ПРЕДИ КРАЯ

Животът в робство превръща хората в роби. Животът в извратен свят ги извратява. Случващото се днес не е необяснимо, то е закономерно следствие на нашите постъпки, на мислите и поведението ни през последните векове, десетилетия и особено през последните години. Ние спряхме да се чувстваме като хора, престанахме да осъзнаваме себе си като човеци, като деца на Тангра. Бива ли да се учудваме, че Тангра спря да се грижи за нас?

            Как се развиха напоследък събитията в политически план? От стопани се превърнахме в гости върху нашата собствена земя, в собствените си домове. При това - в неканени и нежелани гости. Нека не се лъжем. Нямаше никаква смяна на комунизъм с демокрация. Комунистите спряха да бранят идеологическата държава, в нея те бяха робовладелци, господари на обезправения народ, държавата им даваше права, но изискваше и задължения. Следовниците на Кашел Мордохай, почитателите на Ленин и Троцки, радетелите за всеобщо равенство, активните борци против капитализма предпочетоха да се превърнат в капиталисти. Идеологията вече не им трябваше. Тя нито можеше да се продаде, нито с нея нещо можеше да се купи. Или както призна един от тях: "Не става дума за запазване на системата, а за променянето ъ." Затова имаше сделка с "класовия враг". Имаше продажба. Едни робовладелци ни продадоха на други. Но докато червените робовладелци поне се грижеха за нашето здраве, за да сме способни да работим, да се трудим и да произвеждаме, тези се чудят какво да правят с наличната биомаса, получена от тях заедно с предприятията, земята и чуждата валута. Можем ли да мразим онова, което беше преди, и което така страстно ненавиждахме, когато днес гледаме това, което е? Можем, ако осъзнаем цялата реалност на случващото се.

То и другаде вече се е случвало. "Те са искали да останат, па ако ще и да пропадне системата, която им е давала власт десетилетия наред! Не знам дали другаде по света е имало пример не само за такова възпроизводство, но и за такъв себичен политически елит." - /Иван Стамболич, "Път към безпътицата"/ Не, въпросът не е нито до себичност, нито до качествата на политическия елит. Такъв е сценарият - цената за рухването на комунизма е оцеляването на комунистите. Онова, което не се предвижда да оцелее, са народите, живели под комунистическа власт.

Докато се лутахме 12 години със синьо-червена превръзка на очите, светът се промени до неузнаваемост. А ние нищо не бяхме забелязали. Сега отново сме пред прага на неочаквани събития.

С цялата си наглост управниците постоянно ни уверяват, че се грижели за националните интереси. Ние обаче виждаме друго. Политическият ни "елит" така брани българските национални интереси, че скоро няма да остане нито нация, нито нещо друго за бранене. Излъгаха националната воля за промени с поредица от бюрократични антиреволюции. А службата, предназначена да усмирява предсмъртната агония на българската нация, да задушава будните български умове и съвести, нарекоха "Национална служба за сигурност". Способни ли сте да измислите по-голяма гавра от тази? И да не мислите, че само в България е така? Сценарият е общ за целия бивш комунистически блок. "Тогава шефът на Държавна сигурност Митрович започва, или по-точно продължава разговор по повод на Милошевичевото подмятане за страха ми от улицата. Обяснявам му, излагам му състоянието в обществото, говоря му за недоволството на народа, за националистите, за косовската рана… Митрович не мирясва. Когато разговорът започна да прераства в кавга, го прекратих." Забележете - това са думи, изречени от бившия президент на Сърбия! Щом президентът на една страна не разбира играта на собствената си тайна служба, какво остава за редовия гражданин? Ние обаче се опитваме да научим. И понякога научаваме нещичко…

            Ще ви цитирам част от наставленията, съгласно които се осъществява  ликвидирането на нацията и държавата. Твърди се, че за приемане именно на тези наставления, главна роля са изиграли някакви си Агенти на Британската Корона. В тясно съдружие с МОСАД. Но всъщност по-важни са самите наставления: "Ако вземем случая с удавник, на чиито викове за помощ се отговаря: "Идваме в оперативен порядък", едно приемливо на пръв поглед забавяне от пет минути ще означава на практика отрицателен отговор. Защо? Защото отлагането е по-продължително, отколкото се очаква давещият се да издържи." - /Сирил Паркинсън "Законите на Паркинсън"/ Как не сте забелязали, че изпълнението на хубавите обещания все се отлага, че "незабавното и несимволично повишаване на жизнения стандарт" отлетя към далечното и необозримо бъдеще? "Оперативният порядък" задължително е по-дълъг период от очакваното Време за борба /Борбено време/, необходимо на Реформатора, и чието осъзнаване на тази зависимост е достатъчно да убие идеята още в зародиш." - /Сирил Паркинсън "Законите на Паркинсън"/ Схемата по която работят местните надзиратели, наричани още "политически елит", е съвсем различна от всичките им, отправени към нас думи. Речите в парламента и по митинги, интервютата, разните  "дебати", "симпозиуми" и "конференции" - всичките безкрайни словоизлияния целят единствено да скрият делата. Отново по същата схема и съгласно същото ръководство за действие:

"Но ние пропускаме, че търсенето на факти се превръща в заместител на мисълта. Месеците, които разходваме, за да изслушваме статистици, социолози, психолози, графолози, алхимици и психиатри не са само месеци на бездействие. Работата на тези хора е да удавят мисълта ни /а също и нашите действия/ във вълна от несъответствия. Изглежда, ще бъдем принудени някой прекрасен ден да осъзнаем, че реформите /съответно действията, м. к./, от които така се нуждаем, зависят не само от наличието на реформатори със свой главнокомандващ, а и от съзнанието, че съществуват хора, които са закон сами за себе си - хора, които казват по-често "защо не?", отколкото "защо?" и отказват да приемат откритата опозиция на ОЗ /Отлагащия Забавител/."- /Сирил Паркинсън "Законите на Паркинсън"/

А кой привежда в действие цялата зловеща програма? Старите ни робовладелци, функционерите на Комунистическата партия, техните деца и сътрудници. Същото онова Желязно племе, за което сме писали и друг път. Разумно и полезно ли е да вървим по пътя, сочен ни от оскотителите? И как да се измъкнем от тази кървава пътека и да тръгнем по нашия Път?

            Не е зле първо да се освободим от видиотяващата зависимост спрямо разните наименования и етикети, прикачвани към един или друг политически противник на демонократите. Който се опълчи срещу мизерията, срещу обезбългаряването, срещу глада и геноцида - бива обявяван за фашист. Така антифашизмът започна да олицетворява Злото. Кой честен човек, кой българин оттук нататък ще поиска да го наричат "антифашист"? Един от нашите рече: "Никой фашист не е комунист. Ето защо не мразя фашизма". Но ще бъде безумие да се съгласим с демократическите робовладелци, като приемем наименованието "фашист". "Фашист" не значи нищо. Какво е това "фашист", яде ли се пие ли се? Такава дума в българския език не съществува, а ние сме българи. Който иска да търси фашисти, нека отиде в Италия, там те са в изобилие. Тук си служим с други категории. Тук виждаме обзети от манията за богоизбраност чужденци, ненавиждащи всичко българско и стремящи се към неговото унищожение. Тук виждаме бивши българи, помагащи на чужденците да ни ликвидират по-бързо и по-успешно. Тук виждаме затъпяла тълпа, стадо бивши човеци, роби, покорно очакващи милост от безмилостните господари. Тук сме и накрая ние, които не се съгласяваме с робството и унищожението. А щом не сме съгласни нито да робуваме, нито безнаказано да ни уморят, значи не бива да сме съгласни да ги слушаме, да им вярваме, да се надяваме на тях. Когато аз не вярвам. Когато моите близки и приятели не вярват. Когато моите учители и ученици не вярват. Тогава целият народ спира да вярва. А как ще ви излъжат, когато не им вярвате?

            Редом с "фашист", следващият заклеймителен епитет е "националист". От национализма ние няма да се разграничим. Да отречем национализма, значи да отречем борбите за българско национално освобождение. Да отречем национализма - значи да отречем Царствените братя Асеневци. Да отречем Раковски, Левски, Ботев… Да отречем Атила, Кубрат, Исперих… Да отречем своите деди, своите родове, себе си. Не е ли по-добре да разчистим нашия Дом и да го подредим така, че да ни е приятно и уютно да живеем в него? Каква е националистическата цел? Истинска Държава ще замени уродливата полуколония с нейния убийствен за нацията "ограничен суверенитет". Спирането, блокирането на националния възход в повечето случаи довежда до националистическа експлозия. С експлозията ще удари нашият час. Ще настъпи Нашето Време!

            Осмислете Целта, попийте я в сърцата си, настанете я в своето подсъзнание и се упътете към нея. Един от вас ще се спъне по пътя, ще падне и повече няма да стане. Друг ще кривне встрани. Трети ще се откаже. Пред четвърти ще се изправи непреодолима бариера… но все един ще стигне. Стигането дори на един е достатъчно. Той ще издърпа след себе си останалите, защото ще е получил благослова на Тангра и помощта на Улген.

Колебаете ли се, не ви ли се захваща с войната? А нима сте намерили друго решение? Какво мислеха по въпроса нашите предшественици? Из текст, писан и публикуван през 30-те години на ХХ век: "… Да се борим с Йехова е трудно, страшно е, но ние ще бъдем победители. Ние сме длъжни да станем достойни за званието човек, и ние ще се стремим към него. Вярата в Бога, вярата, че аз и всичко съществува по волята Му, възниква у нас по време на тази борба. Тази вяра ще ни укрепи, поддържа и ще ни даде сили окончателно да се освободим от злото и от Йехова. Призовете Тангра да укрепи нашите слаби сили!"

И Тангра укрепи нашите сили и ни даде уверения, че мита за всесилието на Йехова ще рухне. Тангра ни даде да намерим уверенията в самите йеховистки текстове, скривани хилядолетия от християните: "6 И каза Ездра: "Господи, за какво даряваш Ти праведниците с Твоята милост? Те вече са заслужили отплата на небесата. Смили се над грешниците, защото писано е, че Си милостив." 7 И каза Бог: "Не е в Моята власт да ги помилвам"." - /Откровение на Ездра 1:6, 7/ Но победата още не е дошла, много битки тепърва предстоят. Положението е толкова тежко, колкото никога досега не е било.

                Обрекоха ни на смърт, подготвиха ни гибел. Настъпва Краят. Нямаме друг избор, освен да влезем в сражение и да обърнем посоките. Вместо нашия край - да настъпи техният. Струва си да опитаме. Нещо повече - решили сме да опитаме и нашия опит ще бъде неочакван за поданиците на Змията и техните местни слуги.и твърде нелогично е нашето решение, затова вярваме в успеха му. "Парадоксът е движеща сила на историята и често пъти най-близо до утрешната реалност е онова, което вчера се е смятало за политическа фантастика." Колкото е по-фантастична една идея, толкова шансовете за успех са по-големи.

            Ако пък не можем да се справим, ако не можем да победим, то поне ще направим тяхната победа Пирова. Ние сме Воините на Тангра и срещу нас те не могат да противодействат! Щом нацията доброволно избра да се превърне в паплач, то тя престана да бъде нация. Сега нация са малцината, осмелили се да излязат извън стадото, извън паплачта. Сега нацията - това сме ние!

Методът на Отмъщението: поредна шепа пръст, прибавена към Могилата. Резултатът от твоята дейност не е машина, при която липсата на един-единствен детайл я блокира. Резултатът е могила - едва забележим малък хълм или грамадна планина. Докъдето ти стигнат силите, докъдето успееш. Да, ти неизбежно ще умреш, ще напуснеш света, но сътвореното от теб ще продължи да нанася предвидените от теб удари. Дни, месеци, години, десетилетия или столетия след теб. Или даже вечно.

Убийството на тиранозавър е трудна и опасна работа, но ние знаем коя пеперуда да стъпчем. Последиците върху бъдещето са огромни, макар днес никой нищо да не забелязва.

Което вършим – то не е тайна. Реалните действия не могат да останат скрити. Тайна е защо го вършим, тайна е резултатът, който целим да постигнем. Тайна са замислите, намеренията! Когато разрежеш една картина, а после размесиш нейните части; когато събереш звуците от една песен и ги оставиш да прозвучат в случаен ред; когато вземеш отделни думи от една идея, а останалото скриеш: можеш ли изобщо да разбереш нещо от осакатения резултат?

Тайна е замисълът. Тайна е тълкуването. Тайна е гледната точка. Тайна е цялостното разбиране. Останалото - наличната информация, тя не бива да се крие. Съществуващите условия са такива, че тя не може да бъде надеждно скрита. Затова е най-добре да се използва обратния метод - максимално размножаване на информацията и разпространението на знанията сред възможно най-голям брой хора. Пълна откритост, пълна прозрачност. Не крийте Учението, а се стремете то да достигне степен на неунищожимост.

Стремете се никое от конкретните ваши действия да не е наказуемо от гледна точка на закона. Нека не даваме повод враговете да атакуват никое отделно камъче от мозайката на нашата дейност. А колкото до цялостната картина и какво всъщност изобразява тя - не е нужно другите да проумяват.

Бъдете Коза Ностра - Наше дело; бъдете Шин Фейн - Ние сами; бъдете каквито сте, не вземайте чуждото и не давайте вашето; бъдете нужни на Тангра със своята неповторимост и Той ще ви преведе през вековете!

Елтимир