ПЪРВИТЕ БЯХМЕ НИЕ

Лъжа е, че българският народ не се е борил за своята свобода. Лъжа е, че ние, българите безропотно сме свели глави пред комунизма. Нямахме въстание като в Унгария през 1956-та, нито своя Пражка пролет през 1968-ма, но затова пък първи поехме пътя на въоръжената борба срещу човеконенавистната болшевишка власт.

Никой не ругае собствената си история, но през последните години и такива типове се навъдиха у нас. Необходимо е да им заявим: Ние, българите няма от какво да се срамуваме. Хиляди българи грабнаха оръжието още в първите дни на “пролетарската” диктатура. Затова че загубихме, не сме виновни ние, а същата Европа, която носи своята непростима вина за провалянето и на Унгарското народно въстание, и на Пражката пролет. Виновни са и Съединените щати, оказващи помощ на Йосиф Юдашвили - Сталин при унищожаването на народите от Съветския блок. Затова позорът нека бъде техен, а наш дълг е да си спомним мъртвите герои, станали легенда приживе. Да си спомним и живите герои, за които борбата още продължава.

Вангел Агликин. Отначало участва в бойната група на полковник Иван Гологанов, а после образува своя чета, с която броди из Пирин и Рила.

Радко Щангалов. На 28 април 1945 г. неговата чета разбива цяла комунистическа рота в местността Предела, Рилско. През март 1946 г. в сражение с четата, комунягите дават 16 убити, а горяните нито един. На 30 април 1947 г. при Огражден горяните ликвидират още 12 милиционери. През март 1951 г. те събарят моста над р. Струма край Петрич, като премахват още шестима червени. Паметен ще остане и денят 20 април 1951 г., когато става голямо сражение край Жарбанското поле при Струма. Там със смъртта на героите паднал известния Стоян Вампира.

На 30 август 1957 г. загива и Вангел Агликин. Радко Щангалов беше жив поне до средата на 90-те години, после за съдбата му не се знае нищо.

На 12 юли 1947 година войводата Иван Менчев убива началника на пловдивската милиция, заедно с други милиционери.

Живи в народната памет са подвизите на Васил Юруков от Хасково, Герасим Герасимов от Свети Врач, Борис Паскалев от с. Левуново, водач на групата “Калофер”. Цели три дни непрекъснати сражения били необходими на комунистическата войска, за да разгромят четата на Спиро Пилев от Петрич. Накрая се оказало, че бил убит един горянин, а останалите се измъкнали и пресекли гръцката граница. Няколко години води неравна борба Тодор Златков, бивш полицейски началник в София. След седем години, седем месеца и двадесет дни нелегалност, Тодор Златков отива в Югославия, а оттам - в Италия.

В началото на 1945 г. двадесет и един български младежи под предводителството на Иван Лазаров грабват оръжие и се отправят към Балкана. Те съзирали своята обреченост в окупираната от Червената армия България, но тръгнали. Пътят им завършил в Кърджалийския затвор. На 11 юли 1945 г. Лазаров и Марин Славов правят опит за бягство. Отново провал и мъчения. Пращат ги в Пазарджишкия затвор. През 1947 г. избухва пожар, изгаря покривът на затвора, младежите бягат и се отправят към Балкана. След две години на нечовешки изтезания те отново мислят за борба… Колко народи могат да се похвалят с подобни герои?

Още се помнят горяните от Асеновградската конспирация “Националхристиянски кръст”. Когато някои от тях били заловени, съдебният процес обхващал около 500 души горяни и техни ятаци. Произнесени били 12 смъртни присъди. За тези събития разказва в своите спомени Стефан Вълков, който е жив и до днес: “След полунощ Христо Бузов, запасен офицер и командир на отряда, Никола Дюлгеров - куриер, и Йордан Дичев - връзка с ятаците, заминаха на разузнаване. Към три часа след полунощ чухме дълга престрелка някъде в посока на нашия най-верен, всеотдаен и добър ятак - руснака белогвардеец Герман Кабанов. При тази престрелка загубихме нашите другари.” Вълков обаче премълчава обстоятелствата, при които загива Кабанов. След сражението ятакът бил заловен жив. С насочени шмайзери милиционерите извели жена му и децата му да гледат как той ще изкопае сам собствения си гроб, след което го разстреляли и заставили близките му да го заровят. Няма друга държава, където комунистите да са проявявали подобна жестокост. Георги Гавазов, друг участник в отряда, излязъл в Балкана на 14 годишна възраст не доживя рухването на световната комунистическа система. Използвайки избухването на пожар в завода, където работеше, ДС го застреля на 22 май 1984 година. Извикали Стефан Вълков да прибере в найлонов чувал обгорелия до неузнаваемост труп. В ръцете си мъртвият Гавазов все още стискал пожарогасител.

За горянското движение тепърва ще се говори и пише. Но и след неговия разгром, съпротивата продължава, макар и под други форми. На 1 септември 1955 г. Иван Палазов Георги Лозенски, Атанас Германов и Максим Шивачев създават Българската националреволюционна партия. Следва групата на Янко Янков, следва опита на Борис Арсов да организира от чужбина сваляне на комунистическата власт. Следва бунтът в Старозагорския затвор, където вътрешни присъди получават Едуард Генов, Марин Манолов, Кръстьо Атанасов… Следва конспирацията, оглавявана от Васил Златаров, следва Дружеството на Илия Минев…

Най-дългогодишният политически затворник в света е българин - Васил Узунов от Чирпан. Най-продължителната гладна стачка в света е проведена от българин - д-р Николай Попов от София. Процентно най-много жертви в борбата срещу комунизма е дал българският народ.

Официалната власт гузно мълчи, но ние сме длъжни да кажем цялата истина за онези славни и страшни години. Длъжни сме да запушим устата на безпаметните същества, опитващи се да ни лепнат клеймото на позора с лъжливото твърдение, че в България съпротива срещу комунизма не е имало. Длъжни сме да покажем на света, че ние, българите сме народ, достоен за уважение.

Длъжни сме да го сторим, защото първите бяхме ние!

Ангел Грънчаров   1993 г.