Краят на антифашизма

         В България винаги се е спекулирало с понятието "фашизъм". За фашисти бяха обявявани кои ли не - от националистите, през монархистите, та чак до несъгласните с БКП социалдемократи. Пълна каша! По отношение на "антифашистите" обаче нещата са пределно ясни. С тази титла се кичат комунистите, при това най-ортодоксалната и фанатизирана част от тях. Макар че гореспоменатите социалдемократи, заедно със земеделците и разни други партии и партийки също по едно време да бяха антифашисти. Само където комунягите набързо забравиха за антифашизма на своите бивши съюзници. Дотук - нищо особено. Можехме да се усмихнем и да махнем с ръка, ако не беше едно важно обстоятелство.

         В Наказателния кодекс се мъдри натрапеният ни от Йосиф Сталин и Андрей Жданов чл. 108, според който проповядването на фашистка и друга антидемократична идеология се наказва с лишаване от свобода до три години. Какво означава това? Че под ударите на този закон може да попадне всеки монархист. Спомнете си "монархофашизма"! В затвора може да отиде всеки вегетарианец - Хитлер също е бил такъв. Или всеки, осмелил се да критикува политиката на действащото правителство. Точно такава бе практиката до 1989 г., а по най-нови сведения същата практика се възражда и днес. Лично аз, например бях следствен по този член десет месеца през 1999 година. Ще възразите, че все пак нали не са ме осъдили, че справедливостта е възтържествувала. След някое справедливо съдебно решение /което иначе не се случва особено често/ казват, че справедливостта е възтържествувала. Никой обаче не пита: а защо изобщо е трябвало да страда? И каква справедливост очаква онези, накарали я да страда? Като прибавим факта, че старите кадри в Прокуратурата и НСС не правят разлика между фашизъм и антикомунизъм, става ясно, че нещо не е така, както трябва да бъде. Да вземем тайните служби. Какво се случи с най-страшната противобългарска служба - ДС? Вътрешният министър Виктор Михайлов навремето уволни около 5000 служители на Държавна сигурност. Уволнените садистични убийци получиха по 12 брутни заплати накуп, по чифт "обмундирование", след което по-голямата част от тях бяха преназначени на други длъжности в преименуваното старо ведомство. Тоест те бяха върнати на старите си постове, даже кабинетите не се наложи да сменят, но вече службите им се водеха под други имена. Чиновете и привилегиите, разбира се, се запазваха. Така бе "ликвидирана" ДС.

         Можем ли да бъдем спокойни, когато нашите права се охраняват от старите комунистически престъпници - офицери-палачи от ДС, полицейски началници, започнали своята кариера в противонародната червена милиция, следователи, изтезавали недоволни от болшевишкия режим, съдии и прокурори, пращали на смърт или за много петилетки зад решетките невинни българи? През май 1994 г. бившата прокурорка от бившата ГДР Гудрун Бенсер бе осъдена  на три години затвор заради "работата" си в политическия отдел на източноберлинската прокуратура. У нас подобни прояви на справедливост не се случват. Поне засега. Можем ли да бъдем спокойни за стадото, щом сме оставили вълкът да го пази?

         Ние, от българската Десница се борим за правото на контрол над нашия собствен живот. Те наричат устрема ни към свобода "фашизъм". Те наричат отказа от робство "фашизъм". За тях диктатурата е антифашизъм. Антифашизъм са масовите убийства, властническият произвол и безнаказаността на кръвопийците-антифашисти. В такъв случай какво, по дяволите представлява фашизмът?

         Но най-лошото е, че не само отявлените комуняги, при СДС идейните насоки май също не са избистрени. СДС негодува, когато някой друг работи за разгрома на комунизма. Тогава антикомунизмът се превръща във фашизъм и демократите забравят набързо всичките си приказки за свобода на убежденията. От своя страна БСП е доволна, когато тайните служби насочват своите удари срещу критици на СДС. А на пръв поглед някой може да си помисли, че двете политически сили воюват помежду си. Ще си позволя да припомня фрагмент от едно интервю: "Имаме ли според Вас нов Ярослав Радев, мрачната фигура, която дърпаше конците в законодателството по Тодор Живково време? Отговор: Не е нужно да имаме нов, защото си действа старият Ярослав Радев. Неговите кадри си шестват и в момента като най-видни фигури на СДС. Чрез Снежана Ботушарова, Стоян Ганев и Васил Гоцев, Ярослав Радев действа и сега." - Янко Янков, в-к "Стандарт", 1994 г.

Можем ли нещо да направим, и какво?

         Появи се инициативата на Антон Рачев от Русе за отменяне на чл. 108. /Според наши съидейници инициативата не е нищо повече от обикновена провокация. За властите е важно да знаят кои българи биха се заели с борба против прословутия антифашистки член от НК, та да ги държат под око. Нямам конкретни доказателства в полза на хипотезата, но самият факт, че Рачев не отправи до Парламента своите искания говори, че намеренията му са различни от обявените./ Нищо няма да излезе. Нашите противници ще отговорят, че подобни наказателни текстове ги има в законодателството на повечето европейски държави. Не, каквото и да предприемем, ние няма да успеем да премахнем чл. 108. Той е нужен  на "антифашистите", без него те не биха имали достатъчно основания за съществуването си. Без своя измислен фашизъм, нашите комунистически лъжедемократи ще загубят смисъла на своя живот. Няма да премахнем чл. 108, затова нека се опитаме да го допълним, да го направим цивилизован.

         Нужна е точна и ясна формулировка на понятието "фашизъм". Дали то включва единствено учението на Бенито Мусолини, дали германският национал-социализъм също е фашизъм и конкретно какво може да представлява обект на съдебно преследване. Съдебната практика показва, че опитът за обективно изучаване на историята, без задължителната болшевишка истерика може да прати някого зад решетките. Защото Адолф Хитлер някога започнал кариерата си не с концлагери и агресия срещу чужди страни, не с масов терор и преследвания на евреи, а с война срещу инфлацията и безработицата. Със стопанското възстановяване на Германия. С една перфектна социална политика, която накарала народът да му повярва и да тръгне след него. Подпомагането на многодетни семейства също ли е фашизъм?

         Тук според мен е интересно да дам пример за отношението на обикновените хора към фашизма. Както споменах, бях следствен по обвинение в проповядване на фашизъм. Някакъв си "доброжелател" срещнал един от моите приятели и му рекъл: "Пази се от Ангел, научих, че той е антифашист!" Не, не съм антифашист, нито фашист. Но ми стана особено весело, че хората не правят разлика между двете понятия. И нека тази весела случка бъде встъпление към следващото ми предложение. Но преди това много ми се иска да дам думата на ненадминатия Владимир Свинтила, едва ли друг би направил по-добър анализ от неговия: /Из статията "Антифашизмът", написана в отговор на някой си Бернард Мунтян, публикувал в сп. "София" пасквил против "фашистите"./

         "Няколко десетки хиляди българска интелигенция бе изклана от комунягите, защото бе "фашистка" и "реакционна".

         Какво бе антифашизмът на Изток? Като фашисти бяха убити с пистолетен изстрел полските офицери в Катин. И още десет хиляди полски офицери бяха убити по концлагерите. Терминът "белополяци" премина в термина "полски фашисти".

         В Полша, Чехия, особено в Словакия, в Румъния, в Хърватско и в България бяха избити милиони хора затова, че не приемат "светлите хоризонти" на комунизма. Тези хора бяха унищожени под предлог, че са фашисти.

         Чии са тези престъпления? На комунистите ли? Това са престъпления на българския антифашизъм. По тоя въпрос е крайно време да се каже истината. Българските антифашисти извършиха масовите убийства, геноцида през 1944 - 1945 г.

         Кога и кой е свирепял като антифашистите на Изток? Какво стана с войниците от армия Крайова? Какво стана с партизаните на Бандера, които се биха и против немците? Какво стана с хората от Фронта на орачите в Румъния? Навсякъде бяха унищожени традиционните среди, стопанските деятели, интелигенцията, елитното работничество, елитното селячество. Всичко това е дело на антифашизма на Изток.

         Наистина, драма е, че под ударите попаднаха и самите антифашисти - пладненци и леви социалдемократи. Видяхме се с тях в лагерите. Отначало те и там ни наричаха фашисти. Докато стана смешно.

         Терминът фашизъм има способността да се разширява. Който им е неприятел е фашист, в най-добрия случай реакционер.

         Убийците и зверовете сте вие, хората от българската левица, вие, антифашистите, вие, интернационалистите, вие, агентите на КГБ, агентите на съветска Русия, предателите, вие, героите на геноцида.

         Антифашизмът на Изток е кървав - той се нарича сталинизъм. Няма друго име и няма други функции в историята."

         И ако ми разрешите, една сериозна шега:

         - Режимът преди 9 септември 1944 година беше фашистки - рече ми един комунист. - Вкарваха ни в затвора само защото пресрещахме фашисти и конфискувахме имуществото им.

         - А по какво различавахте фашистите от останалите хора?

         - Фашистите носеха у себе си пари!

         Така, че ако ще се опълчваме срещу фашизма, то основанията ни да се опълчим срещу комунизма и марксизма са хилядократно по-големи.

         Втората добавка в наказателния кодекс ще настоява законът да преследва за проповядването и на комунистическа идеология. Нали в НК има пояснение "и друга антидемократична"? Недопустимо е да се наказва за отстояването на кауза, отдавна претърпяла поражение и минала в историята, а действащите болшевики никой да не ги закача. Национал-социализмът не представлява заплаха за нас от 1945-та година, докато най-човеконенавистническите идеи, причинили смъртта на десетки милиони и донесли страдания на неизброимо множество човеци продължават да върлуват и да отнасят своите жертви. Кървавият болшевизъм все още показва зъби, все още убива, но за червените сатрапи последствия не са предвидени.

         Справедливост и подобряващи се условия на живот - ето какво искаме. Другото са думи. Другото е висша философия, която не е задължително да познаваме. Справедливо ли е устроен светът около нас? Днес по-добре ли живеем от вчера? Първо нека отговорим на тези простички въпроси, пък после можете да си дърдорим колкото искаме за демокрация, за социализъм и либерализъм. Нали е по-важно как се чувстваме ние самите, а не как ни наричат другите? Тогава защо се държим като последни глупаци и продължаваме да вярваме на разни сладкодумни измамници?

         Казваме, че с комунизма е свършено. Твърдим, че лагерите никога няма да се върнат. Обещаваме, че децата ни ще растат в свободна и демократична страна. Нека покажем на дело, че сме искрени. Дивизиите на Вермахта ги няма, вече никой не си спомня за Гестапо и SS, но в България Призракът на комунизма се превърна във Вампир, който продължава да смуче кръвта на българския народ до ден-днешен. И ще продължава да я смуче, докато ние не издяламе острието на своя справедлив Български Закон, и не пронижем вампирското му сърце.

Ангел Грънчаров, декември 1999 г.