Идрис Шах

ТЪРСАЧЪТ    НА   ЗНАНИЕ

                 “Боя се, че не ще стигнеш до Мека, о Страннико,

              тъй като пътя, по който вървиш, отива в Туркестан”.

                      (Шейх Саади, "Розова градина" /"Гюлистан"/;

                        глава "За обичаите на дервишите")

Веднъж, когато седях в кръга на един суфийски учител от северна Индия, бе въведен един млад чужденец. Той целуна шейха и започна да говори. Разказа, че в продължение на три и половина години е изучавал по книги различните религии, мистицизма и окултизма в Германия, Франция и Англия. Той преминавал от едно общество към друго в търсене на онова, което би могло да го изведе на правилния път. Формалната религия не го привличала. Като събрал всичките си спестявания, той успял да замине на Изток и да измине пътя от Кайро до Александрия и дори от Дамаск до Техеран, посещавайки при това Афганистан, Индия и Пакистан. Бил също така и в Бирма, Цейлон и Малая. Във всички тези страни той разговарял с духовните и религиозни учители и подробно записвал своите беседи.

Нямаше никакви съмнения, че той в пряк и преносен смисъл, бе изминал огромен път. Той искаше да се присъедини към този шейх, защото чувствувал потребност от практическа дейност, концентрация върху определени идеи и самоусъвършенствуване. По всичко личеше, че този човек бе повече от готов да се подчини на дисциплината на дервишския орден.

Шейхът го попита защо той е отхвърлил всички останали учения. Младият човек отвърна, че за това е имало различни причини, различаващи се една от друга почти във всеки конкретен случай. "Посочете ми някои от тях", - каза учителят.

Той каза, че великите религии не му изглеждали достатъчно дълбоки. Цялата им дейност била съсредоточена върху догмите и преди всичко те изисквали приемането на техните догми. Дзен във вида, в който той се срещнал с него на Запад, бил напълно откъснат от реалността. Йога изисквала сурова дисциплина, явявайки се при това навярно "просто приумица". Култовете, групирали се около личностите на отделни хора, се основавали на съсредоточаването върху тези хора. Той не можел да се съгласи с това, че церемониите, символите и онова, което бе нарекъл имитация на духовните истини, имат отношение към истинската реалност.

У него се бе създало впечатление, че и онези суфи, с които бе имал възможност да влезе в контакт, се занимават с подобна дейност. Някои от тях имали предани ученици, други използували ритмични движения, струващи му се имитация на нещо друго, а трети обучавали с помощта на разкази, които не можело да се различат от проповедите. Някои суфи концентрирали вниманието си върху теологически концепции.

Би ли могъл шейхът да му помогне?

"Повече, отколкото си мислите," - каза шейхът. - "Човекът се развива независимо дали знае за това или не. Животът е единен, макар и в някои свои проявления да изглежда инертен. Ако вие живеете, значи вие се учите. Онези, които се учат с помощта на съзнателни опити да се научат на нещо, се лишават от възможността да се научат на онова, което им се дава, когато се намират в обичайното си състояние. Некултурните хора често притежават известно количество мъдрост, защото те не препятствуват влиянията на самия живот. Впечатленията, които получавате от наблюдението на различни неща или хора когато вървите по улицата, ви учат. Ако вие специално се опитате да извлечете нещо ново от тези впечатления, ще узнаете някои неща, но какво именно ще можете да узнаете, ще бъде вече предопределено предварително. Вие виждате лицето на някой човек и в ума ви възникват някакви въпроси, на които вашият ум сам си отговаря. Що за човек е това? Порочен ли е или честен? Заедно с това се извършва и постоянен взаимен обмен между вас и този човек.

 Този взаимен обмен е напълно обусловен от вашата субективност. Искам да кажа, че вие виждате онова, което искате да видите. Това вече става автоматично. Вие приличате на машина, но в същото време сте човек, преминал само една повърхностна подготовка. Вие виждате една къща. Общите и частните аспекти на тази къща се разделят на по-малки елементи и се подлагат на оценка във вашия ум. Вие не можете да дадете една обективна оценка и тя ще се определя напълно от вашия предходен опит. При съвременния човек този опит се изгражда от онова, което са успели да му внушат отпреди. По този начин тази къща може да ви се стори голяма или малка, красива или не твърде красива, подобна на собствената ви къща или не. При по-внимателно разглеждане може да се окаже, че тя има същия покрив като останалите къщи или пък че има особени прозорци. Машината се движи в кръг, защото всичко това е просто допълнителна информация към формалното й знание".

Новопристигналият изглеждаше озадачен.

"Бих искал да разберете”, - продължи безжалостно шейхът, - “че вие оценявате нещата, основавайки се на предварително изградени представи. Това е почти неизбежно за интелектуалеца. Решили сте, че не ви харесва религиозният символизъм. Прекрасно, от това следва, че ще търсите религия без символи". Той направи пауза. "Това ли имате предвид?".

"Струва ми се, имам предвид, че използуването на символи от различните организации не ме задоволява, защото не го считам за истинно или необходимо", - каза младежът.

"Означава ли това, че ще успеете да разпознаете правилния метод, ако го намерите?" - осведоми се учителят.

"Символите и ритуалите не са главното за мен”, - отвърна бъдещият ученик. - “А аз търся преди всичко главното".

"А ще разпознаете ли това главно, ако се срещнете с него?".

"Мисля, че да".

"В такъв случай онова, което ние вършим и говорим, може да ви се стори обикновено мнение, даденост на традицията или просто повърхностни неща, защото ние използуваме именно символи. Други пък използуват пеене и движение, размишление и мълчание, съсредоточаване и съзерцание и много други неща".

Шейхът замълча.

Отново заговори гостът.

"Нима вие считате, че затвореността на юдаизма, християнските ритуали, мюсюлманският пост и бръснатите глави на будистите са главното?". Той засегна характерната си интелектуална тема.

"Суфийският принцип гласи, че външното е мост към Реалното" - каза шейхът. "Това означава, че в дадения случай всички тези неща, които изброихте, имат смисъл. Наистина, този смисъл може би вече е загубен и тогава изпълняването им не води до нищо, превръщайки се в сантиментална или неправилно разбирана фрагментарна дейност. Ако пък те биват използувани правилно, между тях и истинската реалност се установява постоянна връзка".

"Следователно първоначално всички ритуали са имали смисъл и са оказвали необходимото въздействие?".

"Всъщност всички ритуали, символи и т.н. са отражение на истината. Те могат да се изопачават, преправят или използуват неправилно и въпреки това те олицетворяват истината - вътрешната истина на онова, което ние наричаме суфийски Път".

"Но онези, които изпълняват тези ритуали, не разбират техния смисъл, така ли?".

"Те могат да разбират смисъла им частично, само на едно ниво, което е достатъчно дълбоко за празпространението на тази система. Но с помощта на такава техника е съвършено невъзможно да се постигне реалността или саморазвитието”.

Ученикът каза:

 "Тогава как да разберем кой именно използува външните средства правилно, спомагайки за развитието? Аз мога да допусна, че тези външни указания притежават потенциална ценност, ако те могат да доведат до нещо друго, от което трябва да започнем. Но не мога да ви кажа каква система би трябвало да избера".

"Съвсем наскоро вие ме молихте да ви приема в нашия кръг”, - каза шейхът, - “а сега успях да ви объркам до такава степен, че вие се съгласихте с това, че не можете да съдите. Собствено казано, същността на проблема се състои именно в това, че вие не можете да съдите. Не може да се поправя часовник с помощта на дърводелски инструменти. Вие сте си поставили една задача - да намерите духовната истина. Вие сте търсили тази истина там, където я няма, и неправилно сте тълкували нейните проявление. Чудно ли е след това, че продължавате да си оставате в същото състояние? Но за вас във вашето положение съществува още една алтернатива. Излишното съсредоточаване върху този въпрос, страхът и собствените ви емоции в крайна сметка ще започнат да заемат толкова много място, че вие ще пожелаете да се избавите от всичко това. И как ще свърши всичко това? Емоциите ще потиснат интелекта и вие или ще започнете да мразите религията, или, което е по-вероятно, ще станете последовател на някакъв култ, който ще се съгласи да приеме върху себе си отговорността за всичко това. И вие ще придобиете покой и увереност, че сте постигнали желаното".

"А нима не съществува някаква друга алтернатива, дори ако предположим, че съм съгласен с вашата мисъл за това, че емоциите ми могат да потиснат интелекта?".

Интелектуалната подготовка заставя човека да се отнася отрицателно към всякакви предположения за това, че такава подготовка не е всеобхватна или че емоциите могат да потиснат интелекта. Известната рязкост на тона на нашия мислител говореше за това, че той се опитва да отстоява своята гледна точка. Това не се изплъзна от вниманието на шейха.

"Алтернативата, за която вие говорите и която не приемате, е разделението. Виждате ли, нашите методи за отделяне се различават от вашите. Интелектът ви е склонен да отделя вашия ум от един или друг обект с цел интелектуалното му разглеждане. За нас пък е нужно да се отделин едновременно и от интелекта, и от емоциите. Как можете да се подчините на влиянието на нещо, ако за оценката на това използувате интелекта? Проблемът ви се състои в това, че онова, което наричате интелект, в действителност представлява една група от различни идеи, последователно овладяващи вашето състояние. Ние не считаме, че само интелектът е достатъчен. За вас интелектът е комплекс от повече или по-малко съвместими гледни точки, когото вие, по силата на възпитанието си, сте свикнали да считате за нещо единно. Суфите смятат, че съществува едно по-дълбоко ниво, явяващо се единен, незабележим, но жизнено важен фактор. Това е истинския разум, който е органът на разбирането и е присъщ на всеки човек. От време на време той се проявява в обикновения живот, предизвиквайки странни явления, които не могат да бъдат обяснени с помощта на обикновените методи. Понякога тези явления биват наричани окултни, друг път ги считат за свидетелство за преодоляване на ограниченията на пространството и времето. Този орган на човека е отговорен за неговото развитие".

"И аз трябва да приема това на доверие?".

"Не, защото вие не можете да го направите, дори ако бихте искали. Ако вие приемате на доверие такива неща, скоро ще се откажете от тях. Дори ако вие бихте бил интелектуално убеден, че това в качеството на хипотеза е необходимо, твърде вероятно е да се откажете от вашите убеждения. Работата е там, че вие трябва да преживеете това. Това означава, разбира се, че вие трябва да го почувствувате тъй, както не чувствувате нищо друго. То влиза във вашето съзнание като истина, качествено различна от онези, които са ви приучили да считате за истини. Именно тази разлика ще ви позволи да разберете, че тя се отнася към онази сфера, която ние наричаме "друга". ".

Сметвайки, че това е трудно за усвояване, посетителят ни отново се завърна към привичния си начин на мислене:

"Да не искате да ме убедите, че съществува нещо по-дълбоко, което аз бих могъл да почувствувам. Ако не, то не разбирам защо трябва да губим толкова време за това разискване".

"Уверен съм, че ще сметнете думите ми за неучтиви”, - любезно каза шейхът, - “но съм длъжен да кажа, че в действителност нещата съвсем не са такива, каквито вие ги виждате. Вие дойдохте тук и започнахте да говорите. Аз ви отговарям. В резултат на нашия разговор и размишления могат да се случат твърде много неща. Вие се уверен в това, че всичко случващо се се ограничава със самия факт на нашия разговор. Можете да чувствувате, че сте уверен в това или напротив. За нас пък значението на това събитие като цяло е много по-важно. В резултат на нашия разговор нещо става. Не е трудно да се разбере, че това става в умовете на всички хора, присъствуващи тук. Но с вас, с мен и с другите става също така и още нещо. Смисълът на това ще ви се изясни едва когато го разберете. Опитайте се да го разгледате на най-простото ниво на причините и следствията, както обикновено ги разбират. В магазина влиза човек и си купува сапун. В резултат на тази покупка може да станат много неща - собственикът ще получи повече пари, ще може да поръча повече сапун и т.н. Думите, произнесене по време на купуването, също ще окажат определено въздействие, което ще зависи от състоянието на ума на хората, участвуващи в разговора. Когато човекът излезе от магазина, в живота му се появява още един фактор, който преди не е присъствувал - сапунът. Това отново може да доведе до множество последици. Но за двете главни действуващи лица всичко, което в действителност е станало, се свежда до това, че е бил купен един сапун и за него са били платени пари. Те нищо не знаят за последиците на това събитие и малко се интересуват от тях. Само в случай, че се случи нещо достойно за внимание (от тяхна гледна точка), те се сещат за него отново. Тогава казват: "Представяте ли си, човекът, който си купи сапун от мен, се оказа убиец" (или може би цар). Или може би той е платил за покупката с фалшива монета. Всяко действие, също както и всяка дума, оказва своето влияние и има своето място. Това положение заляга в основата на безсистемната система на суфите. Затова, както вече знаете от множеството разкази, суфият пребивава сред невъобразимо множество от събития и действия в състояние на вътрешна осведоменост за тяхното значение".

"Аз мога да разбера това, за което говорите”, - каза младежът, - “но не мога да го преживея. Ако това е вярно, то то, разбира се, обяснява твърде много неща, например някои окултни явления, пророческия опит или неуспешните опити на повечето хора да разгадаят тайните на живота с помощта на обикновеното мислене за тях. Това може да означава също, че човекът, знаещ за сложността на заобикалящите го събития, може да постигне такава степен на хармония с тях, която ще е невъзможна за останалите. Но за да се опитам да постигна това, ще трябва да се откажа от предишното си знание. Аз не бих могъл да направя това".

Шейхът не се стремеше към словесна победа и не приключи разговора със "смъртоносен удар":

"Приятелю, един човек веднъж си наранил крака и бил принуден да използува патерици. Те много му помагали при ходенето, а се оказали пригодни също и за много други неща. Той научил всички членове на семейството си да ги използуват и постепенно те станали част от обичайния живот. С течение на времето хората вече започнали да се стремят да се сдобият с патерици. Някои от тях се правели от слонова кост, а други се покривали с позлата. За обучаване на хората в използуването им се откривали училища, а в университетските катедри се изследвали висшите аспекти на тази наука. Без патерици продължавали да ходят само твърде малко хора. Това се считало за скандално и нелепо. Та нали патериците имали толкова много приложения! Някои от тези хора предприемали ответни действия, но били наказвани. Те се опитвали да докажат, че патериците могат да бъдат използувани само понякога, по необходимост, или че онова, което се вършело с помощта на патериците, би могло да се прави и другояче. В тях се вслушвали малцина. За да преодолеят предвзетото отношение, някои от онези, които можели да ходят без патерици, започнали да се държат съвършено не така, както било прието в обществото. Но такива хора били все още малко.

      Когато се изяснило, че в резултат на използуването на патериците от толкова много поколения да ходят без патерици можели вече твърде малцина, болшинството "доказало", че патериците са необходими. Те казвали: "Ето ви един човек. Опитайте се да го накарате да ходи без патерици. Виждате ли? Той не може". "Но ние можем да ходим без патерици", - напомняли им опонентите. "Не е вярно, това е просто ваша фантазия", - отвръщали им инвалидите (инвалиди, защото по това време те освен това и ослепяли, тъй като не желаели да виждат)".

"Но тази аналогия не съответствува съвсем точно на дадения случай" - каза младият човек.

“А нима има аналогии, които да могат точно да съответствуват на реалните ситуации?” - попита шейхът. - “Нима не разбирате, че ако можех лесно и свободно да обясня всичко само с помощта на един разказ, от нашия разговор не би имало никаква необходимост. С помощта на аналогия могат да се изразят точно само отделни аспекти на истините. Например аз мога да ви дам един прекрасен образец на кръгъл диск, а вие с негова помощ ще можете да изрежете хиляди подобни дискове, всеки от които ще бъде точно копие на всички останали. Но всички знаят, че кръгът само приблизително може да се счита за кръгъл. Ако увеличим размерите му няколко стотици пъти, ще видим, че той ще загуби формата си на правилна окръжност".

"Това е факт от физическата наука, а аз зная, че всички научни закони са верни само относително. Но за това казва и самата наука".

"И въпреки това вие търсите съвършената истина с помощта на относителни методи?".

"Да, но същото правите и вие, защото сам казвате, че символите и другите неща са "мостове към реалността", макар самите те да са несъвършени".

"Разликата между нас се състои в това, че вие използувате само един метод за подхождане към истината. Това не е достатъчно. Ние използуваме множество различни методи и разбираме, че съществува истината, възприемана от някакъв вътрешен орган. Вие се опитвате да възврите вода, но не знаете как да го направите. Ние я възвираме, свързвайки различни елементи - огъня, съда и водата".

"А какво да правя с моя интелект?".

"Вашият интелект трябва да заеме правилна позиция и да определи собственото си ниво, когато сегашната неуравновесеност на личността ви изчезне".

Когато посетителят си тръгна, някой помоли шейха:

"Бихте ли могли да ни разтълкувате този разговор?".

Той отговори:

"Ако бих го разтълкувал, той би загубил своето съвършенство".

Суфийското учение за запазването на равновесието между крайните точки е многозначно. Когато то се прилага към ученика, т.е. към способността на човека да се научи на нещо от другиго, то означава, че човек трябва да се освободи от властта и неправилното мислене, преди да започне да се учи. Нашият бъдещ западен ученик трябва да разбере, че не може да прилага своите предположения за собствената си способност да се учи в една област, в която той фактически не знае какво ще се опитва да изучава. Единственото, което действително му е известно, е това, че той в определен смисъл е неудовлетворен. Всичко останало са негови предположения за възможните причини на неодувлетвореността и опити да намери средство срещу болестта, диагнозата на която си е поставил самият той, без да си даде труда отначало да се попита дали има способности за поставянето на диагноза.

Ние разказахме за едно конкретно събитие, участник в което беше човек от Запада, но такава форма на мислене е характерна не само за Запада. По същия начин другата крайност - желанието изцяло да се подчиниш на волята на майстора, считано за характерна особеност на източния ум, - е също почти безполезна. Търсачът трябва преди всичко да постигне определено равновесие между тези крайности и едва след това ще може да се каже, че е придобил способността да се обучава.

Хората, склонни към подобни крайности, узнават за способността си да се научат на нещо най-вече благодарение на наблюдаването на суфийския учител и особеностите на неговото поведение. Тъй като учителят също представлява определен тип човек, думите и постъпките му представляват мост между относителната неспособност на ученика и състоянието, в което се намира суфият. Едва ли и един човек от стотина има поне най-малка представа за тези две изисквания. Ако с помощта на внимателно изучаване на суфийската литература търсачът започне да разбира какво означава да бъде ученик, може да се счита, че е имал повече късмет.

Той може да разбере с помощта на изучаването на суфийските материали при условие, че е подготвен за тяхното четене и препрочитане и може да се застави да избягва автоматичните асоциации, към които го приучват лъжливите суфи (и подобните тям). С една дума, повече от вероятно е, че той временно ще изпитва влечение към някоя повече или по-малко правдоподобна школа, на твърдите принципи на която ще може да се опре.