КРЪГОВЕ

бяла книга

ПОСЛАНИЕ

            Hие се явихме не да спасим Българската нация. Нацията умря, самоуби се. Нацията загина съзнателно и доброволно. Ние се явихме, за да спасим онези малцина Българи, решени да продължат своя живот и след смъртта на нацията. Ние се явихме не за да продължим, а да започнем.

            Кои в човешката история бяха големите победители? Новите, неизвестните, неочакваните, непознатите... Кои триумфираха и властваха над света в своето време? Македония, Рим, Хунорската империя, Русия, САЩ... Хайде, нека не се самозалъгваме - за нация в нито един от случаите не може и дума да става. Победители бяха Християнството и Ислямът. Те също не продължиха, а започнаха отначало. Традициите, съществували преди тях бяха тълкувани произволно, взето бе само удобното, приемливото. И Християнството, и Ислямът тълкуваха съществувалото преди тях така, както дяволът чете Евангелието. Без признаване на общопризнатите догми, без спазване на утвърдените правила. Победителите не съхраняваха - те създаваха и налагаха новосъздаденото. Буда, Лао Дзъ, Конфуции - делото им живее и до днес. Не защото много са говорили, а защото са казали нова дума. Знайте: малкият диамант, побиращ се в човешка шепа е хилядократно по-ценен от камарите варовик отвън.

         Това казаха на мен, това предавам на вас!

            Ние дойдохме да спасим не българите, а Българското. Отсега виждам превърнатите в джунгли улици, разграбените домове, разлагащите се непогребани трупове. Усещам дима от пожарите и чувам отчаяните писъци. Късно е, не може да се помогне. Които не пожелаха да воюват за своето оцеляване - те няма да оцелеят. Които не пожелаха да тръгнат - те няма да пристигнат. Които не пожелаха да потърсят - те няма да намерят. Не, прекалено късно става да будим заспалите - Бурята ще помете и нас, ако чакаме още. Българите няма да бъдат спасени. Но Българският дух, вековечният дух на Светлината, завещана ни от Тангра - него сме длъжни да съхраним.

            Който се покорява - покоряват го. Който се покланя, който превива гръб пред силните на мига - превиват го. Който се крие в очакване - Времето го подминава. Само презиращият наложените чужди условности - само той пребъдва.

            Защо някой се е провалил, защо не е успял? - следват многословни обяснения. Следват месеци, години на умувания и хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди изписани страници, обясняващи причините за неуспеха. Следва изгубено ценно време. Знайте: миналото е руда. Неразумно е да съхранявате цялата руда; разумно е да извлечете от нея метала и да изковете своите мечове. Неразумно е да искате знания за всичко случило се и да запомняте всяка казана някога дума. Вземете нужното - останалото изхвърлете. Ще ви тежи по пътя, а вас ви чака дълъг и труден път.

            Ще ви разкажа нещо, но не ме питайте откъде го зная, по-важна е същността, а не подробностите:

      Когато Ги видя за пръв път, им се присмя.

      Той - млад, пълен със сили и вяра син на богат и уважаван занаятчия.

      Те - дребни половинметрови уроди със смешни издължени назад глави.

      Но те бяха упорити, защото Той бе особено подходящ за постигане на техните цели.

      И Той накрая отстъпи, позволи им да го обучат, да го дарят с нови способности, да му покажат какво да извърши, за да пребъде името Му през вековете.

      Така бе поставено още едно ново начало, така бе сътворен още един Завет.

      Минаха хилядолетия.

      Учението се провали, видоизмени се, изврати се - Тяхната магия се оказа негодна, неприложима за човеците.

      Дойде време за ново Учение и за нов Завет.

            Човешкото въображение е дресирано. Човешкото усещане закърня. човешките чувства ослепяха и оглушаха. На човека му отнеха всичко, служило за опора на неговия живот през всичките изминали хилядолетия. Ние дойдохме да върнем на човека отнетото. Ние дойдохме, призовани от Зова на Тангра. Нашите усилия са закриляни от Тангра. Нашият Поход е благословен от Тангра.

Ние тръгнахме.

И няма сила, годна да ни спре!

            Как се развива Войната сега? Всяка от противопоставените Сили смята своите действия за добри. Войната не е между добро и зло в абсолютния смисъл на думата, а между добрини /в случая - условна дума, но тя е най-близко до човешкото разбиране/ с различни знаци. Врагът искрено се смее, ако му кажеш, че не е прав. Дори Синът Погибелен смята своите действия за възвишени. Той ще поиска да стане Цар на всички хора не от омраза към тях, не от любов към деспотизма, а за да въздигне породилия го баща до степен на вечен планетен Бог. Богът - Нищо също е Закрилник, но не закриля нас. Глупаво е да питаш: "Ти добър ли си или си лош?" Правилният въпрос е: "Към коя Общност принадлежиш, кои са твоите себеподобни, кой е Приятелят на твоите братя?" Не казвай, че си се упътил към Бъдното, ако състоянието на Свобода предизвиква у теб състояние на покруса и горест. Не вярвай, че вратата към Новия ред може да бъде отворена от стари ръце. Не вярвай на измислени думи. Не вярвай на думи с изопачено съдържание. Понятията са тресавище. Излез извън тях и се огледай. Виж какво се случва с Гълъбчето на мира! След като долети го хващат, изпичат го във фурна, а маслиненото клонче заменят с дафинов лист. Наричат го "практика на умиротворяване". И им е сладко, чувстват се прекрасно! Не вярвай, че еднаквото звучене придава еднакъв смисъл. Какво общо има индустрията с индусите? Не говори за целесъобразност, ако целта не ти е известна.

            Ето, в паразитната терминология ленивците са наречени "работни групи на Новия ред". Ръководителите на направления, министрите - "слуги". В дома на пиявицата много думи придобиват странни, неподозирани значения. Вслушвайте се не в силния, той е силен благодарение на вашата доброволна слабост.

         Вслушвайте се във Вашия!

            Къде е Изворът на Тенгрианското знание? В Тибет ли? В Хималаите? Къде е това толкова търсено тайно Място? Неправилен въпрос! Мястото се знае от всички. Както впрочем и другите останали места по Земята. Скрит е единствено фактът, че именно това е Мястото. И хората подминават без да знаят.

         Вижте колко смешно и неразумно е слепецът да говори за невидимост!

            Множеството със закърнял разум е забравило не само къде, но и кога живее. Космическа Пролет е, а то се учудва на новите цветя. Но вие, Тенгриани не се стряскайте от невежеството, вие не за сбирщината живеете.

Бъдете сеячи на Бъдеще!

            Тенгрианите не чакат друг да има даде правото, което могат сами да си създадат. И никого не увещават, никого не агитират. те знаят, че Победата е най-добрата пропаганда.

         Расте и се развива поколението на новата Сила!

            Избавителят от случайности учи хората да участват творчески в бъдещето, и своето погрешно минало да изкупят с творчество. Тенгрианите страдат, изкупват своето минало. Изрязването на тумора е болезнено, но без лечение смъртта идва скоро. "Сега ти ще бъдеш осмиван, подиграван и преследван. Бъди готов да останеш и без хляб, защото отвсякъде ще те изгонят." - бе предсказал Опълчилият се срещу Тъмната Орис. Тенгрианинът предпочита да го прогонят от Миналото, за да влезе в Бъдещето. Тенгрианинът изрича:

Тъмнина, превърни се в помощник на Доброто!

Скръб, върни се, откъдето си дошла!

            "Как би могъл да се превърнеш в цялостна и единствена реалност за друг човек или за група хора? Като заповядаш на неговите /техните/ сетива какво да съобщават на разума му /им/.

            Неразличимостта е много важна част от въоръжението на Небесния боец. Цвете или брадва е вдигнал посетителят? Все едно, ако цветето е напоено с отрова. Различна е само реакцията на посрещача. От цветето не би му дошло на ум да се предпази. Затова плащове покриват сабите. Ямурлуци крият лъковете и стрелите. Копията са маскирани като обикновени тояги. Рано е за разветия Бунчук. Чумбасът се е слял с израстналата около него коса. Потомците на Отгледания от Сърна се оставят да ги гледат, но не позволяват на никой да ги види. Пред прага сме на Нов Свят. Но все още живеем в Стария и сме принудени да се справяме в него. При това - добре да се справяме! В тази връзка ще разкажа една кратка съвременна притча:

            В пространството между блоковете се появи малко кученце. Децата се надпреварваха да си играят с него. Из козината на кученцето пъплеха най-различни бълхи и кърлежи, тумори и тении разяждаха вътрешностите му. В пространството между блоковете някой бе подхвърлил жива биологична бомба.

            Висините са наша Родина, но светът няма да ни принадлежи, докато пъплеща сган тъпче низините.  Знаете ли откога съществува култът към могилите? От времената непосредствено след Потопа, когато първата суша се издигнала след водата. Могилите са символ на Издигнатост. Ето, иде време да натрупаме нови могили. Иде време за

СМЯНА

"Отстъпва Желязното племе, заменя го Златният род."

Вергилий, IV еклога

            Революции, преврати, промени във формата на управление - всичко е измама. Държавите се управляват от едни и същи династии. Промяна, при това не винаги настъпва, когато една нация завладее друга. Но не за такава промяна искам да пиша сега.

            Този свят не е наш свят. Той не ни иска, той ни отхвърля от себе си. Не ни приема. Но ние ще пристигнем съвсем ненадейно като огромна организирана сила и светът няма да ни устои. Ще прогоним желязното племе и на негово място ще възцарим нашия велик Златен род.

Каква е разликата?

            Безсърдечие, безчувственост, безчестие и алчност - ето кои са белезите на желязното племе. Нашите наставници ни учеха друго - чувствата са, за да бъдат изживявани. И когато Тангра ти праща събитие, изживявай докрай породените от събитието чувства. Ние знаем: иде време, когато Владетелят няма да е равнодушен пред сълзите на сирачето и вдовицата, той ще страда с тяхното страдание, затова искрено ще се стреми да не го допуска.

            Но за да дойде Златното време, за да се възцари Златният род над очакващите го народи, новите идеи трябва да са проникнали в човешките души и сърца. Нашата инвазия ще бъде интелектуална и духовна. Не с оръдия и ракети ще завладеем света, а с Учението на Бъдния ден. Само че вместо зло, както вършеха други преди нас, ние ще носим на хората добро. Ние няма да допуснем да ни намразят, както това се е случвало със завоевателите от предишните Епохи.

Как ще ни повярват?

С какво ще докажем, че говорим истината?

С разкриване тайните на Миналото и посочване посоките на Бъдещето!

            Как са се развивали събитията в България през последните столетия? След освобождението от турска власт, лека-полека старите поборници са изтласкани настрана или направо избити. Начело застават синовете и внуците на онези, които Христо Ботев нарича "народни изедници". После същото се повтаря през 1944-47 година. Сега сме свидетели на поредното превъплъщение. Властват едни и същи родове, даже слугите им с малки изключения са едни и същи. Тук ще добавя, че не е задължително истинските властници да заемат престижни постове и министерски кресла. Реалната власт от твърде дълго време не е публична, тя не се излага на показ, а диктува из под подмолите, крие се зад завесата. Но ето, идем ние и дръпваме плътната завеса!

Чуйте:

            Революциите не изяждат своите деца. Просто Желязното племе не отстъпва властта си. И няма да я отстъпи, докато не се яви достоен противник, който да му я отнеме.

Така беше досега!

            С тихи стъпки пристъпваме ние, безшумно напускаме нашия "Фронт на катакомбите". Но пристигаме като победители. Ние сме потомците на Златния род, които си припомнихме миналото и съзряхме Бъдещето.

            Какво е грях? - Онова, което те влече надолу или най-малкото спъва твоето изкачване. Грях е онова, което ти вреди Ето какво имаме предвид, говорейки за грешното човечество. Тенгрианинът не се моли: "Отче, не ме въвеждай в изкушение!", а призовава:

Могъщество, влей Радост в душите ни!

            Когато последната битка завърши и дойде денят за почивка, нашите потомци ще захвърлят часовете и ще протегнат ръце към дните. Но сега "едно тайно общество крие друго, истински посветено в най-скритите магии и чародейства". Една привидно тайна организация крие друга, под същото име, но с реално съдържание. Никой, който разбира не роптае, не казва, че нищо не се случва. Обгореният в сраженията багатур е наясно, че най-тихо е преди да загърми.

            Тогава, когато го упрекнат в бездействие, в пасивност или в примирение, тарканът на Първите багаини ще изрече:

"На доброто с добро;

на злото - със Справедливост!"

            Децата-цветя пееха за "Революцията на мистичния Кристал", но не схващаха дълбокия смисъл на своята песен. Какво научихме Ние? Чужди не биха могли да анализират действията ни, ако не им е казано коя наша постъпка е част от Обряда, и коя - продукт на свободно решение. От кога датира нашият Обряд?

            "У тенгрианите обичаят да се издигат храмове вероятно се появява в годините на Великото преселение на народите. В новите степни градове и селища строяли именно храмове - здания, повтарящи със своята архитектура очертанията на свещените планини, местата за поклонение на тенгрианите." - Мурад Аджи, "Тайна святаго Георгия или подаренное Тенгри"

            Не, много по-ототдавна е тръгнало всичко, както често му се случва, и този път нашият приятел Аджи подценява, но ние ще го подсетим. Колобърът изкачи своята Планина, вдигна ръце към небето и извика:

Живот, дай смисъл на Времето!

            Друга важна Тенгрианска черта е безсмъртието. Дори когато умира, магът не вярва в своята смърт и не позволява на другите да повярват в нея. Макар само в мислите им, той възкръсва като Седемлъчевия Сабазиос, разкъсан от титаните на седем къса. Като Озирис и като Христос. Никой маг не умира завинаги! Колобъри и багатури убедиха света, че са безсмъртни. Съдействайте на убеждението. Боилите наподобяват кристали - прозрачни, през тях се вижда, а собствената им структура е невидима. За непосветените е неизвестна съдържащата се вътре информация. Багатурът поддържа ниво на бодрост. Но кой ще заподозре бодростта под спуснатите в привидна дрямка клепачи? Багаините не се забулват, не се обвиват в дим. Никой не гледа как те живеят. Никой не забелязва, когато умират, никой не се интересува от деянията им. Никой не знае кои са, но всички са известени, че има такива. Между наподобяващите ги външно съществуват багаините, но кои са багаини измежду цялото Братство? Най-страшната опасност е невидима и вечна едновременно. Независимо дали вече съществува или все още не. Страхът на вярващите в нея й дава плът, претворява я в реалност. Вражеската мощ наполовина е сломена.

            Да, ние се грижим за своите. Да, ние помагаме единствено на своите. Да, ние не се интересуваме от страданията и нуждите на чужди за нас индивиди. Не било демократично - казват. Така ли? Нима демократично настроеният човек, човекът, вярващ свято в принципите на пазарната икономика се възмущава, когато му заявим, че ние сме общество, служещо единствено на собствените си интереси? Пък и нима само ние отказваме да съчувстваме на Тях, заради които съдбата ни е така тежка?

            "Не може да има "гражданско съгласие" между Богоносците и богоборците. Между тези, които са призвани да служат на Бога, и тези, които се борят с Него." - Александър Баркашов

            Изобилието съществува и сега. Но е разпределено между прекалено голям брой хора. И разпределянето му е прекалено несправедливо. Мнозина дават без да вземат; малцина вземат без да дават. Но и еднаквото разпределение между всички е не по-малко несправедливо. Ето, Прорицателят се провиква: "О, вие проповедници на равенство, тиранското безумие на безсилието крещи така из вашето гърло за "равенство"; вашите най-потайни тирански страсти се замаскират така в слова на добродетел." В името на някакви въображаеми права ни обезправиха, и нашата днешна обезправеност видоизменя въпроса за правото. Пред нас стои единствено мисълта за силата!

            И ние вече я прилагаме!

4@5l@4@11@9@11@9@5xe" o:preferrelative="t" o:spt="75" coordsize="21600,21600">

            - Днес в София видях една много добре изработена еврейска значка - рече багаинът Пресиан.

            - Дай да я погледна - отговорих. Пресиан бе воин, а никой воин не оставя вражески символ да се вее пред очите му. Особено на своя земя. Пък и Пресиан твърде дълбоко бе попил Тенгриански девиз:

Знание, повери ни власт над Епохата!

            Тялото на Канартикина не влиза в битка. Бие се неговият ум. Сражава се волята му. Не виждат лицето на Наследника, не го познават по име, още не го познават. Само предполагат, че е тук, в познатия на всички свят. Искат да го убият, но къде точно е, кой е? Как да го намерят, времето на показност и мисловно утвърждаване изтече? Врагът е предупреден и за предстоящото излитане на безсмъртната Кукувица. Стремят се да го предотвратят, но все със стари средства. Този път тя ще постои свое собствено гнездо.

            Ето описанието на Абрек - Бол колобър: "Новата Империя трябва да се завладее чрез революция на духа. Структурата "държава - нация" все едно, отмира заедно с политиката. Досегашните противоречия и сблъсъци между държавите - нации и техните ценностни системи, културни модели вече остават назад. Паразитният световен банков капитал чрез регулиране и контрол на стоково-паричните отношения въздейства върху т. нар. "глобален свят". Но какво по-нататък? Антикултурата разми и прочисти човешките мозъци от верните и стойностни неща. Но какво от това? Никоя утопия не е вечна. Тя руши, но не твори."

            Въздействаме в различни направления и с различни методи. Дори Божественото Знание не може самичко да постигне пълния си резултат. Трябва да се извърши сливане с носител. Канартикинът еднакво простира ръце над всички, но не за всички влиянието е еднакво. Ненужните усещат ласкавия зов на Смъртта. Той мами, привлича, те се отпускат в блажено спокойствие, забравят всичко. Желанията им изчезват, на тяхно място се явява едно ново - желанието да отидат там, където отдавна не са били. Ненужните приемат зова на Смъртта като носталгия. Те се упътват към мястото, прието от тях за Отечество. Дойде ред да разкажа за едно странично последствие от нашата дейност:

Паралелни реалности

"Воалът на Времето се разкъсва,

по него се появяват дупки,

все повече и все по-едри предмети пропадат неизвестно къде или идват при нас неизвестно откъде.

Все повече хора извършват неволни пътешествия."

            При определени условия реалности, иначе несъвместими една с друга се смесват и пораждат куп объркани ситуации. Ето пример:

       Селско сбиване. Ударен с арматурно желязо по главата младеж изпада в кома. Минават дни на очакване. Лекарите не дават надежда. Близките се надяват на чудо. И тук се случва странното. Болният умира. Братът отива, за да прибере тялото от моргата. Погребението е насрочено. Такава е реалността за всички, научили до този момент. Закъснелите научават друго: болният е дошъл в съзнание и състоянието му бавно, но сигурно върви към подобрение. Брат му е отишъл да го гледа.

       /Става дума за съвсем истинска история, преживяна от мен. Вероятно не е от особено значение, но и двете съобщения - за смъртта и съответно за оздравяването на младежа ми бяха съобщени от едно и също лице. Въздържам се от цитирането на конкретни имена, тъй като с хората се срещам често и биха могли да възникнат недоразумения./

       Нас сега ни интересува дали случилото се е в състояние да ни даде някаква поука. Обективната истина е, че са се случили и двете събития. Но в различни сфери на реалност. Излишно е да гадаем дали едното събитие е от предишния Вселенски цикъл или пък е от паралелен свят. Важното е, че ние сме разбрали за възможността да се случат едновременно и двата варианта. А нали нищо не е случайно, нали нищо не се извършва без предварителен умисъл? Какво е Посланието?

            Човечеството е стъпило на два Пътя едновременно. Накъде ще продължи, в коя посока? Изходните данни са еднакви. Изменението на фактическата обстановка ще е следствие не на драстични промени, а на нищожно слаб тласък, на неуловим импулс. Също като онази мозъчна реакция, довела до смъртта /съответно до оздравяването/ на пациента. Нея никакви уреди не са в състояние да я регистрират и отделят от общата дейност на организма. Не само ние мислим така: "Ако ние отстраним от Вселената дори само една елементарна частица, то това ще доведе до промяна в свойствата на всички останали частици." - Гекала

            Ще спомена и за едно подобно на гореописаното явление. Лицата върху старите снимки се променят непрекъснато. Доказването чрез сравнения практически е много трудно, а често и даже невъзможно. Остават обаче други методи. Всъщност не е чак толкова важно дали ще признаем явлението за факт, а дали ще успеем да разгадаем вложения в него смисъл. Защото нито миналото е такова, каквото мислим, че е, нито бъдещето ще бъде онова, което се надяваме, че ще бъде. Но ако се предоверим на ясновидските умения, дори те да са истински, също можем да сбъркаме. Пътуванията във времето са твърде несигурна работа. Човек никога не знае реален свят ли е посетил или е попаднал в някой от мъничките затворени светове, сътворени от нечия жива фантазия.

       Разбирате ли защо отговорността на всеки от нас е огромна? Никой не знае точно откъде ще дойде тласъкът. Затова пък знаем злоносещата /съответно спасителната/ същина на този тласък. Следователно - поне теоретически можем да избегнем смъртта на Расата.

            Отново ще си послужа с пример: С насмешливо пламъче в очите и с лека, едва загатната усмивка, телевизионната говорителка ни показа ужасяващата колона хърватски бежанци, изтеглящи се от Вуковар. Измъчени, прегърбени възрастни хора и малки деца пристъпват с мъка, напускайки вероятно завинаги своя роден град. Безпристрастно ни показаха картината от Българска телевизия. С ирония и насмешка. Моралът, тази небесна повеля не присъстваше в телевизионния репортаж, но нали именно телевизията формира начина на мислене у огромната част човешки същества. Човеците влязоха във вражда с живота и с Тангра. А толкова им се иска да продължат своето развитие!

            Как хората искат да видят звездите и да стигнат до тях, щом още не са се научили да живеят тук, на Земята? Нима Звездите ще им позволят да занесат този свой живот там, сред тях? Как хората искат да научат Чистия език, когато така са се омърсили, че той не може да проникне в обърканите им души? Но иде време за обучение и пречистване!

            "Всичко днешно пада, срива се! Кой би желал да го задържи? А аз, аз искам и да го блъсна!" - Прорицателят не желаеше да бъде лечител на неизлечими болници. Прорицателят каза:

Воля, разруши преградите!

            Светът е пълен с тайни. Чиготите се стараят загадките да получат известност. Но не помагат за разгадаването им. Казват: "Да, има такива неща, но вие по-добре не се занимавайте с тях." Слушателят остава с впечатление, че непознатите явления са дело на магове и чародеи от страната на Бога - Конник. Или най-малкото, че маговете имат ако не пълен контрол над проникналата Отвъдност, но поне са получили пълно познание за нейното естество. Колобърските ученици изглеждат могъщи в хорските очи, от тях се боят, покоряват им се. Предстои непосветените да се сблъскат с исполинското могъщество на багатурите. И предстоящото е близо, защото бе изпълнено още едно предсказание:

Когато комета пресече небето

            По навик погледнах безоблачното нощно небе и останах прикован. С раздвоена опашка, наподобяваща змийски език, из неговите дълбини плуваше сияеща комета. Светеше със светлините на Гибелта. През съзнанието ми преминаха думите: "Когато евреите се върнат в Ерусалим и Кометата пресече небето, Римската Империя ще се въздигне. Тогава ти и аз ще умрем. И от Вечното море ще се издигне Той, ще насочи армии срещу армии, ще насочи човек срещу брат му, докато на Земята не останат хора." Когато кометата пресече небето... Когато го пресече. Стоях и гледах как го пресича. Бавно и неумолимо.

"В света присъства Краят, а същността на Края е Преображението."

            Срокът на Договора изтече. Принудата на старата овехтяла Традиция отпада. Трябва да сключим нов Договор, да получим нов Завет, но хората нехаят. Те поставят на първо място унищожението на противника. Едва после следват грижите за собственото оцеляване. Такива бяха старите хора, които Кометата обрече на смърт. Но ние очакваме други да се появят.

            "Творението не може да изпревари своя Творец, нито тоя век да обнеме в себе си заедно всички, които трябва да бъдат сътворени." - /III Ездра 5:44/

            Нищо не можех да направя. Светилото бе толкова далеч от мен, колкото и разумът на хората от Действителността. Върху никое от тях не можех да въздействам. Трябваше най-сетне да призная, че светът, в който моите способности не намират приложение не е мой свят. Тъжни са небесата на Севера, а в началото на времената бяха така щастливи! Самодоволно свинско грухтене е заменило радостните викове, носещи се някога из Валхала. Колко неестествено, колко чуждо е станало околното пространство! Нищо вече не ми е познато, нищо вече не ми е близко и родно. Защо Тангра ме прати тук? Сигурно съществува основателна причина за присъствието ми сред хората на Тълпата. Моето и на моите себеподобни скръбно присъствие. Едва ли положението е толкова безнадеждно, дори смъртта често е била поправима, а ние сме все още живи...

            Дискът на Янкул е потъмнял и нащърбен. Разбунтувалият се срещу Предопределението Страж отново изпълнява закрилническа мисия. Проваля се още едно зловещо предсказание. Хората свеждат чела, прекланят се пред големия Овал. Но до деня на безопасност има още много път. Древността ни поднася поредната загадка: тази с Божествената щафета. Има я при шумерите, има я в "Ригведа", но нека поясня с помощта на по-късните гръцки и римски версии, те са по-познати на видиотената Западнала цивилизация. Уран предава властта си на Кронос - Сатурн, а той от своя страна на Зевс - Юпитер. Знаят ли невежите каква е властта на Юпитер - Янкул над човешкия свят? И знаят ли те на кого се кланят, кого всъщност почитат?

            "И даде му се да воюва против светиите и да ги победи; даде му се власт над всяко коляно, език и народ." /Откровение 13:7/

         За Звяра е писано. А кой е Звярът?

            "И че той ще се яви на всички, които вярват в Него, със силата на Светия Дух; да, на всяко племе, коляно и на всички народи, извършвайки сред децата човешки съответно на тяхната вяра велики чудеса и знамения." /"Книга на Мормон", 2 Нефий 26:13/

            Тяхната сила е в нашето незнание. Но ние вече ги изучаваме. Разтълкувахме гатанките на недалечното минало, над които никой не се бе замислял, приемаме посланията, завещани от нашите предшественици. Нека вземем едно от тях: на своята прочута статуя Микеланджело изобразил Мойсей, който някога призова IHWH с рога, като дявол. Микеланджело е бил Посветен, той е знаел... Ние вече разпознаваме IHWH под всичките му маски.

            "Членовете на тайното братство не приличат на нас. Те вярват в магията. Техният свят е странен свят на ритуална алхимия, рецитиране на мантри и вълшебни думи, изучаване на езотерични философии и тайнствено демонстриране на секретните символи на Ню Ейдж." Проводниците наглед са като Бели магове, техните основни противници. "Хилядите светлинни точки" на Джордж Буш и "Слънчевият човек" на Томас Еренцелер са част от старата ни фразеология, но в съвременното им масонско тълкуване няма нищо наше. Основата на заговорниците е еднаква с Тенгрианската - мистична, свръхреална. И Тъмните се заблуждават, че разбират онова, което разбират Светлите. Но без Огледало са сбъркали посоките, цветовете и Божествата. Дори техният Повелител не може да им помогне. Тъмният Княз не вижда човешките мисли. Мислите са съставени от чужда за него материя. Двуезичното Тъмно Братство не различава отменящо се от неотменимо.

"Богът, масонският Бог не е никой друг, а само Змията"

            "Ако го построиш, Аз ще дойда!" - обещава Синът погибелен на своите слуги. Същността на Миналото и същността на Бъдещето са се слели в една форма, за да сътворят Днешния ден, който е отправна точка на Разклонението. Извършена е огромна подготовка Звярът да успее там, където другите са се проваляли. Обединените усилия на цялото човечество не биха стигнали за проваляне на пъкления замисъл. Само подготвените воини на Тангра притежават нужните знания и умения. Само те са известени, че онова, което съвсем скоро ни предстои, всъщност винаги се е знаело. Ето: Върху стените на храм в Абидос, издигнат от египетския фараон Сети I /управлявал от 1306 до 1290 г. пр. Хр./ в чест на Озирис, наред с обичайните йероглифи, са открити стилизирани изображения на съвременна бойна техника - танк, хеликоптер и други. Могат ли с нещо да ни учудят, могат ли да ни изненадат? Ние сме преминали през същата подготовка, усвоили сме същите умения, попили сме същите знания... Подобното се атакува с подобно. В охладнелите сърца се влива Огън. Вдъхва се вяра и решимост. Прибавя се Време. Дарява се Мощ. Предизвиква се Сражение. За тях, за противниците ни е казано:

            "Самозванци, дето нямат и понятие от изкуството на магията, от ограниченията и опасностите от нарушаването им, се представят за хора на

Силата. Време, когато се случват подобни неща е време на гибел, краят на една Епоха."

Краят на Епохата дойде!

            Докато старчески ръце държат Жезъла, нищо няма да се случи. Но после... Отначало младият Приемник няма да бърза. Ще лежи, ще слуша и ще мисли. Ще разговаря и ще запомня. Отначало той няма да действа, а ще се подготвя за Действие. Но после...

            Неразбиращи, бойте се от времето, когато "после" стане "сега"!

Докосване ще въстанови разбирането за Истина!

            "Той ми отговори и каза: сегашното е за сегашните, а бъдното - за бъдните." - III Ездра 8:46

            След като кометата пресече небето, армиите няма да се командват от старите командири на измамния Нов век. Братът няма да убие своя брат, макар Римската Империя да се е въздигнала. Ние с теб може и да не умрем. Синът погибелен ще е пристигнал в неподходяща за него сграда.

"- В името на Бога, монсеньор!

- Да, в името на Бога. Почивай в мир!"

            Така настъпва противобожието. В името на Бога. В името на Безименното Всичко. "Кой ще попита Мрака как Му е името?" - признават, а си въобразяват, че Светлината ще им съобщи Своето. Денят на онзи, който твърди, че може да даде решенията няма да настъпи.

"Каквото имам да кажа, Аз ще го кажа,

но да бъдат затворени вратите за непосветените." - Орфей

            Светлинните съгледвачи предприемат търсене на подходящ носител за новото Послание. Те са известени и съзнават, че Бъдещият човек ще се характеризира не само с по-извисен дух, но и с преобразена плът. Тенгрианите запазиха знанието, пренебрегнато и изхвърлено от християните. Сега Тенгрианите дават последна възможност на християните да надзърнат в старите забравени текстове, да намерят себе си, своята истинска Вяра и своята Истина.

Евангелие от Тома

            Тези са тайните думи, които каза Иисус живият, и които записа Дидим Иуда Тома. И Той каза: който придобие тълкуване на тези думи, той няма да вкуси смърт.

            1. Иисус каза: Нека този, който търси не престане да търси, докато не намери, и когато той намери, той ще бъде потресен, и ако е потресен, той ще бъде удивен, и той ще царства над всички.

            2. Иисус каза: Ако тези, които ви водят ви говорят: Гледайте, Царството е в небето! - тогава птиците небесни ще ви изпреварят. Ако те ви казват, че то е в морето, тогава рибите ще ви изпреварят. Но Царството е вътре във вас и извън вас.

            3. Когато вие познаете себе си, тогава вие ще бъдете познати и вие ще познаете, че сте деца на живия Отец. Ако вие не познаете себе си, тогава вие сте в бедност и вие сте бедността.

            5. Иисус каза: Познай това, което е пред твоето лице, и това, което е скрито от теб - ще ти се открие. Защото няма нищо тайно, което да не бъде явно.

            35. Иисус каза: Там, където има трима богове, там са богове. Там, където са двама или един - Аз съм с тях.

            47. Иисус каза: Бъдете преминаващи.

            61. Иисус каза: Този, който пoзна света намери труп, и този, който намери труп - светът е недостоен за него.

            85. /.../ Ще дойдат дни, когато ще кажете: Блажена е утробата, която не е заченала, и гърдите, които не са давали мляко.

            - Блажени са, които не са забравили! - допълваме ние.

            Тенгрианите не пренебрегват, те отвсякъде вземат знание. Хиндуистът Гуру Арджан обяснява: "Те са отвъд раждане и смърт. Те идват, за да дарят нов живот и да направят душата способна да срещне Бога." Хиндуистът припомня времето, когато гурите станаха Гури. Но много дни изминаха оттогава. "Освен всичко друго, ние учим душата как да отхвърля Мрака" - добавят хората с мисия, за които са предназначени думите. Те чуват гласа на изчезналата Светлина и отговарят на Призива. Вчерашните хора, подчинените на Злото стоят и чакат, докато огньовете около тях гаснат, изгасват един по един. Силите на Тъмнината имат голяма власт, но са затворени вътре, в този свят и засега не им се удава да излязат. А "В Дома на Отца Ми има много обиталища". /Йоан 14:2/ Тенгрианите избягват всички засади, поставени из всичките шест посоки. Тръгват по Седмата, затворена в човешкото сърце.

            "Всеки, който след всичко това остане жив, сам ще се спаси и ще види моето спасение и края на нашия век." - III Ездра 6:25.

            Бог е предоставил земната суша на човека. Никой не може да завладее планетата без човешка помощ. Самовъздигнали се в ранг на избранници група лихвари и търговци искат да подчинят на себе си целия човешки род. Те не разбират, че дори без един от своите народи човечеството не би било човечество. Ползват чужда помощ, без да съзнават, че всъщност чуждите ползват тях. Едно слабо място на измамниците е манията им за безпогрешност. Никой, роден от жена не е безгрешен, а колобърите са откриватели на грешки. Докато ги има, докато са тук - човешката Раса няма да загине. Яростта не заслепява колобърите. Те са наясно, че никой не бива да носи отговорност за делата на друг, освен ако доброволно, по собствена воля и желание не е приел отговорността върху себе си. Колобърите знаят какво трябва да изрекат и какво да извършат.

            "... и думи от Силата..." - писа Гари Ка. Врагът още не получил цялата пълнота на знанията, но вече се досеща. Само че време не му е останало!

            Канартикинът хвърли посечената в схватка стара броня. Уви се в словата на своите воини като в хубава дреха.

Посрещнат бе на Празненството с подобаваща за сана му почит.

            Петър Дънов твърдял, че тръгналите в грешна посока ще получат поражения на нервната система. Страхотно човеколюбие! То е като да кажеш на болния от рак, че всъщност е хванал най-обикновена настинка. Единичните случаи на поразяване зачестяват. Спонтанни изгаряния без видими източници на огън. Без околното пространство да пострада. Появяват се странни зони. Там злото изгаря, унищожавайки своя биологически носител. Бог не демонстрира размерите и обсега на Силата. Той само сочи направлението на прилагането й. Натам са се запътили и воините на Тангра. Как ще се спасите от самоизпепеляване, ако не ги последвате? Даже враговете на всички народи са предупредени:

            "Но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците." - Послание към евреите 10:27.

Огненият Вихър не прави разлика между нечули, неразбрали и неповярвали!

            "Писано е в книгите: след Желязото иде Огънят. След Железният Баща ще дойде Огненият." - из легенда, разказана от колобъра Абрек - Бол. Тангра ще прати на хората обещания Закрилник, и над Земята отново ще се възцари очакваният Златен век. И на оцелелите от Бурята народи отново ще се каже:

            "Той е Светлина, разпръсваща мрака. Той връща радостта и живота на Земята. Той е съпътстващата топлина, която оплодотворява природата. Той е Господарят на обширните полета, който ги прави плодородни. От Него е растежът, от Него е изобилието, от Него са стадата, от Него е потомството и животът. Той щедро разлива водите и кара посевите да растат. Той дарява на почитащите го телесно здраве, голямо богатство и пълноценно поколение. Той е, Който разпределя не само материалните блага, но и добродетелите на човешката душа. Той е благодатният Приятел, който заедно с успеха дава и покой на съвестта, мъдрост и слава и установява съгласие сред почитащите Законите на Тангра. Злите алпове, населяващи Мрака носят на Земята наред с безплодието и страданията, всички пороци и всички нечистотии. Той, бдящ без сън пази творението на Тангра от техните посегателства."

            Светлината и Мрака водят Битка. Сражение, продължаващо хилядолетия. Ето, дошъл е часът на последния Сблъсък! Ето, кометата пресече небето. Римската Империя се въздигна и евреите се върнаха в Ерусалим. Но братът не е убил още брата си и ние с теб сме още живи. Не е късно, повярвай ми! Ти не се нуждаеш от страха на другите, за да повярваш в своята Сила. Намери своето изгубено безстрашие и тръгни!

            Дълго спа, Тенгрианино! В своя дом заспа, а се събуди бездомен в земята, която твоите деди отвоюваха за теб с меч. Погледни, Тенгрианино, Мечът е още у теб. Вдигни го!

И Тангра ще ти дари непобедимата Си Мощ!

            Как учи своите братя Хумир? Той наставлява: "Самотата убива. Но самотата не е убиец. Убива студът. Но и студът не е убиец. Не е убиец и горещината, когато носи смърт. Сега ви казвам: разрешено ви е да убивате; забранено ви е да бъдете убийци."

            Веднъж прочетохме хазарското разсъждение за "обществената опасност, каквато представлява от себе си натрупаното богатство". Но съществуват знания, които никое общество не може да купи, които никое злато не може да заплати. Те също са опасност, но не за обществото, а за измамните му водачи. И никой вече не празнува наложения с тигрови лапи празник Етх, наречен "покръстване". Народите научават, че макар Възкръсващият да е първороден Син на Бога - те е единствен. Сега хората виждат боговете такива, каквито мислят, че са но иде време когато самите богове ще определят как да бъдат виждани. Тогава Митра, който закриля договорите ще дойде с мир и ще донесе мир. Това ще се случи в щастлив ден, в щастлив час. Но още е рано за пълно тълкуване, още път имаме да извървим, още кръгове имаме да начертаем дотогава...

            Сега чуйте пророчицата Чакар: "И ето, виждам как целият християнски свят се надига срещу вас, но вие не се надигате срещу християнския свят. Вие не се опълчвате срещу християните. Вие ги поглъщате и дооформяте". Защото "не Христос е виновен, а Неговите употребители в наша вреда". /по израза на Абрек - Бол колобър/

            И напътствието на бори - таркана Кордил за решените да действат: "Интелектуалец е, който приема чужди мисли като свои и ги повтаря. Мислете със собствени, не с чужди мисли. От интелектуалци се превърнете в мислители, в мъдреци."

            Пазителите на Небесната Вяра са благородници, а християни, будисти, мюсюлмани - техният народ. Тарканът покровителства населението от своя Ил, но помни, че стои по-високо от простолюдието. Тарканът бди някой да не напакости на хората му, но не позволява да го бъркат с тях. Магът не опитва да приобщава невежите, а ги предизвиква те да се стремят към него. Багатурът приема и избира само най-достойните. Висшата индивидуалност не се страхува от обединение, но бди над качествата на състава. Боилите отварят в света място за себе си и за своите подвластни. Канът простира закриляща власт над всички.

Порти, разтворете се пред Устрема!

Някога сътвориха Изход за хората и те излязоха през него. Време е отново да влязат!

            Подвластните на Змията търсят да разберат какво са умеели маговете тогава. Нашите най-непримирими врагове искат най-много на нас да приличат. Досещат се, че уменията са съхранени, но си въобразяват, че Пътят е дотам. А са изминали хиляда и сто години от последното ни явяване пред всички. Само мъртвото не подлежи на развитие. Нови неща са научени, стари вещини са доразвити. Придобитото е много. Нови са и свойствата на Времето. Методите на действие се проникват взаимно без да си влияят един на друг. Като пресичащи се слънчеви лъчи. Паметта е подпомогната от умението да се извикват факти и образи. Колобърът Салан води равнопоставен диалог с разумностите. Багатурът Тук живее в свое време, със свой ритъм. Затова околните не го забелязват. Достигнали състояние на непроницаема прозрачност, първичните благородници се готвят да приемат целия товар на властта.

Дори войната стана това, което ние поискахме да бъде!

            Самата власт не е подтисничество, но подтисничеството е една от формите, които може да приеме властта. Съвременната демокрация, например не е нищо друго, освен модерен вариант на робството. Тираничните властници са склонни във всеки да виждат недоволен, а зад недоволния да им се привижда заговорник. Подозрителността кара огънят на недоволството да пламти още по-силно. Тенгрианинът обаче не изправя самоцелно свои срещу чужди. Той помни думите: "... да съсипем неприятеля отвътре, да го накараме да се победи сам..." Тенгрианското владичество е Закрила! Тенгрианинът се стреми към

Пътят на силата

"Трябва да вървите по своя път.

Вървете по своя път"

Маитрейя

            Чуйте ме, и аз ще ви науча как да станете господари на Вселената. Дълъг и труден е пътят към могъществото, а масовият човек още не започнал даже да пълзи по него. За крачки въобще не говоря. Не едно и две поколения ще минат, докато се очертаят първите контури на целта, но нали трябва да се тръгне. Ето - сега ще ви кажа не как да вървите: за вървене е още много рано, прекалено рано. Ще ви кажа как да се захванете с нокти и зъби и да запълзите. По-добро е от глупавото въртене в кръг. Който иска - нека ме чуе. Глухите ще измрат, когато първите прозрели се изправят и закрачат уверено. Такива са законите на Пътя.

"Отклонете се от тези, които не чуват.

Обиколете онези, които не виждат."

Маитрейя

            Времето на големите промени настъпи. Не става въпрос за безмислените политически шикалкавения, за неграмотните реформи, а за истинските промени в цялостното състояние на нашия свят. За да оцелеем в Новата Епоха, трябва значително да разширим спектъра на възприеманите интереси и познания, трябва да преосмислим всичко, приемано до днес от нашето ограничено съзнание за реално. Трябва да разширим понятието за действителност, иначе рискуваме да се озовем в една непозната заобикаляща ни среда. Радиовълните са съществували и преди изобретяването на радиото; уранът е излъчвал и преди Мария и Пиер Кюри. Променят се не самите реалности, а техните приоритети. Разбирането за Реалността и приоритета е първото захващане с нокти.

            Ако в концертите, спортните състезания и т. н. досега сме приемали, че приоритет има развлекателният елемент, отсега сме длъжни да внимаваме за евентуалното въздействие, на което се подлагаме преко нашата воля и без дори да подозираме. Колко от вас знаят, че музиката на "Beatles" целеше да направи младото поколение възприемчиво към определен род Източни идеи? Кой разбра, че "Deep Purple" с едно от най-хубавите си и мелодични изпълнения описа за Слепия от "Агни Йога" каменистото нанадолнище? Защо поклонниците на Сатаната предпочитат "хеви-метъл" и "рап"? Казват, че музиката настройва човека. Едва ли мога да намеря по-вярно и по-лаконично определение, но дали човешкото гъмжило осъзнава огромното количество информация, съдържащо се в простите и наглед разбираеми слова?

            Въздействията на шума върху мозъка постепенно се превръщат в наркотик, човек привиква към тях и започва сам да ги търси, те му липсват, ако се наложи да живее известно време без обичайната си доза. Когато шумовете биват обработени по съответния начин, те могат да придобият точно определени характеристики с контролируеми последствия.

"Пулсът на атомите създава съвкупност от енергии, леко привеждани във формула."

Маитрейя

            Преди да вникнем в тайните на извънсетивните възприятия, задължително е да проучим сетивността въобще. Не само, че сетивата си влияят взаимно, но при извънсетивните /досега приемани от нас за такива/ възприятия човек се ползва от знанията, придобити чрез известните му сетива. Безмислено е да говорим за извънсетивно, преди да сме разбрали същността на сетивното. Ще се окаже, че разлика няма.

            Не, не проповядвам аскетизъм. Аскетизмът е ненужен и дори вреден с ограниченията, налагани върху кръга на придобиваната чрез опита информация. Истнинското наслаждение, получавано чрез едно или друго сетиво само ще се засили, ако поставим сетивните възприятия под контрола на волята си. Човек, овладял своите сетива мога да сравня с излекуван далтонист, видял най-сетне красотата на багрите, заменил досегашната сивота с невероятната пъстрота на заобикалящия го свят.

"Нищо отдалечаващо не прилича на вас.

Живейте с часа на бъдещото щастие."

Маитрейя

            Защо обществото изгражда отделните личности по свой образ и подобие? Кой му е дал това право? Силата? Тогава станете и вие силни, самоизградете се, самосъздайте се така, че да заприличате единствено на самите вас. Бъдете могъщи, бъдете неповторими в своето могъщество, отхвърлете подражателството, наложено ви с помощта на хитрост или пряко насилие. Вие сте човеци, а не дресирани зверчета! Във всеки от вас Бог е вложил уникалност, вложил е частица от Себе Си. Съхранете дареното ви от Бога, щом се стремите Той да познае във вас Свои творения, да ви закриля и насочва.

            Получаването на колкото е възможно по-дълбоко познание за сетивността е първото улавяне в посока към Мощта. Научавайки кое как им влияе, мъдрите ще съумеят да отхвърлят всичко, отслабващо тяхната личност и ще пожелаят Силата. Тогава ще се извърши Разделението - на Разумни и на звероиди. Зная, че насочвано от необявени източници Разделението е започнало, макар и друга, вредна за нас посока. Но днес ние все още можем да направим своя избор.

Днес все още можем!

            Утре събитията ще бъдат предопределени от днешната ни воля или безволие.

            Особено внимание обръщам на младите. Зрелият организъм е трудно податлив на пренастройка. Измененията в напреднала възраст са мъчително болезнени, а често и невъзможни. Но започналите отрано ще съумеят с незначителни усилия да влязат в Новия свят. И ако повечето от нас съзнават, че ще се провалят, то защо не опитат да насочат поне своите деца по пътя към новото?

            "Избранниците на невежите хорски маси могат да се гордеят, че им се кланя такова огромно множество от кучета и свине, но това не им прави особена чест." /Свами Прабхупада/ Владетелят - Тенгрианин преследва доволните, равнодушните, покорните. Той съзнава, че животът е сражение, че всяка борба е една война, че безспирната битка е вложена в самото естество на нещата.

            - Ти си много безжалостен! - упрекнаха веднъж Хетег.

            - Не, аз съм Хетег - отговори той.

"Небето просветва и очите на слепите хора угасват!"

            Въпросът не е какви средства да бъдат използвани. Използва се всичко, годно да приближи мига на Победата. Същинският въпрос е кои методи кога да бъдат вкарани в действие. И от кого? В ръцете на врага също може да се постави оръжие, ако употребата ще го компрометира. Какво в наше време значи "добър"? Великодушен към злото, покорен пред насилието, доволен от страданията, примирен пред безнадеждността и липсата на бъдеще? Какво значи "лош"? Непримирим към голямата неправда. Несъгласен с всеобщата омраза. Недоволен от съществуващия стар-нов век. Зрящият търси приятелство с живи хора и предотвратява предлаганата обвързаност с мъртъвци.

            Какво виждаме днес? Парламентът работи без почивка и създава все нови и нови закони за държавно разстройство. Демократичните управници ни отнеха всички права, а според нас това значи: освободиха ни от всички задължения. Когато пределът бе достигнат, ние призовахме Тангра и той се разгневи на техните домове! Древните двуцветни Свастики отново размахаха своите трипръстни ръце. Бе разработена методика и срещу повелителите на смъртоносната демократичност.

Противомаймунско

            По коридора върви маймуна и смешно върти своите маймунски ръце. От ляво и от дясно има врати. Вратите се отварят, показват се силуети, които ниско се кланят на маймуната. А тя върви и никому не обръща внимание.

            Името на маймуната е Shimon.

            Коридорът води към широка луксозна зала. Там, около голяма правоъгълна маса седят други маймуни. Влиза Шимон. Маймуните стават и му се покланят.

            "Маймунски работи!" - ще речете. Да, такива са. Но те предопределят и нашия маймунски, нечовешки начин на живот.

            Каква е поуката?

            Не можем да превърнем маймуните в хора, не можем да ги приобщим към нас. Дарвинизмът и марксизмът дълго ги приобщаваха, но се провалиха.

Тогава?

            Разселените из всички земи маймуни се връщат в своя маймунски свят. Нека им помогнем да се завърнат всички. А после ще ги оградим с висока здрава ограда. Така те ще си заживеят необезспокоявани своя маймунски живот. А нашата участ отново ще стане човешка.

            Подражателите измежду нас няма да бъдат доволни, разбира се. Може и вой да нададат. Но кой ги спира да отидат и те в джунглата? И там да се превърнат в истински маймуни. И да се почувстват истински щастливи. Коренните жители на маймунарника приемат за маймуни всички, които твърдят, че са такива.

            Същото е и нашето желание. И ще го сторим, защото искаме. За добро ще го сторим, защото писано е:

"Щастие за всички даром, и нека никой не бъде пренебрегнат!".

            И още две думи за маймуните: Тази държава, която само иска от нас, за да дава на тях не е наша държава. Но ние разполагаме и с други методики на противодействие.

            - Видях ги двамата. Дори познах единя. Аурите им бяха като стъклени, рязко очертани, свършваха изведнъж, не преливаха плавно в пространството. Метод на зомбиране. Човек - програма. Невъзможно е да се обезвреди, да се дезомбизира, без да бъде разчупена полуизкуствената му обвивка. С такъв не се преговаря. Компромисите са невъзможни, договорености не могат да бъдат постигнати, такъв не може да бъде убеден. От програма не чакай човечност или жал. Програмата няма чест, няма достойнство. Унищожавай ги, иначе те теб ще унищожат.

            - А с програмистите какво да правим?

            - Отделете сенките от телата им, а после накарайте сенки и тела до поведат война помежду си. Съвършеното колобърско напътствие е:

"Приемаме хората такива, каквито са;

допускаме само достойните."

            Какви са основните характеристики на паразитите? Самовъзвеличаване, породено от унижението. Чувство за изключителност, сътворено от омразата към всички хора. Безмерна алчност, предизвикана от хилядолетната бедност. Невероятна, надживяваща хилядолетията отмъстителност. Същите свойства притежават и доминираните от тях организации. Дори такива, като уж човеколюбивият Червен Кръст. Само не приемайте следващите редове като политика, те са обяснение:

            На 29 август 1998 г. научихме ето какво: В косовските размирици Червеният Кръст подпомагал с храни и медикаменти преди всичко шиптарските терористи. негови представители посетили албански пленнически лагер, но не уведомили обществеността за видяното. По-късно всички заложници, между които две деца на възраст осем и десет години били разстреляни. Пак там намерил смъртта си един българин от Босилеград. Човекозащитна организация ли е Червеният Кръст? Също така лечението на ранени албански сепаратисти било организирано от Международния червен кръст. Сръбската телевизия пряко обвини МЧК в подпомагане на тероризма. Не бяха зададени обаче два въпроса:

            1. Защо червеният кръст подпомага ПолумесецаZ в борбата му против Кръста?

            2. МЧК е прикривал избиването на заложници-християни. А дали тази "хуманитарна" организация не е участвала и в самото ликвидиране?

            Ние разделяме т. нар. "хуманитарни" организации на човеко и юдеозащитни. Осъзнавайки действителността, ние продължаваме да се надяваме на Ериниите, но разбираме, че е по-разумно когато им помагаме да свършат по-бързо работата си. А когато е нужно, позоваваме се дори на слова, изписани от нашите врагове:

            "Сърцето на Царя е в ръцете на Господа като водни бразди. Той накъдето иска го обръща." - /Притчи 21:1/

            Така казват, но когато някой Цар им стори зло, те се гневят на него, а не на своя Господ.            Преди да атакувате юдеите, изучете причините, оформили техните особености. Преди да прочетете обвинението, обяснете им какво ги е направило такива. Самите те са забравили. Дайте им последна възможност да се осъзнаят. Покажете им Огледало, в което да видят своя истински лик като антиподи на човешкия род. Постоянно събуждайте спомена за техните грешки. Нека те не престават да се чувстват виновни. Но внимавайте: един ден юдеите могат да решат, че наказанието многократно превишава вината. Затова не спирайте да говорите, че сте простили, че прощавате. Кажете им и нашето разбиране за техния зъл Бог. За Бога на Авраам, според когото хората съществуват само, за да му се покланят, да му служат, да му отдават почести, да му принасят жертви, да задоволяват неугасимата му суета. Нима това самовлюбено Нещо може наистина да бъде Бог?

            "Както Богът от Амарна, така и богът на израелтяните не притежава образ, подобен на човешкия. Но богът на Адам и Ева е телесен, поне дотолкова, че да може "да крачи в хладината на деня" и те да се крият от него. Богът на Нефертити бил универсален Бог; богът на Мойсей - бог само на "избрания" народ." - /Филип Фанденберг/

            Дано те осъзнаят защо не ги приемаме сред нас: "Който служи на Великия Дракон, той е драконов човек". Те се кланят на Лунната Традиция, а тя е подчинение пред силите, които би трябвало да се подчиняват на нас и да ни служат. Налагането на Лунната Традиция е първата социалистическа революция. Ние отдавна сме осъзнали, че както социализма, така и революциите са вредни за нас. Ние просто не искаме да ни вредят.

            "И какво ще правите вие в деня на посещението, кога гибелта дойде отдалеч? Към кого ще прибегнете за помощ? И де ще оставите богатството си?" - предупреждава своите съплеменници пророк Исайя /10:3/ Хилядолетия продължи похода на Хитростта срещу Достойнството, но развръзката е близо. През 6762 година по календара на Тангра се роди Синът Погибелен. Тенгрианинът получава право на равностойна защита, той е свободен да изрече:

Огън, извикай ни да Те разпалим!

            Редът на паразитите достига своя апогей. Комета пресича небосвода. Прокълнатото море се изпълва с живот. Отново се изгражда Храмът на жертвоприносителите. Запуснатото място пак става столица. Злото приближава максималната си плътност. Пустинята разцъфва, за да приюти намножилите се ята лешояди. Признатият за Цар на всички човешки същества Измамник сяда върху ръкотворен трон. Жадната земя разтваря паст, ненаситно гълта стичащата се кръв. Но духовният Легион не се опълчва срещу грубостта. Неговите водачи са придобили памет за онова, което предстои да се случи. Те са известени, че лицемерието и преструвката са неизмеримо по-опасни от откровената принуда. Нека бият народа, стига да не го лъжат. Старият ред облича убийци в дрехи на лечители и надява униформи на убийци върху плещите на независими от Системата знахари. Нека не предизвикваме сами измамата. "Слуховете са зрението на слепите", но Тенгрианинът гледа и вижда.

            Те се провалят, защото Бог им е чужд, и те са чужди за Него. Прочетете какво казват не за някое дребно божество, а за нашия Тангра: "Според човешките представи е сляп и безразсъден, а изглежда сляп и безразсъден, защото в Него няма нито емоция, нито мотив или цел, нито мисловен процес, който да съответства на човешкия ум. В сравнение с него паякът ни е кръвен брат и равен на нас." Каква разлика между еврейското неразбиране и мъдростта на древните Перси, за които Херодот казва, че не строели храмове, защото смятали, че Бог има друга природа, различна от човешката. Само че лихварите си остават лихвари. Те си въобразяват, че Бог трябва да прилича на тях и те да приличат на Него. Каква ограниченост, каква дребнавост! На всичкото отгоре искат да ги почитаме заради някаква измислена от тях "богоизбраност"!

Как да почитаме нещо, ако то ни носи зло?

            Народите се заблуждават, че постъпиха добре, като замениха справедливостта с отвлечена хуманност. Ето какво извършиха адептите на международното "равенство": при катастрофата в индийския град Бопал през 1984 г. загинали 2 500 души. Тежки увреждания получили десетки хиляди други. Невинни хора - мъже, жени, деца. От предвидените 470 милиона долара обезщетение за пострадалите, реално са раздадени едва 3 500 000. Такава е "хуманността" на транснационалните финансови компании - първо демонстрират щедрост и загриженост, после бързо си ги прибират обратно. Както владенията на Мрака за нас са Антипространство, така правата на Паразитния световен център за останалите са безправие. Но ударът срещу отровния паяк не може да бъде нанесен преди да е свалена маската му. Само че преди това ще разгледаме въпроса за една друга Маска:

Маската на Отключеното Небе

            В началото Той бе безсъзнателен, недоизграден, неизпълнен със съдържание. Такъв Го бе сътворил Тангра, съобразно Своя Небесен замисъл: Духът бе само Център, около Когото се събираха душите на мнозина измежду завършилите земния си път хора. Те, хората Го досъздадоха и доизградиха. Така Духът стана балансьор на човешката цивилизация и неин Закрилник, Който я бранеше от узурпиралите планетата сили на Мрака.

Добър или зъл е Светият Дух?

            Не от друг, а от мъничките хора зависи накъде ще наклонят везните. В зависимост какви души - добри или зли преобладават в Него, това проявление на Троицата е ту добро, ту зло.

            Множество издигнати посредници, адепти на Злото или на Доброто, на Разрухата или на Синтеза, минали и сегашни, доброволно пожелали да останат близо до своята човешка раса. Самата форма е Духът. Тя е обитавана от Съвета на Мъдрите, но в нейната дейност участват душите на всички хора, намиращи се там. В известен смисъл Светият Дух е Духът на цялото човечество. Дори мислите на живите и на някога живелите - и те са там. Няма ги само попадналите във властта на Мрака, както и устремилите се нагоре - отвъд властта на планетата - към Тангра.

            Хилядолетия ръководеше Светият Дух подреждането на земните дела, наставляваше хората, помагаше им. Различни народи и племена Го почитаха под различни имена. Ето, например хиндуистите: "Душата е екстракт от Бога, капка от Божествения океан." /Чаран Сингх Джи/ И само една жалка групичка, прогонени от Великия Египет чергари бе призовала от бездните на Мрака зло божество, бе му се поклонила и бе загърбила Светлите завети. Само скитниците на Мрака не познаваха същността на Светия Дух. До вчера не я познаваха, но вече са известени и те:

            "... те представляват Съвета на старейшините - на миналите и на сегашните му членове, а самият каменен дворец е седалището на Великия Мозък. Ту заседавал Съветът на Мъдреците с участието на народа и така се създавал легендарният Велик Мозък." - Чарлз Д. Еванс

            Духът - това сме ние; и ние - това е Духът. Аналогията с народа е повече от голяма. Желанията и стремежите на масата, на тълпата, на паплачта не са прост сбор от желанията и стремежите на съставляващите я индивиди. При Духът е същото. От друга страна, ако хората са зли, мързеливи, алчни и крадливи - такъв ще е народът. Зависимостите са много, но не се поддават на разбиране и описание с помощта на прости логически методи.

            "С какво се храни Бог?" - запита Габриел. И сам си отговори: "С хора!". Габриел имаше предвид Светия Дух, но такъв бе начинът му на изразяване. След определена степен в небесната Йерархия, всичко за него бе Бог. "Човек е подобен на Бога, но и Бог е подобен на човека. Ако човекът е долен, подъл и гаден, такъв ще бъде и Бог." Ето един неочакван аспект на тезата да не бързаме с изтреблението на злите. Светият Дух не иска да стане прекалено зъл, Той се стреми да отложи момента, когато злото ще бъде преобладаваща Негова същност. Той иска, когато този момент настъпи, относителният дял на злото в света да е намалял до незначителност.

Все пак, дали не забравихме нещо?

            "Но аз ще ви науча, че има тайна на техния живот. Това е съветът, който те държат един с друг. Тоест формата на техния дух." - Апокриф на Йоан

            Не вчера или днес са научили, те всъщност отдавна са знаели. Затова са се постарали да забранят, да унищожат или поне да скрият цели книги от християнския Нов завет. Наистина ли всичко са успели да скрият? "Троицата! Пренебрегваш Троицата. Тя е само в Новия завет, в Стария я няма!" - подсеща Христос. Разглеждам Общия Разум V, наричан още Свети Дух като едно от Божествените лица. Само че огромна грешка ще бъде, ако мислите за Него като за "много човешки души". Нашите допълващи се мисли доизграждат Силата, и тогава тя, Силата започва да живее свой собствен, самостоятелен, независим от изграждащите Я индивидуалности живот.

            "Разумът, когото можем да проумеем не е вечният разум. Съществото, което можем да именуваме не е висшето Същество." - завещава Лао Дзъ.

            Кой ще победи във великата Война? Яхве-Йехова-Саваот-Адонай-IHWH или Светият Дух? Защото именно Той ръководи сраженията. Размислете: Духът е само маска. Една от маските на Бога. В мига, когато IHWH посегне и свали маската на своя Враг, под нея ще се открие лицето на Сияещия Тангра. Кой някога е спечелил война срещу самия Абсолют? Но увереността в крайната победа не бива да ви подтиква към отпускане. Не забравяйте, че Тъмният Узурпатор също има нужда от хора, за да се храни с техните души. Узурпаторът, и той е маска, но на Мрака.

            Много хора са излъгани. Те принасят жертви на Тъмнината, въобразявайки си, че служат на Небето и Светлината. Ще приведа част от писмо на руски език, подписано с името "Алексей", което случайно попадна у мен: "Те така са объркали главите на идиотите на Запад, че ако не искаш половината ти заплата да превеждаш в Израел, това се преценява като антисемитизъм."

Затова: преди всичко

Умейте да разпознавате!

            И като стана дума за семити, се сещам за разказа на един от Нашите. Вечерял той една вечер в ресторант заедно със семити - араби. Семитите доста присмехулно се отнесли към християнството, на което нашият човек отговорил, че не е християнин, а Тенгрианин. След известни обяснения, единят от арабите станал, поклонил се и с огромно уважение изрекъл: "О, Вие имате Ваш Бог!". За жалост част от семитите, макар и нищожна част от тях, се отнасят твърде неуважително към Божествеността. И ако някой не споделя това тяхно неуважение, те го определят като антисемит. Или като националист и нацист - в тяхното извратено съзнание двете понятия се сливат. Вместо да поднеса подробно опровержение, ще си послужа с думите на един от Нашите: "Аз се старая да съм човек. А това е повече от една национална догма. Аз съм български човек. И го предпочитам пред това да бъда друг човек." - /Валентин Иванов от гр. Сеново/

            Войната на лъжи е полето, върху което се засяват семената на подчинението. Заговорва се за психолингвистично програмиране. Нечовешки думи и образи ваят човешкото поведение. Виновни са, които сами пожелават да бъдат мамени. Виновни са, които не се съпротивляват срещу измамата. Неистинността е приятна, но е погубваща. Измамените постоянно сноват насам-натам, непрекъснато се щурат в разни посоки, вдигат невъобразим шум, като пощръклели са, но делата им не носят плод. Не носят нищо полезно и желано. Само пречат на полезните да вършат своето. Затова изтръгване из корен на такива плевели! Мор за хищното гъмжило! Възродената Фаланга прогонва разселените чандала, изпраща полухората - чакали в естествените им за обитаване места. Налага им законите на Ману, техните собствени закони. Предопределеност на чандала е да глозга мърша, а не да ръфа живо човешко месо. Да пие блатна вода, а не да мърси изворите. Ако пък някой помогне при раждането на чандала, наказанието е смърт! Преди хилядолетия е записана Заповедта, от техните съплеменници е записана, ние нямаме нито основание, нито право да я отменяме. Несъзнателни помощници на Нощното небе, чандала получават заслуженото. А на обвиненията в насаждане на омраза отговаряме с думите на един от техните: "Не наричайте това ненавист, наречете го познание." - /Карел Чапек/ И после когато прогонят слугите на Тъмната страна, Тенгрианите получават правото да изрекат:

Светлина, помогни ни да Те освободим!

            Тръгва се от чандала, но се продължава напред. Следите водят към един земноовластен враг. Само към един, той е съсредоточил цялата власт в себе си, отъждествил се е с Властта. Следотърсачът не бърза с разобличаването на останалите, те са негови водачи към Тъмния господар. Към по-ниските йерархични степени се прилагат общи методи, към тях се насажда нетърпимост. Нека кажа няколко думи и за още един вид паразити: Има хора, които удължават своя живот за сметка на чужд живот. Едни го правят умишлено, при други то идва без да го желаят. В част от случаите - и без да го подозират. Такива хора са паразити, за тях място в бъдещия Освободен свят няма.

            У много хора съществува натрупано напрежение. Помагаме му да се изяви, канализираме го в своя полза. Насочваме и оползотворяваме натрупаната човешка енергия. "Не пътниците са, които предизвикват появата на железницата, а напротив - построената железница създава пътниците. Естествено е, обаче, че трябва да се имат предвид и още непроявилите се скрити нужди." - писа Теодор ХерцелY в своята "Еврейска държава"?. Ние не позволяваме на евреи® да определят нуждите на неевреи. Също както българи не могат да определят нуждите на небългари. Ние учим хората да се задоволяват с естествените човешки необходимости. На тях, на решените да бъдат самите те е посветен следващия текст.

Самотно могъщество

            Не отваряй, ако звънят на твоята врата. Не вдигай слушалката на телефона. Не се обръщай, когато те викат.

Не се отзовавай на ничий зов.

            Търсят те, щом си им нужен. Търсят те заради самите тях. Търсят те заради тяхната собствена нужда. Какво общо имаш ти с чуждото търсене?

            Вървиш по своя път. Изкачваш се. Към Съвършенството, към Небето, към Бога. Стремиш се към единствената цел, която е само твоя. Ще се отклониш ли от избраната посока, за да помогнеш?

            Преодолявал си трудности, изпитвал си мъки, страдал си. Полагал си неимоверни усилия, за да се измъкнеш от всепоглъщащото тресавище на Нуждата. Нали първо трябва да си задоволил своите естествени потребности, да си осигурил поне поддържането на тялото, за да можеш да вървиш? Само на живия е отредено да променя участта си. Само на знаещия е позволено да се изкачва. Нима тогава ти помагаха? Нима чуваха отчаяния ти зов за помощ? Нима не мъкнеше сам своя тежък товар?

            Търсят те, за да им дадеш. Търсят те, за да вземат от теб. Търсят те, за да ти отнемат. Подмамват те, за да те ограбят. Говорят те, за да те излъжат.

            Древните определили човека като обществено животно. Обръщаме мисълта. Човекът ще е животно, докато е обществено същество. Затова се учи на изкуството да бъдеш сам. Научи се на никого да не се опираш. Научи се да разчиташ единствено на Бога в теб. Научи се сам да си бъдеш приятел. Свикни единствено твоята сила да ти бъде подкрепа и опора. Свикни да не чакаш. Да не търсиш, да не викаш, да не зовеш, да не тропаш на ничии порти. Какво повече ти е нужно?

Знание!

Мъдрост!!

Увереност!!!

            Можеш ли да постигнеш всичко това сам? Ти ли създаде вековната Мъдрост? Ще оцелееш ли, ако гледаш на света като на джунгла, населявана от дебнещи те зверове?

Тогава?

            Намери себеподобни. Виж - едни се изкачват; други слизат. Ти към кои принадлежиш? Присъедини се към своите!

            Приеми техните знания. Достигни до тяхната мъдрост. Дай им каквото те нямат. Прибави твоята увереност към тяхната. Могъща е самотата, но несломимост ще намериш в Общността. Защо враговете на Светлината толкова искат да превърнат Общността в тълпа?

            Нека недостойните излязат от тълпата. Нека намерят път един към друг. Така те ще поставят основите на новата Общност.

            Зоват те. Търсят те, протягат ръце към теб, кълнат ти се във вечна вярност. Ще им повярваш ли? Не можеш вечно да мълчиш. Със затворени очи, със запушени уши и няма уста не се върви нагоре. Още веднъж размисли.

Мнозина те зоват, но ти на чий зов ще отвърнеш, Човеко?

            "Промяната на гледищата става не в една глава, а в многобройността на индивидите. Навсякъде има хора, които си дават сметка за вида на злото и самостоятелно стигат до начина на възражението. Всред целия маразъм, в който сме потънали, сред лъжата и мерзостта възникват свободни духове, които не могат да бъдат подтискани от предразсъдъците на охлокрацията." - /Владимир Свинтила/

            Разпространява се Учение, принуждаващо всеки да заеме своето си място. Видоизменят се икономическите и социални обстоятелства. Никой не съумява да попречи на извършващото се. Поданиците на Небесната Империя постепенно се завръщат в своя роден дом. Отначало живеят един живот, а сънуват друг. После започва пренасяне на реалностите: животът се превръща в сън - сънят се изпълва с живот. Всеки отива при своя блян. Или при кошмара си. Кой каквото е имал в сърцето. Явлението не е от вчера, но е забравено: "Всичко сънува. Играта на форма, съществуването, е сънят на материята. Скалите сънуват и светът се променя." А също: "Ние, хората сънуваме, правим магии, вършим добро, вършим зло. Драконите не сънуват. Те са самите сънища. Те не правят магия - тя е тяхната материя, тяхното битие. Те не действуват: те са." С началото на своето Преображение хората биват натоварени със задължението да довършат започнатото от други дело. Тангра дава на хората нова възможност, но и хората трябва с нещо да се отблагодарят на Тангра.

Всекиму своето и кесарю - кесаревото!

            Недопустимо е да не кажем няколко думи и за цената.

Ц е н а т а

 “Нека предопределената ярост разруши този свят, щом се надсмиваме над усилията за разрушаване на Предопределението.”

            Много години отшелникът не напускаше своята пещерна обител. Живееше сам. Не просеше нищо от света. Ваеше образите на Бъдното и ги трупаше покрай стените. Купчината растеше. Никой не навестяваше самотника, никой нищо не искаше от него, никой нищо не получаваше. Светът живееше в Днес, а пустинникът бе седнал във Вчера и оттам бележеше контурите на Утре. Монотонността продължи дълго.

Лао Дзъ: “Ако небето е нечисто, вероятно ще се разкъса.”

            Изпълниха го със смесени, с отровни помисли.

Лао Дзъ: “Ако земята е неспокойна, вероятно ще се раздруса.”

            Изпълниха я с неспокойствие посредством отнемане надеждите и вярата на хората.

Лао Дзъ: “Ако духът е непроницателен, вероятно ще престане да бъде.”

            Непрекъснато отнемаха духовната проницателност, издигайки незначителното в ранг на велико, докато от нея не остана нищо.

Лао Дзъ: “Ако Императорът и князете не са благородни, вероятно ще ги съборят.”   Зауправляваха ни велможи, търговци по кръв и лихвари по дух.

            Управлението и благородството се разделиха.   И Небесното Единство, изпълнило всичко каза: “Стига!”.

            Милиарди малки беззвучни взривове изпълниха човешкото пространство. Никой не бе помислял за действията, породени от неговите действия. Никой не бе помислил за продължението на проправяната от него пътека. Човекът бе забравил, че във Вселената има място за всичко, освен за безмислие. Забравата води към забрава. Събудиха се вулкани. Надземните изгориха с огън човешките градове. Подводните ги заляха с вода. Трептящата Земя показа своето превъзходство над коричката застинала магма и нейните обитатели. Земетресение разлюля скалите. Пещерният свод се пропука. Творецът на Бъднини реши, че му е време да потърси нова обител. Взе своите изваяния и тръгна. По пътя част от тях изпаднаха. Случаен пътник ги намери, харесаха му и той пожела още. Съгледа в далечината ваятеля и го настигна.

            -Те ще са чудесна играчка за моите деца. Много са красиви, дай ми ги всичките! Ще ни светят през тъмните безутешни нощи. Ще ти дам колкото пари поискаш. Моля те, дай ми ги! Заповядвам ти да ми ги дадеш!

            Творецът изсипа на земята своя товар и назова цената. Нито злато, нито друго ръкотворно богатство пожела. Освобождение от измамата поръча, прогонване на алчността нареди. За мир с Бога и Земята призова.

            Свикналият да получава се възмути. Запротестира невъздържано. И чу отговор:

            -Аз теб за нищо не те моля. Нито сам ти предложих онова, което сътворих. Нима ти казах, че то за теб е сътворено? Защо се сърдиш? Досега без моите образи си живял, те не са ти липсвали. Какво ти пречи и занапред без тях да живееш? Ако пък цениш новопоявилото се, ако си разбрал, че ти е нужно в променящия се свят, какво пречи да го заслужиш, за да го имаш?

            Тези думи изрече Ваятелят.            Човекът, силният човек, властелинът на своето общество отвори уста да каже нещо, но бързо я затвори. Дръпна от старческите ръце изваянията и ги хвърли зад гърба си. После изгледа ядосано мъничката фигурка пред себе си, извади нож и го заби. Право в сърцето на твореца, чийто творения го бяха запленили. Изтри ножа от кръвта и се обърна да прибере плячката. Там нямаше нищо. Образите бяха изчезнали. Те се намираха в предназначеното за тях Утре, а човекът продължаваше да живее в Днес.

            Ето защо в Утре живееха толкова малко хора. Ето кой бе предупредил Бъдното да не приема всеки в Слънчевите си чертози.

 “Светлина от светило няма да свети вече в тебе; и глас от младоженец и невяста няма да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи.”

Откровение 18:23

            Човекът не бе разбрал, че една страна - това са нейните синове, а не територията, която населяват.

 “Няма раса, за да не издава срама.”

ДЗИАН, станса VIII

            Човечеството не се бе замислило, че може да се превърне в срам за своя Създател. Цената на невежеството се оказа по-висока от възможността му да плати.

            Възвестителят се изкачи върху Скалата, протегна ръце и извика:

"Помогни на моите предсказания да стигнат до народите и аз ще предскажа Твоето идване!"

            Ако се тръгне по пътя, трасиран от схемата "глобално село - фермери - добитък", човечеството ще стигне до своето самоунищожение. Всяка каста ще предизвика гибелта на другата. Първите заради своята неограничена власт. Вторите - с многобройността и нарастващите индивидуални възможности. Алтернативата е новият аристократизъм, ръководещ духовното израстване. Новите благородници изстрадаха правото да бъдат такива, каквито са. Те заплатиха със своите страдания правото да се наричат благородници. Предстои да го отвоюват! Скептиците ще възразят, че не са ни оставени шансове за успех, че всичко е в ръцете на нашите врагове.

            "Винаги невъзможното успява и най-невероятното е най-сигурно!" - бе рекъл Адолф Хитлер.

Ние се стремим към невъзможното!

            Статуите стоят изпотрошени. Твърде дълго са устоявали в упоритата си непреклонност. Не са се огънали, не са се превили, не са се поклонили никому. Не са претърпели никакво развитие. Нито нагоре, нито надолу. Но са счупили. Ето как непоколебимостта предизвиква разруха, щом бъде доведена до състояние на самоцел. Формите и движенията, средствата и обявените цели - те биват приспособявани, видоизменяни. Гъвкъвостта е свойствена за тела и умове. И Двувръхият Учител Маитрейя приспособявал облика си към човеците, пред които решавал да се открие.

Но помнете, че формите съдържат не само рационален смисъл!

            Погледнете обреда, той е работно действие, метод, чрез който се задвижва даден механизъм. При настъпващата всеобхватност на Промяната много стари механизми се видоизменят, заработват по нов начин. Или пък направо отказват да работят. Затова проверявайте, и ако нещо се окаже негодно - изхвърлете го! За да разберете по-лесно, ще илюстрираме своите напътствия с една легенда:

Вихтун

            Запитаха Великия колобър:

            "- Как да посочим на всеки единствения верен за него път? Как да опишем толкова много и различни пътища?

            Колобърът отвърна:

            "- Разяснете на хората нуждата от тръгване. Проумелият неизбежността сам ще съзре предначертаната му посока."

            Домът бе хубав и уютен. Приятен и светъл дом обитавахме. Чист, тих, топъл. Безопасно се живееше там. Навън цареше Тъмнина. Толкова непрогледна Тъмнина!

            През един незабележим, спокоен ден върху тавана на средната стая се появи дупка. Внезапен, идеално кръгъл отвор. Повя хлад, замяркаха се звезди, после нещо ги засенчи. Видяхме ръка, спускаща се с въртеливо движение. Някой се хвана за нея и ръката бавно го издърпа. Останалите закрещяха ужасени. Дупката продължаваше да зее, не се затваряше. Струящата отгоре тъмнина полека се заменяше с дрезгавина. Изсветляваше. Навън ставаше по-светло и все по-светло. Таванът започна да капе. Вече можеше да различим материала, от който бе изграден. Лед! От лед бяха и стените, подът - също. Домът, нашият дом бе изсечен всред дълбините на замръзнало езеро. Видяхме всички, съмнение нямаше.

            Било е най-удобно, било е най-лесно. През Нощта цялото езеро се превръща в огромна ледена буца. Навън, край бреговете бродят зверове. Вият пронизително, гладни са, и са свирепи. Леденият дом е най-сигурното убежище. Дълбоко, под смъртоносните заплахи на зимната пустош. Единственото правилно решение в условията на променения свят. Някога хората бяха побягнали пред настъплението на студа и тъмнината. Друго спасение, освен бягство те не намирали.

Тогава! През онези далечни замръзващи дни.

            Краят на Зимата дойде. Изгрява новото Слънце. Пролетта настойчиво почуква с капките на все по-бързо капещата върху пода вода. Позната околна действителност се мени, оживява, немислимото се изпълва със смисъл, неподвижността преминава към действие. Наистина ли отварянето на тавана бе зловещо? Зла ли бе издърпващата ръка?

            Великият колобър се скри в привичното си мълчание. Между нас остана казаното. Посоченият измежду Разбралите ще хване с ръка кръжащите думи, ще ги стисне здраво и ще ги изнесе навън.

При очакващите ги човеци.

            Не можем да сразим Врага, преди той да се е въплътил, преди да е станал истински. Нашият Ден ще настъпи, когато символичната Змия се материализира. Ще унищожим Змията с разтапящ камъните огън, както народът Сурит изгори великите Харапа и Мохенджо - Даро. А дотогава ще се готвим!

            "Там, където израстна най-лошото от всички дървета - Кръстът, в тази страна няма нищо за възхваляване." - Фридрих Нитче. Но неразумно е да говорим за Християнството, а да не изясним какво всъщност представлява то. Всъщност онова, което днес наричат "християнство" има твърде малко с християнството от първите векове на неговото възникване. Дори християнските текстове в техния пълен вид не са познати на християните. Откровението и Евангелието на Петър са открити в Египет през 1886 г. в гроба на средновековен монах. Текстовете били познати на късноантичните писатели /Ориген, Евсевий Кесарийски/, но последвалото им обявяване за неканонични ги обрекло на забрава. В днешно време са публикувани откъси от Евангелието на Петър, но неговото Откровение продължава да бъде държано в тайна. По наши сведения, то е по-пълно, по-подробно и по-конкретно от Откровението на Иоан. Премълчава се и фактът, че свитъците от Кумран, съдържащи освен друго, и части от Евангелията, са писани двеста или триста години преди раждането на Христос. Пълна каша! Е, ние ще осветлим миналото, но по-важно е да се знае, че днешното християнство се превърна в религия, покровителстваща паразитизма. А нашата борба е насочена преди всичко против паразитите. И християните трябва да са ни благодарни за съветите, защото ние помагаме и на тях, за нас те също са деца на общия ни Творец - Тангра.

            Тук си позволявам да предложа на читателя извадки от непубликуваното на български език изследване на Маркус Ели Рейвидж "Произход и същност на християнството" /Мarkus Eli Ravage,The Century Magazine,Vol. 115, January, 1928/:         "Оставете ме да ви кажа, че се самоизмамвате. Или ви липсва познание за самите вас, или смелост да погледнете фактите в лицето и да признаете истината. Вие, обаче не се сърдите на евреина, че разпна на кръста Исус, както изглежда някой от вас мислят, а именно за това, че той го създаде. В действителност, спорния въпрос с нас не е, че сме отхвърлили християнството, а това, че ви го наложихме! Вашите неясни, противоречащи си едни на други обвинения срещу нас са несравними с исторически доказаната гибелност на нашето нападение. Обвинявате ни, че направихме революцията в Москва. Да признаем това. Е, и? Сравнено с онова, което Павел, – евреина от Трас направи в Рим, руският преврат е само едно улично стълкновение."

            "Вие още не сте почнали да схващате истинските измерения на нашата вина. Ние сме смутители на мира. Ние сме причинителите на вълнения и метежи. Ние заграбихме вашия естествен свят, вашите идеали, вашето призвание и ги обезобразихме. Ние сме не само зад кулисите на последната голяма война, а зад всяка една от вашите войни:  не само зад руската, а зад всяка революция от вашата история. Ние донесохме във вашия личен и обществен живот фалшивост, объркване и безизходност. Ние все още вършим това и никой не може да каже докога ще продължава така. Хвърлете поглед назад и вижте как е било. Преди 1900 години вие бяхте невинна и безгрижна езическа раса. Почитахте безчислени богове и богини, духове на въздуха, на водите и на горите. Без да се срамите, бяхте горди с великолепието на вашите голи тела. Изразявахте от дърво в художествени фигури вашите богове и еротичната привлекателност на човешкото тяло. С радост отивахте на бой в арената, както и на бойното поле. Война и робовладелство бяха еталоните на вашия порядък. Странствувайки по хълмове и долини се замисляхте върху чудесата и тайните на живота поставяйки основите на природната наука и философия. Имахте благородна култура, не опорочена от острието на социалната съвест и сантиментални въпроси върху човешкото равенство. Кой знае каква чудесна, славна съдба ви очакваше ако ви бяхме оставили на мира."

            "Нашите племенни обичаи станаха ядро на вашия морален закон. Нашите племенни закони се превърнаха в основа на всички ваши възвисени конституции и правов ред, – нашите легенди, митове и свещено послание, което пеехте на вашите деца. Нашите поети изпълниха вашите песнопойки и молитвеници. Националната ни история стана неизменима част от образованието на вашите пастори, свещеници и учители. Нашите царе и държавници, нашите пророци и войници са вашите герои и пример за подражание. Нашата малка страна е ваша "Свещена земя". Нашата национална литература е ваша "Свещена книга". Това, което нашите хора мислеха и учеха бе така здраво втъкано във вашия език и духовна традиция, че никой от вас не може да се смята за образован, ако не е запознат с нашето племенно наследство.

            Еврейски занаятчии и еврейски рибари са вашите учители и светци, безброй статуи ги изобразяват, многочислени катедрали са издигната в тяхна памет.. Едно еврейско момиче е вашия идеал за майчинство и женственост. Един еврейски бунтовен пророк е образ в центъра на вашия религиозен култ. Ние съборихме вашите идоли, изхвърлихме вашето расово наследство и ги заменихме с нашия бог и духовна традиция. Никое завоевание в хода на историята не е в състояние да бъде дори и отдалеч сравнявано с начина по който нашата победа отстрани от вас всичко."

            Със своите действия те ни подтикват да мразим, принуждават ни да мразим. И ние ставаме техни слуги. Слуги на Злото. Не, Тенгрианинът не се оставя да падне в капана, да влезе в клопката. Тенгрианинът разделя Истината от лъжата и отказва да следва пътя на измамата. Лъжата е паразит, без някой да й се доверява и приема, тя умира от глад.

            Следващите думи са отправени не само към нашите единоверци, а към народите на света, изповядващи различни вероизповедания, и те имат право на живот в Освободения от Злото свят.

            Свикнете да паразитирате върху паразитите, рожби на Утрото. Това ще е краят на сегашния доминиращ модел. И вашето истинско Начало! Усмихнете им се с бял смях. Студен като хилядагодишен арктически лед. Объркайте посоките на техния разум. Оплетете нишките на мисленето им, вържете разсъжденията им на възел, натикайте закърнелите им чувства в лабиринт, от който измъкване няма. Изсмучете последната капка от незаслужената им жизненост, както те смучеха кръвта и потта на народите. От нозете им заплакаха белите пътища, с деянията си единствено безпощадност заслужиха. И си мислят, че нас вече ни няма, че ние никога няма да се върнем. Но ние сме Утвърдители на Справедливостта и ще се върнем! Ще се появим, както винаги досега сме се появявали и ще възвестим настъпващия край. Нека народите чуят думите, отправени към Наследника:

            "Когато от зидовете на Забравения град произнесеш словата на съкровения Зов. когато в Преобразения град извършиш допълнението на ритуала. Тогава достойнството на Владетел ще блесне над Теб!" Хората ще си спомнят смисъла на отдавна забравените думи: "Страната Тилмун бе начална", "Ки-енгир, Шумер, Планина велика на най-висшата сила. Ки-ури, земята на Ури."

            Родена в Урук, свещената Крава се спря за почивка в Индия. Но стига леност! Почивката свърши! Разделените се обединиха и от тяхното обединение се роди новата

Мощ на осъзнати сили

            Общата мощ на определено количество хора винаги е по-малка от сбора на отделните мощности за всеки един поотделно взет човек. Девизът "Единението прави силата" е бил валиден преди хилядолетия. Ето как възприемали себе си истински древните хора, и как ги възприемали по-късните околни: " - Но нали тодите не вярват в девите /боговете/ на вашите деди? - попитах веднъж един от тях. - Не, те вярват в тяхното съществуване - веднага ми се отговори. - Само че тодите не им оказват никакви почести, защото самите те са деви." - Елена Блаватска, "Индийските магьосници от Сините планини". Бъдещето отново ще наложи същото самосъзнание, но във времето, в което живеем то е негодно. Написаното по-горе се отнася до "нормалните", до "обикновените", до недоразвитите хора. Когато двама разумни се съберат, тяхното могъщество ще расте не в аритметична, а в геометрична /условно казано/ прогресия. При досегашните хора 3 + 3 прави 5. При Разумните - 9.

            Децата на живия Огън са по-съвършени от хората, но и те не са върхът на съвършенството. Има други, още необозначени степени. Всяко изкачено стъпало предоставя нови възможности, от него се откриват нови хоризонти. Защо тогава числото на устремените към Огнената цел е така незначително? Отговор дава законът на Еволюцията. Той е идентичен с Третия принцип на термодинамиката. Прогресът, растежът на едни се заплаща от деградацията на други. Тласъкът винаги поражда двупосочно движение.

            Древните книги в един глас твърдят: "В края на Желязната Епоха" /Епохата на Майя, на Рибите или както и да я наричат/, хората ще бъдат изродени. Техните качества ще са по-ниски от тези на предшествениците им. Моралът ще запада, боговете няма да се почитат, и все в този род. Нещата ще вървят от зле към по-зле." Нима древните книги са песимистични? Нищо подобно! Не може добро без зло. Както не може и зло без добро. Везните винаги биват изравнявани. Големият упадък е заради големия възход.

            Старият свят бясно се съпротивлява срещу Новото. Но то настъпва, то неизбежно ще дойде. Доказателство е деградацията на Старото. Проследете посоката на жизнените сили. Тяхното количество е постоянно. Къде, в кои вместилища се съсредоточава животът на планетата Земя?

"Не е ли тази участ чудовищно несправедлива към хората,

 обречени да умрат?"

            Не е. Изборът не се дава, нито се натрапва, нито се измолва, а се предлага. Изборът се самоопределя от личната воля на всеки. Властта на предопределението не е безгранична. Нито е безусловна. Днес волята е, която тласка съдбата.

И в тази възможност е красотата на днешния ден!

Осъзнали своето предназначение, Тенгрианските вестители изричат:

Небе, позволи ни да Те отключим!

            Струи неподправено знание обливат паметниците на миналото. Хората ги виждат в техните неподправени цветове. Енки бе наказан, защото спаси човечеството от Потопа. Прометей - защото даде на смъртните Огън. Митът за падналия Ангел връща неподправеното си значение, рухва изопаченото от IHWH. Хората вече са известени, че Богът на Тадухепа бе Бог на любовта и Хармонията; богът на Мозе - гръмотевичен бог, размахващ меч. Войнствен, жесток, ревнив и отмъстителен. Християните следва да се запитат не в кого, а в какво вярват. Иначе как ще осъзнаят своя истински Корен? Но познаването на миналото не води напред, ако не служи като начало на предвиждането. Защото наближава събитието, наречено

Второ Пришествие

            Арийско-Хиндуистка версия: ще дойде десетата инкарнация на Вишну, яздейки Коня на Злото. Сянката на Изтреблението ще препуска между спасяваните и техния Спасител.

            Будистка версия: сегашният свят ще бъде разрушен от Мъдростта, за да дойде Буда - Маитрейя в петото си превъплъщение.

            За нас Пришествието ще е Трето, а за християните  - Второ.

            Вероятно ще кажат, че хиндуисти и будисти са по-древни, че знаят повече? Те. Късната терминология включва предишните, предчовешки Пришествия. Нашата - само човешкото Царство и неговото следчовешко продължение. Те съзерцават миналото, при тях съзерцанието е догма. За нас миналото е един от многото ориентири - нищо повече. Помним Ки-Ури-Енгир, мислим за Тилмун и за началното Сияние, тръпнем при спомена за времето, когато нашето езеро стана море. Но днес погледът ни е обърнат към излезлия от претопителния котел на новата страна. Сломен от бедствия и омраза, насъскван от свои и чужди, този мислещ се за свободен народ започва вражда със себе си. Пияният господар се опомня, изтрезнява. За да научи как от негово име със съдбата му са се разпореждали презиращи го човекоподобия. Как е изговарял "ние", а всъщност посоката са определяли те. Надзирателят ще тръгне срещу робовладелеца, когато му преведат дословния смисъл на думите, и той осъзнае, че любимият му възглас е бил "Хвалете човекоунищожителя". Тогава Змийските подземия ще бъдат засипани с пясък, запечатани с глина и държавите на Свободата ще се освободят!

            Тяхната Демокрация е система, при която законът и беззаконието имат еднакви права. Но докато действията на закона винаги могат да се предвидят, то беззаконието е непредвидимо. Затова в повечето случаи печели именно то. Но Тангра няма дълго да търпи царството на Злото. "Без средства за бърза връзка, цялата "международност" ще бъде издухана яко дим" - предсказа Абрек - Бол колобър.

            Животинското пада от човека и се превръща в отделно същество - помощник на човека. Засияват трите върха, трите остриета на планината Сумеру. Пристига новият Дзера - колобър и определя новите посоки - владенията на нашето разширяващо се пространство. А които са оставили животинското да ги води - отрежда им се скотска участ. Дзера - колобърът не заповядва, той само подсказва:

"Всичко е свобода: ти можеш, защото искаш!"

            Залата в скалната кухина се осветява от светеща мъгла. Мястото практически е неоткриваемо. Няма източник на захранване, няма консумация, няма излъчване на енергия. След крайното проваляне на човешкото общество, след провала на човешкия мисловен стереотип, там, където се роди Искрата, там се разгаря новият Пламък. Не достига време. Добата е на изчерпване. Сразяването на противника в човешки облик е само начало. Отпорът срещу врага от неземната Бездна е хилядократно по-тежък. Колобърите бързат. Угрижени са боилите. Свръхчовешко е напрежението сред багатурите. Подготовката за големия сблъсък с нехуманоидните подчинители трябва да започне колкото е възможно по-скоро. Народът Кети има древен ритуал за прогонване на небесни пришълци, багаините се учат да го изпълняват. Корс ще облече своя естрогин, Турдач ще помогне, маговете пак ще се справят, както винаги са се справяли. Но наложително е първо да свършим със земните им съюзници, с тукашните човекоподобия, с отреклите се от човешкия род, с паразитите в човешки кожи.

            Много отдавна мъдреците стигнаха до извода, че човекът разрушава всичко, до което се докосва, но днес положението е още по-тежко: заплаха за човека е самият човек.

            "Според символиката на Преданието, низшето отговаря на лявото, а лявото е низше." /Симон Бен Йокай/ Ето как и защо юдеите създали левите учения, предназначени според тях за низшите народи, за низшите човешки умове, за гоимите. Какво се получава на практика?

            "Редовният живот не позволява самовгълбяване. В редовния живот за това няма време и място. Редовният живот тогава не е ли най-добрият начин за нашето видиотяване?" /Владимир Свинтила/ Налага се решението: да бъдем видиотени бавно или да бъдем унищожени бързо?  Нашите врагове бързат, те избраха второто. С което предизвикаха съпротивителните ни сили.

            "И колкото по-късно се яви антисемитизмът, с толкова по-свирепа сила избухва той." - /Теодор Херцел "Еврейската държава"/

            Така е, защото колкото по-дълго биват търпяни еврейските безобразия, толкова по-остра е реакцията срещу тях. Ние, Българите търпяхме най-дълго от всички!

            - Известяваме и "роящата се гад", че песните в прослава на невежеството са проповед на робство. Зовем за внимание! Съветваме:

            "Не гледай какво вършат другите. Дори не мисли дали ще си като тях, дали ще подражаваш или не. Върши това, което Ти имаш да вършиш!"

"Който нас ненавижда, него ние ненавиждаме!"

Атхарваведа VII, 81:5

            Кучетата са извратени вълци. Затова същинските ги мразят. Маймуната е извратен човек. Но хората обичат маймуни%. Човекът пък е извратена маймуна, но и маймуните обичат човека. Ето показател за извратеността на самия човек. Така крачка по крачка стигаме до въпроса за противочовешките хора.

            "Те не са като мен, и аз не съм като тях. ненормално е да се твърди и налага обратното. Или трябва да ги обичам защото са черни? Аз не мразя никого. И се стремя да не обичам никого." - /Абрек - Бол колобър/

         Омразата пречи на обективността, пречи да ги изучим по-добре.

            Светът се изменя, а заедно с него - и населяващите го същества. Асурите, например били от Синекожата Раса. За тях казват, че са дошли от планета с по-разредена атмосфера. Така мислят хората със статично съзнание. Ние подсказваме различен отговор: когато културата на Асурите била в своя разцвет, кислородът тук бил в по-малки количества. Подобно е положението със земното денонощие. Денонощието имало 24 часа - така ни казват и ние вярваме, приемаме безрезервно очевидния факт. Дали фактът наистина е чак толкова очевиден? 24 часа има човешкото денонощие, при това денонощието на съвременния човек. Вчера денонощието беше по-късо, утре ще бъде по-дълго. Очевидното не винаги е вярно. Знаем и за други подобни "неочевидности", но не е дошло времето да ги разкрием. Не бива сега да говорим за промените, довели до идването на следващите Раси. Но да посочим опасната за нас посока на готвеното Ново сме длъжни.

            "На големите научни конгреси се говори, че невидимите господари на Земята са в пряка връзка с интелекти от Юпитер и Сатурн." - /Жак Бержие/Жорж Гале/

            Ние призоваваме към съчетаване на знанията с нашите предупреждения. Не се оставяйте реалността да ви изненада, нека вашата мисъл предшества промените. По-добре е, отколкото да ги следва. Защото дълг на човека е да се опълчва, да се съпротивлява срещу Владетеля на този зъл свят и неговите слуги. Дори в Учението на Живата Етика се признава:

            "Ако се ограничаваме само с мъртвите закони, по-добре би било да отидем на гробищата." - /Агни Йога 337/

            Неземните паяжини са тук, на Земята. Енергийната им структура се пази в каменни плочи. Попила е или е вложена от някого. Плочите са наредени покрай стени в човешко помещение, стаята е облицована с тях. Идват изтънчени естети, ерудирани познавачи на изкуствата, радват се на чудесната паяжина красота, любуват се на изложеното съкровище. Присмиват се на гоимското невежество. Паякът първо тях ще задуши, първо тяхната кръв ще изпие. понякога към хищника протяга нокти и зъби друг хищник. Подобният начин на живот не спасява притежателите. Силните на деня не търпят чудеса, ако не са техни чудеса, но в случая чуждото чудо е с по-голяма мощ.

            Колобърът познава уродливото лице на неземното хищничество под всичките му прекрасни маски. съзира го през измамната красота, пази се от нея, както гмурецът се пази от примамливата актиния. Колобърът знае как да се бори с Опасността.

Колобърът е жизнеспособен!

            Равинът признава: "Това, което виждам не се случва." Абрек - Бол му се присмя: "Който си въобразява, че е Учител, първо трябва да говори с Всевишния за тази работа!" Талмудистите постигнаха предела на своите възможности и си въобразиха, че повече никой нищо не може да постигне, че никой не може да ги надмине. Те не подозират, че оттук нататък ги очаква единствено падение. За тях настъпи времето на Залеза. Ние очакваме за нас друго да дойде:

Изгревът

            Когато настъпи изгрев, тъмнината залязва. Също и нейните слуги, силните на нощта. И те залязват. Отиват си заедно със своята повелителка.

Винаги изгревът на едни е залез за други.

"На Луната прилича, от Мрака поела в небето - главата й лее блясък ужасен"

            Нощем Луната сияе. След Изгрева тя става бледа. Луната е властна, но само нощем. Затова тя сега сочи към Него и свирепият й вик раздира тишината: "Той тръгва! Той е там! Открийте Го! Убийте Го!" - обезумяла е Луната. Студеното лунно сияние придобива кървав оттенък. Лунният образ взема неколкократно по-голям размер. И сякаш подобно на своя Предшественик, тя сама ще падне върху Земята, за да унищожи своя Враг.

            "В преданията на различни народи има смътни отгласи за времето, когато в нощното небе на Земята изглежда не е имало Луна. Може би не случайно и маите в хрониките си, чиито традиции се губят в периода преди Потопа, не споменават за Луна. Тяхното нощно небе се осветява не от Луната, а от Венера."

Александър Горбовски "Загадки"

            Усилията на временно дошлия земен сателит няма да дадат резултат. Ще се провали и другата властна планета. После ще се раздвижи въздухът, съгрят от топли лъчи. Ще стане като при всяка буря. Ярките Присветквания ще се редуват бързо от също толкова кратки периоди на Тъма. Това ще са последните напъни на отиващото си Старо. Слънцето ще е изгряло, макар облаците да Го крият. Но и те ще се разпръснат. Вятърът ще ги разгони.

            "Стремително приближава моментът, когато сетивният свят на човека, изграждан хилядолетия на Земята, ще бъде преодолян - т. е. разрушен."

Димитър Делян

            Изведнъж ще стане Светло. Много Светло. За мнозина - прекалено, непоносимо Светло. Незрящите ще ослепеят. Зрящите ще прогледнат. Ще вдигнат очи към промененото небе, за да видят великолепието на настъпващия Слънчев Ден.

Тъмнината ще е залязла!

            - А човекът къде е? - питат.

            - Писано е, че той е болест по кожата на планетата Земя. Нали не вярвате, че планетата ще се остави да бъде все болна?

            - Не е ли твърде жесток Владетелят на Утрото? Не е ли нечовешки безжалостен Той, възлизащият в името на Доброто? Няма ли да тежат на Неговата съвест бъдещите жертви?

            "Колко тежат върху съвестта на човека човешките жертви? Има ли върху какво да тежат, след като човекът загуби своята съвест?

            Което призоваваш човеко, това ще ти отвърне! Защо очакваш друго?"

            - Нима всички ще загинат? Целият ли човешки род е обречен?

            - Ще останат призоваващите Светлината на Утрото!

"Всички човеци търсят нещо. Ние, роботите сме по-различни.

Доволни сме, когато служим." - /Клифърд Саймък/

            В "Кръгове" няма политика, доколкото ние не се занимаваме с такива дреболии като временни политически доктрини, избори, кандидатури, правителства и други подобни еднодневки. Но тъй като така наречената"политика" е част от самия живот, не можем да пренебрегнем разглеждането на някои нейни аспекти. Например цветовото обозначение на днешните уж противопоставени една на друга идеологии навява интересни мисли. Вземайки под внимание Доплеровия ефект, ние забелязваме как синьото приближава, а червеното отдалечава. Мнимото противоборство служи за неутрализиране на Движението. Но Тенгрианите съзнават, че учението за Неподвижността е учение за Зимата. Застиналият баланс е сив, той е баланс на Мъртвото спокойствие. Нашата Хармония е динамична. А който съзира порочност във властващата Система, той се стреми да я промени. Хора сме, не сме роботи, затова продължаваме да търсим...

            Досега на доста места порицавахме видиотяването и оскотяването на хората. Редно е да се спрем по-подробно на проблема.

Оскотителите

"... ако не дай Боже си въобрази, че има творчески заложби."

изречено от един оскотител

            В съвременното човечество се извършват невиждани досега процеси на сегрегация. Все по-отчетливи стават различията между трите основни групи, определени в недалечното бъдеще да си оспорват наследството на Homo Sapiens.

            Първите - за жалост най-малобройни се стремят към овладяване на Огнената енергия и останалите, принадлежащи към Светлината сили. Трудно е. Нивото е ниско, а то е, което определя степента на огъване и превръщане. Възелът на Огненото въже не се завързва. Промяната и преобразяването не се осъществяват. Мъчителни са първите стъпки по пътя на Превъзмогването. Не бива да пренебрегваме и огромните, често непреодолими пречки, поставяни от силните на деня, от тези жестоки, безчовечни деца на Тъмнината. Човешкото съвършенство е кошмар за облечените с власт нищожества.

            Вторите се оставят да бъдат овладени от силите на Мрака. Духовно ниво е нужно и тук, макар че се изискват по-малко усилия. Мракът подчинява, а не приобщава. Все пак нека дам утеха: могъщи са силите на Мрака, но не са непобедими. Пък и немноголюдно е и тяхното воинство. Черните рицари твърде често изгарят преди да са влезли в битка. Мракът не притежава съвършеното познание за нашия свят и допуска сериозни грешки.

            Третите - наричани от нас звероиди се покланят на Тъмнината, осланяйки се на измамната физическа мощ, която тя им дава.

            Първите две тенденции ще разгледаме отделно, а сега ще се спрем на третата. За нас неизброимото множество звероиди не струва повече от пълчищата вредни гризачи, но нали плъховете също ни създават грижи? Или ние ще се справим с напастта, или тя ще ни залее и унищожи. Пречките трябва да се отстраняват, преди те да са отстранили нас.

            Суоми Вивекананда казва, че тялото е най-доброто, с което разполагаме, но добавя: "... ако човек живее дълго, той не е нищо повече от едно здраво животно". И още: "Широката маса хора не се различава много от животните". Живот заради физическото тяло, премахване на различията между човека и звяра - ето я цялата "Тъмна" теория. Недопустимо ще бъде, ако я смесим с теорията на Мрака, която борави с малко познати реалности и енергии, и представлява една духовна, макар и с отрицателен знак Сила.

            Божествената Искра дава творчески заложби на всеки от нас. Във всекиго Тангра е вложил нещо от Себе Си. Оскотителите искат да лишат човека от стремежа към творчество. Любознателността те свеждат до безцелно любопитство; самосъзнанието - до самовлюбеност. Какво остава след бездушния и бездуховен хитрец, постигнал презадоволяване на материалните си нужди и емоционални страсти? В неговия, във физическия свят какво остава? В най-буквалния смисъл на думата - какво? Тор! Тор и нищо друго! Гниеща материя, дала смисъла на цял един живот. Непоносима смрад, изпълнила цяло едно човешко съществуване. Човешко ли е съществуването? Кръговратът от жива и нежива материя е естествено състояние на Тъмнината. Извън кръговрата, за нея не съществува нищо друго. Животът е най-висшето състояние на материята, на онази физическа, съставена от атоми материя, от която произлиза самата Тъмнина. Дори когато Тъмният цикъл се затвори и Вселената се скрие отново в първичното Космическо яйце, материята не загива. Напротив - тогава настъпва най-истинското нейно царство. Царството на Великата Тъмнина! Силите на Светлината спят, притиснати от чудовищното налягане, освободената енергия отново се е втвърдила, а Мракът не прониква през свръхплътната защита. И така - до поредната Вибрация, до поредното Слово, до поредната Вселена.

            Да се върнем в нашия свят. Човекът е симбиоза между материя и дух. Без проявите на духа, ние бихме живели като скотове, треперейки от страх пред големите и бързи хищници. Ако вече е ясно, че не сме произлезли от маймуни, то също е ясно, че в маймуни бихме се превърнали, ако имаме неблагоразумието да последваме пътя, сочен от оскотителите.

            Агресивният се мисли за силен. Може ли човек да постигне силата на слона, например? Но слонът е безсилен пред човешките оръжия. Раздразнението влошава качествата на разума. Обзетото от агресивност съзнание е пречка за творческите прояви, чийто дело са същите оръжия. Нима агресивността ни прави силни? Не - истинската Сила идва от Духа. От Бога сътворени, само сътворители сме длъжни да бъдем. Иначе - подвеждаща тъмнина, водеща до безсилие в края на пътя. Човекът е станал господар на планетата не благодарение на сляпата ярост, а с помощта на разум. Не злобата и ненавистта ще извършат необходимите корекции, а благородното възмущение и справедливото негодувание. Не е възможно да премахнем съвсем нито отрицателните енергии, нито обкръжаващите ни реалности, но е по силите ни да обърнем техния знак.

            Някога, преди много хилядолетия Тангра ни даде познание за Своите Закони. Познанието бе криле, с помощта на които се издигахме и оглеждахме пътя, следван от нас - във вярната посока ли вървим? Къде отидоха нашите криле, кой ни ги открадна? Как сега ще се издигнем над заблудите на видимия свят? Ще съумеем ли да въстановим познанието, дарено ни от Тангра? Никой не ни е взел знанията, ние просто сме ги забравили. Достатъчно е да си спомним, и те пак ще заблестят. Никой външен не ни е лишил от нашите криле - увлечени в свръхматериалистичното, в скотското съществуване, ние отвикнахме да ги употребяваме. Съумеем ли да отмием животинското от себе си - крилете сами ще се разперят. И ние отново ще полетим!

            Не приемайте горните думи като изчерпателна тема по въпроса за оскотителството. Те бяха само въведение, основание за нейното детайлно разглеждане. Истинските уроци предстоят.

            Ето още един частен случай: Разглеждане на спортните състезания като инструмент за акумулиране на чудовищни количества отрицателна енергия, отделяща се от милионите запалянковци. Тази енергия на Мрака се излъчва дори /а може би именно това е целта!/ през радиоапаратите и телевизорите. Затова въпросните "игри" следва да бъдат разглеждани не като отдушник, а като разпространител на Злото. Тук можем да направим анализ на събитията в Римската империя, в империята на ацтеките, пък и в други страни, където запалянковщината при спортни игри е достигала своя апогей, поощрявана от властите. Електронните посредници могат да създават мощни излъчвания на доброкачествена, съответно злокачествена енергия, в зависимост от това какви чувства и настроения провокират у своите слушатели или зрители. А нашите уж български осведомителни средства са в ръцете на Тъмното божество.

            "Някой беше казал, че "75% от хората въобще не мислят, 20% мислят, че мислят, и само 5% действително мислят." - /Исперих Етцел/ Следващият текст е предназначен за петпроцентното малцинство Мислещи.

Спортът като оскотител

 “По-високо! По-далече! По-бързо!”

спортен девиз

            Маëко неща на този свят са само добри или само лоши. Спортът като необходимост от поддържане на физическото тяло е добро. Зло е големият, професионалният спорт.

            Няма покритие между спортни реалности и прокламирани цели. Превръщайки се в самоцел, средствата са изместили целта.

Здраве и физическо съвършенство?

            В края на своята професионална кариера спортистът обикновено представлява развалина. Във всяко едно отношение. Колко са спортистите-столетници?

Слава?

            Сътворителите на Българската писменост са ни донесли величие, чийто блясък не могат да затъмнят всичките наперени спортисти взети заедно.

Установяване предела на човешките възможности?

            С това се занимават центровете за подготовка на космонавти. И го правят по-успешно. И без измами. Без допинг, без подкупване на съдии.

 Развлечение?

            Как тогава да обясним изблиците от неистова ярост, съпътстващи състезанията?

            И въпреки разумните аргументи, спортът привлича стотици милиони почитатели. Състезателите и отборите си имат своите фанатизирани привърженици. Привлича или разединява спортът? Хайде да помислим. Истински ли са принципите на олимпизма, мирните принципи? Вижте настръхналите една срещу друга тълпи озверели запалянковци и отсъдете.

            Противоречие няма. И наркотикът привлича. Поднасяният ни спорт служи за акумулиране на огромни количества отрицателна енергия. Спомнете си Чумак и Кашпировски. Зрителите свикват със зловредните излъчвания, търсят ги сами, те им липсват, ако се наложи да живеят без тях. И както при наркоманите, готови са на всякакви жертви, за да си получат дажбата. Спортът прави своите почитатели раздразнителни, агресивни, засилва в тях примитивните инстинкти, животинските качества. Отслабва разума, подтиска духовността. Могъщи залпове Тъмна енергия всекидневно се изливат върху нищо неподозиращите човеци. Кой е изчислил вредите?

 “По-високо!”

            Не объркваме ли посоките, смесвайки висини и бездни? Цял един живот, отдаден за укрепване на организма. Нима тялото е дадено само, за да го укрепваме? Защо тогава остаряваме? Нима победихме смъртта?

 “По-далече!”

            От какво бягаме? Накъде бягаме? Къде искаме да отидем? По-добре ли заживяхме? По-умни ли станахме? Осмислихме ли своя живот? Помогнахме ли на своите близки?

 “По-бързо!”

            Въртящият се в кръг няма да достигне Обетованата земя. И най-бързият кораб не може без компас. Никое средство не е добро, ако не сме наясно какво искаме да постигнем с негова помощ.

            Престъпността в спорта не е тайна за никого. Влиянието на международната мафия в интернационалните спортни организации е всеизвестен факт. Резултатът от състезанието между два отбора ли ни интересува или резултатът от престъпната задкулисна сделка? Често надпреварване или срамен пазарлък наблюдаваме? Какво общо имаме ние с престъпниците? Защо им помагаме? Защо доброволно ги финансираме?        Дори една бедна страна като България отделя стотици милиони за спорт. По-точно за шепа “елитни” спортисти и огромната администрация около тях. А има толкова бездомни, толкова гладни и безработни, толкова бедни и болни… Кое смятаме за важно в нашия живот? Къде са моралността, хуманността, с които уж се гордеем?

 “Спортът е политика!” - популярно мнение

            Да, вярно е. Но кой е размислил защо?

            Те искат да отклонят нашето внимание. Какво не бива да забележим ние, неизбраните, непосветените? Запълват мозъците ни с излишна информация, затлачват мислите ни, отравят нашите чувства. Накъде бихме насочили своята разумност, ако мисълта ни не беше заета с безчислените спортни комбинации? Какво бихме чувствали, ако не бяха потоците концентрирано зло, отравящи емоционалния ни свят?

            Не само зло носи спортът. Когато сами го упражняваме. За собствено удоволствие, не на всяка цена. Не задължително за победа над някой друг. Добре е да закаляваме своя организъм, да засилваме съпротивителните сили на тялото си. Добро е това, което ни помага.

И докато ни помага!

            Нека сега да преминем към неоскотените.

            "Божият Дух беше в него. Той дойде върху развалините на Цион и постави ръка в ръката на Първосвещеника." - Пророчество от Премол

            Набавят се средства, достатъчни за обезпечаване на интересите. Тероризмът взема размерите на епидемия. Все повече са обектите на терора, все повече стават оръдията за терор. Творят се умъртвители. Рушат се закони. Властници сами устройват терористични акции срещу себе си или срещу страните си, за да оправдаят едно или друго свое непопулярно действие. Изведено в околоземна орбита оръжие атакува крайбрежен град. Устройството за управление е примитивно, но ефикасно. Онеправданите са изпълнени с желание за правда. "Скапаните корумпирани правителства черпят безконтролно ресурсите на нашите земи, увреждат наследствените ни богатства - защо забравят, че ни има?" - питат заробените. Тарканът Негюн отговаря: "Целта ни е обща. Врагът ни е общ. Вие сте наши съюзници и ние сме ваши съюзници. Нека в битката бъдем заедно. Награда ще ни бъде общата победа!" Хората воюват за пари или за вяра. Може ли увереността да замени изгодата? При определени условия - може!

Бог спря да пази хората и те останаха без хляб!

            - Вижте, в града, който дедите ви построиха за вас, лисиците са станали пазачи. Много бързо отвикнахте да се браните, хора!

            "Ние имаме право да живеем където си искаме!" - рекъл представителят на козарите /както ги нарича тарканът Боян Имен/. "Ние имаме право над всички земи и народи, над всички колена и езици!" - е точният превод. Правото на "козарите" е безправие за останалите хора. Онеправданите ще намерят смисъл в състоянието на бунт.

            Великият колобър даде наставление: "Това, което се нарича днес "народ", не заслужава Царе. Затова, казвам ви - преди да се възцарите, създайте си свой народ. Верен. Истински!"

            Ваше общество е това, в което вашето мнение е обществено. Сегашното заобикалящо ви общество не е ваше. Отнемете свободата от тези, които с пари и влияние превръщат всяко мнение в обществено.

Освободете се от паразитиращата власт!

            Законите са персонифицирани. Закон е това, което ти кажат, че е. Малцинствена изгода заменя интересите на мнозинството, определя нормата. Нацията е лишена от бъдеще. Никой не е в безопасност. Законът се превръща в средство не за просто ограничаване, а за пълно отнемане на свободата от нейния суверен. Липсват законни методи за премахване на беззаконието. Дори съдилищата са превърнати в институти за разбойническа саморазправа. Няма спасение извън безусловната съпротива. Тръгналите към Освобождение пожелават да живеят за себе си и за себе си да умират.

            "Ние оставяме живота свободно да произвежда хората на мисълта и на делото - за тези хора ние знаем, че са едно порождение на расовостта.  Това не може да бъде заменено от президентски разпореждания." - написа в послание един от нашите Учители. Ние зовем и другите, мълчащите Учители: вие, които цял живот сте усещали хазарската отрова около себе си, вие вече сте изградили своята противоотрова. Време е да я предадете на братята от своето племе! Когато Идеята проникне в достатъчен брой човешки сърца и умове, Тенгрианите могат да въздъхнат с облекчение:

Ние облагородихме действителността!

            Силата на Проклятието се реализира, ако човек съумее да включи макар за миг цялото излъчване на своята неподправена същност в нейната пълнота. Но различавайте магия от Проклятие. Магията е процес; Проклятието - импулс. Процесът се завихря около жертвата, променя събитията постепенно. Импулсът излита като стрела и поразява. Страдащите овладяват оръжия, които никой не може да им отнеме. Жестоките тирани не съумяват да скрият метода от "избралите ги" народи. Истината няма нужда дори да възкръсва. Тя никога не е умирала, а само се пробужда след дълъг сън. Кой би я приспал отново? Днес човешкото съзнание се намира в състояние на пълна пробуденост.  Затова пък е достигнало фазата на най-пълно стесняване. Предстои разширение, но то ще е безмислено, ако не се съхрани нивото на бодрост. Овладяването на новите възможности държи очите на хората отворени.

            Постепенно народите се научават да разпознават своите Предводители: народът поисква да има образец в лицето на своя Водач.

            Ти, който си лягаш гладен - направи преценка - как живее онзи, за когото си гласувал? Как той упражнява поверената му от теб власт? Ти, който си по-беден от вчера - размисли! Хитрецът, възползвал се от наивното ти доверие увеличава собственото си имущества. Грабителят граби законно от твое име. Ще бъде ли полезно за теб, ако му позволиш пак да те излъже? Колко ти плащат правителствата и надправителствените международни банди за водата от твоята планина, за рудата от твоето поле, за замърсения ти въздух, за изсечената ти гора, за отровения ти живот? Искаш ли да ти платят?

Тогава тръгни с нас! Бъди заедно с нас в похода на великата Разплата!

Кой ще разпознае малцината воини в тълпата от милиарди войници?

            Защо тъкмо ние като организирана сила се изправяме срещу хазарското зло? Защото само ние знаем и можем. Целта ни е да научим и другите да го правят.

            Нека привидното превъзходство на Врага не ви плаши. Чуйте Прорицателя Фридрих Нитче:

"Да бъдеш храбър - това е добро!

Добрата война осветява всяко дело!"

и

"Храбрата войска е убедителна с каузата, за която се бори."

            Разрушете машината на обществената подредба с инструментите на вашето съзнание. Бързата непредизвестена смърт е милосърдие пред дългата мъчителна агония. Не страдайте, ако ви упрекнат в жестокост. Което има да стане, то и без вас ще се извърши. Разликата дори не е в броя на спасените, а в критериите на подбора им. Кой, освен вас би могъл да разпознае нужните? Кой би могъл да ги предпази от двупосочен контакт с осъдените на унищожение? Помислете как би изглеждало бъдещето, ако ви нямаше вас? И не изпадайте в състояние на самосъжаление, не се вайкайте, а се гордейте, радвайте се, когато над главите ви надвисват беди:

"Страдания за десетилетия протичат при Избрания в един-единствен ден!"

            Разрастването на човечеството отнема простора на човека. Хората са прекалено много, не могат да живеят всички заедно и да им е приятно. Всеки някъде и някому пречи. Китаецът е ненавиждан в Тибет. Англичанинът е мразен в Ирландия. Отвращават се от руснака в Ичкерия и Литва. Евреинът и циганинът са наказание за местните жители, където и да отидат. Чужденецът навсякъде е в тежест. Всеки опитва да превърне света в затвор за другия. Тъмничарите стават все повече, започват да се спъват взаимно. Грижливо изгражданият образ на света като подредена казарма се разсейва. Материализира се и се избистря образът на световната лудница. Народните пастири ослепяват, не виждат как се сгъстяват облаците надвиснала неприязън, как първите светкавици разсичат атмосферата, как пламват пожари, как все по-нависоко се издига ненавистта. Не виждат какво изпращат нагоре, а се чудят на онова, което се връща, което пада. То прилича на корички топящ се лед над течаща вода.

            "Не се оставяйте да ви омайва благозвучната дума народовластие. Народовластие у безкултурни тълпи - то е прославление на психическата немощ, възвеличение на слабоумието. Духовно-убогото народовластие може да бъде определено така: слепи, предводителствани от луди." - бе писал още Стоян Михайловски - в "Съвети към младежта". Тенгрианинът не се подмамва по чужди учения. Тенгрианинът изрича:

Тангра, разреши ни да Те призовем!

            "Тъй като изглеждаше, че Бог отговаряше на молитвите ми, защо трябваше да си сменям религията?"

            Само измежду недоволни се набира воинството на Тангра. В старите времена имало прекалено много доволни, прекалено много вярващи в бъдещето хора. Прекалено много живеещи заради нещо. Ето една от причините никой преди нас да не успее. Но вижте - на днешните хора отнемат всичко!

            Дори способностите на Великия колобър Б. се оказали недостатъчни за основата на Всеобщия Небесен Храм. Нито умения, нито знания могат да разчупят преградите, щом методите са познати. Четирихилядигодишната Конспирация има богат опит, зловредната й намеса е винаги навременна. И авторитетът на Христос не успя да убеди християните. Оковите се строшават едва когато ударът се стовари на неочаквано място. Но обстоятелствата също се променят, помагат ни. Видяхме как на 14 май 1997 г. християните¬ се ругаха помежду си. Биха се, клеветиха се. Всеки в името на своя Иисус­. Вече никой не бива да се чуди на нашата поява. Всяко Ново се ражда върху развалините на мъртвото или умиращото Старо.

            Изградихме нов световен елит. Принадлежността към него не може нито да се спечели с влияние, нито да се купи с пари. В новия елит не се влиза със заплаха. Там връзката не е династична и кръвна. Изгражда се ново благородническо съсловие, определяно не според служебно положение или произход, а според качествата на мисълта. Според чистотата на сърцето, според силата на устрема. Новото Бяло благородничество се опълчва срещу старата Конспирация и нейния Тъмен елит, влиза във война с Черното братство. Изгражда се ново общество, в средите на което никой не може да проникне, ако не е поканен. Канени биват единствено заслужилите покана. Идва Стопанинът, прогонващ настанилия се с измама натрапник.

            Казват, че Съветът на 300-те, Тримата Неизвестни и Черният Властелин били недостижими. Наистина ли? Живеят на Земята също като нас. Смъртни са, имат същите физиологични нужди, изпитват същите страсти. Те се провалят, когато вие започнете да не допускате зависимост от държава, която не е ваша. Но и Отечеството може да бъде чуждо, щом чужденци го ръководят.

            Масовите безразборни избивания започват в деня, посветен на постигнатия всеобщ и вечен мир. Празникът е оплискан с кръв. За продължителите на войната думата "ликувай" прозвучава като "убивай"! Градовете се превръщат в смъртоносни капани. Натрупвано с годините зло се изцежда от стените и предметите, излъчва се и поразява изпречилите се на пътя му живи същества. Никой предмет не е безопасен. Никой човек не би оцелял без посочения от Небето Възвестител. Но Тангра бди над Своя замисъл! Небето се отваря, когато посоченият воин изрича думите:

Дай ми власт да осъществя Твоята воля!

            Голямата Реалност е като калейдоскоп. Всеки фрагмент е огледално отражение на другия. Така изглежда на пръв поглед, докато не размислиш. Чий фрагмент от Действителността е най-верен? Всеки вижда само мъничко късче, а го приема за цялостна Завършеност. Накъде да обърнем очи, за да видим сърцето на Калейдоскопа? За полезността от промяна във възгледите съдете по настъпващите резултати. Мнозина ще започнат да учат множеството, но само един е призван и обучен за това.

            Отначало неразбиращ, той се впуска в приключение. Мисията му се струва забавна, не вижда отговорността. Поисква да избере нов живот за оставащите му години, но Съдбата поднася списък с предварително определена роля. Само за един ден и една нощ обстоятелствата го обличат в одежди, съответни на новото му предназначение. Промяната в облика довежда Разбиране. Върви в сянката на Знамението и непосветените нищо не забелязват. Те виждат само огретите от прожектори лица, него пропагандата на оскотителите го пренебрегва. Криещият се от Светлината съобщава на своите слуги кой е Възвестителят, те научават и го преследват. А Възвестителят върви, въоръжен с трите Знака и придружаван от двойния Благослов. Крачи уверено, отровните стрели не го засягат, никое оръжие не му наврежда. Избранниците на Бъдното получават нов Водач. Той взривява затвора заедно с надзирателите и затворниците. После върху разчистеното място поканва скитащите се наоколо малцина свободни.

            Неговата година е 6767 дван сетем. Предсказанието за явяването му е огледално. Казано е, че ще дойде от Небето като въплъщение на Кан Ювиги Атила. А Водачът ще бъде издигнат от Небесната Вяра и във вените му ще тече кръвта на рода Дуло, към който принадлежал великият Атила. Но нека оставим Възвестителя да се готви спокойно за своята Мисия.

            И отново да чуем Прорицателя: "Вие трябва да имате врагове за мразене, а не врагове за презиране."

         Защото ако презираш врага, това е белег, че истинският Противник още не се е явил.

            Времето се грижи за своите утвърдители. Срокът сам довежда предопределените за него хора. Избранниците чувстват Силата не като Дар, не като постижение, а като част от самите тях. Екзорсисти, принадлежащи към Друидското посвещение твърдят, че Погибелта тръгва с крачките на човек от Вълчето племе. /Става дума за Ашжнаа, откъсналите се от Ассена, наричани днес от някои Ешкенази./ За резултатно противопоставяне е нужна поне равна мощ. И призваните да сътворят Бъдното тръгват! "Те ще тръгнат като преследвани човеци, за да пристигнат като триумфиращи богове!" В предишния Цикъл /или Еон/ те били шестима. Сега Седмият е предизвикателство към Съдбата. Сред тях е и една жена. Тя е, която ще види Предводителя и ще го познае. Тя ще го посочи, те ще отидат при него и ще го извадят от безименността. Седмината ще я приемат като равна, без нея те не биха стигнали годността, необходима за справяне с Предначертанието. Ето какво още е казано за нея: "Аз съм тази, която наричат "живот", а вие нарекохте "смърт". Аз съм тази, която наричат "закон", а вие нарекохте "беззаконие". - "Гръм", I в. пр. Хр.

            Сиуксите Лакота казват, че преди да настъпи краят на днешните времена, трябва да прозвучат седем изсвирвания. В Откровението на Йоан те са описани като тръби на седем ангели. "Йоан го е видял. И Нострадамус във своите видения вгълбен е виждал същото. Остава само това да ни се случи някой ден. Ще рухне всичко! камък върху камък... И тухла върху тухла... Пустош... Смрад..." - /Иван Коев/ Сега се намираме в края на Четвъртото изсвирване. Седмината Орисани се сбират малко преди петото. Те са, които предизвикват наказание за злите дела. Но нека оставим други да предъвкват смляното. Ние сме изяснили пътя, по който минава нишката на миналите времена. Съсредоточили сме се върху Продължението и Целта.

Мислим за Съвестта като за ключ към Бъдното!

            Зоните на непоносимост разширяват своята площ. Намалява се територията, годна за обитаване от човеци. Следчовешките хора, неомърсени от цивилизацията на звероидите живеят в опасните зони, тях ги смятат за странници, за смахнати чудаци. Или за бегълци. Всъщност те са първите, подготвени и променени от групата избранници на Възвестителя. Обитават места, вредни за здравето на мнозина. Крият се, докато анклавите им се разширяват и натикват човечеството в орехова черупка. Индустриалци и правителства със своите действия несъзнателно им помагат. Малко преди Края, стратезите на Досегашното се осъзнават: "Ето, ние ви връщаме правата, които ви отнехме. Всичко ви връщаме. Хайде да се разберем!" Крадецът, принуден насила да върне откраднатото не заслужава награда. Грабителите плащат не само за страданията, причинени лично от тях. Разплатата е за стотици поколения с отнети права. Само един живот не стига за цената. Малко е врагът да бъде убит днес. По-важно е споменът за него да не възкръсне утре. На паразитите е отнето правото на безсмъртие.

            А сега малко ще се отклоним, като разгледаме един друг аспект от нашата дейност:

Посоки на нашето въздействие

            В София живее художник, когото мнозина смятат за Посветен - Александър Лудколев. Грешат. Лудколев не е Посветен, но имаше контакти с Посветени. Те му явиха образи, които не можеха да не окажат влияние върху неговото творчество. За жалост Лудколев не бе достатъчно луд, за да надникне докрай. Той се уплаши от онова, което видя, затова в картините му има незавършеност, недоизказаност. Радостното е, че и малкото видяно неизбежно ще присъства в сътвореното. Той самият не е в състояние да го прогони оттам. Александър Лудколев бе подложен на Тенгрианско въздействие. Но не всякога резултатите настъпват така бързо. Не винаги са така непосредствени. Не бива неразумните да ни обвиняват в бездействие, щом не познават същността на нашата дейност.

Смешно… ние отправяме своите въздействия към една реалност, а невежите очакват да видят резултат в друга. Да, реалностите си взаимодействат. Промените ще достигнат навсякъде, но не преди да са изминали съответния път. Вижте, 14 години бе съставян Сборникът на Тъмата. Имаше ли тогава видим резултат? Имаше ли в началото друго, освен водопад от думи? Нямаше. Нима учениците на оня, който се именува в чест на Мястото за жертвоприношения не са знаели какво правят? В годината, когато Мъртвият умря, те започнаха своята подготовка. След като завършиха започнатото, трябваше да минат още 11 години, за да вкусят първите плодове от труда си. Цели 11 години, за да бъде усетен първият полъх на задаващата се Буря. А вие искате да видите резултати сега, веднага, незабавно, още в този миг…

Две, девет, десет /разбиращите знаят какво значи това 12345.../ от Тъмния Сборник говори за техните четири камъка на действието. Четири камъка върху Везните. Къде са нашите камъни, с които да уравновесим разлюлените Везни?

Не почитане на Йерархията, не съзерцание отдалеч, а влизане в нея като в свое семейство. Като в свой род, като в свое племе. Това е първият камък. Не съзнание за Единството, едното съзнание не е достатъчно. Трябва да осъзнаеш себе си като частица от Небесното Единство. Това е вторият камък. Не съзнание за съизмеримостта, а действие в съизмеримост. Това е третият камък. “С Господа твой” не е наш канон. Тангра не е нито твой, нито мой. Тангра не е на никого и никой не е на Тангра. Тангра е всичко! Това е четвъртият камък. Четири камъка. Четири песъчинки, изхвърлени на безкрайния пясъчен плаж от морето на Вечното знание.

            Следва кратко разказче, съставено по видение на един от нашите колобъри:

Apocalipsis

            Oт полуразрушената кооперация излязоха две плешиви деца. Дългите им ръце стигаха почти до земята. Притичаха бързо до отсрещната сграда, заобикаляйки ловко дупките и купищата ръждясващи железарии, като мъкнеха някакъв чудноват предмет с неясно предназначение. Протяжен вой, идващ отдалеч, невероятно мощен и плътен, ту се засилваше, ту отслабваше, къртейки оскъдните парчета мазилка. Децата се разтрепераха от страх, озърнаха се, влязоха в първия им попаднал вход и повече не се показаха. Чудноватият предмет остана да лежи на пътя.

            Голям плъх влачеше умряло куче. Насекоми дояждаха стоки в бившия супермаркет. Бойна машина с избледнели отличителни знаци бе застинала върху барикадата от набързо струпани павета. Из цялото близко пространство скелетите бяха смесили своите кости в следсмъртно побратимяване, а тъмночервената трева сякаш извираше около и през тях. Навярно тя, тревата пречеше на озъбените уста да проговорят и на мъртвите очни отвори да прогледнат. Витаеше дух на неистово проклятие.

            Непроменени си оставаха само сребърният барелеф, увековечил изборната победа на Единствено Правилния Кандидат, както и Вечният огън, извиращ от самото дъно на Ада. Дори въздухът странно блестеше, а Слънцето светеше виолетово през кафяво-зелените облаци, разтапяйки неоновите реклами.

            И Дух Божий се носеше из тази всеобща пустош, из спряната разруха и победилата Демокрация, защото нямаше къде да слезе.

            Гореописаният свят не е единствено възможният. Има и други посоки, но ние май сме се запътили към една от най-лошите.

Малкият човек стигна центъра на площада и спря.

От всичките му страни беше застанал Христос.

            Вглеждаме се в полузаличените стъпки, стъпваме отново в тях. Боравенето с прахта на Озирис разглеждаме като познание за законите на квантовата нелокалност. Същото се отнася и до вярата в мощите на християнските светии. Тенгрианинът не отрича, а използва според предназначението. В религията на Сиу, например, той вижда фрагмент от древната Вяра. Тенгрианинът не подценява нищо. Дори примитивните африкански племена съхраняват в концентриран вид прадревни знания. Тенгрианинът е научен да извлича.

            Най-съкровеното Божествено знание постоянно убягва от човешките очи.  Това не е защото Знанието бяга, подвижно е очевидното възприятие за действителността, човешкото знание за Действителното. Законите, наричани от нас "природни" са инструментите на Бога. С тях Той управлява Вселената. Зовът за Промяна подтиква Небето да сътвори нови инструменти. Земната политическа  система, основана върху насилието и специалистите рухва. Университетскте специалности губят всякакъв смисъл. Бог държи в ръцете Си други сечива. Въведени са явления, смятани досега за невъзможни. Въвеждането им е незабележимо. Самото минало вече не е същото, и то е променено.

Вчера е започнало от утре!

            Заменяемостта е детронирана. Възцарява се Незаменимост. И не човек определя човешкото предназначение. Във властта на отделната личност е да посочи единствено посоката. И специалисти вече няма. Всеки сам по себе си е специалност. Непозната досега и загубена после.

"Аз съм парапет край река: да се залови за мене, който може да ме хване. Но ваша патерица аз не съм. Тъй рече Заратустра."

            Не изваждайте на показ Светините. Те биват поругавани, когато светостта им не е обвързана с онова, което тълпата почита и боготвори. Новите ценности навлизат в живота, когато се смесят с емоционалния свят на множеството. Нали и Единният Бог от Амарна приел името на полузабравения, но все още жив Атон. И сганта се покланя. Новоовладените умения впечатляват, породените от тях възможности вдъхват надежда. Без видимост на достиженията, без усещане за подкрепа, без мисъл за спасение има само страх. Дори яростта се храни от вяра в разплатата. И събитието, предречено да се случи на място, наречено Армагедон не изглежда страшно. Тогава и там небето ще е черно, облаците ще са жълти, а хората - почернели. Но голямата вода не плаши, щом имаш надеждна лодка. Пред посвещаваните се открива, че Атон е Яти. Иначе казано - Учкун.

            Разни неразбиращи питат защо смесваме религиите. Отговаряме: Знанието е едно, то не се дели  на ваше и наше. А за особено привързаните  към своята кръстна вяра привеждаме думите на един от тях - германския изследовател Филип Фанденберг: "При едно по-внимателно вглеждане в двете религии става ясно, че Християнството представлява не развитие на религията на Атон, а по-скоро нейно възраждане." Припомняме им Откровението на апостол Петър, припомняме им еврейското Евангелие и другите стари техни свещени книги, обявени за неканонични и скрити от очите на вярващите. Дано нещичко проумеят. А ние продължаваме с една бъдеща легенда -

За Илар, който още не знае своето име.

            Обикновено можещите не знаят, а знаещите не винаги могат. Няма колобър, годен да се справи и с по-лека багатурска мисия. А за Самотния Исполин бе отредено нещо изключително. Илар още не знаеше своето име, но го посочиха и трябваше да се упъти към най-трудното дело, попадало някога в човешки ръце.

            Дълги каменни плочи. Широка масивна основа. Колони от камък. Многоръки насекоми извайват барелефи. Пресметнати до последна подробност. Никакъв жив живот. Издига се пирамида. После върху строежа натрупват земя. Пръст, пясък и глина. Пониква трева, израстват храсти  и дървета. Туристи се катерят по билото, не подозират върху какво стъпват. Редки крясъци подсилват внушението за тишина. Така беше до вчера.

            Днес върху малко възвишение в подножието на Планината се е спрял багатурът Илар.

            Какво е Илар? Всеки забелязва белезите, които професията го е привикнала да забелязва. Коя професия изисква да забелязваш всичко? А погледът на Илар бе особено остър.

            Масовият човек е принуден да си припомня стари умения. Новите не действат в настъпващата Промяна. Но воините на изначалието са овладели и вече си служат със свръхнови. Не добре забравени, а непознавани никога до днес. Може ли човек да прецени KAKBO е Илар?

            Бащата на строежа се роди преди зората на Първия ден, преди пробуждането на земния разум. Бог го назова Звезда на Бъдното. Преди Облак да закрие небосвода, Звездата подготви следващия си Изгрев. Взе от Облака влага и напои посятото зърно, за да поникне то, когато Слънцето изгрее. Сега край посева стои Илар и гледа Зората.

            Умът не е средство за постигане на Непостижимост. Той самият е Непостижимост. Но да различи посоките на неговите възможности може само излезлият извън тълпата. Илар не пожела да е еднакъв, приравнен към всички. Той напусна човешкия мравуняк и тръгна...

            Според старите египтяни, човешката душа е лодка. Веслата са придружаваща мъдрост, а платната всеки украсява със знака, който е най-близо до сърцето му. Ето защо Илар остави сърцето да го води. "Човек изменя своята среда и средата изменя тази част от човека, която е съучастник в промяната на средата." /Джиду Кришнамурти/ Само Илар се бе отказал променя местата и хората около себе си, затова неговото сърце бе останало непроменено. Затова него определиха да разпали Огъня на Промяната.

"Пазителите на Свободата се събуждат и съсичат Змийския пръстен!"

            Последната фаза в издигането на човешката стълбица е прогонване на всякаква мисъл за авторитет или престиж.  "Въобще не ме засяга!" Пълна незаинтересованост към мнението на околните. Също и онзи, в сравнение с когото просякът е богаташ презира обществените нужди и стремежи. Поведението на крайните фази се слива.  Най-уродливата бедност и всепритежанието си приличат. От средите им набира помощници Илар. От проумелите, че всезадоволеност и нищета разсейват еднакво. Че приложени към Устрема, между непроменяемост и съвършенство разлика няма. Илар ги подбира, приема ги, дава им еднакъв ранг, полага в дланите им Седмолъчица и ги повежда. Обучава ги да концентрират собственото си Аз в частица свръхенергия, да постигат истинска Свобода. Никое тяло с надквантов размер не преодолява Вратата. Звездните воини влизат и излизат свободно. Те се радват, доволни са, че съществуването им е придобило смисъл. Повелята на ума и повелята на чувствата сочат една и съща посока. Усетили еднолинейност, те действат. Заетият свят не им обръща внимание. Податливото на внушения множество се стреми да спечели благоволението на някой притежаващ влияние. Илар осигурява влияние за своите приближени.

Кой накъдето се е запътил.

            Никой не забелязва групата. Давещата градовете психотроника скопява човешките мисли, ако те не са достатъчно мощни и издигнати. Тарканът Боян Имен го видя, но могат ли затъпяващите добитъци да проумеят какво е Таркан?

            Късните епитети, засягащи живелите преди нас Разумни не носят знание. По-добро е вникването в мотивите им при едно или друго действие. Така Илар разбра, че мощта да унищожава е второстепенно действие. Той първо изгради у себе си състояние на неунищожимост. Със същата броня облече своите шестима придружители и тримата дзера - колобъри. За тях този свят не беше вече цел, а средство. А после ето какви думи изрече Илар:

            - Говорят, че светът върви към обединение. Едни придобиват все по-голяма власт, забогатяват все повече, а от други започват да не зависят нещата и в собствения им дом. В ход е разделение, непознато през цялата писана история. Какво можем да направим за нашите народи?

            Те, паразитите така или иначе си вземат каквото си поискат. Ние ще научим нашите братя да дадат на врага онова нещо, което ще ги убие. А врага ще накараме сам да поиска отровата, приготвена за него! Илар и Възвестителите бяха доволни, че знаят нещо толкова голямо, та друг преди тях не се е осмелил да се докосне до него. Те се превърнаха в стражи, непозволяващи на Действителността, на цялата Действителност да нахлуе в съзнанието на обърканото множество. Непосветените бяха неподготвени, Истината можеше да ги убие. Съществува степен на поносимост към различните тайни. Не винаги е нужно една тайна да бъде разгласена, за да дойде възмезден удар. Самото притежаване на определени знания е смъртоносно. Те са тайни, които убиват. Това научи Илар, и затова облече себе си и своите спътници с непробиваеми брони, с ръчно изработени хумши. Черните сили не можеха да видят скритите под хумши тайни. Хората от низината продължаваха все така да сквернят със словата си подземния обряд.

            Прадревната машина се събужда, но времето е променило влагата от Облака, много атоми са трансформирани, най-нетърпеливата материя вече не е материя. Енергията е сътворила своята вторичност. Съоръжението започва да работи по нов, неочакван, незамислен начин. С непредвидени и непредвидими действия. Единствено явлението "непредвидимост" е предвидено. Затова е тук Илар. Затова в Машината не е вложена програма за самосъбуждане. В групата посрещачи има един, който непрекъснато оспорва. Не го отстраняват. Как, ако не чрез спор се доказва Неоспоримостта? За последиците отговорност носи Илар.

            Добродетелите на Седмината не се родиха от техните страсти, а от стремежа им към Съвършенство. Затова отровният Паяк изпълзя от своето леговище, когато те дръпнаха мрежата му. Седмината бяха проумели думите на Прорицателя: "Пиши с кръв и ще разбереш, че кръвта е дух."

"Не гонете оцелелите, те после ще загинат!"

            Показват ни тежковъоръжения войник, неустрашимия полицай, перфектно обучения командос като свръхчовеци. Изграждат образа на умния учен - откривател с неговите безсънни нощи над сложната апаратура. Загнездват в мозъка ни лицето на преуспелия певец и придобилия известност спортист. Представят ни ги като пример за подражание, като върхове на човешката Раса. Но за кого боецът рискува собствения си живот? Чий интерес задоволява себеотрицанието на учения? Кому е нужна славата на певеца? Кой и защо отклонява човешката мисъл с помощта на състезателен спорт? Какъв е смисълът на безмислените зрелища? Трудът на изброените, пък и на всички останали обслужва велможите от Змийската свита и лунните им допълнения. Човечеството работи, за да изпълнява прищевките на същества, мислещи за хората като за тор, като за добитък, като за насекоми, като за нещо отделно, низше, различно от тях, от "избраното племе". Всички хора на планетата живеят заради благополучието на необявени две - три хиляди семейства. Всички, освен воините от Небесната Орда! Милиарди служат на Злото. Милиарди са обречени да умрат. Затова в деня, когато войници изпълниха нареждането да прогонят ловците на диви животни, към планината бе изпратен Илар.

"Животът е извор на наслада, но където пие сбирщината, там всички кладенци са отровени."

            - Бе изрекъл Прорицателят. И като буен вихър неговият дух прелетява между видиотените полухора и със своя дух задушава диханието на техния дух. За душите на събраните около Илар орисани, духът на Прорицателя е благотворен повей. Разярените вихри не нараняват ловците на Време.

            "Геноцидът срещу Българите в продължение на векове има за задача да прочисти и уякчи народността ни. Така хищниците бастисват мършата на едно стадо. Не можем да бъдем непокорими и непобедими, ако не сме се научили да устояваме на изтреблението. "Който жали тоягата, не жали детето си!" Какво още се чудим, че Тангра ни дарява Своята тояга, а тя се оказва по-чепата от всяка друга?" - Боян Имен таркан

            Синагогата във Филипопол е построена още през I век след Христа. Триста години преди построяването на първата църква. От твърде отдавна датира юдейският интерес към нас, от самото начало те са знаели, което знаем и ние: Географски карти показват символичната Змия. Главата винаги се намира върху земите на Дунавска България. Умът тук е съсредоточен, главното внимание насам е отправено. Затова Илар стои и се взира в триъгълния камък. Змийската глава трябва и ще бъде смазана! Нито двойният, нито тройният триъгълник ще се справят с Непокорството. Азиатският рабинат притиска народите в ъгъла, и те загиват. Но за нас Ъгълът е Начало! Вместо за смърт, отровата ще послужи за извличането на лекарство. Ще го извърши Илар, преди да е решил друго. Вселената се е надвесила в очакване на изпълнителите. Отляво свети Луната, нейните лъчи не успяват да засенчат въртящите се бели перести вихри. Лунният диск не е съвсем кръгъл откъм изпъкналата си страна. Паническа суматоха цари сред лунните пратеници. Роденият в земите на Родопа Пан не ни е забравил, помага ни. Земята се опълчва срещу неземните разпоредители. Онова, което Илар въвежда в света им, ще изглежда не като чуждо за тях колобърско изкуство, а като излязло от техните детски кошмари.

            Орисаните не се подлъгват на призива Йахбулон. Те тълкуват:

            - Иао - форма на стара дума, обозначаваща Божественото присъствие на планетата Земя.

            - Бул - Ваал - име на едно от Божествените пратеничества.

            - ОН - заклинание за призоваване на Озирис. В Азия го изговарят като ОМ.

            Инициалите Й. Б. О. потвърждават, че се отнася до три отделни думи. При това първичното разбиране за Бул е наше. Но ние знаем, че сместа между черно и бяло не винаги има за резултат сиво. Обърканият призив се връща откъдето е дошъл. Свитата на Илар продължава по своя път.

Бъдеще, помогни ни да Те създадем!

            Багатурите всъщност не би следвало да са много по-умни от останалите хора. Но на тях постоянно им се налага да бъдат над средното ниво. Багатурът винаги е нащрек. Ето защо освен познатите специалности има и такава - "по-мъдър".

            "Всички говорят за околната среда в природата, но никой не говори за нашата лична околна среда, околната среда на нашия живот, която вече е опетнена и осквернена." - Никола М. Николов

            Когато законът престана да бъде Закон, в сградата, строена като място за наказание на престъпници се чу съскане. Извършиха се много престъпления. Затвориха много невинни, подложиха ги на много мъчения. Сградата бе опасана с висока непристъпна ограда, върху нея монтираха жици, а по жиците пуснаха електрически ток. Само жертвите, мъчителите и разпоредителите на неправдата знаеха какво се върши там. Върху покрива кацна Сова. Гледаше и слушаше. Тъмничарите не гонеха птицата. Някакъв си бухал! Или кукумявка - все едно. А Бухалът запомняше. Накрая отлиташе при своя Илар, който тогава още не знаеше, че името му е Илар, кацваше на багатурското рамо и разказваше. Не питайте защо Илар не пожали умиращите милиарди, когато стана обвинител. От името на народите и с мълчаливото им съгласие поробителите превърнаха беззаконието в закон. Народната нерешителност крепеше Рабината.

            Какво си мислите? Че някой ще тръгне да изтребва хората един по един? Глупости! Как си представяте - милиардно повторение на едно и също уморително действие? Просто дадена безобидна до този момент ситуация изведнъж става смъртоносна. Предварително набелязани жертви няма. Залага се капан. Примерно телевизорът, телефонът или радиото започват да излъчват на смъртоносна честота. Който се хване - хване се. После се залага следващия капан. Всъщност и сега се правят начални опити. Разглеждаме изкуствените болестотворни фактори като неумел опит на Световния паразитен център за корекция на пренаселеността. Какво се случва на практика? Медицината напредва, развива се. Естествено, че ще напредва. Знанията се множат. Но болестите също се развиват, еволюират бактериите, вирусите мутират. Болестите бързат, тичат, медицината не смогва да ги догони. Тя напредва по пътя на развитието, но изостава в Надпреварата. Жреците на Кибела не са пълноценно допълнение. Те са уплашени, а при страх заклинанията губят властта си над духовете. После идва Свръхзаразата, която заменя природното превръщане със свое. В Зараза се превръща всичко, докоснато от нея. Може да помогне Илар, но вместо канен, той е гонен. Илар пита хората:

"Нима Тангра напразно създаде за вас Земята от тялото на живия Космос?"

            "Самият дух възвира и дими там, където сбирщината пристъпва към Огъня." Столетие по-късно предсказанието се сбъдна, въплъти се в действие, а съвременниците на сбъдването все още търсят обяснение за случващото се. Така е, щом не се заслушват в нас. Говорим, че възродена и повсеместна е кървавата жертвоприносителна игра Тлахтли, наричана днес "футбол", а те се смеят. Още малко остана да се смеят...

            - Тъмният Отмъстител допуска да го наричат "Черен". Защо позволява, щом като му е известна разликата?

            - Той ще мълчи, докато не го запитат защо се нарича "Отмъстител".

            Десетки методи ще бъдат приложени за да се намали броят на човешките същества. Различните индивиди имат различна устойчивост към отделните влияния. Физическата издръжливост не е еднаква с психическата или имунната. Природата също не се отнася еднакво към нас. Тя няма мнение за отделните хора, но ги усеща. десетилетия минават преди от милиардите да останат милиони.

Тенгриани, нека вашите мечти бъдат по-красиви от смъртта!

            Изпадайки в транс, самите кабалисти предсказват кой ще бъде победен: "Затова горко на този, на когото му е добре в Цион. Горко на този, който възкликва: всичко е добре!" - /"Книга на Мормон", Нефий 28:24-25/

            Заетите с Полезност биват пощадени. Мъртви погребват своите мъртви. Бог съхранява каквото Му е нужно. Човечеството пада, за да се въздигне отново. Вкусва от смъртта, за да тръгне към живот. Така заповяда Онзи, Който светеше, когато Слънцето бе залязло. Онзи, Чийто взор предхождаше Зората. Онзи, Който за древните колобъри бе вечерно Упование, а за Илар е прекрасна Утринна Надежда. Илар не пожела да бъде част от този свят, и светът да вилнее върху тялото и душата му. Той се опълчи против Тъмата и се преобрази във воин на Отключеното Небе. Пръв измежду всички, него пратиха да събуди следващия Ден.

Поробеният се устремява към своята и към нашата Свобода!

            Някога знаели, че душата може да е независима от плътта, но плътта без душа е като черупка без охлюв. Старият свят се руши, падат отломки. Незащитените загиват. Не са облекли брони, които да ги запазят. Незнанието понякога е смъртоносно. Стрелката наближава кобния час. Видимата реалност се мени. Стрелкат се Черни съгледвачи. Контури се стопяват и избистрят. Жълтата светлина притреперва. Долавя се ухание на детство. Мъглата е с цвят на охра, силуети на невиждани човекоподобия се люшкат като пияни, простират встрани лица, като ослепели са. Блещукат сини искри, над главите на взиращите се играят странни зелени сияния с всякакви форми. Пред кръстопът, в подножието на познатата и скучна планина е застанал Илар.

            ... А в същото време хората водеха безмислен спор:

            - Как се нарича нашата планета? Кое е нейното име?

            Ние не знаем дали планетата нарича себе си някак. Дали сме й много имена, но всичките те са човешки, чужди за нея.

            - Как се нарича Бог? Кое е Неговото име?

            Безмислено е да питаме, щом знаем, че не сме в състояние да го изговорим. Илар не пита какво да изрече. Той вече знае какво трябва да извърши.

            "Все още отровната пелена над повечето Българи не се е разсеяла. Те мислят с чужди мисли, ходят по чужди пътища." - Абрек - Бол колобър

            Хилядолетия вървяха колобърите. Стигнаха до място, където посоката е мирис, цвят или разстояние. Където количеството е скорост, а времето - маса. Мястото се превърна в тяхно Убежище, и те се криеха там в случаите на опасност. Свикнаха да се крият. Но къде ще скрият българските родове в дните на всеизтребление? Ще ги запазят ли от пръскащата отрова, ако стоят все така далеч? И кой ще посочи пътя на Илар, за да тръгне той към своята Планина?

            Стоящият в центъра на Кръга изрече: "Зная всички отговори, но какво ми дава това? Неподвижен съм, не мога да променя събитията, а можещите не идват при мен. Как да им дам отговорите? Пък и те са мои отговори, само мои. Техните са други." Стоящият бе с избодени очи, но беше Зрящ. Живеещите в градове и села хора със здрави очи той определи като незрящи. Те гледат, за да виждат; той - за да се движи по Пътя. А е дошло време армията да се сбере, и да потегли към целта на великия Поход.

            Защо Илар изкачва Планината? Защо не се спуска на морското дъно? Защо машината е поставена там, където е? Най-висока степен на защитеност се постига на дъното на голям воден басейн. Тогава самата основа на Живота се превръща в Съюзник. Кой, как, с какви средства би атакувал база, намираща се в скалите под Океана? Кой би извършил посегателство срещу самия световен Океан, без да застраши целия земен живот, а с това и себе си? Знаем, че не само Илар търси Машината.

            "Обясниха ми, че срещу съществата от морските дълбини е извършена огромна неправда, подлост, низост." Задачата се усложнява неимоверно, когато трябва да преодоляваме отрицателното отношение на технологично по-развитите от нас дълбинни жители. Няма значение, че ние не ги познаваме. За сметка на това те ни познават твърде добре. И мнението им за нас съвсем не е ласкаво...

            Жрецът на Земната вяра изрече: "Сприятелете се с народа от морето, преди той да се е надигнал срещу хората от сушата. Когато Битката избухне, никой вече няма да ви приеме за съюзник."

            Само че и нашите предразсъдъци по отношение на тях са твърде големи. Опора на разумните светове в Космоса не са сухоземни, а земноводни твари. Но нека и тук, на Земята не се присмиваме на жабите N. Нали именно те изнесоха живота от водата и го пренесоха на сушата. И нещо, за което едва ли масовият човек би се досетил сам. Когато едно разумно същество изяде друго, това проява на канибализъм ли е? За Дълбинните жители, ние сме деликатес. Ако пък някой от тях бъде уловен в риболовните ни мрежи, ние го приемаме за мекотело с особено крехко месо и го изяждаме. С удоволствие. Без каквото и да било чувство за угризение. Като не преставаме да се мислим за добродетелни. А добродетелта е Космически закон и не зависи от нашето ограничено мнение.

            Изоставени големи къщи, комплекс от сгради, пълни с прах и вехтории. С трошащи се скелети покрай стените. Градове с непокътнати вещи, но без живи хора. И малки едноетажни китни живи домове на стотици километри от най-близкия град. Красиво е, прекрасно е, но в приказните селца хората биват отглеждани с определена цел. Те се радват, веселят се, но им е забранено да работят. Трудът е обявен за страшно престъпление. хората живеят в рая на вечно Днес, но са им отнели Утре. Наставникът - Кам, който учи децата как да станат възрастни не е дошъл навреме. Не е разплетено седемдесет и седем годишното противоречие. Илар не си е спомнил името. Не е прострял изпънатата си напред десница. Искрящата Бяла мощ не е съживена. Осъдените са екзекутирани, тъмничарите са избити, свободните са поробени. Краят си е отишъл, без да дочака Началото. Помръкнало е Слънцето над Скрития дом, избледняват цветовете на Книгата. Колобърите заспиват, без изобщо да са се пробуждали. Паразити изсмукват последната капка Българска кръв. Чандала тъпчат свещените граници.

Така ще е, ако не го направим иначе!

            Ако Сетих не скрие подигравателната си усмивка и не скръцне ядно със зъби. Ако красивата Чакар не изкачи стъпалата. Ако Есхач не препаше колана с бойния меч. Условията на живот са враг, колобърите трябва да ги подчинят на своята воля. Но в коя пукнатина пропадна колобърската воля? Багатурите са призвани да надделеят над един свят, към който не могат да се приспособят. Но защо се бави Телериг, защо не отправя призива на Тангра? Стонове се разнасят над Чебоксар, над Казан и Налчик, над София и Уфа... Нов Едигер ли да доведем? Пак ли в Кабан да хвърлим хазната или този път да въоръжим Ордата? Вижте - измира Легионът, следовници на Фалангата препасват дрехите си с конопени върви. Орденът на Енравота гаси устрема си с вино. Вижте - Страшният град е в руини, улиците му са покрити с мъртви Български деца, сянката му изгаря земята. Вижте - роби властват над Свободните! Докога ще мълчи Канартикинът, докога ще се дърпа от задълженията си на Кан? Докога Кръгът ще е полукръг? Ще чуем ли общият победен вик на цялото воинство? Днес са оставили само една уста да говори, но и на нея гледат с неприязън. Такава уста лесно бива затваряна. Още ли ще чакаме? И колко? Вярно, "най-живите думи са тези, изречени от устата на мъртви мъченици", но малко ли мъченици досега дадохме? Не е ли време да излязат героите?

            Само че съществува и друга гледна точка по въпроса.

Дали трябва

            Човешката глутница загуби битката срещу планетата Земя. Времето на глутниците свърши. Човечеството допусна да обезумее, да се превърне в стадо, затова загуби. Обитаемият свят се намира в състояние на ускорена промяна. Заработват механизми за въстановяване на динамичното равновесие, нарушено от сковалия полята бетон. Подкопано от статичността на видиотеното ни съзнание. Отровено от вледеняването на горещата ни някога емоционалност. От прогонването на Божествената човешка жизнерадостност.

Хората влязоха в самоубийствен двубой със своята единствена обитаемост.

            Невероятно зли в намеренията си сили докарват свободните хора до състояние на вечни отрепки. Чрез опустошение на съществуващите култури изграждат безутешен Нов световен ред. Човекът загуби връзка със старата безопасна действителност. Народите се изродиха в маси. Всеки бива настройван да враждува с всеки. Нова реалност, иззиждана от глобалисти и интегристи зае мястото на извечната Истина. Приближава последното действие на съчинена от безумци пиеса, след което животът никога вече няма да бъде театър. Елиминатите готвят сценария на Армагедон, но не са известени какво Бог е предвидил за този ден и за това място.

            Замислите на вечните заговорници са премислени до последна подробност. Но не от тях зависи изпълнението. Те дори от чашата си с вино не могат да отпият, ако волята на Небето е друга. Ордата на Продължението се изправя против Ордена на търсенията. Осите на смъртта се изместват, усукват се и се изправят. Преплитат се и се пресичат. Жилата им пронизват Млечния път.

            Космически знамения привличат пътници. Насам е устремено гъмжило от любопитни. Мнозина искат да видят как умира цяла Раса. Пояснявам: разглеждайте сборната човешка съвокупност като една от неизброимите разумни Раси, обитаващи Вселената.

            Но Расата не иска да умира. Сред сивотата, сред разлагащата се духовност горят Искри. Подклаждат живителния Огън на надеждата. Искрите, родени от диханието и разпалени от обичта на Тангра знаят как човечеството може да се прероди, да се пресътвори. И да оцелее. Променено, в променените условия.

            Поклонниците на Тъмното божество изграждат “Единна мрежа на светлината”. Служат си с откраднати изрази. Стремят се до повторят формата на поелите по пътя към Бога, да заменят Избранниците с техни неистински подобия. Нетленното да подменят с тленно. Но душата на устремения не се съединява с разпадащата се плът. Той е рожба на Небето, но е и син на Земята. Ту умира, ту отново се ражда за живот. Докато блещукането на “хилядите светлинни точки” е измамно светло. Породено е от вретено трептящ Мрак. И обратно към Мрака ще се понесе, когато настъпи часът на обещания Съд. Преобразяването на Сатаната в ангел на Светлината е само външно, същността си остава сатанинска.

            Странници поощряват развитието на смъртните процеси. Горящи Искри, въплътени в човеци ги възпират. Слугите на Тъмната страна, рушителите, облекли маски на строители сключват съюз с чуждите, готвят гибелен танц за сляпото човечество. И се заблуждават, че Миналото може да послужи за Убежище. “Самоубий се, за да живееш!” - крещят поробителите. И лъжат лековерните, отнемат вътрешното им зрение. Децата на Отключеното Небе имат за съюзник Божията любов и всички, носещи Тангра в сърцата си.

            Свободата и щастието са естествени права. Свободата е право да прилагаш своята воля към всичко, което ти принадлежи. Щастие е твоята отделна воля да съвпада със законите на Тангра. Само тогава радостта е искрена и спокойствието - трайно. Заблуда е, че разумът, този Божи дар може да измести Дарителя и да се възцари на Негово място. Завършеният човек е много повече от едната хладна мисъл. В ненарушимо единство с Небесния си Отец, той е всичко. Без Него е нищо. Разпознавайте враговете на Иисус по отсъствието на безкористност и сърдечност. Дори когато твърдят, че са най-последователните християни.

            Измамата е всеобхватна. Заблудата е проникнала навсякъде. Злобата се разпорежда безконтролно. В църквите няма покаяние, нито съпричастност. Домовете на Бога днес са обърнати на храмове на Злото. Самопровъзгласил се елит е поставил под своя власт всичко видимо.

            Могъщи са Тъмните рушители. Расата щеше да е обречена, ако ги нямаше храбрите зрящи воини на закрилящата Светлина. Те отварят очите на слепите, повеждат ги по друг, спасителен път. Спасение винаги има, ако човек съумее да го съзре и отстои. "Бъди добре дошъл, щом не можем да спрем Твоето настъпление!" - е заклинание на отминали времена. Настъплението на Погибелта може да бъде спряно, ако истински повярваме в непобедимостта на съюза между малките двуноги разумни същества и техния Творец - Тангра. Помощта идва при всеки, който я призове.

            Нека самозабравилите се знаят: "Светлина от светило няма вече да се появи в тебе, и глас на младоженек и невяста няма вече да се чуе в тебе, защото твоите търговци бяха велможи на земята, защото чрез твоите магии се заблудиха всички народи." - Откровение 18:23

            Макар днес положението да изглежда безнадеждно: "Скритите членове на свръхмогъщото тайно братство са в действителност братя по кръв и умовете им са отдавна потопени в магическата парадигма, напълно неразбираема за отделния човек". Нека запитаме тези надути всезнайковци: ако не съществува нищо извън тяхната власт, защо така упорито продължават да търсят вратите, водещи към нашето прадревно Знание? Чуйте ги колко са смешни в стремежа си да ни изплашат: "Бунтът на плебса ще бъде също толкова немислим, колкото въстание на овцата срещу обичая да се яде месо!". Кръвожадните търгаши забравиха за Пастиря на стадото. Той ще ги победи не като влезе в сражение с тях, а като изведе човечеството или онова, което е останало от него извън търгашеския контрол. Самозванците ще рухнат под тежестта на обзелата ги Тъмнина. Всъщност тяхното голямо "светило", "слънчевото им божество" е УроборосL - змията, захапала собствената си опашка. Предизвестено е какво я очаква.

             Погледнете какво стана с тяхната любима институция, с Международния валутен фонд - раздруса се из основи, щом се докосна до България.

            Човекът ще бъде спасен, но само ако призове Спасителя. В минутите на опасност Земята ще даде присъщата си здрава сила на своите деца. Но само ако те усетят в себе си зова на кръвта и я признаят за Майка. Небето ще простре закрилящата си мощ над Своите поданици. Но само ако те искрено се почувстват частици от Него.

            Никой не може да стори толкова много за и против хората, колкото самите хора. Най-големите противници и най-могъщите закрилници на човешкия род, заради когото Христос принесе в жертва себе Си, са вътре в рода. Разпознаваме едните и другите по избрания път. Вестителите на Светлината помагат на човека да остане такъв, какъвто е сътворен. Бушменът, ескимосът и шведът са еднакво ценни. Но именно като бушмен, ескимос и швед, а не като някакви уеднаквени единици в измисления Ню Ейдж. Адептите на Мрака принуждават индивида да се превърне в това, което те му втълпяват, че трябва да бъде. Невежите се люшкат, разкъсват се между копнежите на сърцето и неумолимата принуда на външните условия. Без самоотвержената борба на хиляди безименни Избрани, светът би бил обречен.

А трябва ли да е така?

            Трябва ли да бъде спасяван човекът, тази болест по кожата на планетата Земя? Можем ли да чакаме нещо хубаво, нещо добро, нещо прекрасно от човека-напаст? Каква надежда може да роди сгърченото тъпоумие на въплътените двуноги?

Размислете над извършващите се събития!

            Поддържане ниво на агресивност. Засилване на несигурността посредством пилеене на сили, време и средства за непроизводителна имитация на дейност. Самоцелно изчерпване на планетните запаси, насърчаване на безмислена консумация. Ето само някои последици от два аспекта на човешката дейност - спорта и рекламата. Още колко примери могат да се дадат? Разпространението на наркотици е немислимо без съдействието на гражданските власти. Международният тероризъм - също. Намалява се доверието в почтеността, даже в нормалността на обществените ръководители. Кой властва над нашите властници? И защо са толкова малко опълчилите се срещу всеобщото зло?

Но не трудностите са най-страшни.

Не откъм врага идва най-лошото.

            Как се отблагодаряват спасяваните на своите спасители? Хулят ги, клеветят ги, преследват ги. Избиват ги. Превръщат живота им в ад, отнемат радостта и щастието им, потъпкват естествените им права. Довеждат Светлоносещата мисия до непоносимост. Вместо да облекчава, освобождението натежава като бреме. Свръхмогъщи заговорници гонят бранителите на Божествеността, измъчват техните семейства с глад и недоимък, плетат раздори и интриги, създават грижи на приятелите им. Оглупялата пасмина ръкопляска. Несрета сполетява всеки, дръзнал да се опълчи срещу властта на Мрака. С мъка е започнала Епохата и сред мъки ще свърши.

            Как да обясним на всеки пробуден, че му е съдено да повтори Христовите страдания?

Как да бъде спасен свят, премахващ своите бранители?

            "Колкото и езици да има, един е избран да бъде човешкият език." Нима толкова бързо забравихме своя език? Езика, който само и единствено ние можехме да разберем... "Нинцзя - това е съвършенството!" Фразата по повод неулучила стрела е струвала живота на мнозина, припомняна е била често. Забравихте ли кой обучи нинцзя на съвършенство? И когато ви поздравяват с "Добре дошли след три хиляди години!" - вие пак не помните кой роди първия самурай.

Засрамете се, вече никой не гледа към вас!

            Не помните ли "Нашата чест е нашата гордост!"? Къде отиде гордостта ви? Без думите "дълг", "чест", "гордост", "вярност", "повеля" - воинът не е воин. Прочетете клетвите, изписани по вашите саби и мечове. Стига сме давали отсрочка на злодеите. Да жалим за тях, значи да покажем презрение към братята от нашия Род. Оскотените се опияняват, съзерцавайки красотата на Смъртта, слушайки нейната музика. Войната е облякла клоунски одежди, игрива е и е гримирана. Станала е забавна, но не е престанала да бъде Война! Когато бяхме деца ни учеха, че Божествата имат разярен вид, защото защитават Божествената Хармония от Злото. Нека освободим яростта!

Дошло е време за Бран!

            Измежду всички народи, само Българите казват "Дядо Господ", само за Българското племе Бог е близък роднина. Вече никой не размисля над произхода си. Някога едни монаси спорели колко дяволи могат да се поберат върху острието на една игла. През това време манастирите им горели. Днес цялата Българска черга изгоря, а историците ни спорят дали Владетелят се е наричал хан или Кан. Ако желаят, да отидат в Балхана, там да се покачат върху някоя ханара и да зареват хански, но да видят накъде води поетият от Нацията път.

            Нашият национализъм не винаги е бил справедлив. Но той е едно принудително обявено положение на бедствие, наложено от разрастващото се малцинство над мнозинството. Ето, през 6765 година шегор, държавната власт даде българско гражданство на лица, изпълнени с омраза към самото име България. В същото време същата власт гони родени Българи от техните вечни земи. Такава власт не е Българска!

            Тук, в материалния свят материалните средства се дават на човека за временно ползване. Ако са получени и ползвани в съответствие с Правилата, средствата ще продължават да изпълняват функцията, определена им от наемателя. Иначе - преразпределят се. Синът на хазарка поиска да оглави армията, наричана някога "Българска". Дъщеря на богоотречено племе се разпореждаше с Българската медицина. Колко Български Държави имаше и колко останаха? Две - и двете умиращи. И една чужда страна, носеща Българско име. Разрухата идва, щом участникът в Похода започне да вижда себе си, вместо Пътя. Светът се изпълни с нежелано поколение, на равнището на кучетата и маймуните е. Съборен е Свещения Царски Престол. Затова умира България, затова умря последната Българска Държавност. И няма значение, че истината за сегашната действителност не е "доказана научно", щом тя е такава, каквато е, и съществува. Щом хроничен глад започне да измъчва децата на България, щом отсега е ясно, че утрешното Българско поколение ще е изродено и хилаво... Можем ли, и ще променим ли Истината? Ще станем ли да доведем Новото време? Можем ли да станем?

Ние можем!

            Само в единението е Силата! Излезте от безименност, колобъри на Утигур и Нийек, сберете се, боили от Биляр и Естергом, таркани от Махачкала и Катрач, елате, чиготи от Карвуна и Бугулма, багатури от Полтава и Шумерля. Спомнете си, Есгел, че и вие родихте един Кан! Нека прекратим споровете. Нека преодолеем раздиращите ни дрязги. Поотделно ще ни сразят. Изискайте свикването на Съвета и нека Слънце засияе над залязващата Тъма!

            Отхвърлете чуждите правила. Прекъснете зависимостта от чужди сили. Нека само Тенгрианин отсъжда между Тенгриани. Не допускайте никой външен до вътрешните си взаимодействия. Нека никой чужд не променя вашето. Нека спрем да даваме своите си права на други. Нека спрем опозоряващото си отстъпление. Дори далечните Маори вярват в Бога с името Тане. Припомнете на хората времето, когато Тангра създаваше този свят!

            Какво е положението сега? "Ние сме не просто разделени и разпръснати, но и задействани така, щото единението ни е силно затруднено. Това се прави от гледна точка на безопасността. Такава структура не може да бъде обезглавена. Все едно да обезглавиш лишей." /Боян Имен таркан/ Така се създава бъдещата Йерархия. Всеки е най-велик в своята единствена област, всеки е най-вещ в своето направление.

            Братството на властващия чужд елит е статично. При тях малкият брат никога не може да стане по-голям от големия. Там старшинството е според предварителния замисъл, заслугите имат нищожно значение. Постиженията не винаги се вземат под внимание. Но ние на всеки брат посочваме подобаващото му се място. При нас всеки е добре дошъл, ако е наш. Ние казваме на нашите братя:

Очакваме ви!

            Вратата на Сетх е оцветена в червено и черно. През нея минават избралите да бъдат негови поданици. Богът на чуждите страни приютява допусналите чужда същност в сърцата си. Същите са цветовете на Армагедон. През червено-черната Врата влиза Умъртвител. Къде са стражниците да му преградят пътя? Християните построиха разкошни катедрали и великолепни манастири. Но не оставиха място за Кръстна стая в нито един от своите храмове. Християните често призовават на глас небето, но се боят да Го допуснат до себе си. Кой маг ще доведе Небесната стража? Умъртвителят може и трябва да бъде спрян! Непрочетеният от невежите надпис на Заминаващите подсеща да бързаме.

            Тангра също бърза. "Тангра възкресява най-древния дух - Българския - систематично и целенасочено, като пробужда Своите естествени носители." /Боян Имен таркан/ В Уйгурстан разчитат гранитните плочи от Баян Каран Ула. Вселената се пробужда! Но за да се пробудим и ние, трябва да отстраним приспивателите. Няколко думи и за един от тях:

Шумът, който ни приспива

            "Събуди се! Хората обичат този вик. Поразително е, когато той се повтаря от спящите, от тези, които продължават да спят. Спят цял живот, спят с години, понякога изпадат във внезапен сън и несъзнателно повтарят чужди, неосмислени слова."

"Агни Йога"

            Наистина, добре е да се припомня необходимостта от духовно пробуждане. Какво обаче ни приспива? Кой и по каква причина ни приспива? Преценете: ние можем да се будим отново и отново, и всеки път едва отворили очи, едва озърнали се, пак да потънем в дълбините на съня, където друг става пълновластен господар над нашия разум. За да се предпазим от явлението, добило известност под името "зомбиране", нужно е да познаваме методите, посредством които се извършва то. А методите съвсем не се изчерпват със сеансите на Кашпировски и Чумак. Един от тези методи е

ШУМЪТ!

            Питал ли се е някой защо шаманите, маговете, жреците и въобще всички видове духовници, черни и бели, привърженици на Слънчеви и Лунни религии задължително включват музика, а нерядко и танци при извършване на своите обряди? В Азия, Африка, Северна и Южна Америка, дори в нашата добре изучена Европа - навсякъде, без изключение шумът и неговите ритми биват използвани като средство за въздействие върху незащитената човешка психика. Истински представители на просветения и скептичен ХХ век, рожби на своето измамно време, ние махваме пренебрежително с ръка: "Вятър, празна работа...".

Де да беше така...!

            Шумът е нещо, чиято реалност никой не може да отрече, и въпреки очевидността "практично мислещите" хора не се замислят над промените на физическата материя, настъпили под негово въздействие. Шумът - това са трептения, вибрации със свои често непознати, загадъчни особености. Шумът е нещо, което непрекъснато ни заобикаля - материята не познава състояние на покой; шумът е материя в движение и това негово качество го превръща в един вид псевдоживот с неподозирани за нас характеристики и възможности. Достигайки определено ниво, шумът постепенно започва да изтласква от хората тяхната вътрешна същност, подчинявайки я на всезавладяващата си сила, подменяйки я с нещо друго.

            Шумът е метод, посредством човешкият разум на първо време става възприемчив към определен тип мислене и поведение. Световните манипулатори откриха, че посланията могат да се излъчват на неуловими за ухото честоти, и те пак да бъдат възприемани от подсъзнанието. Много неща можеш да кажеш, когато хората не осъзнават, че чуват твоите думи. Шумът е в състояние да лекува или убива, но едно е ясно - във всички случаи първият потърпевш се оказва мозъкът, най-финият и чувствителен човешки орган. Но шумът ни съпътства навсякъде, той не може да бъде избегнат.

Тогава?

            Готово решение няма. Ние трябва да изучаваме явлението и да търсим полезното и вредното за нас. Ще открием, че сме способни да променяме шумовите ритми и характеристики така, че те да увеличават възприемчивостта на хората към положителната, доброкачествената енергия и подсъзнателно да внушават отвращение към злата енергия, към силите на Мрака. Ето какво е нужно - да отличаваме онова, което ни вреди реално, от реално полезното за нас. Ние трябва, длъжни сме да изкореним надменността спрямо дребните наглед събития, и да насочим вътрешната си душевност към търсене на неподправената истина.

            Казано е, че знанието идва само при готовност на духа. Тогава не ни остава нищо друго, освен да се приготвим.

            Друг смъртоносен вредител е материализмът. Отвсякъде чуваме възхвали на материалното. "Ти си красива като сто хиляди долара!" - ласкае американецът своята любима. Средство и цел са разменили местата си в съвременната ценностна система. Но това е най-малката беда. Нумерологията е кабалистична наука. Според системата на нейното изчисление, от 666 се получава деветка - най-почитаните от кабалистите число. Същият белег на Антихриста се нанася върху кредитните карти, издавани от Империята на парите. Ционистите навсякъде поставят своя гибелен знак, а християните продължават да вярват в мнимото им Богоизбранничество. Оставяме настрана нетрайността на тленното. Но в чий ръце се оставят християните с изкривено от пропагандата на Звяра съзнание? Кому поверяват нетленните си души?

            Днешните българи се радват, когато Рабинатът им дава хуманитарни помощи. Но друго, освен хуманитарен СПИН те няма да получат. "Младият евреин, работещ на борсата е най-противното изобретение на човешкия род изобщо" - думите на Прорицателя съдържат много пластове знание. Ще ви кажа: силата на парите - това е лъжата, че парите струват толкова, колкото са котировките на международната борса. Но нека не се отклоняваме. Нашата цел - това е славата на Тангра и величието на България. "Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. А колкото за извън Българско, днес не даваме ухото си на никакви техни обещания." - Васил Левски, из писмо до Панайот Хитов от 10 май 1871 г.

            Съборете, сринете из основи старите си жилища и изградете нови. През огън да премине всичко мъртво, да изгорят и последните остатъци от живели преди векове зли мисли. Пресъздайте отново дори великите произведения на изкуството, щом са изцапани с кал. Не позволявайте на отровата да ви обземе. Не е вързана Божията ръка. Ръцете на хулителите ще бъдат вързани, имената им ще бъдат изтрити заради изречената лъжа. Разпилени по цял свят несретници осъзнават своя произход и поискват да се сгреят край старите си Огнища. "От синовете на Огъня сме произлезли, и към синовете на Огъня ще трябва да се върнем." - съветва слугата с име на Обич и Предателство. Усилията за приобщаване или за обръщане на приобщаването са съизмерими с достигнатия ранг. И никой от нищо не се плаши. Говорено е, че нашите умеели да четат на тъмно, но никъде не е казано, че се отнася до написани с мастило букви. Никой не е попитал за каква книга се говори. Прочелите Завета са като вкусилите от дървото Елгарио. Боязънта ги напуска, те разбират как да влязат в Бъдещето. Останалите не знаят накъде да поемат. За тях са предназначени следващите редове.

Кръстопът на мисълта

         Kамъните от Ика…

            Колко много хипотези, колко много глупости. Това е, защото европейците не умеят да мислят иначе, освен по европейски.

            Така наречената “култура” покри с пясъка на своята информация скалите на истинското знание. Дълбоко под плаващите пясъци потънаха древните, обозначаващи пътищата знаци. Културата потъпка мъдростта, замени я с школовка, с безцелна ерудиция. Учителите, духовните наставници нямат място в съвременния свят. На тяхно място се настаниха бездушни празноглави интелигенти, програмирани живи машини. Знаят ли интелектуалците къде е Страната на мечтите, могат ли да ни отведат там? Ние живеем в един виртуален, постоянно променящ се свят, а се оставихме да ни излъжат, че той е единствената обитаема реалност. Камъните от Ика… Могат ли те да ни ориентират, какво ще ни разкажат, ако съумеем да ги разчетем?

 “Виждайте назад и напред”

             - Такова бе напътствието, дадено на колобърите - прорицатели. Останалите народи на Евразия също имаха своите прорицатели, своите пророци, но те гледаха единствено напред. И не рисуваха видяното, а го описваха с думи. Сега разбирате ли? Толкова е просто! Нашите магове виждаха и претворяваха видяното в живота. Известните ни евразийски ясновидци виждаха и записваха. Други пък рисували, оставяли образи след себе си. Изрисувани видения - това са камъните от Ика, но колко време трябваше да мине, за да разберем?

            Трудно е било на древните. От тях се искало да проумеят непознатото, да опишат невижданото. Дали на нас ни е по-лесно? Ние, съвременните хора забравихме смисъла на посоките, не знаем накъде вървим. Затлачихме умовете си с условности, все не съумяваме да се възползваме от предоставяните ни ориентири.

            22 април 1999 година. По CNN показаха бежанските пътища, минаващи през сръбско-македонската граница. Както в началото на военните действия, така и сега пътищата бяха заснежени. Прясно навалял сняг и танкове в долината. Бял сняг и тук-там мокри петна освободена от снега земя. Дълги колони бежанци и много кал. И пожари, горящи домове в далечината. Картините ни бяха известни, но едва сега осъзнах грешката, допускана от нас допреди събитията. Инерцията ни подвеждаше да приемаме България като територия, оградена от днешната българска държавна граница. В безвремевия свят тази граница нищо не значи. Истинската Българска граница там е границата на Българската духовност. Както много други пъти и с много други хора се е случвало, картината бе истинска. Тълкуванията - погрешни.

            Вечерта на 29 април 1999 година. “Тате, какви са тези светлинни, които идват откъм небето?” - попита невръстната ми дъщеря. Обърнах се, но нищо не видях. Помислих, че детето се шегува. Светлините обаче се появиха пак. Три червени точки върху стената. Местеха се, сякаш играеха на гоненица. Веднага излязох на терасата, но не забелязах източника им. Светлините пак бяха изчезнали. Откъде се взе това? Не зная. Успокоява ме мисълта, че почти всички хора са виждали неща, без да разберат какво представляват. Хората често не разбират какво представляват реално видяни, реално преживяни явления. Повечето от тях мълчат, избягват да споделят. Хората са предпазливи, не рискуват с тълкуване на непознатото. А колко повече трябва да се отнася предпазливостта до виденията, описани от всичките ясновидци и гадатели.

            Откровението на Йоан, катрените на Нострадамус… Ние чакаме тълкуване, напомнящо сценарий на филм. Точен, ясен и конкретен сценарий. Разграфен по дати и часове. Няма да го получим. Казано е, че на човека е дадена свободна воля, че всичко от човека зависи. Някога, много отдавна върху Земята живял могъщ народ. Наричали го Асуря, Не-богове, за да не объркат представителите му с истинските Божествени Пратеници. Толкова голямо могъщество били постигнали Асурите, толкова съвършени били станали. Но могъществото им не било следствие на собствени постижения, а на пряко насочване. Докато един ден Асурите не решили да превърнат Наставниците в свои подчинени, в покорни слуги, в роби. Асурите се противопоставили на Небесната воля. Унищожаването им било трудно, много раси пострадали в страшната война, затова грешката няма да бъде повторена. Много хора не са наясно с предчовешката Древност, затова нека поясня. Расата на Асурите, синекожите "хора" не е била човешка. Въпреки известните външни прилики, тези същества били земноводни, при това от класа на насекомите. Вътрешната им структура била съвършена. Те владеели Земята много преди динозавроидите /хората-дракони, наги или змейове/, много преди човекът да се появи не само като разумно същество, но и като биологичен вид, много преди бозайниците въобще. Асурите били замислени като Разумният, а не като един от разумните видове на планетната суша. Но после нещо се пообъркало, и за ликвидирането на тази Раса били впрегнати космически сили. Имаме съвсем конкретни данни, че нас няма да ни чакат да станем толкова силни.

            Човешката Раса напразно ще чака някой да я поведе по верния път. Тя сама трябва да го намери и да тръгне по него. Или да загине. Ние сме живи погребани от света, в който сме принудени да живеем. Както мъртвецът не може да помръдне ръка или крак, така и ние не можем да оползотворим своя творчески потенциал. За да възкръснем, за да оживеем, трябва, длъжни сме да разрушим принудата. Но първо сме длъжни да се освободим от лъжата. Плашат ни с извънземни. Плашат ни с комети и астероиди. Засега само наужким ни плашат. После ще ни представят извънземните, ще ни ги покажат. Истински, живи, не на кино. И ще ни кажат: "Ето кой ще спаси Земята от кометите и астероидите!". Те обработват нашето съзнание така, че да приемем по-малкото зло, като го предпочетем пред по-голямото. Но ние знаем как можем сами да се справим със заплахите на космоса. Тогава за какъв дявол са ни всичките извънземни? На нас извънземни не ни трябват. Те трябват на онези властващи паразити, които се стремят да разпрострят своята власт над всички хора, и тя да трае вечно. Само че един Друг няма да позволи реализирането на такъв план. Бълнуванията за някакъв контакт с Мравешките хора, за разговори и преговори с тях, за обмен на знания и технологии само ме разсмиват. На какъв език ще разговарят хората със съществата от Бездната, след като езикът на насекомоподобните няма нищо общо нито със звуковата реч, нито с някой от останалите познати ни начини на комуникация? И ще допусне ли Тангра съединение там, където самият Той е наложил Разединение?

            Стоим на кръстопът. Пред нас е широката магистрала на насилието и злото. Пред нас е бездната на унищожението. Но в мислите на все повече човеци се творят нови пътища. Все повече се замислят върху утрешния ден. Все повече кръстопътят се материализира.

            Внушават ни, че сме малки хора, че от нас нищо не зависи, крещят ни, че сме дребни и слаби. Може и така да е. Трудно, дори невъзможно е да отклоним насилническата оскотена цивилизация от гибелната посока. Но в нашите възможности е със своята мисъл да досъградим малката пътечка, която води встрани.

Отвъд безумието,

отвъд подчинението пред извратената култура, отвъд смъртта.

            "Последната дума, която историята и социологията ни казват за суверенитета е следната: Суверенна трябва да бъде само съвестта на човешкия род. Суверенни трябва да бъдат само законите на живота.  Суверенни трябва да бъдат само опитността и мъдростта, завещани нам от редица столетия - опитност и мъдрост, които породиха принципа на братство между хората, или с една дума - цивилизацията." - /Стоян Михайловски - из "Съвети към младежта"/

            Те ни отнеха един суверенитет - ние им отвръщаме с въстановяването на друг.

Времето на Нощната самотност изтече -

Паметта се връща!

            Твърдят, че Паметта ще бъде намерена там, където е загубена. Край село Хуара или на остров Крит е Мястото? Няма значение! Търси се навсякъде. Взираме се в северните лъжелабиринти, в подвижните им отражения, в изображенията и думите. Лабиринтът е Знание, а знанието е пръснато навсякъде, из целия свят, между всички племена и народи. Погледнете многобройността и приликите. Дори Сиуксите говорят за "Келтите, с които споделяме множество общи вярвания". Разтълкувайте личните имена - новите са производни на по-стари. Цеко е от Алцек, Доко е от Докум, Цено е от Ассен. Знаещият как да търси постоянно се спъва в късове самородно злато. Чуйте съвета на Мита Куйя Оаизин Ванбли Гекала, наричан още Уолъс Блек Илк: "Ние не откриваме нищо, ние нищо не познаваме. Ние само разпознаваме всичко."

Учете се да разпознавате!

            Посвещаването в Небесната Вяра не става изведнъж. Няма едноактно действие на кръщение. Изкачването е постепенно. Въведени са нива на обучение, съответстващи на дадения Йерархичен сан. Готови са програмите за всяко ниво. Новите усилия предизвикаха нови начини на въздействие. Замисляли ли сте се откъде идва бликащата омраза на евреите към нас? Те продължават да оказват почести на своя древен цар Ирод, изтребил толкова деца от своя еврейски народ. Но ненавистта им към Йешуа - Иисус не е намаляла. Те Го наричат "ноцрим", което значи член на назорейската секта. За тях Иисус не е нищо повече от обикновен сектант. Евреите знаят, че намаляването на народностната численост се компенсира с увеличена раждаемост, но духовният удар нанася вечно своите поражения. Ето, сега вие се учите как се нанасят вечно поразяващи Удари! Предайте думите на таркана Боян Имен, уведомете света, че Българите не са под семитската вяра, а зад и над нея.

            Те не знаят - кажете им. Те не могат - научете ги. Те не искат - оставете обстоятелствата да ги принудят. Когато Бурята се развилнее, единствено събраните заедно ще бъдат на завет! А че предстои цялостно преосмисляне на християнството, ние отдавна не се съмняваме. И не само ние. През ХIХ век Жозеф дьо Местр писа: "Не става дума за модернизация на Църквата, а за една нова форма на вечна религия, която ще бъде за Християнството това, което то е за юдейството." Множеството не подозира, но ние сме осъзнали:

Общият сбор от стремежите на отделните хора не е еднакъв с общия човешки стремеж!

            Безмерно е страданието, но сърцата не се вкаменяват. Чувствата са заплаха само за бъдещето на безчувствените. На заменилите Любовта със Сметка. Именно те се опитват да внушат заблудата, че съвършеният е безчувствен, лишен от емоции, от силата на Сърцето и Огъня. В техните очи Христос, заменил жертвоприношението със саможертва изглежда луд. Срещнете ли заблудата, знайте: пред вас стои Враг! С чувство, а не единствено с ум разпознавайте Въздействията. А те, Въздействията не могат да бъдат номерирани. Първо, второ, трето... Това е безмислица. Става въпрос за различни инструменти. Веднъж се появява картина, друг път - емоционално състояние или отделна фраза. Не можем да наречем най-висше и откровението на безсловесен език, когато в мозъка се появява цялостно обширно знание. Докато получателят търси подходящи изрази, паметта не успява да усвои и съхрани целия получен обем. Всичко става мигновенно. Мярка за време няма, дори хилядни от секундата са период, а откровението идва отведнъж. Без какъвто и да било преход. Като послание - най-пълно е, най-мощно е, но не е съобразено с човешките възможности. Веднъж импулсът се получава от съзнанието, друг път - от подсъзнанието. Всеки метод има своите предимства и недостатъци. Предчувствието - към коя категория да го отнесем? Понякога се долавя лек полъх от мисъл или емоция. Също както се усеща дим от невидима цигара. Обикновено така биват дарявани творците, призвани да сътворят нещо ново. Човек не винаги разбира, че мислите не са напълно негови. За категоризации и номерации дума не може да става. Методите просто са различни и това е всичко. След всяка преодоляна граница се извисява нов връх. Дори когато си на Мястото и нещата се намират в състояние на всевидимост - тогава пък себе си не виждаш. Разберете, рамките са решетки на затвор, който строят за нас. Но стоежът няма да бъде завършен. Останало без строители, скелето ще рухне. Зидовете ще го последват. Само напусналите навреме ще се спасят. Само приютилите се навреме в извечната Небесна Вяра. Само неколцина отсега са в безопасност, защото от Сутринта са тръгнали. И са успели да стигнат далеч.

            Нека се знае: съвършени в истинския смисъл няма. Има стремящи се към Съвършенство. Но съществува предел, достъпен за човека. Доближилите се максимално до предела, тях именно древните наричали "Съвършени". Разбира се, липсата на абсолютно съвършенство не оправдава отстъпниците от стремежа към неговото постигане. Каква надежда имат закъснелите?

"Дните, прибавени към Небесната Вяра не отиват напразно.

Към тях Небето прибавя още дни."

            Време, необходимо за мислене и развитие има всеки. По-важна е душевната настройка, желанието и устремът към изкачване. Важно е човек да бъде проникнат от усещане за цялостната Реалност, знанието идва по-късно. Семантиката, науката за силата на думите вече е университетска специалност, но ние знаем, че "беше получил цивилизовано образование, което ще рече, че не познаваше най-простите истини". Стъпалата на Посветеност и Разбиране съществуват, но няма рязко изразена граница между тях. Обозначенията са белег на невежество. Ние не учим човека да бъде като всички останали. Ние му казваме: "Твоята най-голяма ценност е в това, че си именно ти, а не е някой друг. Но помни, че всеки друг е също толкова ценен, колкото си ти, стига да намери себе си."

            Всеки може, стига да пожелае. Но наведнъж и наготово нищо няма да му се даде. Ние не проповядваме и никого не каним, а те чакат да отидем при тях. Погледнете ги само - наивници! Приемат за нормално да влязат в най-обикновено училище едва след полагане на изпит, доказващ тяхната годност, а си въобразяват, че ние ще ги приемем без да са подготвени за изискващата се начална степен.

            "Става дума за това да изглеждаме, вместо да бъдем." - рече един объркан адепт. Казвам ви: нека не ви интересува как изглеждате. Но винаги се стремете да бъдете!

            Мнозинството е подвластно на внушенията, идващи от Страната на сънищата. Те достигат човешкия свят с посредничеството на племе, чието име е Измяна. Палачът нашепва на осъдения, съветва го какво да бъде неговото поведение, казва му как да се държи правилно по време на екзекуция, обяснява му, че такъв е Протоколът. Осъденият слуша и се подчинява. Преди да умре, той е успял да обикне своите екзекутори. Макар да не подозира съществуването на нашепващия хазар. Не вярва, отрича, ако му кажат, че го има. Но му е приятно да слуша шепота, твърди, че това било най-обичното му забавление. Учудващо ли е, че гибелта на масовия човек е неотменима? Подсъзнателното индоктриниране донякъде спомага за оцеляването днес, но препятства издигането на ниво, надвишаващо надсредното, което е предпоставка за неприспособимостта на индоктринирания утре. При това трябва да се вземе под внимание фактът, че съществува огромна различност на едно и също ниво от Йерархията. И колкото е по-високо нивото, толкова са по-големи различията. Ориентирането е практически невъзможно без подготвени следотърсачи. Умовете се задръстват с боклуците на беззнанийни лъжеинформационни вълни. Те не пропускат Светлината. Тя не достига човешките сърца. Осъдените не виждат "другото Слънце", не тръгват към него в дните на мразовит полъх. Смъртта им е черна, а не бяла. Това е, защото те не са се постарали да изучат

ЗАКОНИТЕ НА НОВОТО ВРЕМЕ

Червената Епоха си отиде, дойде Бялата. Тихо, неусетно, незабележимо, но дойде. Макар не така бързо, както ни се иска, макар не винаги с желаната от нас категорична безпощадност, Новите закони встъпват в сила. От ден на ден те все повече ще се налагат, все повече ще ни принуждават да се съобразяваме с тях. Познаваме ли законите на Новото време?

Великден 1999 г. Пилоти от Охайо бомбардираха Сърбия и Косово, разрушиха домове на мирни жители. Над Охайо се спусна торнадо и започна да руши наред. Картините от разрушенията сякаш бяха снимани на едно и също място, сякаш хилядите километри разстояние не съществуваха.

Няколко дни по-късно, на 12 април самолети на НАТО бомбардираха един мост близо до намиращия се на югославска територия български град Ниш. По моста минавал пътнически влак. Върху вагоните, върху нищо неподозиращите пътници се изсипали бомби и ракети. Отново непредизвикана смърт, невинни жертви. По същото време в Германия един влак се срина от мост и паднал в реката. Опиянени от своя прагматизъм, политиците пак нищо не видяха. Никой не ги бе уведомил, че с връщането на Бялата епоха, Ериниите също се бяха завърнали при уморените от несправедливост хора, но хората не ги забелязаха. Макар водещи умове измежду тях да регистрират явлението: "Има различни степени на справедливост. Когато ниската степен е несравнима с по-високата, първата отстъпва на втората." /Айзък Азимов/, те пак не съзнават, че най-висша е Небесната справедливост.

Ние не говорим на изцапаните с кръв политици. Убийците на деца са непоправимо осакатени, те не могат да се променят. Но на невинните - на тях сме задължени да обясним. Ако сме достатъчно убедителни, ако ги накараме да поискат, те могат да съхранят своята невинност, да приемат в сърцата си Новото знание и да прекрачат в очакващата ги Бяла епоха. Но винаги дръжте пред себе си старите думи Veritas odium parit!

Нека си представим човек, който се движи през гората, но зрението му е устроено така, че вижда само живата материя. Той забелязва треви, дървета и животни, но камъните са невидими за него. Спъва се в тях, без да види какво го е спънало. След поредното спъване нещастникът започва да ги изучава и изучава всеки камък поотделно, сам по себе си. Едни са заоблени, други - с остри ръбове. Човекът не може да проумее общата им природа, той ще продължи да се спъва и да пада.

Това представлява човек, който признава само физическите закони, без да осъзнае, че моралните са също толкова реални.

Хилядолетия над земята бе тъмно.

Вижте ­­- разсъмва се.

Вижте - сияещото Небе се отваря и Светлината озарява света

Вижте - Тангра се завръща при очакващия Го народ!

            "Хората престават да бъдат равни, когато започнат да развиват в себе си висшите сили." - заявява антропософът Рудолф Щайнер. Сблъскваме се с особена изтънченост на заблудата. Дори между скотовете няма равенство, там най-големи права има най-силният във физическо отношение. Посоките на развитие са различни. Най-лесният метод да разберете накъде води една посока, е да проследите градацията на почитаните качества. Но срещнат ли ви със залъгвания за равенство - знайте: те крият нещо. И онова, което крият е почти всички случаи лошо за вас. А вие никак нямате време.

Започнаха Последните събития!

            Досега Планетата възприемаше хората като една голяма беля, но още колко ще можем да разчитаме на нейното търпение? Забравихме, че бяхме планетни деца. Забравихме как влияехме дори на климата с нейно съгласие. Не вярвате ли? Ето какво пише в речника на Суидас: "поради проливния дъжд, предизвикан от хитрините на аварите". Българският народен обичай "Герман" също е за предизвикване или за спиране на дъжд. А един днешен учен, акад. Божидар Палюшев твърди: "... наличието на необясними, далекодействащи физически сили, за които се знае със сигурност, че не са електромагнитни." Забравихме какво е, и ще трябва да си припомняме какво не е. Нима ни е достатъчно?

Богатството се дели на черно и бяло -

имането е добро и зло!

         Утре хората ще видят и почувстват онова, в което днес отказват да повярват.

            Сцената на живота е като кълбо: всеки мисли, че стои в центъра му. Но ударът не се стоварва върху отделни тела. Той поразява основата на мисленето. Хората престават да се боят от Възмездието, те го обикват и пожелават. Духовните оръжия се оказват по-ефикасни от атомните бомби.

            Научете се да вземате от този свят всичко, което ви втълпяват, че ще получите в Отвъдния. Не ограничавайте мисълта си с досега познатото. Изпратили сме ви подтик да си спомните радостите, мислими единствено в мечтите на най-съкровеното подсъзнание. Но ако то е изкривено - попадате в царството на Ужаса и Кошмара. Бдете над душевната си чистота. Само неомърсеният бива допуснат до Реката на Блаженството. Ако пък в началото ви е нужна материална опора - вървете с извезана върху дрехата Елбетица. Но - пазете се! талисманът е закрилник, но служи и за дамгосване. За козарите, за жълтите господари на Нощта, нашата Елбетица е най-омразният Знак.

            Едни са съпричастни, други вредят, а трети са се дръпнали настрана. Стоят и чакат. А ситуацията е такава, че който не помага - пречи. Изчакващите не са полезни, те не заслужават вниманието на сражаващите се. Дейните презират бездейните, правят ги невидими за своя поглед. Не се чудете, ако не ги видите в Утрешния ден. Утрото се учи да преценява, то не търпи в себе си безполезност. Ще ви кажа още нещо: най-тъмните места на планетата се намират в човешките умове, но иде Зората. Умовете се събуждат и става Светло.

            Бързаме, стремим се да преварим Времето. Друга възможност е, ако опитаме него да забавим. Вярата на хората, техният срам за непочтените дела, предаността им към Бога, любовта към красивото - всичките "излишни предразсъдъци", те забавят унищожението. Ако някой вярва в нещо - насърчете го. Той е по-полезен от невярващия безбожник, от атеиста, от привърженика на култовия материализъм. Печелете време, спечелете цялото Време, Тенгриани!

            Не ден на Край, а на Пречистване ни чака. Дали ако по-късно се случи, ще има по-малко за чистене? Ето кое наистина зависи от нашата способност да въздействаме. Лошото е, че истинските ни Учители си отидоха. На тях е посветен следващият текст:

Смъртта на Времето

"Който умре, но не го забравят, е безсмъртен."

Лао Дзъ

            Oтидоха си лейди Дайана и майка Тереза. Милиони неразумни хора потънаха в скръб, а нашите учители рекоха: защитниците на Старото човечество умират, затова - радвайте се! Радвайте се, когато последните бранители на този свят си отиват. Така вратите на следващия ще бъдат отворени по-леко.

            И ние се радвахме. Радвахме се, защото не съзнавахме, че Краят ще засегне по твърде болезнен начин и нас.

            Врагове отнеха живота на един наш Учител. Последва го втори, после трети... Остана ни само един, и той ни учеше: "Защо Христос се е отдалечавал в пустинята? За да почувстват учениците Му, че са Го загубили. За да осъзнаят истинското значение, което Той е имал за тях." Така разбрахме, че губейки своите Учители, ние ги придобиваме истински и завинаги.

            Но Срокът дойде и последният Учител ни напусна, пое по пътя към Небитието, или към другото, истинското Битие, към Безсмъртието. Останахме без Учители и наставници. Напусна ни последният от малкото мъдреци на едно погубено поколение. Няма го вече представителят на проваления Стар свят. Угасна последната Факла и светът потъна в тъмнина.

            Сега на предната линия сме ние. Няма вече кой да ни води. Други очакват ние тях да водим. Сега ние сме Учители. Ще оправдаем ли доверието, стоварено от Историята върху нас? Времето за подготовка бе кратко. Успяхме ли да попием Мъдростта? До вчера бяхме ученици. Изведнъж, без преход се озовахме в обстановка, непозната преди да настъпи днешния ден. Никой не ни учи какво да правим. Намираме се на кръстопът - ще ни каже ли някой в каква посока да тръгнем? Изведнъж, без церемонии, без време за привикване, без никакъв преход Мисията премина в наши ръце. Ще бъдем ли достатъчно силни да я удържим? Осиротяхме както обикновено се осиротява - внезапно и завинаги, без предварително да се иска нашето съгласие. Целият товар легна върху плещите ни. Ще се окажем ли достатъчно издръжливи да го понесем? Би трябвало да сме горди, много горди... А всъщност сме само тъжни.

            Сега цялата власт е наша. Единствено наша ще бъде и отговорността. Достатъчно ли сме прозорливи, за да не се провалим?

            Ние помним, ние никога не сме забравяли, че ни учеха мъдреци, които не успяха да запазят своя свят от провал. Дали научихме Урока, който Учителите не можаха или не искаха да ни предадат? Усвоихме ли Мълчаливия урок?

            Сбогом, Учители! Сбогом, последни Учителю! Ти си тръгна от нас и ние си тръгваме от теб. Тръгваме си, за да продължим онова, което ти и твоите Учители започнахте. Ние тръгваме, Учителю.

Пожелай ни успех!

Казахме за Учителите, ред е да предадем и някои от Уроците:

Във взора има повече, отколкото вижда окото

            "Времето е производно на материята и пространството - движението е преди тях." - Книга на Завета, I свитък

            Не е страшно влудяването на мнозината. Страшно е, ако някой от Малцината позволи на талазите да го погълнат. Родовете си връщат паметта, припознават върховното си Име. Самият Пазител на Името е обзет от леност. Затова се рони Релефът край Мадара и вдън земя пропадат светилищата на Тарим. Затова Капищата се обръщат на тържища и побъркан елин се разпорежда, видоизменя свещеното им предназначение. Затова няма в кръг да бъде обиколена избавителната Трепетлика и няма от нейния ствол да бъде издялано спасително острие. Дали е от значение какви картини бъдеще вижда ясновидецът, щом те са само неосъществени вероятностни модели? Щом всичко може, и е променено?

Нима скотоподобия ще надделеят над Разумните?

            Боян Имен рече: "Нашите противници не са спънка, а залък за Тангра." "След като са богоборци, богоугодно е да се опълчим и да ги победим!" - допълни Абрек - Бол. "Пожелайте достатъчно силно и вашето желание ще е намерение на Тангра!" - завърши Великият колобър.

Бе изречено и нека да бъде!

            Малка стръмна планина като хвърлен камък сред равнината. В подножието - селище в арабски стил. На преден план - сграда, напомняща Зикурата в Ур Халдейски. Досами скалата е прилепена мизерна къщурка. Вместо врата е опънато мръсно одеало. Но не процеждащ се полумрак вижда наблюдателят. Иззад одеалото блести ярка дневна светлина, макар в селището да е привечер. Много прах и малко хора. Селяните са се допуснали в небезопасност, но не е допуснато да разпознаят нейния източник. Още по-малко същността й. Никой не се сеща да надникне в бедната колибка.

            Домът за развлечения прилича на античен шлем. Забралото с множество антени се вдига и спуска.  В арабската стая се пропуква колона, строшава се на две. Държавникът с подрастващи криле лежи върху пода, шията му е прерязана от стъкло. Жени с фереджета се притискат една о друга, страх ги е. Влиза убиецът. Жените стрелят, улучват го, той пада. Далеч оттам, зад одеалото в мизерната къщурка се мярва гигантска ръка, огромни пръсти дръпват нишките, светлината примигва и угасва. Епохата си отива, нейният символ се разпада и преобразява. Първият човек беше от земя, земен, и в земята се върна. Вторият, небесният не успя да се роди.

            Електронното масово програмиране прекъсва родовосъхранителните функции на Традицията. Програмираният не го е грижа за неродените. И те спират да се раждат. Ако пък се родят - твърде нежизнеспособни са, за да оцелеят.

Хората бяха забравили, че сбъдването също има цена.

            Да поискаш нещо и то да се сбъдне, е също като да вземеш стока от магазина. На изхода се плаща.

            "Съвременната човешка маса не познава и не разбира принципите на цивилизацията, в която живее. Тя може да владее технично дизеловия мотор, но не знае на какви принципи почива. И затова пред "модерния" човек се налага "конкретността" - един владее само дизела, друг само шевната машина. И никой няма възприятие за културното цяло. това значи, че цивилизацията дори в чисто техническия й вид не може да се развива." - Владимир Свинтила

            Един американски противник на глобализма бе нарекъл това "цивилизация на специалистите". Но се бе задоволил с регистрация на фактите, не бе погледнал напред. Не бе видял как тясната специалност се изражда в широко невежество.

            Хората още спорят дали Съдният Ден е абсурд или не. Те ще продължат да спорят до мига, когато Абсурдът вземе материален облик. Тогава ще си спомнят за молитвите на страдащите, за  упреците към Справедливостта. И вече няма да питат, изведнъж ще им е станало ясно защо човечеството е получило Заповед:

Умри!!!

            Нека го кажа и по друг начин, понякога иносказанието е по-разбираемо от направо изреченото, от прякото описание.

На сутринта

            Вечерта се сля с мъгливия зимен ден. Нощта беше черна. Носещата се по въздуха влага разстягаше пространството между осветените прозорци. Беше студена и тъмна нощ. После дойде Утрото.

            Мъглата се скупчи, уплътни се, съсредоточи се около планините, обвивайки техните върхове. Пълзящата бяла пара взе да се отдръпва, устремявайки се към небето, но слънцето отгоре я притисна. Образува се облак с формата на пръстен. И този пръстен обкръжаваше котловината отвсякъде. Слънцето се заиздига и облаците го последваха. По-високо и все по-високо. Човешкият поглед ги проследи, очаквайки да види откриващи се планински върхове.

Такива нямаше!

            Котловината бе заобиколена от планини без върхове. Планини без край. Чиято височина не можеше нито да се измери, нито да се достигне. Безпределен ужас завладя хората.

            - Но как? Защо? Вчера зад планините се виждаше! Вчера беше различно!

            - А снощи? Какво беше снощи? Мъглата пречеше и вие не успяхте да видите какво се извърши. А през нощта? Тъмнината прибави своята мощ към мъгливата сива сянка. Непрогледността стана непреодолима. Малко ли неща могат да се случат в една Непрогледност? - изрече скромен, неразличим сред тълпата човек.

            Не го чуха. Никой не го чу. Те всички гледаха Онова, от което нищо не можеше да се види, и все питаха: "Защо?". Но отговор не чакаха.

            Планинският пръстен трепна. Безкрайно високите стени се поздравиха. И тръгнаха една към друга. Хората закрещяха. Замятаха се като в бесен танц. Загърчиха се обезумели. Жалостни вопли огласиха свиващото се пространство. Само един незабележим човечец седеше неподвижно. Поседя малко, сякаш нещо поразмисли, сетне тръсна глава, поогледа се, изправи се и тръгна.

            Слънцето залязваше. Сред полето крачеше човек. Далече зад гърба му едва се различаваше силуетът на вулкан, напомнящ висока, много висока планина.

            На земята мъртвият дух се бои най-много от хората, но останаха ли разлики между хора и животни? Стигаме до разбирането на още едно предсказание:

"Благ е Пратеникът, но зли са известията!"

            Бяла начупена черта застива във въздуха и потъмнява. Сред тревата избликва фонтан от кръв, издига се лице от пламък, очертава безкрайна елипса. Различни по цвят и съдържание остри ъгли се преплитат, пресичат се, взаимно се обезформят. Битката е започнала, няма го човекът, за да участва. Докато Мисията го е изисквала, Петата раса е продължавала своето телесно съществуване. Сега самата Мисия е мъртва.

Човекът я уби!

            Цари виолетов полумрак, въпреки, че слънцето е високо в небето. Слънцето е дребно, грее недостатъчно. Земята е пуста, живи същества се срещат рядко и се движат лениво. Древните сгради са изсечени в скалите, масивни са. Градени солидно и красиво, с мисъл не за векове, а за хилядолетия. Но са почти необитаеми. Превърнати са в религиозни светилища. Пред сградите има паметници. Статуите удивително приличат на староиндуските. Но са много, много по-грижливо изработени, с много по-висок професионализъм и талант. Изваяни до съвършенство, до най-малката подробност. Преобладаващите линии са тънки. Виждат се изображения на познатите ни източни дракони, но повечето животни изобщо не напомнят земните.

            Жителите на планетата още я населяват, но животът им става все по-невъзможен. Новите сгради нямат нищо общо със старите. Градовете приличат на огромни тръбопроводи. Светът е престарял, почвата е започнала да се пропуква, други строежи не са възможни, те пропадат под земята, в широките пукнатини. Обитателите съзнават, че трябва да се преселят, да напуснат Родината си. Къде ще отидат?

Там, където им е познато. Където са били и преди. На Земята.

            Някакви просторни помещения, лабиринт от помещения, които всъщност не са никакви помещения, а са част от гигантски механизъм. Човекът там не живее, а пулсира в синхрон с машината. Човешкият организъм е жив, но самият човек не е вътре в своето тяло.

Такава ще е утрешната реалност, ако позволим тя да бъде създадена от днешния страх!

            Приложеното и доказало своята непригодност старо е отхвърлено. Наред с новообразуваното, вземете и неприложеното старо. Опитайте и с него. Никога не проявявайте надменност!

            Множество погубени хора съставят Вратата на Мрака. Той не идва, ако не го повикат. Всяка Врата се отваря от две страни, с два ключа. Спуска се злобно ухилена мутра. Наблюдателите ги обхваща чувство на ужас. Два бели силуета запречват прохода. Мозаечната мутра се намръщва и пропада, не преминава във враждебния за нея човешки свят. Картината с одеалото и прерязаната шия изчезва. Бъдещето е внесло поправки във вече осъщественото Минало.

            От нашите действия сега зависи кой от многото взаимноизключващи се вероятни светове ще стане постоянна и неизменяща се реалност. А сега ви предлагам разказ за още една Врата, приличаща, но нееднаква с гореописаните.

В нощта на Маитрейя

            Звезди. Големи и ярки. Откъм небето повява хлад. Дошла е нощта на Маитрейя. Никой не ми е казал. Зная и толкова. Отначало само знаех, разбрах по-късно. Очите ми се бяха насочили към небесния безкрай. Знанието бе влязло самичко през вътрешната Врата, през вратата на нетелесното зрение.

            Повечето хора престават да виждат, след като затворят очи. Особено, ако е тъмно. Пред взора на други се открива Окото. Врата към далечни, непознати светове. Неправилен кръг, оцветен различно при различните случаи. Най-често златист с черна сърцевина. Понякога, макар и рядко сърцевината проблясва и в нея могат да се забележат картини.

            Червеникаво небе и червеникави сгради. Повечето полуразрушени. В двора на една от сградите има паметник. По своята структура подобен на онзи от пещерата с Диска, върху който е записано бъдещето на планетата Земя. Прилича на пирамида от преплетени алебарди. Прах, ужасно много прах. Градът е огромен. Погледът лети, и все вижда руини, стигащи чак до хоризонта. Големи площади няма, нито пък разстояние между сградите. Те всичките са долепени една до друга, и само тук-там на различни нива има малки равни места, нещо като миниатюрни площадки. /Интересно, къде са им пътищата!/ Височината на града може да се измери в километри. Вдясно на небето се появява Око. Сърцевината на златистия пръстен показва земен пейзаж. Зеленото рязко контрастира с червения цвят наоколо. Виждат се шосе и железопътна линия, вървящи успоредно. Преминават товарни влакове и товарни камиони. И танкове.

            Перспективата се променя. Градът остава горе вляво. Вдясно е Огненият човек. Силуетът му не е плътен. Сякаш са налепени парчета и ивици от огнена ламарина. /Простете за неособено сполучливото сравнение, но то е най-близко до познатата ми действителност./ Огненият праща вихри през Окото - Врата. Малко преди това през нея е преминал кораб, излетял от една особено висока сграда в града. Другият край на Окото извежда в нашия свят. Около огнения отвор има стени, донякъде подобни на руините от червения свят. Окото постепенно се затваря, превръщайки се в под на храм. Изгледът се разширява. Земното селище около храма още живее, но запустението личи навсякъде. Архитектурата е източна. Като в дъгата между Арабия и Индия.

            Окото се скрива под жълтеникавите плочки. При затварянето му човек не се намеси. Вратата е заключена, но само за нас. Тя е вход към Земята, но не и изход. Ние даже нито подозираме за нейното съществуване, нито пък имаме и най-бегло понятие от начина й на функциониране. Но от нашето невежество важността на Вратата за света ни никак не намалява.

            Към планетата ни се приближава заплаха. Сами не можем да я сразим. Ще се наложи да повикаме Помощ. Тук, у дома колкото и да викаме, никой няма да ни чуе. Трябва да излезем Навън. Ето защо се налага усърдно да потърсим Вратата, да я търсим, докато не я намерим.

Ключът ще изработим Заедно.

            "Гърция и Рим вземат страната на пълзящата Змия. За помощ се обърнете към оня, който е мил на Бога. Неговите одежди, помисли и деяния са бели."

            Малката Звезда вече не е сама. Множество Звезди присвяткват в облачната нощ. Но и Тъмни нишки притрепкват като разлюляни струни. Някой невидим отчетливо ги дърпа. Откъсната нишка се стрелка, лети на зиг-заг. Трептят и се движат безформия. Невидимият свят се появява бавно, постепенно. Проявява се, както се явява образ върху фотохартия. Съществото зад огъня е с малки очи. Кръгли и блестящи като звездички. То гледа така, сякаш знае, че нещо ще се случи. Синът погибелен расте. Той представя на хората своите нужди като техни собствени потребности и те му вярват. Ще се възцари като всеземен цар през 6769 дилом твирем. Тогава ще е 27 годишен. Според сатанинския замисъл, възрастта му трябва да демонстрира превъзходство над "Първия", над Истинския Христос. Тогава ще се яви и предсказаната от Мишел дьо Нострадамус "Косата звезда".

            Тя е едно небесно тяло, действително изглеждащо като човешка глава с дълга права коса. Разперена отзад, сякаш наелектризирана. Едно небесно тяло, идващо откъм извънгалактическите пространства и насочващо се към по-тесния край на Млечния път. Ще се появи около Малката мечка, недалеч от Рака, гледано от Земята. По-страшно е, ако се разкаже предварително, отколкото в момента на сбъдването.

            Облак с формата на куб. Плува бързо и независимо от посоката на вятъра. Минава ниско, приближавайки се плътно, притискайки се към земята. Тогава става Тъмно и от Тъмнината възникват двойници на мъртъвци. Освен външния вид, двойниците нямат нищо общо с първообразите. Обликът е илюзия. Хората разбират колко важно е да бъдат Баяни, да умеят да разпознават.

            Планината ускорява процесите на духовно развитие. Независимо дали посоката е нагоре или надолу. Затова ние извайваме отново планината Сумеру, издигаме я от вълните на забравата. Помагаме на живите да не умрат. Помагаме да запазят Огъня разпален. Когато Искрата угасне, мястото остава празно и там се настанява Нещо друго. Врагът нахлува в нашия свят през собствените ни тела.

            Притъмнява и става трудно. Няма приток на сили. Прибягваме до натрупаните запаси. Обстановката се мени. Кристалната тъмница започва да пулсира, пукнатините се свиват. Чертите на Бъдното се разтварят. Светлоносещият отправя зов за помощ, а ние не можем...

            Злото превръща Доброто в свой слуга.

Светлината застава в служба на Мрака

 “Ако човек смята нещо за велико, това значи, че той не гледа на нещата от Божията висота.”

Силезиус Ангелус

            Добро нещо са различните религии, учения и учебни школи. Чрез тях наследяваме многовековен опит, придобиваме знания, до които иначе не бихме стигнали. Добро е, когато овладяваме някоя религия или учение. Лошото идва, ако позволим те нас да овладеят. Хубаво е превръщането на знанията в инструмент, служещ за усъвършенстване на собствената ни личност. Зло е, когато ние се превърнем в техен инструмент.

 “Човече, не оставай човек.Ставай Бог -само тогава ти ще извършиш със себе си това, което трябва.” - Силезиус Ангелус

            Да вземем великомъдрите теолози или пък т. нар. “мастити” учени. Какво са те? Не са овладяли съответното учение - то тях е овладяло. Кога вечнопретендиращите за непогрешимост не са грешали? Кога догматизмът не е водил до уродливи форми - било в религията, било в науката, било в политиката?

            “Пази свободата, която Бог ти е дал!” - съветва Петър Дънов, изисквайки от следовниците си пълно послушание. Знайте, че смирените ученици, безкритичните сподвижници вече не са самите те. Усвоеното до перфектност знание се е настанило в душите им, изтласквайки първичната, уникална за всеки човек вътрешна същност. Колко често сляпата вяра препречва пътя на самоизграждането? Колко често педантичната приемственост ни лишава от неповторимостта, дремеща във всеки от нас?

            “Истината ще ви направи свободни” - съветва Христос. А Истината за всеки. Тя е Божествена Искра, получена даром в часа на раждането. Никой не може да освободи другите. Свободата означава да поддържаме жив огъня на Божествеността. Свободата не е състояние, дадено веднъж и завинаги. Тя е процес, нуждаещ се от непрекъснато обновление. Ако искаме да бъдем свободни, разбира се. Свободата е уморителен път нагоре - към Божествената Светлина. Другото е спускане в бездните на Мрака. Покой няма. Има само движение. Нагоре или надолу. Светлината е извисяваща свобода. Мракът - подчинение.

            Авторитетите, ученията - разглеждайте ги като инструмент. Така ще ги заставите да служат на Светлата страна. Но подчините ли се авторитаризма им, ще се оставите те да ви повлекат към бездънна пропаст.

         “Живот от един ден непоколебима сила е по-добър от сто години живот на слабост и ленивост.”“Джахммапада” /”Словата на Буда”/

            Щом Будизмът, сочен като вяра на Примирението учи на сила, то какво остава за другите вярвания? Разумният прочит на словата, изречени от велики умове ни дава неподозирана информация, стига сами да я потърсим. В края на пътя виждаме гибелната същност на предразсъдъка.

            Какво е свободната воля, освен право на свободен избор? Отсъдено е да изберем. Отсъдено е да приложим Волята. Дали ще бъде в полза на Свободата - решаваме ние. Решава всеки от нас.

И всеки ще отговаря за своя избор.

Вие сте деца на един мит - наследници на сънища!

            "Светлина, помогни на Волята да махне печатите от запечатаните стаи! Небе, отвори се! И нека над нас останат единствено облаци от водни пари!"

            След Притъмняването следва Блясък. Затъмнението ще бъде кратко.

            Черна паплач атакува каменна твърдина. Връхлита от три страни, нови попълнения извират безспирно. От терасата гледат двама обсадени. Изгледът побелява, става светъл, тропащите крака и те светлеят, стопяват се. Крепостта е спасена.

            Светлоносещият се свива в мълчание. Решил е да прости. И с веригите е решил да се прости. Дошло е време поробеният да тръгне към Своята и към нашата Свобода!

            Безмислено е да се удря по отделни човешки тела. Но разумът не винаги надделява над грубата мускулна сила. Тогава се използва прогаряне на Огнените пътища. Примитивните хора-зверове не издържат и умират. За колобъра Огънят е като освежаващ душ в лятна жега. Той разглежда спонтанните човешки самоизгаряния като предупреждение за идващия Огнен Съд.

            "Арабинът и Оногуринът ще се обединят" - твърди Нострадамус в Х центурия. Тангра ни е оставил на Своя неприятел, но ние сме воини. Наш дълг е да сразим врага. Затова ще се осъществи съюз с врага на нашия враг. А дали той ще сметне, че сме достатъчно значителни, за да се съюзим с него? колкото по-незначителен е животът на мага с бялата мантия, на свещенослужителя с жезъла и капата - колобърка, толкова по-съвършено се стреми да го подреди. Днешното състояние не отменя утрешната повеля. И подредбата няма отношение към вещите. А когато за осъществяването на една цел са хвърлени всичките сили, то тя бива осъществявана.

            При определени условия следствието може да стане наподвластно на породилата го причина. Ето коя е истинската неуправляемост. Именно тя се нарича Бунт.

            Булото на забравата се разстила двупосочно. Образът на промените е двупосочен. Имало е дълги, тихи периоди, но ние навсякъде виждаме само размирици и проливане на кръв. Така е, защото живеем във време на Бунт и разнородни стихии се вият и се блъскат около нас. Бунтът ще завърши и отново ще настъпи спокойствие. Помня мраморните колони, стъпалата, есенните листа по тях и Реката. Тихата, бавна, неудържимо величествена Река. Нейните вълни се плискаха мързеливо по мрамора, носейки приятна прохлада. Помня огромната къща, спомена за уют и спокойствие, за обезпеченост и сигурност... и никакъв спомен за пари.

            Небе, помогни на Твоите воини да прекършат владичеството на Тъмната Сянка! Воля, подкрепи Бунта, за да бъде той успешен! Смърт, изтрий спомена за неосъщественото бъдеще, ако се провалим!

            Отдалеч житните класове изглеждат като дървета, по-високи са от къщите. Не сред нива, сред гора се намира селцето. Но как стъблата да израстнат сега, когато подпалвачите са още сред нас? Нали цялата Земя би пламнала! Къде да изхвърлим носителя на Черния Огън, къде да го прогоним? Не бива да отваряме Вратата на Разума, тя е опасно място, през нея и зъл ум може да проникне. Но защо забравихме пламтящата Врата на Огъня? Трептящ, пулсиращ свят бърза към нас. Някои фигури напомнят капсули, някои са линии, сиви, с метален оттенък, за трети просто няма думи. Не са триизмерни, не са двуизмерни. Посоките им са други, напълно непознати. Не може да се опише, а е толкова красиво! Удивително, вдъхващо чувство за сигурност и безопасност, успокояващо, закрилящо, дружелюбно, макар и съвършено нечовешко. Това са те, летописците, а ние ги бяхме забравили! Те са, които могат да бъдат съюзник на човека. Те знаят всичко, случило се досега, те всичко помнят, те на човека разчитат, те от него много очакват. И са готови много да му дадат. Пристигнат ли - летящият черен куршум ще бъде разтопен и обречените Двама ще оцелеят. За да дойдат Летописците - трябва да опазим онези, които умеят да ги викнат, чиято покана неспиращите блестящи потоци ще чуят. Иначе...

            "За да се освободи от хората, тези вредни паразити, Земята ще разтърси обвивката си." - /Пако Рабан/

            Милиарди горещи импулси от низки страсти се устремяват към космоса. Но Злото се разпространява във всички посоки. Засегнато е човекозакрилящото Място. Ледовете на тавана са започнали да се топят. Защитата няма дълго да издържи. Ще рухне пещерният свод. С него - цялата Планина. После Бог ще премахне страданието. То ще е непоносимо и за Него. И няма да има страдащи. Бог ще ги премахне до един.

            Между колобърите и техния Закрилник се разменя мисловен концентрат. При размяната никой нищо не губи, само получава. Нали мисълта е енергия, а също и "времето - това е енергия; и Енергията - това е време. Материята - това е концентрирана енергия". Знаещите са готови да дадат технологията за пряко въздействие върху физическата материя с помощта на мисъл. Стига да има на кого.

            Започнала е всеобщата Война. Къде са ескадроните, готови да се сразят с черните рицари? Тях, а не детето - Звяр закриля Златноокият. Защитата на измамната невинност идва от невидим за обикновените хора свят. С Изчадието на Погибелта ще се заемат немного Избрани. Но тяхната Мисия ще е неуспешна, ако ги пресрещнат полковете на Тъмата. Кога "народът, по-различен от народите други" ще се научи да си свива дясната ръка? Ще стане ли пак свободен, велик народ? Или ще си остане роб, какъвто е от много време насам? Определено е над Новия свят да властва Нова раса. А равенството между расите е като равенство между мотика и молив, примерно. Или като между цвете и морска вода. Учителят на Любовта иде пак и кани цялото бяло човечество да поеме новото Знаме. Какво ще стане с непоследвалите Го? Извисяващият се човек е сияние на Бога. Робът е сянка на човека. Никому не е позволено да се оплаква от съдбата си, ако сам я е избрал.

            Изискванията са високи, но без снизхождение няма да минем. Само който се е издигнал над човешкото може да се изкачва без да спира. Човекът има нужда от подкрепящи преживявания. Време е да поговорим и за самото

ИЗКАЧВАНЕ

"Избраните ще започнат да живеят с избрани."

Енох 60:4

            Но не преди да преминат през изпитанието на последното преследване. Защото гоненията подтикват към възкачване, към усъвършенстване. Болката най-добре посочва гибелта, притаена в съзерцанието на постигнатото.

Имаш свободата. Дадени са ти пътищата.

Избери!

            Ето, сега те гонят. Същността на преследвача не ти е докрай известна, за теб той е невидим, но си известен, че заплахата е смъртоносна. Затова тичаш. Тичаш бързо! Съзираш грубо скована порта. Неугледна, разкривена. Мръсна, но все пак порта. Влизаш. И се озоваваш в изоставен кокошарник. Потънал в нечистотии, гъмжащ от паразити. Изпълнен със задушаваща воня. Но си избягал! Спасил си се!

            Но не! Не вярваш в трайността на спасението. Такова място не може да бъде спасение. Оглеждаш се за друг изход, за друг вход, за някаква пролука, през която да преминеш. И я намираш. Да, ето тези летви отсреща също са врата. При това някак по-грижливо изработена от онази, през която току-що си влязъл. Прекрачваш в бедна, много бедна, даже мизерна стаичка. Оглеждаш се. Поне е сравнително чисто. Голямо е изкушението да поседнеш, да отдъхнеш - двойно скрит си. Устояваш на връхлитащите те мисли и прекрачваш следващия праг.

            Заобикаляш масата, не те интересува съдържанието нито на кухненския бюфет, нито на хладилника. Следващият преход те отвежда в нова, по-чиста, по-подредена, по-добре обзаведена, по-просторна стая. Но твоят поглед не забелязва нищо друго, той е прикован към отсрещната стена, към поредната врата. Врата след врата и стая след стая. Все по-подредени, с все по-красиви, по-примамливи вещи. Но ти вече си усетил повторението в промяната, проумял си закономерността. Не спираш своя бяг, не протягаш ръце, не вземаш нищо от онова, което се намира около теб. Ти бързаш, макар отдавна да не чуваш след себе си стъпките на преследвачите. Ти знаеш, че те са някъде зад теб и това ти стига.

            Дълго си бягал, дълго си се изкачвал. Но умората не е в състояние да те спре. Ти вече си пред целта, пред самата заветна Цел! Защо тогава те обзема боязън, когато стъпваш на първото стъпало? Мраморът те вика, мами те, но и гори под краката ти. Някой нещо ти говори:

         - Ела, тук ще си в безопасност. Ела, тук ще ти бъде добре. Ела, тук никое зло не може да пристъпи. Ела, ти към Мен се стремиш!

            Пристъпваш. Придържаш се с ръце за златните перила, едва се движиш, но вървиш, изкачваш широкото мраморно стълбище. Пред теб са останали две или три стъпала... Невидим вятър раздвижва завесите.

         Светлина! Непоносимо ярка. Грохот! Непоносимо могъщ.

Ще понесеш ли непоносимото?

            Някой те чака Отвъд. Очаква теб, именно теб, само и единствено теб! Знаеш ли кой те чака? Знаеш ли защо те чака? Ще продължиш ли, ще отидеш ли при непоносимата Неизвестност или ще свърнеш обратно - към предизвестената гибел?

            Или ще изречеш:

            - Ти, който ме чакаш - открий се! Готов съм да те видя. Подай ми ръка! Готов съм да я поема. Говори ми! Готов съм да те чуя. Предизвестен бях. И сам станах Предизвестител!

            Направиш ли го - Светлината няма да е непоносима за теб. Самият ти ще си станал Светлина.

"Огненият човек стигна вратата на Черното.

Натисна дръжката на бравата.

Беше заключено.

Намръщи се.

Прекрачи и влезе.

От другата страна беше тъмно-метално сиво."

            Интелигентността не е равнозначна на индивидуалност. Не всеки образован може да мисли със свой ум. Иначе е необяснимо как ерудитите не виждат непрекъснатата и повсеместна намеса, изразяваща се в онова, което те наричат "квантова нелокалност".

            Чия е Намесата?

            Човечеството дължи своя живот на Един, Който два пъти реши да остане и страда заедно с нас. Вместо благодарност и съпричастие, Той получи проклятието на човешкото стадо. Два пъти заради Него ни бе простено. Третият път Съдия ще бъде Той. Променете Ноосферата, колобъри! Създайте среда, в която да Му бъде уютно. Призовете Го за Владетел, за да не пристигне като Палач. Призовете Го и бъдете Негови верни велможи. Кажете най-сетне ясно и разбираемо какво се крие зад думите "Страшен Съд" и "Второ Пришествие". Заявете без увъртане, че въпросът опира най-вече до това Кой ще бъде планетен Бог през цялата следваща Епоха. И нека всеки да избере при Кого иска да живее. Или с Кого иска да умре. Опитайте да подпомогнете правилния избор.

            Сътворете Цел от самоцелното, магове на Бъдния ден! Дарете безплътното с плът. Вижте всички реалности на идващото Утро и изберете своята, онази, която най-много ви допада, която е най-приемлива за вас. Спомнете си, че миналото на днешния ден, обитаван от вас сега не е миналото, в което наистина живяхте. Ако пък сте забравили как се извършва великото, поне махнете от Свободата нейните окови. Белязани сте, не ви ли сплотява вашето белязване? Нека дойде Забуленият таркан! Нека юк багаинът Чепа постави на главата си тулши! Нека копанът Пумир облече алахс-кюпе! Дошло е време на една нива да заработите.

Виждайте назад и напред!

            Колкото и голям да е броят на предупрежденията, на напътствията и съветите, той не е безкраен. Приемайте ги с благодарност, нищо не ни задължаваше да ви ги дадем. Вие бяхте забравили, че сте от нас, и че ние сме от вас! Опитвайте се да тълкувате:

            Излизам от пещерата. Малко по-долу вдясно има плато, сякаш изкуствено. Като отрязан връх от планина. Поне впечатлението е такова. Вляво - стръмни островръхи белезникави скали. Извисяват се малко над платото. Върху тях - паметник от дърво или метал. Не е от камък, линиите са прекалено тънки. Не виждам добре изображението. Наподобява конник, но очертанията се размиват, разфокусират се, раздвояват се, разтрояват се... Върху равната част от платото личат руини от древен строеж. Зад планината се издига кървавочервена /?!/ гъба на ядрен взрив.

            Връщам се. Там, защитен от дебелата скална броня, под пещерния свод се намира Дискът, върху който всичко важно е записано. Златистокафявият Диск с радиално разположени фигури. Самата сплав е показателна за произхода му. Зная без да разбирам. Зная с онова знание, с онази непоколебима увереност на безименната Безсловесност. Дискът ще убеди всекиго и съмнение сред хората няма да има... ако го открият. Ако ли не - взривът ще заличи Пътя.

Ще се открие нов път, но той ще е за други.

Не за нас.

            Слепота е да се подменя което е било, с което Е. Не защото ще бъде пак, а защото не е напълно сигурно, че пак ще бъде. Самоцелните човешки религии не искат да погледнат към самото Начало. А То едновременно е и Край. Идеята за непознаваемия и безсъзнателен Абсолют, спящ в Мрака им е твърде изгодна. Те отказват да я заменят с познание за свойствата на обратното Напрежение. Натискът постепенно се увеличава, достигайки границите на допустимия Предел. Тогава се случва Големия Взрив. Но за Бога, за Властелина на Метагалактиката, за Ковача на Закони е непоносима мисълта, че даже Той е рожба на един Закон. И ако от казаното дотук можем да осъзнаем причините, довели до Раждането, трябва да се замислим над причините, водещи до Смъртта. Те са свързани и промяната в едното води до промяна и в другото. Но както един учен не може да замени цял научен институт, така и човекът сам няма да се справи. Задължително е осъществяването на хармонична връзка както с Вселената, така и Възвисителя и Закрилника на човечеството, така и с нашите разумни съседи. Как се развиват отношенията ни сега?

            При първото навлизане в нечовешка територия никой не спира човека. Може би случайно се е оказал там. Може би сам ще се досети, че там не е за него. Човекът навлиза втори път. ТЕ му показват, че ги има. Надничат през илюминатора на батискафа, ескортират кораба по време на полет към Луната, оставят гъсенични дири по лунната почва на мястото, където той каца, пречат на роботите да снимат повърхността на Марс... ТЕ демонстрират, че са забелязали човешкото присъствие, без засега да причиняват вреди. Самоувереният човек не се стряска. Следва преграждане на неговия път. Упорства ли - унищожават го. Дълбоководни апарати, пилотирани и безпилотни междупланетни кораби, отделни човеци, намесващи се в чужди, нечовешки дела... До Забранените територии вече не достига нищо. Кой обръща внимание на поставените навсякъде Гранични знаци? На океанското дъно, в космическото пространство, върху околните небесни тела, а в последно време и върху участъци на самата земна суша. Навсякъде светят надписи: "Забранено за хора!", а хората нехаят. Предпочитат да вярват на себичните алчни хитреци, наречени "обществени водачи". Воденият не се оглежда накъде го водят. Не вижда стесняващото се човешко пространство. Не усеща падащите върху сухоземната разумна Раса вериги. Дали обаче Другите все още ни смятат за разумни? Да, без съюзници няма да се справим, но съюзниците ще допуснат да бъдем такива, само ако докажем, че сме достойни за тях!

            Истината е малко по-различна и не така ласкателна за целия човешки род. Предстоящото разделение на Расите за Другите е свършен факт. Защото не върху всички представители на човечеството тегне забрана. Всъщност и Стародавните не са еднородно общество. Съществуват данни за наличието поне на две техни подрасови групи. Но сега думата ми беше за човешката Раса.

            Тя, Расата все още не е погубила последните си възможности да се превърне в свое продължение. Какви, а не колко ще бъдат утрешните хора? Човекът е част от Космоса. Противопоставяйки се на обкръжаващия го свят, той всъщност враждува сам със себе си. А после се чуди защо чуждите не дружат с него. Доминиращият поведенчески модел е порочен, но още здраво е останало между хората.

            Преди много векове, преди хилядолетия в древния Египет е описано онова, което се случва днес. Египтяните са ни оставили ключ за проваляне на монетарната система - един от изворите на злото. "Книга на мъртвите" учи как да бъдат върнати към Живот живите.

            - Какво право имат финансистите да ни налагат своето поведение?

            - Правото ще върне изначалния си смисъл. То ще принадлежи на съумелите да останат прави. Коленичилите и поклонилите се нямат права. Те са обречени на подчинение.

            Съобщавайки фактите, ние избягваме конкретността. Поощряваме множеството тълкувания. От тях изграждаме нашия Лабиринт, където невежите се изгубват. Сред гъмжилото от чужди неистини най-добре крием нашата единствена Истина. Всъщност не много различно се изразяват и те:

            "Много са призвани към познание, но на малцина са открити тайните на Нашите решения." - /"Зов", 30:ХII/

"Теримах извърши грешка.

Грешката тръгна по света.

Взеха магия от изток, от запад, от север и от юг.

Да поправят грешката на Теримах.

Грешката се движеше бързо, но често спираше.

Магията вървеше без почивка.

Магията ще развали грешката."

            Природната същина на човека е добра. Не позволявайте на върлуващото отвън зло да се настани във вас като у дома си. Ще ви се дадат права според заслугите. Според степента на устойчивост.

            Откъм Леденото Цвете долита предложение за помощ. Срещу възраждане на Ацтекския данък - планини от жадувани богатства. Наистина, цвете е богатството, но красотата му е ледена и няма в нея топлина. Как ще живее човекът, ако повика чужд на сърцето му Освободител? Живата Земя ще престане да го храни, щом той, нейното дете я обрече на вражески плен. Как да бъде съхранена Расата? Накъде ще я поведат чуждите, ако тя им се довери?

Пътят на Змията

 “… тогава ще видите пътя на Змията.”

            Досегашните тълкувания, че става дума за Дявола, изкушил Ева не са верни. Цялостният текст изключва подобна мисъл. Коя е Змията и кой е нейният път?

            Змията е Влечугото, Гущерът, властвал над планетата милиони години преди да пристигне човекът и да заеме неговото място. И пътят е известен - пропастта на Унищожението.

 “… лъжата свършва със зло, и тогава ще видите пътя на Змията.”

Лъжата свършва със зло!    Лъжата винаги свършва със зло. Лъжата никога не е благородна, тя никого не извежда към благороден завършек. Лъжата винаги свършва, лъжата винаги има край. Който иска да живее и след смъртта на лъжата, нека не става неин поданик. Само устремилите се по Пътя към Истината ще видят спасителния Изход.   Ако спра дотук - ще ви излъжа. Ще ви измамя, ще ви заблудя. Изходът още го няма. Още не е сътворен. Можем ли да тръгнем по него? И как?

            Мислейки за Изхода, ние полагаме основите на неговата реалност. Съсредоточавайки се върху мисълта за Изхода, ние вече започваме да го творим. Ние трябва, длъжни сме - и ще го сътворим!         Хора, измъкващи се от пътя на Змията, побързайте!

            Всеки скок е един вид кратък полет, но скачането не е летене. Не сравнявайте жабата с орела. И все пак помнете, че орелът не умее да плува под вода.

Невежеството поражда надменност.

            Не пълно обезпечаване на потребностите, за да не се предизвика завист и ненужно внимание. Не пълна изолация, но достатъчна закрила е простряна над присъединяващите се към Божествеността и Утрото. Външната намеса няма да се насочи към тях, преди те да са я обезсилили. После за поробителите ще бъде късно. Дори критериите няма да са същите.

            Ето, хвърлеят е променяща се мярка за дължина: хвърлей с ръка, хвърлей със стрела, хвърлей с куршум, хвърлей с ракета... Хвърлеят е мярка за променящия се обсег на човешко действие. Ние осъзнаваме новите реалности, проумяваме новата действителност, съобразяваме се с новите условия. Ние поглеждаме градовете отгоре и разбираме какво да правим с тях.

На Бунт!

            Нека всепомитащо въстание отхвърли склонността към подчинение и жаждата за подчиняване. Нека разбунтуваните се откажат от злото, заради което никой не ги допуска до себе си. Нека разумният осмисли границите на вредите, предизвиквани от неговия свят. Нека изучи пораженията, нанасяни на околните. Нека започне да поправя своите грешки. Иначе периметърът на живот ще се стеснява, докато великата Човешка Империя достигне размерите на индиански резерват.

Не се ли вдигне на Бунт, човечеството ще получи заповед:

"Умри!"

            Жрецът на Възраждането обитава време извън Времето. Той чува как Богът на Давид заповядва: "Живей съгласно Моите повели и ще умреш честит!". И възразява с мъдростта от Завета на Тангра: "Постъпвай съгласно Небесния Закон на хармонията и ще познаеш вечното Щастие. И тук - на Земята; и там - в Небесните селения!". Не мъка и изкупление на несъществуващи грехове, а радост е колобърската цел. Не страдание, а блаженство трябва да излъчват сърцата в Храма. Не с отмъстителна ненавист, а с желание и Обич се върви напред. Пазителят на Саракта не позволява на неправда да премине през охраняваните Порти. Но има ли смисъл непристъпната крепост да устоява на обсадата, щом извън стените, из цялата страна се разпорежда чуждоземен окупатор? Всеки запас е ограничен. Не се прибавя, един ден натрупаното свършва, изчерпва се. Има ли смисъл от непристъпни граници, щом Държавата и народът вече ги няма? Има ли смисъл от Посветени, щом няма кого да посвещават? И докато годните не са се свършили, Съветът на колобърите ще повтаря: Време е за Всепосвещение!

Иначе Искрата на знанието ще угасне!

            Милиони са чели, че "сътворци дири Творецът, такива, които пишат нови ценности върху нови скрижали". Сега ви казваме: сътворците са тук, сред нас и между нас! Те са тук и сега! Не са сбрани на едно място, но всеки от тях работи усилено, твори новите скрижали. Изписва нови думи, изрича нови истини, извършва нови действия. Сътвореното вижда бял свят. И светът вижда сътвореното. Кръстопътят изплува от Реката на Времето.

Ако и след тези думи някой не разбира, той вече е мъртъв!

            Злото е узурпирало сътворения от Светлината свят. Но Искрите се сливат в Пламък. Сияние покорява пространството. Князът на този свят отстъпва пред Царя на Царете. Небесата се отключват и

Тангра разрешава да Го призоват!

Небето отново поглежда загрижено Своята страна и тя отново става Начална!

            Пътят към къщи никога не е един и същ. Свойствата на познатата територия се менят. Развитието на конфликта между твоите закрилници и враговете ти видоизменя условията, при които изминаваш познатото разстояние. Нито миг в бездействие! Нито миг в неутралност!

Нито миг в покой!

Денят приближава!

            Вдигнете народа, колобъри, пригответе достойно посрещане! Нека Утрото види радостна, приятна за живот Земя! Нека Раждане последва тъжната сива Смърт. Нека Светлината бъде предизвикана да се засели между хората. Задръжте Щастието, боили, не му позволявайте да си иде! Добре го пазете да не избяга. Магове на великото посвещение - помнете, че вие също сте измежду произлезлите от човешкия Род!

Не плашете народите, кажете им:

"Ние няма да ви натрапваме нашата Вяра

- ще я творим заедно с вас!"

            Изборът е съдбовен. Нерешителност обзема призваните. Уплахата ги прави беззащитни пред силите на Злото. Учителят мълчи, това е изпитът на Ученика. Как да съвместим неизнасянето на Светините пред света с нуждата от всеобщо възвестяване? Ученикът е объркан. Книгата лежи в своя орехов саркофаг. Никой не срича Заветните слова. Отпуснати са багатурските ръце, не сгъстяват добата, срокът не намалява. Боилите не протягат десници, воинството не се сбира. Чиготът не изравя скритото оръжие, багаините не се обединяват. Кой ще отдаде заслуженото? Кой ще погледне успелите с очите на Живота? Кой ще погледне неуспелите с очите на Смъртта? Кой ще доведе отреденото?

Кой ще призове Тангра?

            Над теб плуват стотиците тонове студ, под краката ти лениво се движи пъстроцветен живот. Кой ще преодолее леда? Кой ще прокара нишка между живота и Слънцето?

            Великият колобър се изправи, вдигна ръце към Небето. Прозвуча дълго непроизнасяната клетва:

Тангра, Ешкесен!

         Нощният зной е изсушил земята. Не покълва посятото. Забравен е Сеячът. Невежеството властва и тълпата се суети, танцува под звуците на гибелна песен. Първите утринни лъчи проблясват като светкавици. Заръмява пролетен дъжд.

Зора е!

летъ 6765 шегоръ ениалемъ 27

летъ 6766 борсъ нунтемъ 18