КРАЯТ

Kашел Мордохай, познат под името Карл Маркс някога писа, че Българският народ няма право на съществуване. 116 години след неговата смърт, злокобното наставление е на път да се изпълни. Всъщност историята с марксизма започва от 1776 година, когато е създадена организацията “Илюминати”. Истинските цели на тази сатанинска конспирация са всеизвестни, но само единици са посветени в тънкостите на мистичния план. В противен случай невежите нямаше да бърборят за всевластието на заговорниците, за всемогъществото им. А то е илюзиорно. Пред “Илюминати”, пред марксическото учение, пред международната финансова система, пред всичките масонски кроежи е поставена непреодолима преграда. Преградата се нарича България.

Можем, разбира се да започнем по-отдалеч, да разкажем за по-древни събития. За войната на хазарите против Старата Велика България през VII век. Или за злополучния брак на Цар Иван Александър с еврейката Сара - Теодора, довел до разделяне на Царството и последвалото падане под турска власт през XIV век. Но нека този път отложим разходката в древното минало. За да проумеем истината, са достатъчни събитията от последните десетилетия.

Невероятният мелез с еврейско-калмикско-българска /чувашка/ кръв Владимир Улянов - Ленин предизвика избухването на Септемврийския метеж в България през 1923 година. Той знаеше, че метежът няма да успее. Целта на Улянов - Ленин бе друга. Да създаде вътрешна омраза между Българите, да ги разедини. 22 години по-късно лениновият следовник Георги Михайлов/ич/ Димитров съзнателно и доброволно предаде македонските Българи в ръцете на един заклет враг на всичко Българско - Сърбия. Влашкият циганин Тодор Живков се зае с ликвидиране на Българската душевност. Хиляда години християнство и петдесет години комунизъм си казаха думата. Хиляда години без Тангра и петдесет години без никакъв Бог довършиха Българското. Ето защо през 1987 г. Едмон дьо Ротшилд можа да заяви: “През 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи”. Ударът на неотвратимото Провидение не закъсня, но от това на Българите по-леко не им стана. Какво наблюдаваме днес, две години след змийското изсъскване на Ротшилд, този фалшив “благородник” с купена титла и измислена фамилия, значеща в превод “червено флагче”?

Нито тук, в Дунавска България, нито в Чувашия и Татарстан, нито в Балкария управлението се осъществява от хора с Българско самосъзнание. И на Балканите, и край Волга и в Кавказ призивите на съхранение и развитие се смятат за най-тежко престъпление. Хората, позволили си да изявят своето Българско самосъзнание са поставени извън закона. Тях ги преследват като диви зверове, избиват ги, унищожават ги с невиждана досега безпощадност. Правозащитните и правораздавателни органи в държавите, населени с Българи се превърнаха в служби за изтребление на Българите. Ако пък се огласи някаква уж Българска проява, то тя по правило е оглавена от противобългари. Съсипването на Българския дух се съпровожда от злобните и нагли подхилвания на нашите врагове.

Нима успяха да ни победят?

Нима Тангра се отвърна от народа Си?

Преди век и половина Георги Сава Стойков, кого знаем повече като Георги Раковски изрече на глас дълго непроизнасяна истина: “Само вярата в Тангра може да спаси Българина!”. Знайте: никоя Вяра не е мъртва, докато поне един неин следовник я тачи и помни. Тангра ще бъде в България, докато поне един Българин Го носи в сърцето си. Дотогава ще продължава и войната срещу България, защото тя е война срещу Тангра. Но кога Бог е бил побеждаван?

Руската Империя, наричаща се по онова време СССР иззе каменния летопис на Кан Ювиги Исперих, намерен в Карвунската земя. Разруши гроба му в Украйна. Руснаците не само скриха всяко Българско писание, намиращо се на тяхна територия. Те наредиха на съветските послушници от противобългарската ДС да ликвидират Българската памет тук, в България. Грабежът продължава и днес. С еднакво настървение чекистите трошат каменни плочи и горят пергаменти. Същите разбойници под ново име и с благословията на уж демократичното ни правителство погазват писаните и неписани закони, изпълнявайки усърдно заповедта на старите и новите си господари. Народът, определящ се по навик като “български” мълчи. Народът е изпаднал в предсмъртно вцепенение. Последните Посветени ги обзема чувството, че присъстват на гибелта на една осемхиляди годишна цивилизация.

Наистина ли България умира?

Ако говорим за Българската Държава - да. Ние вече не можем да спасим Държавата. Ние се отказваме от нейното спасяване. Малко сме. Силите ни не стигат. Властта отдавна вече не е наша, портите на Българския Саракт са широко разтворени, през тях нахлува всякаква злонамерена паплач, ние не сме в състояние да се справим. Ние сме безсилни. Народът също ще загине. Не можем да спасим хора, които не желаят да бъдат спасени. Които упорито се противопоставят даже на мисълта за спасение. Пък и бива ли да спасяваме някой, ако той отвръща с ненавист на своя спасител? Такова спасение сам Тангра не би одобрил.

Какво ще стане с нашата България?

България - това не са българските държавни граници. България не е индустрията. Нито властта, нито армията. България - това е вечният Български Дух. България - това е въплътената воля на Тангра. България - това е Небесната Воля, от която противниците ни треперят.

През миналия век гърци изгориха Търновската Царска библиотека. После злото дело бе подето от руснаците и техните помагачи с български произход. Сега хората без собствена националност - така наречените “американци” се опитват да загасят прадревното Българско Огнище. Опитват се да стъпчат и последните тлеещи въглени, да удушат и последната жива искрица.

Напразно!

Въглените ще се разлетят на всички посоки и където паднат - ще се разгори нов Пламък. Много огньове е пораждала българската извечна Вяра, но този ще е последен. Той ще обхване цялата планета, ще запали всички човеци и никой няма да го угаси.

Чак до свършека на вековете.

Ангел Грънчаров   1997 г.