ПРАВОТО НА РОДИНА СРЕЩУ ЛЕВИТЕ УТОПИИ

(Особености на предстоящия сблъсък)

Светът се промени, методите на борба се промениха, дори умствено ограничените ни врагове използват нови оръжия срещу нас, само ние сякаш си оставаме вкопчени в миналото. Опираме се върху традиционните ценности - чудесно! Помним миналото - прекрасно! Защо обаче забравяме основния закон, завещан ни от предците: Животът е вечно движение, борба и битка, а не застинала неподвижност. Срещу какво ни предстои да се опълчим и какви изненади да очакваме?

Ние сме български националисти. Ние от никого не копираме и на никого не подражаваме. И все пак, нека напомня, че не живеем на изолиран остров, отделните държави стават все по-зависими една от друга, все повече обществени процеси обхващат не една или друга нация, а цялото човечество. Понякога е полезно да видим какво вършат другите и да разберем на какво се дължат техните успехи. Как така австрийските националисти се превърнаха в най-голямата тамошна политическа сила, а ние тук търпим поражение след поражение? Сбъркахме ли и къде? Надявам се, че следващите редове ще помогнат на нашите съмишленици да видят реалната цел, към която трябва да насочват атаките си, а не да нанасят безмислени удари срещу политически фантоми и призраци от миналото. Наближава решителният сблъсък, при който или ние ще поразим Злото в самото негово сърце или ще загинем. Време е да смъкнем благата маска на Врага и да покажем на всички неговия отвратителен човеконенавистнически облик!

"Крилатата формула "мултикултурно общество" отдавна вече се е превърнала в идеология. След като утопията за безкласово общество в смисъла на реалния социализъм претърпя пълен провал, възникна нова догма на безмилостното насилствено ощастливяване. /Запомнете този израз! Тепърва ни предстоят нови срещи с "доброжелатели", които ще искат така да ни помогнат, че нищо да не остане от нас./

След като въпреки цялата й мощ, на левицата не се удаде да привърже хората към реалния социализъм, тя се озова пред идеологически вакуум. /Не е ли същото в България? Сега разбирате ли колко е вредно да се опълчваме срещу старите марксически догми, без да вземаме предвид новите превъплъщения на марксизма? Няма "осъзнали се" комунисти. Ако наистина се бяха осъзнали, те щяха да тръгнат след нас, а не да искат ние да следваме все така безропотно тях!/

Какво оставаше като оправдание за съществуването на левичаря - класов борец и подпалвач на света, след като мирната революция в Източна Европа разруши веднъж завинаги мечтата за еднозначния комунистически човек?

Обединените леви се посветиха на издирването на нова идеология и нови образи на врага. Първата я откриха в идеята за мултикултурното общество, а вторите /врага/ - у всички, които не бяха безусловно съгласни с нея. /Тук ясно прозира нашата наивност - ние си въобразихме, че след като живеем в уж демократична държава, имаме право на мнение. Не, нас отново ни лишиха от правото да мислим и говорим свободно, отново ни обявяват за врагове само защото не сме безусловно съгласни с тях, с "вечно непогрешимите" леви! Днешната лъжедемокрация възприема общественото съзнание единствено като следване директивите на съответната политическа сила. Лъжедемокрацията на практика унищожи общественото съзнание, като го отдели от морала и хилядолетните национални традиции и Божествени повели./

На мястото на "класовия враг" застана "врагът на чужденците", с други думи всеки, който не е съгласен с неограниченото заселничество... /В България ситуацията е малко по-различна: тук си имаме работа не с прииждащи от цял свят икономически емигранти, а с едно определено малцинство, решено да измести коренното население и да направи от Отечеството ни своя родина. Напоследък се вдигна доста шум около конфликта в плевенското село Мечка, но никой не поясни, че тамошните цигани всъщност са пришълци от Гърция, заселили се в страната ни с разрешение на българското комунистическо правителство през 60-те години на ХХ век. Същата политика на превръщане България в гето за прогонени цигани продължава. Вече под прикритието на кухи лозунги за човешки и малцинствени права, за евроинтегритет и мултиетнически модел./

Разбира се, на теория тезата за мултикултурата звучи също тъй благородно, както и тази за безкласовото общество. Но на практика, и едната, и другата са невъзможни. Експериментът с мултикултурното общество още никъде не функционира. Навсякъде, където е направен опит, последиците са огромни социални проблеми, образуване на гета и бордеи, високи квоти на престъпност и социални безредици. Всяко заселническо общество е общество на "лакътното изблъскване"; негова същност са дискриминацията и социалната несправедливост. /Докато ние се обясняваме и доказваме колко сме добри и хрисими, колко сме търпими, как не бива да ни упрекват в расизъм и нацизъм, само защото протестираме срещу престъпността, срещу непрекъснатите посегателства върху живота и честта ни, то другите осъществяват на дело един неприкрит противобългарски нацизъм, но тях никой в нищо не ги обвинява. Какво трябва на направим, ако искаме и утре да ни има? Трябва да станем и ясно да заявим: не желаем да слушаме нито левите и лъжедесни евроинтегристи, нито разните кримизащитници! Не позволяваме да ни изтласкват с лакти от нашата собствена земя!/

Ето и един от основните проблеми на мултикултурното общество: не пришълците се интегрират към заварената общност и култура, а очакват гостоприемникът да се приспособи към техните нрави и обичаи. /Виждате ли как се повтарят в своите действия интегристите? Според тях ние трябва да загърбим нашите вековни обичаи, нашите закони и не на последно място нашите интереси, за да ни харесват другите. Всъщност задължително ли е да ни харесват? Не е ли по-важно ние себе си да харесваме? Тук е мястото да ги запитам: След като толкова ни мразят, след като за тях сме толкова лоши, след като не чуваме от тях нищо друго, освен упреци, то аз ги питам: защо тогава са дошли при нас и какво още търсят в земята ни?/

Общество, което не е изградено върху общност на ценностите, води неизбежно до хаос, до разпад на правото и реда. /Сякаш е писано не за Австрия, а за България. Диктатурата рухна, но ние не тръгнахме към свободата, а към хаоса. Но вече знаем на кого да благодарим за това! Знаем кой и защо доведе днешния ужас, предстои да се научим как да противодействаме./

Движещите импулси за привържениците на мултикултурното общество са най-малко любов към ближния и копнеж по "пъстрота и откритост". Мнозинството от тях, преди всичко леви идеолози се вдъхновяват на първо място от омраза към собствения народ, който не е готов да следва техните утопии. Левите вярват, че в лицето на чужденците са намерили новия "пролетариат", инструмента за ново издание на класовата борба, вече между коренното население и пришълците. И си служат със стария модел на мислене: който изразява съмнение относно смисъла и възможностите на мултикултурното общество, той е "враг на чужденците", "расист", "нацист" или "фашист"..." - д-р Йорг Хайдер, Партия на свободата - Австрия, из статията "Право на родина или мултикултурно общество", в-к "Истина", бр. 10, 2000 г.

Думите на д-р Хайдер ме подсещат за една полузабравена случка от 1980 година. Запитах Мохамед Шудри, студент от Южен Йемен дали в тяхната страна има цигани.

- Някога имальо, но сега ни забранили да им казваме така! - беше отговорът.

- А как им казвате?

- Работническа кляса!

Те, левите са свикнали по този начин да управляват - като разделят народа на класи и класички. /Нали не сте забравили - те и себе си нарекоха "политическа класа"/ Те са свикнали сред народа да съществува противопоставяне. Но ние трябва съвсем да сме си изгубили ума, ако им позволим да продължат нечовешкия си експеримент върху нас и децата ни. Българските села и градове са пропищяли от циганските набези, няма какво да си затваряме очите, това е самата истина. Но също е истина, че с мургавата престъпност сме в състояние да се справим лесно. Нужна е само безкомпромисност при разкриване на престъпленията и осъждане на престъпниците. Просто и елементарно прилагане на закона, нищо повече. Никакви привилегии за никого! Само че нека не се залъгваме - няма да преодолеем Злото, докато не го поразим в самия негов корен. А този корен не са престъпните глутници, коренът на злото не е омразата на пришълците към нас. Истинската първопричина за днешното ни нещастие е стогодишното раково образувание, наречено "марксизъм", "левичарство", "движение за мултикултурно общество", "ляв либерализъм", "социалдемокрация" или с каквито имено да се нарича. Луд е не който яде баницата, а който му я дава, нали така? Истинското зло са политиканстващите паразити, забравили за интересите на своя народ, обърнали гръб на своята Родина и тръгнали да увековечават злодейската си власт с цената на нашата кръв и нашата пот. Именно те са, които отнемат нашето право на Родина в името на сбърканите левичарски въртоглавщини. Но говорейки за левите сили, аз съвсем нямам предвид единствено т. нар. БСП и нейните сателитни формации. Измамната "десница", Съюзът на демоничните сили, сътвореното от комунистическите тайни служби СДС не е по-малко зло за България. Със своите интернационални идеи и заблуждаващо лъжедесничарсво, СДС пречи на народа да потърси пътя към своето спасение. Системата съдейства на единици да забогатеят безмерно, докато всичко останало в държавата неудържимо се разпада. (“Милион и двеста хиляди души живеят под летвата за бедност” - в-к “Труд”, 24 януари 2001)

В отделна теоретична разработка ще разгледаме подробно предателската същност на синята партия, а сега ще спомена само някои основни причини, поради които не бива да оказваме доверие на нашите ръководени от старата ДС комунардемократи.

Защо СДС не са и не могат да бъдат антикомунисти? Защо не бива да им вярваме, когато ни уверяват, че са против комунизма?

СДС не успя да убеди народа, че комунизмът е зло. И като теория, и като практика.

СДС не излезе със своя, противостояща на комунизма идея. СДС всичко свежда до едната борба за депутатски места.

СДС не пожела да се заеме с отстраняването на комунистите от реалното ръководство на политическия и стопански живот на страната.

СДС вместо да накаже убийците и грабителите-комуняги, се зае с преследване на недоволните от политиката на всеопрощение, довела българския народ до просешка тояга.

А това, че СДС е пълно с пребоядисани комунисти е най-малкото зло.

Друга надигаща се опасност са БСДП и Евролевите. Позволете ми един пример:

"НАЦИОНАЛНИЯТ ВЪПРОС

Вестник "св. Народ" открива рубриката "По националния въпрос" и кани своите читатели да вземат отношение по този наболял проблем.

Ние - българите в политическа емиграция - прекланяме глава пред жертвите на българизацията и се срамуваме за антинародните злочинсва на "българските" комунисти спрямо нашите земляци турци, гърци, македонци, рома, синти и изобщо всички малцинства, живеещи на територията-затвор, която днес се нарича Народна Република.

БСДП - в изгнание" - в-к "Свободен народ", Виена, 1988 г.

/правописът е запазен/

За българите - жертва на комунизма няма нито дума. Затова пък в течението на вестника изобилстват заглавия от рода на "Българите подпомагат тероризма", "България покровителства наркотрафика"... Като фактология - не оспорвам, може и да е вярно, обаче описаните деяния не бяха извършвани от българи, а от комунисти. Излишно е да добавям, че командите също не идваха от България. Защо социалдемократите не видяха разликата? Защото са социалдемократи, марксисти, и за тях е по-лесно да обругаят един народ, отколкото своите идеологически другари. Погледнете и вижте тяхното единодействие, пък едва после преценете към коя страна на барикадата принадлежат нашите идеологически врагове.

Демокрация, човешки права, пазарна икономика, национални интереси? Глупости! Днешната българска държава е болшевико-капиталистическа - най-уродливото държавно творение, което светът някога е познавал. Днешна България е комунистическа, защото в пълно съгласие с теорията и практиката на интернационализма, чуждите интереси продължават да стоят над националните. Капиталистическа, защото "верните марксисти-ленинци, неустрашимите борци против фашизма и капитализма" се превърнаха сами в капиталисти. Но на всичкото отгоре държавата ни е разбойническа, защото ни управляват безсъвестни разбойници, защото с права днес се ползват единствено бандитите. Кажете ми: може ли да се живее в една такава държава? И не е ли крайно необходимо да поведем борба за създаването на такава държавност, която ще брани нашите, български интереси, вместо да слугува на чужди, доказано противобългарски сили?

Срещу българския народ и българската държава се води война. Жестока, безмилостна война. Време е да поумнеем, да отвърнем поглед от прииждащите пълчища, а да видим хитреците, които ги пращат и насочват към нас - претърпялите идеологическо поражение комунисти и техните "демократически" слуги. Началото е осъзнаване, другото е лесно. Вие даже не подозирате колко е лесно...!

Но как в действителност се води идейната борба в "свободна и демократична" България? Какво е отношението на овластените и на денационализираното общество към истинските радетели за един по-добър и по-справедлив свят? Още през ноември 1990 г. в пресата се появяват съобщения, че функционери на СДС усилено търсели компромати за участниците в противоболшевишката съпротива. Още в самото начало седесарковците са гледали на ветераните от Съпротивата като на заплаха.

Бе извършено и все още се извършва едно друго престъпление, останало встрани от общественото внимание. През време на 45 годишната "пролетарска диктатура" българската противоболшевишка съпротива не е била прекратявана. Нито за миг! Българските затвори никога не са оставали без политически затворници. Но след "промяната" през 1989 година тези хора с малки изключения бяха изхвърлени зад борда не само на политиката, но и на живота. Нещо повече - големите "антикомунисти", евродемоничните проамерикански либерал-християн-консерватори дадоха оцелялите от затвори и лагери мъченици за храна на кучетата. Казано с други думи, оставиха ги в ръцете на старите садисти от Държавна сигурност за доразправа. Не вярвате ли? През 1999 г. следователят Михаил Генов от Специализираната следствена служба се опита да ми вмени като вина фактът, че през 1978 г. съм съден политически, за антикомунизъм. Споделих случая с мои съзатворници - Ганчо Савов, проф. Лазар Цветков и други. Те не можаха да се сетят за нито един от нашите, който днес да живее добре. Според старите ми приятели, в СДС умишлено не допускали наши хора между тях. По тяхно, на съзатворниците ми мнение ситуацията била необяснима. През същата 1999 година бе арестуван за протест срещу правителството Григор Симов Божилов, който искал да си види полицейското досие. И отново никой нищо не знае, отново никой нищо не вижда, отново никой нищо не разбира. "Тези, репресираните не бива да ги допускаме до никъде, за да не ни направят някоя беля!" - бил чут да казва в Парламента мургавият Командир на потъващия български кораб. /Свидетелството е от първа ръка, от Дечко Драгиев, бивш главен редактор на бившия вестник "Персин"!/ Да, репресираните ги прогониха, за да приемат на тяхно място комсомолчета и ченгета. И както винаги, на никого нищо не му беше ясно. А на мен пък ми стана ясно, че СДС ще продължи да съществува, докато се ползва с покровителството на ДС.

 Ангел Грънчаров,   2001 г.