КОЙ, КАК И ЗАЩО УПРАВЛЯВА В БЪЛГАРИЯ

След симулираната революция от 1989 се смениха различни правителства, на власт идваха и си отиваха различни партии и съюзи. Обаче една организация винаги под някаква форма се намираше във властта. Движението за права и свободи - ДПС. Създадено през 80-те години като Турско национално-освободително движение в България, преименувано през 1990 г на Движение за права и свободи на турците и мюсюлманите в България. Тъй като неговият лидер Ахмед Доган обича да говори за своя нелегален период, нека видим в какво се изразяваше нелегалната дейност на ДПС – ДПСТМБ - ТНОДБ.
В периода 1976 – 1983 г Движението си позволява предимно заплашителни писма. Има, разбира се няколко палежи на училища в Шуменско, има и случаи на шпионаж в полза на Турция, но случаите както се казва, са изолирани. На 6 септември 1983 г Движението подпалва горски масив в района на язовир “Камчия”. През същия месец е предизвикано късо съединение в контактната мрежа на ЖП транспорта край Карнобат. През март 1984 г – неуспешен опит за ЖП катастрофа. На 30 август 1984 г избухва бомба в чакалнята на ЖП гара Пловдив. Октомври 1984 г – нов неуспешен опит за ЖП атентат край Айтос. Идва черният за България 9 март 1985 година. Край гара Буново е взривен вагона за майки с деца, пътуващ по линията Бургас – София. Същият ден избухва бомба в кафе-сладкарницата на хотел “Сливен” в едноименния град.
Както разбирате, тези “правозащитни” действия са извършени преди т. нар. “Възродителен процес”, служещ днес за тяхното оправ-даване. Защото целта на активистите от Движението не е да си върнат имената, които по това време още не бяха сменени, а да освободят България от нейното българско население и да я присъединят към Турция. През същата 1985 година вече се говори открито за тези цели на ТНОДБ и се веят турски знамена, дори на хълмовете в Пловдив. Не спират и терористичните акции. Включително с изливане на препарати за растителна защита и други отрови във вододайни зони. Тогава властите доколкото им бе възможно преследваха терористите, но после настъпи демокрацията, на власт дойде ДПС и за българите жертви на тероризъм забравиха набързо. Както е знаем, при демокрацията не се приема за престъпление, ако жертвата е етнически българин.
Какво се случи през следващите 14 години в общи линии е известно. От седем милиона, ние, етническите българи в България намаляхме до четири. За да се стигне до официалното признание, че над 80% от родените в страната бебета са от турски и цигански произход. И че след някакви си 15-20 години българите ще изчезнем от лицето на земята.
Само ДПС ли е причината за всичко това? Не, разбира се. През 1989 г. президентите на СССР и САЩ Михаил Горбачов и Роналд Рейгън се споразумяха за предаването на така наречените социалистически държави под американско влияние. През същата тази 1989 година съветското ръководство взе страната на турците в българо-турския спор. За справка – статията “С какво Осман е по-лош от Огнян”, публикувана в сп. “Новое время”. И се почна една… На новите български партии бе обяснено, че могат да участват във властта само при условие, че приемат да свой върховен арбитър Движението за привилегии и слободии, наследник на терористичната ТНОДБ. Че във всичко ще се съобразяват с него и ще му се подчиняват. Ясно ли ви е сега защо толкова си приличат и БСП, и СДС, та и НДСВ? Защото те са само фасада, зад която стои организацията на турските терористи. Целта си остава същата – обезбългаряване на България. Ето защо БСП ще държи в своите редици яркият анти-българин, влашкият циганин Тома Томов, прочул се с откровения си расизъм. Ето защо СДС ще ползва услугите на старата ДС за преследване на български родолюбци и ще създава специален отдел към НСС за борба с “велико-българския шовинизъм”. Сякаш “великобългарските шовинисти” са се засилили да окупират Анадола или полуостров Хиндустан. Ето защо не друг, а именно ДПС ще бъде вечният балансьор. А Царят ще се превърне в покорен васал на Султан Ахмед. Едно е да зачиташ човешките права на малцинствата, съвсем друго е да им повериш цялата власт над собствената ти държава и над собствения ти народ. В България се случи другото. Сега ще възразят, че така трябвало, че така изисквала демокрацията, че такова било световното об-ществено мнение. Нека не бъдем наивни. Преди под израза “цялото прогресивно човечество” разбирахме съветското ръководство, начело с другаря Брежнев, с другаря Черненко, Андропов и т. н. Сега ни навират в очите “световното обществено мнение”, което не е нищо друго, освен мнението на г-н Буш – Син, който кой знае защо постоянно подчертава, че не е червен, и на неговата неза-менима помощничка г-жа Кондом-лиза Райс. Само че както си отидоха Брежнев, Черненко и Андропов заедно с великия и непо-бедим Съветски Съюз, така ще си заминат Буш и Кондомлиза. А ние, българите ще си останем тук, защото няма къде да отидем. Ако сме живи, разбира се. Впрочем вие искате ли да сте живи?
Следва кратко отклонение, за да бъде финалът оптимистичен. Етнически проблеми като този в България има в цяла Европа. Европейските народи обаче преодоляват влиянието на САЩ и пристъпват към тяхното решаване. Защо ние да не направим същото? Само че преди това се налага да махнем натоварената да се грижи за демо-графската криза Филиз Хюсменова и да сложим на нейно място българин. Иначе има опасност проблемът да бъде решен пак в полза на Турция. Не че имаме нещо против турците, но много повече ни боли за нашия, за българския народ. Какво още?
Никакво доверие към партия и организация, влизала под каквато и да е форма в съюз или споразумение с ДПС. Никакви преговори с теро-ристите и техните приятели. Никакви компромиси с тях.
Изхвърляне от политиката на досегашните бандитски партии и даване под съд на техните лидери. И още трябва да знаем, че политическото противопоставяне в България отстъпи, за да даде път на етническото. Сега е моментът всеки да покаже дали е българин или е слуга на чужди, враждебни на България и нейния народ сили. Сега или никога!
Очите на това мъртво българско дете ще останат вечно отворени, ако в името на някаква криворазбрана демокрация позволим на забравата да изличи спомена за невинните жертви. И ако в името на същата демокрация награждаваме техните убийци с най-високи държавни отличия, под предлог, че служели на етническия мир. “Сатаната не е човек на мира” - се пееше в една популярна през 80 те години песен. Терористът не може да бъде герой - добавяме ние.