"Аз описвам кръгове около мене и свещени

граници; все по-малцина и по-малцина се

изкачват с мене по все по-високи и по-високи

планини: аз изграждам планинска

верига от все по-свещени планини.

Но където и да поискате да се покачите

с мене, о, братя мои, гледайте да не би

да се промъкне с вас някой

паразит!"

Фридрих Нитче

Въведение

Hе могат да ни отрекат. Намериха прекалено веществени доказателства за присъствието ни в Християнската Епоха. Триезичните камъни не се нуждаят от специално разгадаване. Достатъчно е някой просто да ги прочете. Камъните свидетелстват пред света колко много сме знаели тогава, и как сме се стремяли към нови умения. Не могат да отрекат и факта на непрекъснато възраждащата се Традиция сред относително неголеми, но удивително сплотени групи Българи. Не могат да отрекат едновременната поява на едни и същи идеи сред различните народности, водещи началото си от старата Велика България. Не могат да ни отрекат, а ни отричат. Приемаме отрицанието за признак на доброволното им приобщаване към Невежеството. И за белег на страх пред идващата Неизвестност. За зложелателство към неизбежната промяна. На искрено добронамерените, обаче сме длъжни да обясним.

            "На кого ли да отдадем Новата Земя? - На този, който донесе нишка

            от старото знание. Възелът на народите е захванат на пусто място.

            Нека дойдат тези, които си отидоха."

Агни Йога "Озарение" VI:19

            Днес не притежателите на Първични знания осъществяват духовното наставничество над човечеството. Властва измамна Пустота. Тези, които дойдоха първи, са си отишли. Време е за тяхното Завръщане!

            "Според антропологичните проучвания, неславянският расов тип на Дунавските Българи е свързан генетично с коренното балканско население още от епохата на Неолита. /.../ Според специалистите, съвременните Българи принадлежат към една местна средиземноморска раса, която се различава от останалите южни европоиди, но е еднаква с антропологичния тип на съвременните Българи."

Пламен С. Цветков

            Петър Дънов твърди, че възрастта на човечеството е осем хиляди години. Става дума за съзнателното човешко съществуване, за възрастта на човешката цивилизация. Човекът като тип организъм е значително по-стар. Длъжни сме да зададем въпроса - къде отидоха предишните 32 хиляди години? Останките сочат, че земята ни е била населявана от самоосъзнаващи се, развиващи се хора още тогава? Не бива да ги наричаме "предистория", историята именно те са започнали.

            Разгледаме ли внимателно древните религии, ще видим, че единствената монотеистична Вяра в самата нейна първичност била Небесната, позната още като Тенгрианство. Тази забранена под страх от смъртно наказание Вяра не е мъртва. Твърдим го тук, в пределите на Дунавска България. Твърдят го във Волжските илове на Котрагова България. Цял свят чу техния Зов за национално и духовно признаване. Твърдят го наследниците на Бат Баян, Българите от Кавказ, припомнили забравената Българска Храброст. Свещениците на Отключеното Небе, белите магове, колобърите вече хиляда и сто години в самота сътворяват нови знания, наред със съхранението на старите. Настъпи денят усвоеното да влезе в действие. Многочислените, но разноезични Български родове гинат. Никога досега не е започвало такова настъпление срещу всичко Българско в световен мащаб. В действие е план, целящ пълното унищожение на Българите. Един световно известен лихвар наскоро бе рекъл: “През 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи.” Провидението се намеси и малко по-късно той умря, обеси се или го обесиха, а три години по-късно един негов племенник завърши живота си от свръхдоза хероин. Знайте, че Отпорът ще е съизмерим с Опасността! Нападението ще бъде отблъснато. И ние самите ще преминем в Атака!

            "Действително, в света иде една голяма катастрофа, но тя е за всички ония здания, които нямат солидни основи, за всички ония гнили дървета, които нямат здрави корени. Иде една велика идея, която ще ги събори, но това е един закон, едно проветряване, което ще изчисти всичко гнило, а ще остане само здравото в света."

Петър Дънов

            Нашият начин на изразяване е по-друг: "Континенталната подредба ще загуби битката срещу всеобщността на малцината. Но иде време малките в своята многобройност да надделеят над еднаквото голямо". Толкова е лесно за разбиране - Тангра в съвременния ни език звучи като Ден Грее! Изгряващият ден ще е наш, на Неговите деца, на верните Му воини! Глобалистите са наясно, че който е извършил първия подтик към разумност, той ще извърши и подтика към промяна във формата на Разумността. Те са известени, че идеята за обединен глобален свят ще рухне, сразена от идеята за глобална разделеност, за глобално съхранение на различностите.

         Нека знаят: ние носим Различността!

            Най-вещата познавачка на религиите Елена Блаватска никъде в своите трудове не споменава корена на Единобожието. Тази неуморна изследователка на Изтока не познава най-почитаната и свещена дума в Азия. Не е срещала нито една от нейните разновидности. Тенгри, вечно синьото Небе е останало тайна за Елена Петровна. Тя не иска да чуе за Отключените Небеса. Или ужасно се страхува някой отново да не ги отключи. Така, както е записано в толкова много древни книги.

            От всичко, свързано пряко или косвено с Българското се отвръща Блаватска. Тракийският Сабазиос тя нарича "гръцко божество". За нея Орфей е ту грък, ту индус, живеещ в Гърция. Седемлъчевата Божественост вещата теософка не свързва със седемлъчевите Български Знаци. Нито даже със седморния кръг на ножовете Туми от културата Чиму. Българска стъпка ли е съзряла в Южна Америка великата Блаватска, та се е уплашила? Тангра ли е познала в предколумбовия североамерикански Танака? Вместо да разгледа всички аспекти по тeмата, както претендира, че прави, тя ни праща при Шива и неговите седем змии. При войната и разрушението. Встрани остава мисълта за единство и съзидание. Дори когато говори за Християнството, тази Първа дама на Теософията забравя да ни съобщи, че притчата за милостивия Самарянин е видоизменен вариант на разказ, написан от Лао Дзъ, който бил роден според самите китайци "на Запад от Китай". Тази специалистка по въпросите на Будизма изглежда не е уведомена, че Заповедите от Мойсеевите скрижали са само вулгарен плагиат, взаимстван от десетте заповеди на Буда. Ето оригиналът, пък вие съдете сами:

Десетте заповеди на Буда

            1. Не убивай. Пази живота на всичко живо.

            2. Не кради, не граби, не отнемай на хората произведенията на техния труд.

            3. Бъди целомъдрен и в мислите си, и в делата си.

            4. Не лъжи, казвай истината.

            5. Не говори лошо за хората и не повтаряй онова лошо, което говорят за тях.

            6. Не се кълни.

            7. Не губи време за празни приказки, а говори по работа или мълчи.

            8. Не бъди користолюбив и не завиждай, а се радвай на благото на ближния.

            9. Пречиствай сърцето си от злоба, не мрази никого, а обичай всички.

            10. Старай се да разбереш истината.

            Рано е да кажем какво точно е целяла Елена Блаватска. Но едно можем сега да изречем: бояла се е, плашила се е до смърт! В нейните на пръв поглед изчерпателни писания темата "България" напълно липсва. Утешение е, че поне не ни поставя при склавините. Но ние виждаме нишката, свързваща Мория с неговия хълм. Ние знаем защо Маитрейя и Мория нямат нищо общо помежду си. Ние разбираме защо учениците на учителя Мория се пазят да не се докоснат до нас. Наближава времето да изречем на висок глас всичко проумяно.

            Като не могат да ни оборят по същество, нашите противници сипят упреци: "Засягате теми, които не са от вашата компетенция!". Как са могли да преценят, щом не познават нито нас, нито знанията ни? "Не се придържате към утвърдените норми на писане, не спазвате правилата!" Какви норми, какви правила, кой ги е утвърдил? Кога? Защо? Нашите правила са по-стари, ние тях следваме. Ние не принадлежим към тяхното стадо, защото знаем, че всяка душа, която не е с тях е загубена, но само за тях! Пък и не сме овце, та да блеем заедно със стадото, нали?

Ние тълкуваме Доброто и Злото не според чуждия закон, а според Закона на Тангра!

            Ако тръгнете към непозната страна, ще вземете справочници, описващи нейните особености, ще проучите каквото можете по въпроса, така ли е? По непознат път не се тръгва слепешком. Нима бъдещият свят, където ще ви се наложи да живеете не се нуждае от изучаване? Не всяко действие променя предначертаното. Ние отличаваме неопределените действия от определените. Ние знаем как да попаднем в желаното от нас бъдеще!

            Незнаещите и неразбиращи хора престават да бъдат част от Живота. Те са безучастни свидетели на извършващото се. Не разбират какво се случва. Не могат да влияят. Една от нашите цели е да превърнем наблюдателя в Повелител. И никакви упреци няма да ни спрат!

"Всевишният е сътворил този свят за мнозина,

а бъдещият за малцина." - III Ездра 8:1

            Нека не ви е безразлично дали ще сте измежду малцината или невежеството и мисловната леност ще ви поставят сред мнозината.

            - Безспирните удари ни изкараха извън условностите на съвременното общество, извън правилата на неговия културен модел. Изградихме в себе си ново, непознато мислене, превърнахме го в извор на невиждана сила. Измислените закони на обкръжаващия ни свят не ни интересуват. Те са закони на една чужда, враждебна към нас система. За нас те не са закрила, а смъртоносна отрова. Но рано или късно нашите идеи на свой ред ще отровят цивилизацията, наречена "иудео-християнска", ще я умъртвят. Извратеният юдеизиран свят ще се изправи лице срещу лице със своята чудовищност. Ние ще покажем, че християнството не е продължение на иудаизма, а негово отрицание. Ще успеем, дори сега да липсват съюзници, готови и годни да работят съвместно с нас. Знаем, че десниците ни направлява Бог. Не друг, а Той ще се погрижи за останалото. Ако пък се възмущавате от нашите думи, чуйте какво признават самите те:

            "Християнската вселена е потънала така дълбоко в забравата, че корабокрушението й вече не прави дори вълни." - Андре Фросар.

            "Всички изследователи отбелязват у степните жители поразителната им веротърпимост. Разбира се, те се опитвали да я обяснят с дивостта на народа или с равнодушие към въпросите на вярата. Обаче истинската причина е съвсем друга: Тенгрианите възприемали останалите религии като разновидности на тенгрианството." - Мурад Аджи, "Тайна святаго Георгия или подаренное Тенгри".

            Да, ние се стремим да премахнем доказалото своята негодност ново, да възродим вечноживото старо, и върху неговата основа да съградим Свръхновото. Да, ние не се боим да тръгнем на война против насилническия противочовешки свят. Ние не се страхуваме от войната, защото знаем, че тя е най-естественото състояние за човека. И това го твърдим не само ние: "Могат да се опитват да наказват за "пропаганда на война". Но от войната не може да се избяга. Върху войната и битката са построени основите на този свят. Те са неговото главно качество. Щом сме хвърлени в земния мир, ние, въпреки нашата воля сме мобилизирани на фронта. И този факт трябва да възприемем." - /Александър Дугин/ А сега да се върнем в България.

            Последният Кам, живял по време на Владетеля Расате повелил дълго да живеем с маски. Като изкупление заради погубените петдесет и два верни боилски рода. Те заплатили с кръв верността си към Тангра. Присъдата на оставащите била да плащаме с мълчание. По-малко от сто години остават до края на прокобения Срок, но ще е прекалено късно за България, ако чакаме докрай. Неколцина измежду знаещите решиха да изнесат на бял свят дълго скривани знания. Всеки изнесе своя дял. Всеки определи какъв да бъде ключът за тълкуване, преграждащ пътя пред невежи и злоумишлени. Пред лекомислени приятели и пред врагове. Малко е изреченото направо, без завоалираност. Съществуват многобройни забрани, възпиращи заповеди, чието нарушаване е немислимо. Изключително трудна задача се оказа съвместяването на задължителните предписания с нуждата от всеобщо възвестяване. Като при това трябваше да придадем нова форма на прадревната извечна Вяра, форма, съответстваща на новите човешки разбирания. Доколко сме успели в осъществяване на замисленото, ще покажат настъпващите последици.

            В бързането ни улесниха и други народи. Друидските общества се възраждат. Ирландската нишка на Болг ни свързва, ние координираме действията си. Тактиката ни е различна от тази на друидите, но общите цели ни обединяват. Същото е с Митраистите. За адептите на Херметическото посвещение сте слушали. За последователите на Орфизма, за Хималайските и Тибетски мъдреци - също. Към вярата на своите предци се връщат и коренните жители на американския континент. Нашето изплуване от дълбините на миналото не е изключение. Особеното при нас е, че идваме от най-дълбокото. И съвсем не се интересуваме в какво ще ни обвинят. Нашата дейност не е нито законна, нито незаконна. Нашите занимания се намират извън обсега на законите. Предсказано е, прочетете, пък тогава си позволявайте да сипете обвинения:

            "Виждам три народа. Виждам три книги. Първата - от самия Благословен, втората - дадена ни от Асвогоша, третата - дадена ни от Тзон-Ка-Па. Виждам три книги за идването на Маитрейя. Първата е написана на Запад, втората е написана на Изток, третата ще бъде написана на Север. Виждам три явления. Първото с меч, второто със закон, третото със светлина. Виждам три коня. Първият е черен, вторият е червен, третият бял.  Виждам три кораба. Първият плава по водата, вторият под водата, третият над земята. Виждам три орела. Единят кацнал на камък, вторият кълвящ плячка, третият - литнал към Слънцето. Виждам търсещи светлина. Лъч червен, лъч син, лъч бял - сребърен." - /Николай Рьорих, из "Пророчества за Шамбала"/ - (Shamballa - 1928)

            Димитър Боянов от Варна в своя "Народен будител" призовава да преминем отвъд тресавището на понятията. Наистина, съвременните властващи понятия са тресавище, блато, в което човек се губи. Ето, ние идем и водим със себе си нашите стари слова с техния първичен, неизроден смисъл.

            "Титлата Кан не е равнозначна на хан нито по статут, нито по съдържание в монархическата титулатура. И двете титли били добре известни на китайските историци, но в китайските хроники те били ясно разграничени и никога не се приравнявали една към друга. В тях титлата Кан /Кан-Ю/ е имала значение на Император, докато хан е отговаряла на ван, второстепенна титла, отговаряща на крал." - Димитър Ил. Димитров, сп. "Ави-Тохол".

            Така е: колкото от по-далеч се гледа, толкова по-ясно се вижда. Не се отчайвайте, ако в началото не всичко разбирате. Макар че са нужни жертви, упоритост, постоянство. Практическите резултати идват по-късно, но те многократно се отплащат заради положения труд. Ако, разбира се, сте имали волята да издържите докрай. Ако сте бързали достатъчно. Ако ли не - усилията са отишли напразно. Сизиф трябва да започне отначало. Или да се откаже. Наистина ли сте наясно от какво се отказвате? Ще имате ли време за наваксване, когато осъзнаете, че сте сгрешили?

            Като начало се опитайте да научите и приведете в изпълнение поне следното кратко ръководство:

ВОЛЯ ЗА ПОБЕДА

            Твоите мисли определят твоята съдба.

            Ако ти мислиш, че си победен - то ти си победен.

            Ако мислиш, че не напредваш - то ти не напредваш.

            Ако искаш да победиш, но мислиш, че не можеш - то ти няма да постигнеш победата.

            Ако мислиш, че ще загубиш - то ти вече си загубен.

            В този свят успехът започва с човешката воля, а човешката воля се кове с твърда и непоколебима мисъл.

            Ако ти мислиш, че другите те превъзхождат - то те неминуемо ще започнат да те превъзхождат.

            Твоята мисъл трябва да лети към висините на успеха, а твоето твърдо и непоколебимо самочувствие е предпоставка за наградата на успеха.

            Битките, пред които животът те изправя не винаги се печелят от по-силния и от по-устремения; тъй като рано или късно победителят се оказва този, когото мисълта му вече го е подготвила за победата.

            Тези са думите от Онгона на Тангра, приведени към правилата на съвременния ни език. Тези са думите, даряващи с победи и щастие. Тези са Нашите думи! И ти, който сега ги четеш знай, че можеш да бъдеш един от нас, ако мислиш, че можеш! - /по Димитър Табаков, Португалия/

            Текстът на Табаков не бе съвършен, той представляваше неособено добър превод от латински, но човекът се бе постарал. Ние приведохме словата в съответствие с древните норми, трансформирахме ги, и така те станаха достойни за "Кръгове". Вие също можете да бъдете достойни за нас, ако повярвате, че можете.

            В свещената книга на Джайнистите "Животът на Махавира" или "Калпа сутра" се говори за Аря /ученикът/ Кубера. Ние всичко сме учили и от всекиго сме се учили. Ние сме, които нищо не подценяваме. Ние сме разпръснати, но сме навсякъде. Ето, звучи призивът да се съберем!

            Ще ви кажат: "Не си губете времето! "Кръгове" е текст само за избрани, за посветени!". Не ги слушайте! Дошъл е часът за Всепосвещение! На всекиго ще се даде, ако поиска. Съмнявате се дали ще успеете? Щяхме ли въобще да ви казваме, ако не бяхме сигурни във вашия успех? Учим ви, защото знаем, че ще научите. Стига да имате желание. Внушенията за слабост, внушенията за покорство ги праща Врагът. От 1984 г. насам така наречените "холомаи" са пуснали в действие план за мисловна зависимост на човешките маси. Въпреки използването на свръхразвита технология, не всички хора се поддават на изкуственото програмиране. Човекът показа, че е способен да избегне участта на нечовек. Тангра показа, че покровителства Своите. Всъщност непознатата апаратура е нещо вторично. Най-могъщото оръжие на подчинителите е нашето неверие в собствените сили. Бъдете уверени в Божественото си предназначение и ще владеете света! Така е записано в нашата седемхилядолетна Книга и така ще бъде!

            Днес на Българина му е нужна религия, способна да осигури неговото оцеляване, да подпомогне развитието му. И като отделен човек, и като народ, и като Нация. На обградената отвсякъде с врагове България е нужна нова Вяра. На гордост и непримиримост, на чест и достойнство, на неподчинимост и слава, на власт и воля. На загиващия Българин трябва да му се обясни защо убийството на връхлитащия враг не е грях. И защо не всички хора са човеци, макар на външен вид много да приличат. Ако иска да оцелее, Българинът трябва да отхвърли религията, довела го до краен упадък. Не само ние мислим така. Фархат Нурутдинов от град Казан заяви: "У вас Християнството, а у нас Ислямът унищожиха Българското". Ако иска да върне величието на своите деди, Българинът трябва да се обърне към тяхната, към небесната Вяра, към Великата Вяра на Небесната Хармония. Защото иде време различно от всичко досегашно и ние ще трябва да сме готови за него.

            "Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем,

            ала всинца ще се изменим." - I Кор. 15:51

            Същинският въпрос не е "Дали?", а "В какво направление?". Защото "Мнозина са сътворени, но малко ще се спасят." /III Ездра 8:1/. Онагледяваме нашата правота с думи от Библията, повечето от вас именно в нея вярват. Ние бихме предпочели по-стари Писания, по-правдиви, но те още са ви непознати. Досега от печат излязоха само фрагменти от сказания, съхранени в Шумер и Акад, част от Египетската "Книга" на мъртвите", както и противоречиви варианти на предхиндуистките Арийски Веди. Утехата ни е, че преписвачите не са посмели много да изопачат описанията за времето, когато Светлина ще зацарува над Земята. Впрочем всяко нещо по реда си. Тенгрианското обучение нито е сложно, нито е непостижимо. Вие всички можете да станете част от нас. Също като "Авеста", нашата Книга на Завета имала две редакции - за свещени обряди, и за обучение на бъдещи колобъри. За разлика от "Авеста", обаче, всеобщо изучаване на текстовете не се предвиждало. Във всекидневния живот стигало и едното познаване на основните правила.

            Ще ви кажат: "Сега са усилни дни. Много е трудно. Как можете да се занимавате с подобни отвлечени теории? Заемете се с нещо полезно, помъчете се да се спасите." Отговаряме: "Не ги слушайте! Ще оцелеете ли, без да знаете какво ви очаква? Трудно ви е, защото досега сте се движили уверено само из Пространството, а Времето удобно ви е влачило след себе си. Сега ви учим как да си служите с ориентирите в усукващите се времеви простори. Учим ви как да оцелявате, без да се мъчите. Как "от добата да направите удоба". Учим ви как да посрещнете обземащия нашия свят Промяна. Как да съхраните себе си или поне своите деца от връзките със старото, с обреченото да загине, с осъденото на Огнена вихрушка." Нима наистина си въобразявате, че уроците са излишни? И защо слушате разни чуждоземни проповедници, когато ви поднасяме най-българските слова?

            "Наливайте в сърцето ми отрова - аз няма да забравя своя род!

            Аз имам сили! Имам Вяра нова! Аз зная кой съм!

            Зная и защо!" - Иван Коев

            Новото идва независимо от нас, но единствено чрез нас се изявява. Бог наблюдава сегашното състояние на Вселената без да го нарушава, промените биват осъществявани посредством въплътени форми, каквито сме ние. Съзнанието за Избранничество при нас е осъзнаване на Предназначението. Ние не се борим с Бога, нас не ни наричат с името "Израил", нашите действия са в хармония с Небесната Воля. Бяхме се отдръпнали, но се явихме пак. Дойдохме, за да обнадеждим обезверените човеци!

Ние обнадеждихме човеците!

            В края на ХIХ и началото на ХХ век доби популярност една теория за съвместяване на религия и наука. Елена Блаватска, Ани Безант, Бо Йин Ра, фамилията Рьорих... Проповедници на онова, което те самите не разбирали докрай. Изглежда единствен между тях Джиду Кришнамурти имал някаква представа, но те пък него не разбрали. Ние схващаме огласената теория като сянка, хвърлена от Откровението за Единното Познание. Но нима сме могли преди векове, преди хилядолетия да съобщим онова, което едва в наши дни започва да си пробива път в умовете на водещи учени? "Бог не си играе на зарове!" - се бе провикнал Алберт Айнщайн, разгневявайки ционските си господари. Наскоро Стивън Хокинг допълни: "Би било много трудно да обясним защо Вселената трябва да е започнала точно по този начин, освен ако приемем, че това е акт на Бога, Който е възнамерявал да сътвори същества като нас." И по-нататък: "Научните закони, каквито ги знаем сега, съдържат множество фундаментални числа... Тези числа са много точно съгласувани, за да направят възможно развитието на живот." И още: "Ако една секунда след Големия взрив скоростта на разширение би била по-ниска дори с една стомилиардна част, Вселената отново би колапсирала, още преди да е достигнала сегашните си размери." Ами ако скоростта е била по-висока...?

            При наличието на достатъчно време, човечеството щеше да се справи само, без помощта на дарени знания. Щеше...

            Някой някога е предвидил съкратените срокове на справяне, та е дал на човека знания, до които той сам не би имал време да стигне. Така по протежение на цялата човешка история сякаш от Небитието изникват четива като "Кръгове". Добре ще е да ги приемете за оазиси по пътя през Пустинята.

            Епохата на Рибите започнала 150 години преди раждането на Иисус. Било нужно половин хилядолетие, преди Христовото учение да бъде признато официално. Епохата на Водолея едва започна, а някои я оспорват само защото още не е встъпила в законните си права.

            Ако си послужим с думите на Мишел дьо Нострадамус, Рибарската лодка отплува, скоро съвсем ще се скрие и ние ще я загубим от погледа си. А дотогава мрачното време не само "ще се помрачнява до края си". То ще се помрачнява все по-бързо и все по-бързо. Единствено нашите Вестители, мъчениците от Тъмните векове носят избавително знание. Те сочат към "една врата в дъното на Мрака". Вижте я, влезте през нея, минете Отвъд, на Светло. Защото:

            "В края на Кали Юга, когато за Бога вече няма да се говори дори в домовете на тези, които претендират да бъдат светци, и в домовете на уважаваните хора от трите висши касти; когато властта премине в ръцете на министри, избирани сред низшата каста и дори сред още по-низши създания; когато бъдат забравени дори названията на принадлежностите за свещенодействие - тогава Богът ще се яви като върховен Съдник."

Шримад - Бхагаватам, Песен II, 7:38

            "Кръгове" е възможният днешен предел на синтеза между основополагащите елементи на Небесната Вяра и достигнатите нови прозрения за настъпващата Огнена Епоха. Напомням - разрешеният за огласяване предел! "Кръгове" е пределът на безопасното. Не само ние постъпваме така.

            Не един и двама контактьори, общували с Ноосферата са чували, че притежаването на определени знания е опасно. Смъртоносно опасно! Спомнете си, че и воалите на Изида при Египетското Посвещение не са били смъквани наведнъж, а един по един. Въпросът опира не толкова да Традицията, колкото до целесъобразността.

            Всичко важно и съществено се гради върху основата на някоя Идея. Икономика, пазар, обществени отношения - всичко е вторично, всичко е продукт на вездесъщата Идея. И ако ударът се стовари върху тези фактори, ефектът ще бъде също вторичен, дори второстепенен. Трябва самата порочна Идея да се умъртви, да се замени с друга, полезна Идея. Ето защо е нужна предпазливост. "Кръгове" въвеждат идеята на Съзиданието, която ще премахне и замени идеята на Паразитния модел. Нека не забравяме, че паразитите на IHWH все още владеят този свят!

            Ето как стигаме до обяснение на думите, написани от Владимир Свинтила: "Виж как животът е опустошен, как липсва в него личността, как липсва въобще явлението, как всичко е ординарно и сиво, как на всеки е предписано да съществува чрез усилието." Мисията на Тенгрианството е да възроди живия естествен живот.

            Откъде сме тръгнали, къде сме сега, кои сме, накъде вървим? Малцина са наясно, а трябва да се знае. Познанието за същината е толкова важно, колкото да знаеш къде е твоето село или твоят град в пределите на държавата или върху повърхността на планетата. Или да намериш страната си върху географската карта. Не всеки ден наученото ще ти трябва, но без него ще си като диваците от оня остров в Тихия океан, въобразили си, че освен тях, други хора на света няма. Каквото и да му кажем, нашият съвременник нищо няма да разбере от различните форми на Божественост. Не е зле да започнем с понятия по-близки до ума му. Ще предупредим цивилизования дивак за съществуването на други разумности. Скоро ще му се наложи да се сблъска с тях. И ще го прави все по-често.

          Мнозина ще бъдат изненадани, че техническото развитие, тяхната гордост всъщност е "най-технологично напредничавото въплъщение на Провала". Така е, защото паразитите лишиха хората от смисъл в живота. Отнеха им Мечтата. Но който приеме поднесеното от Нас Знание, той разбира как да си върне отнетото.

            Защо не живеем в един свят с останалите Разумни? Светът е един, различни са само представите ни за него. Време е за приближаване на представите към фактическото състояние на Реалността.

"Помни себе си!"

Владимир Свинтила

            Хиндуисткият Шукра Shuckra /Светлият/ е наставник и жрец на Асурите. Отъждествяван бил с планетата Венера. /асури - букв. "притежаващи жизнена сила/ Асури били Варуна, Митра, Агни, Индра и други. Майя /сравни с българското "май, сякаш, като че ли"/, повелителят на измамата не е между тях. При хиндуистите Луцифер е добро божество, но ще е грешка да ги обвиним в сатанизъм. Според каноните на юдаизма, паднал ангел е и елинският Прометей. Ето кое ни дава основание да заявим, че в Стария Завет цари пълна обърканост. Пророк Исайя /14:25/ се провиква: "За да съкруша Асура в Моята земя и да го стъпча в Моите планини". Не се подвеждайте, божествата не са едно с имената, прикачвани им от хората. "Гора" не значи едно и също на български и на руски език. Ние разбираме, че дуализмът, например не е "двубожие", а степен в разбиране на единната Божественост. Не пренебрегвайте поднасяните от нас тълкувания. Утре ще разберете колко нужни са ви били всъщност те.

            Хората приемат духовна храна, без да са изградили у себе си духовна отделителна система. Както физическата, така и тази храна съдържа отрови и ненужни за организма елементи. Ние учим как да съхраните полезното и да изхвърлите всичко вредно и ненужно.

         "Не да тръгнем на Мъст, на Война, не човешкия род да погазим,

         не да търсим у Някой вина...

         А Доброто у нас да опазим..."

Иван Коев

            ... Макар в изкривеното човешко съзнание да остава съвсем друго впечатление. Но Тенгрианските вестители са тук, те ще ви обучат как да изправяте своето съзнание.

            Според съвременните научни теории, частиците материя се образуват от енергия. Като общият сбор от енергиите във Вселената е равен точно на нула. Само че нулата е разделена на положителна и отрицателна. Не друг, а научната мисъл ни дава пример как от Нищо може да се създаде Нещо. Най-относителното понятие в Космоса е това за материята!. А в своето невежество тези, които познават едва едно от нейните седем състояния, наричат себе си "материалисти". Сега са в началото на разбирането за второто състояние, но колко часове и труд ще трябва да положат за останалите пет? Кога ще пристигнат на мястото, където стоим ние сега? Само че време не им е останало! Намесата ни бе неизбежна. Нашият дълг към човешкия род ни принуди да съставим "Кръгове" - те, да напишем продължение. Да разясняваме, докато хората не разберат. Защото има други, които умишлено сеят заблуди. Спокойно, и до тях ще стигнем. Сега знайте, че изложените тук идеи са технология, без която човек не би се справил във враждебността на променящите се условия на живот. Или сте толкова наивни, та вярвате, че иде всеопрощаващ Златен век, където ни очакват с отворени обятия?

Нас? Именно нас?

            Ако със своята безучастност позволим на Врага да победи, чистите души ще бъдат изтребени. Като преди това силите на Злото ще ги накарат да полудеят от ужас. И както е писано, "ще оцелеят само злите, но и те скоро ще открият, че живеят в Ада на Земята".

            Чували сте израза "Сътворени не по Божия воля". Не бива да живее, щом не е сътворено по Божия воля. Ами ако Бог го хареса? Много същества били сътворени от Бога. Но после били унищожени. Пак от Него. Синекожи хора, Хора - гущери /същите змейове от Българските приказки/, кротки тревопасни Предхора... Нима Бог невинаги е бил на висотата на Своите намерения? Или някой Друг се е намесвал...? По Божия воля сме сътворени. Иде време за промяна, за пресътворяване. По чия воля ще се извърши промяната? Какви ще са последствията? Макар Небесната Хармония да е една, в по-нисш план властва дуализъм. Води се Битка. И ние съвсем не сме неутрални, дори ако не го съзнаваме.

            "Боже небесен, Закрилнико мой, нашата Мъка Те вика.

            Събуди ни! - Да станем за последния бой - за

            последната Битка!" - Иван Коев

            Не е нужно всички да разтълкуват, но трябва да кажа, длъжен съм да го кажа: в земите на Армагедон Кръстът е вече наклонен. Появи се още един от белезите на Последните времена. Наясно ли сме кое как трябва да изпратим и кое как трябва да посрещнем?

            "И разгледах Аз света: и ето, оказа се опасност от замисли,

            които се появиха в него." - III Ездра 9:29

            Не човешките грехове отвратили юдейския Йехова, не човешките дела го отвърнали от хората. Друго е предизвикало унищожението - замислите! Ето нашият коментар: Мисъл ни е създала, с мисъл живеем, с мисъл владеем нашия свят, с мисъл ще го променим! Но нека още веднъж размислим над случилото се, за да сме наясно какво предстои да се случи.

            Не само Библията, всички свещени книги на древността са единодушни: веднъж Бог решил да унищожи човека, после нещо поразмислил и го спасил. В епоса на прастарите мъдреци от Шумер и Акад работите стоят малко по-иначе, отколкото при евреите. Там решението за ликвидация взел Съветът на боговете, а Спасителят бил само един - Божеството Енки. Който, разбира се бил наказан заради своето човеколюбие. Енки посрещнал присъдата без разкаяние: "Наистина, това сторих аз - ето, ще отговарям сега, че спасих човека. Но къде, богове беше вашият разум, че тъй безразсъдно Потопа отприщихте?" Още тогава на хората бил обещан втори Съд. "Кръгове" са зов към същинския Енки, да простре Той Своята закриляща Десница. Те са и указание към новия Атрах /преименуван от юдеите на Ной/ как да построи новия Кораб, когато настъпи предизвестеният Огнен Потоп.

            Знаем, че сте обезверени, но позволете ни да ви дарим с древна Вяра. Край старата Месемврия погребали дъщерята на Атрах. Целта на нейните близки била да я положат в свещена Земя. Тогава те извършили не просто погребален обряд. Тогавашните хора посадили зърното на надеждата. Ето, първият Кълн вече се подава от земята.

            И няколко думи за нашата връзка с Шумерите: "Най-забележителният герой в шумерската митология и история носи название, почти съвпадащо с българското етническо име - Билга. Защото името, с което той е стигнал до нас, Гилгамеш, представлява семитска трансформация на шумерското Билга - Мес. Той е историческа личност - пети владетел от първата династия на шумерския град Урук. Това название, обаче се оказва отново семитският произговор на шумерското Унуг /унуг = център, столица/. Но самите ние бяхме унугури - оногури. Колкото пък до най-близките родственици на оногурите - утигури и кутригури, техните имена твърде много напомнят за съседните на шумерите гутии и кутии." - д-р Светлозар Попов, сп. "Ави-Тохол", кн. 8, 1997 г.

            Стивън Спилбърг създаде своя филм "Похитители на изчезналия Кивот", след като научи, че Адолф Хитлер и Хайнрих Химлер пращали експедиции да търсят Кивота в България. Командосите, стоварени на черноморския бряг с подводници не открили нищо, разбира се. Между тях нямало колобъри да им помагат. После, години по-късно бе забранено на Българи да протягат ръце към онова, което скитниците - лихвари смятаха за своя собственост. Още никой не признава, че единствени пазители на Древността са Тенгрианите. Без тяхно съгласие никой нищо не може да получи.

            В своето мързеливо неразбиране хората продължават да боготворят кумира на онези, които навремето властвали над тях. И си въобразяват, че той е техен, човешки Закрилник. И не проумяват, че без разбиране нищо не може да се извърши. А през времето на тяхното бездействие тук идват Бъдещето и Миналото, Настоящето все повече се изпълва с тяхното присъствие...

"Научните закони не правят разлика между минало и бъдеще."

Стивън Хокинг

            Видоизменяйки обичайните времена в своето повествование /става дума за основния текст/, ние не действахме произволно. Нашите ясновидци виждат много картини, но сбъдването им не е задължително. В известен смисъл картините са реалност единствено сега. Навярно събитията биха се развили именно по този начин, вземайки под внимание отправната точка на днешния ден. Една от многото задачи на "Кръгове" е, да премести посоката. Щом дадено събитие не ви харесва - помогнете ни да го запратим в Небитието. Съдействайте ни да осигурим по-малко опасно бъдеще. За вас, за нас, за децата и внуците ни. Стоим пред множество от пътища, пред възел от пътища. Можем да избираме по кой от тях да тръгнем. Но други също избират, борят се те да са Преобразителите на Избора. Чий Избор ще се окаже определящ? Все други ли ще решават вместо нас? Все други ли ще живеят живота ни? Можем! Защо да не го направим? Но защо да не ви разкажа едно от тези предсказания?

ПРЕХОДЪТ

                Bсеки път има свой завършек, но никой преход не води към застинала неподвижност. Докато се движим, надежда има. И все пак е по-добре да знаем накъде вървим, отколкото да пребиваваме в неизвестност.

            Реалната власт насочва своите усилия към изземване последните сиромашки богатства от нацията и тяхното съсредоточаване в ръцете на няколко десетки фамилии. Фамилиите не са измежду родовете с български произход и съзнание. Държавата ще стане притежание на хора, лишени от морал, от достойнство и от чувство за справедливост. Егоистични скъперници ще обрекат на крайна мизерия всеки, намиращ се извън техния кръг. А кръгът ще се стеснява. Нацията ще мълчи, ще се спотайва в дебнещо мълчание, ще изчаква, ще се крие във все по-несигурните си жилища. Храната ще намалява. Децата ще гладуват. Загърната в плащ фигура с наведена глава и скръстени отпред ръце ще бъде новият народностен символ.

            Всеки ще мисли, че може сам да оцелее. Всеки ще опитва сам да се спаси. Всеки напразно ще се надява да настъпи чудо, а чудото все няма да настъпва. Нацията ще се превърне в съвкупност от поединично спасяващи се индивиди. Числеността на тези, откъснати една от друга човешки единици непрекъснато ще намалява.

"Мълчанието е злато!"

            Златото е властвало над цяла една Епоха, но тази Епоха си отива. В златото е силата на богоотреченото племе, но тази сила се изчерпва. Приемането на златото като висша ценност отрежда богоотстъпническа участ. Приемането на златото като мерило за нещата довежда до загуба на ориентирите.

Народ, приел мълчанието за своя съдба се самообрича на забрава!

            Силата в доброволно предалата се страна ще бъде единствено право. Насилието ще стане норма. Редът на погубване ще върви от дребна към едра собственост. Според степента на защитеност. Богатите ще се избиват помежду си. Никакви полицейски, а после и военни мерки няма да спрат вълната от възмездни действия. Публичните екзекуции само ще подхранват жаждата за отмъщение. В действителност Кукловодите не са предвидили овладяване на хаоса. Такава е Програмата, за която изпълнителите не подозират. Червената лавина ще премине през златния тунел, без да успее да се задържи в него. Едва тогава ще стане ясна разликата между средство и цел.

            Големите изпълнители на Плана ще бъдат неприятно изненадани от поведението на своите господари. Тъмните Повелители ще изоставят туземните си слуги на произвола на съдбата. Или на вилнеещата паплач. То ще е все едно.

            Народностното тяло ще бъде поразено от болест. Зловещи мутации ще предизвикат екипи от специалисти, религиозни шествия и тонове отровни препарати. Бързината на Прехода ще бъде ускорявана с всички възможни средства. Един художник, който искаше да доведе Рая ще нарисува пламъците на Ада. Един поет отново ще се обърне към хората от планетата Земя. И отново оръдеен тътен ще заглуши гласа му. Държавната политика ще се изроди в държавна авантюра. И слепите ще видят крайната цел на Прехода - той води към Небитието:.

            Когато двама се карат, а после се сдобрят, виновен излиза третият. Набързо организираната отбрана на държавата няма да даде резултат. Дългите, сякаш безкрайни бежански колони ще бъдат връщани отвсякъде. Ситуацията допълнително ще се усложни от взаимните вражди, от взаимната подозрителност, от посятата взаимна ненавист, от разчистването на неуредени стари сметки. Българи ще пролеят реки от българска кръв. "Доубий падналия!" ще звучи като призив към милост и състрадание.

            Битата под Витоша, костите, осеяли Гигово поле, тригодишният жребец, газещ до хълбоците в човешка кръв, непогребаните трупове, осеяли цялата българска земя... Древните пророчества ще оживеят, ще се преобразят във водещи телевизионни новини. Действията на завоевателя ще бъдат насочени не към превземане и окупиране, а към прочистване. Един храм ще получи международна защита. За да обогати чужда история. Лъжа ще обгърне създаването на един паметник. Един манастир ще тръгне на презморско пътешествие. Като заплащане срещу тонове храни. Гладните пак нищо няма да получат. Народът, определен да бъде Богоизбран ще поиска да продаде своето Избранничество. В замяна никой нищо няма да му даде. Дареното от Бога не подлежи на продажба.

            Политически сили в още незавладяната територия няма да са останали. От една страна ще стоят настръхналите, търсещи мъст тълпи. От другата - свряни в бърлоги и леговища довчерашни самодоволни, хитри, надменни бивши човеци. Ужасени, те ще проклинат своята ненаситна алчност, отнела им единствената възможност да съхранят своя живот и този на семействата си.

Това ще е поради непознаване на Бъдните закони!

            Новото световно разделение ще бъде между сътворители и разпределители. Новото Могъщество ще премине от паразитите към съзидателите.

Горко на отреклите се от Бъдния ден!

            Тук-там някой ще има късмет. Кой избягал надалеч, кой придобил нова самоличност. Броят им ще бъде по-малък от броя на жителите в средноголям град. Животът на останалите няма да бъде пожален. Тогава ще стане ясен смисълът на въпроса коя да бъде България. Жестокостта на чуждоземеца ще върне паметта на земята. Ще се възродят стари обичаи. Смъртта ще е повод за веселие, раждането ще се посреща със скръб. Пещерите няма да поберат желаещите да се заселят в тях. Но спасение никъде няма да има. Гибелта на Българския род ще предизвика радостни вестникарски заглавия. Прибързана радост!

            "- Оредяхме. Малцина останахме да бродим по Земята. А когато от нас няма да остане ни един?

            - Ние, последните пазители на Завета нямаме вече последователи. Какво ще се случи, когато последният Стражник си отиде?

            - Ние сме последни от Първите. Когато Първото си отива, идва ред на Второто."

            Заспалите Божества ще се пробудят. Третата буква ще се промени. Ще тръгне новият Чук на Вселената. Но не с меч ще воюва, а с Дух. И завоеванията му ще бъдат духовни. Непобедим ще бъде, но няма да е весел, а тъжен. Обаче ще властва. над цялата следваща Епоха. Като израз на висшата Справедливост, и за поука на силите, обрекли народа му на гибел.

            Който щади - не бива пощадяван. Който убива - убиват го. Така беше досега. Ще бъде намерено ново, неочаквано решение. Разделението ще се наложи със сила, но тази Сила ще бъде непозната. Старата Епоха ще предаде своя Жезъл на Новата. И Жезълът ще засияе! Непотребните ще си отидат заедно с повелителите на Непотребността. Ще се разкрие тайната на трите Числа, но време няма да има. Преходът ще е завършил. Ще се слеят малкото с Голямото и ще се разделят навеки. Точният ден вече може да се пресметне, но все едно, кой ли би повярвал? Пък и време не е останало. Везните на преобладаващата същност само Тангра може да обърне, а ние, неразумните Го прогонихме от себе си.

            Изуменото човечество ще види как Искрата разпалва всеобщ Пожар. Беше писано, но никой не го прочете. А който прочете - не повярва. Беше писано, за да се предотврати.

Напусто беше писано!

Бечин твирем 6760

            Сега трябва да ви стане ясно защо ние приветстваме разлагането на досегашния свят. С предварителното обезсилване на бъдещите воюващи страни се намалява размера на евентуалните разрушения. Нашият Бунт съвсем не е безмислен.

"Когато народът не се бои от властта, придобива голяма власт." - Лао Дзъ

            Ето защо властта се стреми народът да бъде държан в страхливо послушание. Но безстрашието на Тенгрианина е само начална точка на същинската Съпротива. Размисляли ли сте защо властниците полагат толкова много усилия да бъдат харесвани? Освен безпрекословно послушание, властта изисква и обич. Връщайки на думите и понятията техния първоначален смисъл, ние рушим една от най-здравите опори на сатанинската власт.

            Преди "Кръгове" да потеглят към широкия свят, ние ги дадохме за обсъждане на предварително определени хора. Един от тях, големият специалист по въпросите на загадъчното, писателят Димитър Делян направи забележка, че евентуалният читател не би направил разлика между багаин и багатур. Питам: ако днес Българинът е забравил Българското, трудно ли ще му е да си го припомни? Вибрациите на произнасяни всеки ден в продължение на хилядолетия думи живеят в клетките ни. Ако паметта откаже, тялото ще си спомни. Възприемаме връщането към корените като оздравителен процес за Българския народностен организъм. При следващата ни среща Димитър Делян сам бе намерил доводи в подкрепа на нашата теза.

            На висок глас бяха изречени твърде дълго скривани Български истини. Но за свойствата на езика ни само се загатва. Ще съумеем ли да ги използваме добре? Съпротивителните методи добиват популярност посредством тяхната ефикасност и възможностите да облекчават участта на хората. Докато талмудистите винаги са съществували в тяхна, чужда за останалите реалност. Те винаги са влагали свое, разбираемо само и единствено за тях съдържание в нашите имена и понятия. Те се стремят към тъмнина и неясност; ние изясняваме и осветляваме. Талмудистите и кабалистите винаги са крадяли Божествено знание. И винаги са го изопачавали. Затова Бог не вижда Себе Си сред тях. Затова никога няма да се роди еврейски Месия, колкото и да го чакат. Но късно е да мислим за спасението на ония, които най-силно ни мразят. Те искат не нашата помощ, а нашата смърт. Но смешни са в своето невежество. Те защитават Нощта, а тя е незащитима в Светлината на изгряващия Ден. Да, сега те са по-богати и по-ловки във финансовите и спекулативни дела. Но иде смяна на Времената и ценностите. Нощта се сменя от Ден!

Кой може да отмени Слънчевия Изгрев?

            Защо свитъците се наричат "Кръгове"? Защото към Истината се върви в кръг. Защото след всеки прочит се откриват нови видимости, постига се ново, разширено разбиране на Реалността. Преодолява се нов Кръг. Защото искаме посланието на колобърите - възвестители да стигне до Деветия кръг на Ада, където враговете на човешкия род натикаха Българите. Защото искаме словото на дзера-колобърите да събере верните, неизменилите. И да ги поведе! Обратно през адските кръгове; Навън - към Свободата и Щастието!

            А сега е ред да поговорим за механизма на Промяната.

ИНСПИРАЦИЯ НА ПРОМЯНАТА

            "Той е величие. Неизмеримо величие. Той е Еон, даряващ еон. Живот, даряващ живот. Блаженство, даряващо блаженство. Знание, даряващо знание. Добро, даряващо добро. Милост, даряваща милост и спасение."

Апокриф от Иоан

         3дравей, Светлина! Ние всички знаем, че Ти идеш, но през какви извивки минава Твоят път? Как ни даряваш, как правиш така, че у нас да засияят прозрения за бъдещето?

            Първи ни навестяват кратките импулси сгъстена мисъл. Те биват пращани на интервали и за непродължително време. Докато бъдат уловени поне от един, годен да ги изрази с думи и да ги обработи, да ги сведе до разбираем за околните вид. Да ги сведе до понятия, съответни на човешкото знание и опит.

Така се изковава двуострият меч на словото.

            Проследява се самостоятелната дейност на обработените послания. Идеите живеят собствен, независим от човеците живот. След отчитане на постиженията се формират новите вълни - по-малко наситени, по-достъпни, по-разбираеми, но и по-мощни. Това е същата музика на Сферите, за която говорят източните писания, и която е била позната на Питагор. Той научил за нея от Египтяните. Но сега целта ми не е да разкажа, а да обясня.

            В своята нееднаквост хората улавят импулсите в нееднаква степен. Пречат резките звуци, раздразнението, отрицателните мисли и емоции, изтощителният робски труд... Зловредните фактори са много, едва ли мога да ги изброя всичките наведнъж. Наред с личностните качества, те определят бъдещата съдба на отделния индивид.

            Особено важна е силата на приемане. Начинът по който се възприемат получените знания не е първоопределящ. Оттук идва разнообразието на средствата за развитие. Човечеството върви по един Път, но всеки отделен човек си има своя собствена пътечка. Многообразието на света не може да съществува затворено в музей. То е истинско само, ако е живо, ако е част от самия живот. Пъстротата е задължителна за развитието. И така - вие сте уловили Посланието. Интелектът ви още не го е осъзнал, но подсъзнанието го е регистрирало. Какво се случва после? Ще добиете необяснимата увереност, че нещо ви е известно. Без да сте го прочели. Без да са ви го казали, без да сте го видели или чули. Не изпадайте в колебание. Щом знаете, значи е така. Уловили сте импулси, частица от Божественото Знание. Или пък сте проникнали в информационното поле на Общия човешки разум, а то в края на краищата не е много по-различно.

            Светлината пада еднакво, макар да я усещат различно. Не за един ден се извършва Промяната. Но когато Новото настъпи, когато навлезе трайно в битието ни, ние вече мислим, че то всъщност не е ново, а нещо познато и близко. Нещо, което винаги сме знаели. Така е за онези, успели да го уловят и възприемат. Останалите се провалят. Не е несправедливо, макар провалилите се да не носят пряка вина за своя провал.

            Но, внимание! По силата на неведоми закони, когато структурите на Светлината и Съзиданието биват извеждани на по-висок етап, неимоверно се засилва и мощта на Злото. С развитието на цивилизацията се вдига и летвата, поставена пред нея. С усъвършенстването на технологиите се вдига и бариерата, поставена пред човека. Трудностите също еволюират. Тогава се извършва Битка. Понякога видима, понякога - не. Нейният изход определя облика на Епохата. Затова човек трябва всяка вечер да прави равносметка на деня. Не колко пари е спечелил и загубил, а какво у него е променено. Научете се да надничате в собствените си души. Те ще ви бъдат най-сигурният и верен ориентир.

            Сегашната Промяна се осъществява бавно, но знайте, че тя е започнала не от вчера. Внуците ни ще живеят в свят, нямащ нищо общо с днешния. Ако не вярвате - помислете над света на нашите деди. Ако им заговорим така, както говорим помежду си, те изобщо не биха ни разбрали. Бъдещето ще бъде още по-странно за нашите днешни разбирания. Разликите ще бъдат най-вече в различния начин на възприемане. Многократно ще се разшири спектърът на осъзнаваните реалности. Фантастичното за нас, за тях ще бъде съвсем естествено, в реда на нещата. Новото ще заговори нов език, неразбираем за предишните хора. Нима не виждате! Масовите човеци все повече затъпяват. Онова, което довчера ни се струваше очевидно, днес се налага да го обясняваме. Иначе не го осъзнават, а понякога и не го вярват. Те няма да прекрачат в Утрото. Друга ценностна система ще се наложи в утрешния ден, други качества ще са на почит. Друга ще стане Вселената, изискваща и ние да станем други.

            Словото праща Своите безсловесни сигнали. Причината зове последствията към промяна. Съществувалият преди Древността възвестява настъпването на Новото време. Посрещнете го, хора. Кажете му:

"Здравей, Светлина!"

            Доброжелателно настроени, но неразбиращи хора ни съветваха в "Кръгове" да вложим доза антикомунизъм. Нали Кашел Мордохай, познат повече като Карл Маркс навремето апелирал за "стъпкване на балканското цвете", за ликвидиране на Българския етнос. Днес неговите следовници - комунисти и социалисти осъществават на дело марксическата теория. Но не, ние няма да викаме Смъртта. Ние ще доведем Живота! Адам Вайшоп, наставникът на Маркс основал своята организация "Илюминати" на първи май 1776 година. Датата била наложена за "боен празник" на марксисти и анархисти. Но защо Вайшоп приема псевдонима Спартак (Spartacus)? Защо взема името на герой, роден в пределите на Българската земя? Защо все към нашето посягат, щом сме толкова нищожни, колкото те твърдят? Не, няма да разобличаваме, няма да сочим към тяхната слабост. Задачата ни е да възродим Нашата Сила! И когато те се опитат отново да я използват, тя, Силата ще ги убие!

            Всички са тръгнали, но колко от тях ще пристигнат? Път към бъдещето намират само онези, които знаят къде да го търсят. Макар че и те напоследък започват да се досещат:

            "Не можеш да гледаш къде вървиш, ако не знаеш къде отиваш." - из филма "Лабиринт"

            Какво, ако не Тенгрианство е богомилският девиз, взет по-късно от дъновистите: "Живот, Светлина, Свобода!"? Знанието живее, но хората не умеят да различават Живота във всичките му разновидности. Нашето желание е да ги научим. Чуйте ни, хора:

Ние можем

"Човекът е Бог в развитие."

Ваклуш Толев

            С какво човекът е подобен на Бог? С възможността за постигане на Съвършенство. С какво човекът повтаря Божия образ? Със своята структура - осъзнаваща себе си материя, проникната от Огнена Светлина. Ето я основата на човешката гениалност.

            Всеки човек притежава нещо свое, уникално, някакво качество, някаква особеност, свойствена единствено нему. Откриването на съответната способност и нейното реализиране превръщат човека в гений. Освобождаването на Божествения заряд лежи в самото начало на Възкачването.

"Няма неуспели гении. Геният може да рече:

"Някога се опитаха да ми попречат!."

            Кой пречи? Враждебните на Светлината сили. И ако не можем съвсем да ги премахнем, то по силите ни е да намалим тяхното влияние. И да увеличим яркостта на Божествената Искра. Емоциите, пораждащи отрицателна енергия; притъпяването на разума, интелекта и душевността; заличаването на уникалността - ето част от зловредните фактори. Били ли сте в затворническа килия? Едно съвсем прилично, макар и скромно по размер помещение. Защо въздейства така подтискащо? Страданията налагат своя отпечатък. Подтискащо въздействат и най-разкошните дворци, ако там са се разигравали трагедии. Сега разбирате ли защо сте длъжни да пазите своите домове от агресивни прояви и зли помисли? Заради астралните отпечатъци, оставяни върху стените. Тъмните емоции засилват Тъмнината и във вашите души.

            Високоразвитият интелект е източник на радости, непознати за слабоумния. Не друго, а могъщият разум прави човека могъщ. Нима самият Бог не е в известно отношение един Свръхразум?

Откъде се вземат злите гении?

            От Мрака. Затова само Мрак довеждат те, но мрачен е и техният свят, отровена е душевността им и няма в тях радост. Мракът е, който се разпорежда с мислите и постъпките им. Злото притежава характерната особеност да унищожава своите носители, а накрая - себе си. Такава е неговата същност, такива са законите, на които то се подчинява. Злите са най-нещастните хора на този свят.

"... и Той без труд ще ги изтреби

със закона, който е подобен на огън."

Ездра III - 13:38

            Законите на Светлината и законите на Мрака. Длъжни сме да ги познаваме. Законите на Еволюцията, на непрестанното усъвършенстване и законите на Революцията, на непрестанното рушене. Законите на Реда и законите на Хаоса. Имаме знанието и разбирането. Сами решаваме дали да узнаем и дали да разберем. Или пък да затворим очи в очакване на безславната гибел. Съградителство или разруха? Светлина или Мрак? Свобода или Робство? Радост или страдание? Гениалност или невежество? Път или безпътица? Тангра, Сияещото Небе или IHWH, дошлият Отвън Мрак?

            Такъв е изборът, такива са възможностите. Има и трето, но то е Тъмният физически кръговрат: смърт - живот - смърт. Без Дух, без надежда, без скръб и без щастие. Битие без съзнание. Нима това е Път?

Тангра ви е дарил с Волята.

 Което изберете - от него ще бъдете избрани.

            През годините, наричани от нас "задължителни" или "забранени", колобърите, жреците на Небесната Вяра строго се придържаха към безименност. От името на Християнството творяха ереси. Посветени магове доброволно се обричаха на изгаряне. Какви мислите, че бяха богомилите? Чий последовател бе всъщност Петър Дънов? Явяваха се чудотворци и прорицатели. Воини на Тангра бяха канонизирани от Църквата. Мнозина от вас ще доживеят до деня, когато ще оповестим истината за Св. Климент Охридски, за Св. Иоан Рилски, за мнозина други Български закрилници. Винаги е имало по някой пратен, а често не един. Никой не се отклони от определената му мисия. Колобърите водеха до Отвъдното и връщаха назад. Помагаха, наставляваха. Никоя цена не бе голяма, за да спасят човешкия дух от загниване. Да го извадят от застоя на умствената и верска леност. Но никой не откри истинското си лице. Никой не призна своя сан. Никой не поруга свещената си Вяра. За дни на изпитания бе съхранено Братството. Когато изпитанията почукаха на вратата, предводителите се скриха зад предписанията като зад догма. А ние на тях разчитахме. Възникна опасност замислите да не бъдат осъществени. Оправдаващите се, криещите се бяха по-голямата по численост група. Те избягаха от своя дълг. Останалите на предната бойна линия, нарочените за бунтовници вярват във вразумяването на своите оттеглили се братя. Защото само най-подготвените могат да обучат багатурите на бъдното воинство. Само достигналите до подобаващ сан могат да посочат бъдещите боили. Налага се всеки отново да отвоюва благородническата си титла. Или да се откаже от нея. Кой ще отсъди успеха и провала? "Кръгове" са обръщение към малодушните и нерешителните.

Нима един Избран ще позволи да умре със смъртта на Тълпата?

            И на укривателите ще кажем: само в общуване думите придобиват значение и сила. Каква полза от книга, изгорена преди да бъде прочетена? Каква полза от шепот в безлюдна пещера или на самотен връх?

            И враговете предупреждаваме: не посягайте към колобър, не го озлобявайте. Колобърът е инструмент, посредник, изразител. Да бъдеш колобър е също като да си монах - принасяш себе си в жертва. Но ако придобиеш колобърски умения и допуснеш да те обземе злоба и омраза, ако позволиш на Злото да проникне в теб - нека Бог пази света от твоята Ярост!

            Когато станаха видими подробностите за Сина Погибелен и се изясни, че неговото идване не е край, а начало на същинския ужас, част от видялите се отказаха да воюват. Известяваме ги, че Тангра повери в ръцете на верните Си чада подходящо оръжие. Може само миг да остава до настъпване на Звездната година, но Кръгът ще се затвори отново.

Бъдещето на планетата е Светлина!

Безмислено е да стоим в бездействие!

            "Може би очакваме Друг, по-мъдър да ни поведе?

            Друг да каже истинското Слово? Друг вода и хляб да ни даде?

            Докога от извор друг ще пием? няма други -

            Изворът сме ние." - Иван Коев

            Жизнеността, съпротивителната годност и силата на духа са присъщи на победителите. Скъсайте с миналото си на склави. Хвърлете робските вериги! Ударете първи! Ударете смъртоносно! Освободете се сами, не чакайте помощ. Не се присъединявайте, нека те - скритите ви съюзници поискат присъединяване към вас. В Похода вървете начело. Винаги бъдете Победители!

            И все пак: може ли деградиралият в края на Епохата човек да предизвика възхищението на Бога? Може! Може, ако е "съгласен да го ядат прасетата, несъгласен да приеме светлото бъдеще на комунизма". Описаният от Владимир Свинтила несъгласен наистина е достоен за възхищение. Той е пример, илюстрация за искрящата в човека Божественост.

Бъдете несъгласни със Злото и вашето несъгласие ще обземе света!

            Казват ни: "Няма завършеност във вашите предложения. Не търсите конкретни отговори. Не сочите какво точно трябва да се направи, за да излезе светът от кризата. Дори предсказанията си не тълкувате." Наистина, не го правим. Не влиза в нашите намерения да отстраним онова, което убива този човек и този свят. Нима сме казвали, че искаме да спасим сегашния тип цивилизация? Днешното човечество е бременна жена, неизлечимо болна от рак. Нищо не може да я спаси. Усилията се хвърлят за запазване живота на неродения плод. Ако някой не разбира какво целим, той не е с нас. Ако пък разбира - идва и не иска допълнителни разяснения.

            Хората са твърде изродени, твърде алчни и зли. Не можем да помогнем на агонизиращата им душевност, те вече агонизират, те умират. Но можем да проявим състрадание като им помогнем да умрат по-бързо. Не ни обвинявайте в жестокост, когато видите, че желаем смъртта на заразения от паразити свят и дори я ускоряваме. Ние сме елитът, извършващ едно ново, непознато досега целенасочено историческо действие. А сега погледнете към тях, вижте какво беше положението в света през април 1999: Нарекоха Черната къща,, Двореца на Тъмнината "Бял дом". Войната стана "борба за етнически мир". Обстрелването на болници и детски градини определиха като "хуманитарна операция". Как искаме да хванем вярната посока и да тръгнем към Епохата на чистата Светлина, щом престанахме да различаваме цветовете на Времето? Помислете. Наистина ли в такъв свят искате да живеете или предпочитате да сътворим друг, по-добър?

            "Обикновеният масон, особено в синята ложа на първите три степени е лъган според предварително изработения план на голямата измама." - Текс Марс

            И ние крием част от своите истини, но не използваме лъжа. При нас не санът, а степента на подготвеност определя обема на получаваните знания. Те, знанията са пред очите на всички. Въпросът е кой каква част от тях ще съумее да осмисли. Съществуват много явления, които не могат да бъдат разбрани, а само почувствани. Как ще почувстваш нещо, ако не вярваш в него? Ето защо не може съвсем без вяра. Така ние извеждаме понятието за Вяра като предзнание. И не ги слушаме, когато ни заявяват: "Не се прави така. Отначало се публикуват първичните текстове, забравените древни Книги, укритите Писания. После се изброяват достиженията на изминалите векове. Едва тогава се говори за бъдещето. Така се постъпва." Да, именно така се постъпваше досега. В основни линии такова бе старото Посвещение. Но то води към отминали времена, а ние се целим в Предстоящото. Който се спасява от наводнение не се крие в мазето.

Новите времена изискват Нови подходи!

            Наред с привличането на приятели, ние се пазим да не доближим врага до нашите разбирания. Ще станем по-малко опасни за него. Не можем да позволим на талмудисти да надничат в душевността ни, да влизат в нея. Какво искат да видят - нали за тях не сме хора, а гои, добитък? Те и техните послушници се преструват на много добрички и хрисими, но ние ги познаваме. Злите намерения на масоните се крият зад добри наглед дела. После господарят им решава да ги използва по предназначение. И става ясно, че красивата и безобидна външност е криела смъртоносна заплаха. Всъщност евреите не могат без помощници от други вероизповедания. В противен случай техните врагове през някоя събота ще им видят сметката. Ние откриваме на хората тайните на всички вероизповедания. Ние обясняваме коя религия каква част от Знанието притежава.

            "Никой след нас няма да има нашия опит. Ние проникваме на дълбочина в обществените структури, през кристалните решетки на обществото. Ако се завърнем от това слизане, ние вече ще бъдем завинаги в чиста светлина." /Владимир Свинтила/ Завърнахме се! И какво се случи?

            Когато видя, че са решени на всичко, един Избран рече на своите събратя: "Ако раздадете всичката си сила на този свят, с какво ще сътворите следващия? Ако днес ми вземете всичко, какво ще ви дам аз утре?". Този Избран съзнаваше, че е нужен за Преображението. Време е да кажем няколко думи и за неговият Осъществител.

Преобразителят

"Както Бог ми е нужен, така и аз съм нужен на Бога."

Силезиус Ангелус

       Значението на извършващите се явления оценяваме съобразно опита и знанията си. Затова мнозина не разбират сложността на времето, в което живеем. Когато знанията предхождат опита, те не са придобити, а получени. Знанията се дават по право, и тук изключения няма. Естествените закони не познават изключенията. Само одобрените носители на знания са в правото си да ги носят. Единствено истински заслужилите съумяват да овладеят докрай Силата. Защо човешкото стадо е така късогледо?

"Воалът на Времето се разкъсва,

по него се появяват дупки,

все повече и все по-едри предмети пропадат неизвестно къде или идват при нас неизвестно откъде.

Все повече хора извършват неволни пътешествия."

       Нима хората си въобразяват, че са достатъчно подготвени за срещата с новата реалност? Малцина се стремят да придобият Правото. Но само един ще се окаже достатъчно смел, за да развърже преобразителната мощ. Никой не може да даде Огън, ако сам не гори. Който гори - изгаря. Накрая от него остава само пепел. Остава и Огънят, разпален за бъдните времена. Преобразителите, възпламеняващи Импулса към Новата Епоха никога не прекрачват в нея. Те довеждат Новото време, но остават в старото. Правото поражда съответно и равно по сила задължение. Сътворението на всеки Нов свят е съпроводено от велик акт на саможертва. Преобразителят остава като вечен пазител на закрития с негова помощ свят.

            Избранниците не се обучават. Те се раждат. И никой не ги пита предварително дали са съгласни. Жалко, че не ги пита! Защото събитията могат и да не се развият съобразно предварително начертания план. Какво ще стане, ако избранникът не пожелае да бъде пожертван? Той помни какво цена е платил, за да заслужи Силата. И знае какво на него ще бъде платено. Избранникът съзнава, че хулите на тъмната тълпа ще са единствената му награда.

            Винаги един извършва Промяната. Но той никога той не е сам. От едната му страна са Наставниците. Избранникът е от старата раса. Те са извън нея. От другата му страна стоят подобни на него. Подкрепата, макар на нищожна част от своите е задължително условие. Иначе Избранникът може да рече:

            "Зова! Но хората не чуват моя Зов. Непрестанно крещят помежду си. Понякога тихо, почти безшумно. Но по-често с диви, животински звуци. Оглушали са от своите собствени крясъци хората. Как да излекувам глухотата им? Техен е изборът, те са избрали съдбата си, избрали са я без принуда. Затулили са своята Искра хората. От дългото стоене в Тъмнина са ослепели. От преклонението пред Тъмнината е погинало духовното им зрение. Как да ги пожаля? Те доброволно, по своя воля са се самоослепили.

            Дарих ги! Отхвърлиха моя Дар. Отвърнаха лица от нашето Съкровище. Дали го заслужават? Дали изобщо можем да им го дадем, щом те не искат да го вземат? Има ли смисъл да им го даваме, ако те всеки път го хвърлят в калта?"

         Дотук - нищо страшно, нищо непоправимо... ако Преобразителят можеше да бъде заменен с друг...

            И още няколко заключителни думи:

            Не гледайте на "Кръгове" като на Библия с изчерпателни съвети, с обяснение за всяко събитие, със заповеди и строги предписания. Само година след въвеждане на оръжието за ментална зависимост, определен вид предсказания престанаха да се сбъдват. Вече можем да огласим механизма на промяната. Но не и да съобщим на чуждоземците на какво се дължи странното им "очовечаване" след известен престой тук. Не можем направо да изречем какво пробужда човешката Сила. Не можем да постъпваме необмислено. Съществуват знания, на които още не им е дошло времето. "Кръгове" заедно с Въведението и добавките е скелет, а живото тяло тепърва ще се развива и расте.

            Не търсим завършеност, защото съзнаваме, че

Всяко действие продължава във времето!

            Всеки изминал миг ни приближава към края на Епохата. Можем да разкажем какво ще се случи. Можем да опишем събития, пред които Откровението на Йоан да изглежда като невинна приказка за невръстни дечица. Но целта ни не е да парализираме от страх, а да подтикнем към спасително Действие. "От нас низвергната - земята ще ни погълне до един... Но как да й дадем децата?" /Иван Коев/ Децата, потомците - ето най-истинската причина да се заемем с писане!

            Съобщаваме на самозабравилия се свят, че сме тук, че ни има. Съобщаваме на очакващите ни приятели и съюзници, че сме тук, че ни има. Съобщаваме на всички, че винаги сме били и винаги ще бъдем със своя народ. Ако загине народът - ние ще сме умряли миг преди това. Ако загинем ние - миг по-късно народът ще ни последва. И още имаме да кажем, но то ще е когато му дойде времето. Сега поне ни чуйте - от полза ще ви е. Целият свят, цялата реалност, в която мислите, че живеете може да се окаже една халюцинация. Нима не сте се замисляли защо светът е толкова противоестествен? Ние идем да върнем на света неговата естественост. Ние идем да върнем на неизродените човеци техните усмивки и техния Слънчев Знак!

            "Кръгове" е учебник за господарите на Утрешния ден. Предстои ни тежък изпит. Та Изпитът вече започна! Явления, смятани някога за свръхестествени стават всекидневие. Немислимото до вчера днес е осезаема реалност. Изключенията се превърнаха в правило. Как ще премине ученикът в по-горен клас, ако не се е научил да чете? Как ще съхрани живота си напереният невежа, ако корабът му потъва, а той не умее да плува? Надявам се повечето хора да осъзнават или поне да усещат неизбежността на предстоящото. За тях се изкушавам да приведа думите на Ерик Франк Ръсел: "Те не притежават дори елементарни познания за намиране на изход от положението. Нищо, освен желанието да бъдат отведени за ръчичка до безопасното място, ако такова въобще съществува." Не, не се изпълвайте с празни надежди. Пълна безопасност не можем да обещаем. И никого няма да водим за ръчичка. Даже изход не сочим, защото дните са на Безизходица. Не изход от това, а Вход към друго положение ни трябва, както справедливо забеляза Иван Коев от Чепино. Входът още не съществува. Сега го градим. Градим го камък по камък. Тръгваме по пътя, проправян от обединените ни усилия.

            Древните жреци на Озирис предсказали идването на Христос. Предсказали и Неговото Второ Пришествие. Това щяло да се случи, когато "делата на силните бъдат съдени от безсилните". Но кратка ще е радостта им. Ето, идат сега Седемте велики Съдници и те ще отсъдят: "Място за всеки и всеки на мястото му". Противочовешкия съд няма да устои пред Небесния. Нашите "Кръгове" създават нова еманация, придават й устойчива характеристика в човешкото съзнание. То, съзнанието я превръща във видима действителност. Изгражда се Съдът, в който ще влязат неподкупните Съдници. Сега на нас е поръчано да пробудим личностната независимост. И да поддържаме състоянието на Бодрост.

Осъществявайки своя дълг и постъпвайки съгласно Завета, ние приканваме братята от великата Бяла раса да си подадат ръка!

леть 6765 шегоръ сетемъ 20 по календара на Тангра