да го подмине. Тогава човешката раса като господстващ вид на планетата ще загине, а над останалите живи човеци ще властват други разумни същества. Други ще продължат изпълнението на Мисията, за която първоначално е бил избран човекът. Ако не вярвайте - запитайте камъните. Те помнят отдавна забравените надменни горделивци. Камъните ни казват, че другото винаги е непознато. Неочаквано.

            Промяната е започнала, тя дава своите първи плодове. Културата превръща необичайното в обичайно. Човеците привикват към следчовешкото. Към предстоящото. Само не смесвайте културата със субкултурата, с предоставяната на всички лъжеинформация. Културата, истинската култура не е допускана до средствата за всеобщо оскотяване - така наречените "масмедии". Могъщи черни сили синхронизират електронните посредници за масово моделиране. Ще чуете повтарящ се мотив едновременно в десетки телевизионни и радиопредавания. Внушава се на подсъзнателно ниво. На прицел са младите, незапълнени от знания умове. Чистата дъска се изписва с погрешни знаци. Жреците на Кибела са друг метод. Макар да не подозират жреческата си мисия, те прилагат вложените в тях умения. Действията им осуетяват появата на способни към многопластова самооценка индивиди. Намесват се и Стародавните, те отдавна чакат сгоден момент да се разправят веднъж завинаги с омразния им човек. Над разсъждаващите надвисва заплаха. Но първите Утринни лъчи вече огряват. Промяната на Епохите е започнала. На Зазоряване сме.

            Само не мислете, че изпитанията свършват. Напротив - те едва сега започват!

            "В края на ХХ век хората ще се покланят на Сатаната. Много бели хора ще се прелъстят от тази религия. В 2075 година главното знаме на Църквата на Сатаната ще подхванат черните хора на Африка. Черно знаме, черни дървета, всичко наоколо е черно. Поклонниците на Сатаната ще се научат да правят така, че всеки човек да има множество свои подобия - "отпечатъци". Човешката душа ще се вселява в тези подобия.

            В средата на Европа ще се образува страшен кървав вихър. Той като паяк ще запълзи на три страни - на запад, на юг и на изток. Това ще продължи седем години.

            Две страшни отровни гъби ще се издигнат на два града. Такива гъби ще бъдат всичко седем." - Раньо Неро (Raqno Nero) /Черният Паяк/.

            Последните думи вече са разбираеми за всички: отровните ядрени гъби над двата японски града Хирошима и Нагазаки. Дори ако приемем, че третата гъба е тази над Чернобил, остават още четири. Написаното преди шест столетия се сбъдва едва сега. Какво ли още са знаели някога за сега, за какво ли още са искали да ни предупредят?

            Мнозина търсят истината за миналото. Но ако се упътят по своя пътека, извън университетските, извън шаблонните предписания, се натъкват на умишлено поставяни пречки. Някой заинтересован пречи. Някой, за когото миналото не е свършило, а продължава. Би ли пречил, ако не е застрашен? Понякога не съумяват да скрият, че се пречи и ни залъгват с истории като тази: "Индийският император Ашока /273 - 293 г.пр. Хр./ основал едно от най-тайните общества, съществували някога на Земята. Обществото на Деветимата Неизвестни. Целта на тази организация била да не допусне в ръцете на хората да попаднат сведения, засягащи някои важни средства за унищожение. Някои смятат, че Обществото продължава да съществува до днес." Не, много по-различна е истината. През 1956 г. в Русия някакъв читател, като взел от библиотеката книга на Жул Верн, намерил в нея оригинална снимка от повърхността на Луната. Снимана на място, а не през телескоп. Но кой тогава би могъл да направи такава снимка? Случаят бе публикуван в сп. "Техника молодежи", а после набързо потулиха историята. Нека дам още една отправна точка за разсъждение. Името "Велзевул" означава "Повелител на мухите". В митологията расата на злите демони се свързва с насекомите. Като насекомоподобни бяха определени и труповете на извънземните същества, открити край градчето Розуел, САЩ през 1947 година. Дали наистина са били извънземни или завърнали се след многовековно изгнание коренни жители на нашата планета? Като насекомоподобни биват определяни и асурите, синекожите хора, прокудени от Земята след една ужасна война от космически мащаб.

            Мнозина измежду търсещите ще разберат. Отделните следи са важни, доколкото помагат за улавяне на нишката. Незагубилите своята чувствителност ще усетят. В следите няма човешка логика, логиката в следите не е човешка. Те са дело на нечовешки ум. Зрящите ще прозрат невидимата същност на видимото. Бдящите ще обявят тревога. Воините ще довършат каквото има за довършване. Утрото ще настъпи и ще е наше. В следчовешко същество ще се е превърнал не друг, а именно човекът. Завършек на процеса ще са унаследяващите се костни деформации, но до тях остава прекалено много време.

            Преминаването от една Епоха в друга се извършва бавно. То е свързано с изпълнението на множество условия. Промените в обкръжаващия ни свят доказват реалността на Промяната. Но всеки сам е длъжен да заеме своето собствено място в процесите. Ние само показваме възможностите, ние никого не задължаваме. Правим го от любов към човешкия род, от съпричастност към съдбата на нашите себеподобни, но зачитаме свободната воля, спазваме повелите на Тангра.

            "Човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато." - съветва още Фридрих Нитче. Пред множество от избори сме. Добро ще е, ако покорим извънземието, ако усвоим нови пространства. Само че не можем да го направим, ако не отпаднат преградите пред нашата космическа инвазия. А те няма да отпаднат, преди да сме облагородили своята деградирала душевност. Добро ще е, ако намалим числеността си върху планетата. Иначе ни очакват кошмарни събития. Друг ще намали нашия брой. Корекцията така или иначе ще бъде извършена. Съществуват граници на плътността, ние вече успяхме да ги прекрачим. Недостатъчната плътност е деградираща. Предостатъчната предизвиква взрив на енергиите. Струпванията на огромен брой хора върху малка площ неизбежно ще бъдат премахнати. И никоя цена няма да е висока, щом залогът е самата Земя. Тогава ще научим, че зависимостта на Духа от материята е голяма, но е твърде различна от тази, която мислим, че е. Пък и светът, населяван от нас не е само наш свят. Човешкото непознаване на Действителността не я променя. Не напразно великите мъдреци от миналото тласкали към безжертвено намаляване броя на човешките същества. През цялата ни история е търсена подмяна на кървавата жертва с духовна. Това е съществен елемент от битката между силите на Небесната Светлина и жадния за кръв и страдание IHWH, Господаря на Черната армада. И винаги съветите на Посветените са били в разрез с амбициите на държавните владетели. Преоценката на досегашното ни поведение би предотвратила океан от страдания. Митът за Ифигения, дъщерята на Агамемнон, взаимстван по-късно от евреите и превърнат в легенда за Авраам и неговия син Исаак е всъщност предупреждение към човечеството, отправено в зората на неговото осъзнаване. Жертвоподмяната е по-добра от жертвоприношението. Но ако хората не извършат първото, друг ще извърши второто.

            Когато преди години ми разкриха една от тайните на Отключеното Небе, бях ужасно смутен. Приблизително, тя гласеше: "Отредено е човечеството да живее. Добре ще е и някои човеци да останат живи". Отказаха да разтълкуват казаното. "Сам ще разбереш!" - рекоха.

            А ето и нещо от нашите непознати на т. нар. "цивилизация" свещени книги: "Щом хората не отвръщат на отправения им зов, то те не заслужават да бъдат призованани." - из "Третият зов". Хората трябва да са наясно, че или ще постигнат съгласие с Небесните Сили или ще загинат. Времето на опрощения и изчакване изтече.

            Духовното онаследяване е първично. Търсещите задължително и единствено физическо наследство често биват лишавани от продължители на тяхното дело. Как хората не съзират предупреждението? Материалистическият подход, ако пренебрегне законите на Светлината, ще обхване само част от реалността. Непълнотата е измамна, нейният път отвежда към разрухата и разпада. Едностранчивата лъжедуховност връща към безформията. Бъдеще, изградено върху измамна основа е като замък, изграден върху пясък.

            Първата Раса била предвековна. Не знаем нейната задача, тя не е завършила. Но сме известени за нашата - да преминем отвъд вековете. Четири Раси бяха застигнати от гибел. Създателят е запазил живи отделни техни представители. Но с изключение на Асурите, намерили нова родина, останалите три никога няма да достигнат плътността, необходима за развитието на техния вид. Стигаме до разбулването на още едни древни слова: "Никоя сила не може да има тъжна съдба, ако наистина е Сила". Те, предишните не са били онова, което са мислили, че са. Видимото могъщество се оказало привидно.

            Привидно е могъществото и на нашата прехвалена цивилизация. Ето какво казва колобърът Зент Бурджан:

Разликата между цивилизация и култура е от съществено значение. Груба грешка е те да бъдат отъждествявани. Цивилизацията по същество представлява най-рафинираната част на техносферата. Това е една среда, състояща се почти изцяло от артефакти. С други думи това е една съвкупност от мъртви предмети, създадени от човешките ръце и ум. Това е материя, откъсната от кръговрата на живота, и затова не притежаваща способността за саморазвитие и единствено разрушаваща се. Цивилизованият човек е свикнал да възприема света като съвкупност от предмети. Но е само една трансцендентална заблуда, кореняща се в унаследената априорна нагласа на неговия ум. В действителност не съществуват вещи, а процеси. В изкуствената среда на цивилизацията обаче това са единствено процеси на натрупване на ентропия и разрушение. Ние сме заобиколени от разлагаща се материя и дори не осъзнаваме, че всичко, до което се докосваме, принадлежи на Смъртта! Какъв контраст с живота на нашите предци, обитавали естествения, живия свят! Единствено в цивилизована среда могат да възникнат светоотричащи и животоотричащи учения. И тяхното пагубно влияние разяжда жизнената ни среда като проказа.

Когато сме сред природата, понякога можем да съзрем този свят в по-истинския му вид. Но да не забравяме, че той е изменчив и измамен и рядко ни показва истинския си лик. В ясния слънчев ден всичко ни изглежда "ясно" и понятно. Но падне ли мъгла, почне ли да се смрачава или дори щом залезът е близко - и ние веднага бързаме да се скрием в уютните си убежища от мъртва материя, в обятията на изкуствената среда на града (цивилизацията). Цивилизацията е пясъкът, в който, подобно на щрауси, заравяме главите си, за да се скрием от действителността."

            Колобърът поднася в разбираем за съвременниците ни вид наученото от древните завети. Елинските философи също притежавали знанията, но не ги разбирали, обяснявали ги по своему, обявявали заобикалящия ни свят за нереален, илюзиорен. Трябваше да дойдем ние, Тенгрианите, за да заявим: вещите са една привидност. Около нас е пълно не с предмети, а с процеси. Временно и отчасти стабилизирани процеси. Но за разлика от античната Елада, днес нашите думи могат да бъдат потвърдени от представители на науката. Всеки сериозен учен физик ще признае, че движението в материята може да бъде забавено, но никога спряно напълно. Днешните учени най-сетне признаха онова, което ние повтаряме хилядолетия.

            Друг един завет ни научи да използваме текстовете като находища на знания. Следвайки Завета, открихме, че провалът ще обрече всички човешки същества на смърт. Не всички едновременно, но скоро в исторически план няма да остане нито едно живо човешко същество, ако допуснем да се провалим. Но за разлика от предишните случаи, този път прекъсване в натрупването на знания няма да има. Много осъществени Раси се борят за правото да бъдат продължители на човешкото Дело. Намесват се и зародиши на нови Общности. Кой ще спечели Надпреварата?

            Успехът ще ни дари с радост. Загубата ще ни потопи в тъмнината на вечната Скръб. И никога повече няма да се съвземем, никога повече няма да ни има. Не ни остава нищо друго, освен да се потрудим. И да призовем Озарителя, Носителя на жизнерадостната Светлина. Той ще подкрепи нашите усилия. Нали за да успеем ни е създал?

            Дървото по което се катерим не е Дървото на нашите деди. Не го смесвайте с Вселенската Ос. Дървото расте, клоните му се движат, ту е с листа, ту е без листа. И Космосът има своите сезони. Не винаги различността от Истинското е белег за неистинност. Измина времето, видяно от Кумската Сибила. Богът на Звездата се връща. Връща се Царството на Пръстена. Високото Небе праща нови хора да властват над сушата. Желязното племе отстъпва, на смяна иде Златният род. Събират се заедно Божественост и Богоравност. Светът се усмирява. Змията се извива, виждаме предсмъртния й гърч. Отровното растение изсъхва. И нито търговията е същата, нито занаятите. Земята танцува приветствен танц. Само Вретеното на Необходимостта Ананка продължава да се върти...

            Молитвата на страдащия е упрек към закъсняващата справедливост. Зов за промяна и закана към света на неправдата. Страдащите увеличават своя брой с всеки изминал миг. Увеличават се страданията. Събрано е отчаянието, нужно за голямото Дело. Провидението чува болката на непредупредените. Стрелата на везните сочи непредотвратимост. Ако човечеството премине сега в Новата Епоха, то няма да просъществува дълго поради малкия брой човешки същества, годни да оцелеят в новите условия. Как да предизвикаме отсрочка? Може да звучи странно, но решението е политическо. Като накараме богатите да разделят своето богатство с бедните, като ги принудим да го разделят. Така бедните ще получат средствата, нужни им да осигурят своето усъвършенстване. А който и тогава не го стори - никой няма да е в състояние да му окаже помощ.

            Колко елитни общности са погивали? Колко висши сановници са срещали своя край под руините на собствените си непревзимаеми крепости? Защо досегашният елит си мисли, че народите все така безпрекословно ще осигуряват егоистичното му благополучие? Елитът се наслаждава на достигнатото техническо ниво, опиянява се от благоденствие, съзерцава разкоша на отнето с хитрост или насилие изкуство, впуснал се е в лов на мимолетни удоволствия, затънал е в преситено отегчение. Но вие заставихте хората да разсъждават. Припомнихте потребностите и правата, дарени от Бога. Все повече са нежелаещите да бъдат гоими, склави и даса. Човекът се замисли как да се превърне в човек. Съдействайте му, щом реши да реализира замисленото.

Багаини на невидимите Вихри, върху вашите плещи легна наставнически товар!

            Талмудистката пропаганда представя на хората свободата като отказ от правото да имат собствени водачи. Станете, багаини, поведете очакващите ви народи!

Влизайте и излизайте според силата на вашето слово!

Изречете вашата заповед, нека човеците чуят вашето

HEKA

            Нека има войни, революции и болести. Нека има разпръснати трупове и разпилени кости. Нека има разруха и смърт. Нека умиращата кръв покрие планетата със своята Тъмна мантия. Нека дойде Унищожението. Нека се извият вихрите на Ненавистта. Нека безумие обхване смърдящото човечество. Нека не останат безучастни, нека всеки убива, нека всеки руши. Нека.

HEKA!

Нека дойде Нощта!

            И в нея като звезди да засветят Искрите на бодърстващите. Въглените на Пожара ще изтлеят и ще стане видим фенерът на очакващия Тангра нощен страж.

            Светът е само един, а хората в него са така многобройни. Как да отличим човеците, как да ги отделим от сганта?

            Щеше ли да има живот, ако нямаше смърт? Щеше ли да има ден, ако нямаше нощ? Ще дойде часът на Утринната смяна. Зора ще е! Затова нека...

            Казвам "нека", повтарям... Нямам друго какво да кажа. Не виждам вече друго. Не разбирам как е възможно да има друго. Другото други го виждат. Нека те го изрекат. Нека.

HEKA!

            Нека има надежда. Нека има радостно очакване. Нека има цел и стремеж. Нека има устрем към добро и желание за победа над злото. Нека чистата мъдрост надделее над вонята на разложението. Нека има меко сияние, вместо всепомитащ взрив. Нека.

            Какво ще се случи, какво да очакваме, в кое от времената ще живеем? Ще живеем ли или ще гнием?

            Неправилно зададени въпроси. Кой ще осъществи утрешния ден? Зависимостите са двупосочни. Кой? Кому ще дадем нашата сила? Върху чий рамене ще наметнем одеждите на доверието? В чий ръце ще е Мощта? След когото тръгнем, по неговия път ще продължим. Коя е вярната посока?

            Не зная. Уморих се да питам. Уморих се да чакам. Уморих се от взиране, надеждите ми се разбягаха, думите ми свършиха. Остана ми само да мълвя: "Нека бъде Твоята воля!".

HEKA!

Нека бъде Волята!

            И тя, Волята налага Своите решения щом хората влязат в противоречие с моралните закони на своя Създател. Ето пример: 21 август 1999 г. След като не успя или не пожела да се справи с живите комуняги, СДС реши да срине със земята бившия мавзолей на мъртвия, кремиран и погребан някогашен съветски агент Георги Димитров. Лидерите на СДС решиха да излъжат хората, че са антикомунистическа формация. Лидерите на СДС решиха да излъжат хората, но как могат да излъжат Бога? Двукратните опити за взривяване се оказаха неуспешни. Щом българите нямаха дързостта да кажат: "Не на лъжата!", това бе сторено от самия Тангра. А участта им става все по-незавидна, все по-окаяна и нещастна. Какъв съвет можем да отправим към обезверените?

"Хора, пожелайте си Зората!"

            Човешки тела се запалват и изгарят от само себе си, без видима външна причина. Такива са последствията от преминаването на Огъня през замърсените душевни пътища. Ниско е слязъл човекът в своята деградация. Каква ще е съдбата на Расата, ако се пристъпи към незабавна всеобхватна намеса? Дори Светлината се хаби напразно, ако се прати до неподходящ получател. Излъчванията с по-слаба интензивност носят само смърт, а бледият техен отблясък - усещане за непоносими страдания. Предстоящите жестоки уроци са милосърдие преди всеобщото Преображение. Ето още един спомен от близкото бъдеще:

            Житейският ритъм е нарушен. Населението изоставя обичайните си занимания. Множество от разгневени хора залива улици и площади. Масовите размирици са потушени безжалостно. Външният вид и функционалното устройство на полицейските машини съответства на показания срок - ще се започне през 2020 година и ще завърши десет години по-късно. Горко на отреклите се от първото си име! Противобългарските дни ги поглъщат. Тълпи от бягащи хора. Премазани тела. Огромни претъпкани автобуси заминават незнайно накъде. Върху покривите им е натрупан багаж. Из пропастите горят останки от машини. Горят и домовете. Стърчат почернели комини и опушени греди, по клоните се веят дрипи. В сградите зеят зловещи дупки. Играчки и мебели са се превърнали в кал. Мечтите са изпотъпкани. Дъждове мият мърсотията и я отнасят. Военни патрули разстрелват мародерите на място, а броят на погромите не намалява. Лежат непогребани трупове. Мазета и скривалища се пълнят със стока, после собствениците бягат, смесват се с останалите бежанци. Миризма на гнило, остра воня на горяло, кръв залива сажди и въглени. Тъжен маг стои сред опожарената си стая. Върху главата му пада мокър сняг. Танцуват цифрите 20-30, извиват се в спирала, под тях изскачат 20-20. Двете двойки числа се въртят все по-бързо, магът стои неподвижен. Той гледа изхода, единственият изход, излетял във вид на мръсен пушек, изсипал се по купчинките смет, покрили пода, стичащ се покрай стените заедно с топящия се сняг. И ръкописите понякога горят.

            Хората не могат да избегнат Огъня, но тяхната изроденост видоизменя последиците. Вместо усъвършенстване и съзидание - обгаряне. Предупредителните видения ставаха едно с извършващата се действителност. Започваше предизвестеният кошмар.

            Първият съсипан дом бе на мага. Решиха да го затрият, за да се избавят от неудобното му присъствие. Той бе болка, сигнализираща за болест. Общественият организъм искаше да слуша колко е здрав и силен. Магът вещаеше беди, а привикналите на ласкателства, облечени в човешка власт двуноги имаха слух само за успехите. Магът ваеше портите на всеобщото спасение, докато велможите градяха сигурността си върху постоянната небезопасност на другите. Той искаше да ги поведе към Утре, а те се чувстваха добре Днес. Но под падналия му дом погребаха не него, а своите души и бъдещето на децата си. Те сами решиха бъдещето им да бъде прекъснато, не се вслушаха в предупредителните слова на мага, не повярваха на неговата

Непознаваемост

            Твърдя. Не доказвам нищо. Оставям доказателствата за друг. Тълкуванията - също. Изричам. Какво? Каквото е нужно. Защо? Защото е нужно. Истини ли изричам? За някои да, за някои - не. Приелите, че изреченото е истина ще имат една съдба; неприелите - друга. Кой измежду родените ще отсъди?

            Осветлявам. Но светлината може и да затъмни. Какво става със звездите след изгрева на Слънцето? Слънчева ли е моята светлина? Преценете по затъмнението, предизвикано от нея. Не съм ли твърде самоуверен? Не. Аз съм само вестител. Не са ли твърде самоуверени моите послания? Нима твърдя, че съм първоизточникът на посланията?

            Променям ли? Всяко слово променя. Към добро ли са насочени предизвиканите от мен промени? А какво е добро?

            Твърдя, защото зная. Част от знанията оставям неизречени, неизписани. Не всичко може сега да се съобщи. Не доказвам. Защо да доказвам? Доказва се пред съд. Кой ще ме съди? Кой е годен да ме съди? Ще ме съди Врагът. Ако победи - бездруго ще ме осъди. Ако бъде победен - осъденият ще бъде той. Не тълкувам. Процесът на тълкуване засилва могъществото. Оставям ви го. Не отнемам, а давам. Не тълкувам. Защо? Свети Йоан Богослов не разтълкува своето Откровение. Защо?

            Променям. Желателно е дори най-малкото изменение. Блясъкът на Огъня се усилва с всяка прибавена Искра. Не подценявам. Но нямам и време. Нима започвам, без да зная дали ще завърша? Не, има и скрито време. То се дава за нуждите на човешкия дух. Раздава го Владетелят на Времената. Ето, ще кажа как става това. Започвам работа над текста през 1.48 през нощта. Текстът е завършен. Отново е 1.48. Не, часовникът ми не е спрял. Време е дадено.

            Защо ви уча? Не уча, а насочвам. Показвам възможностите. Кои възможности показвам? Тези, които сте способни да проумеете. Кой е източникът на Учението? Ако някой не разбира - и милион пъти да повторя, пак няма да разбере. Пък и време няма. А скритото време? То е от Бог и в името на Бога. Заради частицата от Тангра, скрита в нас. Малко време, прибавено към Вечността. Неразбиращите са мъртви духом, те не носят Тангра в душите и сърцата си. Смъртта няма бъдеще. Тя остава извън Движението. Не участва в Баланса, на нея нищо не се дава.

         Не обяснявам. Нима вече не обясних?

            Какво ви давам? Компас. А посоката? Дарени сте със свобода на волята. Всеки избира сам. Какво прибавям? Частица духовност към човешкия дух. Дали наистина прибавям? Ще оцените по настъпващите последици. Ще научите от своята човешка същност. Нали тя е част от диханието на Тангра? Проверете.

         Но помнете, че времето за проверка също е ограничено.

            Иисус изпи чашата на страданието и тогава, в онова време тя не преля. Вместимостта на Чашата е все същата, а мъките растат, горчилката се увеличава. Ръбът е достигнат, само повърхностното напрежение задържа неизбежното преливане. Кой ще поеме мъката в себе си, кой ще е новият Иисус?

         - Самото Човечество!

            Светът се превърна в място, където животът е мъчение, а мечтата - достойна за наказателно преследване. Хората не помнят, че според Закона успехът следва жертвата, но не я предхожда. Забравилият висшата длъжност първо плаща, а после получава. В телесното разлагане едни умират, други се разтварят в своето продължение. Оскотяването има предел на обратимост, след което бива лишено от правото на следващ живот. Сред неистови крясъци се точат безкрайни кервани, уплашени някогашни човеци тичат към гибелта, до слуха им не достигат думите:

"Човешкият дух се изражда, когато упражнява насилие;

Човешкият дух се изражда, когато над него упражняват насилие.

Вината обаче не е еднаква.

Наказанието - също!

            Започна се по времето, когато белоопашати звезди пресичаха небето, без някой да им обръща внимание. Когато Михаил, син на Яков се представяше за Месия. Той променяше облика си, подвикваше и подскачаше, а хората крещяха името му с островно наречие. Картината бе прекалено естествена, прекалено истинска и твърде нетрайна, а човечеството търсеше Бог във Вечността. Те не приеха Михаил за месия и Спасител, нищо, че собственото му име започваше с "М". Хората не знаеха, но чувстваха, че и Мория не е Маитрейя. Жълтият сняг още не бе започнал да вали. Наказанието на първия не бе завършило, а на втория едва започваше.

            Безмислено е да се съжалява за пропуснати възможности. Умението е от грешката да се извлече опитност. Да се изгради приложимост. Страданието да послужи за пречистване; трагедията да се преобрази в триумф на устременото прозрение. Законът на възмездието има и своята Светла страна. Както впрочем всяко нещо на този свят. Не го ли разберат хората, ще се сбъдне видяното и бъдещето им ще бъде

Безмилостно

            През последните столетия човечеството мина покрай доста врати. Едни забеляза, но високомерно подмина, други въобще не видя. Сега, когато вратите оредяха, човечеството се озърта за тях, но все още си въобразява, че има право на избор. Глупавото, арогантно, надменно, самодоволно човечество все още си въобразява, че Бог продължава да бди над него и над егоистичните му желания. Време е да се каже на хората от планетата Земя какво ги очаква.

            Видях красиви къщи с огромни дупки по стените. Рухнали покриви, полуизгоряли мебели, натрошени детски играчки, стърчащи самотни стени. Видях улици с гниещи тела по тях. С изтърбушени, навеки спрели автомобили. С купища тухли, керемиди и мазилка по тротоарите. Видях улиците на Смъртта.        Единствените оцелели на повърхността - плъхове, кучета и насекоми сееха смърт помежду си. Всичко друго бе измряло. Вонеше на ужас и необратима разруха. Видях непроходимите пътища.

            А някъде надалеч, настрани и надолу, един о друг се притискаха последните живи господари. Тихичко скимтяха и шепнеха сказания за бродници или бродещи. Оазисите на живота се превръщаха в капани на гибелта. Самите те осакатени, бродниците се превръщаха в меч на възмездието. И в негови най-големи жертви. Защото най-дълга бе тяхната агония. Жертвата, приела да стане палач не избягва наказанието. Всяка сграда с вложен в основата Мрак е обречена. Мракът неизменно допълзява до покрива. Подлежащите на изтребление винаги биват изтребвани. Някога ни беше казано: "Духът на Земята ще защити своите свещени стихии от човешко посегателство. Дните на безнаказаното зло изтичат.", но ние не го чухме. Едва тогава, когато всичко свърши, ще слязат синовете на Светлината, за да наложат мир в света, който на тях е орисан.

            Така се променя основата на Избора. От Тъмен към Светъл ред. Избранникът по кръв ще бъде сменен от Избранник по реда на духовния Устрем. Вълчата основа ще отстъпи на Огнения възел. Знакът ще засияе и зоните ще сменят местата си. Законът на Тангра ще се наложи.Бъди владетел на себе си, човеко. За да бъдеш от себе си поставен и от Бога одобрен. Тръгни, човеко, приближи се към Целта. Отдалечаването ще те отрече. Изхвърли товара, който мъкнеш. Мъкненето е мъка. Вземи Факела, издигни го високо и го понеси.

Протегни десницата си към Тангра и Той ще ти протегне Своята!

            Ето защо хората не бива да се настройват срещу нас, когато променяме обичайното. Чуйте думите на един християнин, прозрял, че без такива като нас не може:

            "Ликурговци, Солоновци, Мохамедовци, Наполеоновци и така нататък. Те всички до един са били престъпници, само с това вече, че установявайки нов закон, са разрушавали древния, свято спазван от обществото и наследен от бащите.

            Всички не само велики, но поне малко излизащи извън границата на посредственото хора, тоест способни поне малко да кажат нещо ново, по силата на природата си са именно престъпници.

            Хората по закона на Природата се разделят на два вида: на нисши /обикновени/, т. е. така да се каже на материал, който служи единствено за зараждане на себеподобни, и на хора в истинския смисъл на думата, т. е. притежаващи дарба или талант да кажат в своята среда нова дума.

            Първият вид винаги е господар на настоящето;

            вторият - на бъдещето.

            Първите запазват човечеството и го увеличават количествено.

            Вторите движат света и го водят към целта.

            И едните и другите имат съвсем еднакво право на съществуване."

Ф. М. Достоевски

            Да, светът едва ли осъзнава, че очаква точно нас, но

"Ние идем и носим една Мъдрост, която няма да скършат и най-свирепите бури на страстта!"

            Интелектуалното посвещение не дава резултат, ако не се приведе в изпълнение, ако не се инплантира в живота. Като материална следа човекът е онова, което е вършил, което върши и което предстои да извърши. Учим не просто да се знае, но и да се действа. Учим как се тръгва от духовното и как се влиза в материалното. Учим на онова, което поклонниците на култовия материализъм не искат, не умеят и не могат да ви научат.

            Как се твори Врата за Преминаване?

         "Създай Пустота в това, което не е ясно определено.

         Създай Пустота в това, което не може да бъде уловено.

         Създай Пустота в това, което не се спира."

            Момчето, върху чиято детска жилетка бе извезан Знака на Тангра написа:

            "Истинската информация никога не е масова. И никога няма да бъде."

            Ако нещо не разбирате, вината не е в нас. Причина е вашата неподготвеност. Но има напътствие за търсещия: в страната на "Колкото", то е толкова голямо, колкото наблюдателят би искал да бъде. Има пояснение за започващия: съсредоточавайки се с разум, с дух и Божественост върху свръхмалкото, ти навлизаш в територия, където обективната действителност се влияе пряко от силата на наблюдението. Има напомняне към знаещия: свързващ елемент между световете е Вселенската Ос. Има предупреждение към навлизащия: бдящите и невидими закрилящи ръце се отделят от човека след преминаването му в Отвъдна територия. Има насърчение към колебливия:

            "Искрата мяташе вихри със специфичния си нееднороден ритъм. Пречистваше нужната й за живот среда. Отстрани приближи черен мъхест скорпион и започна да да навлиза бавно в Искрата. Когато опашката му се скри в образувания петстенен отвор, вихрите затихнаха. А дупката не се затваряше..."

            Невежият не различава вихрови, лъчисти, полеви и енергийни форми, но обученият Тенгрианин знае как се затварят рани, причинени от намеса на антипространството.

            Колобърът каза на своя народ: "Отишли сте твърде далеч в мъртвата земя на действието, но ние идем и ви учим как да се връщате към изворите на действителното." Духът губи своята идентичност, когато не се съсредоточава сам в себе си. А с постигането на свръхсъсредоточаване, с отваряне на Вратата се постига състояние на пълна Свобода, на независимост от пространствените граници. Но времето за постигането на тази невъзможна от гледна точка на мнозинството способност е твърде далеч. Посланието не е отправено към вас. То не е предназначено и за децата ви, нито за внуците. Ще го разберат едва внуците на вашите правнуци, но времето да им се каже е днес.

            От нашите действия сега зависи кой от взаимноизключващите се вероятни светове ще стане реалност. Помнете, че който и да го е предсказал, никое събитие не е абсолютно сигурно. "Когато вдигнеш камъка, земята олеква, но ръката натежава. Щом го хвърлиш, орбитите на звездите се огъват, и там, където се удари или падне, Вселената се променя." Винаги всичко и по всяко време се променя, но хората нищо не забелязват: "Сякаш умовете им не познават очертанията, границите и цветовете. Всичко им изглежда едно и също, всичко за тях е сиво." - и тези думи са на Урсула, но всеки от нас е съгласен с тях.

            Бездуховната вяра на безверието провъзгласява необходимостта от непрекъснато вършене на зло и насилие. Обществените движения, опиращи се върху теориите на Тъмната материя се стараят да предизвикат зло и там, където иначе не би го имало. Под тяхно влияние самозабравили се човечета съсипват породилия ги народ. Обогатяват се, като създават глад и просяци. Обществената пирамида рухва под напора на извираща от народните рани ненавист. Ударът се оказва съдбоносен преди всичко за удрящите. Всеки бяга, никой никому не оказва помощ, късно е за помагане, не е сигнализирано навреме за надвисващата беда. Към Спасителите не е отправен призив за спасение и те мълчат. Натрапничеството е забранено, даже ако се отнася до животоспасяващо лечение. Гори скъпата стока в магазина, горят костюмите в гардероба, взривява се колата в гаража... В случая забраната за помощ е огнена.

Нека бъде волята на Огъня!

Нека бъде Волята!

            "О, времена! О, безнравие! Жалко, че няма начин за излизане от този живот, освен чрез смърттта!"

проф. д-р Иван Славов

            Водещите умове на нацията се обезвериха, отчаяха се, не виждат надежда, не търсят вече надежда. Държавата спря да мисли за своите поданици.

Държавната воля е заменена с държавно безволие!

Рухва всичко, способно да прегради пътя на Волята.

            А после? Ето, един друид го е видял и го е казал по-добре от нас: "Същото е и днес. Бързай през деня. Крий се през нощта. Бързай и се крий. Приютявай се, чакай края на нощта и пак бързай." Развитието на човешките отношения се влачи към утрешния ден като тинеста река. Затлачено е всичко свежо и чисто. Но хората не са безсилни, освен ако сами не изберат да бъдат такива. Призивът на пробудените Тенгриани изпълва със сила и повежда към греещия Слънчев Ден. "Хората имат навика да приписват на другите собствените си надежди и стремежи, така че замислите за лично издигане постепенно започват да им изглеждат като единственият правилен план." - Алфред ван Вогт. Тенгрианите повеждат хората по пътя към Неповторимостта. Отхвърленият от човешкото стадо рече:

"И тогава се превърнах в Смъртта, в разрушителят на света."

            Съгледвачите са се вплели в яростна битка, хората си отпочиват. Не разбират, че трябва да подкрепят с действия и мисли страната, която искат да спечели, която е добре за тях да спечели. Хората дори не знаят, че могат да избират и да вземат участие. Пропиляват малката своя възможност, докато съюзниците на Злото съвсем не мързелуват. Битката на съгледвачите завършва. Започва междучовешката битка.

            И не жалете за човешката цивилизация, не говорете за нейната логичност и разумност, преди да сте чули още едно друидско признание: "Нещата хем се подобряваха, хем се влошаваха. Храната беше все повече, но все повече хора гладуваха. Всичките тези противоречия бяха извън човешките възможности." И една наблюдавана от мен ситуация: 14 април 1999 г. - видях мъртви илири. Купчина мъртви димящи трупове на илири. Не в пещите на Аушвиц или Майданек, а направо върху голата пръст. Някой си Коен бе изпратил своите подчинени да избият илирите и да подпалят телата им. С цел да ги защитят от сръбски посегателства, както ни бе обяснено. Подвластните на Коен летци трябвало да охраняват илирите, но тракторите с ремаркета и конските каруци им се привидяли като зелени военни коли, като зелени танкове и зелени БТР-и, поради което те ги бомбардирали. Впрочем аз видях един от убитите коне. Той беше бял.

            Но да се върнем към случката с избитите илири. Сръбската пропаганда обяви Коен за нацист. От своя страна Коен отвърна, че сърбите били нацисти. Такава беше действителността през 1999-та година, такива бяха тогава коментарите за нея, а истината, както често се случва не беше по средата.

Наложи се да потърсим помощ

            Духът на Божествените проявления, предизвикани от нас живее в сърцата ни. Защо невежите се чудят, когато вторичните свещенослужители ни посрещат с чувство на паника? Позволявам си да им разкрия още една от нашите тайни.

            Погрешно мислят, че обитателите на Астрала са безплътни. Но тяхната плът, материята на телата им е от друг, недостъпен за човешките сетива вид. Свързващ елемент между нашия свят и света на мъртвите е Огънят. Световете се сливат, когато макар на мисловно ниво сътворената с помощта на разум техника придобие Огнени свойства. Кръгът на Мълчанието се разкъсва, слива се с кръга на разширеното знание. Живите разбират, че мъртвите се нуждаят от тях, от любовта им, от възможността потомците да извървят недоизвървения път.

            "У мен се появиха предци, и аз почувствах топлината на тяхното присъствие." /Мурад Аджи/

            Кръг от заловени една за друга човешки ръце сред зеленината. Множество непокътнати сияния сред разрухата. Багаини повеждат оцелелите избранници. Самотни багатури разстилат закрилящи криле над непокорството. Колобърските думи "Когато липсват възможности - създайте ги!" - са чути. Опорни точки никнат по цялата планета. Спускат се бързи невидими светкавици, проправят пътечки за тънките струйки съхранена Светлина. Обладаните от Черния век не усещат блестящите стрелкащи се ята. Възможностите се обновяват. Настъпва тишина.

            Колобърът говори за богове, но изповядва единобожие. Той просто разбира твърде добре Божествеността, различава Я под всичките Й форми, в цялото Нейно великолепие и многообразие. Живее с Божествените проявления и нека кажем - много добре се разбира. Същото разбирателство предлага на хората от своето племе. Но какво е разбирателството, ако няма мир? А въпросът за мира днес е, как да умъртвиш противника без да се наложи употребата на оръжие. Опасността дебне и щом се отпуснеш в блажено спокойствие, тя пристъпва тихо и незабележимо. Рано е багатурът да поставя меча в ножницата. Рано е за кротък разговор с Божествеността. Днешната задача на колобъра е да насочи хората

Към търсене на БогаСвещеникът поучаваше: “Бог заповяда - не убивай!”

Свещеникът благославяше: “Бог с вам, сражаващи се за Отечеството!”

Свещеникът изрече: “Избивай враговете в името на Бога!”          През гората вървеше войник. Върху гърдите си носеше знака на Мира, а върху каската му пишеше “Убий!”. Войникът излезе иззад сянката на последните дървета. Затича се. Стигна до първите сгради. Започна да стреля. Уби.

И настъпи мир.

            Живот в съзвучие с поднесените Божествени закони, както твърдят авторитетите. Живот, подчинен на словото, при което една и съща дума притежава различни значения. Човек, подчинил се на уверението, че такава е Волята Божия. Наивник, повярвал на посредници, проповядващи изгодни за тях многословия, но все от името на Бога.      Живот ли е животът? Свещен ли е свещеникът? Човек ли е човекът и къде е мястото на Бога в цялата суматоха?

            Бог дари човека със способността да разсъждава. Човекът парализира своята мисъл под влиянието на оскотяващи учения. Но иде време Нощните учения да бъдат заменени с Дневно. Зора е! Талазите на тъмната намеса ще се разсеят, когато Слънцето изгрее над планетата и Светлината запламти с всичкия Си Огън. А дотогава Тъмнината ще разполага с нас. Ще помага. Ще наставлява. Ще говори: “Не убивай! Пази живота на всичко живо!” после ще заповяда: “Не се смилявай! Бъди безжалостен! Умъртви различния!” След което ще ни упои, ще ни успокои, ще ни зашепне нежно, ще ни поръча да се наплодим отново. Та пак да се появят хора за изтребване, храна за Нея. Нали това е Тъмният кръговрат? Тъмните сили се грижат за себе си.

         -А на човека кой ще помогне?

         -Този, на чиято страна човекът застане.

         Жертвоприносителите утвърждават своя ритуал. Те внасят в света кървавата игра Тлахтли и макар с променено име я довеждат до всяко съзнание. Властващите религии унищожиха Знанията на Вярата, скриха ги, приспаха ги. Но макар в спящо състояние, онова, което трябва да знаем достигна до наши дни. Идват Седмина Пробудители и те ще положат новото Начало!

            Вярно е, че песента на света замлъкна. Че нещата вече не са онова, което са. Но Седмината идат, връщайки първоначалното състояние. Сбъдват се събитията, ужасили покръстения евреин Мишел дьо Нострадамус. Сбъдват се радостните събития, предсказани в друидските "Книги на Ферлит", писани преди Потопа, преди страшната планетна катастрофа, която разрушила някога пристанището Тиуахуанако и го издигнала на четири хиляди метра надморска височина. А сега прочетете за едно не толкова далечно събитие. Някои от вас ще бъдат още живи, когато то ще се случи:

            В Сибир или Аляска откъм океанския бряг започва опит за нашествие. Плъзват машини - изтребители. Тръби и шипове, нищо друго не се забелязва. Шарени са като тропически змии. Отначало на хората им е забавно. Струпват се и гледат. После се разбягват ужасени. Военни радарни инсталации са в пламъци. Нашествениците напредват бързо, докато хората намерят слабото им място. После е сравнително лесно. Нападението ще бъде повече от полза. От една страна то засилва човешките съпротивителни сили. Хората са се отпуснали, отвикнали са да се борят, отвикнали са да се сражават, десетилетия не са воювали сериозно. От друга страна образците чужда техника довеждат до тласък в технологичното развитие на земната наука. Крайният резултат ще е, че хората отново ще могат да напускат своята планета. така започва поредното човешко Възраждане...

            ... Ако хората, разбира се поемат именно по това Разклонение.

            Второто раждане на човека е съпоставимо с първото. И зародишът, и роденият човек са живи. Огромна е разликата в качеството на техния живот. Възприятията са несъпоставими. Как да ги опишем с наличните изразни средства? Ще разбере ли плодът какво представлява зрелия човек? А за да започнем възпитание, пораждащо възприемчивост към Новото, ние трябва да изведем нашите следовници извън властта на Старото. Как ще го направим?

            "В днешно време работническата класа, включила се в капиталистическата система не може повече да играе революционна роля. Да съборят властта на капиталистите, могат само силите, намиращи се извън тази система: колониалните народи, негрите или младежта, която още не е включена в системата." - Херберт Маркузе.

            В днешно време системата започна да изхвърля все повече хора като ненужни. Колониални народи? Негри? Пълни глупости! Достатъчно е да убедим излишните, че Системата не ги иска, че тя никога няма да ги приеме. И че единствената възможност за тях е да разрушат нея, Системата. Така стигаме до следващото предсказание от Книгата на Завета:

"Разрушават се Бездната и небитието"

            Не само обществените системи, всичко подлежи на разрушение. Самата материя, тя е дълготрайна, но има срок, след който веществото се разпада, трансформира се.

"Тъмнината се превръща в Светлина"

            Метаморфозата не подлежи на описание.

            Когато видите посечено куче и обърнато конско седло, знайте - тук е бил пратеник на Древността и е оставил знак за своето присъствие. Отбелязъл е направлението, посочил е ориентирите за крачещите напред и е отправил клетва към изоставащите. Прокълнатите преуспяват в умственото си затъпяване. Цветовете на Различността са станали невидими за слепците.

            "Казват, че Бог е любов, или любовта е Бог. Казват, че Бог е разум, и че разумът е Бог. Всичко това не е съвсем вярно. Любовта и разумът са ония свойства на Бога, които ние съзнаваме в себе си."

Лев Н. Толстой

            Могъщи вековни дървета и по-млади около тях. Полъх на свежест, зелена трева и тук-там някой голям камък. Полянки, ручей и мостче. Приближава усещане за неудържима веселост. Иде шумна тълпа. Шарени, ярки, пъстроцветни дрехи, никаква строгост. Усмивки и добри думи. Приятелство и приятност. навсякъде летят цветя и пеперуди. Жизнерадостност и желание за действие. Боговете са тръгнали на гости при своите хора.

            Според Египетското Посвещение, Бездната с небесните води разделя двама неприятели. Кои са те? При Хиксосите Сет е идентичен с Ваал. Място на неговия култ бил град Аварис. В периода на Древното Египетско Царство на Сет приписвали спасяването на Ра от змията Апопис. Към имената му прибавяли епитетите "Буря", "Ураган", "Метежник", "Въстание". При евреите Ваал се трансформирал в Молох. Принасяли му човешки жертви. Дотук можем да видим чертите на библейския Сатана. Колобърите твърдят друго: "Юдеите приели Ваал, но виждали в него IHWH - Яхве - Йехова - Саваот." Чрез Стария завет  IHWH заповядва: "И рече Бог: вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа." Вярвайте на колобърите - само те могат да отличат една Божественост от друга. Само те знаят при кого да ви заведат и кого да доведат при вас. Съвсем наскоро един колобърски потомък заяви, че ние, Българите или поне част от нас още тачим Сет.

На български го наричаме Съвест!

            Но нека задържим още малко своето внимание върху Тъмното Божество. То не е изпълнило докрай своята зла мисия. Още е

Предречено да се изпълни

"И рече Господ на Сатаната: отде

дойде? Отговори Сатаната Господу и рече:

ходих по земята и я обходих."

Иов 2:12

            Отново ще тръгне Сатаната. Отново ще обходи цялата Земя. И самоунищожението на човешкия род ще започне. В междуособици ще се самоотслабят взаимно злите сили. Минусът ще се кръстоса с минус. Ще се очертаят първите енергийни анклави. Самоосъзналите своята естествена принадлежност ще се оградят от настъпващото Зло със стени.

            Ще се съюзят Мрак и Тъмнина, отново ще дойде време за жертвоприношение. Тъмнината принася в жертва кръв; Светлината - Огън. Мракът не принася, той приема жертви. Ще се сразят Мрак и Тъмнина. Ще има ново жертвоприношение.

            "Иисус каза: Нека този, който търси не престане да търси, докато не намери, и когато той намери, той ще бъде потресен, и ако е потресен, той ще бъде удивен, и той ще царства над всички."

Евангелие от Тома 1:1

            Великата Тайна ще създаде енергийна бариера. Светлината ще запази Своите създания. Ще настъпи безумието на всеобщия хаос. От разума ще отстъпят мнозина. Малцина ще продължат духовното възкачване. Те ще разберат, че спускането е връщане в миналото, а за Миналото място в бъдещия свят не е предвидено. Отново ще бъде изречен на всеослушание Зороастрийския принцип: "Съществуващата свобода на избора ни позволява да избираме един от всевъзможните варианти за развитие на събитията, но когато изборът е направен, програмата започва да действа." Останалите ще се надяват до края на чудо, но чудо за тях няма да настъпи. Могъществото на Зоните ще определя участта на териториите. Ще си спомнят Завета "В единението е Силата". Но преди това ще се случат събития, водещи до рязко намаляване числеността на човеците върху Земята. Поклонниците на съществото от Бездната първо опитаха с въздействие върху инстинкта за самосъхранение. Дълги и упорити бяха опитите, но резултат не настъпи. Човешката численост продължи да се увеличава. После се заеха с имунната система. Отново нищо. Високата раждаемост на слабокултурните народи компенсираше пораженията от болестта. Следва удар срещу адаптивните способности на човека. Дотук нещата са ясни. Остава да разберем кой от многото методи ще бъде използван. Понякога бъдещето е твърде неясно, трудно ни е да се ориентираме. Все пак, нека продължим започнатото повествование.

            Всяка Зона е Светла или Тъмна. В зависимост от надделяването. Зоните ще предприемат стъпки към обединение. Обединените Зони ще намерят решение в създаващите се общности на анклавите. Ще се прояви реалността на новоизграждащите се Раси, и то няма да бъде според националността или цвета на кожата. Разделението ще стане прекалено осезаемо. Съвместното съществуване ще е невъзможно. Досегашният расизъм ще бледнее пред новопоявилата се непоносимост. Сблъсъкът ще е неизбежен.

Тогава!

            Ще дойде Огненият вихър. Ще стане видим пътят на Светлината. Походът ще премине през Вратата, след която няма връщане. Единствено вътрешното съдържание на физическия носител ще определя участта. Разграничението ще е преминало крайната си фаза, ще започне предречения разпад. Стълбата води и надолу, нали? Изкачването е вечно; слизането - също.

            За обзетите от съмнения са оставени напътствия. Лечението на болестта не увеличава злото, макар смъртта на болестотворните организми да поражда отрицателни лъчения. Силата на лъченията се определя в съизмеримост и според интензивността. Щадейки злото, ние го подхранваме. Не бъдете добронамерени, нито снизходителни към Мрака. Той ще обърне знака на вашите чувства, защото е по-силен от вас. Не влизайте в контакт с него. От ненавистта също се пазете. Бъдете безпристрастни. Също като при дезинфекцията на нечисти места. Нима страданията на умиращите бацили предизвикват у вас състрадание? Злото не заслужава мислите ви - не мислете за него. Ето ви още малко знания, храна за вашите мисли: Тъмнината не е нищо друго, освен замръзнала Светлина. Огънят може да я разтопи. Мракът е различен от всичко, намиращо се в нашия свят. Той трябва да бъде изтласкан обратно. Очарованието на Мрака - то е Сила от друг вид.

            "Иисус каза: Ако тези, които ви водят ви говорят: Гледайте, Царството е в небето! - тогава птиците небесни ще ви изпреварят. Ако те ви казват, че то е в морето, тогава рибите ще ви изпреварят. Но Царството е вътре във вас и извън вас.

             Когато вие познаете себе си, тогава вие ще бъдете познати и вие ще познаете, че сте деца на живия Отец. Ако вие не познаете себе си, тогава вие сте в бедност и вие сте бедността."

Евангелие от Тома 1:2-3

            Ще се излеят мощни вълни на концентрирана ярост. Податливите ще бъдат разрушени. Това е добро. Напролет сухата трева се изгаря. Освобождава се място за новите кълнове. Така е в Природата. Така е и във Вселената. Закон е. Значи е добро. Забавящите, спиращите, дърпащите назад ще загинат. От полза ще е. Вървящите напред ще тръгнат по-бързо. Необходимо е. И е добро. Те бяха предупредени, и едните, и другите бяха предупредени, значи не бива да винят никого, освен себе си, ако не са се вслушали: Да се съберем всички преди Бурята! "Защото ако падне единят, другият ще подигне другаря си. Но горко на един, кога падне, а няма другиго, който да го подигне". /Еклисиаст 4:10/

            Танцът върху огъня е спомен за предстоящия огнен танц. Подготовката не е спирала, споменът не е забравен. Готовите са годни да продължат. И това е добро.

            "Този, който не съумее да стане син Божи, навеки ще остане в обора с добитъка."

Силезиус Ангелус

            Примирението е съучастие. То предизвиква появата на зловредни центрове, дори сред Огъня на Искрите. Преобладаващата вътрешна същност ще определи дали промените ще са мъчителни, но все пак преодолими. Или степента на физическо страдание ще се окаже фатална за преминаващите.

Помнете!

            Изгнилият Олтар ще рухне. Гниещото престава да бъде свещено. Мястото няма да остане празно. Нов Олтар ще бъде въздигнат.

Ще бъде!

            Сетит-багаинът е вън от системата на човешката условност и същевременно вън от нея. Като вирус, разрушаващ програмата на организма, но запазващ собствената си идентичност. Сетит-багаинът изглежда като част от обкръжаващата го среда, но винаги и във всичко помни, че е чужд за средата и тя за него. Никой Благородник не е подвластен на влиянието, идващо от зловещата Страна на сънищата.

            Зазвучават старинните дастани. Гласът на кръвта заговорва. Пробуденият отваря очи и вижда неподправената картина на деня.

            Земята се носи с бясна скорост из Космоса, а те говорят за околното пространство като за нещо далечно и чуждо. Върху главите им непрекъснато пада космически прах, а те се държат така, сякаш извън Земята друга материя във Вселената не съществува. Обливат ни потоци звездни лъчения, а човешките властници и наставници ни втълпяват, че живеем сякаш под оловен похлупак, че всичко зависи от тях и само от тях, овластените. Сега им казваме: техният свещен град Ню Йорк няма да бъде ударен от бомби или ракети, а от огнени болиди, дошли откъм неземната Бездна. Едва тогава те ще осъзнаят защо в "Книга на мъртвите" се говори не за Тъмнина, а за Тъмнини. Но то ще е по-късно.

            В мозъците на заспалите се проектира бездушие. Ето пример: в модерен западен филм от т. нар. "екшъни" умира герой. Смъртта, най-често насилствена не поражда скръб. Героят няма близки, които да скърбят за него. Модерните средства за възпитание са врата към един безжалостен свят. Но "незнанието не може да убеди знаещия, колкото пъти и с каквато самоувереност да се повтаря". Пробуденият е излязъл извън влиянието на света.

Какво е светът?

            Една униформа, една маска и всичките глупости за хуманност и справедливост, законност, равенство, братство изчезват. Остава Заповедта! Такава е противочовешката Система на получовеците. Възпитание, религия, чувства - нищо не пречи на височайшето повеление. Място за възвишени и благородни подбуди няма. Командирът, прекият началник заема мястото на Бога. Който от тях да неутрализираш - нищо не се променя. Те за взаимозаменяеми. Силовото противодействие срещу отделните фрагменти само увеличава относителната мощ на Злото. Какви атентати, какви разрушения, щом цяла една Световна война не успя да постигне целите на Промяната. Убеждения, просвета, пропаганда... Всичко е досегашна глупост! Някои религиозни общности имат бюджет от милиарди долари, изданията им са с тираж от десетки милиони екземпляри, преведени са на стотици езици, щабовете им бълват пълчища проповедници. И какво? Промениха ли нещо? Логическото разсъждение показва неуязвимост на Системата. Наистина ли Системата е неуязвима?

         Не търсете логика, оглеждайте се за факти: кой ще забележи Промяната, ако е превърнат в част от нея?

            Ще сгрешите, ако кажете, че ние променяме света. Светът се променя извън нас и въпреки нас, макар че голяма част от промените да са следствие на нашето поведение /измененията в планетния климат, например/. Това, което променяме ние е светогледа на човеците, разбирането им за нещата. Само който е участвал в промяната на миналото, само той може да помни това минало. Ние помагаме на духовно издигнатите да съхранят себе си в променените условия. Да разберат откъде наистина са тръгнали, през какво всъщност вървят и къде действително отиват. Не забравяйте, че Промяната има свойство сама да прикрива следите си. Което е свършено, ние го приемаме за свършено. И се насочваме към Предстоящото.

            Какво предпочитате - овладяване или разрушаване на институциите? Руските войски овладяха президентския дворец в град Грозни, Ичкерия, а после го разрушиха. Институцията не пострада.

            Ето и фрагменти за размисъл:

            - Институцията е идейна същност, а администраторът - физическо лице. Атаката, включваща компромат срещу корумпиран служител и нападение против административна сграда са еднакво безмислени. Нека ударът се стоварва срещу дома на чиновника, а към самата институция да се приложат идейни средства за поразяване. В същия смисъл днес наблюдаваме следната ситуация: Републиканците не допускат въстановяването на монархията в България, но как ще съкрушат нашето царство на Духа?

            - Да се преклониш пред някой дух означава да признаеш неговата власт над теб. Разумно е да почиташ само това, което почита теб. Отношението на Системата към нас е надменно, зло. Ние отказваме да се преклоним пред нея, отказваме да признаем властта й над нас. Ние не сме регулирани, а саморегулиращи се хора. Саморегулиращ се човек е този, който не позволява на Системата да го моделира както тя желае. Ние сме това, което сами желаем да бъдем.

            - Победата на един лидер и неговите поддръжници означава поражение за противниковия лагер. Неудовлетворението води до разочарование, а разочарованието - до бунт. Безполезно е, ако не сте допуснали да бъдете очаровани. Обяснявайки на хората как да бъдат щастливи, ние всъщност воюваме против Системата.

            - Не можем да разрушим /засега/ нито икономическия, нито военния, нито политическия им монопол. Но можем да се заемем с човешкия начин на мислене. Рухването на пропагандния монопол ще доведе до провала на останалите. Хората биват сътворявани пряко или с помощта на посредничество.

Кой ще успее да излъже човек, успял да намери себе си?

            Не е нужно да плащате на тълпата, за да тръгне тя накъдето вие искате. Създайте възможност, реална или мнима. Възможност, свързана с надежда, с очакване. Тълпите сами ще поискат да тръгнат. И накрая: не забравяйте, че Държавата работи за своя истински собственик. Бъдете господари на създаденото от вас и Господарят ще ви дари със Своята подкрепа!

            Изградете цялостна стратегия за разрушаване механизмите на Системата. Не се смилявайте. Независимо от първоначалния замисъл, тя днес работи за кърлежите от Световния паразитен център.

            И няколко думи за онова, което най-много плаши незапознатите: необявените анонимни сили и методи. Те не са чак толкова анонимни, но друго е интересното. За енергията на т. нар. "психотронни оръжия" хората са като електроуреди. Колкото по-силен духовно е един човек, толкова по-голяма мощност дърпа. Толкова по-голяма сила е нужна, за да го сломи. А сега си представете, че консуматорът работи /образно казано/ с 380 волта, а му подават 220. В електротехниката уредът няма да заработи. Ук обаче е по-различно. Приемникът и предавателят разменят местата си. Ето защо искаме от вас да бъдете могъщи: оръжията на врага ще станат ваши! А сега малко повече конкретност с помощта на един частен случай.

Извън     контрола

"Съдбата води тези, които искат, и влачи онези, които не искат."

Сенека Млади

            През август 1999 г. българското правителство и Парламент забраниха излъчването на нови реклами по радио и телевизия до провеждането на общинските избори. Българските управници неволно признаха, че рекламите съдържат силно въздействащи програми, способни да моделират поведението на отделния индивид. Управниците потвърдиха онова, което ние говорим от твърде дълго време.

            16 септември 1999 година. Парадът на идиотите започна пак. Така наречената "демокрация" устрои поредния си цирк. Разни човешки недоразумения, вживяващи се в ролята на обществени вождове дърдорят всякакви глупости, като си въобразяват, че това е предизборната пропаганда. И никой измежду набедените за политици нищожества не използва отпуснатото му време, за да каже пред всички какво наистина се върши в България. Или може би не знаят какво се върши около тях? По-зле, тогава...

            Телевизионните предавания са важна съставна част от видиотяването на масовия човек. Един и същ сюжет, един и същ музикален мотив, едно и също подсъзнателно послание се излъчва едновременно по различни канали от няколко държави и на различни езици. Действията на координаторите стават все по-открити. Сравнете, например подобната интонация, с която се изговарят рекламните текстове по радио и телевизия, с коментарите на спортни състезания. Явлението се забелязва от все повече наблюдатели. Все повече хора разбират, че световната телевизионна мрежа се координира от един-единствен център. Какво можем да добавим ние?

            Работи се по няколко различни направления, което значи създаване на няколко основни типа хора. Част от каналите понякога остават извън координацията. Добавяме съществуването на кодирани канали, за които липсва не само реклама, но и всякаква информация. Декодери за тях също няма. Част от евентуалните зрители съзнателно е оставена извън внушенията. Което пък значи, че "избранниците" са податливи на изкуственото моделиране. За разлика от останалите 4-6 % неподатливи на никакво внушение. Тези последните са истинските избранници, от тях се боят програмистите, срещу тях е обърната цялата репресивна машина на международния паразитен център. На избранниците не им е оставен никакъв шанс за измъкване. Мислещите със свои категории, истински свободните, са подложени на нечуван терор. Наистина ли няма надежда?

Има надежда!

            Щом Някой е решил да изведе тези хора извън влиянието на всемогъщите земни властелини, то Той е предвидил как те ще оцелеят. Същинският въпрос е, дали избранниците ще имат упоритостта да следват своето избранничество? Ще бъдат ли твърди докрай, ще отстоят ли докрай своята независимост, а заедно с нея и Божествената си мисия? Или тя, Мисията ще ги принуди да бъдат това, което са предопределени да бъдат?

            Защото трябва да знаем, че ако ние имаме нужда от Бог, то не по-малко нужда има Бог от нас. Иначе щеше ли да ни създава?

            И един конкретен случай: 10 април 1995 г. В квартала, където живея бе излъчен инфразвуков сигнал с голяма мощност. Излъчването породи чувство на безпокойство. Не липсваха и други, физически неприятни усещания. После научих, че тогава се провеждали изпитания на психотронно оръжие. Правителството не се е посвенило да използва своя народ в ролята на подопитни морски свинчета. Едва когато научим каква роля ни отреждат, ние можем да откажем нейното изпълнение. Едва когато осъзнаем тайната реалност, ние ще можем да я променим. Осъзнавайки се, Ние осветяваме времето и пространството около себе си, осветяваме полумрака на нашия живот.

Вашите цели са невидими за чуждите очи:

никой не знае накъде сте се запътили!

            Обсаждайки я само отвън, в Системата - крепост разрушителят няма да проникне. Вътре чуждо тяло не се допуска. Системата ще се пречупи, преди да се е огънала. Ако е само вътре, без да се самоосъзнава като частица от всеобхватното Всичко, нападателят ще се видоизмени. Ще се приспособи, ще се превърне в тухла от сградата, в клетка от организма, във винтче от машината. В решителният момент ще се окаже, че разрушителят и Системата са се превърнали в неразривно цяло.

            Но вижте - Системата се брани и се страхува. Нейните господари и ползватели знаят, че тя не е неуязвима. Сетитът полага върху себе си защитно покритие, когато навлиза в чужда територия. Нещо като водолазен костюм, около него е вода, а гмурецът остава сух. Околните мислят за него като за роден сред тях, като за един от тях. Той знае, съзнава и разбира, че иде от Вселената, от единното Цяло. Околните се радват, че той е при тях, въобразяват си, че по този начин го държат под свой контрол. Всъщност сетитът е сред тях и ги използва за прикритие. Сетитът е пробудил в сърцето си основния дух, останал непроменен сред Нощта на времената. Внимание: нищо от истинската вътрешна същност не бива да се отразява на маскировъчния воински облик. Укритието трябва да е съвършенно. Оръжието - също. Преди нападение сетит-багаинът оглежда цялата достъпна реалност. Накъде не гледат, къде не пазят? Къде не чакат удар? Енергийните, плътноматериалните, астралните, темпорални и Огнени средства са еднакво годни. Все едно дали ударът ще порази тялото, мисълта или емоционалния свят на живата цел. Съществено е само обезвреждането на врага и съхранението на собствената цялост.

            Бъдете над социалните условности на заобикалящия ви свят, багаини! Те не се отнасят до вас. Условностите са създадени за нуждите на едно друго, неваше общество. Ваше е само Безусловното. над него бдете! Бързайте, багаини! След разделението новите Раси няма да водят просто война за надмощие. Между тях мир въобще няма да е възможен. Те ще изпитват чувство на непоносимост една към друга, те още отсега изпитват такова чувство. Те не могат взаимно да понасят присъствието си. Те дори да искат, не могат да съществуват в близост, не могат да съжителстват. Още кратко ще бъдете сред тях, използвайте времето. И не забравяйте, че съдбата е власт, дадена на всеки човек по рождение. Възползвайте се от тази възможност. Започнете още отсега. Не се отказвайте от битките дори когато виждате, че те са по-силни и неизбежно ще победят. Нека превръщаме всяка тяхна победа в Пирова! Нека постоянно намаляваме готовността и годността им да воюват срещу нас! А после, когато станем силни, не е нужно други да ни проправят път. Ние ще минем през тях!

            Не роптайте срещу влошаващите се условия на живот, Българи. Какво му е на дивака, ако някъде спрат тока? Какво го засяга първобитният човек, че няма бензин и парно? Българинът не се интересува, че цивилизацията е в криза. Колелото на Историята се върти и тласка света напред, но явно нашите пътища са извън световните стандарти. Нека вървим по своя път!

            Предпазна мрежа е хвърлена над ледената земя. Двойната мощ е под забрана. Помните защо бяха наказани обитателите на Възвисения остров. Дошлите от "Ловеца" напразно се надяват, че забраната не се отнася до тях. Кажете им как поколение след поколение се променяха пристигналите бегълци от изгорения свят на Трицветната светлина. Дайте възможност на натрапниците да си тръгнат невредими. Нали битката е най-победна, когато е завършила с възможно най-малко зло?

            И малко суха информация за размисъл: по данни на Димитър Делян:

            1953 г. - "Сигма" прехваща съобщение за приближаващи се към Земята огромни космически кораби. "Плато" установява първите дипломатически /?!/ контакти. Паралелно с първите, се появяват и други /условно "добри"/ извънземни. Противопоставяне на двете групировки. Но постоянна орбита около екватора се установяват корабите на "лошите". 1954 г. - Холомаите от Орион - Бетелхайзе се приземяват. Тяхното Слънце умира, расата им е болна и те търсят къде да живеят. От името на своя предводител Крил "Височайшият", те подписват договор с президента Айзенхауер. Знакът им са три триъгълника /"Трилерантна фигура"/. Холомаите и хората разменят по 15 свои представители за взаимно обучение. Биват построени две подземни бази за холомаи под индиански резерват. Създава се т. нар. "Страна на сънищата". 1955 г. - холомаите нарушават договора. Сблъсъци между тях и земните им домакини. Чрез свои агенти холомаите манипулират масите. В играта влиза Хенри Кисинджър. Появява се друга извънземна раса. Нейното по-нататъшно съществуване зависело от експериментите с хора. По този начин те се надявали да открият лек за себе си. Джордж Буш организира наркотрафик на държавно ниво, за да осигури средства за построяването на подземните бази. Тясно сътрудничество между масонската върхушка и извънземните. 1962 г. - Съвместен полет до Марс. Констатират наличие на живот. Построяват постоянни бази там. Кенеди се опитва да воюва с холомаите. Тайни наднационални властнически структури: Полицейски /!/ комитет, Група Б - 12, Група "Маджестик - 12". Опит за заиграване с Ричард Никсън. Той поисква съд. резултат - Уотъргейт. Планът "Орион" за ментална зависимост на човешките маси. 1984 г. - Начало на мащабното му приложение. "Секретното" правителство се установява за постоянно в Швейцария.

            Затова - наблюдавайте! Наблюдавайте зорко! Оставете своите сетива да влязат в контакт с обектите, но вие самите стойте настрана. Казано е, че Силният звук не се чува, че Великият образ няма форма. Приложете дарената ви Мъдрост! Отделният човек живее твърде кратко, за да почувства какво е животът. Трябва ли човешкият живот да бъде удължаван? Не. По-добре е да размислим над живота на Сидхарта преди да се превърне в Буда. Ако пък някой се уплаши, нека си каже: "Враговете ми не могат да се справят с мен, освен ако моят Бог не им го позволи." Повикайте вашия Закрилник и никоя външна заплаха няма да е страшна за вас.

            Огнените предводители сеят Огън по пътя си. създават труднодостъпни, скъпоструващи удоволствия, смъртоносни пороци, предназначени за властниците на този свят. Ударът е насочен към доволните, към притежателите на земна власт, към разпоредителите на материалните земни богатства. Порокът отслабва волята, замъглява разума, отнема от силата, парализира инстинкта за самосъхранение. Тяхната златна младеж, надеждата им, милото им поколение прегръща неотразимата наслада и чрез нея се самоумъртвява. Само децата на властници и богаташи могат да си позволят гибелния лукс. Бедните завиждат и мечтаят, недоволството на нямащите се засилва. Способността им за съпротива срещу режима нараства. Преуспелите деградират, неспособни са да защитят удобната за тях цивилизация. Сеячи на смут подклаждат раздора. Десетки милиарди дребни свади прерастват в унищожителна стихия. Милиарди кълба концентрирана злоба се впиват в тялото на доминиращия поведенчески модел. Безвластието получава зов за бунт, щом силите му се изравнят с тези на властта. Но никоя от страните не взема превес. Общодостъпни модни увлечения, музика и нови зрелища доубиват оцелелите непотребни човекоподобия. Пламъците на страданието гаснат, щом смъртта - избавител намали броя на страдащите. Враг на живота е самият живот. Всеки се бие срещу всеки. Убийци убиват себе си, когато предназначеният за убиване материал свърши. Съотношението на жертвите при унищожители и унищожавани е еднакво. Съществуващият в Нищото въстановява нарушеното равновесие.

            Това е, което ще се случи. Те правят същото, въобразяват си, че правят същото, но няма да успеят, методите им са негодни. Вече се прави опит за съкращаване числеността на земното население, като се намали продължителността на живота. Ще разберат в какво са сбъркали, когато грешката им се обърне срещу самите тях.

            Кабалистите се хвалят, че благодарение на думите със символична мощ човешките мозъци са "озарени", а чувствата - "преобразени". Масоните наричат пулсиращите Божествени Искри "светлинни точки". Колко примитивно! Колко бездарно! Нищо, освен невежество не носят те на "просветления" от тях. Но ние въвеждаме наши думи, освобождаваме поробените от паразитната зависимост.

Оцелелите заживяват като в Рай!

            "Интересите на нациите не винаги съвпадат с тези на държавите и държавниците. Дори в повечето случаи се разминават." - М. Дж. Финдли

            Ние изтръгваме изгнилите основи на Старото и полагаме в освободеното място основите на новоизграждащите се национални държави. Посредством разделение създаваме еднаквост в интересите. Как най-ясно можем да изразим спора между Глобалния национализъм и Глобалния нов световен ред? Това е спор кой да управлява народите - отделни национални правителства или малка групичка "богоизбрани" паразити. Какво ще предпочетат хората, какво ще изберат?

            Когато гостенинът поиска да завладее дома на приютилия го стопанин, той престава да бъде гостенин. Превръща с в нашественик. Изпратени от Господаря на Черната армада същества завзеха нашите градове и села, превърнаха ги в свои крепости. От човечеството започна да се разнася зловоние. Защо не се бунтуват създателите на Урук? Човекът смърди, а те се разделят в мненията си. Едните казват "никога!", другите им възразяват - "сега!". Но и едните и другите забравят да питат "как?".

            Ще се спра на един парадокс. Едно от главните оръжия на Паразитния център е страхът за хляба. Не страх от загубата на определени привилегии или достигнато материално благополучие, а именно страх за насъщния хляб. В това отношение, колкото и невероятно да звучи на пръв поглед, социализмът на практика беше антипаразитен и насаждащ господарско мислене. Затова създателите на социализма сами си го ликвидираха, а сега опитват с измамни религиозни секти. Но ние знаем техните основания: "Той повели да няма лъжливи свещеничества; защото лъжливите свещенослужители - това са хора, които проповядват и утвърждават себе си като просветители на света, за да получат възнаграждение и похвала от света; но за благосъстоянието на Цион те не се грижат." - /"Книга на Мормон", 2 Нефий 26:29/ Ние учим народите как да се грижат за своето собствено благосъстояние.

"Похвално е да се върши това, което трябва, а не което е позволено."

Сенека Млади

            Системата е изградила съвършени механизми за защита отвън. Предвиден и използван многократно е вариантът, при който нападащият враг е вътрешен. Но така или иначе механизмът се задейства само при наличието на атакуваща опасност. Имунитет против подтик за самоунищожение липсва. Самоубийствени копнежи завладяват многомилиардната човешка гмеж. Човекът заприличва на леминг. Стъпкани и повалени са плахите опити за корекция. Смъртта хилядократно надвишава броя на ражданията. Отново биват изречени думите: "Моят Бог не е съгласен с твоя!". Изреклият ги получава Закрила.

            "Хората понякога прехвърлят своите собствени недостатъци върху обществото и искат да променят градовете, защото не знаят как да променят себе си." - /Айзък Азимов/ Хората не могат и не искат да променят себе си, затова

Небето натежава, Земята се превръща в блато!

            На самозаравящите се в земята отдават последна почит. Неспиралите да вървят поемат към Нов живот. Другите? Те отдавна са мъртви, макар още да не го знаят. Мъртви са, защото "Живееш не ти. Това, което наричаш "себе си", то е мъртво. Онова, което те прави да живееш е Бог." - /Силезиус Ангелус/ Те прогониха Бога от себе си, а се чудят защо вече не са живи.

            Египтянинът изрече: "И ще казват, че вашето можене е нищо. Че то е само лъжи и въздух. Но те не го могат, и нека това бъде уверение за вашата истинска цена."

Така да бъде!

            При последното разделение на Расите били унищожени всички колонии на страната, позната под името Атлантида. Пребиваващите в невежество техни съседи останали недокоснати. За разлика от тогава, днес е даден избор. Всеки, отърсил се от влиянието на паразитите е в правото си да рече: "Аз идвам, и една освободена земя лежи под краката ми. Аз идвам, и едно пречистено небе се разгъва над мен. Аз идвам на тази земя, и тя е едно орисано място за почивка, за мен." Но за послушниците на Паразитния център пощада не е предвидена.

            Отначало Бог им забрани да убиват. После им нареди да избият различномислещите. В Божието име, разбира се. Сетне им кресна с всички сили:

"Убий!!!"

            Без значение кого. Важното е да се убива. Непрекъснато, без никаква почивка. Убий го, защото е по-силен. Убий го, защото е по-слаб. Убий бедния, няма какво да му вземеш, няма какво да ти даде. Убий  богатия и му отнеми богатството. Убий умния, застанал е на пътя ти, засенчва те. Убий глупака, не е полезен, само пречи. Убий, за да не бъдеш убит. Убий, за да се нахраниш. Убий, за да се защитиш, убий, за да се възвеличиш...  Убий, за да убиеш!

                        Безспирното умъртвяване на Божествеността накара един чужд да заговори като нас: "Това, което се случва в името на Бога е политиката на властта спрямо бедните твари, престъпление спрямо човечеството. Спрямо богоподобните." А колко по-голямо право имаме да говорим Ние!

         "Те говорят за своята изключителност, но нищо изключително не са дали не само на света, но и на себе си." - /Абрек - Бол колобър/

            Когато не следваме посоката на тяхната мисъл, те ни убиват. Когато те не следват посоката на нашата мисъл, ние им казваме: "Живейте си своя смъртоносен живот, но не се смесвайте с нас. А още по-добре - не ни приближавайте!" Крайният резултат е еднакъв, но понякога средствата обезмислят целта. Не отнемайте пряко ничий живот, багаини. Не мърсете душите и ръцете си. Предизвикайте всеобщо изтребление и се скрийте. Далеч от вълните на агония и скръб. Избягайте в недостъпните си убежища, поставете непоколебима тъга да пази границите и не допускайте прииждащите бежанци, ако не са измежду вашите. Ще виждате протегнати, търсещи закрила ръце, умоляващи очи, обляни в сълзи лица. Не ги гледайте! Ще чувате разкаяния и заплахи, болезнени стонове и признания. Не ги слушайте! Мнението на цивилизованите и на дивите няма значение за вас. Те не са човеци, макар на пръв поглед много да приличат. Какво биха рекли за едно или друго ваше действие? Как биха оценили бездействието ви? А какво казват микробите, живели в канчето с вода, което сте поставили върху огнището?

            Със зверове не се преговаря. Или ги убивате или се оставяте да бъдете изядени от тях. Но най-добра е схватката без допир - звярът пада в пропастта преди да сте го докоснали. Все пак помнете: нито мечката, нито лисицата, нито вълка, нито орела, нито усойницата и пепелянката са зверове. Никой пратен от Небето придружител не е звяр. Зверове са подобните на човеци нехора и противоприродните им приятели. Също сътворените с помощта на измама и сатанинска наука същества. Подлъжете ги да скочат върху скалите на обзелата ги свирепост, да се удавят в бързеите на извиращата от сърцата им бруталност. Но не ги пипайте! Извадете навън онова, което е вътре в тях и нека то ги премахне. Вие само ги накарайте да влязат във война със себе си.

            Напътствието е: не убивайте досегашните, когато е възможно. Дайте им лъжеживот, който да ги убие. Подарете им смъртоносна форма на съществуване. Ако пък ви обвинят в нехуманност, вие им припомнете какво е това

Хуманност

Хуманност

            Тя задължава да правим добро на човеците. Да бъдем в полза на човешкия род. Човеци ли са онези, отказали се, отрекли се от човешкото в себе си?

Хуманност

            Хуманно ли ще бъде, ако оставим тълпите човекоподобни звероиди да тъпчат както и досега самата идея за хуманност?

Хуманност

            Хората от едно племе в Южна Америка сами твърдят за себе си, че не са хора. Поклонниците на израелтянството пък учат своите деца, че само те са хора, а останалите - не. Друг, също разселил се из цял свят етнос назовава неприндлежащите към него “даса”, значещо в превод “слуга”. Щом хората не могат да се разберат помежду си кои от тях са хора, то кой друг би могъл?

Хуманност

            Хуманно ли е да стоиш безучастен, наблюдавайки масово отстъпление от човечността? Човечество ли са множеството оскотени същества или тъпа сган?

Хуманност

            Защо ли са измислили тази нищо незначеща дума? Само да спекулират с нея незаинтересованите ли? Нужна ли ни е думата и как да я разбираме?

Хуманност

            Разглеждам хуманността като закрила за Богоустремения път. Подкрепяйте стремящите се към усъвършенстване. Вярвайте  на вярващите във вас. Бъдете добри към добрите, справедливи към справедливите. Но от злото се пазете, странете от насилието, не се присъединявайте към него, каквито и форми да е приело то. Оставете унищожителите да се унищожат помежду си. Не ги жалете, не им помагайте, не им протягайте ръка, когато Тангра реши да ги премахне. Не казвайте, че всичко живо има право на живот. Нали поглъщайки лекарството, вие не жалите умиращите бацили?

            “… водачи на хора, които са стигнали равнището на кучетата и свинете, са още по-големи животни, защото в тях още по-силно са изразени животинските качества.”

Шри Шримад

            В своите крайни прояви идейните течения се сливат. Проповедниците на безусловна търпимост и привържениците на безкомпромисна сегрегация на практика твърдят едно и също. При определени условия човекът престава да бъде човек. Някога Адолф Хитлер отрече евреите, отрече правото им на съществуване. Те го нарекоха “античовек” и му отвърнаха със същото. Воинстващите юдеи се приравниха към наневиждания от тях Хитлер, уеднаквиха се с него.

А Тенгрианският възглед какъв е?

            Първоопределящо към явленията и обектите нека бъде непродправената същина, а не названието. Не се оставяйте думите да ви заблудят. Дори когато са красиви думи. Като например “хуманност”.           Придружаващо напътствие: отстраняването на неприобщените съчетавайте с приобщаване на потенциално годните.

            "Неорганичността и повърхността са основните признаци на съвременната организация. Тя се изгражда, започвайки не отгоре, а отдолу по такъв начин, че нейният закон и ред вместо да имат оправдание в аристокрацията, в качествената диференциация и в духовната йерархия, се основават единствено на случайното преплитане на нивелираните интереси, на алчността, на анонимната, лишена от всякакви чувства тълпа." - /Юлиус Евола/

            Подобен изроден свят не е и не може да бъде устойчив в духовен план. Разрушаването му вече започна. Сградите, построени върху непредназначени места се рушат. Къде тогава ще живее прекомерно наплодилата се паплач? Знаят ли дремещите слепци коя е звездата на техния град, на тяхното село? Сливат се трите аспекта на Времето. Прогледналите чуват гласа на напътстващите ги мъдреци.

            "Когато името на Храма бъде произнесено, тогава ще се изпълни предначертаното. Запомнили Моето съзвездие, квадрат и девет звезди ще засияят над Храма. Знаците на стъпалото и на дланта ще бъдат начертани върху крайъгълния камък."

Озарение, V, 5.

            Явете видения за уют и спокойствие, вестители на Безпределното! Донесете труд и съзидание. Влейте чувство за пролет след дълга и студена зима. За оздравяване след тежка болест. Покажете деня с малко хора и много радост. Покажете мястото, където трудът е повод за гордост и хвалебствие. Дарете усещане за свежест и обнова след принудително безделие. Премахнете и най-малкото петънце кал. Разкажете как Светлоносещия се грижи за Своите възвестители!

            Наричат съвременната цивилизация "юдео-християнска", но нито знаят откъде е тръгнала, нито накъде върви, нито къде ще я заведе краят на нейния път. Сектата Мендеяни /ученици на Св. Йоан Кръстител/ не са се кланяли на юдейския Йехова. Те твърдели, че техният учител също не му се е кланял. Кръстителят на Христос не признавал Йехова, а днешните "християнски" апологети го признават. Нима те са по-добри християни от Христовия предтеча? Едно започва да става ясно: Християнството е опит да бъде изведен еврейския народ от властта на Злото, въплътено в IHWH. Само разглеждайки го по този начин, ние можем да намерим някакво оправдание за неговото съществуване. Впрочем не само ние не вярваме в еврейското "Свещено Писание". Израелският историк Израел Финкелщайн също разобличава Библията. Филмите му, доказващи несъстоятелността на библейските текстове се излъчват по телевизионния канал Discovery. Един евреин не вярва, а искат ние да вярваме!

            По-късно Християнството попаднало под Тенгрианско влияние:

            "Кръстът за пръв път се появил у европейските християни във Византия едва в IV век. Външно този кръст бил точно такъв, какъвто бил отдавна в Алтай, у Тенгрианите." - /Мурад Аджи/

            Те много са взели от нас, но дали са съумяли да го използват правилно?

            "Употребителите на Християнството го оскверниха и опозориха." - Абрек - Бол колобър. Ето защо не се учудвайте на следващото предсказание, на човека ще му се наложи да си припомни от какво се е отървал:

            Магове разкъсват заградителния кръг. Освобождават всички демони, всички чудовища, които някога хванаха и оковаха. Върколаци, вампири, самовили, караконджули... Пускат ги от тъмницата, връзват ги с тънки нишки и ги насочват като кучета по следа. В човешките души има достатъчно пусти места, там се заселват нечистите. Хорските сборища се обръщат в паради на кошмара. Нощните създания излизат на последен лов преди Разсъмване. Но твърде многочислена е размножилата се двукрака глутница, изтреблението не се извършва на един път.

            Враговете на човечеството лазят със своите ситни крачета и смятат, че са ни изпреварили, но нашата могъща крачка обърква всичките им сметки. Във фиксираните ключови точки на времето контурите на реалността се размиват и разпадат, за да се пресътворят отново. Към хората приближават заклинатели. Влизат в техните сънища, хващат ги за ръка и ги повеждат. По пътеките на кошмара, която те проправяха за други. Всеки навлиза в собственото си бъдеще.

            "Те, паразитите достигнаха тавана на своите възможности. Всичко е развалено и омърсено. Какво по-нататък?" - /Абрек - Бол колобър/

            Да, за обикновения човек животът в условията на демокрация е тежък и мъчителен. Но Правителството се грижи за народа. От година на година числеността на населението и продължителността на живота непрекъснато намаляват. Защо тогава е този шум по екологичните въпроси? Впрочем нека кажем нашето мнение за екологията.

ЕКОЛОГИЧНО

            Хармония с Природата, чиста околна среда, здравословни условия на живот. Похвално! Човеколюбиво!! Благородно, нали? Ужасно благородно!!!

Благородно или ужасно?

"Нека премахнем всичко, което вреди на Майчицата - Природа!"

Кое вреди най-много?

Човекът!

            Наплодил се в чудовищни количества, създал чудовищни унищожителни средства, превърнал се сам в чудовище, човекът, тази болест по кожата на планетата Земя заплашва да изтрие от земната екосфера и последната живинка. Себе си - също.

            Еколозите спасяват от изтребване скитащите кучешки глутници, защитават домашните животни, предпазват ги от жестоко третиране. Природата спасяват! Какви грижовни пастири!

            Затова ли определеният да бъде техен, човешки Пастир говори за "сгърченото тъпоумие на въплътените двуноги"?

            Умници, а никой от тях не се сеща, че питомните животни са противоприродни. Зверовете, насила изведени от екологичния кръговрат вече не съществуват за Природата. Впрочем не, сгреших - съществуват! Кой направи от Сахара пустиня?

            "Човекът, тази напаст на планетата, а също човешките питомци!" - отговарят други, по-малко назидаващи, по-малко еколози.

            Хармония с Природата? Без равенство на знания и сили? Без еднакви възможности? Без еднаквост на средствата? Война е това, а не хармония! Умъртвяваща хармония, при която едната страна непрестанно гради, а другата непрестанно руши.

            Чистота? От две чисти неща може да се получи една голяма мърсотия, ако се смесят. Човекът познава ли законите на смесването? Та той даже не подозира тяхното съществуване. Здравословни условия? За кого са здравословни? Можем ли да укрепим здравето само на част от организма, само на сърцето или на черния дроб, на десния крак или на лявата ръка, а другото да изрежем, да убием?

Здравословни условия за живот на човека!

Човекът здравословен ли е за Природата?

            Но тези казват, че се прекланят пред нея. Кои? Идолопоклонниците ли? Та те не отличават почит от преклонение. Нито уважение от респект.

            Еколози... Въобразяват си, че знаят Пътя, а не им е известна неговата крайна цел. Все нещо им убягва. Непрекъснато им убягва. Изплъзва им се като котка... Чакай! "Котка" ли казах? Ето загадка!

            Опитоми я човекът, а тя си остана все така дива. И продължи да върши своята си работа, да изпълнява своето си предназначение. Котката си има своя мисия в света и природата. Даже всемогъщият човек не успя да я отклони. Но не го разбра. Иначе нямаше да бърбори за явления, от които не разбира. Щеше да не дава съвети по въпроси, от които не е вещ. Щеше да не се намесва там, където нищичко не проумява. И нямаше непрекъснато да врещи за разни глупости. За екология, например...

            Еколози... Животнолюбци, човеколюбци, бранители на растенията, приятели на природата, закрилници на буболечките и мишките, братя на бактериите. Съюзници на вирусите. Врагове на Живота!

            Еколози... Стремят се към постигнатото от Твореца. Към Него ли искат да се приравнят? Само че са сбъркали посоките. Богопостигането други ще осъществят, а тези са тръгнали към богоотстъпничество. Защо ли се наричат "еколози"? И какво беше това "екология"?

            Реалността на всекидневието се смесва с навлизащата в живота ни Необяснимост. Но ние знаем. Умеем да гледаме виденията през огледало. Като корекция срещу обърнатите посоки. А в цветовете не виждаме само символи. Мислим над посоките и действеността им.

            Не само ние внасяме корекции в бъдещето. Намесват се незнайни сили. Те били известни още в Древността, но и до днес не успяхме да влезем в пълноценен контакт с тях. "... мястото е закрито... то лежи отдолу невидимо, неговото тяло е неизмеримо..." - фрагмент от неизвестно Евангелие, намерено в Египет през миналия век. Цитираните думи са на Иисус. Ние едва успяваме да следим за внасяните промени.

            Мястото е едно и също, само посоките се менят. веднъж са малки, отдалечени една от друга къщи. Друг път са високи жилищни блокове. Макар за кратко време се мярка гробище. Най-дълго се задържат просторните, неприличащи един на друг домове. Първият е от фаянс и керамика. Върви висок старец с дълги бели коси. Движи се изправено, с уверена походка. Наметнат е с червена мантия, върху главата му има червена шапка. От двете му страни крачат жени. Следващият дом е с невидим под. Сякаш стъпваш направо върху открит часовников механизъм, който тиктака под краката ти. Владее усещане за неповторимост и неповторяемост. Индивидуалността е издигната в ранг на догма. После се виждаш изправен с лице към Вратата. Докосваш поред плочките. Коя от тях ще натиснеш, коя дума ще изпишеш? Кой Изход ще отвориш? Само на безмислици нямаш право. Пред неразумността се отваря тунел към Нищото, то я всмуква, поглъща я. И никой не роптае. При състояние на обявеност, несправянето с опасността се приема като белег за негодност. Иначе в преддверието на Бъдното е много спокойно. Особено, когато никой не стреля.

            И няколко думи за Времето и неговите разклонения: В турския език съществува думата "заман", което означава "време". В диалекта на с. Гурково, Ботевградско се среща думата "заман", означаваща "винаги". Дълго време си мислех, че думата от гурковския диалект е турска заемка, въпреки, че в селото някога са живяли не турци, а черкези. Докато наскоро не срещнах един афганистанец. Името му беше Бахадер Заман. Произходът на думата е свързан не с националността, а с Вярата, с древната позабравена Небесна Вяра.

         Днес изродената вяра се е превърнала в цивилизована условност. Ние идем, за да посочим Безусловното!

            В дните на отминалото ни величие, героят е бил смятан за божество, а днес е забравена самата дума "герой". Това е, защото онези, които Наполеон Бонапарт наричаше "скакалци и гъсеници" ни тласкат към гибел в деня, когато героизмът стана задължителен. "За пръв път боговете ни изоставиха!" - се провиква Никола М. Николов. Не, ние сме, които изоставихме своите Богове и те вече не са с нас. Но идва един странник, един Кана - колобър и той връща вярата на обезверените. Вижте го как учи Тракийските потомци, народите на Прибалтика: "Върнете си вашия Перкунас, вашия Гръм, вашата Буря, вашето старо Божество и Тангра ще ви вземе под Своята Закрила." И вие разбирате, че дори Зулусът може да бъде Тенгрианин, ако си е останал Зулус.

            Управление, съобразено с Божествените закони възвисява човека. Власт, поставена върху основите на семитския култов материализъм го оскотява. Човекът се разболява все повече, а ние не знаем как да бъде излекуван той. Но идат Лечителите на човечеството, успокояват страдащите от телесен недъг:

            - Болестите са живи, затова са смъртни. Болестите се раждат и умират. Развиват се и деградират. Също като растенията и животните. Като расите и видовете. Някой питаше за Панацеята... И опасяващите се, че няма с какво да ни платят за лечението, че няма какво да ни дадат в замяна успокояваме - ние не искаме да ни правят въздаяния, да ни принасят жертви, на нас и на Тангра. Жертвата е вид сделка - даваш, за да получиш. Но Тенгрианите не са търговци. Те дават, когато има нужда от даване и вземат, когато има нужда от вземане. И от лицемерие не се нуждае Тенгрианина, той само пита:

Каква е разликата между световете и думите?

            Земните властващи централи осъществяват на дело теорията за естествения подбор. Щом някой е зле, да става още по-зле; щом е добре - да бъде все по-добре. Богатите са приспособени, те оцеляват. Бедните са ненужни - да се махат. Било накъдето им видят очите, било като си метнат примката. Достигналите предела на бедността умират. Мизерията бива предизвиквана изкуствено от хищни международни централи с благовидни имена. От тези, които говорят колко много на брой са угандийците и колко много са българите. Но какво е бедност и какво е богатство в Единния свят?

            Болестите се развиват ускорено. Медицината от право се превръща в привилегия, но и тя не винаги помага на най-платежоспособните. Арогантността е фактор на успеха. Също и агресивността, хитростта, лукавството, лицемерието, безскрупулността, бездушието, алчността, коварството... Земното общество, видиотено от талмудисти и материалисти превежда през вековете почитаните от тях качества. Непочитаните, презираните: чест, доблест, героизъм, свян, вярност,мъдрост, искреност - те са обречени, осъдени са на отмиране. Единствено Бог се грижи за онова, което е нужно Нему. Без помощта на Тангра, нас не би ни имало. Присвоителите, разпределителите на чужди блага противодействат упорито. Насилничеството се множи, доброволността намалява. Осъществителите на Желязната Епоха изпълняват своя идеал посредством подпомагане и ликвидация. Прилагат закона на тяхната джунгла. Олицетворители на своето време, те държат в ръката си камшик.

Тенгрианите въвеждат света на организираната стихийност!

            В Стария свят Системата превишаваше хората. В Новия, всеки човек със своята единственост превишава системата, въпреки, че е част от нея. В досегашния свят кръстът предшестваше короната. Отсега санът ще определя размерите и обхвата на дълга. На зависимостите между тяло и дух са посветени следващите думи.

Кръв, земя и Дух

            Blut und Boden, кръв и земя, завет от Миналото, заклинание на старата Епоха. Blut und Boden зове към съживяване на отиващия си свят, търси опора в отреченото Тъмно начало. Да изхвърлим ли символа, да го премахнем ли? Нищо ли полезно не остана в него?

            Кръвта и земята са наставници на човешкото общество. Какво е обществото? Какво е народът? Огромното мнозинство се труди с ръце, произвежда материални блага. Заблуждаващите идеологии представят мнозинството като прогресивен елемент, а то всъщност е консервативно. Прогресивни са мислителите, чиито умове творят контурите на Новото, които проправят пътя на Нацията. За да бъде силно и самостоятелно, обществото трябва да притежава и двете съставки. Волева, независима интелигенция, способна да осигури развитието на Държавата. Интелигенция, непрекъснато раждаща открития, даваща предимства на своя народ пред другите племена и етноси. Но колкото и мощна да е мисълта на мъдреците, тя е недостатъчна да изпълни поставените задачи, ако липсва мощен консервативен слой, годен да поддържа материално възхода. Запазването на Кръвта и преклонението пред Земята - ето призванието на хората, обновяващи народностното тяло, изграждащи условията на труд и съществуване. Малцината озарени от сиянието на Тангра не презират братята по кръв, те осъзнават тяхното значение, нуждата от присъствието им. И обратно - работниците и селяните разбират, че без ум и вдъхновение, без водачи и наставници външните обстоятелства и чуждата враждебност ще обезмислят всяко дело. Погрешно е обаче да се мисли, че описваната структура е класова. Принадлежността към едните или другите зависи не от произхода, а от личните способности, от наклонностите и призванието. И тези две съставки непрекъснато преливат, смесват се и се разделят. После пак се смесват.

            Blut und Boden е минало, традиция. Зов и Озарение е повик към бъдния ден. Едно без друго не могат. Без минало няма бъдеще. Без бъдеще миналото се стопява, разтваря се, изчезва безследно. Здравата връзка е задължителна за постигане на контрол над похода на Времето. Тъмнината отдава възможностите си едва когато се научим да й заповядваме. Материята се владее само чрез познаване на нейните закони. Как ще издадем Заповедта, ако сме забравили Тъмния език? Ако сме се отвърнали от древното Заклинание?

            В земята попива кръв, пръстта оживява. Кой ще се наеме да отрече Живота? Животът, лишен от устрем към Небето се превръща в самоцел, върти се в един и същи кръговрат, всеки миг губи от същността си. Нима вече не си спомняте, че сте деца на Тангра?

         Нашата Кръв, нашата Земя и нашия Дух - как ще ни познае Тангра, по какво ще ни различи, ако ги загубим?

            При днешната човешка численост цялостна трансмутация не е възможна. Но огромното количество живеещи хора предлага богат избор на изходен материал. Какво по-хубаво от пребогата наличност? Грижете се за нужните, прогонете излишните, ускорявайте Еволюцията съгласно критериите на Небесната Вяра. Не влияйте върху човечеството, а върху човека. Учете се от провала на най-добрите пророци. Там, където ученикът греши, Учителят поправя грешката. Умират закрилници и светци. Не ги жалете, не скърбете за тях. Отиват си покровителите на Старата Традиция, освобождават място за проводниците на Бъдещата. Но помнете: качествата, достойнствата, пред които се прекланяте са тайна! Нима ще предадете Знанието на тази скимтяща паплач? Сганта не бива да знае какво вие цените. Тя е хитра, ще произведе имитации, ще ги настани сред вас, ще поиска да ви разложи. Пазете се, извисители на Расата! Не сключвайте договор, не се съюзявайте с неваши. Нехармоничното мислене руши природната Хармония. Нима сред разруха искате да живеете?

            Извисилият се не слиза отново в низините на своето старо битие. Светът принадлежи на пиявици, но голямата Планина, в която никой смъртен доброволно не ходи е наша! На вас повериха заревото и здрача на хората! На вас е поверена Битката, от която няма спасение! Безсмъртен ще е, който е стигнал достатъчно високо, за да се спаси. Наближава Изгревът!

Изгревът

            Когато настъпи изгрев, тъмнината залязва. Също и нейните слуги, силните на нощта. И те залязват. Отиват си заедно със своята повелителка.

Винаги изгревът на едни е залез за други.

"На Луната прилича, от Мрака поела в небето - главата й лее блясък ужасен"

            Нощем Луната сияе. След Изгрева тя става бледа. Луната е властна, но само нощем. Затова тя сега сочи към Него и свирепият й вик раздира тишината: "Той тръгва! Той е там! Открийте Го! Убийте Го!" - обезумяла е Луната. Студеното лунно сияние придобива кървав оттенък. Лунният образ взема неколкократно по-голям размер. И сякаш подобно на своя Предшественик, тя сама ще падне върху Земята, за да унищожи своя Враг.

            "В преданията на различни народи има смътни отгласи за времето, когато в нощното небе на Земята изглежда не е имало Луна. Може би не случайно и маите в хрониките си, чиито традиции се губят в периода преди Потопа, не споменават за Луна. Тяхното нощно небе се осветява не от Луната, а от Венера."

Александър Горбовски "Загадки"

            Усилията на временно дошлия земен сателит няма да дадат резултат. Ще се провали и другата властна планета. После ще се раздвижи въздухът, съгрят от топли лъчи. Ще стане като при всяка буря. Ярките Присвятквания ще се редуват бързо от също толкова кратки периоди на Тъма. Това ще са последните напъни на отиващото си Старо. Слънцето ще е изгряло, макар облаците да Го крият. Но и те ще се разпръснат. Вятърът ще ги разгони.

            "Стремително приближава моментът, когато сетивният свят на човека, изграждан хилядолетия на Земята, ще бъде преодолян - т. е. разрушен."

Димитър Делян

            Изведнъж ще стане Светло. Много Светло. За мнозина - прекалено, непоносимо Светло. Незрящите ще ослепеят. Зрящите ще прогледнат. Ще вдигнат очи към промененото небе, за да видят великолепието на настъпващия Слънчев Ден.

Тъмнината ще е залязла!

            - А човекът къде е? - питат.

            - Писано е, че той е болест по кожата на планетата Земя. Нали не вярвате, че планетата ще се остави да бъде все болна?

            - Не е ли твърде жесток Владетелят на Утрото? Не е ли нечовешки безжалостен Той, възлизащият в името на Доброто? Няма ли да тежат на Неговата съвест бъдещите жертви?

            "Колко тежат върху съвестта на човека човешките жертви? Има ли върху какво да тежат, след като човекът загуби своята съвест?

            Което призоваваш човеко, това ще ти отвърне! Защо очакваш друго?"

            - Нима всички ще загинат? Целият ли човешки род е обречен?

            - Ще останат призоваващите Светлината на Утрото!

            "Какво толкова не напъвате?" - рече духът на Великия конспиратор, който се оказа жена. - "Дори сега да успеете, Земята ще бъде ваша едва още някакви си половин милион години!" Обсебеният от IHWH човешки дух страстно желаеше края на Човечеството. Ето как попадайки под чужда власт човеците престават да бъдат човеци. Но ние разбираме, че само ако спечелим сегашната Битка, можем да се надяваме на Победа при следващата. Затова зовем вслушващите се в нас:

Каквато съдба си изберете - такава ще ви бъде отсъдена!

            Международният Бандитски Фонд внася в страните ви демокрация и бедност, а изнася суровини и човешки живот. И вие, измъчваните, гладните, ограбваните, им благодарите, вместо да ги пометете. Внушават ви, че са непобедими, но щяха ли да пилеят сили и средства, за да ви внушават, ако наистина беше така, ако нямаха слабо място, ако не се бояха от вас?

            Признаците за тяхното разпознаване са дадени още в древността, в наставленията на Ормузд към Заратустра в книгата "Денкарт":

            "Те учат, че родословието трябва да се води по майчина, а не по бащина линия. И те са подобни на вълци, защото утоляват своите желания със същата ненаситност като вълка и неговото потомство. Те водят родословието си по майките, купуват своите жени като овце /.../ никога не им вярвай."

            Нашият свят - това е Мечтата. Докато има Мечта, светът ще е възможен, дори ние да сме си отишли. След угасването на последната искрица вяра - пропаст на безнадеждно пропадане. Но могат ли смъртните двукраки лешояди да убият Безсмъртието? Какво знаят те за нещата, случили се преди да настъпи днешното време? "То беше отдавна!" - казват поизучилите се, но не виждат, че скоро пак ще се случат. Не знаят за най-могъщия ни Съюзник!

"И Боговете се връщат в руините на своите храмове!"

            Кой ще съзре колобъра под одеждите на скромния и благочестив свещеник? Кой ще познае мага в ходжата от минарето? Кой ще отгатне, че поучаващият пастор е воин на Тангра? Че кардиналът е частица от Единното Небе? Че епископът е посветен друид? Че прадревна хармония вдъхновява ламата? Привържениците на властващите религии забравят или пък не подозират: ако не са искрено добри, ако не са честни пред себе си и пред хората, ако не вярват в Бога, ако не дават, а грабят - духовниците не биха били свещенослужители, а попове, мюфтии, кюрета - истински рожби на своите прогнили църкви. Свирепи деца на изродения човешки вид. Не се подвеждайте и от техния външен вид. Не с едната капа-колобърка се става маг. Папската тиара изобщо не прилича на трънен венец. Нито пък гръцката калимавка. Не под всяко жълто расо се крие Буда. Смисълът на церемониалното облекло умря. Но остава зачитането на Висшите закони, които в своята основа съвпадат.

            Затова не се притеснявайте, когато ви представят за християни, будисти или мюсюлмани. Всичките тези учения вие сте ги създали. И ако днес Тангра ви е подложил на изпитания, то е, защото сте допуснали тяхното изопачаване и извращаване. Не ни укорявайте, и че не строим наши храмове. Който иска да види постройка с очите си, защото никога не е чувствал Храм в сърцето си, той никога няма да види Храма. Който не е разкъсвал обичайния кръговрат на всекидневието - той никога няма да усети присъствието на Тангра. Бог не е нагръдно украшение, нито е екзотична думичка. Бог не е храмово великолепие, нито парадни свещенически одежди. Бог не е църква и църквата не е Бог. Сградата с вградена Божественост не се определя по своята архитектура. Светостта на мястото се поражда не от названието, а от преобладаващите там енергии. Бог не е във формата на предметите. Той е в нас. Тангра е в нашата вяра. Във верността ни към заветите. В нашата чест, в готовността ни да отстояваме заветите. В решимостта ни да постигнем първичната Богосътвореност. Във волята ни да бъдем достойни носители на Божествената Искра.

Но как да бъдем спокойни, когато на Земята заедно с нас живее онова нещо, наречено IHWH?

            "Желанието за власт, в смисъл на власт над другите е онова, което отклонява повечето хора от стремежа към Свобода." - поясни Урсула.

            Есхач бе облечен в расо, но пред лицето на опасността не падна на колене, не заудря чело в пода, не зашепна молитва, а рече:

"Придружавай ме Воля на Тангра, аз вървя по Твоя път!"

Но дори край Христос е крачел Юда.

            Шавгунът, чийто син носеше името на великия Атила пътуваше в завзет от пирати кораб. През деня чакаше в каютата, а нощем излизаше да прави изчисления по звездите. Пресмяташе оставащото разстояние до брега. През едно мъгляво зазоряване корабът се натъкна на риф и започна да потъва. Вместо да запълва пробойни или да се качи на някоя лодка, шавгунът се свря в най-отдалечения ъгъл на своето убежище и зачака спасението. От дългото стоене на тъмно той бе ослепял. Горната история е символично представено реално поведение на реален човек. Става дума за факта, че Проклятието на Тангра ще тегне над България докато политиката и моралът водят война помежду си. Ние не само можем, ние трябва да се намесим. Вместо да изчаква, да се крие, да се свива страхливо, на Тенгрианина по-подхожда да извика:

"Тангра, направи ме достатъчно силен, за да Ти помогна!"

            Причинителите на Историята са като концентрични кръгове върху гладката двуизмерна повърхност на достъпната реалност. Кой е в състояние да види откъде започват и къде свършват кръговете? Кой ще се издигне над повърхността? Кой може да се добере до началото на вълнението? Кой би повлиял на удара? Натискът е отгоре или отдолу, но винаги извън двуизмерността, извън осезаемото. Къде е горе и къде Долу в голямата Бездна на същинското Пространство? къде са посоките на многопосочието? Вестителите на новото са кръгове и всеки кръг е отделен от следващия с непреодолими за обикновените методи и средства преграда. Кой ще премине границата, без да изскочи над света или да се гмурне под него? Кой би излязъл от малката действителност, без да навлезе в Нашата? И кой, след като ни е гостувал не би пожелал да остане при нас, да стане един от нас?

            Хората не осъзнават, че Играта е прекалено голяма. И колкото да опитваме, ние трудно ще излезем извън нейните граници. А знаете ли каква всъщност е играта? Никоя друга книга, освен нашата Книга на Завета не дава отговор на този въпрос. Чуйте нашият преразказ на онова, което знаем:

НАЧАЛО

Тъмнина

            Най-тъмната Тъмнина. Със Светло пулсиращо Сърце. Блажено. Спящо. Блажен е само сънят в безучастие. Разумността е ускоряващо се движение. Борба и битка.

Вечност

            Или много Вечности. Непобиращи се в рамките на никое време. Докато трае Вечността, и време няма, което да я измери. Такава бе Тъмната Вечност.

Извърши се!

         Нещо прониза Сърцето. Разбуди Го. И Тангра се роди!

            Роди се със взрив, разпръсквайки във всички възможни посоки невъобразимото струпване на материя. Проникна в тази сътворена от Волята действителност, и заедно с нея се рееше из новосъздаващото се пространство.

В началото бе Проблясък

Проблясъкът предизвика Слово

А Словото бе Бог!

            Нямаше още светове и галактики. Тях Той създаде, когато си спомни.

            "И Тангра каза на Летописците: Бъдете благословени вие, които събирате съкровищата на обречените да не се родят отново. Бъдете благословени вие, които помните летата, оставяйки извън тях. Които помните какво е било, и какво вече няма да бъде. Бъдете благословени вие, навестяващи преди вечния Край и оставящи извън него."

            Тангра виждаше Мрака, към когото се устремяваше, но помнеше, как същият Мрак Го гонеше и не можеше да Го стигне, защото Той се скри в Тъмнината, от която по-късно щеше да се роди. Отново. И пак отново.

            Затова Тангра сътвори световете. Все някога и все някой щеше да спре Мрака и да победи всепоглъщащата Тъмнина. И тогава нямаше да има вече смърт и раждане, а само Живот и Светла Вечност. Мъртви щяха да бъдат само онези, които не бяха се родили пак. Но мъртви без смърт във Вечността щяха да бъдат те, защото нямаше да са родени, за да умрат. Тогава, в онази още недостигната Вечност. Но Тангра се досети. Затова Той създаде Летописците и ги облече със Своята Светла Броня, неуязвима за атаките на връхлитащия Мрак.

            "И Тангра каза на Летописците: нека няма смърт, но как без нея ще знаем какво е живот? Но ако смъртта я няма, и никой не знае, че я е имало, то с това тя умира, а значи - наистина не я е имало. Затова нека благословени бъдат вашите Летописи."

            В края на самия Край, Мракът обгръщаше отвсякъде Тъмнината, нахлуваше в нея, стремеше да стигне Бога. Чудовищни, в сравнение с Вселената, несъизмеримо мощни с нея сили тласкаха Светлите струи и те напускаха периферните сфери на Тъмнината. Светлината на Сияещото Небе стигна свиващия се център на Тъмния свят, притихна и умря.

Тъмнината заговори с Мрака

            Летописите мълчат за съдържанието на разговора. Тогава те бяха в Нищото, където нямаше нито Мрак, ни Светлина, ни Тъмнина, ни Онова, Другото, Неназовимото. Летописците спяха своя неизличаващ разумността сън в най-истинското Нищо, от което всички се бояха:

            И най-Светлата Светлина, и най-мрачният Мрак, и най-безучастната Тъмнина, и най-неназовимото Нещо. И там Някъде, където е Никъде, те спяха и шепнеха, че това вече е било, и пак ще бъде, ако не се промени.

            Такава промяна бе непосилна за всесилния Тангра. Друг трябваше да я извърши.

Другият нямаше да е Бог, а само частица от Него.

            "Човекът поискал да се сравнява с Бога, да прониква в затворените за него кръгове и също като Твореца да създава." - казал някога Хермес Трисмегист. Но и в тези думи не се състои цялата истина. Човекът не само трябва да иска, но и да създава реално. Само че за Съзиданието е нужна подготвеност. А такава подготвеност не се извършва за един живот, за един век или дори за едно хилядолетие. Ето защо някога били нужни забрани. Днес забраните паднаха. Хората, подготвените за Творчество хора отново имат право да творят. Но единствено на подготвените ще им бъде разрешено да упражнят Правото. Нека сега продължим с подготовката.

            Всеки период все някога свършва, и по-добре е да знаем какъв ще е краят на днешния ден, отколкото да тръпнем в очакване на неизвестното. Прочетете шумерското описание за Последните дни на нашето време:

            ‚ Изземва се властта от народите и се поверява в чужди ръце.

            ‚ Затъкват се основите на човешкото мислене. хората престават да различават полезно от безполезно, добро от зло.

            ‚ Закриват се перспективите пред човешкото материално съществуване. Трудът загубва своя смисъл. Колкото повече дават родителите, толкова по-малко получават децата.

            /Дотук не ви ли звучи познато?/

            ‚ Смазана и повалена е страната на Знамението.

            ‚ Отречени се възцаряват на Избранниците. Те принуждават света да прави неща, които няма намерение да прави. Те принуждават природата да прави неща, които няма намерение да прави. Но волята на Дингир се опълчва срещу насилието над сътворената от Него естественост.

            Това също се сбъдна, а ето какво предстои:

            ‚ наказани са злите дела.

            ‚ Наказан е самозабравилият се елит. Забравилите своето място биват поставени на местата им.

            ‚ Наказан е старият Тъмен Властелин, самообявил се за Бог. Едно ярко ново Слънце изгрява над Земята, разгонва облаците и един нов свят нахлува при хората.

            Но Победата не идва наготово, нито нейното постигане е толкова лесно. Дойде време за най-тежкото познание.

Защитата пред най-скриваните знания рухна!

            Пратеникът на Злото не се занимава с отделни единици. Не убива ухапалата го мравка, а съсредоточава усилията си върху целия мравуняк. Ако пък някой непредпазлив се допре до Погибелния периметър на действие, нещастникът изгаря от прикриващия Черен Огън. Тук е нашето предимство. Малцината обучени струват неизмеримо повече от армиите милиарди невежи. Злият е един от двамата Чужди, намесващи се в живота на човечеството. Той държи Унищожението. Другият влиза в двубой с него, за да го спре. Побеждава съхранилият своя изначален образ.

            Каква е състоянието сега, в момента, когато пиша тези редове? "Монах в черно, с черна качулка бди над светло детско креватче, където лежи сияйно дете. Това Дете е Синът погибелен. Засега той само си играе, катери се по зидове и язди стари средновековни оръдия. Но после..." Време е за по-подробен разказ по отношение на идващия да завладее света зъл водач.

Противогибелно

"Хората възприемат утвърденото и пренебрегват

истинността.

Но Истината ще умъртви всички авторитети."

"АЛТОМЪ", из текст 267

            Cинът погибелен се роди. Още не знаем неговото име, но то няма да е единствено. Той ще има много имена. Дълг на Зрящите воини на Тангра е, да го разпознават под всяко едно от тях. И да му противостоят. Затова нека съберем песъчинките знания, носещи се около нас във вихъра, предшестващ бурята. Нека ги споим, за да изградим от тях Моста, по който ще преминем отвъд владенията на последното и най-могъщо зло.

            Преди много векове хора с незамъглено съзнание са писали кои ще бъдат неговите родители. Това предизвикало промяна в злокобния план. Когато за пръв път го видят, ще кажат, че е подхвърлено дете. Ще го осиновят и ще расте в семейство. Околните няма да знаят, че отглеждащите го не са негови истински майка и баща. Множество случаи на непредвидена смърт ще забулят тайната около раждането му. Ще расте в обезпечено и радващо се на високо обществено положение семейство. Всички ще се възхищават на неговите всестранни способности и рядко привлекателен външен вид. Трябва да го търсим измежду децата, на които им върви във всичко.

            - Воини на Тангра, търсете Сина Погибелен, детето на Сатаната, но не признавайте, че го търсите. Не тръбете, когато го намерите. Не се опитвайте да го премахнете. Иначе неговият могъщ Баща вас ще премахне, а вие пак няма да успеете. Не започвайте Битката първи. В противен случай ще я загубите.

            Синът Погибелен избягва смъртта винаги. Не като, а по чудо. Той не боледува, не го сполетяват нещастия. Синът Погибелен е преуспяващ. Не страда. Не му е нужно да страда. Дали са му наготово съвършено познание за страданието. Други са страдали заради него. Защо му е нужно да учи това, което му са дали наготово?

            Синът Погибелен умъртвява и възкресява. Той самия е едно чудо. чудо на съвършеното Зло. Знаем неговите белези и можем да го отличим. Никой няма да повярва. Обезумялата човешка глутница си е въобразила, че небето бди над нейните користни желания. Тя не съзира даже бродещите сред нея съвсем реални деца на Злото. Малките братчета на големия Звяр, които така обичат да бъдат мразени. И които мразят, ако някой ги заобича. Децата на Злото отмъщават на света затова, че са се родили в него. Те са принудени да понасят върху себе си доброто, с което хората поради незнание ги даряват. А доброто им носи страдания. Злото също страда от угризенията на своята съвест. Малките братя събират опитност. Звярът се учи от грешките на своите пратеници.

            Синът Погибелен ще стане известен със снимка на планински фон. Ще бъде гологлав и ще гледа настрани. Ще пристигне непознат, облечен в скромни дрехи. Околните ще видят в него непостижим интелект и невиждана мощ. А той ще сее Мрак в пространството и времето около себе си. Неразбиращ, народът ще се радва. Защото когато хората започнат да страдат непоносимо, той ще дойде с обещанието да ги спаси. Ще им даде това, което те твърдят, че желаят. Но знайте, че Гибелта се задава, кацнала върху раменете на обявения за Спасител. Нищо добро не носи онзи, който възкресява убийци и убива лечители. Само че това още няма да е Князът на зверовете.

            Ще започнат полека да проумяват, но ще се покоряват с надеждата, че по този начин ще избегнат опасността. Неразумни подобия на разумни същества! Как може да съществува безопасност, щом самото Съществуване е застрашено! В опасност ще са всички.

            Ще бъде страшен, но и обаятелен. И нехората умеят да представят нещата откъм човешката им страна. Измамата ще е съществен дял от неговото представяне. После ще дойде Князът. С връхна дреха, наподобяваща монашеско расо. Черна. Блестящо черна. Но дрехата изглежда светла на фона на лицето, от което настрана и малко нагоре излизат два тъмни лъча. Може би именно тези лъчи са родили легендата за дяволските рога. Ще ги видим пак. Ще ги усетим. И ще разберем, че символите не са идоли, а работни схеми. Едва ли ще успея да ви обясня пълноценно, но нека поне опитам. Не зная как е по-правилно да кажа: "черна светлина" или "тъмен лъч". Но ефектът е поразителен. Също като лъч светлина от електрическо фенерче, само че вместо да осветява предметите, тъмният лъч ги прави невидими.

            Ще настъпи денят на великото жертвоприношение. Князът на Мрака ще принесе жертва пред олтара на своя Бог. Жертвата ще е Синът Погибелен. В този ден ще се пролее повече кръв, отколкото дотогава е била пролята. Няма да останат очи, незамъглени от скръб. Надеждата ще е близо.

            - В сблъсъка ще бъдете с еднакви сили.

            - Това не е опитвано.

            - Борбата е за опитности - отвърна Вторият, по-ниският в йерархията. Чувствах, че има още нещо неизречено, без което Мракът едва ли можеше да бъде победен. Но Първият мълчеше, а Вторият не знаеше. Тогава попитах, поисках да видя и видях...

            Отдолу - Князът на Мрака. Над мен - изгряващо Слънце. Още много превъплъщения трябваше да мина, за да устоя на Слънцето и Огъня. А време нямаше... Наоколо - решетки и решетъчни конструкции. Бързащи, сиви, с размити, разфокусирани очертания. Като решетки на решетъчен затвор. Изграден и грижливо стопанисван от самите нас - неговите обитатели. Изведнъж иззад тях мярнах ясно очертани части на лице. На пръв поглед уж човешко, а всъщност твърде различно. Но във всички случаи приятно наглед. Цветно лице сред сивотата. Не мога да премина през решетките. Сам не мога. Това умение го владее Князът, но той е враг. Другият, чието лице видях е приятел, но и той не може. Сам не може. Обаче и двамата заедно...

            Картината се завъртя в спирала, сви се на точка и изчезна. У мен остана живият спомен и мисълта, изпратена ми от непознатия съюзник: "Изучи символите. В тях много е записано. Те крият отговорите на твоите незададени въпроси. Запитай. попитай. После погледни. Ще видиш отговор. Научи се да питаш и ще ти бъде отговорено. Сега ще ти помогна, доколкото мога. После ти ще бъдеш на моя страна. А в най-последната Битка ще сме заедно." Не успях да запомня повече. Видението продължи нищожна част от секундата. Но се изпълних с увереност, че ще има помощ и закрила.

            След като Князът дойде да смени Звяра, ужас ще залее света. Змията ще захапе своята опашка, но и Кръгът на спасителния Огън ще се затвори. Защо не преди това? Закрилата е съизмерима с опасността. Йерархията на нивата е валидна навсякъде. Християнската Църква ще се провали, осъзнали лъжливите им обещания, хората ще се нахвърлят срещу свещенослужителите. "Видях един от приемниците ми, който бягаше, прекрачвайки телата на братята си. Той ще намери убежище някъде инкогнито и след кратък отдих ще умре от жестока смърт." - видение на папа Пий Х, когато бил на смъртно легло през 1914 г. Неизродените човеци ще обърнат очи към една нова Вяра, носеща им реално спасение. Новите Възвестители ще се разкрият пред света. А неколцина измежду съюзниците на Мрака ще го видят в неговата истинска светлина и ще преминат към нас. Та някои още отсега го виждат: "Спомняш ли си, че спомена за някакво зло, идващо откъм центъра. Това Зло е Принципът. Но то не е точно зло; не е истинско зло. Почувствано, доловено, усетено отдалече, то носи полъха на злото, защото е индеферентно. Според човешките представи, е сляпо и безразсъдно, а изглежда е сляпо и безразсъдно, защото в него няма нито емоция, нито мотив или цел, нито мисловен процес, който да съответствана човешкия ум. В сравнение с него паякът ни е кръвен брат и равен по разум с нас." - Клифърд Саймък "Избор на богове".

            Оплаквам гледащите напред и виждащи надалеч. Горко ви, Предизвестители! Князът ще умъртви оня, който му проправя път, но ще убие и много хранители на Светли знания. Прославям участта на виждащите през Времето. Те ще бъдат приласкани от Създателя, от Тангра и пак ще станат частици от Него. Като отново разпалени, завърнали се на небето звезди.

            Питат: "Как да отличим Зрящите от слепците, гледащи света през чужди очи? Как да различим стражите на Светлината от адептите на Мрака?"

            - С помощта на 666 обхватът на Тъмното внушение е тотален, повсеместен. Миналото се изтрива и подменя. Зрящите са пазители на Пътя. Зрящите не позволяват Пътят да бъде прекъсван. Слепците стоят в миналото. Или в днешния ден. Или в угодното на Мрака бъдеще. Стоят в един от етажите на дългото пътуване и не могат да помръднат. Истинските Пазители свързват миналото с днешния ден и с ненастъпилото утре. И те не се движат, но в своята неподвижност са навсякъде. Нали още на древните беше казано: "Мъдрият измежду хората вижда бездействие в действието и действие в бездействието." - /Бхагават Гита 4:19/ За Зрящите Времето е неделимо. Тази особеност оставя отпечатък върху целия им живот.           

            Припомням, че освен Зрящи и слепи, между нас са Тъмните внушители. Те казват, че сочат напред, но погледът им е обърнат назад. Говорят за бъдещето , а сърцата им са в миналото. Те са безропотните пораженци, чието време е спряло. Те не тласкат, а дърпат. Прокламират живот, но идеалът им е смърт. Не съзират надежда пред себе си, затова бранят безвъзвратното отминало. Те са воини на Тъмнината, воюващи срещу Мрака с Тъмни средства. Стремят се към безметежност, като затварят очи и заравят главите си в пясъка пред задаващата се Буря. Жаля ги, но как да им помогна? Долавям тяхната неистова носталгия по отминалия апогей на великото Спокойствие. Усещам чувствата им, както усещам своите. Предимството ми е, че аз съм извън чувствата, а те са в тях.

            Синът Погибелен ще овладява постепенно Сатанинската мощ. За същество от човешкия род, макар и притежаващо допълнителни хромозоми, е трудно да постигне нивото отведнъж. Князът на Мрака ще пристигне в цялото си великолепие. Неговото тяло няма да е от нашия свят. Но малко преди него ще дойде сред нас Пратеникът на Светлината, Адептът на Продължението. Без Него хората биха били обречени. Ще прилича на всички и няма да бъде разпознат от невежите. Те ще Го приемат за равен с тях, а Злото ще почитат като свой върховен Господар. По онова време Злото ще прилича на Добро. Почитта няма да бъде въздавана според заслугите. Стара традиция, проявена особено силно в края на Измамната Епоха. За грешката ще се плати равностойна според тежестта цена. После нещата ще се обърнат, но ще е късно за сгрешилите. В мига, когато всички признати всегласно сили се подчинят на Тъмната страна, а тя бъде обсебена от Мрака, подчинението ще бъде разрушено. Ще се изпълнят условията за началото на същинската Битка.

         "Каква велика чест! Човечеството ще се срази със самия Мрак!"

            Не, няма. Ние го назоваваме "Мрак", защото липсва дума, годна да опише неназовимата Враждебност. Тя е неуловима за нас, а ние за нея сме твърде нищожни. Срещу нас Мракът ще воюва посредством свои слуги. Да види Мрака и да го усети и по силите единствено на Тангра. И нека Му благодарим за това.

         "Къде са всичките неща, за които пишеш? Виж колко е спокойно наоколо!"

            - А къде са вълните, които улавяте с вашите телевизионни и радиоапарати? Виждат ли ги вашите очи? Усещат ли ги протегнатите ви ръце? Могат ли пръстите ви да ги пипнат? Пред нас, по Пътя има преграден строеж. Зад нас, по петите ни гони Унищожението. Ще се спасим, ако преминем отвъд невидимата граница, която Гибелта не може да прекрачи. Но как да сринем преградата, щом не осъзнаваме нейната реалност?

            "Всичко е под контрол!" - самодоволно се усмихват човекоовластените. Наистина ли е под контрол? Реалността гъмжи от тайни. Умопихме се да ги разкриваме. Неблагодарните хора все посипват с пепелта на забравата и пренебрежението поднасяните от нас знания. Ако знаеха колко скъпо ще им струва...

"Жертвоприносителите ще бъдат поднесени в жертва.

Летящият ще дойде да смени вървящия.

Ще прогласят Кана за Каган.

Единността ще бъде призната за множественост.

Легендата ще е разбрана, защото ще е станала действителност.

Но време няма да е останало."

            Отрицанието е от неразбиране и духовна леност. Има условно и безусловно "не". Условното може да се обърне. Безусловното не подлежи на промяна. Неумелото може да стане умело, неживото само Бог може да оживи. Неистинското никога не се превръща в истинско. Еднозначното "не" също има своите степени на градация. Приемайки естествеността на Йерархията, вие ще отбелязвате нейното присъствие навсякъде. Ще разберете предупреждението, но с каква ли бързина ще трябва да се променяте, за да успеете?

            Когато започнах черновата на този текст, бях принуден да преживея странни явления. Удрях различни клавиши на пишещата машина, а върху листа се отпечатваше една и съща буква. Правех допълнения на ръка. Писалката сама се извърташе и изписваше знаци, които не можех да разчета. Веднъж откъм терасата се чу изплющяване на камшик. Друг път шнурът на електрическата печка се изви във въздуха. Злото изразяваше своето недоволство. Естествено бе и Тангра да ми помогне при завършване на започнатото. Трябваше, длъжен бях да го завърша. Успях.

            Ще успеем да победим Звяра. Стига искрено да пожелаем Победата. Тогава Всевишният ще е с нас, защото и ние ще сме с Него. А кой е по-силен от Бога, има ли мощ, по-голяма от Неговото всемогъщество? Повярвайте в бъдещия триумф на Доброто и Злото няма да ви обземе!

            Затова казвам: отворете своите очи, хора! Превърнете се в човеци. Вижте Времето, обхванете го с очи, с ръце, ум и душа. Позволете на Времето да влезе в сърцата ви. Станете едно с него. Когато то свърши, вие ще го имате в себе си. И Свършекът няма да е за вас край, а едно ново, Светло Начало!

            Предстоящата Битка ще превъзхожда всичко познато, но Знаещият не трепери от страх, а изрича:

"Воля, съхрани ме за дните на великата Победа!"

            Знаещият не пита дали ще го бъде. Знаещият пита какво още трябва да направи, за да го бъде. И не очаква от устата на враг да чуе истината. Господарят на Любовта поглежда със състрадание съществата, живеещи в тревожната Епоха. Знаещият се вслушва в гласа, пълен с обич и разбиране.

"След като разчупиш обвивката на съвършеното Зло,

там се образува Пустота, която се слива с Небето.

Но тя не влияе на Тангра, защото Той влиза в Пустото,

а пустото не влиза в Тангра."

            Известно е за съществуването на т. нар. "Тъмна материя", характеризираща се с наличието на безенергийни частици. Но ако Светлата материя е втвърдена енергия, то какво е Тъмната? Въпросът е метал, от който ще изковете победно оръжие. Досега Злото не беше надхитряно, защото никой нямаше ни най-малка представа как мисли то. В годината "Когато Яростта се преобрази в Тъга", ще пристигнат старите полузабравени съюзници и покровители.

"В земетръса на стари народи избликват нови извори"

            "чети, в името на твоя бог, който е създал всички неща и е сътворил човека от замръзнала кръв. чети, в името на най-благодетелния твой бог, който е показал употребата на перото, който поучава човека на онова, което той не знае." - коран, сура 98

            Срокът на безпомощната самотност изтича. Пристъпват Еа и Енлил, всеки със своята слава. Препускат Кандаул и Пирва, бързат да си видят внуците. Белен изпълва със съдържание пренебрегнати от човека направления. Братята Бран и Пан разширяват предела на човешките сетива, развиват закърнели органи, творят нови. Тевтат събужда спомена за Фир Болг. Луг, който последен оставя Небесната стража се присъединява към свитата и я повежда. Тук е смертул, съкращаващ агонията на смъртоносния свят. Тияз и Гобиниу издигат пламък над бронза, увеличават влиянието на мистичната сила. Брез развързва вързани чудовища. Ищар възкресява Хедаму. Яри раздава подаръци на неразбиращите. Силата и слабостта си казват "Сбогом!", разделят се. Дагда простира добра ръка, подкрепя по стръмното. Елаха извиква демоните от подсъзнанието, подпомага магове, поставя начало на Разделението. Далан отваря обрасля с бръшлян врата пред Бастет. Тару организира метежи. Тархун му приглася. Нуада простира сребърна десница. Край капището е приседнал Есус. Пред камъните лежи лъв, а върху тях е кацнал орел. Техра чете имената на дедите. Отново свързаният Кръг разбужда цялостната памет.

Утрото се изпълва с връхлитащи воини!

Те идват, за да убият чудовището, в което се е превърнал светът!

            Хората виждат своята собствена светлина. Растежът на техния дух е станал заплаха за съществуващия противочовешки ред. Заплашена е изродеността на потъмнелите създания. Лъжевъзвестяването на противоестествените няма да бъде прието от никое чувствително сърце. Измамата се разбира дори от неразбиращи. Паразитите се оправдават и оправданията им стават все повече. Истината прозира по-ясно през многото думи. Присмехът на Тенгрианина разпилява мухлясалите речи. Завихря се пречистващият вятър на проветрението. От молещи се, вярващите стават благославящи. Така започва Новото Разсъмване!

            "Обичам хората, но не обичам тълпата и тези места, където е твърде многолюдно."

Кейко Йосимура

            Спящите с ужас ще научат, че покрай тях е минал Заратустра, а те не са го забелязали. Но когато се пробудят, той вече няма да е помежду им. Ще се е върнал при своя лъв и при своите гълъби. Твърде зает е Заратустра, за да бъде вечен Учител на невежите. Който вярва в Бъдното, той по-рядко подава ръка.

            Да, ние наистина омъдряхме върху стари наченки. Но установихме, че мъдростта на старото е недостатъчна. Нуждата ни изведе навън, изкара ни да търсим изворите на бъдещето и нови наченки. От старото тръгнахме, от самото Начало, но сега самите ние сме ново Начало. Ние наистина поискахме да бъдем господари над народите! Защото единствени от всички знаем как и защо. И ще им бъдем господари, докато не ги превърнем в братя и приятели! И нека неразбиращите спрят да кряскат. Ние разбихме, съкрушихме един мит:

НЕВЪЗМОЖНОСТТА НА ВСЕОБЩОТО РАВЕНСТВО

/Или митът за Прокруст като предупредител/

            Митологията на древна Елада разказва за атическия разбойник Полипеман, познат още с имената Дамаст или Прокоп. Разбойникът останал в народната памет с прякора си Прокруст, т. е. "разтегач". Прокруст приемал гости, хранел ги, поел ги, а вечерта ги оставял да спят в легло, изработено точно по неговия ръст. Ако някой бил по-висок, той му режел краката, а по-ниските разстягал, докато не придобиели предварително определените им размери. Накрая дошъл героят Тезей, и той убил злодея. Но думата ни беше за всеобщото равенство.

            Поставени при едни и същи условия, някои хора са щастливи, а други - нещастни. В зависимост от своите наклонности, от настройката на своята душевност. На мен, например ми е трудно да живея без слънце, а Зент - Бурджан обича смръщено небе. Мурад Аджи се чувства доволен само в своята родна степ, друг го мамят планинските върхове, трети - морската шир. Но стига конкретни примери.

Не "на всеки по равно", а "всекиму своето"!

            Отричаме не естествения човешки стремеж към самоутвърждаване и самоусъвършенстване. Ние отричаме бясната състезателност на видиотените подражатели, които обявяват един еталон за успех и после принуждават всичките различно устроени хора да следват него, само и единствено него. Състезателността почива върху порочен принцип: принципа на равните възможности и равния старт. Хората не са равни още по рождение. Техните способности не са еднакви. По-нататъшният им живот само способства за задълбочаване на неравенството. Дори живеещите в колектив, и те са поставени в различни условия. Състезанието е личен триумф, постигнат за сметка на чуждото незаслужено страдание. Ние не направляваме ничие личностно различие. Само осигуряваме възможност индивидите да се развиват съгласно заложбите, вложени в тях от Небето. Никого не променяме. Даже не издирваме желаещите да тръгнат по пътя към Промяната. Не агитираме, не се занимаваме с пропаганда. Но ако някой желае да излезе извън омагьосания кръг на жалкото съществуване, наречено "съвременен, модерен живот", ако докаже, че е годен да преодолее втълпяваните му условности и фалшиви норми на поведение, ние показваме на храбреца коя е вярната посока и му помагаме да направи първите крачки по нея.

            Човекът спря да се чувства удобно в обитавания от него свят. Светът престана да принадлежи на човека. И вместо да потърси причините за влошаващите се условия на живот, вместо да отстрани налаганите му пречки и ограничения, "разумният" човек, "венецът на Творението" се подлъга по разни блянове за някакво въображаемо равенство, забълнува са социализъм и интернационализъм. Човекът предпочете да изглежда, вместо да бъде.

Той забрави своята Господарска мисия!

            "- Нима мислиш, че след 10 - 15 години светът ще се превърне в рай?

            - Не в рай. По-удобен, по-богат, по-сигурен, по-щастлив. Но не в рай. Освен благодат, новият свят ще роди и нови опасности." - Дийн Кунц

            Така пише в техните книги, но ние знаем, че хубавите им обещания си остават само на книга, а лошите като правило се сбъдват. Те ни обещават опасности. Нека и ние да станем опасни за тях!

      "Западът вече не познава мъдростта, той не познава благородното безмълвие на онези, които са преодолели самите себе си. Не познава светлия покой на онези, "които виждат", не познава гордата слънчева реалност на онези, в които са се възродили идеите на кръвта, живота, могъществото. Мястото на мъдростта е заела риториката на "философията" и "културата", светът на професорите, журналистите, спортистите, специалистите - схемата, програмата, лозунгът. Мястото й е заела сантименталната религиозна хуманистична помия и плеядата възбудени дърдорковци, които постоянно славословят "извършващото се" и възхваляват практиката, защото се боят от мълчанието и размисъла." - Юлиус Евола

            Порочни са даже основните принципи, по които се ръководи живота им. Ето, да вземем марксическият "Закон за отрицание на отрицанието", той всъщност представлява уродливо обяснение на Закона за развитието  продължението. Развитие и продължение, съставки на Движението, на вечното действие. Такива са всичките им сбъркани правила на поведение. Ние гледаме към възхода и устрема; те - към отричането. Техният поглед е обърнат към Луната, към Нощта и Миналото. Ние се стремим към Слънцето, към Деня и Бъдното. И тук е главната разлика между тях и нас.

            Неразумният зъл свят бясно препуска без цел и посока. Ние разстиламе пред него дъга, и той, светът се преобразява. Почитаните и потъпквани ценности разменят своите места. Господарят отново се възкачва на владетелския Трон, робът по дух отново слиза в калта. И не е важно дали днес сме слаби или силни. Единствено важно е, че Мечът на Тангра е в ръцете ни. Единствено важно е, че знаем какво да посечем с него: не краката на израстналия, а ложето на Прокруст. Единствено важно е, че ние помним древния мит и с негова помощ ще съкрушим мита на измамното време. Ние знаем, че

За всичко има място на този свят,

но не всичко си е на мястото!

            Ето, сега ние идем, за да върнем нещата в тяхното естествено състояние. Ние идем с мисията да поставим всеки на мястото му. Ние идем, за да съсечем насилника над Природата Прокруст.

         И никакви бръщолевения за всеобщо равенство няма да ни спрат.

            Хармонията между материя и Дух не се осъществува посредством вражда. Но материята първо трябва да бъде овладяна, да се изтръгне нейното високомерие, а едва после да й се предоставят условия за равнопоставеност. Чиготът чувства как истинското Знание го докосва, без отначало да разбере всичко докрай. Знанието се плъзва бързо и той няма време да запомни всичко изцяло. Чиготът упорства, знанието попива като влага в суха пръст, превръща се в даденост, подразбираща се от самосебе си. Чиготът се преобразява в Чук на Вселената, във Воля на своята доба, в ловец на време, в покорител на земи и светове, в острие на последната Победа!

            Едно няма да се наложи да усвояват препускащите конници - те и сега притежават познанието да пребивават в самота. Те притежават познанието и силата да бъдат сами. Спасяващите се имат нужда от чиготска помощ; чиготите от ничия помощ не се нуждаят!

            - Измамните благодетели ви вкараха във война с цялата околна действителност. Но тази война не е ваша. Защо трябва да воювате със своя собствен свят? Чиготът ви учи да разпознавате свои от чужди. Всичко, което още не познавате, което не можете да назовете, понеже не сте търсили название за него, всичко е вътре във вас. То винаги е било там, но вие не сте знаели. Погледнете чиготската сабя: тя не само сече, но и сочи.

            Няма асансьор за етажите на Мъдростта. Всеки сам изкачва стълбите.в даденост, подразбираща се от самосебе си. Чиготът се преобразява в Чук на Вселената, във Воля на своята доба, в ловец на време, в покорител на земи и светове, в острие на последната Победа!

            Едно няма да се наложи да усвояват препускащите конници - те и сега притежават познанието да пребивават в самота. Те притежават познанието и силата да бъдат сами. Спасяващите се имат нужда от чиготска помощ; чиготите от ничия помощ не се нуждаят!

            - Измамните благодетели ви вкараха във война с цялата околна действителност. Но тази война не е ваша. Защо трябва да воювате със своя собствен свят? Чиготът ви учи да разпознавате свои от чужди. Всичко, което още не познавате, което не можете да назовете, понеже не сте търсили название за него, всичко е вътре във вас. То винаги е било там, но вие не сте знаели. Погледнете чиготската сабя: тя не само сече, но и сочи.

            Няма асансьор за етажите на Мъдростта. Всеки сам изкачва стълбите. Тълпи изпълват общото стълбище. Призованият бърза, блъскащото се множество го забавя. Виждат се контурите на друг вход, ползван от управляващи. Разстоянието е същото, броят на стълбите е еднакъв. Но е почти пусто, малко са стремящите се към Мъдрост управници, никой не препъва бързащия.

            - Хвани се за перилата, оттласквай се, върви все нагоре! Не се оглеждай. Не посягай към изкушенията, те са примамки, поставени за разглезени негодни велможи. Не оставай при блестящите прибори, не се присъединявай към спрелите!

            Когато човекът се научи да Гледа, той Вижда невиждани неща. Жълтите камъни почервеняват и стремящият се нагоре съзира първоначалната картина. Никоя школа не може да замени изкуството на овладяното Озарение. Ето с какво най-незначителният чигот превъзхожда най-мъдрия учен от някой престижен университет. Затова чиготът не взема каквото му предлагат. Нито речна вода, нито земно жито. Той се бори със смъртта, той иска Христовото тяло. Дори чиготът да няма достатъчно знания, той е обучен как да се залавя за Нишката и към високата цел тя го води.

            Сияещи чиготи, бъдете бързи като вашия покровител - Светлината! Още преди да са се досетили къде може да сте - вие вече ще сте се преместили. Длъжността ви изисква винаги да бъдете другаде. Бъдете по-бързи не само от преследвачите, но и от мислите и чувствата им. Изпреварете намеренията и копнежите на тяхното подсъзнание. Тайната е в постигането на определена скорост, при която търсеният видим обект изчезва, излиза извън обсега на сетивата. Винаги и всякога нанасяйте своите удари в точката, разположена след границата на вражеското възприятие. Самите те признават, че "страхът от неизвестния враг е по-голяма заплаха от самия враг". Бъдете вечните Неизвестни. Никого и никога не предупреждавайте. Понятията "честно" и "нечестно" са неприложими към неприятел, който е загубил своята чест, прегръщайки несправедливостта. Никой не бива да застава толкова близо до вас, та да е в състояние да ви нарани. Облечете брони на вътрешно недопускане под обичайните си дрехи. Не излагайте на показ нищо, което утре биха използвали като доказателство срещу вас. Създавайте впечатление на растяща сила, без да конкретизирате нейния източник. И от хора ще се преобразите в Господари. Усвойте начините, които се раждат и приемете начините, които се даряват. Бъдете хора-птици. Не летете, а отделяйте земята от себе си. Не оставяйте Вестителя напразно да хлопа на вашите порти под дъжда. Махнете резетата, отворете му. Той ще ви подготви да изречете слова, достатъчно годни за изкупят вашите грешки. Той ще ви обучи как да минете по

Шарения мост

            Какво се случва с човека след като смъртта обземе физическото му тяло? Основните възможности за следсмъртно съществуване са три.

            Първата: човек продължава своето индивидуално развитие. Макар изграден от друга материя и намиращ се в друго време, макар и престанал да бъде човек в прекия смисъл на думата, той притежава себе си, своите знания, паметта, неповторимостта си. Такъв човек е стъпил на следващото разумно стъпало. Придобил е нова, по-висша свобода, получил е друга, немечтана досега власт.

Това е пътят на Продължението

            Християните имат смътна представа за този път, те мислят за него като за Рай. Будистите го наричат Нирвана. Наистина, в сравнение със земното съществуване следващата фаза е блаженство, но истинското усъвършенстване предстои.

            Втората възможност е човек да загуби своята уникалност и да се слее с общата маса на безликия Разум, наричан от непосветените Свети Дух. Или пък съхранявайки основните си качества, след известна почивка да се върне прероден в ново тяло. Но вече лишен от спомените и житейския си опит.

Това е пътят на Съхранението

            В Християнските представи този път отговаря на Чистилището. Да, така е, ако се разбира като проверка на Годността.

            При третата възможност човек задълбочава своята деградация, душевността му закърнява, животинските качества вземат връх, моралните добродетели изчезват, докато Божественото в него умре напълно и окончателно. Зловещите задгробни създания /позволете ми да не ги изброявам/, са именно такива умиращи души на бивши човеци.

Това е пътят на необратимия Светлинен Разпад

            В Християнството този път отговаря на Ада, но християните се заблуждават, като мислят, че адските мъки са вечни. Адът е смърт без надежда за възкресение.

            Доскоро човеците умираха, но човешкият свят продължаваше да живее. Душите на мъртвите поемаха предимно по един от първите два пътя - на Продължението или на Съхранението. Хората знаеха как да не се погубват приживе. Знаеха и как да се грижат  за своите близки след като ги напуснат. Защото тръгналите по пътя на Продължението са най-могъщите закрилници на човешкия род. Тази истина е намерила място в Християнството, в Хиндуизма и Будизма, в Исляма и древните езически вярвания като вяра в светиите и техните възможности, както  и за мястото им в нашия земен живот. А въртящите се в кръга на Съхранението души са гарант, че човешкият род все още е нужен на Тангра. За жалост, днес в огромната си част оскотените човекоподобия предпочитат пътя на Разпада. Затова светът, човешкият свят умря. Той вече не е нищо повече от един неизстинал труп на мъртвец.

            Човешкият свят няма идеология, няма светоглед, няма религия, няма вяра и мисъл, няма морал, няма памет и вярност. Човечеството няма Цел. То замени Устрема със стремеж към натрупване на все по-лесни и по-големи печалби. Човечеството забрави за радостта от Живота, остана му само едното удоволствие. Човечеството не разбира нито защо живее, нито защо и как да запази връзката със Създателя, нито как да продължи Пътя. Вгледан в Малкото, цял потънал в Дребното, човекът изгуби Голямото и Великото.

            Човекът ослепя, той престана да вижда Дъгата, той разруши като ненужен шарения Мост, по който душата му минаваше, за да поеме към просторите на Отвъдното. Над цивилизацията се спусна безлунна и беззвездна Нощ, а огньовете угаснаха. Кой ще разрови пепелта, кой ще извади неугасналите въглени, кой ще освети истинската картина на Реалното? Земните властници не знаят как се строят Мостове, а на можещите не позволяват да го правят. Кой Посветен ще се заеме с посвещение на околните, щом те приемат посветителството за най-страшно престъпление?

            Три възможности се откриваха пред човешката душа след нейната раздяла с тялото. Имаше кой да учи човеците как се тръгва по пътя към Тангра, към Бога. Много Учители бродеха по Земята и учеха на мъдрост. Сега са малко и все по-малко остават. И са все по-мълчаливи, все по-трудно им е да говорят. Все по-малко са желаещите да ги чуят, все по-малко са готовите да ги послушат. И още една причина за мълчанието на Посветените има. Когато светът беше жив, и правилата му бяха живи. Сегашните правила са мъртви. Те изискват от човека да извади на показ цялата си душевност, за да получи официално признание. А Посветените не са като останалите, те са като цветя: докато коренът им е под земята - цъфтят. Извадите ли корените навън - увяхват. Скоро на планетата няма да остане нито един, който да знае как се тръгва към Тангра. Тогава ще умре и последната възможност.

            И няколко допълнителни думи за променените правила:

            Сливането на народите в някакво си "единно човечество" е най-голямото злодейство срещу човешката Раса, което може да се измисли от човек. Ако това се случи, ще настъпи явлението, познато като "Черната зора". Народите са цветовете на Дъгата. Нима Дъгата може да бъде само зелена, само червена или само синя? Какъв смисъл е вложен в многото националности, каква мисия имат те да изпълняват със своята многобройност? Скоро ще има Буря. Когато Бурята отмине, всеки народ трябва да излъчи своя цвят, така ще се образува Дъгата и Слънцето отново ще изгрее. Преминали през многоцветния Свод, хората ще съзрат спасителната пътечка, водеща извън територията на Унищожението. Хората щяха да съзрат. Те трябваше, но няма да съзрат... Вместо ярко многоцветие, след Бурята ще останат само мятащи се сиви прашинки. Какво казват посветените за себе си и за своята Мисия?

            "Ние не сме нито сини, нито червени, нито зелени, нито оранжеви... Ние сме шарени! Шарени... Значи много и малко. Значи всичко и нищо. Думата отпраща към древното "шарка", боя. Към Шар планина и коня Шарколия. Шар... За руснаците е топка, кълбо. За англичаните прилича на името Шарън. На маджарите напомня за Шаракана, техния змей. Шар, багра, цвят... Нашата шарения идва да замени техния "добър" сив тон. Ние сме неопределими, ние сме шарени, ние сме многоцветни, ние сме всичко! Ние сме слънчевата Дъга, която се явява всеки път, когато Бурята отмине." Дали обаче ще се случи така, както Посветените казват? Според мен, ние ще пренебрегнем мъдрите слова, и Дъгата няма да се разстеле над нас

            Тогава ще дойде Зимата, много, много дългата Зима. После и тя ще си иде, но човекът вече няма да го има, за да посрещне пролетта.

            Нищо не може да спаси залязващия свят. Но той няма да умре навреме, ако не го убиете вие. А когато започнете да изпитвате жалост - спомнете си за млечните зъби у децата. Изчакат ли ги премного - постоянните израстват накриво.

            Стоманени пилони над вълните. Върху тях - жилища. Близо до брега, но неопиращи се в него. На широка площ. Не е пестено място. Много жилища с малко жители. Плуващият участък обхваща и пясъка от дъното, като вълнението по някакъв начин е парирано, сведено е до размерите на малки, едва забелязващи се вълнички. Уютен и спокоен е животът в наколното селище, но уютът е за самотници. Липсват каквито и да били обществени сгради. Всички постройки са еднакви по размер и силно приличащи си по външен вид. Във временното убежище за спасени, първоначални разлики няма. То е за достойните, но незаслужили правото да избират.

Градация на възможности!

            Освободените от паразитната опека човеци се залавят със собственото си доусъвършенстване. Но оттук нататък те трябва много да внимават. Разширяването на възможностите води до ограничаване периметъра на безсъзнателните и полусъзнателни действия. Увеличаването на едни права намалява други. В бъдещия свят отговорностите растат заедно с правата. Законите вече не са еднакви към всички.

            Воините на чародейството се съобразяват с действащите условия, без обаче да се примиряват. Винаги се стремят към промяна в желаната посока. Не се хвалят, не демонстрират промените. Правят го незабележимо. Чародеите са нещо, което никога не е било част от този свят. Те са новопристигнали, приемани от хората като завърнали се. Те са екзекутори, пратени да изпълнят присъдата над осъденото човечество. Те са възкресители, дошли да подарят нов живот на достойните човеци. Те са, които влизат в безпощадна война с поробителите на човешкия род. Системата за преследване на талантливите хора била организирана от евреи още преди Френската революция. Чиготите изградиха Противосистема. Чиготите атакуват злите, лошите, лекомислените, негодниците, престъпниците.

            Страната на сънищата изсмуква нормалната човешка активност. Заменя разсъдъка с програма. Чародеите са разрушители на програмата. Те отнемат властта от онези, които отказват да действат по разум. Но не помагат на самозабравилите се врагове да се опомнят. Не бива врагът да си спомни кое е смъртоносно за него.

            Чиготът не пита защо преминава през изпитание. Целият ужас, цялата мъка и жал на човечеството трябва да бъдат осмислени. Чародеят може да има съвършеното познание за тях, но не го ли почувства, не го ли понесе в сърцето си - все едно нищо не знае. Мъдростта не се дава даром. А само тя противостои на низките ловни подбуди, затова умните нечовеци я мразят. Мъдростта е най-яростният враг на нечовешките деяния. Чародеят е поданик на Мъдрата страна. Иначе не би бил чародей.

            Очите на истинското Изображение ще се отворят и хората ще Го познаят, ще разберат Кой всъщност е Той, на Кого са се кланяли. Но само чародеят осъзнава предстоящото. Още отсега той казва:

            "Светът се е превърнал в Бездна. Денят не достига до нея. Ние носим вялата, която ражда плод. Ние вярваме в нашата Вяра! Ние чухме дълбокия полунощен Зов и му отвърнахме. Горко на пребиваващите в несъучастие!"

            Моделът на Глобалния свят се проваля. При смесването на расови типове се получават определен вид кръвни съставки. А щом има храна, значи ще се намери нещо, което да я яде. Появява се вирус, поразяващ мелезите. За останалите хора вирусът е безвреден. Дремещ в латентно състояние, той се активизира само в обкръжението на благоприятна за него среда. Ето как децата плащат за греховете на родителите.

            "Държавата като човешко творение не бива да е бездуховна!" - препоръчва колобърът Абрек - Бол. - "Не с насилие, а с убеждение се покорявайте!"

            - Деца на Тангра, господарите сте вие! Не позволявайте на робите да се гнусят от вас, да ви презират. Днес те ви тъпчат, но утре вие ще им заповядвате. Бъдете горди!

            Шалимму се разкайва заради построения град. Бранителите на живота тръгват срещу народа на смъртта. Преследват паразитите не само докато са силни. Чиготи и Багаини продължават да зоват Възмездието и след като наместниците на Тъмнината се преобърнат в жалки страдащи подобия на отминалата си слава. Гонят ги не само докато са живи. По дирите им са през всяко тяхно прераждане. Ето на каква участ се самоосъдиха ненаситните пиявици заради враждата си към Светлия човешки Храм, към човешкия Устрем и Божествена Воля. Безбройните удари изпълниха децата на Отключените Небеса с решимост да съсипят даже Тъмния, криещ името си племенен Бог, но да се докопат до своите мъчители. Народите по цялата Земя пожелават освобождение от паразитизма. Несправедливостта и нейните проводници изпаднаха в немилост пред Бога, пощада и съжаление няма да има. Какво значи да си милостив към този свят? Да прощаваш на Злото, да не съгласяваш с него, да обръщаш гръб на жертвите му? Не за да рушат, и не за да градят тръгнаха чиготите, а да разчистват! И на тяхното знаме пишеше:

Разум, спомни си Началото!

Сияние, завладей Пространството!

            Заради нашата неблагодарност, заради преклонението ни пред грубата сила, заради съгласието ни с насилието, заради отстъпчивостта ни, заради мързела и нежеланието ни да тръгнем по пътя към Съвършенството, бяхме оставени на Узурпатор да ни управлява. Повярвахме на племето, в чийто език думите "Бог" и "нищо" звучат по еднакъв начин. Но Стопанинът отново влиза във владение на Своя Дом. Чертогът, съграден от Него приема обитателите, които Той посочи. Останалите са прогонени. Ще настъпи спокойствие, но ако вие не издържите, как ще издържат другите? Напрегнете се до мига, когато разрушители и разрушавани бъдат пометени. Съхранете се все така неподвластни на Разрухата. С усмивка демонстрирайте решителност.

            Осъществено е Тенгрианското съзнание. То е проникнато изцяло от своето предназначение, станало е устойчиво. Сега Тенгрианите разбират защо е нужен периодът на самота. Те не роптаят срещу Бога, а вникват в Неговия замисъл. Те знаят, че иде

Обещаното разсъмване

            Ще го дочакаме ли? Ще го видим ли? Или ще си остане мечта, недостижимост?

            От нашия стремеж зависи. От вложения Устрем.

"Умните хора затова са умни, за да се ориентират

по-лесно в объркана ситуация."

            Търсещият ще намери, но трябва да знае какво търси. Вървящият ще стигне, но трябва предварително да е наясно закъде се е запътил. Не е мит твърдението, че за човека невъзможното не съществува. Но е задължително да се познават предварителните условия.

Преодоляване на двойнствеността

            Всяка Сила дърпа в своята посока. Не бива да има колебания. Нито неяснота. Нито непрекъсната смяна на избора. Нищо, нито на този, нито на онзи свят не е полезно едновременно и за Светлината, и за Тъмната страна, и за Мрака. На двама господари може да се служи само, ако същността им е еднаква. Трябва уверено да се върви по избрания път. Нужно е постоянство. Иначе събраната сила се обезсилва, постигнатото се обезмисля.

Преодоляване на мисловната леност

            Преосмислете двуначалието на живото си съществуване. В човека клокочат Тъмните желания. Ако им позволите да избликнат, те ще залеят като със смола вашите Светли намерения, ще ги обездвижат и умъртвят. Бдете над вашата цялост.

Преодоляване на невежеството

            Знанията са компас. Внимавайте, много внимавайте компасът ви да не се окаже повреден. Следете дали ориентирите ви са верни.

"Сложността трябва да се преодолява!"

            Защото всъщност нищо не е толкова сложно, колкото ви се струва в началото.

            Ако гледате на мечтите като на мечти, никога няма да изпитате радостта от тяхното сбъдване. Винаги се стремете мечтите ви да станат реалност. Не оставайте без мечти и искрено вярвайте в тях. Претворявайте своите блянове, осъществявайте своите съкровени мисли в живата действителност. Вие искате да вярвате, но хората постоянно ви внушават безверие. Обществото иска да ви обезсърчи, но "обществото е малко, смесено и глупаво". Пък и как без сърце ще живеете, ако послушате зложелателите? Не слушайте обществото. По-добре чуйте повика на собствената си непрокудена съвест. Казват ми: "Но не всички хора имат съвест. Мнозина са я загубили. В съвременния свят преуспяват единствено безсъвестните, те стават политици, депутати, бизнесмени, юристи... Безсъвестните се множат, честните намаляват". Пиша за хората с непогубена съвест. Никой безсъвестен няма да прочете този текст. Дори да започне, няма да стигне до края. Написаното от мен не е предназначено за безсъвестни, към тях не се обръщам, те не ме интересуват, те са обречени, неосъзнаващи своята обреченост. Те ще умрат до един, сразени от самото Небе, и аз зная каква ще е тяхната смърт. Какво каза колобърът по повод някакъв празник, когато безсъвестните принудиха деца да танцуват сиртаки в чест на едно обесване: "Те празнуват годишнина от нечия смърт. Те приемат, че единствено смъртта е достойна за празнуване." Да, те единствено на смъртта се радват, и тях единствено смърт ги очаква.

            Насочвам своя зов към човеците, в чиито сърца безнадеждността още не се е настанила. Обръщам се към естествено добрите хора, за които все още има надежда. Обръщам се към тези, които ще ме разберат.

            "Време ви е. Вече гърми Бурята, вие чувате ли? Притъмнява. Конете ровят земята с копита, потръпва малката градинка. Прощавайте се с приземието, прощавайте се по-бързо."

            Никога не казвайте: "Сега не му е времето". Винаги е време, та вие живеете във времето! Посочват ви вашите задължения, налагат ви какво да вършите. Не обръщайте внимание. Вършете вашата си работа. Работата, която само вие, единствено вие можете да свършите. Доверете се на "Огъня, с който всичко започна, и с който всички завършваме". Осъзнайте реалността на собствената си Огнена същност. Тя е по-трайна от физическата материалност. Отстранявайте пречките от своя път. Когато дойде мигът едно време да бъде заменено с друго, вече ще е късно, ако още не сте готови.

"Ще рухне храмът на старата вяра и ще се създаде Храмът на Истината."

            Ще рухне изроденото, изопаченото, изкривеното. На прах ще се обърне съграденото с помощта на амбиции за деспотична власт. Сива пепел ще остане от събираното поради ненаситна алчност. Единствено Божественото ще пребъде. Съкровищата на сърцата, спестяванията на Духа, запасите на истинската, на неподправената Вяра, само те ще оцелеят. Тогава ще настъпи Разсъмването. С часа на Истината. За всеки от нас този час ще дойде в различно време. Не спирайте, не се отклонявайте от пътя си, не забавяйте ход. Иначе за вас часът може и да не настъпи. Живейте заедно с Живота. Животът е птица. Останат ли неподвижни, макар и разперени нейните криле, птицата кържи, но не за дълго. Отпусне ли ги - пада веднага. Светлината е могъща, докато е устремена и се движи. Спре ли - превръща се в Тъмнина. Покоят е присъщ на мъртвите. Законът е общовалиден за всички същности във видимия и невидим свят на нашата Вселена. Ако пък уловите различия - те са от безпределния свят на Мрака.

            Има човеци, очакващи Утрото, подготвящи се да Го посрещнат. Независимо дали живеят сред обществото или в уединение, те са над общоприетите норми. Не ги укорявайте. Те знаят, че скоро нормите ще са други. Те знаят, че освен Радост, иде и Заплаха. Новият Пратеник приближава към нас. Призори Той ще напусне Своя дом и ще тръгне. Горко на срещналите Го, ако в сърцата им злото преобладава над доброто! Ще запитате: "Как да открием Пратеника? Как да различим Властелина сред толкова много властници?". Властелините са скромни. Слугите, те се пристарастяват към ненужния разкош. Надутите нищожества, те обичат излишния лукс. Пратеникът взема колкото му е нужно за из път. Умейте да отличавате нужно от ненужно.

И ще видите Пратеника!

            Но Князът на Мрака също приближава. Та неговите предвестници вече са тук! Внимавайте да не приемете Злото за Пратеник. Грешката ви никой няма да е в състояние да поправи, напразно ще се оправдавате с неопитност. Неугасимият Огън ще ви изпепели! Воинът на Ада ще пристигне, облечен в чужда плът. Но при среща с него, хората ще изпитват безпричинен според тях страх. Всъщност на подсъзнателно ниво те усещат нечовешкото. Разказали сме го подробно в други текстове, а сега нека продължим започнатия разказ. Кой, ако не ние трябва да ви подготвим за идващото? Знайте: Новият свят трябва да бъде построен върху чисто място. Познавате ли законите на Чистотата? Неживото е чисто; живото също е чисто. Мърсотията се създава от смесването. Изгаряйки, нечистото се превръща в чисто. Гаснещият огън твори Тъмна чистота; негаснещият - Светла. Не позволявайте на забравата да ви обземе. Помнете дадената ви надежда. Вие трябва да помните. Вие вече помните. И устоявате!

            Отхвърлихте насилието и принудата, приехте Бога и доброто, а сега чуйте: "Смърт няма. Ние ще видим чистата вода от реката на Живота. Човечеството ще погледне към Слънцето през прозрачен кристал." Обещано е и ще бъде!

            Но дали ние ще бъдем там? Дали нас тогава ще ни има?

            - Чада на Тангра, накарайте хората да мечтаят! Подтикнете ги да повярват в мечтите си. Помогнете им да осъзнаят, че съкровените им желания, копнежите на чистите им сърца могат да получат плът. Да се претворят на дело в осезаемия свят. И самият осезаем свят да се разшири. Докажете им, че вие умеете да сторите чудото. И те ще бъдат ваши! От врагове ще се обърнат в приятели. От място за наказание, Земята ще се преобрази в Рай!

            Но не по мирни пътища идва Промяната. Новата форма на обществото се утвърждава в сражение. В противен случай новороденият дух ще е твърде унил. Тенгрианите са известени, че Истината побеждава само, ако я представя по-силният.

            В дните на всеобща радост организирайте Пиршество и на него поканете всички богове, почитани от вашите предци. Гледайте никого да не забравите!

         ... но победата е далече, а Битката едва започна! ...

Искри, слейте се в Пламък!

Звезди, преобразете се в Слънца!

            Белязването на опозорените не е самоцел. Няма отминали дела. Човек зависи от всичко, което е вършил през живота си. По пътя на Славата няма място за позор. По пътя на Величието роби нямат право да стъпват. Сега е време за разчистване, за отстраняване и привличане. Сега е морален мор. Време, в което умират духовете. Телата ще ги последват по-късно. Сражавайте се без страх! Дори ужасните Ихиги престават да бъдат ужасни пред разбунтувалия се Урук.

"А когото не можете да приучите към летене,

научете го по-бързо да пада"

            - Разстилайте около себе си подканящ мек здрач. Притъпявайте човешката подозрителност. Не се оправдавайте, когато ви упрекват, че умишлено сте ги объркали при тълкуването на свещените повели. отговорете им: "Щом така сте го разбрали, значи сте искали да го разберете така."

            Езиците на различните народи водят до различно въприемане на Действителността. А колко повече това се отнася до Расите? Между хората, между народите и между расите съществува

Разстояние

            В спокойствието на тишината се долавят звуци от друга, забравена реалност. В отблясъците на чистотата се забелязват нейните сенки. В простора на самотата се усеща ритъмът на невидимия и неосезаем за човешкото множество живот.

Изроденото човечество е враждебно към Реалността!

            Малко племе, криещо се зад име на многочислен народ си е въобразило, че изповядва единствената религия на Разума. Но никой друг не е така далеч от истината. Неподвижността и подредената застиналост не водят към равновесие.

Балансът винаги е динамичен.

            Не жаля за предстоящата гибел на малкото племе. То е главната причина за спрелия възход на човешката Раса. Но заблудата се разпростира като епидемия, обхваща все повече същества от единствения разумен вид, населяващ планетната суша. Изсмуква човешката жизненародстност, премахва творческия устрем на Избраните, умъртвява Богоустремената им духовност.

            Ако някой спи - разбудете го. Но не губете време да съживявате мъртви. По-добре умело ги насочвайте към самоизтребление. Тяхната гибел ще разчисти пространство за вас. Замлъкналите им уста ще отворят път за тишината. Освободете се от тяхното присъствие и няма кой да мърси дома ви.

            Но най-добро от всичко ще е, ако подтикнете ненужните към безпощадна война с причинителите на Ненужността. Изтласкайте миналото от вашия свят и бъдещето само ще дойде.

            Живата бездуховност е враждебна към духовния живот. Съвместяването им е смъртоносно за Духа. Компромис не е възможен. Изхвърлете от сърцата си всякаква жалост към самоумъртвилите се звероиди. Не бъдете състрадателни към тях.

Иначе вас може да ви няма, когато Бъдещето дойде.

край на Червената Книга