| История: Ислямът и Тенгрианството | |||
|
|||
| През 711 – 712 г.тюрките от Каганата правят стратегическия си поход от Китайската стена до границите на Северен Иран. Целите им били две: 1) да дадат отпор на военните претенции на Халифата към градовете Согда и Тохаристан (днес това е територия на границата на Иран, Индия, Афганистан, Пакистан, Таджикистан, Узбекистан, Туркменистан), които са били под протектората на степните племена; 2) да спрат идеологическата експанзия на исляма. Предводител на похода бил знаменития Тонюкук ( според тенгрианската символика името му се превежда като : „притежаващ Небесно одеяние) – тачен като съветник на тримата Кагани, конфуциански учен и тенгриански пророк едновременно. Арабите, както и представителите на местното население, насилствено приели исляма (след смъртни заплахи), тюрките наричали «тезик» - оттук идва и името на местните народности: «таджики». Това бил първият сблъсък на двете велики религиозно-политически системи: Номадо-Тенгрианството и уседналото Мюсулманство; номадската Степ и ислямския Шахр (града). И в същото време това било продължение на най-старото противопоставяне Иран – Туран. Иран - асимилиран от арабския Халифат, и Туран, възроден от тенгрианския Каганат (Великия Тюркски Каганат с племенната династия Ашина-Алшин (545 – 745 г.). В резултат на този поход непобедимия дотогава Халифат така и не успял да влезе в номадската Степ и едва удържал господството си в Средна Азия . Чак в средата на XIII век, след повече от пет века, хан Берке от Златната Орда, брат на Батий, официално приел исляма. Новата религия била приета само в придворните кръгове. Съобразявайки се с геополитическите реалности, Дворецът опитвал да се приспособи към чуждите за номадските традиции ислямски догми, но цялата Велика Степ продължавала да живее по законите на Тенгрианството. В историята на тюрките подобно нещо не е било непознато дотогава. Имало е периоди, когато `първенците` са се увличали по манихейството (уйгурите - V век, «Хуастуанифт» - «Молитва за Покаяние на манихейците»), иудаизма (хазарите през Х век - «Еврейско-хазарска преписка»), от несторианството (аргините, найманите, кереите през XI-XII в., «Легенда за презвитер Иоанн») и от католицизма (половците през XIII-XIV в., «Кодекс Куманикус»). Китайското конфуцианство и индийският будизъм също били познати в каганските дворцови кръгове. Пътят за навлизане на исляма сред степните народи се открива едва през XVIII век, след включването на Казахстан в състава на Руската империя ( 1713 г) . Империята искала да има като поданици не непокорни степни конници - чергари, а пастири - домошари, които да управлява по-лесно. Бил е разработен грандиозен план за т.нар. „седентеризация” – принудителна промяна в цялостния бит на казахите и установяването им на едно място. За тази цел със специален Указ на Екатерина II в Степта са изпратени стотици татарски молли. Те, в качеството си на установени вече служители на Империята е трябвало да превърнат тенгрианците в мюсулмани. Сметката била проста: приемането на исляма означава приемане и на новия бит. Според Замисъла, най-слабо «ислямизираните» дотогава в целия «ислямски свят»! арабски бедуини и доверчивите неофити е трябвало бързо да се откажат от традициония си начин на живот, от културата, религията си. Предвиждало се е въвеждане но специална Система за поощрение, привилегии и облагодетелстване на „изпълнителните”. Въпреки това, чак до средата на 19 в. (според Чокан Валиханов) ислямът е слабо признат от Степта и територията на разпространението му е предимно насилствено увеличавана. Загубата на исконната национална държавност (и по-нататъшна загуба на националната идентичност!) и приемането на чуждо гражданство - това е преди всичко загуба на Духа на нацията, нравствения й стожер. Имало е и прецеденти. През VII м тюрките от Каганата са били подчинени на Поднебесната Империя цели 50 години. Тогава всичките им `първенци` са подражавали на господарите си: приемали са китайския манталитет изцяло – от езика и облеклото, до конфуцианските и будистки догми. За 260-те години под Руско „управление” (точната думо е „робство”-бел.пр.) е напълно естествено казахите да приемат много от чертите на руския етнотип. Друго е учудващото: защо вместо Православието, те получават Исляма??? Но такива са парадоксите на историята. По такъв начин на прага на ХХ век казахите представляват нация, пазеща като цяло номадо-тенгрианско мислене, приела закрепостения начин на живот и руския език, а като духовен ориентир разполагала с Корана и шериата. Тези взаимно изключващи се „събираеми” на битието им пораждат жестоки конфликти в подсъзнанието на народа. Кои сме ние? И този вопрос в никакъв случай не е риторически. Казахската наука решително се разграничава от историята на номадите преди XV века и послушно спазва указанията от метрополията. Щом казахите не са от една страна татаро-монголи и тюрки (още повече пък не са и хуни, скити, камо ли пък тури), а от друга – явно не са и славяни и християни ... Може пък да са мюсульмани? Подобно „научно” разсъждение като че ли става за опорна точка в трудния процес на национална самоидентификация. И изглежда съвсем логично – най-близките родствени на казахите народи (узбеки, киргизи и др.) изповядват исляма. Верно е, че има и други родственици, с различни вярвания (якути, хакаси, чувши, гагаузи и т.н.). Но карай, не е важно. И така, ппиема се: ние сме: мюсулмани. На пръв поглед историческите факти подкрепят тази концепция. Да, и гвардиите на багдатските халифи, и воините на египетските султани (наричали са ги „мамлюци”), и армиите на хорезмшахите и тумените на Тимур – те всичките са били с тюрски произход. Много е възможно именно арабите да са `подарили` на света исляма, но завоюването на света в името на исляма е дело на тюрките. Тюрките-мюсулмани са се сражавали до смърт със своите братя тюрките-тенгрианци. Точно както са влизали в битки с кръстоносците и монголите (последните – също тюркски потомци). Екзекутирания от ислямските ортодокси идеолог на ислямския радикализъм Саид Кутб е пише следното: „Ислямската съвест на султаните Салахедина и Бейбарс взема превес над исконно тюркския им произход и ги кара да се сражават с враговете на исляма”. С това трудно можем да се съгласим. По-скоро е вярно точно противоположното твърдение: Смелостта и честолюбието на номадите от Великата Степ („ характерни за народите с тюркски произход”) са ги заставяли да защищават `ислямската съвест` на арабите. Ислямизмът и тюркизмът са едно от най-чудноватите преплитания на народи, религии, съдби! И все пак решаваща роля за формиране на «ислямския манталитет» оказва нивото на образование или казано по-точно неграмотността (бел пр.). Царската бюрокрация не бързала да строи национални училища за аборигените*. А татарските молли били налице : с преобладаващо начално образование - ниво „медрес” или „джамия”. Извеждайки произхода си от самия Пророк, моллите създават вътре в казахската нация цял род свещеници („кожа”), които се стремяли да наложат като втори по значимост род след чингизидите („тора”). Целта била – насаждане на ислямската култура и изкореняване на всички изконни номадо-тенгриански традиции. Като пряк резултат ограмотяването на казахите от XVIII-XIX век започвало с плетениците на арабските букви. Руническата, изконната собствена национална писменост и великите творения на древната тюркска (староказахската) литература били изтрити от народната памет. Единствените й проблясъци откриваме само в богатирските епоси и стиховете на отделни поети. В съзнанието на казахите навлизат арабските приказки, персийските поеми и поучителните истории – „хадиси”. Активният речник на казахскся език се променя изцяло: номадо-тенгрианските тюркски пластове са погребани от многобройни арабско-персийски заимствания (калки). С годините номадския лексикален фонд (термините от животновъдството, за природата, за родовите връзки и т.н.) преминава в пасивния речник . Въпреки пълното отсъствие на ислямски фанатизъм, езиковите и културно-битови промени се оказват непреодолими и казахите закономерно се впускат в бурното море на исляма. Малко късно, но все пак в Съветска Русия осъзнават тази стратегическа грешка и със силови методи налагат на казахите и другите тюркски народи латиницата, а по-късно и кирилицата. На мястото на исляма е наложена нова религия – комунистическия атеизъм. Джамиите се превръщат в послушен механизъм на идеологическата машина. Имамите, преминали школовката на КГБ, започват да направляват духовния живот на народа. Много е вероятно именно по това време да са се родили такива бисери на народната мъдрост: „ слушай какво ти говори моллата, но не го гледай какво прави”, „ И Аллах да си, ако те бият достатъчно дълго – ще умреш” и т.н. XVIII и XIX век за казахската Степ преминават под знака на народните въстания. Но за разлика от бушуващите по това време въстания в Африка и Кавказ (войните на Абдел-Кадир и Шамил) казахското народно недоволство не е на религиозна основа. Едва в годините на Съветската Перестройка ислямът като външен и лесно отчетлив признак за национална самоидентификация и средство за противопоставяне на Империята, придобива първостепенно значение за национално-освободителното движение. _________________________ * абориген – местен жител Арон Атабек, поет, тюрколог, Казахстан Източник: Beznen-yul Преведе: Силвия Мирчева |
|
Материалът е оценен на 8.80 (5 гласа) Оцени материала |
| Назад към раздела | Съдържание |