ЦИОНИЗЪМ

"Неотдавна нашият народ даде на света нов пророк. Той има две лица и носи две имена: едното е Ротшилд- лидер на всички капиталисти, а другото е Карл Маркс- апостол на тези, които искат да унищожат всички останали."
Блументал, Judisk Tidskrift, 57, Sweden, 1929

"Някои го наричат марксизъм. Аз го наричам юдеизъм."
Райнхолд Нибур, Реч пред Еврейския институт по религия, New York, October 3, 1934

"Ние, евреите, сме унищожители и ще останем такива завинаги. Всичко, което ще направите за нас, няма да задоволи нуждите и потребностите ни. Ние винаги ще разрушаваме, защото се нуждаем от един наш свят."
Морис Самуел, Jon Gentiles, p.155, Harcourt, Brace, 1924

"Често се споменава, че юдеизмът е движещата сила на комунизма. Това не е нищо ново, то се знае и е съвсем естествено... Не може ли да се предположи, че юдеизмът ще стане разрушителен елемент в държавите, в които винаги са го преследвали? Вродената склонност към интрига, към хитрост, към конспирация и почти непостижимото търпение, с което очакваме часа на отмъщението, са характерните черти на "предопределения народ".
Проф. Ф.А.Осендовски, Teh Nineteenth Century and After,p.29, London,January,1926

"Нашите бащи постигнаха границите, които бяха признати при подялбата на Палестина. Нашата генерация постигна границите от 1949г. След шестдневната акция успяхме да стигнем Суец, Йордания и Голанските възвишения. Това не е края. След настоящото прекратяване на огъня ще има и други. Те ще се разпрострат зад Йордания и до Ливан, а може би и до централна Сирия." 
Ген. Моше Даян

"Ние сме в основата на всички терористични акции. При нас служат лица с всякакви възгледи, с всякакви становища- възстановители на монархии, демагози, анархисти, социалисти, комунисти, социалдемократи и всякакъв вид утопични мечтатели. Ние сме ги впрегнали всички, като всеки от тях със собствената си задача се стреми да преобърне, да обърка всякаква установена държавна или религиозна форма на ред. Чрез тези действия всички държави са подложени на трусове и хаос. Те са готови на всякакъв компромис, за да получат мир и спокойствие. Но ние няма да им дадем мир, докато открито не признаят нашето международно Свръхуправление, и то с подчинение, гарантирано от изготвените от нас документи, съдържащи задължителни за изпълнение решения."
Из Протокол номер 9 на Тайните протоколи на ционските мъдреци

"Каква е целта на тази наша политика, която сме планирали и натъпкали в главите на гоя, без да им дадем каквато и да е възможност да разберат истинското й значение? За какво, ако не за да получим по заобиколен път за нашето разпръснато племе това, което е непостижимо по Правия път? Това е главното и основното, за което ни служи нашата организация на тайното масонство, което не е добре познато, и целите на което дори не са толкова много, колкото се предполага от тези животни гоите, вкарани от нас в "шоуто" на армиите от масонските ложи с цел да се хвърли прах в очите на техните народи. Бог ни е определил за негов избран народ и ни е дарил с най-големия възможен подарък: да бъдем пръснати по целия свят, за което всички мислят, че е най-голямата ни слабост, докато всъщност от това произлиза цялата ни сила и мощ, която ни доведе пред прага на върховната световна власт."
Из Протокол номер 11 на Тайните протоколи на ционските мъдреци

Думата е производна от Цион- името на един от двата хълма на стария Ерусалим. След като цар Давид превзема крепостта Цион, той я прави своя столица. Не е ясен произходът на името, но то най-често е употребявано от пророците и поетите и носи емоционално- религиозен смисъл поради важността на Ерусалим като царски град и град на храма. Връх Цион е мястото, което Йехова ( Яхве ) - богът на Израел е обитавал, в което е властвувал и в което е настанил за цар Давид. Израилтяните никога не забравят Цион, тъй като според техния бог Йехова спасението им ще дойде от там. Името на Цион много често се среща в Стария завет, както и в християнската литература и се сочи като райски и световен град на християнската вяра.
От ХIX- тото столетие името ционизъм се дава на движението, което се бори за създаването на Национален дом на евреите в Палестина- Hebrew Eretz Jsrael ( Земята на Израел ). Въпреки, че ционизмът започва по-открито да се разпространява през XIX в. в Източна и Централна Европа, той всъщност е продължение на една много стара национална привързаност на евреите към Палестина, датираща още от средните векове.
През XIX-тото столетие евреите в Европа, предимно в Източна Европа и особено в Русия, живеят като обособени общества със собствен език, религия, бит и култура, както и със самостоятелна икономическа структура. По това време те не притежават равни по закон политически права с руснаците. Това става причина голяма част от евреите да емигрират в Западна Европа и в САЩ. Малка част еврейски младежи заминават за Палестина, където изграждат земеделски колонии, които успяват да просъществуват благодарение на моралната и материална помощ на барон Едмонд де Ротшилд от Париж.
Преди Първата световна война в Европа започва антисемитско движение. Центърът му е в Австрия. По това време там живее и работи журналистът Теодор Херцел, който стигнал до заключението, че единственият начин евреите да заживеят нормален живот е да се съсредоточат на една територия. Той е човекът, който оформя ционизма като политическо движение със световно значение и става негов неуморим организатор и пропагандатор. През август 1897 година се е състоял Първият ционистки конгрес в Базел, Швейцария. Изработена е Първата конституция на ционисткото движение. Нейната основна цел е пръснатите по света евреи да създадат своя собствена държава в Палестина. В същото време започва подем и на религиозното движение- юдеизма, по тношение на което ционизмът се обявява за неутрален.
Еврейските земеделски колонии в Палестина започват да нарастват. В 1914 г. там вече са се заселили над 90 000 евреи. През 1925 г. еврейското население в Палестина вече наброява 108 000, а само десет години по-късно, в 1935 г.- 300 000. Притежаваната земя от евреите от 177 кв. мили през 1914 г. нараства през 1936 г. на 500 кв. мили, а Тел Авив, бивше предградие на Яфа, вече наброява повече от 100 000 жители. Арабите започват да се страхуват от превръщането на Палестина в еврейска държава, в която те да се окажат малцинство на собствената си земя. Дейците на ционисткото движение са тези, които успяват да убедят арабите, че единствената им цел е да образуват нова модерна Палестина, в която палестинците- араби и евреи, ще живеят приятелски. В отговор на разрастващия се и укрепващ ционизъм възниква антисемитско движение.
През Втората световна война гоненето на евреите в Европа ги сплотява и ги принуждава масово да я напуснат и да се заселят в Палестина или в САЩ. Палестина я разделят между араби и евреи, а Ерусалим става международен град. Мечтата на ционистите да имат своя държава в Палестина става реалност.
Икономическото съществуване на Израел се основава на навременното навлизане на милиарди долари, подарени от евреи, живеещи в САЩ, от американското правителство, както и от репарациите, получени от Германия.
Възниква друг въпрос: ционизмът наистина ли цели да събере на едно място евреите, пръснати по света?... Отговор дават Протоколите на ционските мъдреци. Подробното анализиране на тези Протоколи разкрива тяхната крайна цел- установяване на световна автокрация- диктатура. Намеренията на тази програма не са срещу аристокрацията, не са срещу капитала, не са и срещу правителствата, напротив, усилията й са за обединяване на аристокрация, капитал и методология на управлението за изпълнение на плана. Той е насочен срещу всички хора неевреи в света- така наречените гои. Най-ценните им помощници за осъществяване на плана са т.нар. либерали, народното "либерално" движение, всякакви подривни философии в религията, в икономиката, в политиката и в семейството, които се поощряват с единствената цел- да разлагат обществената солидарност.
Въпросът се състои не в това, че между световните финансови магнати има евреи, а в това, че абсолютно всички, които контролират света, са евреи. Поставя се въпросът за явление, което за съжаление създава не особено благоприятна обстановка за повечето евреи, които нямат нищо общо с тези по върховете, за обикновените хора от еврейския народ. И понеже, Световното управление е съставено единствено от евреи,въпросът неизбежно засяга този забележителен народ. По въпроса за еврейския народ, съпоставен с другите народи в света, д-р Теодор Херцел, основателят на ционисткото движение пише:" Когато потъваме, ние ставаме революционен пролетариат- подвластни  служители на революционни партии, когато се издигаме,тогава се увеличава страшната мощ на нашата кесия". Еврейският комунизъм и ционизъм се оформиха почти ръка за ръка. Ционистката партия изигра основополагаща роля за установяването и за узаконяването на еврейската държава в Палестина.
Независимо от факта,че евреите са само 2% от населението на земята,те с комбинативността си контролират целия свят и точно в това се състои еврейския въпрос. Той не е в това, че между световните финансови магнати има евреи, а в това, че абсолютно всички, които контролират света, са евреи.
Ционистките лидери винаги са жертвали еврейските маси за своя лична изгода. Когато виенският Ротшилд бива задържан от Гестапо, още на следващия ден е посетен от Химлер, и с германска охрана той и негов доверен прислужник преминават границата на Австрия на път за Швейцария с получените от хитлеристите паспорти в момент, когато милиони евреи биват най-жестоко избивани. По подобие на Ленин, който с военен германски брониран влак, носещ злато и валута, напуска Швейцария със своите 32 привърженици за да оглави болшевишката революция, като преминава през военните германски бойни линии, охраняван от германски войници.

СИМВОЛИЧНАТА ЗМИЯ НА ЮДЕИЗМА

Протокол номер 3 от 1905г. започва със споменаването на Символичната змия на юдеизма. Според документите на тайния еврейски ционизъм Соломон и други еврейски учени още в 929г. пр.Хр. са размишлявали върху план за мирно завоюване на целия свят от Цион. С течение на времето този план бил детайлно разработен и завършен от евреи, които са се стремили активно към реализирането му. Тези мъдри старейшени са решили чрез мирни средства да покорят света за Цион с проницателността и с хитростта на змията. Тя е символ: главата й представлява инициаторите на плановете за еврейско ръководство, а тялото- еврейския народ. Ръководството винаги се е пазело в тайна. Когато тази змия навлезе в сърцата на другите народи, тя подкопава и поглъща цялата власт на техните държави. Това покоряване на другите страни трябва да бъде постигнато по финансов и икономически път.

ТЕРМИНЪТ GOYOM - ГОЯ

Той означава езичник или неевреин. В Русия веднага след Болшевишката революция притежаването на книгата с Тайните ционистки протоколи е било достатъчно за незабавното разтрелване на собственика й. В книгата си "Последните дни на Романови" кореспондентът на "Таймс" Роберт Уилтон дава списък на хората, управлявали Русия през 1918г. по националности:
Централен комитет: Бронщайн ( Троцки), Апфелбаум (Зиновиев), Лури (Ларин), Уритцки,Володарски,Розенфелд (Каменев),Смидович,Янкел (Свердлов),Накхамкес (Стеклов). Всички гореспоменати са евреи- 9.
Улянов (Ленин), Кириленко,, Луначарски- руснаци 3. Напоследък се доказва, че и Ленин е от еврейски произход.
Съвет на народните комисари-- 2 руснаци, 1 грузинец, 1 арменец и 18 евреи.
Централен изпълнителен комитет- 4 руснаци, 6 латвийци,1 германец, 2 арменци, 1 чех, 2 грузинци,1 караим, 1 украинец и 43 евреи.
Московска извънредна комисия- 1 поляк, 1 германец,1 арменец, 2 руснаци, 8 латвийци и 23 евреи.
От 1918г. до 1938г. повечето от ръководителите в болшевишка Русия са евреи. Според официалната информация от Русия в 1920г. от цялата болшевишка администрация (545 членове) 447 са евреи, въпреки че еврейското население по това време е само 4%. Централният комитет на Комунистическата партия през 1936г. се състои от 56 членове, от които 53 са евреи, а останалите трима- женени за еврейки. Още по-очебийно е в съветския Съвет на цензурата през 1935г.- всички членове 100% са евреи.
След Първата световна война 1919-1920г. за евреите настъпват предсказанията на техния месия: Русия попада изцяло в техни ръце. Унгария е под управлението на Бела Кун, Австрия- под опеката на Ото Бауер, а Източна и Южна Европа, Северна и Южна Африка, както и цяла Америка са тяхна Ханаанска земя.

ПАЛЕСТИНА  И ЦИОНИЗМА

Една много добре подготвена верига от събития доведе до Първата световна война, за която историците вече са направили извода, че тя не е била желана от големите европейски държави, както и че тя е могла лесно да бъде предотвратена. Убийството на австрийския ерцхерцог Фердинанд на 28 юни 1914г. е било само претекст. Една невидима сила е разгласявала и е втълпявала на хората, че е необходима война, която да сложи край на всички войни. "Война, която да направи света безопасен и да осигури истинска демокрация". Следва Белфурската декларация, подписана на 18 юли 1917г., в която е записано:" Управлението на Негово величество приема следния принцип, а именно Палестина да се преустрои в национален дом за еврейския народ".
Четири години след тази декларация, през 1921г. Уинстън Чърчил заминава за Палестина с мисията да започне прилагането й. Там той е бил посетен от една мюсюлманска делегация, която му заявила, че Англия иска да наложи нечувана неправда над арабското население, живеещо в този район от хиляда години. Отговорът на Чърчил е бил следният:" Вие искате да отхвърля Белфурската декларация и да спра еврейската емиграция. Това не е по силите ми!...Ние мислим, че това е добре за Британската империя и възнамеряваме да го направим". През 1954г. на една конференция между Уинстън Чърчил и Бернард Барух Чърчил е заявил открито: "Аз съм ционист и винаги съм поддържал ционизма".
Адмирал Бари Домвил, директор на Британското морско разузнаванепрез Втората световна война, заявява, че много отпреди войната ционистите са използували своите колосални богатства, за да закупят достатъчно власт, чрез която да насочат международните събития така, че да поставят държавите във военни конфликти една срещу друга. Също според адмирал Домвил целта на световният ционизъм ( с централно управление в Палестина ) е да наложи своята тоталитарна идеология в целия свят. За да постигне целта си, той трябва да контролира едновременно и комунизма, и фашизма, т.е. ционистите трябва да държат в ръцете си и социализма, и капитализма чрез контрол над международните банки, петрола и политиката. Тяхната цел е да постигнат едно световно управление, което да контролират така, както успяха да контролират всички държави, които бяха поставени под опеката на Съветския съюз от 1917 до 1989г. Това е почти същото, което Джордж Буш нарича "Нов световен ред".

ЦИОНИЗЪМ = РАСИЗЪМ

В 1975г. ООН гласува с голямо болшинство една резолюция, която осъжда ционизма като форма на расизъм. Оттогава до днес правителствата на Израел, САЩ и Великобритания наричат тази резолюция антисемитска. Правдоподобността обаче на тази резолюция оттогава и до днес се доказва от репресиите, налагани на палестинците в окупираните територии.
Евреи, живеещи в окупирания Западен бряг, заплащат за кубик вода 30 цента, докато палестинците, живеещи по същите места и на своя собствена земя, заплащат 1 долар и 10 цента. Те нямат право да копаят нови кладенци или да правят по-дълбоки старите си кладенци. Тези ограничения, разбира се не се отнасят за новозаселилите се евреи в окупираната палестинска земя. Именно по тази причина палестинската поливна земна площ е само 6%, докато тази на евреите- 69%. Средното годишно количество вода, използвано от евреите, е 170 куб.м., докато един арабин получава само 25 куб.м., което е под всякакъв минимум на международния здравен стандарт.
Ционизмът в Израел провежда политика на геноцид, на унищожение на един семитски народ, какъвто в случая е палестинският. Според Центъра за арабски науки в Ерусалим от 9 декември 1987г. ( началото на "Интифада" ) до 30 юни 1991г. израелската полиция и военни са убили 956 палестинци, от които 247 са деца на възраст под 16 години. Вината им е била само че са хвърляли камъни срещу тях. Много от тези деца са прострелвани в гърба, докато са бягали. През същия период от време са били ранени 113 500 ( почти 1/10 ) от арабското население, живеещо в окупираната от Израел територия. Под формата на "административна мярка" в тази окупирана зона без никакъв съд са били задържани повече от 15 000 палестинци. Друго много жестоко наказание, налагано на семействата на децата, които хвърлят камъни, е изкореняването на плодните им дръвчета- портокали, лимони и др., които са техния основен поминък. До 1991г. са изкоренени 110 000 плодни дървета, притежавани от палестинците. За същия период са разрушени или запечатани 1950 палестински къщи. Непрекъснатият строеж в окупираните територии на селища за емигранти от страна на ционистко-израелското правителство е явна провокация. Животът на новозаселващите се евреи- емигранти не е за завиждане. Много от тях вече си скубят косите и правят всичко възможно да се върнат там, откъдето са дошли.

Никола М. Николов