Рене Генон

СИМВОЛИЗМЪТ  НА  КРЪСТА

Свастиката

(глава от книгата)

            Една от най-поразителните форми на “хоризонталния” кръст, т.е. на кръста, проектиран върху плоскостта, олицетворяваща определена степен на съществуването, е знакът на свастиката.

            Този символ може да се припише непосредствено на изначалната Традиция, защото можем да го срещнем в най-различни страни, често твърде отдалечени една от друга във времето и пространството. Свастиката съвсем не е преимуществено източен символ, както считат някои - тя е разпространена повсеместно, от Далечния Изток до Далечния Запад и дори сред някои коренни народи на Америка е констатирано нейното съществуване (1).

            Вярно е, че понастоящем символът на свастиката са запазили най-вече народите от Индия и Централна и Източна Азия, както е вярно и това, че навярно в тези региони истинското значение на този знак е известно и до днес; но дори в европа свастиката съвсем не е изчезнала напълно (2). В древността този знак се е срещал понякога при келтите и в до-елинска Гърция (3), а на Запад в старо време е бил една от емблемите на Христос и се е употребявал чак до края на Средновековието (4).

            Навсякъде ние твърдяхме, че свастиката по своята същност е “знак на полюса” (5). Ако я сравним с фигурата на кръста, вписан в окръжност, ще стане ясно, че в някои отношения това са абсолютно еквивалентни символи; но в свастиката въртенето около един фиксиран център вместо да бъде представено от окръжност е ясно изразено с помощта на къси линии, прикачени към краищата на рамената на кръста и образуващи с тях прав ъгъл. Тези линии са допирателни към окръжността, означаващи направлението на движението в съответните точки. Тъй като окръжността олицетворява проявения свят, фактът, че тази окръжност само се “предполага” в дадения символ ясно посочва, че свастиката символизира не света като такъв, а по-скоро въздествието върху този свят от страна на Принципа.

            Установявайки по този начин връзката на свастиката с въртенето на сферата, включително и на сферата около небесната ос, ние трябва да видим свастиката като проекция върху плоскостта на екватора, а в този случай центърът на свастиката, както вече бе обяснено, ще се окаже проекция на оста върху плоскост, перпендикулярна на нея. Що се отнася до посоката на въртене, което задава тази фигура, то тя е важна едва на второ място и не влияе върху основния смисъл на самия символ. Практически може да се срещне както формата на свастика, задаваща въртене по часовниковата стрелка, така и обратна (6). Последното изобщо не трябва да означава, че тези два знака се намерат помежду си в някаква опозиция. В някои страни през определени епохи действително са могли да възникнат схизматични движения, заставащи в опозиция към ортодоксалната традиция и тогава разколниците, за да подчертаят своя антагонизъм с последната, са могли умишлено да възприемат една фигура, имаща противоположна ориентация относно символа, използуван в средата, от която те се стремели да се разграничат. Но всичко това по никакъв начин не засягало същностното значение, винаги оставащо неизменно. Освен това, често двете форми на свастиката могат да се срещнат заедно - и това говори, че олицетворяват едно и също въртене - но разглеждано като че ли от противоположни полюси. Последното е свързано с извънредно сложната символика на двете полусфери, която тук не ще засягаме (7).

            Не считаме за възможно да осветим подробно всички проблеми, които са свързани със символизма на свастиката и които излизат извън рамките на дадения труд. Но важността на този символ от гледна точка на Традицията не ни позволи напълно да пренебрегнем разглеждането на тази специфична форма на кръста.

БЕЛЕЖКИ:

(1) Съвсем наскоро ни попадна едно съобщение, което, струва ни се, ясно говори за това, че традициите на Древна Америка са изгубени далеч не толкова безвъзвратно, както се считаше досега. Навярно самият автор на статията дори не е напълно осъзнал това. Ето един откъс от неговото съобщение: “През 1925 година възстана голяма част от индианците Куна. Бунтовниците избиха живеещите в тяхната земя представители на Панамската полиция и основаха независимата република Туле, чийто флаг е свастика на оранжево поле, оградено с червен кант. Републиката понастоящем все още съществува” (G. Grandidier, «Les indiens de l'istme de Panama». «Journal des Debats» 22 Janvier, 1929). Специално подчертаваме факта, че свастиката тук е свързана с името Туле или Тула, представляващо едно от най-древните обозначения на висшия духовен център, но приложимо също и по отношение на вторичните центрове.

(2) В Литва и Курландия селяните и до ден днешен рисуват този знак върху своите къщи. Несъмнено, те вече не познават неговото значение, а виждат в него чисто и просто защитен талисман; но най-необичайното във всичко това е, че те наричат дадения знак с неговото санскритско име - свастика. От всички европейски езици литовският в максимална степен е запазил сходството със сансксрита. Няма смисъл да се говори за изкуственото и дори анти-традиционно използуване на свастиката от германските “расисти”, дали й фантастичното и нелепо има Hakenkreuz или “кукообразен кръст” и твърде произволно обявили я за антисемитски знак под предлога, че тази емблема трябвало да принадлежи на т.нар. “арийска раса”. Бихме посочили също и това, че често даваното на свастиката на Запад обозначение crux gammada - поради сходството на “клонестата” й форма с гръцката буква гама - е погрешно; знаците, наричани в древността гамади (gammadia), са били твърде различни от свастиката, макар понякога - през първите векове на християнството - те практически да били свързвани в по-голяма или по-малка степен със свастиката. Един от тези знаци, известен като “Кръста на Света”, се образува от 4 букви гама, чиито ъгли сочат центъра, а вътрешната част на тази фигура има кръстообразна форма и олицетворява Христос, докато 4-те гами отстрани - 4-те евангелиста; така тази фитгура е еквивалентна на широко известното изображение на Христос между 4-те “животни”. Среща се и друга конфигурация, в която централният кръст е заобиколен от 4 гами, като че вписани в квадрат, обърнати с ъглите си навън - фигурата има същото значение, както и предходната. За да не се задълбочаваме във всичко това, ще добавим само, че знаци от този род намират място и в символиката на масонските квадрати (формата на които произлиза от гама) и са непосредствено свързани с кръста.

(3) Свастиката съществува в няколко форми - особено се откроява свастиката с изкривени лапи (подобна на две вписани една в друга букви S); както и редица други форми, всички знаци от подобен тип са изпитали влиянието на други символи и тук не ще анализираме значението им. От тези форми най-важен е знакът, наричан “clavigerous” или “ключова” свастика - лапите на тази свастика са образувани от ключове. Смятаме да засегнем тази тема по-подробно в друго наше изследване («La Grande Triade», ch. VI). Нека отбележим, че някои фиури, запазили чисто декоративен характер, като например знаменитият гръцки “меандър” - “ключов орнамент”, извеждат произхода си от свастиката.

(4) Вж. «Le Roi du Monde», ch. I.

(5) Ibid., ch. II. Посочвайки в дадения труд фантастичните интерпретации на свастиката от съвременните западни изследователи, тук не ще се връщаме към тази тема.

(6) На санскрит за обозначаване на анализирания от нас символ във всички случаи се използува една и само една дума - свастика. Терминът “сувастика”, който някои използуват по отношение на една от двете форми с цел различаването й от другата, подчертава само, че за “истинска” се счита само едната форма, а другата е зависима от нея производна. Що се отнася до самата дума свастика, то тя произлиза от су асти - форма на благословия, имаща точен еквивалент на иврит: ки-тоб - израз, известен от Книгата на Битието. Твърде интересно е, че тази формула се повтаря в края на всяко съобщение за “дните на Творението”. Даденият факт, както може да се предположи, означава, че “дните” са приравнени към съответния брой завъртания на свастиката или с други думи - пълното завъртане на “световното колело”, предизвикващо онази последователност от “вечери и утрини”, за която споменава даденият текст.

(7) Във връзка с това може да се посочи само зависимостта между символите на свастиката и двойната спирала. Последният символ е твърде важен и разкрива близко родство с далекоизточната символика на “Ин” и “Янг”, която ще засегнем по-нататък.