Юлиус Евола

БУНТ  ПРОТИВ  СЪВРЕМЕННИЯ  СВЯТ:

политика, религия и обществен ред на Кали Юга

(І изд. 1934 г.)

21. Залезът на висшите раси

Съвременният свят е далеч от това да бъде застрашен от недостатъчна населеност; тревожният вой, който някои политически лидери са надигали в миналото с абсурдния лозунг, че "силата е в мнозинството", е напълно лишен от основания. Истината е, че ние сме изправени пред противоположната заплаха: постоянното и неограничено нарастване на населението в чисто количествен смисъл. Израждането на населението засяга само онези клонове, които следва да бъдат разглеждани като носители на силите, господствуващи над демоса и света на масите, които допринасят за всяко автентично човешко величие. Като критикувахме расисткия светоглед, ние споменахме, че окултното могъщество, когато присъствува живо и действено, съставлява принципа на едно по-висше пораждане, което въздействува върху света на количеството, придавайки му форма и качество. Във връзка с това може да се каже, че висшите западни раси са агонизирали в продължение на много столетия и че постоянното нарастване на световното население е аналогично на струпването на червеи в един разлагащ се организъм или разпространението на ракови клетки - ракът представлява една неконтролирана хипертрофия на протоплазмата, поглъщаща нормалните диференцирани структури на организма, изтръгвайки се от неговите регулиращи закони. Това е сценарият, пред който е изправен съвременният свят - регресът и упадъкът на плодотворните (във висшия смисъл на понятието) сили и силите, които пораждат формите, съответствува на неограниченото разпространение на "материята" - на това, което е безформено - на масите.

Това явление трябва да се свърже със споменатото от нас в предходната глава във връзка с половете и отношението между мъжа и жената през настоящата епоха, тъй като то загяга въпроса за възпроизводството и неговото значение. Вярно е, че съвременният свят изглежда обречен да не знае вече какво представляват всъщност абсолютната жена и абсолютният мъж, и ако в този свят сексуалността е несъвършена, т.е. ограничена до телесния план, - то трябва да изглежда естествено, че висшите и дори трансцендентни измерения на пола, познати на света на Традицията в многочислени форми, са били изгубени и че тази загуба може да засегне управлението на половите връзки и възможностите, предлагани от тях като чисто еротично преживяване или с оглед на възпроизводството, което може да не се изчерпва с едно просто, тъмно биологично събитие.

Светът на Традицията действително е познавал едно сексуално sacrum [лат."тайнство, свещенодействие"] и една магия на пола. Това, което постоянно се разкрива в безбройните символи и обичаи от всички части на света, е признаването на пола като една по-скоро творческа и изначална сила, отколкото като пораждаща способност.

В жената бивали пробуждани дълбинните сили на страстта и светлината, на опасността и дезинтеграцията (1). Хтоничната сила - а именно Земята - оживявала в нея, докато Небето оживявало в мъжа. Всичко, преживявано от обикновения човек под формата на пери-ферни усещания, на страстни и телесни импулси, било приемано по един органичен и съзнателен начин. Раждането било предопределяно (2) и породеното същество било желано като "дете на дълга", а именно - като този, който трябва да поддържа и подхранва свръхестествения елемент на своя род и освобождението на праотеца, и който трябва да приеме и предаде на бъдещите поколения сила, живот и устойчивост. Днес всичко това се е превърнало в една празна прищявка; вместо да контролират секса, мъжете са контролирани от него и бродят като пияници, без да имат и най-малката представа за това, което става по време на техните сношения, и без да виждат водещия принцип, действуващ зад тяхното търсене на удоволствие и собствените им страсти. Без хората да осъзнават нещо от това, отвъд и често против собствената им воля, в резултат на тяхното сношение получава съществуване едно ново същество, което не притежава никаква духовна приемственост и - както е в случая с най-последните поколения - дори без бледия остатък, който представляват буржоазните емоционални връзки.

След като е тъй, изобщо не е учудващо, че висшите раси отмират пред неизбежната логика на индивидуализма, който особено в съвременните т.нар. "висши класи" е принудил хората да загубят всякакво желание за възпроизводство. Да не споменаваме всичките други израждащи фактори, свързани с механизирания и урбанизиран обществен живот и особено с една цивилизация, която не уважава вече здравите и творчески ограничения, установени от кастите и традициите на кръвното родство. Така размножаването се съсредоточава в по-долните обществени класи и в по-низшите раси, в които животно-подобният импулс е по-силен от всякакви разумни сметки и съображения. Неизбежните последици са един обратен подбор и надигането и яростната атака на низшите елементи, срещу които "расата" на висшите касти и народи, днес изтощена и победена, може да направи твърде малко като духовно господствуващ елемент.

При все че хората днес по-често говорят за "контрол на населението" с оглед на катастрофалните последици на демографския феномен, който ние сравнихме с рак, това все още не засяга същината на въпроса, тъй като изобщо не се прилага диференциран и качествен критерий. Но тези, които се противопоставят на контрола на населението въз основа на традиционалистки или псевдоморалистки идеи, които в наши дни означават чисти предразсъдъци, проявяват една дори още по-голяма тъпота. Ако това, което действително има значение, е величието и могъществото на рода, безполезно е да се безпокоим за материалното качество на бащинството, ако няма една също такава грижа и за неговото духовно измерение в смисъла на по-висшите интереси - за правилното отношение между половете и най-вече за това, което действително представлява мъжествеността - това, което тя все още означава в една не чисто натуралистична плоскост.

След като разгледахме упадъка на съвременната жена, не трябва да забравяме, че мъжът е главният виновник за този упадък. Така, както плебейските маси никога не биха били способни да определят своя път във всички области на обществения живот и цивилизацията, ако истинските царе и истинските аристократи не са на власт, по същия начин в едно общество, управлявано от истински мъже, жената никога не би пожелала, нито дори би била способна да поеме по този път, който тя следва днес. Периодите, в които жените са постигали автономия и превъзходство, почти винаги са съвпадали с епохите, белязани от проявен упадък в древните цивилизации. Следователно най-добрата и най-автентична реакция срещу феминизма и всяка друга женска аберация следва да бъде насочена не срещу жените като такива, а срещу мъжете. Не бива да се очаква от жените, че те ще се върнат към това, което действително са, и по този начин ще възстановят необходимите вътрешни и външни условия за реинтеграцията на една висша раса, докато самите мъже остават само едно подобие на истинската мъжественост.

Ако всички усилия за пробуждане на духовното измерение на сексуалността се провалят и ако формата на мъжествеността не бъде отделена от това, което се е превърнало в една аморфна и смесена духовна субстанция, тогава всичко е напразно. Тази мъжественост, която е физическа, фалическа, мускулна и животинска, е безжизнена и не съдържа никакъв творчески зачатък в по-висш смисъл. Фалическият мъж се заблуждава, мислейки си, че годсподствува; истината е, че той е пасивен и винаги податлив спрямо по-фината сила на жената и женското начало (3). Диференциацията на половете е автентична и абсолютна единствено в духа.

Във всички висши форми на Традицията мъжът винаги е бил разглеждан като носител на родословието на ураническото слънчево начало; това начало трансцендира чисто "кръвния" принцип, който се изгубва, след кръстосването си с женското родословие. Неговото развитие е способствувано от плодородната почва, представлявана от чистата жена, принадлежаща към една висша каста, но при всички обстоятелства той винаги остава определящото начало, което придава форма и привежда в порядък женската пораждаща субстанция (4). Това начало е свързано със същия свръхестествен елемент - със силата, която може да "обърне течението", и чиито последици обикновено са "победата", "сполуката" и благоденствието на дадения род. Оттук символичното свързване, типично за древните традиционни форми (5) (което има не вулгарно, а по-скоро едно реално и дълбоко значение), на мъжкия член с идеите за възкресението, аскетизма и енергиите, които придават висши сили. Като отзвук на висшите значения, откриван дори сред дивите народи, ние намираме изразената в ясни понятия идея, че само посветеният е истински мъж и че посвещението бележи по един забележителен начин навлизането в мъжествеността; това означава, че до посвещението индивидите, независимо от тяхната физическа външност, "все още не са превърнати в мъже" и дори да са стари, те принадлежат към същата група, в която са децата и жените, бидейки лишени от всички привилегии на мъжкия елит на клана. Когато свръхбиологичният елемент, т.е. центъра и мярата на истинската мъжественост, бива изгубен, хората могат да се наричат мъже, но в действителност те са само евнуси и тяхното бащинство отразява просто качеството на едни животни, които, заслепени от инстинкта, случайно възпроизвеждат други животни, които на свой ред са само сенки на съществуването.

Ако издъхващата цивилизация бъде закрепена така, че да изглежда като жива, и ако мъжете бъдат третирани като зайци или жребци, като техните бракове внимателно и рационално се планират, нека никой не се заблуждава; това, което те биха породили, ще бъде или една цивилизация на много красиви животни, обречени на труд, или - ако индивидуалистичният и утилитарен елемент преобладава - един по-силен закон ще поведе расите по пътя на регреса или угасването съгласно същата неумолимост на закона на ентропията и деградацията на енергията. Това, което ще бъде регистрирано тогава от бъдещите историци, ще е само един от няколкото аспекти на "залеза на Запада", които днес са вече налице.

Нека направим една последна бележка като въведение към втората част на настоящия труд, пряко свързана с вече споменатото от нас във връзка с отношението между духовната мъжественост и благочестивата религиозност. Това, което се очертава от тези последни съображения е, че наричаното на Запад с името "религия", в действителност съответствува на една същностно "женствена" ориентация. Отношението към свръхестественото, схващано в персонализирана форма (теизъм) като отдаване, смирение и вътрешно отричане от собствената воля пред лицето на божеството, представлява типичните белези на пътя, по който би могла да се реализира една женствена природа.

Освен това и по-общо казано, ако женският елемент съответствува на натуралистичния, лесно може да се види защо в света на Традицията низшите касти и раси (в които натуралистичният елемент е бил по-преобладаващ, отколкото в кастите и расите, управлявани от могъществото на аристократични ритуали и божествена наследственост) са допуснати до участието в един по-висш порядък именно чрез отношения от "религиозен" тип. По този начин дори "религията" би могла да има място и да упражнява своята функция в цялостната йерархия, макар и подчинена и свързана с по-висшите форми на духовна реализация като посвещението и различните типове висш аскетизъм.

Като резултат от смешението на кастите или аналогичните обществени групи и идването на власт на низшите обществени слоеве и раси, било е неизбежно техният дух да се наложи дори в това отношение - така че всяка връзка със свръхестественото започнала да се схваща изключително в понятията на "религията", а всички други по-висши форми станали заподозряни и дори се заклеймявали като светотатствени и демонични. Тази феминизация на духовността е вече загатната още през античните времена. Навсякъде, където надделява, тя определя първата промяна на изначалната традиция на расите.

Предмет на разглеждане във втората част на този труд, ще бъде анализирането на този процес на упадък, заедно с всичките процеси, довели до рухването на първоначалното човечество; чрез тях ще бъдат разкрити генезисът и ликът на "съвременния свят".

БЕЛЕЖКИ към глава 21:

(1) Вж. Юлиус Евола, "Ерос и мистериите на любовта", и по-специално глави 5 ("Сакрални церемонии и призовавания") и 6 ("Сексът в царството на посвещенията и магията").

(2) В Упанишадите има някои изрази, които описват полово сношение: "С мощ и слава аз ти давам слава". И също: "Този мъж (ама) съм аз; тази жена (са) - ти! Тази жена - ти, този мъж - аз. Аз съм небето, ти си земята! Ела, нека двамата се прегърнем! Нека смесим своето семе, за да се сдобием с мъжки потомък, със син" ("Брихад-араняка Упанишад" 6.4.8; 6.4.20 - 22).

(3) Юлиус Евола, "Ерос и мистериите на любовта".

(4) "От семето и утробата, за семето е казано, че е по-важно, защото потомството на всички живи същества е белязано от белега на семето. Какъвто и вид семе да се посее в едно поле, подготвено в правилния сезон, точно такъв вид семе ще поникне в него, проявявайки особените си качества" ("Законите на Ману", 9.35 - 36). На тази основа в кастовата система дори била практикувана хипергамия - на мъжа от по-висша каста било позволено да се жени за жена от низшите касти, без значение колко висока е неговата каста ("Законите на Ману", 3.13). Сред дивите народи може да се открие идеята за двойнствеността на кръвта и духа, като духът се предавал единсствено по мъжка линия.

(5) В индуската традиция мъжкото семе често се нарича виря - термин, който в текстовете, описващи аскетичните практики (особено в будизма), се използува също и за обозначаването на "течащата нагоре" сила, която притежава способността за духовно обновление на всички човешки способности. Шиваитските аскети и йоги носели на врата си като отличителен знак емблемата на фалоса. Именно поради тази причина - за да се изрази връзката между мъжката сила и способността за възкресение, - в места като Лидия, Фригия и Етрурия гробовете били украсявани с фалоси или статуи с итифалична форма. По подобен начин в античния елинизъм итифаличният Хермес представлявал възкръсналия първоначален човек, "който е стоял, стои и ще стои" през различните фази на проявлението (Хиполит, "Философумена", 5.8.14). Отзвук на това отеква в римското суеверие, което считало фалоса за амулет, способен да отблъсне чародействата и нечистите сили.